КРЪСТОВДЕН - ПАМЕТ ЗА "ИЗГОРЯЛСТВОТО" НА СВИЩОВ ОТ РУСКАТА АРМИЯ

Свищов преди "Изгорялството", по време на Австро-турския мир, 1791г-

Точно на Кръстовден 14/27 септември 1810г. Свищов преживява най-тежкият момент от своята 2000 годишна история.  

В поредната руско –турска война командващия руските войски генерал Николай М. Каменский (1776-1811) заповядва на своята армия която е превзела Свищов :

„Сжечь город!  Разрушит до основанию цитадель!“ 

Заповедта се възлага за изпълнение на ген.Сен Прист (Сен При), който се "справя" със задачата.

Ген. Николай Каменский (1776-1811)

Градът е изпепелен. Крепостта е взривена.

Това което е останало от нея може да се види на хълма в парка „Калето”. 

Останките от свищовското кале години след "Изгорялството"

 

От Свищов остава само пепел.

Изгорени са и две големи православни църкви – църквата „Св. Николай” (днес Св. Преображение) и църквата Св. Илия.

От 9-те православни метоха (вкл. този на манастира Св.Екатерина от Синайския полуостров в Египет, на манастира Зограф и др.) остава само този на Хилендарския манастир с църквата Св. Апостоли Петър и Павел.

По онова време изглеждало, че изгарянето на града е краят на Свищов!

Но Бог решава друго!

През зимата на 1810г. Дунавът замръзва. По леда свищовлиите се завръщат в своя град от който е останала само пепел.
Но вместо да проливат сълзи, те се залавят за работа с прочутата си свищовска предприемчивост. Отиват на своите необрани лозя, затрупани със сняг.

Откриват че от снега гроздето, което някога се е изнасяло и в Цариград и в Солун е станало още по-сладко.Точно към Рождество Христово времето се затопля, снегът се стопява и става възможно, гроздето да се обере.
Свищовлиите го продават го и с парите започват възстановяването на града.
Като птицата Феникс Свищов буквално възкръсва от пепелта! 

 

Остава жив и споменът за ролята на лозята помогнали за свищовското възкресение! 

"Изгорялството" е един местен традиционен свищовски израз,останал след известното опожаряване на град Свищов през 1810г." когато от целия град оцеляват само десетина каменни постройки.

Д-р Димитър Павлович, в книгата му

 "Черти от живота на Димитър х.Василев", 

Свищов, 1906г. Стр.7

Сведения за изгарянето на Свищов от руската армия.

МАРТОС А. И.

ЗАПИСКИ ИНЖЕНЕРНОГО ОФИЦЕРА МAPTOCA.

о Турецкой войне в царствование Александра Павловича.1806—1812.

http://drevlit.ru/docs/turky/XIX/1800-1820/Martos_A_I/text1.php

Сожжение Систова.

Известия, получаемые из Шумлы, где находился верховный визирь, удостоверяли, что он располагает оставить свою крепкую позицию в неприступных горах, намерен выступить по Разградской дороге и ударить нам в тыл. Корпус, перешедший Янтр, в следствие того получил повеление опять сблизиться с главною армиею, и город Систов, древний, прекраснейший, которым Булгария славилась несколько столетий, которого жители, будучи Славянского поколения, приняли нас, как родных, был сожжен. 

Они не верили сему ужасному намерению; но пламень, свирепствовал в Турецкой части города, наскоро собрали свои пожитки и принуждены удалиться от жилища своих предков, на левую сторону Дуная, к городу Зимнице, тоже нами разоренному, откуда смотрели на свирепство пламени, пожиравшее их домы. 

Александр Христофорович Бенкендорф

ВОСПОМИНАНИЯ

1802—1837

Публикация М. В. Сидоровой и А. А. Литвина
Перевод с французского О. В. Маринина

РОССИЙСКИЙ ФОНД КУЛЬТУРЫ
Москва
2012

http://feb-web.ru/feb/rosarc/ben/ben-001-.htm?cmd=2

(…) Огорченные мы поехали в Никополь представиться графу Сен-При, который там командовал войсками. (…)

После того, как мы провели несколько приятных дней у графа Сен-При, мы сели на корабль и спустились вниз по течению прекрасного Дуная до Журжи.

Мои товарищи по поездке очень сожалели об уничтожении Систова, который они сами поджигали в прошлом году, и который был одним из красивейших городов в округе с широко развитой торговлей. (…)

ПОХОД ГРАФА КАМЕНСКОГО 2-ГО ПРОТИВ ТУРОК, В 1810 И 1811 ГОДАХ.

http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Turk/XIX/1800-1820/Kamenskij/pochod_2.htm

Каменский приказал сжечь Систов, чтобы не обессилить свою армию содержанием многочисленного гарнизона, и вообще сблизил к Рущуку все войска, дабы иметь возможность встретить Великого Визиря, если бы сей опять покусился препятствовать ему в осаде оной крепости.

Текст воспроизведен по изданию: Поход графа Каменского 2-го против турок в 1810 и 1811 годах // Отечественные записки, Часть 6. № 13. 1821„

История 12-го Драгунского Стародубовского полка

А. Г. МартыновТип. "Бережливость"
1908

Черезъ несколько дней отряды Сенъ-Приеста и Сабантева присоединились к армiи, изполнивъ удачно возложенное на нихъ порученie; Сабанeевъ разорил совершенно укрепленiе Бела на Тырновской дороге, а Графъ Сенъ-Прiестъ срыл Систовскiя укрепленiя.

Теперь Графъ Каменский 2-й все свое внимание обратиль на покорение Рущука.

(...)

https://books.google.bg/books?id=UQn_AgAAQBAJ&pg=PP1&lpg=PP1&dq=%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F+12-%D0%B3%D0%BE+%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%B3%D1%83%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE+%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE+%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B0&source=bl&ots=IBIbwcjTv_&sig=n3_KmCd6DxbnkoUMzFDpj4ppdtU&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjU6NW8rKXWAhWpCJoKHdhZCesQ6AEIQDAD

Воен. Учен. Арх.Ген.Шт.Отд II-e №№ 1392 и 5825

ЗАПИСКИ ГРАФА ЛАНЖЕРОНА

Война с Турцией 1806-1812 г.г.

Перевод с французской рукописи, под редакцией Е. Каменского.

Линк към първата част :

http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Turk/XIX/1800-1820/Lanzeron/text18.htm

Тогда до графа Каменского дошла весть о происшествии с Багреевым и Шубертом, его охватил такой панический страх, что он тотчас же вызвал своего брата, который уже двинулся на Никополь, а графу Сен-При приказал окончательно разрушить Систово и покинуть его. 

Сен-При был бы очень доволен избежать выполнения этого варварского и совершенно бесполезного приказа, но ему было дано так мало времени для исполнения, что он даже не успел заранее предупредить несчастных жителей, так радушно принявших и кормивших наши войска.

Им удалось спасти только некоторую часть своего имущества, перенеся его на другую сторону Дуная, в Зимницу; остальное же их имущество погибло, и много несчастных были совершенно разорены.

Все жители переселились в Зимницу, где зимой выстроили город, который и назвали “Новое Систово”.

Линк към втората част :

http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Turk/XIX/1800-1820/Lanzeron/text26.htm

За ограбването на свищовските складове през 1812г.

Наступление Булатова на Систово наложило тяжелое пятно как на Кутузова, отдавшего это приказание, так и на дежурного штаб-офицера полковника Кайсарова, посоветовавшего произвести это наступление, так и на Булатова, исполнившего его.
Систово расположено против Зимницы, где была учреждена таможня, и все купцы из Бухареста, полагаясь на слово Кутузова и основываясь на перемирии, а главное на учреждение этой зимницкой таможни, все товары свои сложили в Систове.
Еще за три дня до экспедиции Булатова, разные товары: кофе, хлопок, шали, кисея и т. д. подвозились туда со всех сторон, и таковых набралось там более чем на 3 миллиона.
Командовал войсками в Систове молодой ага, бывший начальником в Мачине. Этот ага в январе месяце выступил из Систова и направился на Ловчу и Плевну, так что в Систове осталось не более 20-ти вооруженных, бывших под ведением старого турка Ахмета, которого я знаю еще с Аккермана, где он долго жил у меня как заложник, а затем как толмач, так как прекрасно говорил по-русски. Он был взят в Слободзее, но Кутузов возвратил его визирю, к которому он был очень привязан.
Остальные жители Систова состояли из купцов, которые приехали, веря обещаниям таможенных чиновников, и поместились в полусгоревших домах, ими ремонтированных.
12-го апреля, на рассвете, генерал Булатов вошел в Систово с 2-мя батальонами Вятского полка, одним Старооскольского, одним 29-го егерского и с казаками Мельникова и Кутейникова. Он не встретил ни малейшего сопротивления; жители воображали, что он только проходит Систово, чтобы идти дальше, но они были жестоко обмануты! Булатов, Кушников, брат сенатора и командующий Вятским полком, Кайсаров, который участвовал в экспедиции, надеясь получить чин генерала, волонтеры и казаки бросились на этих несчастных жителей, ограбили их, захватили все их товары, их всех отправили в Зимницу со всеми их детьми и женами, с которыми обращались очень скверно, и оставили их на берегу Дуная, вследствие чего, большинство отморозило себе руки и ноги. В три часа все, что было в Систове, исчезло.
Булатов, корыстолюбивый и алчный, не забыл себя в этом ужасном грабеже, а сопровождавшие его выказали себя достойными его. Кутейников, Мельников и Кушников составили себе значительное состояние. Солдаты также много награбили, но на другой же день пропили все.
После этой блестящей экспедиции, во время которой Булатов имел низость дать несколько пушечных выстрелов, дабы можно было сказать, что он встретил сопротивление и принужден был сражаться, он вернулся в Турно, взял один батальон Олонецкого полка и, перейдя снова Дунай, появился 5-го утром у деревни Гулианце, в 5-ти верстах от Дуная и в 10-ти от Никополя.
В этой деревне находился редут, занятый 200 турок, под командою Али-Паши. Отряд этот был в зависимости от Виддинского Мулы-Паши. Булатов, не приняв никакой предосторожности, а доверяясь рассказам одного тамошнего жителя, что ров этого редута не глубок, не задумался штурмовать его. Он атаковал редут с трех сторон, но, проходя через сады, войска разбрелись, атаковали не дружно и не могли перейти ров. Четверть часа спустя, Булатов принужден был вывести своих людей, после того как совершенно бесполезно было убито 6 офицеров и 130 солдат. Тогда как 200 турок, бывшие в редуте, оставили его и ушли. У них было 12—15 раненых, в том числе Али-Паша, который умер от ран в Виддине.
Тогда Булатов разрушил редут, уничтожил подземные погреба, которые там были, сжег деревню и увел ее жителей, а также и жителей двух других деревень, находящихся по дороге, которые имели при себе охранные листы, выданные им графом С.-При и генералом Турчаниновым.
Булатов возвратился в Зимницу весьма опечаленный тем, что оттепель помешала ему продолжать его столь славные подвиги!
Я не краснею, описывая его разбойничества в Систове и неудачу Гулианце, - также как и генерал Кутузов не краснел, представляя это дело Двору, как грандиозный триумф, прося награды офицерам, которые в нем участвовали. Но правда вскоре обнаружилась. Несколько несчастных купцов из Бухареста, разоренные после грабежа их товаров, хотели через печать довести до сведения публики справедливые свои требования, но газеты задержали их жалобы. Приближенные Кутузова краснели за него и за Кайсарова, а сам Кутузов, испугавшись результатов, могущих последовать из-за этих жалоб, имел хитрость исключить из донесений просьбу купцов и, казалось, был сконфужен тем, что принимал участие в таком деле, которое было оценено по достоинству.

Български свидетелства

«Спомени» – Васил Манчов (1825–1907)

(Откъси)

1.Свищовът

Той е бил съвършено опустошен и изгорен на 14 септември (Кръстовден). Това го е направила Русия, защото е била принудена да накара Турция да иска мир, за да може да превари и посрещне Наполеон I Бонапарт, който се е тъкмял да навлезе в Русия през Полша.

Във време на Руско-турската война, когато се биели руските войски за превзиманието на Русчук, който е бил по онова време силна крепост, главнокомандуващият руски генерал Каменски се е видял принуден да изгори Свищов и турците да прогони към Балкана, а българите накарал да преминат Дунава към Зимнич и да се преселят в Романия.

Тогава населението е било по-гъсто, в града имало е, казват, до 20—30 хиляди души, но всичките се пръснали из Романия и се заселили в разни градове — Букурещ, Крайова, Галац, Браила, а даже и в Брашов.

(…)

Старият Свищов е траял до 1810 година, до Руско-турската война.

Руските войски, като преминали в България, обсадили Русчук.

Тогава генерал Каменски, главнокомандующият на този отряд, като дал няколко сражения, е срещнал голямо съпротивление от страна на турците. Най-после бил принуден, за да не пристигне помощ на обсадените в Русчук турци, да изгори околните градове — Силистра, Тутракан и Свищов, и по такъв начин успял да превземе Русчук. Свищов е бил изгорен на 14 септември 1810 година, на самия Кръстовден. Целият град е представлявал едно грозно пепелище. 

Оцелели са само две черкви, защото са били направени само от камък — църквата «Св. Петър» в Долната махала и черквата «Св. Димитър» на Чуката.
Преди да изгори, Свищов е имал около 6000 къщи и имало е около 20—30 хиляди души жители. 

 Главният поминък е бил кожухарството, табаклъкът, винарството, салханите (клането на добитък). Лозарството е било твърде развито. Имало е до 40 000 дюлюма разработени лозя. Правена е търговия с вина, които разнасяли и продавали в Романия, Бесарабия. От крайдунавските градове, както и от Габрово, Трявна са дохождали търговци да купуват свищовско вино.

Изгарянето на Свищова е станало причина жителите му да се разпилеят из Романия, Молдавия и Трансилвания и половината не са се върнали, а повечето са останали в Романия — в Букурещ, Галац, Браила, Крайова.

От мемоара до Високата порта на отец Неофит Хилендарец - Бозвели :

"След завземането на Русчук, Свищов, Ряхово и други крайдунавски градове, генерал Кутузов и други преселиха българите, живеещи в тези земи, във Влахия на отсрещния бряг на Дунава, без дори да им оставят необходимото време да вземат със себе си своето имущество ... и опожариха бедните им къщи с всичко в тях без никакво внимание нито милост към тези славяни”.

Френски генерал пише за изгарянето на Свищов от руската армия на Кръстовден  през 1810г. 

 Кой е генерал Жюшеро де Сен Дени :

Барон Пиер-Антоан Жюшеро де Сен Дени е роден  на 14 септември 1776г. в Бастия.Син е на полковник от артилерията. Завършил е военното училище в Бриен (където е учил и Бонапарт) и  след това инженерното училище в Мезиер. Служил е в Канада като капитан в английската армия. След Амиенският мир се завръща във Франция. През 1805г. заминава за Истанбул където работи като директор и главен инструктор на укрепленията в Османската империя. Специално му е възложено да се занимава с укрепленията по Дунава. През 1814г.  участва като военен инженер в армията на Маршал Султ. По време на битката при Лини и следваща при Ватерло през 1815г. участва на страната на Наполеон в корпуса на граф Лобо(Lobau). Посланик на Франция в Атина 1828-1829г.,  дивизионен генерал (Marechal de camp) и кавалер на Почетния легион. Починал на 19 септември 1850г.

Автор е на книги сред които е и 

"История на Отоманската империя от 1792 до 1844г." в пет тома.

 

Histoire de L'Empire Ottoman

depuise 1792 jusqu'en 1844

par le Baron Juchereau de St.Denis

marechal de camp, ministre de France en Greece en L'Anne 1828

Directeur de genie militaire de L'Empire Ottoman

Paris, 

Au comptoir des Imprimeurs-Unis

Que Malaquais, 15

1844

На стр. 300 във втория том той описва изгарянето на Свищов (в текста името на града е записано като Систова)  от руската армия през 1810г. така :

_{...Ce fut alors que le général Saint-Priest, que venait de prendre Sistova, et qui se préparait à marcher sur Nicopolis, reçut l'ordre de détruire la première se ses deux places, et de réunir au grand quartier-général.}

_{La ville de Sistova, qui contenait une population de 16 à 20 mille âmes, fut détruite.} 

_{Ses habitants furent dispersés ; on les vit longtemps errer dans les campagnes sans trouver d'asile.}

_{Les pigeons seuls, qu'on voit en si grand nombre dans toutes les villes turques, où ils sont respectés, restèrent au milieu des décombres. ...}

Ген. Еманюел Сен При

Неофициален превод :

..."Тогава генерал Сен-При, който точно беше превзел Систова и се подготвяше да настъпи към Никопол,  получи нареждане да унищожи първия от двата града, след което да се присъедини към Главната квартира.

 

Град Систова, който имаше население около 16 - 20 хиляди души беше разрушен.

Неговите жители бяха разпръснати; дълго време те се скитаха сред полетата бездомни, без да намерят убежище.

Само гълъбите, които са толкова многобройни във всички турски градове,  където са почитани, останаха сред развалините." ...

Интересно е, че по-нататък в текста генерал Жюшеро споменава за една руска дивизия, която тръгнала от Русчук за Никопол на 21 октомври и на 25-ти същия месец минала през развалините на Свищов.
Тази дивизия пристигнала в Никопол на 26 октомври.

Турският гарнизон на Никопол получил правото да се изтегли мирно от града, заедно с багажа си, без да влиза в сражения.


ЕДНО ОЩЕ ПО-РАННО ФРЕНСКО СВИДЕТЕЛСТВО :

В своята книга "Справочник за последните войни на руснаците срещу турците - с военни и политически коментари"  издадена в Париж през 1825г. (преведена на немски от ген. Валентини и издадена в Лайпциг през 1828г.) Йожен де Ла Кост също споменава за унищожаването на Свищов (също записан в текста като Систова) и описва твърде картинно резултата от действията на руския  генерал Еманюел Сен При по заповед на Главнокомандващия руската армия ген. Николай Каменский (стр.156-157 на френското издание) :

"Справочник за последните войни на руснаците срещу турците", Париж, 1825г. от Йожен де ла Кост

Неофициален превод :

... "Разрушението на Систова, приятелски настроен град, който генералът главнокомандващ, заповяда на Сен При да разруши изцяло при оттеглянето си; заповед изпълнена с обичайната точност. 
 
Неговите двадесет хиляди жители бяха разпръснати; повечето от християните преминаха на влашкия бряг на река Дунав, където си построиха пръстени колиби.

Само гълъбите останаха в развалините на града и нищо не свидетелстваше за неговото някогашно благоденствие  освен градините, лозята и гъстите розови храсти, които го заобикаляха." ...

ПРОКУРАТУРАТА РАЗПРОСТРАНИ НЯКОИ ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО ЗА ШПИОНАЖ

Днес Пресцентърът на Прокуратурата на Република България разпространи някои от доказателствата по делото за шпионаж, срещу председателя на движение "Русофили" Николай Малинов.

В прессъобщението е заличена информацията, увреждаща права и интереси, както и лични данни на трети лица.

Извършените действия по разследването  - претърсване, изземване, личен обиск са проведени  след предварително разрешение от Специализирания наказателен съд", заявяват от прокуратурата. 


Тези документи са разпространени с разрешение на наблюдаващия прокурор и са само част от доказателствата, които ще бъдат представени в съда.

Ето ги :

Линк към съобщението на Прокуратурата :

https://www.prb.bg/bg/news/aktualno/syob-sht-enie-24

Линк към PDF – файла с представените документи :

https://www.prb.bg/media/cms_page_media/Докл.%20записка,%20приложения_0.pdf

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.....


Ето и пълното съобщение на Прокуратурата :



12.09.2019 СЪОБЩЕНИЕ 




     

Водени от интереса на българските граждани да бъдат информирани за действията на правоохранителните органи, Пресцентърът на Прокуратурата на Република България публикува част от писмения доказателствен материал, събран в хода на разследването срещу Николай Малинов (обвиняем по чл. 105, ал. 1, предложение II от НК).

Данните са само част от иззетите материали и се публикуват с разрешението на наблюдаващия прокурор.

 Те ще бъдат представени в пълнота пред съда, когато досъдебното производство приключи.

В прес-съобщението е заличена информацията, увреждаща права и интереси, както и лични данни на трети лица.

Защитата на националния интерес е позиция, която Прокуратурата на Република България ще следва във всичките си действия.

 Разследването е започнало от оперативно дело в Държавна агенция „Национална сигурност“. Извършените действия по разследването (претърсване, изземване, личен обиск) са след предварително разрешение от Специализирания Наказателен съд.


На опитите за компрометиране на действията на правоохранителните органи, ПРБ ще отговаря с публичност и прозрачност, при спазване на презумпцията за невиновност и законовите права на гражданите.


Процесуално-следствените действия продължават.

Същите документи в по-голям формат тук :



  

ПОЕМА НА САВА ФИЛАРЕТОВ ПОСВЕТЕНА НА НИКОЛАЙ КАТРАНОВ, 1854г.

Николай Катранов
(1829г. Свищов – 1853г. Венеция). 

НА СМЪРТТА НА КАТРАНОВА

От Сава Филаретов

Сава Филаретов 

(1825 Жеравна-1863г. Кайро)

За да обикнем добрите хора
 Нам не ни треба тъй много време

Двe-три недели или чeтири

Без много думи, без уверения

Любов и дружба се вкореняват.

.


Оназ година, по това време

Далеч от място, где сме родени,

далеч от майка, баща, роднини,

в древня столица на родно племе,

ми се видяхме и запознахме.

Чувства високи тук ни сближиха.
.

Аз още помня, не ще забравя

Твоите думи, прощални, мили,

Кога да тръгнеш по път железен

Далеч да идеш, здраве да търсиш.

Аз още помня твойте въздишки

Тежки, печални, като предгробни.
. 

Сякаш да беше жива раздяла…

Гаче ли нещо нам я предсказа.

Гаче без да щеш, някаква жалост

печал дълбока и неутешна

бе на лице ти изображена :

Тъй ни изгледа- та после тръгна.
.

Другари верни, до час последни

Бяха се сбрали да те проваждат

Един през други те прегръщаха

Весело здраве ти пожелаха!

Те се възвиха, но аз съгледах

Кога из очи, сълзи ронеха…
.

Мина се зима, дойде и пролет

Аз се погледвам и се надея

Книга не пишеш, не се обаждаш.

По това мислех, че скоро ще дойдеш.

Но що да чуя, що да ми кажат :

„Умрял Катранов, умрял горкият!“
.

Каква загуба и каква жалост

Каква надежда и благи мисли

Се изгубиха и се затриха!

Още по-жално кога помисля,

Че он помина в млади години,

Във възраст любезна, пълен със сили.
.

Но сълзи наши тук не помагат.

Божята съдба не изменяват!

Дух животворен, що си ти имал

любов към братя що си питаял

вечно да веят из твой земен гроб,

одушевляват българский млад род!

.
Прощавай брате, прощавай друже!

Нека ти бъде на утешение

Сълза от сърце, от съжаление

Да се утеши твоята сянка,

Дето отсъде чуят се думи :

„Умрял Катранов, умрял горкият!“
.

(От „БЪЛГАРСКА ХРИСТОМАТИЯ или сборник от избрани образци по всичките родове съчинения – с приложение на кратки жизнеописания на най-знаменитите списателе. За в класовете на градските училища и реалните гимназии. Съставиха И.Вазов и К. Величков, Част II – Поезия, стр. 186-188, Печатница Д. В. Манчов, Пловдив, Свищов, Солун , 1884г.)

Кой е Николай Катранов ?

По книгата на д-р Мария Тошева "Свищовски родови хроники", второ издание, Свищов 2018г.  

Николай Димитров Катранов е първородният син на Димитър Катранов - чорбаджи Митю и Пауница Илия Цанкова.

Пауница Цанкова - Катранова, майката на Николай Катранов

Роден в Свищов през 1829 г.

 Той е прототипът на известния герой Дмитрий Инсаров от романа на Ив.Тургенев "В навечерието".

 Начално образование получава в родния си град при големия български учител и просветител Христаки Павлович (негов свако).

След това през 1846 г.продължава образованието си във Втора Киевска гимназия на разноски на Свищовската църковна община и на "Българската добродетелна дружина" в Букурещ.

През 1848 г. е студент в Историко-филологическия факултет на Московския университет. В Москва е имал подкрепата на богатия българин Иван Николаевич Денкоглу/1791-1861/, виден търговец в Москва.

Сборник в който са поместени събраните от Николай Катранов български песни

Денкоглу е поддържал материално учещи се български младежи, подпомагал училището в Габрово, построил училище в София. 

Подарява 15 000 златни лири на Московския университет за стипендии на студенти от България, с което дава възможност на много млади българи да завършат университет. В неговия дом българите били винаги желани гости. Денкоглу се приобщава към идеята за освобождение на балканските славяни.

Младият Катранов бил чест гост в дома на Денкоглу. 

Пламенните му речи, изразителната външност, умният поглед, одухотвореното му лице предразполагали към него. За него и за всеки патриот, не може да има лично щастие извън щастието на Родината и народа. 

 Младият Катранов бил горещ последовател и пропагандатор на делото на Паисий Хилендарски. 

Той познавал българската история чрез "Царственика" на Христаки Павлович. С голям, възторжен ентусиазъм отива да учи в Историко - филологическия факултет. 

 Запознат още от детство с "Рибния буквар" на Петър Берон, а по-късно и със самия автор, под негово влияние решава да се посвети на учителската професия.

 "Само с помощта на просветата и културата е възможно да се спаси нашия народ от страдания и робство" (Н.К.). 
 

В Москва Катранов се проявява като сериозен и способен студент, с висока ерудиция и невероятна енергия. Той събира и превежда български песни, пише стихове, в които проличава неговата поетична душа. 

Превежда Байрон и Гьоте. Най-пълно животоописание на Николай Катранов у нас прави Иван Клинчаров, който казва:

"В България Катранов се научи да обича Родината и да ненавижда тираните, а от московската литература и философски книги той издига любовта и ненавистта в степен на високо съзнание от необходимостта за просвещение на масите и революционни преобразования в страната".

Завършил образованието си в Москва, той се завръща в България, за да вземе участие в назряващия всенароден подем, за което пише писмо на Г. С. Раковски. 

В началото на 1853 г. заедно с жена си Лариса пристига в Свищов. В големия просторен дом на баща му Димитър Катранов, младото семейство е посрещнато радушно от родителите, братята и сестрите.

Верен на своите учители-просветители, той се готви за активна преподавателска дейност. В този момент нещата приемат пълен обрат. 

Заболява от остра форма на туберкулоза. Заедно с Лариса се връща обратно в Москва, за да потърси помощ от тамошните лекари. 

Ив. Денкоглу му оказва голяма и щедра материална помощ. Московските професори, безпомощни, го изпращат да се лекува във Виена.

 Там пък считат, че по-добре ще му се отрази лечебния въздух на Италия. Лариса и Николай заминават за Венеция през април 1853 година. 

Във Венеция, по време на разходка с гондола, силно се простудява, което означавало край при наличието на туберкулозното заболяване. 

На 5 май 1853 г. умира в ръцете на Лариса. Опелото е извършено в източноправославната гръцка църква "Св. Георги" във Венеция и е погребан в гробището на о. Сан Кристофоро (виж тетрадката на помещика Василий Каратеев).

Пауника загубва първородния си син. За нея и цялото семейство това е било ужасен удар. Много трудните съобщения и невъзможността за контакти е направило положението още по - тежко. /Пауника Катранова - "Този Николай, дето отиде толкова далече от мен, ще ме съсипе!"./ Пауника умира в 1883 година. 

Иконата отдясно на Царските двери на Съборната църква Св.Троица в Свищов, рисувана от Николай Павлович. Старите свищовлии казвали, че в образа на Христос, Павлович е нарисувал лицето на своя братовчед Николай Катранов.

В "Архива на Николай Павлович-1852-1894 г.", от стр.19 личи болката и трагедията на брат му Илия, който чрез братята Димитър и Николай Павлович търси информация за брат си, а те от своя страна чрез Антон Цанков изпращат писма, за да научат за състоянието му. Трогателна е съпричастността и покрусата при това голямо нещастие, но за жалост никой не е могъл да помогне.

Романът на Тургенев, на френски език "Един българин в навечерието"

Инициираната от мен комуникация относно записите за смъртта на Николай Катранов в архивите на гръцката църква Св. Георги във Венеция :

 

Gentile signore,

Mi dispiace per il ritardo, ma non è stato possibile consultare i registri. 

Ho copiato l'atto di morte che stava cercando.

La persona in questione non abitava a Venezia, ed è morto all'ospedale. 

Non si sa dove è stato sepolto. 

Ma certamente no al nostro cimitero.

Cordiali saluti

La Bibliotecaria

Despina Vlassi

1853, Μαΐου 5

Il signor Nicolò Catranoff, nativo della Bulgaria (come venne asscrito), figlio di ***, dell’età di anni 24, nubile, studente (come venne asscrito), cessò di vivere oggi alle ore 2 e mezzo antimeridiane in questo nostro spedale Flangini-Pickering, per lenta flogosi polomonare.

Come forestiere di passagio, abitò nel detto spedale dal 23 gennaio 1853, per curare la propria salute.

Medico, il signor Dr dalla Bruna.

Firma:

Dionisio Sacromonaco Loverdo, cappellano.

(Archivio Istituto Ellenico di Venezia, II. 

Chiesa, 5. Atti Civili, reg. 30, Numero 2, San Giorgio de' Greci. Libro dei morti )

Неофициален превод !

Поясненията в скоби маркирани в червено са мои.

Уважаеми господине,

Съжалявам за забавянето, но не беше възможно (веднага) да се направи справка в регистрите.

Копирах смъртния акт, който търсехте.

Въпросният човек не е живял във Венеция и е починал в болницата.

Не се знае къде е погребан.

Но със сигурност не в нашето гробище.

Най-добри пожелания,
Библиотекарка :
Деспина Власи

5 май 1853г.

Г-н Николо Катранов, родом от България (както е записано), син на *** (не се чете), на 24 години, несемеен, студент (както е записано) днес престана да живее (т.е. починал) в 2.30 ч. в нашата болница Фланджини-Пикеринг, след дълго белодробно възпаление. Както пътуващ чужденец, той е пребивавал в споменатата болница от 23 януари 1853 г., за да се грижи за здравето си.

Доктор :

господин д-р дала Бруна

Подпис :
Дионисио Сакромонако Ловердо, свещеник.

(Архив на Елинския институт във Венеция, II. Църква, 5. Граждански актове, рег. 30, номер 2, Сан Джорджо де 'Гречи. Книга (регистър) на починалите)

Снимки на "Гръцката болница" "Фланджини-Пикеринг" към църквата Св.Георги във Венеция където е починал Николай Катранов.