|
Тайната вечеря, худ. Иван Мърквичка |
ОТ ЛУКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ
ГЛАВА 22 : 10-20
Той им
отговори: ето, като влезете в града, ще
ви срещне човек, който носи стомна с
вода; идете след него в къщата, дето
влезе и кажете на стопанина на
къщата:
Учителят ти казва: де е стаята,
в която да ям пасхата с учениците Си?
И той ще ви покаже горница голяма,
постлана; там пригответе.
Като
отидоха, намериха, както им бе казал, и
приготвиха пасхата.И когато настана
часът, Той седна на трапезата, и
дванайсетте апостоли с Него, и им
рече: от сърце пожелах да ям с вас тая
пасха, преди да пострадам, понеже,
казвам ви, няма вече да я ям, докле тя
се не извърши в царството Божие.
И
като взе чашата и благодари, рече:
вземете я и разделете помежду си,
защото, казвам ви, няма да пия от лозовия
плод, докле не дойде царството Божие.
И като взе хляб и благодари, преломи и
им даде, казвайки: това е Моето тяло,
което за вас се дава; това правете за
Мой спомен. Също взе и чашата след
вечеря, като рече: тая чаша е новият
завет с Моята кръв, която за вас се
пролива.
|
Залата на Тайната вечеря в Йерусалим днес. |
ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ
ГЛАВА 13 : 2-14
И във
време на вечеря, когато дяволът бе вече
вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот
да Го предаде,Иисус, знаейки, че
Отец всичко Му е предал в ръцете, и че
от Бога е излязъл и при Бога отива,
стана от вечерята, съблече горната Си
дреха и, като взе убрус, препаса се;
после наля вода в умивалника и почна
да мие нозете на учениците и да ги отрива
с убруса, с който бе препасан.
Дохожда,
прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва:
Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?
Иисус му отговори и рече: което върша
Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще
разбереш.Петър Му казва: няма да
умиеш нозете ми вовеки.
Иисус му отговори:
ако те не умия, нямаш дял с Мене.Симон Петър Му казва: Господи, не само
нозете ми, но и ръцете и главата.
Иисус му казва: умитият има нужда само
нозете си да умие, защото цял е чист; и
вие сте чисти, ала не всички.
Защото
Той знаеше, кой щеше да Го предаде,
затова и рече: не всички сте чисти.
А когато им уми нозете и Си облече
дрехата, седна пак на трапезата и им
рече: знаете ли, какво ви направих?
Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре
казвате, понеже съм такъв.
И тъй,
ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете,
то и вие сте длъжни да умивате нозете
един другиму.
Защото ви дадох пример,
да правите и вие същото, каквото Аз ви
направих. Истина, истина ви казвам:
няма слуга по-горен от господаря си,
нито пратеник по-горен от оногова, който
го е пратил.
ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ
ГЛАВА 26 : 36-46
След това
отива с тях Иисус на едно място, наричано
Гетсимания, и казва на учениците: поседете
тука, докле ида там да се помоля.
И
като взе със Себе Си Петра и двамата
Зеведееви синове, почна да скърби и да
тъгува.
Тогава им казва Иисус: душата
Ми е прескръбна до смърт; останете тук
и бъдете будни с Мене.
И като се
поотдалечи, падна на лицето Си, молеше
се и думаше: Отче Мой, ако е възможно,
нека Ме отмине тая чаша, обаче не както
Аз искам, а както Ти.
И дохожда при
учениците и ги намира да спят, и казва
на Петра: толкоз ли не можахте един час
да стоите будни с Мене?
Бъдете будни
и се молете, за да не паднете в изкушение:
духът е бодър, а плътта - немощна.
Пак като се отдалечи повторно, помоли
се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме
отмина тая чаша, без да я изпия, нека
бъде Твоята воля.
А като дойде, намира
ги пак да спят, понеже очите им бяха
натегнали.
И като ги остави, отдалечи
се пак и се помоли трети път, като каза
същите думи.
След това дохожда при
учениците Си и им казва: спете, прочее,
и почивайте! Ето, наближи часът, и Син
Човеческий се предава в ръцете на
грешници;
ставайте, да вървим! Ето,
приближи се оня, който Ме предава.
Антифон
12, глас 8
Това казва Господ на юдеите:
Люде Мои, какво ви сторих?
Или с какво
ви досадих?
Слепците ви направих да
прогледнат; прокажените очистих;
мъж,
който лежеше на одър дигнах.
Люде Мои,
какво ви направих и какво Ми въздавате?
За маната - жлъчка; за водата- оцет;
Вместо
да Ме обичате - на кръст Ме приковахте.
Няма повече да търпя, ще повикам Моите
народи и те ще Ме прославят с Отца и Духа
и Аз ще им дарувам живот вечен.
СЪДЪТ НА ТВОРЕНИЕТО НАД ТВОРЕЦА
Ecce
Homo!
Ето
Човекът!
Мат.
27 : 24-26
Пилат
като видя, че нищо не помага, а се усилва
смутнята, взе вода, та уми ръце пред
народа и рече :
Невинен
съм за кръвта на Тоя Праведник. Вие му
мислете.
И
целият народ отговории рече:
Кръвта
Му нека бъде върху нас и върху чадата
ни.
Тогава им
пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде
на разпятие.
|
Пилат Понтийски |
(Сравни Второзаконие, 21: 6-9
И всички стареи от оня град, най-близките до убития, нека умият ръцете
си над главата на закланата в дола телица, да обявят и да кажат :
Наши ръце не проляха тази кръв и наши очи не видяха.
Очисти народа си Израила, който Ти Господи, освободи из Египетската земя
и не вменявай на народа си Израила, невинна кръв. И те ще се очистят от
кръвта.
Тъй трябва да измиваш от себе си кръвта на невинния, ако искаш да вършиш доброи право пред Господа, твоя Бог. )
|
Пилат Понтийски извежда Иисус пред юдеите : Ето Човека!
Худ. Мунхаши |
Неблагодарният човешки род, който само преди три дни е порещнал Господ Иисус Христос в Йерусалим с викове "Осанна!", "Благословен гряди во имя Господне!" сега - дори преди още да са увяхнали цветята от посрещането, вика бясно "Разпни го! Разпни! Премахни го!" И вместо за пуснат Иисус - Месията, поискали да освободят разбойника Варава.
|
Гетсиманската градина с хилядолетните маслинови дървета |
В Гетсиманската градина, дори славните и всехвални апостоли не останали на молитва със своя Учител.
И двата пъти когато отива при тях ги намира заспали.
И то в момент, когато Той се моли с кървава пот.
Подкрепя го само един небесен Ангел.
По-късно, никой от тях не е до него за да му помогне да носи кръста си до Голгота.
Тази превисока чест, се пада на
Симон киренееца, бащата на Александър и Руф, който случайно минавал
оттам, връщайки се от нивата си.
Без ни най-малко да очаква, на него се пада да носи Кръста Христов.
След ареста му в Гетсимания, учениците му се разбягали и изпокрили.
Петър, първопрестолният апостол дори три пъти се отрекъл от него.
Останал с Христа докрай само един от апостолите Заведеевият син Йоан, който никога не отстъпил от Него.
Той е бил до Него и по време на "съда" на Първосвещеника и после с Неговата Майка Св. Богородица Дева Мария при Кръста.
Описал това, което се случило - като свидетел, в едно от четирите евангелия.
На него Христос поверил грижата за майка Си.
"При
кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата
на майка Му, Мария Клеопова, и Мария
Магдалина.
А Иисус, като видя майка Си
и стоещия там ученик, когото обичаше,
казва на майка Си: жено, ето син ти!
После
казва на ученика: ето майка ти! И от оня
час ученикът я прибра при себе си.
След
това Иисус, като знаеше, че всичко вече
е свършено, за да се сбъдне Писанието,
казва: жаден съм. Там имаше съсъд, пълен
с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет,
надянаха я на исопова тръст и поднесоха
на устата Му. А когато Иисус вкуси от
оцета, рече: свърши се! И като наведе
глава, предаде дух."
(Иоан.
19:25-30).
Бог, родил се като човек, за да изкупи греховете на човеците,
излекувал множество болни, изгонил бесове от бесновати, възкресил
мъртви.... и получил в отплата поругаване, бичуване, корона от тръни и
кръстна смърт.
|
Тръненият
венец в катедралата Нотр Дам, Париж
|
Ели,
Ели, лама савахтани
А на шестия
час настана тъмнина по цялата земя до
деветия час. А на деветия час Иисус
извика с висок глас:
Елои,
Елои, лама савахтани?
Което
значи: Боже Мой, Боже
Мой, защо си Ме оставил?
Някои от
стоещите там, като чуха, казваха: ето,
вика Илия.
А един се
затече, натопи гъба в оцет и, като я
надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки:
почакайте да видим, дали ще дойде Илия
да Го снеме. А Иисус, като издаде висок
глас, издъхна.
(Марк.
15:33-37)
Псалом 21
Боже мой, Боже мой! Защо си ме
оставил?
Далеч са от
спасението ми думите на моя вик.
Боже
мой! викам денем - и Ти не чуваш, и нощем
- и няма за мене мира.
Но Ти, Светий,
живееш посред славословията на Израиля.
На Тебе се уповаваха отците ни;
уповаваха се, и Ти ги избавяше;
Към
Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе
се уповаваха,
и се не посрамяха.
Аз
пък съм червей, а не човек,
гавра за
човеците и презрение у народа.
Всички,
които ме виждат, ругаят ми се; клатейки
глава,
думат с уста:
"Той
се уповаваше на Господа,
нека
Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден".
Но Ти ме извади из утробата, вложи
в мене упование
още в майчините ми
гърди.
Още от утроба на Тебе съм
оставен;
от утроба майчина ми Ти си
мой Бог.
Не се отдалечавай от мене,
защото скръбта е близо,
а помощник
няма.
Множество телци ме обиколиха;
тлъсти
бикове васански ме окръжиха,
Разтвориха
уста против мене като лъв,
който е
гладен за плячка и рика.
Аз се разлях
като вода; всичките ми кости се
разглобиха;
сърцето ми стана като
восък, разтопи се в моята вътрешност.
Силата ми изсъхна като чиреп;
езикът
ми прилепна о небцето,
и Ти ме сведе
до смъртна пръст.
Защото псета ме
окръжиха, сбирщина злосторници
ме
обиколи, пробиха ми ръце и нозе.
Можеше
да се изброят всичките ми кости,
а
те гледат и си правят зрелище от
мене;
Делят помежду си дрехите
ми
и за одеждата ми хвърлят
жребие.
Но Ти, Господи, не се
отдалечавай от мене;
Сило моя! побързай
ми на помощ;
Избави от меч живота
ми,
и от псета - самотната ми душа;
Спаси ме от устата на лъва, и от рогата
на еднорогите,
като чуеш, избави ме.
Ще възвестявам Твоето име на братята
си,
сред събранието ще Те хваля.
Вие,
които се боите от Господа, възхвалете
Го.
Цяло семе Иаковово, прослави Го.
Да
благоговее пред Него цяло семе Израилево,
Защото Той не презря и не пренебрегна
скърбите на страдащия,
не скри от него
лицето Си, а го чу,
когато тоя викна
към Него.
За Тебе е хвалата ми във
великото събрание;
ще изпълня оброците
си пред ония, които се боят от Него.
Да
ядат бедните и се насищат, да хвалят
Господа ония,
които Го търсят; да живеят
сърцата ви навеки!
Ще си спомнят и
ще се обърнат към Господа
всички земни
краища, и ще се поклонят пред Тебе
всички
езически племена,
Защото царството
е на Господа
и Той е Владетел над
народите.
Ще ядат и ще се поклонят
всички тлъсти на земята;
пред Него ще
се преклонят всички,
които слизат в
пръстта и не могат да опазят живота
си.
Потомството ще Му служи и ще се
нарича Господне навеки;
Ще дойдат и
ще възвестяват на човеците,
които ще
се родят,
правдата Му, ще разказват
това, що Господ е сторил.
„Войниците
пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите
Му и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан
цял от горе до долу. Тогава рекоха си
един другиму: да не го раздираме, а да
хвърлим за него жребие, чий да бъде; за
да се сбъдне реченото в Писанието:
„разделиха
дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми
хвърлиха жребие.”
Тъй направиха
войниците.”
Йоан
(19:23-24)
|
Мозайка - карта на Йерусалим |