ДЕНЯТ НА НЕЗАВИСИМОСТТА - НАЙ-БЪЛГАРСКИЯТ ПРАЗНИК

 

 

22 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА  НЕЗАВИСИМОСТТА 
НА БЪЛГАРИЯ

РЕШЕНИЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА 22 СЕПТЕМВРИ ЗА ОФИЦИАЛЕН ПРАЗНИК

 

СТО И СЕДЕМДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, четвъртък, 10 септември 1998 г.
(Открито в 9,04 ч.)

10/09/1998

http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/6/ID/1183

 

 

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Преминаваме към:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.

Кой ще прочете становището на водещата комисия - Комисията по труда и социалната политика? Има думата госпожа Росица Тоткова.

ДОКЛАДЧИК РОСИЦА ТОТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви становище на Комисията по труда и социалната политика по законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-57 от 14.5.1998 г., внесено от Арлин Антонов и група народни представители и законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-98 от 8.9.1998 г., внесен от Пламен Радонов и група народни представители, за първо гласуване:
"Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание на 9 септември 1998 г. разгледа законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-57 от 14 май 1998 г., внесен от Арлин Антонов и група народни представители и законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-98 от 8 септември 1998 г., внесен от Пламен Радонов и група народни представители, както и приложените мотиви. И двата законопроекта се отнасят до допълнение на чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, като се предлага 22 септември - Денят на обявяването на независимостта на България, за официален празник.
В проведените дебати бе отбелязано, че с обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. във Велико Търново, българските политици изпълняват заветите на дейците на националноосвободителното движение и присъединяват България към останалите свободни и суверени държави. Този акт е резултат от обединените усилия на българските политици, държавници и на цялото общество.
Допълнението на чл. 154, ал. 1 на Кодекса на труда, с което ще се обяви 22 септември за официален празник, ще бъде израз на признателност на цялото ни общество в чест на 90-годишнината от тази велика дата и в името на историческата справедливост и национално съгласие.
След проведеното гласуване с 14 гласа "за", въздържали се "2", против "няма", Комисията по труда и социалната политика взе следното решение:
"Предлага на Народното събрание за приемане на първо гласуване законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-57 от 14 май 1998 г., внесен от Арлин Антонов и група народни представители и законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-98 от 8 септември 1998 г., внесен от Пламен Радонов и група народни представители."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Имате думата за изказвания.
Господин Райчевски имате, думата.

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Може би малко неловко е да говоря преди вносителите, но мисля, че по такъв повод, по такъв законопроект ние няма да имаме различия и вносители, и онези, които ще подкрепим това предложение, и онези, които ще изразим своите становища, мислим по един и същи начин.
Ние преживяваме един сложен период, когато нашата държава преодолява тежко наследство и икономическо, и морално. В този момент празнуване, отбелязване на годишнини като тези, които повдигат нашето национално самочувствие, могат да бъдат не само наша морална утеха, но и опора и да дадат нови сили на народния дух и на всички нас да обединим усилията си за доброто бъдеще на България.
Почти всички цивилизовани държави празнуват Денят на независимостта си като най-голям празник. Беше малко странно дори досега, че ние протакахме и малко късно се връщаме към тази дата. Казвам връщаме, защото в бързината, с която трябваше да преодоляваме проблемите на днешния ден, ние реабилитирахме някои позабравени празници като 6 септември, но мисля, че заедно с 6 септември ние трябва отново да честваме и 22 септември, защото тогава България получава своята независимост в правен и всякакъв аспект, става равноправна суверенна държава, равна с европейските не само като наше българско самочувствие, а и като статут. Защото по отношение на самочувствието ние може би нямаме нужда от признание, но по отношение на правните норми, съобразно международното право, ние имаме да водим още тежка битка към приобщаването към Европейския съюз и другите структури.
Затова, уважаеми дами и господа народни представители, колеги и приятели, аз ви призовавам всички да подкрепим това предложение, защото то е само за доброто на България. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Друг желае ли да се изкаже? Господин Константин Дочев има думата.

КОНСТАНТИН ДОЧЕВ (СДС) Уважаеми господин председател, почитаеми колеги! Струва ми се, че малко закъсняхме с предлагането на тази забележителна дата да стане наш национален празник. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Официален празник.

КОНСТАНТИН ДОЧЕВ: За съжаление ние много малко знаем за нашата най-нова история и някак си ни обвинява доста често цялата наша общественост, че не можем да направим една обективна преоценка на нашата най-нова история.

В историята много често има различни мнения. Съвременните историци правят по един или друг начин опити тази наша най-нова история да бъде представена обективно и ми се струва, че не трябва да залитаме и да правим грешни оценки за една или друга историческа личност дали тя е била с републикански или монархически възгледи, важното е, че през 1908 г. наистина де факто България става независима държава. Едва ли е нужно аз да се спирам в подробности, но до 1908 г. България е зависимо княжество спрямо Турция. И може би 1908 г., може да се каже, е като един краен завършек на всички революционни идеи и опити на нашите възрожденци и революционери да завършат въжделенията на българския народ от началото на ХIХ век до началото на ХХ век.
Миналата година беше подета хубава инициатива, когато целият колегиум на Народното събрание единодушно прие 6 септември - Денят на съединението на Източна Румелия с Княжество България, да бъде отбелязан като национален празник. 

Така че аз искрено се радвам като великотърновец и като историк по образование, че 22 септември - денят на равноденствието между лятото и есента, както и 22 март - денят на Клокотнишката битка, ще стане национален празник. А вероятно трябва да помислим също така и 22 март - победата на цар Иван-Асен II над Теодор Комнин при Клокотница, също да бъде отбелязван по подобаващ начин, както 22 септември.

Предлагам на вашето внимание тази забележителна дата 22 септември да стане национален празник на Република България. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дочев.
Друг желае ли да вземе отношение? Господин Славов има думата.

ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Безспорно 22 септември 1908 г. е един от най-забележителните дни в новата българска история, ден продължение на една друга забележителна дата, която вече беше обявена и отбелязана като официален празник на Република България - Денят на съединението между Княжество България и Източна Румелия - 6 септември 1885 г.

Безспорно е, че тази дата - 22 септември 1908 г., е един безспорно прогресивен акт за цялата българска общественост, за българската държава, защото той отхвърля клаузите на берлинския диктат за пореден път след акта на Съединението. След тази дата България действително става независима от юридическа гледна точка държава, равноправен субект в международните отношения и престава да се възприема като придатък на Османската империя, тъй като по клаузите на Берлинския договор българският държавен глава, българският монарх княз Фердинанд е васал на турския султан.

Истина е обаче, че този акт става в условия на драматични събития. Този акт става в условия, когато продължава противодействието и противопоставянето между великите сили, всяка от които преследва своите интереси на Балканите. Истина е, че в тази ситуация България трябва да лавира, България трябва да отчита особеностите,трябва да се съобразява и с волята на Австро-Унгария, и на Русия. В тази ситуация българското общество, българските политици, българското правителство и българският княз Фердинанд се стараят да положат максимални усилия, за да доведат до успешен край замисленото дело.

Истина е, че в тази ситуация силата, която успяват да проявят, и волята, която успяват да реализират българските политици, се дължи на широката обществена подкрепа. Защото това, което става чрез Съединението на Княжество България и Източна Румелия, дава вече необходимите основания, морална сила и убеденост на цялото българско общество да търси и по-нататък следващи стъпки и действия, които могат да доведат до юридическата независимост на българската държава от Османската империя.

През 1908 г. стават събития, които позволяват това дело да бъде доведено докрай. Това е годината, когато се осъществява малотурската революция. Това е годината, когато изтичат срокове от клаузите на Берлинския договор. Именно всички тези условия, които са една обективна предпоставка за осъществяване на успешни стъпки и действия, позволяват чрез активен дипломатически диалог от страна на българското правителство с една велика сила, каквато е Австро-Унгария, и получавайки подкрепата от Русия в тежък момент, да се доведе докрай това дело.

Защото актът на прокламацията на независимостта на България, провъзгласен в историческата Църква "Свети четиридесет мъченици" в Търново, и обявяването на България за царство на практика довеждат до крайно изостряне на дипломатическите отношения с Турция и до непризнаване на акта от страна на великите сили, докато България и Турция не уредат дипломатически противоречията помежду си. В тази ситуация за пореден път България, както и след 1878 г., получава сериозна подкрепа от страна на Русия, защото малко известен е фактът, че българското правителство предлага определена финансова цена за независимостта, която вече е обявена.

И тъй като Турция отказва да приеме този размер на финансово заплащане, Русия успява да гарантира по финансов път признаването на независимостта...

АСЕН АГОВ (СДС, от място): Как, като взима 82 млн. златни лева!

ПЛАМЕН СЛАВОВ: ... чрез този дълг, който Турция има към Русия в резултат на контрибуцията, която трябва да изплаща след Руско-Турската освободителна война.

Така че обявяването на независимостта е един акт, който не е никак лек за реализиране. Това е акт, който по един доста труден начин получава необходимата подкрепа и признание от страна на великите сили. Затова говори и фактът, че официалното признаване на независимостта на България от страна на великите сили става едва на 9 януари 1909 г., когато с подкрепата и на Русия се решават тези финасови взаимоотношения между България и Турция.

В заключение аз бих искал да кажа, че към акт, какъвто е обявяването на независимостта на България, всички ние трябва да се отнасяме с необходимото уважение и преклонение. Защото 22 септември 1908 г. действително се превръща в датата, в която България прави последната и решителна крачка към обявяването на своята държавна независимост, към превръщането си в суверенен субект на международното право и към държава, към която великите сили се отнасят вече като към независима. Това, разбира се, позволява и на българската държава, и на нейния владетел да бъдат наречени и титулувани царство и цар.

Всичко това поставя България от гледна точка на дипломатическите й отношения в една далеч по-изгодна ситуация, отколкото до 22 септември 1908 г.

Затова аз напълно подкрепям предложението 22 септември да бъде обявен за официален празник на Република България като едно необходимо уважение и дан към всички тези, които успяват благодарение на обществената подкрепа на българския народ, на подкрепата на цялото българско общество да реализират и успешно да доведат докрай този акт. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Симов има думата. Заповядайте.

ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Ние, от Обединението за национално спасение, доста се колебахме дали да взимаме думата, тъй като искахме да не се шуми много по този въпрос. Няма нужда от много приказки. Надали в страната ни има българин, който да не знае какво е 22 септември. Колеги отляво, недейте много да приказвате, аз бих искал само да ви кажа следното.
Речта, която господин Славов произнесе, ме навежда на следното.

 Господин Дочев е историк.

Ние искаме едно: да знаем историята си, но да знаем цялата история, от 681 до днес и нищо в тази история да не бъде скрито. Всичко да бъде ясно, защото тежко му на този, който не знае историята си. Знаейки добре историята си, да не повтаряме грешките, които са се случвали. Защото те са се случвали от незнание на историята, не от друго.

Аз мисля, че 22 септември трябва да бъде символът на българската нация, не защото някой ни помогнал или дал нещо, а защото ние сме се борили за този символ. Нашите деди са се борили. Защото преди няколко месеца се навършиха 120 години от Берлинския договор, но ние като политици така или иначе не го отбелязахме. Добър или лош, той е дал основанието ние с вас днес да сме в тази зала. Това е истината и не бива да я обвързваме с една или друга политическа сила, а да знаем, че нашите деди са се борили.

Затова предлагам на вашето внимание законопроекта, който ние внесохме от 14 май и законопроекта на колегите от Съюза на демократичните сили да бъдат гласувани на първо четене. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
Има думата господин Джаферов.

ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата от името на Парламентарната група на Народен съюз, за да кажа, че ние също ще подкрепим това 22 септември да стане официален празник. Да не се смята като реплика това, което ще кажа след малко, към тези, които говореха преди мен, но никой от тях не каза, че обявяването на независимостта на България става по времето, когато министър-председател е господин Александър Малинов.

Никой не каза, че той е един от най-големите български политици и държавници в нашата история след освобождението ни от турско робство. Това е човекът, който три пъти е бил министър-председател в нашата история и никой не каза, че Александър Малинов е председател на Демократическата партия. Ние като правоприемници на Демократическата партия ще подкрепим внесеното предложение и ще гласуваме за него. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джаферов.
Има думата господин Иво Атанасов.

ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! Нека не бъдем толкова сигурни, че целият народ знае каква е датата 22 септември. Има и хора, които, убеден съм, не знаят нищо за нея. Така че тези дебати не са излишни. Даже струва ми се, че има и депутати, които не знаят много събития, свързани с тази дата. Съдя за това по репликите, които подхвърляше господин Агов по време на изказването на господин Пламен Славов.
Действително до 1908 г. ние сме били трибутарна държава и сме плащали данък на една друга държава.

Постигането на независимостта на България има и финансова страна и тази финансова страна се урежда с помощта на Русия - сумата, за която господин Славов говори тук от тази трибуна. Това е под формата на заем, който Русия дава на България. На практика този заем не е бил изплащан никога, а след 1917 г., когато се установява съветската власт, тя опрощава този заем на България. Това е историческата истина.
И аз се радвам, че след малко за пръв път може би в своята история и депутатите от СДС ще подкрепят един факт, принос за който има и Ленин. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Гиньо Ганев.

ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз съм любител на открито парламентарно поведение и на изобилни дискусии. Но днес и сега съм убеден, че думите, които произнасяме, са казани далеч преди нас от делата на онези българи, които са се борили поколения наред за националната ни цялост.

Мисля, че голямата идея, която се съдържа днес в скромния текст на един законопроект, ни връща към болката, но и към стремежа на българските национални идеали.
Историята и нейните автори, а виждам, че и днес тук, ще има още да измерват усилията на партии и на дейци в акта на 22 септември 1908 г. Нека това да се прави и занапред.

 Сигурно науката и обществеността имат нужда от своите детайли, но аз мисля, че сега ние дължим почит, дължим и преклонение. Трябва да се обърнем към скрижалите на нацията и към един дълг, който не се отнася към миналото, а е адресиран и днес към всички нас - дългът ни да укрепваме българската държавност и нейната вековечност. Затова мисля, че трябва да подкрепим този закон наистина единодушно не толкова като текст, колкото като дух и като политическа воля. Защото наистина зад него, гласувайки, ние ще покажем верността на днешните българи, приемствеността им към онези, които живяха и умираха просто за да живее България. Призовавам ви да гласуваме заедно!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Тодоров, имате думата.

ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
След всичко казано аз искам да изразя позицията на Парламентарната група на Евролевицата за това, че ние категорично ще подкрепим това предложение за обявяване на 22 септември за официален празник на България. Малко съм смутен от някои неща, които бяха казани тук, защото аз си мисля, че точно при обсъждането на един такъв въпрос - въпросът за обявяването на една светла дата за официален празник, ние би трябвало да си спестим неща като: "наследници на тази или онази партия".

 Аз мисля, че в случая трябва да се говори единствено и само, че ние сме наследници на българи, които са намерили силата, куража и са направили това, което се е случило на 22 септември 1908 г. Точно като такива, в един такъв ден, ние трябва да забравим различията, които имаме помежду си поради принадлежността ни към една или друга политическа партия, защото тогава нашите деди са показали, че когато всички българи са заедно, те постигат най-големите си успехи.
Всички знаем, че никак не е било трудно да се вземе тогава това решение. Въпреки всичко единствено и само като българи това решение е било взето. Така че ние подкрепяме това предложение и аз моля, господин председател, да преминем към гласуване и след това тутакси, както се казва, да преминем и към второ четене, за да приемем този законопроект. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Друг желае ли да вземе думата? Няма желаещи.
Пристъпваме към първо гласуване. Има постъпили два законопроекта. Ще ги поставя на гласуване по реда на постъпването.
Поставям на гласуване Законопроекта за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-57, внесен от Арлин Григоров Антонов и група народни представители. Моля, гласувайте.

Гласували 192 народни представители: 

"За" - 192, против и въздържали се няма.

Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте Законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-98, внесен от Пламен Радонов и група народни представители.
Гласували 175 народни представители: за 175, против и въздържали се няма.

Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата господин Симов.

ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение, тъй като между двата законопроекта няма абсолютно никаква разлика, в залата е налице консенсус по предложението, моля да предложите двата вече обединени законопроекта, да бъдат приети на второ четене.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу предложението да пристъпим към второ четене на законопроектите?
Моля, гласувайте направеното предложение.

Гласували 156 народни представители: за 155, 

против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Има думата председателката на Комисията по труда и социалната политика госпожа Дянкова.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми колеги, преди да пристъпим към разглеждането на двата законопроекта за второ четене, искам да ви кажа, че вчера Комисията по труда и социалната политика всъщност направи две заседания в един ден. Едното беше редовното заседание, в което комисията прие и предложи със становище на Народното събрание да приеме двата законопроекта на първо четене, а второто беше извънредно заседание, с което ние направихме обобщен доклад - обединихме двата законопроекта, както е в процедурата на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - когато има два законопроекта по една и съща тема, те да бъдат обединени, още повече и когато са приети на първо четене.

Комисията по труда и социалната политика предлага следното заглавие: "Закон за допълнение на Кодекса на труда". Никой не е направил предложение за изменение на заглавието на законопроекта.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Закон за допълнение на Кодекса на труда". Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 168 на народни представители: за 168, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Параграф единствен. В чл. 154, ал. 1 след думите "6 септември - Ден на Съединението", се добавят думите "22 септември - Ден на Независимостта на България".

Това предложение е подкрепено с 14 гласа  "за" в комисията, като искам да ви кажа, че първото предложение на народните представители Арлин Антонов и групата е прието по принцип, а е прието всъщност предложението на народните представители от групата на СДС, тъй като то съдържа в себе си и предложението на колегите от Обединението за национално спасение. 

Единствената разлика е, че колегите от СДС са добавили израза "на България". 

Комисията се обедини около този текст и предлага параграфът да звучи така:

"Параграф единствен. В чл. 154, ал. 1 след думите "6 септември - Ден на Съединението", се добавят думите "22 септември - Ден на Независимостта на България."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По текста на закона някой желае ли да се изкаже - господин Стоян Райчевски.

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, искам само да изкажа едно свое съображение. Аз подкрепих този законопроект най-горещо, но моето лично становище е заглавието, наименованието да бъде "Ден на независимостта". Така е по-добре според мен, но щом комисията е решила, аз ще се присъединя към нейното решение. Ние имаме Ден на съединението, Ден на независимостта - това са утвърдени в световната практика наименования на точно този вид големи национални празници. Но щом комисията е решила така, аз го приемам.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.

Моля, гласувайте Параграф единствен така, както е предложен от комисията.
Гласували 192 народни представители: за 192, против и въздържали се няма.

Законът е приет и на второ четене. (Ръкопляскания.)

Аз искам да благодаря на всички народни представители за единодушната подкрепа. 

Смятам, че този закон ще бъде един от тези, с които нашето Народно събрание ще бъде запомнено, защото това, което не направиха тридесет и седем народни събрания досега, го направихме ние.

 

.

При потомците на Алцек в Италия

 

 

 

 

 

Предаване в телевизия СКАТ с проф. Пламен Павлов

 

 

 При потомците на Алцек в Италия

Лъчезар ТОШЕВ

в. Лечител, 7 ноември 2013г.

http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=4&b=409

За българите в Италия е писано от различни автори, цитирани са исторически извори, правени са хипотези. Едва ли много хора у нас предполагат, че все още може да се срещнем очи в очи с потомците на Алцековите българи, живеещи край град Бояно в Италия и околните населени места.

Още в самото начало на 6 век Сл.Хр. Енодий от Павия пише: „Откакто дойдоха българите, латинският език се развали.” Това бележи началото на заселването на българи в Италия, което вероятно е започнало още в 4 и 5 век. Във военните кампании на Велизарий срещу готите в Италия са били включени и български части. Друга част от българите са участвали в походите на Атила в Италия. Очевидно много от тях са се заселвали там и са оставали да живеят в свои селища. Редица топоними и в Северна, и в Южна Италия говорят за това и днес.

Историята на Алциок

Фредегарий, който в своята хроника описва историята на франките от 584 до 641 г., пише за един български вожд – Алциок, който е прогонен от Панония. Той поискал убежище при краля на франките от династията на Меровингите Дагоберт I. Дагоберт отначало приел българите, но след това вероломно заповядал те да бъдат избити в една тъмна нощ. От клането оцелели около 700 души, които начело с вожда си Алциок се заселили във Венетската марка при вожда на венетите Валук. Близо до днешния манастир „Санкт Флориан“, по горното течение на Дунава, в Австрия е открит масов гроб от епохата, обявен първоначално за гроб на раннохристиянски мъченици – около 6000 души.

Една от костниците с част от костите намерени при манастира Св.Флориан, вероятно Алциоковите българи, избити почти половин век преди Алцек!

Това е територия, някога владяна от крал Дагоберт. Тъй като такъв огромен брой жертви не биха могли да се обяснят с религиозно гонение, най-вероятно това са останките от българите на Алциок, избити по нареждане на крал Дагоберт. Днес костите им са подредени и запазени в криптата на манастира около саркофага на прочутия църковен композитор Антон Брукнер. Науката вече разполага с генетични методи, които могат да отговорят на въпроса за произхода на тези хора, ако бъде допуснато изследване на останките им.

Историята на лангобардите и заселването на Алцек в Италия 

Вероятният гроб на Алцек - конникът с пръстен на гасталд 

 

 

 

 

 

Една от най-известните истории за заселване на българи в Италия е описана от хрониста от 8 век Павел Дякон в неговата „История на лангобардите”. Там той описва как нареченият от него „дук на българите” Алцек поискал мирно от крал Гримуалдо да се засели в земите край Беневенто в Южна Италия. Това се случило около 667 г. Кралят го отпратил при сина си Ромуалдо, който му дал титлата Гасталдо (управител на областта), предоставил му градчетата Изерния, Сепино и Бовианум (прекръстено на Бояно) и други, както и земите около тях, намиращи се в планините, където българите се заселили. Павел Дякон твърди, че българите са се заселили в обезлюдени земи. Тези места се намират близо до планинските проходи, водещи към Неапол. Войниците на Алцек играели роля на въоръжена охрана на тези проходи. По времето на Павел Дякон и до 11 век те все още говорели своя език.

 Повечето от днешните градове и села от региона на Кампобасо на своите електронни сайтове имат историческа информация за миналото си. Много от тях посочват, че през 7 век там са се заселили българи. Почти всички в тези райони говорят на диалект, в който се срещат доста думи, много по-различни от италианските. За градчето Кастропиняно например се казва, че около 11 век то дори се е наричало Българският Кастропиняно. Там през 11 век се е говорел латински диалект и езикът на българите едновременно. 

През 7 век в Кастропиняно резидирал българският първожрец, което превърнало градчето в религиозен център със специален статут. Изглежда, че това обстоятелство правело възможно даването на убежище на преследвани хора. В него „триумфирали всички лоши хулигански навици”, казвали околните „зли езици”. По западно от него пък се намира селцето Канталупо, което някои превеждат като седалището на кана (на българите). Близо до това село се намира малкото селце Вичене – и двете в района на град Бояно. Там през 1987-1988 г. е открит голям „пра”-български некропол от 7 век. 13 от гробовете са на войни, погребани заедно с конете си по азиатския обичай на степните конни народи. В гроб № 33 на един от погребаните са открити и два златни пръстена, единият от които е пръстен на гасталд (гащалд). Пръстените на гасталдите – васали на херцога на Беневенто, са добре проучени и няма съмнение, че погребаният с коня си в гроб № 33 е бил удостоен с тази титла. Това кара италианските археолози да обявят с пълно основание откриването на гроба на самия Алцек. Неговите кости, меч, копие и останките на коня, с който е погребан, са пренесени и експонирани днес в музея на Кампобасо. В същия некропол са открити и редица други предмети, мечове, токи, стремена, които някои обявяват за аварски, но авари в този район никога не е имало.

Потомците на Алцек

Интересно е дали има останали следи от заселването на Алцековите българи в този район.

Народни носии от с.Летино, район Матезе.

Редица народни носии от района удивително напомнят българските. При един експеримент, който направих у нас, показвайки снимки на носиите от село Летино, намиращо се на 1000 м надморска височина в района на парка Матезе, без изключение всички посочваха отделни райони в България, откъдето смятаха, че са тези носии. Подобни са носиите в селата Черчемаджоре, Черчепиколо, Йелси и др. Селото Гало Матезе, на брега на езеро, на чийто срещуположен бряг е селото Летино. 

 

Носия от Черчемаджоре

То се намира високо в планината. За него в интернет може да се види филм в четири части от 1967 г. Интересно е да се отбележи, че и мъжете, и жените, и децата там масово яздят коне, магарета и мулета, които подкарват със същия вик „дий” който се използва у нас (а също в Северна 

Индия и Бирма, където думата означава „върви!“).
Магаретата се спират с викът "иш", спри, а в България с "ъс".
На уеб страницата на селото се подчертава, че то е основано от малка българска орда, заселила се по тези места. През 1993 г. в кметството на селото е представена книгата, издадена от университета в Бари, за българите в Гало Матезе. Интересно е, че точно районът Матезе и Изерния са център на гайдарството в Италия. 
В една културна асоциация на гайдари там са регистрирани 201 гайдари. В този регион и съседните с него са 3/4 от всички гайдари в Италия, а село Скаполи е единственото, където се произвеждат гайдите, наричани цампони (дзампони). 

Празник на зърното в с.Йелси. Знакът на Бог - "пра"- българският стълб с рога и двете странични колони, с вградена в него статуетка на Св.Богородица с Младенеца - типична семиотична конструкция. Интересно е ,че кравите теглят колата на плазове, а не на колела.

Аналогична семиотична конструкция от църквата в Ларино

Змиеногата богиня на скитите, от които са и българите - в барелеф на църква в Бояно

"Господарят на животните" в барелеф от църква близо до Кампобасо

Провеждат се ежегодни фестивали на гайдари. Гайдата присъства задължително в традиционното празнуване на много празници, като Рождество Христово, Нова година, а също и едни особени празници, подобни на кукерски, свързани с човека-елен и с човека-мечка. Легендите за човека-мечка в Широка лъка и във Врачанско у нас може би са отглас от подобно празнуване на такива празници някога и в България. 

Интересно, че в района се носят един вид цървули, наричани на местния диалект „чоча”.             

В останалата част на Италия названието на цървулите е „цампито”. Заедно с навущата и вървите, „чоча“ не се отличават по нищо от българските цървули.

Диалектът на Бояно и Пиетрароя

Един бегъл поглед върху диалекта на района показва наличие на думи, разбираеми за българите, но не и за италианците. Такава дума в езика на гр. Пиетрароя (град, свързан в съзнанието на околните райони с легенди за вещери и вещици, т.е. с езически обичаи) например е думата „тринке” или „трунке”. Това означава малка слива, т.е. трънка. В италианския език липсва буквата „ъ” и очевидно се е търсел начин за фонетично изразяване на тази дума. За сравнение италианското съответствие на думата е „пруноле“(prunole), твърде различна от използваната в този район. В района на гр. Бояно обаче тази дума не означава трънка, а глогинка. Разликата не е голяма.  Думата "урви" на местния диалект означава вада за напояване на посеви, порой. Думата "вилио" или "вильо" е инструмент за обръщане на сено, който в България се нарича "вила". Думата "тоягано" има значението на българската "тояга", а "варда" е остен за подкарване на магарета.  "Ричере" ( dire, казвам нещо) е близко до българскат адума "реч", "рече".

Фестивалът в Кастернуово ал Волтурно

„Шерте” на местния диалект е значението на дума за улея, който докарва вода до колелото на воденицата. 
Може да се сравни с думата „шурти”. А думата „крик” означава „прав”. „Варта” е дума, означаваща „чакам“. Думата има прилика с използвана в някои песни от Македония дума „варам”, която има и значение „оставам някого намира”. „Зурре” означава човка,но и муцуна на овца а в нашия език може да се сравни със „зурла”. „Дъб“ на местния език е „церк“, а у нас за това се използва и думата „цер“, вероятно и в двата случая има латинско влияние. "Мучо" е думата за котка (gatto), която е по-близка до българската мачка, маца....отколкото до италианската "гато".

Качокавало

Интересно, че за сиренето качокавало (произнасяно на местния диалект като „качкавало” или "касекавало") се твърди, че някога е правен от кобилешко мляко. „Кавало“ означава „кон“ на италиански, но думата „качо“ – качен на коня, която описва начина на поставянето на меховете на сиренето върху коня, е неразбираема за италианците. Затова пък е използвана от българите и днес в разновидността „качвам (се)“. 

В района на градчето Фрозолоне освен сиренето качокавало се организира и родео с магарета.

 То е любимо занимание за местните хора и е свързано с големи веселби. Особено интересни са барелефите на църквата „Санта Мария дела Страда“ в Матриче, които напомнят много барелефи от Плиска и Преслав. Тези няколко примера дават основание за организиране на професионална етноложка експедиция по тези места. Време е след 1300 години да се срещнем отново с потомците на далечните ни роднини от Кампобасо, Изерния, Кастропиняно, Петрароя, Бояно и Матезе. 

Още веднъж за българите на Алцек

 

Ст. н. с., д-р Петър ДОБРЕВ

в. Лечител, 21 ноември 2013г. 

http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=4&b=411

Ст. н. с., д-р Петър Добрев работил е над 40 години в БАН по проблемите на древната стопанска история и произхода на древните българи. Публикувал е редица монографии, от които най-важни са следните: Стопанската култура на прабългарите. С., БАН, 1986; Езикът на Аспаруховите и Куберовите българи. С., Огледало, 1994; Древнобългарска епиграфика. С., Тангра ТанНакРа, 2001; Златният фонд на българската древност. С., Тангра ТанНакРа, 2008; Древните българи в световната наука. С., Галик, 2010; Стопанството и цивилизацията на Волжка България. С., БАН, 2010г. 

 

В брой 45 на вестника бе публикувана статията на Лъчезар ТОШЕВ „При потомците на Алцек в Италия” , в която се съобщава една изключително важна новост – това, че в Италия дори до днес има селища, чиито обитатели помнят своето българско потекло.

Това откритие идва като логично продължение на издирванията на един от най-добрите познавачи на Италия у нас – основателя на Катедрата по италианска филология проф. Иван Петканов, с когото имах честта да се познавам и да разговарям много пъти за древната история и за итало-келтските езици. Той установи преди много години, че в Италия през VI-IХ в. е придошла твърде голяма маса древни българи, които са нарекли цяла редица селища с имената БУЛГАРО, БУЛГАРИ, БУЛГЕРИ, БУРГАРИ и други подобни названия. В старите италиански документи почти във всяка област на Северна и Средна Италия се срещат градчета и местности с подобни имена и тяхното изреждане заема близо две страници в специалната студия на проф. И. Петканов за българо-романските езикови връзки. 

Причината за широкото разпространение на този вид названия е несъмнено както в големия приток на български преселници, така и в тяхната силна привързаност към българското им име. Отивайки в Италия, те са проявили тази отдавнашна българска черта, която е съществувала още в старите земи при Кавказ и край Волга, където цяла редица градове и области водели названията си от името на древните българи. С него са били наречени градовете Булгар-Балк, Булгар (в Кавказ и край Волга), а също Балхар и Балкария.

 

В Италия най-рано от всички български селища е споменато градчето Булгаро Верчели, което е създадено още през VI в. и е било известно с това, че в него се е родил през 560 г. един велик християнски духовник – Петър Българина, който завършил краткия си живот като кардинал и заради своето благочестие бил увенчан със званието Блажени Петър Българина Левит. Високият сан на този духовник, а също това, че той е произлизал от български град, построен наскоро след идването на българите в Италия, са два интересни и показателни факта. Но те са останали незабелязани досега, може би защото стоят в пълен разрез с разпространената доскоро представа, че древните българи са водели примитивен номадски живот.

Като цяло проф. И. Петканов откри, че общо през периода от VI до Х в. в Италия е имало на различни места девет селища с имена Булгари, Булгаро, Булгери, а също и някои замъци и кули с подобни имена. В един от тамошните замъци е живеел велможата с име Булгарус, споменат в 791 г. Той е бил почетен с една от най-високите титли, равна по ранг според И. Петканов на титлата княз. В замъци, а не в шатри са живеели в Италия и други видни българи – владетелят на укрепения замък Булгари в областта Тоскана, граф Булгарелус от Арецо, а също обитателят на Villa Bulgara в Павиа и виконтът Булгаринус от Пиза.

В някои части на Италия, където българите са били особено многобройни, с тяхното име са били наричани не само отделни градчета и местности, но и целите райони, заселени от тях. За да се различават от имената на българските селища, обитаваните от българите райони и техните главни центрове са носели имената БУЛГАРИА и БУРГАРИА, които се явяват през VII-Х в. на няколко места. В Северна Италия името Булгариа е носело едно графство в областта Милано, известно от VIII в., а също българското средище Бургариа в близост до Корбета, което е споменато през 830 г. Но още повече такива названия е имало в Средна Италия, където се е заселил някога Алцек. Там за тях напомня името на районния център Бургария от областта Перуджа; а също названията на две църковни средища „Сан Джовани ди Булгариа” и „Сан Пиетро ди Булгариа”, които значат „Св. Иван и Св. Петър от района Булгариа”; а за още един район с име Булгариа напомня и името на селището Celle di Bulgaria (т.е Челе от района Булгариа), споменато в документ от областта Салерно на юг от Неапол. В самия Неапол е имало през VIII-Х в. многобройно българско население, затова в един документ от 970 г. високата част на града е наречена „Българската част”. А като пряка следа от някогашните големи райони, заселени с българи, е останало и до днес името на планината Булгариа на юг от Неапол.

След тези разкрития на проф. Петканов интересни детайли откри и известният преводач Асен Марчевски, носител на високото италианско звание „Кабалере”.

В книгата си „Италиански потайности” той отбеляза, че в някои краища на Италия има запазени думи от езика на древните българи, от които особено интересна е думата ТОЯГАНО (сопа), напомняща по своя изговор в Италия думата ТОЯГАНА (тоягата) от родопските диалекти. За тази особена дума и за множество други интересни следи вече обърнах внимание в книгата „История, разпъната на кръст”, затова няма да се спирам подробно тук.

Необикновеното изобилие на ранни български топоними в Италия подсказваше твърде отдавна, че трябва да се посетят и обследват на място районите, в които са оставени те.

Но тази важна стъпка дълго време не беше направена, затова прави чест на автора на публикуваната статия – Лъчезар Тошев, че се е погрижил да проучи директно областите, където някога са се заселили българи.

В резултат от това неочаквано е разкрит един кардинален и незабелязан досега факт. Оказва се, че в Средна Италия – точно там, където са обитавали българите на Алцек – са оцелели като по чудо традиционните български носии, гайди и обичаи, а в диалектите, на които говори тамошното население, има множество специфични старинни думи и изрази, непознати на италианския език.

Направената от мен справка във връзка с това интересно явление показва, че по оценка на италианските езиковеди само в един от диалектите от Средна Италия – този от град Бояно – са запазени близо 20 необяснени досега старинни думи, а в подробно описания диалект от град Пиетрароя има над 70 неразтълкувани старинни образци, по-голямата част от които произлиза най-вероятно от езика на българите на Алцек.

Момичета от с.Летино в традиционни носии. Забележете иглата за коса.

Аксесоари от с.Летино вкл. игла за коса

Игла за коса от Трънско - т.е. от България.Експонат от колекцията на Евдокия Петева- Филова (съпруга на проф.Б.Филов) показана в Етнографския музей в София

Откриването на тези находки е една важна научна придобивка, защото, проучвайки специфичните думи от районите, заселени някога от българите на Алцек, ще можем да добием представа и за езика, на който са говорили някога и българите на Аспарух, и да проверим коя от създадените многобройни теории за тях е най-издържана.

Като цяло откритите в Италия древни български следи са едно ценно съкровище, чието значение тепърва ще изпъкне с целия си блясък. В тях се крие зародишът на нови, по-високи познания, чрез които постепенно да се разбули една от най-великите тайни в българската историята – тайната на произхода на древните българи.

Затова поздравявам Лъчезар Тошев, че е издирил в Италия селищата, в които живеят далечните потомци на Алцековите българи, и е описал характерните за тях носии, обичаи и особени диалектни думи. Чрез това той е поднесъл един необикновен родолюбив дар пред олтара на българската история. И дори оповестяването на откритото от него научно съкровище чрез в. „Лечител” носи в себе си нещо знаменателно, тъй като проучването на това новооткрито съкровище може да допринесе за терапията на някои закоравели научни заблуди, а чрез това – и за повишаването на интелектуалното здраве и духовното самочувствие на българския народ.

     Завършвайки тези кратки бележки, заслужава да отбележа, че силната привързаност на българските преселници към своя народен корен се е проявявала в Италия през цялото Средновековие. В ХIII век за нея напомнят имената на видните граждани на Генуа Булгаринус и Булгаринус де Бургарино, вторият от които е принадлежал към благородническите фамилии на Генуа. Същата силна обич към родния корен е излъчвало и името на известния юрист и професор в Болонския университет Булгаро де Булгарис, в чиято чест е била наименувана сградата Курия Булгара и е била издигната църквата „Санта Мария дей Булгари”.

В началото на ХIV в. се е гордеел със своето българско име и друг известен професор по право – Булгарус де Толентино, както и благородникът от Иския Маринус Булгарус – шамбелан и приближен на крал Роберт. А в края на ХIV в. е споменат и „благородният мъж Хенрикус Булгарелус”.

При тази силна почит към българското име, продължила в Италия през цялото Средновековие, не е чудно, че и до днес хиляди италианци носят фамилни имена от български произход и по думите на проф. Петканов е достатъчно „само да се надзърне в телефонния указател на всеки по-голям град, за да се видят веднага фамилни имена като Булгарели, Булгари, Булгарини, Булгерини, Булгерони, Болгаро, Боргарели”.

Дългата историческа сага на българското присъствие в Италия, започнала още в VI в. и продължила с голямото преселение на Алцек, обяснява защо дори до днес в близост до планината Булгария, където са се намирали неговите главни средища, има селища, в които населението помни своя български произход.

Това именно необикновено, но напълно логично явление откри Лъчезар Тошев и българската история трябва да му бъде благодарна за това, че го извади от забрава.

Започна мисията на докладчиците от ПАСЕ по процедурата по пост-мониторинг с България

 

 

Суна Еварсдотир (социалист, Исландия) и Дебора Бергамини (Европейска Народна Партия, Италия), съ-докладчици на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) започнаха визита за събиране на информация в България на 18 и 19 септември, в контекста на пост-мониторинговия диалог със страната.

По време на визитата, докладчиците ще оценят прогреса отбелязан от България в останалите за наблюдение теми, споменати в последната резолюция за България от 2019г. (Вижте тук: resolution).

В София те ще се срещнат с Вицепрезидента, Министър-председателя, Министъра на правосъдието  и Министъра на вътрешните работи, както и със Заместник-министъра на външните работи.

Предвидени са и срещи с Ръководителя и членовете на българската делагация в ПАСЕ, лидерите на парламентарните групи, представители на съдебната власт и представители на гражданското общество.

 

 От сайта на ПАСЕ :

 https://pace.coe.int/en/news/9196/bulgaria-post-monitoring-visit-by-pace-co-rapporteurs

 

Bulgaria: post-monitoring visit by PACE co-rapporteurs

15/09/2023 Monitoring

 

Sunna Ævarsdóttir (Iceland, SOC) and Deborah Bergamini (Italy, EPP/CD), co-rapporteurs of the Parliamentary Assembly of the Council of Europe (PACE), will make a fact-finding visit to Bulgaria on 18-19 September, in the context of the post-monitoring dialogue with this country.

During their visit, they will assess the progress made by Bulgaria in implementing the outstanding issues set out in the latest Assembly’s post-monitoring resolution.

In Sofia, they are due to meet the Vice-President, the Prime Minister, the Speaker of the Parliament, the Ministers of Justice and the Interior, as well as the Deputy Minister of Foreign Affairs.

Meetings are also scheduled with the Chairperson and members of the Bulgarian delegation to PACE, leaders of political groups in the Parliament, and representatives of the judicial authorities and civil society.

 

 ТЕКСТ НА ПРЕДИШНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПАСЕ ПО ПРОЦЕДУРАТА ПО ПОСТ-МОНИТОРИНГ

Превод от английски език

Резолюция 2296 (2019) 

Пост-мониторингов диалог с България

Виж  Doc. 14904, доклад на комисията по мониторинг, съдокладчици г-н Жолт Немет и г-н Франк Швабе. Текст, приет от Асамблеята на 27 юни 2019 г. (26-то заседание).

1. България се присъедини към Съвета на Европа през 1992 г. Тя беше обект на  процедура за мониторинг до 2000 г. Парламентарната асамблея се позовава на своята Резолюция 1211 (2000 г.) относно спазването на задълженията и ангажиментите на България, в която тя реши да приключи процедурата по мониторинг и да започне пост-мониторингов диалог по редица нерешени въпроси и по всеки друг въпрос, произтичащ от задълженията на всяка държава-членка на Съвета на Европа съгласно член 3 от Статута на Съвета на Европа (ETS № 1) по отношение на демокрацията, правовата държава и правата на човека.

2. Освен това Асамблеята се позовава на своята Резолюция 1915 (2013 г.) относно пост-мониторинговия диалог с България, в която се признава важния напредък, постигнат от България по отношение на ключовите реформи и законодателната рамка, приета след приключването на процедурата за мониторинг, и по-специално след присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г., както се потвърждава от годишните доклади на Европейската комисия, изготвени по механизма за сътрудничество и проверка.

3. Асамблеята приветства българските власти за демонстрирането на тяхната постоянна политическа воля и ангажимент за постигане на цялостно изпълнение на задълженията им, което се потвърждава от продължаващото сътрудничество с механизмите за наблюдение на Съвета на Европа, с правните експерти и Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия).

4. Асамблеята приветства значителния напредък на България за установяване независимост на съдебната власт в съответствие с препоръките на Асамблеята. Като цяло, реформите на Закона за съдебната власт в периода 2015-2018 г. и следващите законодателни промени във връзка с функционирането на Висшия съдебен съвет и съдебната власт представляват важна стъпка към цялостно изпълнение на ангажиментите и задълженията на България в тази област.

5. Разделянето на Висшия съдебен съвет на камари от съдии и прокурори, които имат самостоятелни правомощия за назначаване и налагане на санкции по отношение на съдиите, прокурорите и следователите, се обръща към дългогодишни проблеми, формулирани от Асамблеята и Венецианската комисия.

6. Процедурата за избор на членове на Висшия съдебен съвет бе значително подобрена в съответствие с препоръките на Асамблеята. Асамблеята отбелязва със задоволство, че след избирането си през 2017 г. Висшият съдебен съвет назначи редица ръководители на съдебни органи по прозрачна процедура, без да предизвиква противоречия.

7. Дългогодишните опасения на Асамблеята относно недостатъците в системата за атестиране и кариерно развитие на магистратите бяха разрешени с приемането от страна на Висшия съдебен съвет през 2016 г. на наредба за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник-председател на съд и през 2017 г. на регламента за конкуренцията на магистратите и за избор на административни ръководители в съдебните органи.

8. Асамблеята отбелязва със задоволство, че нейните препоръки, свързани с разпределението на работното натоварване и с въпроса за закъсненията, са били взети предвид по удовлетворителен начин чрез създаването на единна, ефективна система за разпределение на делата на случаен и национален принцип и ясни критерии за оценка на сложността на случаите и тяхното въздействие върху разпределението на работното натоварване. Допълнителните мерки, въведени с цел преразпределение на натовареността на най-натоварените съдилища, включително Софийския съд, също заслужават висока оценка.

9. Асамблеята поздравява властите за създаването на Инспектората на Висшия съдебен съвет, чиято задача е повишаване на отчетността на съдебната власт и по-специално  предотвратяване на корупцията в съдебната система и дисциплинарните производства.

10. Асамблеята признава, че поправките от 2017 г. на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс като цяло са в съответствие с препоръките на Асамблеята и отбелязва със задоволство, че те са разгледали въпроса за забавеното наказателно производство и са позволили по-добро изпълнение на присъдите.

11. По отношение на корупцията на високо равнище и организираната престъпност, Асамблеята приветства приемането от страна на българския парламент през януари 2018 г. на нов Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, в съответствие с по-ранни препоръки. Законът създава нова унифицирана агенция за борба с корупцията, която е натоварена да проверява за липсата на конфликт на интереси и частните активи на висши служители, да разследва обвиненията в корупция, да създава предпазни мерки за предотвратяване на корупцията и определя процедури за изземване и конфискация на незаконни активи.

12. Асамблеята отбелязва със задоволство, че препоръките на Групата на държавите срещу корупцията (GRECO) относно инкриминирането са изпълнени. Освен това тя приветства факта, че България е инвестирала значителни средства в обучението и повишаването на осведомеността на голям брой съдии, прокурори и служители на правоприлагащите органи по въпроси, свързани с подкупите и търговията с влияние и криминализирането на нематериалните ползи.

13.. Освен това, Народното събрание на България трябва да бъде поздравено за въвеждането на конкретни мерки за борба с корупцията на парламентарно ниво, които следват препоръките на GRECO; по-специално през 2016 г. беше изменен Правилника за работата на парламента с оглед осигуряване на прозрачност в законодателния процес.

14. По отношение на Изборния кодекс, Асамблеята приветства поредицата от изменения, въведени между 2014 и 2016 г., в които бяха разгледани редица опасения, формулирани от Венецианската комисия през 2013 и 2014 г., като се подобриха, наред с друго, разпоредбите за финансиране на кампаниите и техният надзор, за регистрация на гласоподавателите, както и разпоредбите относно медийното отразяване.

15. Асамблеята признава постигнатия в България напредък по отношение на изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека във връзка с прекомерната продължителност на съдебните производства и липсата на ефективни правни средства за защита в това отношение. Наблюдава се също така напредък в изпълнението на групите от дела, свързани с лошите условия на задържане и малтретиране от страна на служители на правоприлагащите органи.

16. Асамблеята поздравява България за приемането, в съответствие с препоръката на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ), на изменения в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража през 2017 г. Промените са насочени към материалните условия, режимите, предсрочното освобождаване и съдебния контрол върху администрацията на затворите; освен това Асамблеята признава, че през последните години е постигнат значителен напредък за подобряване на условията в затворите.

17. По отношение на ромското малцинство, Асамблеята признава, че през последните години са приети редица програми, стратегии и планове за действие за подобряване на положението на ромите, включително Националната стратегия за интеграция на ромите (2012-2020 г.), която, наред с друго, доведе до увеличаване на броя на ромите със средно и включително висше образование.

18. Въпреки че общият напредък в изпълнението на ангажиментите и задълженията на България не е поставен под въпрос, все още съществуват редица нерешени проблеми, по-специално:

18.1. в областта на съдебната система:

18.1.1. Въпреки че реформата в структурата и функционирането на Висшия съдебен съвет е отговорила на мнозинството от притесненията на Асамблеята, неговият състав не отговаря напълно на препоръката на Комитета на министрите CM / Rec (2010) 12 относно „Съдии: независимост, ефективност и отговорности“ , която уточнява, че „не по-малко от половината от членовете на съвета трябва да бъдат съдии, избрани от техните колеги от всички нива на съдебната власт”. В настоящия Висш съдебен съвет съдиите, избрани от техните колеги, съставляват шест от общо 25 членове. Този параметър поражда известна загриженост, тъй като пленарният състав на Висшия съдебен съвет все още запазва някои важни правомощия по отношение на съдебната система;

18.1.2. Степента, в която прокурорите и в частност главният прокурор все още участват в управлението на съдиите във Висшия съдебен съвет, се възприема от Венецианската комисия като проблем;

18.1.3. Дългогодишната препоръка на Асамблеята относно премахването или съкращаването на петгодишния изпитателен срок за съдиите не е разгледана;

18.1.4. Възникнаха известни опасения относно големите правомощия за налагане на санкции на Инспектората към Висшия съдебен съвет, особено в светлината на настоящия метод за избиране на неговите членове. За съжаление препоръките на Венецианската комисия за назначаването и освобождаването на инспектори и за разпределението на компетенциите между Инспектората и Висшия съдебен съвет не бяха спазени;

18.1.5. Важни законодателни инициативи не са предмет на широк обществен дебат и всички заинтересовани страни не са консултирани в достатъчна степен. Следва да се подчертае, че устойчивостта и необратимостта на реформите се съдържа, наред с друго, в един правилно провеждан законодателен процес, включващ всички заинтересовани страни и широк обществен дебат;

18.2. по отношение корупцията на високо ниво:

18.2.1. Въпреки че създаването на нова единна агенция за борба с корупцията представлява положително развитие, основно предизвикателство ще бъде ефективното управление на широкия обхват на отговорности, включително предотвратяване, разследване и конфискация на активи. Крайният критерий за ефективността на агенцията ще бъде броят на заведените дела и броят на издадените присъди. Продължаващото разследване на скандала с покупките на луксозни имоти на изгодни цени от страна на висши политици и висши служители може да се възприеме като лакмус за искреността на властите в борбата с корупцията;

18.2.2. Препоръката на GRECO за установяване на ясни, обективни и прозрачни критерии по отношение на допълнителното възнаграждение в съдебната система не е изпълнена. Все още съществува тревожна практика, при която председателите на съдилища присъждат по своя преценка бонусите в края на годината на подчинените си съдии, и твърдения, че това е използвано за осигуряване на приятелски кръгове в съдилищата;

18.3. по отношение на медиите:

18.3.1. Ситуацията със свободата на медиите в България се влошава систематично през последните години, като основните притеснения са концентрацията на собственост и липсата на прозрачност, политическата намеса в медиите, влиянието на държавата върху разпространителите, осъществявано чрез рекламните бюджети на оперативните програми на Европейския съюз, и сплашване и насилие срещу журналисти.  Асамблеята изразява съжаление за липсата на подходящи данни за собствеността на медиите. Асамблеята приветства приемането на съответното законодателство относно прозрачността на медийната собственост, което отразява препоръката на Комитета на министрите CM / Rec (2018) 1 за медийния плурализъм и прозрачността на собствеността на медиите. Насилието срещу журналисти трябва да бъде посрещнато с решително, бързо осъждане и задълбочено разследване от страна на българските власти;

18.4. по отношение на човешките права:

18.4.1.  Макар че Асамблеята приветства важните промени в Наказателния кодекс от 16 януари 2019 г. и отбелязва, че според КПИ от 2015 г. насам има леко подобрение във връзка с отношението към хората, задържани под стража, особено що се отнася до тежестта на предполагаемото малтретиране, тя обаче изразява съжаление за липсата на реален напредък в прилагането на предпазни мерки срещу малтретиране, а именно правото на уведомяване на трето лице за задържането, правото на достъп до адвокат и на лекар и правото на информираност за гореспоменатите права;

18.4.2. Расистката и нетолерантната реч на омразата в политическия дискурс, насочена към роми, мюсюлмани, евреи, турци и македонци, продължава да бъде сериозен проблем в България. Трябва да се положат сериозни усилия от страна на българските власти за системно и безусловно осъждане на речта на омразата, включително като се следват препоръките от последния доклад на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) за България;

18.4.3. Въпреки усилията на българските власти, положението на ромското население не се е подобрило значително. Представителите на ромите са изключени от демократичния процес, те не се възползват от вече съществуващи демократични средства и не присъстват на никое ниво в процесите на вземане на решения.  Няма съществен диалог между представителите на ромите и властите. Тяхното материално и социално положение като цяло е много лошо и дискриминацията на пазара на труда остава пречка за интеграцията. Неотдавнашното разпалване на междуетническо насилие от страна на етнически българи срещу роми в Габрово, което включваше разрушаването и запалването на къщи, принадлежащи на роми, е пример за мащаба на този проблем.

18.4.4. Македонското малцинство не е признато от българските власти като такова поради стриктното прилагане на формални критерии, въпреки че тази група многократно е изразявала желание да се възползва от защитата на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (ETS No. 157);

18.4.5. България за голямо съжаление е подписала (през 2016 г.), но все още не е ратифицирала Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (STCE No. 210, „Истанбулска конвенция“).  Докато наскоро приетите изменения на Наказателния кодекс, предвиждащи допълнителна правна защита срещу домашното насилие и насилието срещу жени, представляват стъпка в правилната посока, те трябва да бъдат последвани от осигуряване на адекватни ресурси, включително в областта на образованието и превенцията, както и психологическа подкрепа, която би позволила реална защита на жертвите;

19. В заключение, Асамблеята признава, че България е постигнала значителен напредък след приемането на последния доклад относно пост-мониторинговия диалог през 2013 г. Тя частично е въвела законодателство, което, с няколко изключения, е в съответствие със стандартите на Съвета на Европа и отговаря на няколко опасения, формулирани от Асамблеята и други механизми за мониторинг на Съвета на Европа. Въпросът за устойчивостта и необратимостта на реформите, обаче, както и ефективността на мерките, насочени към борба с корупцията на високо равнище, остават предмет на правилно прилагане на законодателството.

20. За съжаление, поради период на политическа нестабилност от 2013 г. до 2016 г. и неколкократни избори, редица реформи бяха предмет на прибързана законодателна процедура през 2016 г. и 2017 г. без подходяща консултация или участие на всички заинтересовани страни. Остава да се види дали реформите ще доведат до устойчиви подобрения. Настоящата политическа ситуация, белязана от парламентарния бойкот от страна на БСП от февруари 2019 г., може да окаже отрицателно въздействие върху напредъка и да отслаби демократичните процеси в страната.

21. Асамблеята отбелязва, че за да се гарантира устойчивост и необратимост на реформите, все още трябва да бъдат предприети някои стъпки, включително, където е уместно, законодателни промени.

22. На основание на всичко изложено до тук, Асамблеята решава да продължи пост-мониторинговия диалог с България и през юни 2020 г. да направи оценка на напредъка, постигнат в следните области:

22.1. съдебната система: България трябва да покаже, че забележителните стъпки, предприети за по-добра съдебна система, са устойчиви и ефективни;

22.2. корупция на високо равнище: новата агенция за борба с корупцията започна да функционира само преди няколко месеца. През следващите месеци трябва да се види осезаем напредък в борбата срещу корупцията на високо равнище. Досега това не е видимо;

22.3. медиите: основно предизвикателство е прозрачността на собствеността на медиите. България трябва да предприеме законодателни стъпки, за да гарантира тази прозрачност;

22.4. човешките права на малцинствата: България трябва да подобри интеграцията на ромите и другите малцинствени групи. Правата на бежанците трябва да се спазват изцяло в съответствие с европейските стандарти;

22.5. реч на омразата: речта на омразата не трябва да бъде въпрос на политическа дискусия. Членовете на правителството имат особено задължение в това отношение;

22.6. насилие срещу жени: Асамблеята призовава България да положи всички възможни усилия за ратифициране на Истанбулската конвенция.