06 октомври 2014

БЪЛГАРИЯ ОТБЕЛЯЗВА 1000 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ЦАР САМУИЛ


На 6 октомври 2014г. се навършиха 1000 години от смъртта на Самуил - Благоверен цар на българите.



Възстановка по черепа на цар Самуил от проф. Галина Лебединская.


Заупокойна служба по този повод беше отслужена от Негово Светейшество Патриарх Неофит в Храма "Св.Александър Невски".

На службата присъстваха Президентът на Република България Росен Плевнелиев, Министър-председателят Георги Близнашки, Министърът на отбраната Велизар Шаламанов, Министърът на културата Мартин Иванов, както и Кметът на София г-жа Йорданка Фандъкова.

На заупокойната служба присъства и последният български цар Симеон II, далечен роднина на цар Самуил.

Смъртта на цар Самуил, миниатюра от Манасиевата хроника


Патриарх Неофит произнесе реч за приснопаметния благоверен български цар в която каза следното :






„В името на Отца и Сина и Светия Дух. Аз Самуил, раб Божий...”

Господин Президент, 

Господин Премиер,

Уважаеми представители на държавната власт,

Братя и сестри,

С тези думи започва прочутият Самуилов надпис от село Герман, Преспанско.


Думи, присъщи на един дълбоко смирен, изпълнен с вяра и упование в Бога владетел, носил достойно възложения му от Бога тежък кръст - да брани независимостта на България в едни изключително тежки за страната ни времена.


На днешния ден се изпълва едно хилядолетие от кончината на цар Самуил - велик български държавник, който не се поколебал да изпълни Христовата повеля и да „положи душата си” за своите ближни, не пожалил себе си за благото на род и отечество, и заслужено заел своето съкровено място в сърцата на поколения българи. Величав, както със своята безпримерна смелост, държавническа мъдрост и отдаденост на България и българския народ, така и със своята човечност и любов, този кален в битки неустрашим воин пада, със съкрушено от болка сърце, при вида на своите ослепени войници точно преди 1000 години.


Нека днес, когато все по-трудно откриваме около себе си примери достойни за подражание, личността на цар Самуил да ни вдъхновява в нашия живот! Нека помним жертвоготовността, с която той брани своето отечество и отдава всичките си сили за благото на своя народ!

Прости, Господи, Твоя раб Самуил и упокой душата му в селенията на праведните, там, където Твоите угодници се радват пред Лицето Ти!

А на нас, неговите недостойни потомци и Твои чеда, дарувай любов към Твоята правда и нашите ближни, към род и родина и ни укрепявай в нашето служение Церкви и Отечеству на пользу.

Амин!"


Самуиловият надпис от с.Герман, на брега на Преспанското езеро.







Първа възстановка на образа на цар Самуил, направена по черепа му от антрополога Арис Пулянос



 Преди заупокойната служба беше осветен първият камък на бъдещият паметник на цар Самуил пред базиликата Св.София.









Възстановяване на образа на цар самуил по черепа му от Проф.Йордан Йорданов, ИЕМА-БАН


Изображение на император Василий II Македонец -Българоубиец .Миниатюра от неговия псалтир, 11 век. В краката на императора са победените му врагове. Фигурата под копието е вероятното изображение на цар Самуил.


По-рано през деня, в Аулата на Софийския Университет "Св.Климент Охридски" се проведе научна сесия посветена на цар Самуил.

В редица градове на страната се проведоха заупокойни панихиди за българския цар!


Битолският надпис на цар Иван Владислав - братов син на цар Самуил




Въ лѣто Ѕ ҃Ф ҃К ҃Г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс ҃тыѧ влад ҃чицѧ нашеѧ Б ҃чѧ ї въз()стѫпенїе І ҃В ҃ i връховънюю ап ҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м ҃ца окто ҃вра въ К ҃. Конъчѣ же сѧ м ҃ца ... исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато ... фоѧ съжев ... ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь Васїлїемь Ѕ ҃Ф ҃К ҃В ҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира ... їѹ съп() лѣтѹ семѹ и сходѧщѹ.
 


През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни Апостоли. 
 Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. 
 Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-ти ден, и се завърши в месец (…) в края. 
Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…), а този в (…) разбит биде от цар Василий в годината 6522 от сътворението на света в Ключ и почина в края на същата година.

Картина от Първата Световна Война, худ.Петър Морозов, "Поздравът на Царя Самуила", Охрид