21 май 2020

Света Царица Елена, майката на Император Константин

Историята на императрицата Света Елена – на кръстопътя на Изтока и Запада

Елен Ивер-Жалю

В. Лечител, бр. 20, 15 май 2014г.

http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=9&b=436

Статията се публикува на български език със специалното съгласие на авторката и със съдействието на нейния изповедник отец Мишел Евдокимов, чрез когото установих контакт с нея.
Л.Тошев

Вярващите във Франция до такава степен почитали Света Елена, че през 1668 г. било създадено Братството на Света Елена в Отвилие, а през 1924 г. – Братството на Светия кръст в Париж. Култът, който се създавал около нея, винаги бил свързван със Светия кръст.

На кръстоносен поход и на Изток, и на Запад

Животът на Света Елена прилича на необикновен роман. Родена вероятно в скромно семейство, тя достига върховете на славата като императрица, майка на Константин I.

     Обиколила е света от Мала Азия, където е родена, чак до Галия заедно със своя съпруг, римски офицер, след това от запад на изток и обратно, следвайки сина си, докато накрая се озовава сама в земите на Палестина.

     Света Елена дължи известността си най-вече на откриването на Светия кръст, върху който е бил разпнат Исус Христос.

Поклонението й в Светите земи само по себе си е един подвиг, като се има предвид, че по това време тя е била около осемдесетгодишна.

     Ролята, която тя и синът й Константин играят за официалното признаване на християнската църква, е огромна.

Дрепанум

.

     Според повечето историци Света Елена е родена в Дрепанум, в римската провинция Витиния, в Северозападна Мала Азия, близо до Никомедия, през 250 г. Дрепанум бил известен сред богатите жители на Византия със своите топли извори.
По-късно Константин дава на градчето името Еленополис в чест на своята майка.
     За семейството и ранното детство на Елена не знаем почти нищо. Според сведенията на свети Амброзий тя била прислужничка в странноприемница, а за времето си това било позорна професия.

     Без съмнение обаче именно в Дрепанум Константин Флавий, наричан Хлор заради бледия си тен, бил покорен от красотата на Елена.
Но тъй като бил воин и нямал право на законен брак, можел да предложи на любимата си единствено позицията, която в Рим наричали “concubitanus” или “конкубинат” – законна, трайна връзка, която обаче не давала никаква сигурност на жената.
Този съюз обаче помогнал на Елена да се измъкне от мизерията на живота в странноприемницата.

По стъпките на Константин Хлор

.

     Елена придружавала съпруга си във воeнните му мисии. Една от първите вероятно била в Наисус (днешна Сърбия), където през 280 г. се ражда Константин - синът, който по-късно щял да покори света, присъединявайки към своя успех и майка си.

     Семейното щастие на Елена било кратко. Смелостта на Константин Хлор му помогнала бързо да се изкачи до най-високите ешелони на римската армия и през 293 г. император Диоклециан му дава прозвището цезар, т.е. наследствен принц и му поверява управлението на Галия. Тази благосклонност на съдбата към Константин Хлор обаче щяла да донесе нещастие на Елена.

     Един цезар трябвало да има за съпруга жена от благородно потекло, а не да живее с наложница. Ето защо той бил принуден да изгони Елена, която имала твърде скромен произход, и да се ожени за Теодора – снаха на втория римски цезар Максимиан Херкул.

Време на изпитания

.

     Това обаче не било всичко. За да се убеди във верността на новия цезар, Диоклециан извикал при себе си Константин, за да го придружава в Никомедия, недалече от Дрепанум. На 45 години Елена се оказала сама, изоставена от съпруга си и отделена от сина си. Ударът бил тежък.

Няма много сведения за това какво е правила Елена, докато била в немилост. Легендите допълват пропуските на историята и разказват, че е живяла в Трир (на френски Трев), в Бон, в Лондон, в Колчестър, в Йорк.

     През 306 г., след смъртта на Константин Хлор, който приживе се издигнал до ранг на август, Елена била в Йорк заедно с Минерва (Минервина) - наложницата на сина й Константин, която също като нея била родом от Витиния и имала скромен произход.

     По това време Елена се занимавала много със своя внук Крисп и без съмнение изиграла решаваща роля в това да му бъде намерен наставник християнин. Неговото име било Лактанс.

     Константин се върнал от Ориента по молба на умиращия си баща и бил провъзгласен от неговата войска за император на Запада. Освен това той наследил от Константин Хлор управлението на Британия и Галия и запазил град Трир за столица. Именно там се настанила Елена.

Майка на императора на Запада

През 307 г. Константин, също като баща си, изгонил Минерва, за да се ожени за Фауста, дъщеря на стария император на Рим Максимиан Херкул.
Това бил нов тежък удар за Елена, която била толкова привързана към снаха си и внука си.

Двете жени, благородничката Фауста и императрицата майка Елена, щели да станат противнички - едната защитавала интересите на децата си, а другата отдавала предпочитания на малкия си внук.

Изворите сочат 28 октомври 312 г. за дата на прочутата победа на Константин над Максенций в Милвиус.

Може да се предположи, че именно по съвет на майка си Константин, който имал колебания дали да предприеме битката срещу Максенций, все пак се решава, уповавайки се на божията помощ и закрила.

Константин заповядал да се гравира върху щитовете на войниците му знакът на “истинския Бог”. Според Лактанс това било монограм от Христос, представляващ първите две букви от името му на гръцки: X (xhi) и P (ro), които били преплетени. Според други историци този знак изобразявал слънцето и неговите лъчи и олицетворявал реда и хармонията в света.

Според свидетелствата на Еузебий Кесарийски, Константин имал видение на горящ кръст в небето. Това се случило, докато прекосявал Алпите със своята армия.

Кръстът на Св.Император Константин съхраняван във Ватопедския манастир на Света гора

     Независимо кое от това е истина, и кое не, факт е, че от 312 г. Константин започнал да приема кръста като основен “виновник” за своите победи и се проявявал все повече като ревностен християнин.

     Малко след победата при Милвиус Елена се присъединила към сина си в Рим. Именно по това време според Еузеб от Цезаре се извършило покръстването на Елена, която била наставлявана според него от сина си. Може би наистина това било официалното кръщене на Елена.

Но по това време тя била над шейсетгодишна и по всичко личало, че отдавна е приела християнската вяра, чиито идеи отнесла и на Изток.

     Заедно с Константин Елена станала могъща закрилница на християните, черпела щедро от имперската хазна, за да строи и дарява множество църкви. Заедно със сина си тя поставила златни кръстове върху гробовете на свети Петър и свети Павел.

Императрицата майка изградила малка базилика при портите на Рим в почит на светите мъченици Петър и Марцелин, които тя много почитала.

Елена помагала на бедните, закриляла онеправданите, облекчавала страданията на затворниците. Всичко това й донесло обичта и почитта на обикновените хора.

Майка на императора на Изтока

.
Изглежда Елена се завърнала в родината си по времето на войната между Константин и неговия противник Лициний (Лициниус), който управлявал източните части на огромната Римска империя. Тогава тя била на повече от 70 години - още едно доказателство за необикновената й жизненост.

Както винаги, и този път Елена била до сина си и подкрепяла делото му. Освобождавала от затвора християни, преследвани заради вярата си, облекчавала мъките на осъдените на труд в мините, раздавала щедро всичко: храна, дрехи, пари.

Победата на Константин над Лициний през 324 г. го превърнала в единствен господар на империята и на Изток, и на Запад. По това време той дал на майка си титлата августа, като по този начин й отдал почитта си. От този момент тя имала право да носи диадема и да сече монети със своя лик.

Без съмнение Елена е присъствала на прочутия църковен събор във Витиния през 325 г., където се срещнала с йерусалимския епископ Макер, на когото Константин възложил разкопките на смятаните за свети места в Палестина. Присъстващите на събора свещеници дали на Елена името “майка на християнството”.

Двойното убийство

.

     Елена се върнала в Рим два-три месеца след сина си. Това обяснява отсъствието й от императорския двор по времето, когато там се разиграла истинска драма.

     Вече стана дума за разприте, които противопоставяли една на друга Елена и Фауста.

     Съпругата на Константин ревнувала от влиянието на свекърва си и от нарастващата популярност на нейния внук Крисп, който се прославил във войната на Изток.

     Ето защо Фауста разпалила истинска кампания от клевети срещу него и в крайна сметка успяла да измами мъжа си.

     Константин започнал да подозира, че Крисп иска да го отстрани от императорския трон и че има грешни помисли към Фауста.
Разгневен на сина си, той го затворил и след това го екзекутирал. Това се случило през 326 г., или на 20-та годишнина от царуването на Константин.

     Когато при завръщането си в Рим Елена научила новината, мъката й била огромна.

Императрицата майка възлагала толкова надежди на своя внук!

Много бързо тя успяла да докаже на сина си, че е бил само играчка в ръцете на интригантите от двора. Тогава Константин, известен с буйния си нрав, извършил второ убийство. Фауста била убита в банята си.

     Може би именно заради това двойно убийство Еузебий Кесарийски и неговият наследник, биографи на Константин, по чисто политически причини скрили значителна част от живота на Елена.

Трябвало да прикрият нейната привързаност към Крисп, чието име станало прокълнато, да премълчат за интригите на Фауста, майка на Контстантин II, да омаловажат огромната роля на тази баба, обвинявана от мнозина, че била причина за смъртта на Фауста.

Поклонението

.

     Поклонението на Света Елена в Светите земи започнало веднага след тези трагични събития. Сам по себе си този факт е много значим.
     След смъртта на Крисп Елена станала още по-ревностна поклонничка на Христос. Тя започнала да търси кръста по Светите места, но не онзи кръст, който донесъл победата на Константин при Милвиус, а кръста на Страданието на Исус Христос.

     През септември 326 г. майката и синът напуснали Рим и заминали за Милано.

     Има основания да се смята, че Елена е преминала Балканите, стигнала до Тракия, установила се в Александрия, преди да премине в Мала Азия. След това заминала за Кипър, където останала цяла зима в очакване на по-добро време, за да продължи пътя си.

     Предполага се, че през пролетта е отпътувала за Тир и оттам – за Йерусалим. Когато пристигнала, разкопките по Светите места вече били започнали по заповед на Константин.

     Съществуват различни версии за това как Елена е разпознала истинския кръст. През 395 г. свети Амброзий свидетелства, че Елена намерила в един водоем трите кръста от Голгота и разпознала истинския, благодарение на надписа върху него на три езика:

“Исус от Назарет, цар на Юдеите”.


Титулусът намерен от Св.Елена - табелата на три езика закована на Христовия кръст при разпятието.

По същото време тя намерила и пироните, с които Исус бил прикован към кръста.
Същата е версията за тези събития и на свети Йоан Златоуст.

Христовият трънен венец намерен от Св.Елена. Днес в Катедралата "Нотр Дам" в Париж

     Няколко години по-късно Руфин от Акилия разказва следната история:

“Елена дошла в Йерусалим по Божията воля.
Небесен знак й показал къде точно трябва да копае и тя извадила три кръста - този на Христос и на двамата крадци. Елена се чудела как да познае истинското разпятие, върху което Исус е преживял последните си мъчителни часове на земята.

Тогава Макер, епископът на Йерусалим, който придружавал императрицата в нейните разкопки, заповядал да донесат на носилка една умираща жена.

При допира с първия кръст тя не реагирала, вторият кръст също нямал никакъв ефект, но в момента, в който жената докоснала третия, тя се вдигнала, проходила и започнала да възхвалява Бог.

Това чудо помогнало да се определи кой е истинският кръст.
     Елена разделила кръста на три части - едната за Йерусалим, втората за Константинопол и третата за Рим.”

     Според един трети вариант, добил популярност чрез “Златната легенда”, Светият кръст е открит от един евреин, който се казвал Юда. Той се покръстил и приел християнското име Киряк.

     Тези разкази са пресъздадени в картините и скулптурите на много творци.

Мавзолеят в Рим

Предполага се, че Елена се върнала с кораб по Светите земи отново през лятото на 329 г. Не е известно дали е посетила сина си в Тракия или в Константинопол.

Със сигурност обаче е известно, че била изтощена от това пътуване.

Усещала, че смъртта приближава и написала завещанието си. Поискала да изградят в имението й в Сесориум, в Рим, един параклис, който нарекли “Светият кръст от Йерусалим” и заявила желанието си да бъде погребана в Рим – града на свети Петър.

Според сведенията Елена е починала към края на 329 г. или в началото на 330 г. Еузебий говори за “огромната мъка на Константин при смъртта на майка му”.

Останките от мавзолея на Св.Елена в Рим. Мощите и никога не са били в Константинопол, за да бъдат отнесени от там във Венеция през 1211г. Вероятно от Константинопол във Венеция са пренесени Св. мощи от друга светица със същото име, заедно с другите реликви ограбени от столицата на Византия при Четвъртия кръстоносен поход.

Погребението на августата станало известно със своята пищност, която била непозната до този момент.

Порфиреният саркофаг на Св.Елена, във Ватиканския музей

Според волята на Елена останките й били пренесени в Рим. Положили я в ковчег от порфир, украсен с фигури на препускащи римски конници.
Казват, че Константин избрал този саркофаг за себе си, преди да реши, че иска гробницата му да бъде в Константинопол.

Саркофагът бил поставен в мавзолей, близо до малката базилика, построена от Света Елена в чест на мъчениците Петър и Марцелин. Днес това място носи името Тор Пигнатора.

Посмъртно странстване

.

     Мъките на Света Елена не свършили със смъртта й. Реликвите й на свой ред имали вълнуваща съдба.

     Един или два века по-късно те били преместени от саркофага в църквата “Св. Петър и Марцелин”, след като крадци направили опит да отворят императорската гробница.

     През 842 г. един свещеник от Реймската епархия, Теогис, който бил ревностен почитател на култа към Света Елена, успял да открадне по-голямата част от костите й и да ги отнесе в областта Шампан.

     Епископът на Рейм ги пренесъл в Бенедиктинското абатство в Отвилие, близо до Еперне.

Папа Лъв IV потвърдил автентичността на реликвите от Отвилие и благодарение на Света Елена градът станал център за поклонения.

     През 1602 г. Анри IV дарил част от реликвите на църквата “Светият кръст на Орлеан”, друга част била предложена на архиепископа на Реймс.

     По време на Френската революция Дом Гросард, последният прокурор на абатството, скрил реликвите от Отвилие в Монтандер. Когато мирът се възстановил, Орденът на Божи гроб, изпратен в немилост от революцията и реабилитиран от Луи XVIII, предявил претенции към реликвите.

Не можели да ги оставят повече в абатството на Отвилие, защото то било опожарено, а свещениците му - изгонени.

     Ето защо на 20 ноември 1820 г. реликвите били преместени в Париж, в църквата “Св. Лио и Св. Жил”(Сен Лио е Сен Жил), която била всъщност седалище на Ордена на Божи гроб.

     Останките на Света Елена най-накрая били изложени за поклонение в криптата, под главния олтар, а после, противно на всички очаквания, били преместени точно под разпятието.

Оттогава те почиват там, в сърцето на столицата, но малцина знаят за местонахождението им.

Кръстът - символ на Елена

И накрая бих искала да разкажа за един образ, който през цялото време, докато събирах сведенията за тази биография, изплуваше в съзнанието ми.

Това е образът на кръста. Но не само онзи, който Елена намерила. Не онзи, който “носила” цял живот. Цялото й съществуване, и приживе, и след смъртта й, може да бъде олицетворено от кръста.

Социалното й издигане от прислужница в странноприемница до майка на императора може да се представи с вертикалната греда на Разпятието, едно движение отдолу нагоре.

Грижата, която императрицата винаги проявявала към обикновените хора, се илюстрира от същата тази греда, но в движение този път отгоре надолу.

Мощехранителницата в криптата Сн. Л.Тошев

В тази връзка трябва да се отбележи в каква голяма степен църквата “Св. Жил” олицетворява личността на Елена - тя била едновременно седалище на благородните рицари от Божи гроб и подслон за бедняци.

Загадъчен гроб - точно срещу мощехранителницата на Св. Елена. Изобразява сваления от Кръста Христос, положен върху "камъка на помазанието". Кой ли се покои в него? Или е само кенотаф? Тайната пази Орденът на рицарите на Божи гроб.

Колкото до хоризонталните греди на кръста, те изразяват пътуванията на Света Елена от изток на запад, и от запад на изток.

Църквата "Св. Лио и Св. Жил" в Париж

Света Елена принадлежи едновременно и на Изтока, и на Запада. На Изтока – заради произхода си. Въпреки че липсват данни за семейството й, знае се, че по времето, когато е родена, във Витиния християнските и юдейските общности били много разпространени.

Вероятно още от съвсем млада възраст Елена е повярвала в този единствен Бог – величав и всемогъщ – прославян от двете монотеистични религии. Някои автори твърдят, че Елена била посветена в учението на Лусиен от Антинош още на 20-годишна възраст. По това време то имало широка популярност в Мала Азия.

Светите мощи в криптата Сн. Лъчезар Тошев

Въпреки сведенията на Еузебий Кесарийски, изглежда Елена все пак е имала силно влияние върху съпруга си и сина си.

Макар и езичник, Константин Хлор винаги бил толерантен към християните, и то по време, когато те били жестоко преследвани.

Колкото до Константин, още от ранна възраст той проявявал явна симпатия към тях.

Елена принадлежи на Изтока и заради решението на Константин да даде на империята още една столица, този път във Византия. Кръстил я в своя чест Константинопол.

Обявяването й за столица било прогласено през ноември 324 г. Предполага се, че решението за тази източна столица било повлияно до известна степен от Елена.

В тази връзка може да се отбележи и фактът, че традиционната иконография винаги изобразява Елена като византийска императрица.

Но дошлата от Изтока Елена принадлежи също така и на Запада, защото там тя прекарала голяма част от живота си - било в Трир, в Рим или на други места.

Българска икона на Св. Цар Константин и Св. Царица Елена с Честния Кръст Христов

     Преди да стане императрица на Изтока, тя била императрица на Запада.

През Средновековието и по-късно през Ренесанса всички художници я рисували облечена като кралица на Франция.

     По нейна воля тя е погребана във Вечния град и останките й почиват на Запад.

     Вярващите във Франция до такава степен почитали Света Елена, че през 1668 г. било създадено Братството на Света Елена в Отвилие, а през 1924 г. – Братството на Светия кръст в Париж.

Култът, който се създавал около нея, винаги бил свързан със Светия кръст. Днес обаче тази почит е значително по-слаба.

     Въпреки това аз храня надежда и виждам в това необикновено стечение на обстоятелствата, позволило днешното обединение, Божи знак.

     Аз отдавам на Божията милост тази среща между един католически свещеник, проповядващ по източен маниер, монсеньор Бернард Дюпир, и моя милост – смирена вярваща, наследила православието от баба си, рускинята Елена, но получила също така и католическо възпитание.

Среща, последвана от тази с отец Роже Девосел от църквата, в която почиват останките на Света Елена, и накрая запознанството с кавалерите от Ордена на Божи гроб – все хора, свързани едновременно с вярата на Запада и на Изтока.

Дано нашите общи усилия успеят да възстановят привързаността към Света Елена и чрез нея и към Светия кръст на Спасителя и по този начин да съдействат за сближаването на християнските църкви на Изтока и на Запада.