18 юни 2014

КАКВО СЕ СЛУЧВА ? Реч на Андрей Иларионов. Вилнюс, 31 май 2014 г.




КАКВО СЕ СЛУЧВА ?

Реч, произнесена от Андрей Иларионов на заседание на Комитета по икономика и сигурност на Парламентарната асамблея на НАТО. Вилнюс, 31 май 2014 г.
Източник : сайта “Маргиналия” www.marginalia.bg 

Оригинален източник на руски език :

Андрей Илларионов - Четвертая мировая война

Андрей Иларионов е изтъкнат руски икономист, бивш (2000 – 2005) водещ икономически съветник на президента Путин. 

През последните години Иларионов, поради острите си разногласия с Путин, живее и работи в САЩ. 
Той е измежду най-известните критици на руския режим сега.
Добро утро, госпожи и господа.За мен е висока чест и особено удоволствие да съм тук и да имам възможност да споделя с вас някои съображения и идеи относно сегашното положение в Украйна, в Русия, по повод отношенията между Украйна и Русия.
Макар в предварително обявеното заглавие на моето изказване да се споменават само Украйна и Русия, ще ми бъде трудно да избегна споменаването и на някои други въпроси, имащи отношение към случващото се в света в последно време.
В течение на последните месеци хората по целия свят си задават въпроса какво се случва. Какво означава всичко това: нападението на Путин над Украйна, окупацията и анексията на Крим, намесата на руския режим в Източна Украйна. Какви са краткосрочните и дългосрочни цели на Путин? Къде и кога смята той да спре (ако, разбира се, изобщо смята да спре)? Бих желал да предложа на вашето внимание моите съображения, групирани в десет точки. Ще се постарая да бъда кратък и ще се радвам да отговоря на вашите въпроси.

Първа точка. Вероятно сте чували твърдения, че сега се наблюдава „украинска криза“ или „криза в Украйна“. Това не е така. Това, което в момента се случва, не е нито „криза в Украйна“, нито „украинска криза“. Това, с което си имаме работа, не е вътрешен проблем на Украйна, както се опитва да го представи Кремъл. Това е война. Това е война на Русия с Украйна. По-точно – това е война на Путин срещу Украйна. И въпросната война представлява едва въведение (или вече първа глава) към несравнимо по-мащабно събитие, което също бива наричано война, то вече е наречено така – „световна война“. Четвърта световна война. Ще се върна след малко към това определение. Този термин не съм го избрал аз. Този термин се използва от кремълската пропагандна машина. Според нейните твърдения, Четвъртата световна война се води от Русия срещу останалия свят.
Втора точка. В някои анализи днешната война се описва като Студена война – или като връщане към ситуацията от миналата Студена война, или като начало на нова Студена война. По мое мнение това, което се случва сега, не представлява връщане към такава Студена война, каквато приключи на границата между 1980-те и 1990-те години с достигането на политическо регулиране в Европа. Това не представлява и нова Студена война. Бих обърнал внимание на това, че по време на Студената война, която последва Втората световна война, не е имало случай на анексиране на територията на която и да било европейска страна, подобно на това, което току-що се случи с Крим. По време на „класическата” Студена война имаше опити за смяна на политически режими в отделни страни, но границите между свободния и несвободния свят в Европа не са били променяни.
Има и друга съществена разлика между Студената война и сегашната война. По време на Студената война не са били прилагани персонални санкции. Имало е санкции от друг вид, но персонални санкции не е имало. В този смисъл това, което върви сега, не е Студена война. Точното название на тази война ще дадат аналитиците и политиците. Във всеки случай това не е студена война. Ще напомня отново, че пропагандната машина на Кремъл я нарича Четвърта световна война.
Трета точка. За много хора тази война изигра роля на своеобразен сигнал за тревога. Може да се чуят твърдения за това, че видите ли, за пръв път руски войски навлизат на чужда територия. По думите на такива хора преди няколко месеца всичко беше прекрасно, с Русия имахме забележително добри отношения. И изведнъж всичко се промени . Позволете да ви напомня, че не преди няколко месеца, а преди няколко години, по-точно преди шест години, се разрази руско-грузинската война. Това беше руска агресия против независимата Грузия, която доведе до навлизането на руски войски на грузинска територия и окупацията на две области на Грузия, представляващи около двадесет процента от грузинската територия. Някои от технологиите на тази война, руско-грузинската война, днес отново се използват в Украйна, други са обновени. За съжаление, уроците на руско-грузинската война не бяха изследвани, не бяха научени, никакви изводи от случилото се не бяха направени. Широко беше разпространено удобното мнение, според което вината за това, което се случи преди шест години, пада върху президента на Грузия Михаил Саакашвили, той беше обвиняван за уж извършени от Грузия грешки. Освен това у много хора имаше огромно желание просто да забравят този епизод.
Но преди три месеца в Украйна нямаше украински Михаил Саакашвили. Начело на тази страна беше Виктор Янукович, един от най-проруските и пропутински президенти в цялото постсъветско пространство. Въпреки това руската войска започна военната операция по окупацията и анексията на Крим на 20 февруари. Т.е. това се случи два дни преди г-н Янукович да подпише споразумение с трима лидери на опозицията и с трима европейски министри на външните работи и четири дни преди г-н Янукович да избяга от територията на Украйна на борда на кораб на руските военноморски сили.
В такъв смисъл тази руска агресия срещу Украйна не беше реакция на революцията на Майдана, тя не беше и отговор на свалянето на режима на Янукович. Агресията започна по време, когато Янукович беше пълноправен и законен президент на Украйна. Следователно за агресора е напълно без значение дали в Грузия има Михаил Саакашвили, или в Украйна Виктор Янукович или някакъв друг лидер в някаква друга страна, разглеждана от руското ръководство като влизаща в сферата на неговите имперски интереси. Независимо от конкретните личности, такава страна може да стане обект на руска агресия.
Четвърта точка. Преди повече от двадесет години нямаше нито руско-украинска война, нито руско-грузинска война. За сметка на това имаше война в Абхазия, Южна Осетия, Приднестровието. Ако има нещо в анексията на Крим и в операцията по дестабилизиране на Източна Украйна, за което бихме могли да благодарим на техните автори, това е, че пред целия свят бяха открито демонстрирани методите и технологиите, които бяха използвани от същия агресор във всички предишни случаи, а именно – в Абхазия, Южна Осетия, Приднестровието, по време на руско-грузинската и руско-украинската войни – с участие в бойните действия на руските специални части, така наречените „доброволци”, чеченците, дагестанците, южните осетинци и други.
По-рано подобни операции с участието на подобни „зелени човечета” бяха провеждани с цел окупацията и анексирането не на териториите на бивши съветски републики от преди две и половина десетилетия, а на трите балтийски държави през 1940 г. Бих искал да привлека вашето внимание към малката брошура, разпространена сред делегатите на тази асамблея – „Уроците на историята. Тихата окупация от 1940 г.”. В нея са демонстрирани някои методи, използвани срещу Балтийските страни през 1940 г., използвани преди повече от двадесет години в Приднестровието, преди шест години в Грузия, използвани сега в Украйна. Бих искал да благодаря на нашите литовски организатори за издаването на тази брошура, изключително важна за разбирането на историческата връзка между всички тези актове на агресия.
Ако се вгледаме по-внимателно, следи от използването на някои от тези методи могат да бъдат забелязани и по-рано във времената на т.нар. Октомврийска революция в Русия. Такива методи включват насилствен държавен преврат, установяване на режим на терор, изтезания и убийства на политически опоненти, фалшифициране на резултатите от избори и референдуми, създаване на пропагандна машина за промиване на мозъци, формиране на авторитарни или тоталитарни режими – в Русия, в Куба, в Северна Корея, в други страни.
Петата точка от моето изказване се отнася до Украйна. Разбира се, това е огромна тема, каквато сега не е възможно да се обсъди напълно. Но бих искал да отбележа може би най-важния процес, протичащ в Украйна през последните двадесет и няколко години, от момента на провъзгласяване на независимост след разпада на СССР. Този процес е на постепенната, но като цяло бързо протичаща политическо озападняване на страната. Понякога тя приема формата на украинизация, но по своя смисъл това е разпространението на западните институции върху все по-голяма част от територията на Украйна, както и разпространяването на европейски модели на поведение сред все по-голяма част от населението на Украйна.
На изборите през 1991 г. прозападната ориентация, западните ценности, прозападните политици получиха подкрепа в едва три от двадесет и петте области на Украйна. Границата между западно ориентираните региони и тези с, не бих я нарекъл проруска, бих казал просъветска ориентация, бързо се преместваше от северозапад на югоизток в Украйна. За известно време можеше да се създаде впечатление (то беше лъжливо), че в първите години на новия век процесът се е забавил, тъй като около половината страна редовно гласуваше за така наречените „оранжеви” прозападни сили, а другата половина – за така наречената „бяло-синя коалиция“, за просъветските сили в Украйна. Всъщност процесът на озападняване продължаваше и все повече се интензифицираше, особено при президентите Юшченко и Янукович. Към лятото на 2013 г. публичната подкрепа за прозападните, проевропейски ориентираните сили в Украйна имаше голяма преднина пред подкрепата за така наречените проевразийски сили. Разбирайки, че Украйна завинаги напуска постсъветското, ориентираното на изток, проевразийското влияние, Путин започна своята антиукраинска война.
Моята следваща, Шеста точка, се отнася до предисторията и идеологическото обосноваване на тази руско-украинска война.
Тази война не започна случайно, тя не беше нещо неочаквано, Путин нищо не го е „принуждавало да се намеси в украинските работи”, както твърдят някои, нищо не го е „принуждавало” да завземе Крим.
Тази война старателно е била планирана и подготвяна в продължение на няколко години. По пътя към нея имаше няколко важни етапа, които е необходимо да бъдат отбелязани.
От гледна точка на корпорацията на офицерите от КГБ/ФСБ, която постепенно завладяваше властта в Русия през 1990-те години и дойде на власт (бих казал дори, че тя сега има абсолютна власт в Русия) в първите години на новото столетие, Украйна никога не е била независима, самостоятелна държава.

На 25 март 1999 г. в организирана автокатастрофа на пътя от Борисопол до Золотоноша беше убит Вячеслав Черновил, дисидент и правозащитник още от съветски времена, лидер на Народното движение „Рух” и кандидат в президентските избори в Украйна през 1999 г. Разследването проведено от СБУ (Служба за сигурност на Украйна, бел.ред.) установи, че за провеждането на тази операция в Украйна са били изпратени няколко групи офицери от ФСБ.
Следите за сериозна подготовка за широкомащабна агресия срещу Украйна могат да се видят поне от лятото на 2003 г., когато Путин реши, че не е приемливо Киев, „майката на руските градове”, местото, където е разположена Киевско-Печорската Лавра, да се намира вън от границите на Руската федерация.
По-късно на вниманието на Путин беше предложена легендата (както стана ясно по-късно, фалшифицирана) за кръщенето през 989 г. на княз Владимир Святославович в гръцкия град Херсонес (на руски Корсунь, днес разположен в границите на Севастопол).
По този начин излизаше, че двете смятани за свещени места от Руската православна църква, към които принадлежи мнозинството от населението на Русия, а именно Киев и Херсон – се оказват не в Русия, а на територията на Украйна. Това беше възприето като недопустимо поражение за нацията, заради което беше разработен план по връщането на тези свети места под руски контрол.
На 5 септември 2004 г. още един кандидат президент на Украйна, Виктор Юшченко, беше отровен с диоксин и едва оживя.
Към методите на пропагандната война срещу Украйна бяха добавени радикални средства: масово подкупване на украински официални лица и чиновници, както и подривни действия.
Пряката военна намеса беше призната за допустима в края на 2004 г. – след като тогавашния президент на Украйна Леонид Кучма по време на среща на 2 декември с Владимир Путин във ВИП залата на летище Внуково-2 отвърна с отказ на искането на последния да бъде използвана сила против тогавашните киевски протестиращи, а също и след окончателната победа на Виктор Юшченко на третия тур на президентските избори на 26 декември 2004 г.
Един от вариантите на руската военна кампания в Украйна с възможна употреба на ядрено оръжие недалеч от Киев беше публикуван на 21 април 2008 г. в „Руский журналь“ под заглавието „Портокал с часовников механизъм”.
Три седмици по-рано, на 4 април 2008 г., по време на срещата на НАТО в Букурещ, Вл. Путин заяви на Дж. Буш младши, че „Украйна дори не е държава“ , че практически половината територия на Украйна е „изконна руска земя” предадена на Украйна от Русия.
През следващите пет години беше разработвана концепцията за т.нар. „Руски свят”. Съгласно тази концепция няма националности като украинци и беларуси. Украинците, беларусите и руснаците са под-етноси на единния руски народ, следователно те трябва да бъдат обединени под покрива на една държава.



Тази концепция бе публично провъзгласена на 27 юли 2013 г. в Киев, по време на официалната церемония по празнуването на 1025-тата годишнина от покръстването на Русия.
Цитирам г-н Путин: „на днепровското покръстване, на киевското покръстване е направен избор за цялата Света Рус.
Тук е бил направен избор за всеки от нас.
Нашите общи предци, които са живели на тези територии, са направили този избор за целия наш народ.
„За целия наш народ“ – казвам това, имайки предвид, че безусловно ние разбираме днешните реалности, има и украински народ, и белоруски, и други етноси и ние се отнасяме към всички тях с уважение, но в основата стоят, безусловно, нашите общи духовни ценности, които ни правят едни народ…мисълта за единството на запада и изтока на Русия, която е започнала тук, отново повтарям, на киевското и днепърското покръстване, винаги е присъствала както на изток, така и на запад, където е живял нашият народ“ .
В тази реч Путин за пръв път преминава от използването за Украйна на руския предлог „в” (използван в руския език по отношение на държави, но не по отношение на територии), към използване на предлога „на” (използван в руския език по отношение на територии, но не по отношение на държави).
Вместо да каже „в Украйна“, както е правел в течение на много години, Путин започва да казва „на Украйна“, давайки по този начин ясно да се разбере, че той не признава Украйна за суверенна държава, а я счита само за територия.
Два дни след обвиненията на началника на руската санитарна служба Г. Онищенко към сладкарската компания „Рошен” руското правителство разгърна санитарна, търговска и икономическа война срещу Украйна.
По-късно, през ноември 2013 г. тези действия прераснаха в кампания за дипломатически натиск, принуждаваща Янукович да се откаже от подписване на споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС.
Военните действия, както вече отбелязах, започнаха на 20 февруари. Тази дата е отбелязана на медалите, отсечени по поръчка на Министерството на отбраната на Русия. На тези медали е гравиран надписът „За възвръщането на Крим. 20 февруари – 18 март 2014 г., както лесно може да се види от снимката на тези медали в руската Уикипедия: 

Новата идеологическа концепция получи по-нататъшно развитие по време на пресконференцията на Путин на 17 април 2014 г.
За пръв път в историята на Русия (това следва да се подчертае, това е историческо събитие) Путин заяви, че в руската нация съществува „изключително мощен генетичен код…именно този наш генетичен код…представлява едно от нашите главни конкурентни преимущества в днешния свят…руският човек, или, казано в по-широк смисъл, човекът от руския свят преди всичко мисли за едно по-висше морално предназначение на самия човек, някакво висше морално начало. И затова руският човек, човекът от руския свят, е обърнат вече не към себе си…“ .
Една от главните черти, присъщи на руския генетически код, по мнението на Путин, е неговата способност и готовност да умре публично: 
Това вече е второ публично обръщане на Путин към темата за руския генетически код и към темата за необходимостта да се пожертва животът на съотечествениците.
Изглежда за пръв път е заговорил за това на 23 февруари 2012 г. в деня на Съветската армия и Военноморския флот, на предизборен митинг в Лужники, когато е цитирал следните стихове от Лермонтов „Да умрем под Москва, както нашите братя са умирали! И да умрем обещахме…”.
След пресконференцията на 17 април 2014 г. машината на руската пропаганда премина на принципно ново равнище, а ударните й пропагандисти пристъпиха към разясняване на публиката на значението на това, което беше казано от ръководството. Един от тези пропагандисти, г-н Мамонтов, на 29 април заяви, че разгръщащата се война ще бъде „война на Русия срещу останалия свят“ .
Сергей Кургинян (още един ветеран на пропагандните войни от времената, когато е работил в КГБ и е бил пряко подчинен на шефа на тази организация генерал Крючков, оглавил опита за държавен преврат през август 1991 г.) поясни, че
Още един пропагандист, Сергей Марков, в статия в вестник „Moscow Times“ от 14 май 2014 г., разясни ,че целите на войната, започната от Путин, е разбиването на Запада: враждебният на Русия Англосаксонски свят трябва да бъде разгромен, а обединената континентална Европа трябва да стане съюзник на Русия.
Седма точка. Днешната кампания, разгърната от Путин, протича на три нива и има три цели. Първата цел е Украйна. Украйна трябва да бъде или путинска или не трябва да съществува като независима страна.
Второто ниво е създаването на така наречения „Руски свят”.
Под покрива на руската държава трябва да бъде създаден Руски свят, трябва да бъде обединен най-големият разделен народ в света – руснаците. Този лозунг е най-точното възпроизвеждане на лозунгите на нацистката пропаганда от 1930-те години, по време на подготовката на Германия за Втората световна война. Подобна формулировка е използвана по-късно от Слободан Милошевич при опита му да създаде така наречената Велика Сърбия. В предполагаемия „Руски свят” са включени четири категории население:
1. етническите руснаци независимо от това къде живеят;
2.всички руско говорящи, независимо от националността им;
3. всички съотечественици някога живели на територията на СССР и техните потомци; 

4. всички съотечественици някога живели на територията на Руската империя и техните потомци.
Концепцията за „Руския свят” не е фантазия, измислена от странни хора. Държавната Дума на Русия преди известно време прие закон за съотечествениците, създаващ юридическо основание за тяхната военна защита в чужбина. Освен това беше приет още един закон, даващ право на руските войски да действат вън границите на Русия.
Третото ниво на тази война има за своя цел Запада.
Западният съюз трябва да бъде разделен на два лагера.
Съгласно тази концепция Англосаксонският свят включва САЩ, Великобритания, както и така наречените държави на „първа линия”.
Съдейки по всичко, този термин е бил заимстван от времената на борба срещу апартейда в Южна Африка.
Към „държавите на първа линия” спадат Полша и трите балтийски републики. Тази част от западния съюз трябва да бъде разбита.
Оставащата „Континентална Европа” или трябва да бъде неутрална към Русия на Путин или дори е възможна да й стане съюзник.
Осма точка. 
Тази война има неконвенционален характер. В много отношения днешната война представлява война от нов тип, особено защото става въпрос за нови способи за водене на война или доколкото става дума за издигане на старите начини за водене на война на ново, по-високо ниво. Сега за определянето на това явление се използват различни термини, като например хибридна война, нестандартна война, неконвенционална война. Една от особеностите на този вид война представлява едновременно използване на всички методи и технологии, съчетаване на използването на технологиите на меката и твърдата сила.
Сред тези методи и технологии следва да бъдат отбелязани някои, сред които агресорът, както може да се види, е достигнал определено ниво на умение:
- разузнаване и контраразузнаване;
- информационна, дезинформационна и пропагандна война, в момента ставаща мощен инструмент за въздействие;
- кибер война;
- широко използване на специални части;
- широко използване на неправителствени актьори (бизнес, НПО, религиозни организации, криминално проявени хора, частни лица), действащи сравнително независимо, но под общо ръководство и централизирано управление;
- широко използване на подривни действия;
- широко използване на терористични тактики (включително използването на жени и деца като живи щитове при нападение над военни и граждански обекти);
- енергийна война;
- икономическа война, включваща търговски, санитарни, финансови и други инструменти;
- корупция, изведена на принципно ново ниво, практически превърнала се в покупка на „едро” на политическото и военното ръководство в страни, които са цели на агресивно въздействие. В частност, пример за такава страна се оказва Украйна;
- „пета колона” в Украйна, други постсъветски държави, на Запад, включително в европейските страни;
- така наречения Пут-интерн, путинския Интернационал, хлабавото обединение на различни политически партии и политически дейци, поддържани от Путин и поддържащи Путин.
Едно от най-важните наблюдения, които може да бъдат направени в тази връзка, е за смекчаването и пълното изчезване на фронтовата линия, т.е. на ясните и видими политически или военни граници. Линиите на фронта могат да преминават навсякъде, във вътрешността на всяка страна. Може би това е главната особеност на новата, неконвенционална, Четвърта световна война.
Девета точка – необходимостта от стратегия за противодействие.
Как следва да се отговори на неконвенционалната война? Идва време за разработване на стратегия за противодействие. Без наличие на такава стратегия е трудно да се постигне резултат.

Преди всичко, необходимо е да се разбере, че това е война.
Това не е шега, не е случайност, не е грешка, не е лош сън. Оставено само на себе си, то няма да изчезне и да се разсее. Това е война. И както всяка война, може да бъде спечелена или загубена. Какво ще предпочетете, зависи от вас.
Второ, необходимо е да бъде разбрана природата на проблема, който представлява агресивният путински режим. Този режим е агресивен и вътре в страната – към собственият народ, към националното движение на чеченския народ, към демократичната опозиция, към бизнеса. Той е агресивен и навън – към Грузия, към Украйна, към балтийските страни, към други страни. За съжаление в последно време този режим забележимо укрепна благодарение на победите си в Украйна, даващи му сериозна поддръжка сред значителни части от руското население. По този начин, сега имаме работа не само с управляващия режим, но и със значителна част от руското общество, склонна към реваншизъм и ревизия на световния ред. Това трябва да бъде разбрано.
Трето, трябва да бъде осъзната необходимостта от подготовка на средно- и дългосрочна стратегия, подобна на Четиринадесетте точки на президента Уилсън по време на Първата световна война, Атлантическата харта по време на Втората световна война, Фултънската реч на Чърчил на Чърчил и Доктрината „Труман” по време на Студената война. Това е нужно, за да бъдат видни дългосрочните цели и за да бъдат известни главните инструменти, необходими за постигането на тези цели.
Четвърто, трябва да бъдат разбрани вече допуснатите грешки. Сега не говоря за тях, но ако има въпроси в тази връзка, готов съм да им отговоря.
Пето, трябва да бъде достигнато съгласие относно средно- и дългосрочните цели на тази стратегия на противодействие. Съществува съответния проект за документ. В момента той се разглежда и обработва. Това е първата стъпка, но далеч не е последната.
Десета точка. За детайлите на стратегията за противодействие в момента не може да се говори подробно. Но някои ключови елементи могат да бъдат отбелязани.
Преди всичко във военната сфера е напълно очевидно, че победата във войната е невъзможна без адаптация на съществуващата военна доктрина към новите реалности. „Меките“ методи за въздействие предизвикват възхищение, но сами по себе си не могат да спрат силовото въздействие. Както виждаме, в новата, т. нар. „хибридна” война, традиционните конвенционални методи за водене на военни действия невинаги са достатъчно ефективни.
Второ, едно от най-мощните оръжия на днешната агресия е информационната, дезинформационната, пропагандната война. Може да се види, че гражданите на нови и нови страни стават жертви на тази пропагандна война.
Първата жертва е значителна част от жителите на Русия, след това част от населението на Украйна, след това жителите на някои други страни, включително на страни от Западна Европа.
Противодействието в тази сфера е изключително деликатна тема, защото в момента е трудно да бъдат назовани инструменти, които могат да бъдат използвани, като същевременно се съхрани неприкосновеността на най-ценната свобода – свободата на словото и на информацията.
Необходимо е да се разработят технологии, които от една страна да позволят да бъдат запазени тези свободи, а от друга да са способни да ни предпазят от неограничената пропагандна война, превърнала се в извънредно опасно оръжие.
В сферата на международното право :
Трябва да бъде разработено ново определение за агресия!
В момента съществува определение за агресия, прието от Общото събрание на ООН през 1974 г. В новите условия то явно се нуждае от изменения и допълнения. В 1939 г., когато СССР напада Финландия, ОН (Общество на народите, предшественик на ООН, бел. ред.) обсъжда въпроса и само за две седмици приема решение за изключване на агресора от ОН. Днес, 75 дни след факта на агресията, агресорът е извършил вече две явни нападения над независими държави, окупирал е техни територии, анексирал е Крим, но няма нищо подобно на отговора даден преди 75 години. Следва да се помисли какво може да бъде направено срещу агресора в новите условия. Юридическият резултат от приемането на такава стратегия може да бъде документ, подобен на Заключителния акт от Хелзинки (става дума за декларацията, приета на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Хелзинки през 1975, в което участваха всички европейски страни плюс САЩ и Канада, бел. ред.) един Хелзинкския акт № 2, потвърждаващ неприкосновеността на границите в Европа, който трябва да бъде подписан от всички участници, включително от руското ръководство – сегашното или бъдещото.
В политическата сфера:
 Теорията на демократичния свят твърди, че демократичните режими не воюват помежду си. Международната практика като цяло потвърждава това. Именно затова стратегическото решение на днешния проблем е възможно единствено чрез превръщането на Русия в демократична държава, колкото и време да отнеме този процес. Това е единственото стратегическо решение на днешната криза и единственият начин да бъдат завършени всички тези войни – от руско-украинската до Четвъртата световна. В известна степен подобен проблем е съществувал с Германия по време на Втората световна война. По определение това е напълно самостоятелен раздел на стратегията. При това следва да се помни, че никой не може да бъде сигурен, че няма да започне нова война, още по-внимателно подготвена, с по-голям брой жертви и по-големи кръвопролития, ако Русия рано или късно не стане демократична страна. Само тогава ще успеем да достигнем повече или по-малко стабилно състояние, повече или по-малко надежден свят с една цялостна, свободна, демократична Европа, в мир с всички свои страни членки и с всички свои съседи.
Благодаря за вниманието.
Превод: Георги Антонов

Снимка на Медала “За връщането на Крим”




Статия в Уикипедия за медала “За връщането на Крим”




ANDREY ILLARIONOV :    WORLD WAR IV



                             Speech delivered in Vilnius, 
                                         31 May 2014, 
           at the sitting of Parliamentary Assembly of NATO 

 
-->
Andrei Illarionov is a senior fellow at the Cato Institute’s Center for Global Liberty and Prosperity. From 2000 to December 2005 he was the chief economic adviser of Russian President Vladimir Putin. Illarionov also served as the president’s personal representative in the G-8. He is one of Russia’s most forceful and articulate advocates of an open society and democratic capitalism, and has been a long-time friend of the Cato Institute.



‘This is a high honour and a special pleasure for me to be here and have a chance to share with you some comments and ideas on the current state of affairs in Ukraine, in Russia, between Russia and Ukraine and in some other places. Even if the initially announced title of this talk is about Ukraine and Russia, I think it would be rather hard for me to avoid touching some other areas related to the recent developments.

Over the last several months many people around the world keep asking what is going on, what does all this mean – Mr Putin’s attack on Ukraine, occupation and annexation of Crimea, Russian regime’s intervention into Eastern Ukraine, what are Mr Putin’s real and long-term targets, where and when is he going to stop, if at all. So here are some observations combined together in ten points that I’d like to share with you. I’ll try to be brief and would be happy to answer your questions.

First point.

You may hear statements that this is ‘the Ukrainian crisis’ or that this is ‘the crisis in Ukraine’. It is incorrect. It is neither ‘the crisis in Ukraine’, nor ‘the Ukrainian crisis’. This is not an internal affair of Ukraine. This is a war. This is the Russian-Ukrainian war. To be correct, this is the Mr Putin’s war against Ukraine. And this war is only an introductory chapter of a much larger event which can be called and actually has already been called ‘War’, ‘World War’, ‘the Fourth World War’. I’ll try to elaborate this later. It is not my choice of picking this particular term. It is the term that is being used by the Kremlin propaganda machine – the Fourth World War being waged now by Russia against the rest of the world.

Second point.

Also, in some analytical texts we can find description of this war as a Cold War, either restoration of the ‘old’ Cold War or launching a ‘new’ Cold War. In my mind, it is neither restoration of the ‘old’ Cold War which ended at the brink of the 1980’s and 1990’s with new political and border settlement in Europe. This is neither a ‘new’ Cold War. I would like to attract your attention to the fact that during the Cold War that started after the Second World War and sometimes called as the Third World War, there was no occupation and annexation of any part of any European country. But now it happened. During ‘classical’ Cold War there were attempts to change political regimes in some countries, but the borders between the free world and the non-free world in Europe did not change. There is another important difference between the Cold War and the current war. Then there were no personal sanctions. There were some other sanctions, but not personal ones. So this war is no way a cold war. What is the correct term to name this new war remains to be seen. It is the job for analysts and politicians. Nevertheless, it is not a cold war. Once again, I would remind you that the Kremlin propaganda machine already calls it the Fourth World War.

Third point.

For many people this war happened to be a kind of wake-up call. Some people are saying that for the first time the Russian troops have moved into another country. According to them, “just a few months ago everything was OK, we had wonderful relations with Russia. And all of a sudden everything has changed.” Let me remind you that not only a few months ago, but a few years ago, namely six years ago, there was the Russian-Georgian war. This was the Russian aggression against independent Georgia that involved intervention of Russian troops into Georgia and their occupation of two Georgian provinces – now it is about twenty per cent of the Georgian territory. Some technologies of that Russian-Georgian war, used then, are now being exploited in Ukraine, some of them have been refreshed and updated. Unfortunately, in the West lessons of the Russian-Georgian war have not been very well studied, have not been learnt, and the conclusions from it have not been made. It was a widely shared desire for what happened six years ago to blame the President of Georgia Mikheil Saakashvili. As well as another desire to forget as soon as possible what has happened.
But there was no Ukrainian Mikheil Saakashvili in Ukraine three months ago. There was Viktor Yanukovich over there – one of the most pro-Russian and pro-Putin presidents in the whole post-Soviet space. Nevertheless, the Russian troops started military operation on occupation and annexation of Crimea on 20 February, as the Russian Ministry of Defense made known recently. But it was two days before Mr Yanukovich has signed an agreement with three opposition leaders and with three European Foreign Ministers and four days before Mr Yanukovich ran from the territory of Ukraine on a board of the Russian navy ship. Therefore, this Russian aggression has happened not as a result of the Maidan revolution, not as a result of the so-called overthrow of Mr Yanukovich, as Russian propaganda tries to convince populace. The aggression started when pro-Putin Yanukovich was a full-fledged and legitimate President of Ukraine. Therefore, it does not matter whether Mr Mikheil Saakashvili in Georgia or Viktor Yanukovich in Ukraine or whoever else happened to be a leader of the country that is being considered as lying in the spheres of Russian regime’s imperial interests. Regardless of personalities, any country might become a target of Mr Putin’s aggression.

Fourth.

Moreover, twenty plus years ago there was no Russian-Ukrainian war, there was no Russian-Georgian war. But then there were wars in Abkhazia, South Ossetia, Transnistria. If there is something in the Crimean occupation and in the Russian intervention in Eastern Ukraine that we can be thankful for, it is for a crystal clear confirmation and demonstration in the eyes of the whole world of the way how all these operations of early 1990s have been performed by Russian spetznaz, commandos, the so-called volunteers, as well as by Chechens, Dagestanians, South Ossetians and others. It is open, public, world-wide demonstration of the methods undertaken in all those cases, meaning Abkhazia, South Ossetia, Transnistria, Russian-Georgian war, Russian-Ukrainian war.
But the earlier cases of the very similar operations with participation of another ‘little green men’ were occupation and annexation of the territories not in the post-Soviet countries. It was occupation and annexation of three Baltic States in 1940. I would like to attract your attention to the little booklet that has been distributed among the delegates of this Assembly ‘Lessons of History. The Silent Occupation of 1940’, that shows some basic methods undertaken now in Ukraine, six years ago in Georgia, twenty plus years in Transnistria, have been tried for the first time in the Baltic States in 1940s. Thank to our Lithuanian hosts for preparing this booklet which is very important for understanding the crucial historic connection between all these cases of aggression.
To be absolutely correct, these methods can be traced even to earlier times, to the so-called ‘October Revolution’ in Russia. Those methods include military coup, establishing of a terrorist regime, killing, torturing, murdering political opponents, falsifying elections and referendums, launching propaganda machine, building authoritarian or totalitarians regime – either in Russia or in Cuba, or in North Korea or in some other places.

My fifth point concerns Ukraine.

Certainly, right now it is a huge topic to discuss. But I would like to mention probably the most important process that goes underway in Ukraine over the last twenty years since the county received its independence after the collapse of the Soviet Union. This is a process of gradual, but historically very fast political Westernization of the country. Sometimes it has also the shape of Ukrainization. Essentially, this is a spread of Western-type institutions on more and more territories of Ukraine and of Western-type behaviour for more and more people in Ukraine. In the election of 1991 the Western orientation, Western values, pro-Western politicians got support of only three out of twenty five Ukrainian oblasts. Then, the frontier between the pro-Western-oriented territories and, I would not say, pro-Russian, but pro-Soviet orientated oblasts was moving fast from North-West of Ukraine to its South-East. For some period of time, there was an impression (incorrect one) that the process stalled with roughly half of the country regularly voting for the so-called Orange Revolution, pro-Western forces, and another half voting for the so-called Blue and White Coalition, the pro-Soviet forces. In reality, the process nevertheless continued and intensified very much, especially under two previous Presidents – Yuschenko and Yanukovich. By summer 2013 pro-Western, pro-European forces in Ukraine were clearly winning with a very solid gap over pro-Soviet, the so-called pro-Eurasian forces. Having understood that Ukraine is leaving the pro-Soviet, pro-Eastern, pro-Eurasian sphere of imperial influence, Mr Putin had launched his anti-Ukrainian war.

My next, sixth, point is about pre-history and the ideological basis of this Russian-Ukrainian war.

This war is not an accident, it is not something that happened all of a sudden, due to which Mr Putin ‘was dragged’ into Ukraine, as some people claim, or ‘was forced to take Crimea’. No. This war was carefully planned and prepared for many years. There are several milestones on this way I would like to mention.
First of all, for the corporation of the KGB/FSB officers that was ascending to power in Russia in the 1990’s and finally got absolute power in Russia in the 2000s, Ukraine was never considered to be a sovereign, independent state. On 25 March 1999, Vyacheslav Chernovil, dissident and human rights activist in Soviet times, the leader of the Peoples’ Ruch movement, and a candidate in the 1999 presidential elections in Ukraine, was assassinated in a carefully organised car accident on the Road Boryspol-Zolotonosha. The investigation by FBU, security service of Ukraine, has established that several groups of FSB officers have been sent to Ukraine prior to this accident to fulfil this job.
The beginning of the massive preparation to the whole-fledged aggression against Ukraine can be detected as early as summer 2003 when Mr Putin admitted that it is “completely unacceptable that the cradle of the Russian state, the mother of the Russian cities, Kiev, also the site of the ancient Kiev Pechersk Lavra, lies beyond the boundaries of the current Russian Federation. Later the legend (falsified as it appeared) of the baptism in 989 of the great Prince Vladimir Svyatoslavovich in the Greek city of Khersones, now within city limits of Sevastopol, have been brought to the attention of Mr Putin. Therefore, according to this approach the only two truly holy places of the Eastern Orthodox Church that most of the Russian population belongs to, namely, Kiev and Khersones (or Korsun in Russian, in modern Sevastopol), happen to be on the territory of Ukraine, not in Russia. That was considered unacceptable and the plan was developed to bring these two holy places under the Russian control.
You know that on 5 September, 2004 another presidential candidate in the Ukrainian presidential election, Viktor Yuschenko, was poisoned with dioxin and barely survived.
The radical addition to the methods of propaganda war was massive corruption of the Ukrainian officialdom as well as Russian subversive actions in Ukraine. Possible military solution of the ‘Ukrainian question’ has been adopted in the end of 2004, after the refusal of the then Ukrainian President Leonid Kuchma at the airport Vnukovo-2 meeting on 2 December 2004 with Vladimir Putin to use force (including Russian troops) against demonstrators of the Orange Revolution and after the final victory of Viktor Yuschenko in the third round of the presidential elections on 26 December 2004.

One of the versions of the military campaign against Ukraine with a possible use of nuclear strike against Ukrainian troops near Kiev has been published on 21 April 2008 in the magazine Russkiy Jurnal under the title The Operation Mechanical Orange.

On 4 April 2008 during the NATO summit in Bucharest Vladimir Putin told George Bush that Ukraine is not a real state, while half of the territory of Ukraine is historically Russian one and should actually belong to Russia.
Over the last five years the concept of the so-called Russian World has been developed. According to this concept, there are no such ethnic groups as Ukrainians and Byelorussians. Ukrainians, Byelorussians and Russians are the parts of one Russian ethnic nation and should be brought under the same government roof. There are many facts over the last five years can illustrate this. Publicly this ideological concept has been pronounced on 27 July 2013 in Kiev during the official ceremony of 1025 years’ anniversary of the baptism of Rus. A quotation of Mr Putin:

 “The civilization choice has been made not only for Ukraine, but for the whole holy Russia. It makes us united nation.”

 In that speech Putin for the first time has switched from using with the name Ukraine preposition “in” that in the Russian language is used with the state, but not territory, and that Mr Putin was using before regularly, to preposition “on” that in the Russian language is used with a territory, not a state. So, instead of saying “in Ukraine” he started to say “on Ukraine” with a very distinct flavour of non-recognition of independence and sovereignty of the Ukrainian state.
Two days later, on 29 July 2013, with the attack of the Russia’s Chief Sanitary Doctor Onishchenko on chocolate candy producer Roschen, the Russian government began sanitary, trade and economy war against Ukraine.
Later, in November 2013, the economic war has been expanded into diplomatic campaign that forced Mr Yanukovich finally retreat from signing the Ukraine-EU Association Agreement.
Military campaign, as I have mentioned already, was started on 20 February 2014. That has been commemorated in the medal coined on the request of the Russian Ministry of Defense under the title “For the Return of Crimea, February 20 to March 18”.
The new ideological concept of the Russian World has been developed further during Mr Putin’s press conference on 17 April 2014. Then probably for the first time in the history of Russia its leader, Mr Putin, spoke about ”the powerful genetic code of the Russian nation, that makes us, Russians, different from other nations and especially compared to the so-called Western genetic code”. One of the most important genetic features of the Russian genetic code, Mr Putin found, is the ability “to die for the common cause publicly, in front of the eyes of the community”. This is at least the second time that Mr Putin spoke publicly about the Russian genetic code and called for sacrifices of his compatriots. The previous one was on 23 February 2012, the day of the Soviet Army and Navy, during his rally for the third (illegal) term of his presidency. Then Putin cited Russian poet Michail Lermontov
 “Let’s die near Moscow, Like our brothers died! And we promised to die…”

After the press conference of 17 April 2014 the Russian official mass media machine took a new level of virulent heat with key propaganda persons explaining to the public what it meant.

One of them Mr Mamontov, whose office, as press claimed, is located inside FSB building on Lubianka, on 29 April has explained that the unfolding war will be the world war, “the Russia’s war against the rest of the world”. Sergei Kurginyan, another veteran of propaganda wars, since the times when he worked for the KGB head Kryuchkov, the leader of the August 1991 coup, has clarified that the new war will not be “the Third One”.

According to him, the Third World War was the Cold one that ended in early 1990’s. Therefore, the new war is the Fourth World War. Another warrior of propaganda troops, Sergei Markov, on 14 May 2014 has explained in the Moscow Times article that the purpose of this new Putin’s war against the Western alliance is to break it into two parts: into hostile Anglo-Saxon world, that should be destroyed, and friendly Continental Europe.

Seventh.

As it appears, the current campaign launched by Mr Putin has three basic levels and three main targets.
First level, Ukraine: Ukraine must be either under Mr Putin’s control or it should be destroyed as independent and sovereign state. This is the first chapter in recreation of the Russian World.

Second level: creation of the so-called ‘Russian World’.
“Under the roof of the Russian state, the so-called Russian world should unite the ‘largest divided nation of the world’ – Russians.” This slogan is a pure borrowing from the Nazi propaganda of 1930’s in times of their reparations to the Second World War and from Slobodan Milosevic in his attempts to create the so-called Great Serbia in the 1990s.

The categories of people included into this so-called Russian World are four:
- 1.ethnic Russians, regardless of where they live;
- 2. Russian-speaking people, regardless of their ethnicity;
- 3. compatriots and their off-springs who ever lived on the territory of the USSR;
- 4. compatriots and their off-springs who ever lived on the territory of the Russian Empire.

Unfortunately, this Russian World concept is not a fantasy written by weird people. This is an actual law adopted by the Russian State Duma that created the legal basis for the ‘protection’ compatriots abroad.

Moreover, another law has been adopted by Duma that gave legal rights to use Russian troops in other countries beyond the Russian borders.

The third level of this war is the whole world while its target is the Western Alliance. The Western Alliance must be broken into two camps. The first one is Anglo-Saxon World. It includes the US, the UK and the so-called ‘Front States’. The term is apparently borrowed from the war against the Apartheid in South Africa. The Front states include Poland and three Baltic States. This camp should be destroyed. Another part of the Western Alliance is the Continental Europe that should either become neutral to new Putin’s Russia or could even turn into Russian ally.

Eighth point is a character of this war, namely, unconventional war.

This is a new war by many regards, especially by type of warfare being used. Several terms are being used now to describe this war – ‘hybrid war’, ‘unusual war’, ‘unconventional war’.
What is special about it is that the new technologies are being used simultaneously, combining hard and soft power. I would mention some of them in which, as we can see, the aggressor has achieved, as he believes, some level of excellence:

-intelligence;
-counter-intelligence (very serious mistakes and failures of the Western intelligence including NATO happened);
-information, disinformation and propaganda war, which now became one of the most powerful instruments;
-cyber war;
-wide use of special forces and commandos of different types;
-wide use of the so-called non-government actors, including business, NGOs, religious organisations, criminals, private persons that are acting relatively independently, but under the overall guidance and centralized command;
-wide use of subversive actions;
-new (terrorist) tactics using women and children as human shields in attacks on military and civil objects;
-energy warfare;
-economic warfare, including trade, sanitary, financial and other instruments;
-corruption that has been developed to a new level, to almost full buy-out of the political and military leaderships of the targeted countries, with Ukraine happens to be one of the very clear examples;
-the ‘fifth column’ – in Ukraine, in other post-Soviet states and in the West, including Europe;
-the so-called ‘Putintern’, the Putin International, a new combination of different political parties and politicians that are being supported by Mr Putin and who are supporting Mr Putin.

One of the most important observations on this unconventional warfare is that there are no more clearly defined and visible geographical, political or military borders. Borders can be everywhere, within each country. This is probably one of the most specific characteristics of this new Fourth World War.

Ninth point is necessity to have a counter strategy.

How to respond to this unconventional war? It is now a time to create, elaborate, and develop a counter strategy. Without such a strategy it is impossible to achieve any serious results.
First of all, it is necessary to understand that this is a war. This is not a joke, this is not an accident, this is not a mistake, this is not a bad dream. It will not go away by itself. This is a war. As in any war, you either win or lose. And it is up to you what choice you will make.
Second, it is crucial to understand the essence of the beast, which is aggressive Putin’s regime. It is aggressive internally, within the country, – against own people, against the Chechens’ movement, against the democratic opposition, against business people. And it is aggressive externally – against Georgia, against Ukraine, against the Baltic countries and others. Unfortunately, this regime became much more powerful recently with its victories in Ukraine, after it received substantial support from significant portion of the Russian population. So, right now we are dealing not only with the regime, but also with significant part of the Russian society that became visibly revisionist and revanchists. One needs to understand this fact.
Third, it is important to understand the necessity of preparation of the medium- to long-term strategy, like “Fourteen Points of Woodrow Wilson” in the First World War, or the “Atlantic Charter” in the Second World War, or Winston Churchill’s Fulton speech, or Truman Doctrine. It is important to understand the problem, to understand the long-term targets of the counter strategy and identify main instruments to achieve those targets.
Fourth, it is necessary to understand the mistakes already been made. I won’t mention them, but if there are questions I am ready to talk about this.
Fifth, it is important to come to understanding and agreement on the medium-term and long-term targets of this counter strategy.
And sixth, it is crucial to start to implement the strategy, regularly correcting the course. There is a prepared draft document for the consideration of the appropriate authorities of the NATO countries. It is now under necessary scrutiny. It is the first step, but certainly it is not the last one. I would like to invite everybody here to work on this document and on similar documents.

Tenth point.

It is impossible to discuss all elements of the counter strategy right now. But I’d like to mention at least some crucial elements of it.
First, in purely military area, it is quite clear that victory in this war cannot be achieved without serious adjustments made to the existing military doctrine. Certainly, soft power is wonderful, but by itself it does not deter the use of force. As we have seen, in this so-called hybrid war the traditional, conventional military methods do not work fully.
Second area which became one of the most important in this attack – information, disinformation and propaganda warfare. We see that one country after another falls victims of this propaganda war. The first victim of that warfare was significant part of the Russian population, some part of Ukrainian population, populations of other countries, including post-Soviet countries and countries of Western and Central Europe as well. This is a very delicate issue because there are no readily available instruments that would work also in defense of the most cherished freedoms – freedom of information and freedom of speech. We need to develop something that would preserve these freedoms and nevertheless would not allow unlimited use of propaganda warfare which appears as a very dangerous instrument.
In the area of international law, it is absolutely crucial to develop a new definition of aggression. There is the definition of aggression that has been adopted by the UN General Assembly in 1974. Now, with the new instruments used in this unconventional war this definition should be updated. In 1939, when the Soviet Union attacked Finland, the League of Nations has discussed this issue and within two weeks has taken the decision to expulse aggressor out of the League of Nations. On a contrast, today, 75 years later, the aggressor has already undertaken two absolutely clear undisputed attacks on independent countries, has occupied territories, has annexed Crimea, but nothing similar to the decision of 1939 appeared. One need to think what should be done to aggressor in the new environment. The legal result of the implementation of this strategy should be kind of a Helsinki Act-2, legal confirmation of borders in Europe that must to be signed by all member states, including the Russian administration, either the current one or a new one.

Area of politics.

Theory of democratic peace claims that democracies do not fight each other. Overwhelming practice supports this theory. That is why the only way to solve the problem strategically is to make Russia a democratic state, regardless of how long it would take. This is the only solution to this international crisis and to all these wars – from the Russian-Ukrainian one to the Forth World one. To some extent this problem can be compared with the Germany problem in the Second World War. By definition this should be a very special part of the strategy, but nobody can assure that a new war will be started, better prepared, with more bloodshed and more casualties, unless Russia sooner or later becomes a democratic state. Only then one can say that a more or less stable world is achieved, with reasonably lasting peace and Europe whole, free, democratic and with peace with all its members and neighbours.

Thank you.

Posted by at
Абонамент за: Публикации (Atom)