23 юли 2016

Памет за Илинден

Днес в Смилево, Република Македония,

честват годишнината на

Илинденско-Преображенското въстание

от 1903г.

Сн."Македонска трибуна"

От България събитието уважиха депутатите от ГЕРБ

Вицеадмирал о.р. Пламен Манушев

и Георг Георгиев,

Заместник-председателят на Народното събрание

Красимир Каракачанов,

депутатът от ПГ на ПФ Юлиян Ангелов,

внуците на водача на ВМРО войводата Тодор Александров

- Тодор Александров и Евелина Александрова,

внучката на Кузман Шапкарев - Елисавета Шапкарева,

внукът на войводата Мише Развигоров - Михаил Развигоров,

внучката на полковник Борис Дрангов - г-жа Райна Дрангова и др.

Събитието се организира от Българския Културен Клуб в Скопие.

Присъствали са на събитието и много хора от Македония.

Обръщението на ПГ на ГЕРБ е прочетено от депутата

Георг Георгиев.

Ето неговия текст :

Народният представител Георг Георгиев

Уважаеми госпожи и господа,

Скъпи братя и сестри,

По покана на Българският културен клуб в Скопие, идваме тук да отбележим отново годишнината от конгреса в Смилево, взел решение за избухване на Илинденско - Преображенското въстание.

Паметта за това събитие е жива в България.

Ние я пазим!

Затова желаем да честваме това въстание заедно с нашите братя от Македония.

На Илинден въстанието избухва в Битолският революционен окръг в Македония, а на празника Преображение то започва и в Одринско и Странджа. 26 000 четници участват в 239 сражения срещу 350 000 турска редовна войска, положили пред каузата на свободата своята младост и своя живот. 1000 от тях загиват в сраженията, а 5000 са жертвите от населението на опожарените над 200 села, други 70 000 люде остават без дом.

Въстанието е обречено на неуспех, защото през 1903 г. Великите сили, не искат промяна на статуквото в Европа установено от Берлинския конгрес. Но това не е спряло илинденци. Те са искали да заявят пред цяла Европа, че не искат повече да бъдат роби! И в името на тази кауза са положили своя живот.

Илинденско - Преображенското въстание показва на целия свят, че в Македония и в Тракия има хора, за които стремежът към свобода стои по-високо от личното им благополучие.

Летописецът на македонските борби от онова време Христо Силянов – родом от Охрид, пише за въстанието :

Безумно дързък боен зов към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят...

Това са най-точните думи казани от участник във въстанието.

България, както тогава, така и след това винаги остана до своите братя в Македония и се бореше за свободата им в Балканските войни, в Първата и във Втората световни войни. Съдбата не ни отреди успех тогава.

Но затова, когато Република Македония обяви своята независимост, на 15 януари 1992 г. България беше първата страна в света, която я призна - под нейното конституционно име.

Така ние подкрепихме вековния стремеж на хората в Македония за свобода.

Свобода, за която бяхме воювали рамо до рамо през годините.

Ние помогнахме за международното признаване на Македония, както и за приемането и за член на международни организации като Съвета на Европа, Международната организация на франкофонията и други.

България винаги е подкрепяла искрено държавността, стабилността и териториалната цялост на Република Македония, защото ние смятаме, че тази държава е една от най-близките до нас.

В своята Резолюция 1409 за Пакта за стабилност в Югоизточна Европа Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа ни препоръча да създаваме връзки между съответните комисии в двата парламента, взаимни посещения, побратимяване на градове и създаване на общи комисии и работни групи по въпроси важни за двете страни – на двустранна и многостранна база в зависимост от проблемите за решаване.

България е готова да инициира и да подкрепя такива общи прояви, но както казва народът „За една сватба трябват двама“.

Ние имаме обща история, която няма как да разделим. Тя е и на България и на Македония. Живели сме заедно векове наред.

Това е факт, който не може да променим.

По-голямата част от населението на нашите две страни са в роднински семейни връзки помежду си. Това е предимство, което трябва да използваме и което трябва да ни обединява, а не да ни разделя.

В Обединена Европа, където България вече е, а Македония се стреми да бъде приета, ние ще споделяме своето бъдеще - заедно!

Съюзът между България и Македония би донесъл стабилност на Балканите, от която всички в региона имаме нужда.

Така ще изпълним завета на илинденци, ще изпълним тяхната мечта, която бихме искали да пазим заедно и заедно да предадем и на идните поколения!

Поклон пред делото на Илинден!

ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА

НА ПП ГЕРБ

Вицеадмирал о.р. Пламен Манушев, депутат от ПГ на ГЕРБ

Поклон пред делото на Илинден!

Послание е изпратил и евродепутатът д-р Андрей Ковачев.

„Раните от миналото могат да бъдат излекувани само чрез истината. България е протегнала ръка за подкрепа и за добросъседство, базирано на истината и на недискриминацията! Само заедно ще можем да изпълним заветите на нашите свидни предци за свобода и демокрация!“ – призова в обръщението си д-р Андрей Ковачев.

Снимка от сайта на д-р А.Ковачев

Дамян Груев

Тодор Александров (вторият от ляво - с пушката)

Христо Силянов

Хр. Силянов

Освободителнитѣ борби на Македония,
том I

Илинденското възстание

Хр. Силянов (изд. на Илинденската Орг., София, 1933; II фототипно изд. "Наука и Изкуство", София, 1983)

Линк към страницата с цялата книга :

http://macedonia.kroraina.com/obm1/index.html

Предговор (Л. Панайотов) — Съдържание — Две думи отъ илинденци — Предговоръ

Берлинската неправда

Уводъ

I. Македония и македонскиятъ въпросъ

1. Европа, Турската империя и македонскиятъ въпросъ — 2 . Македония следъ Берлинския договоръ — 3. Социални предпоставки за революционна борба

II. Начало на организирана революционна борба

1 . Вѫтрешната революционна организация и нейнитѣ първи стѫпки — 2 . Арменската криза отъ 1895—96 г. — 3 . България и затрудненията на Турция презъ 1895—1897 г. — 4. Организацията и чуждитѣ пропаганди — 5. Винишката афера — 6 . Въорѫжение и средства

III. Революционното движение следъ Винишката афера (1898, 1899, 1900 и 1901)

1. Постоянни агитационно-организаторски чети — 2. Турски тероръ и революционенъ подемъ — 3. Революционери и църковници

IV. Сѫдбоносната година (1902)

1. Битолскиятъ окрѫгъ — 2. Върховизъмъ и централизъмъ — 3. Разколътъ въ вѫтрешностьта — 4. Джумайското възстание — 5. Австро-рускитѣ реформи

V. Предилинденски периодъ

1. Януарскиятъ конгресъ въ Солунъ и голѣмиятъ споръ около възстанието — 2. Презъ реформената ера — 3. Последнитѣ дни на Гоце — 4. Въ Смилево — 5. Солунскитѣ атентати — 6. Последици и отражения на солунскитѣ атентати — 7. Въ навечерието

VI. Илинденското възстание

1. Първитѣ възстанишки действия въ Битолския окрѫгъ: Смилево, Крушово, Демиръ Хисарско, Горна Прѣспа, Костурско, Леринско, Охридско, Кичевско, Прилепско

2. Преображенското възстание въ Одринско

3. Възстанишки действия въ другитѣ окрѫзи: Причини за слабото участие на другитѣ окрѫзи , Солунския окрѫгъ, Скопскиятъ окрѫгъ

4. Илинденското възстание и турската власть

5. Турското настѫпление въ Битолския окрѫгъ: Главния щабъ, Крушово, Горна Прѣспа, Демиръ Хисарско — Костурско, Леринско, Охридско, Кичевско и албанцитѣ отъ Дебъръ, Брой на сраженията, атентатитѣ и убититѣ борци презъ Илинденския периодъ въ Македония и Одринско

6. Опустошения и звѣрства презъ възстанието — 7. Краятъ

Показалец на личните имена (Р. Караганев)

Показалец на географските и етническите имена (Р. Караганев)

[Back to Main Page]

Две думи отъ илинденци

К. Христовъ,

председатель на Илинденската организация

(N.B. Кирил Христов, издател на книгите на Христо Силянов е баща на световния оперен артист Борис Христов - "Най-великият от великите"- б.м. Л.Т.)

По случай 30 годишнината отъ Илинденското възстание, VII редовенъ конгресъ на илинденци, миналата година, провъзгласи праздника Илиндень 1933 г. за юбилеенъ и възложи на рѫководното тѣло на организацията да ознаменува тази дата съ издаването на едно по възможность пълно историческо описание на освободителнитѣ борби на македонския българинъ.

Въ едно събрание на най-запознатитѣ съ македонския въпросъ лица се реши тази тежка задача да бѫде възложена на известния писатель г. Христо Силяновъ, който покрай качествата му на обективенъ публицистъ и познавачъ на въпроса, има и непосрѣдственитѣ впечатления отъ епическитѣ борби на македонския робъ отъ времето, когато като четникъ бродѣше Македония, а по-късно взе участие и въ възстанието презъ 1903 г. въ Одринско, — впечатления, които той тъй обективно и художествено е предалъ въ своитѣ съчинения: „Спомени отъ Странджа”, „Отъ Витоша до Грамосъ”, „Писма и изповѣди на единъ четникъ” и др.

Илинденци сѫ щастливи, че тази тѣхна идея е осѫществена въ настоящия томъ, обхващащъ началото на борбитѣ, подготовката на Илинденското възстание и самото възстание.

Тѣ сѫ още по-щастливи, че съ публикацията на този трудъ допринасятъ за опознаването на младитѣ български поколѣния въ свободна България и въ поробенитѣ български земи съ величавитѣ пориви и съ жертвитѣ, тъй обилно дадени отъ македонския българинъ въ името на свободата и на националната идея. Дългъ на всѣки българинъ е да познава тѣзи неугасими пориви и да цени даденитѣ кръвни жертви. Особено въ наши дни, когато младежьта се увлича въ пѫтища гибелни за българската националность и за българската държава.

Тази книга, която рисува едно минало чрезъ възпроизвеждане на фактитѣ, които сѫ по-красноречиви отъ всички сплетни на новитѣ поробители на македонския българинъ, нека бѫде едно предупреждение къмъ тѣхъ за суетностьта на усилията имъ да убиятъ българския духъ въ тѣхнитѣ

предѣли. За нашитѣ братя извънъ свободна България нека тя бѫде една утѣха и вещественъ изразъ за духовната цѣлость на българската нация. А за чуждия свѣтъ нека великата Илинденска епопея служи като указание, на какво е способенъ българинътъ, когато се бори за свобода и нацинална независимость.

К. Христовъ,

председатель на Илинденската организация

(...)

VI. ИЛИНДЕНСКОТО ВЪЗСТАНИЕ

20 юлий.

Свети Илия разпрегна гръмовната си колесница, предоставяйки на робитѣ, които го тачатъ, да загърмятъ вмѣсто него по македонската земя.

Случайни изстрели нарушиха тукъ-тамъ зловещото затишие, което заедно съ юлскитѣ марани трептѣше предъ нажеженитѣ поля презъ тоя необичайно дълъгъ и душенъ день. Посветенитѣ въ страшната тайна чакаха светата нощь да обгърне съ покровителствената си мантия роднитѣ имъ балкани. И дойде, най-после, тая многожадувана нощь — съ царствената си тишина и съ кроткото сияние на своята бледна царица...

Но задържа се пълната луна, по-любопитно отъ другъ пѫть. Тя не откѫсваше погледъ отъ дивния лабиринтъ на върхове, равнини и езера и като че ли не мислѣше да отмине... А тъкмо това чакаха сега посветенитѣ, за да пристѫпятъ къмъ изпълнение на току що положената клетва предъ изваденитѣ червени знамена. И бѣха така нетърпеливи, че не навсѣкѫде дочакаха залѣза ѝ ...

Единъ изстрелъ, неизвестно отъ где и отъ кого даденъ, смути мълчанието на нощьта. Единъ огроменъ пламъкъ се издигна недалеко отъ Битоля и освѣтли косматата снага на Пелистеръ. Залпове заехтѣха откъмъ усоитѣ на Бигла. Безброй пожари, запалени едновременно отъ нѣкаква хилядорѫка хала, обагриха небето. Трѣсъкътъ на единъ динамитенъ взривъ откъмъ Екши-су разтърси простора. И ето, въ нечувания до тогава ехтежъ на илюминираната илинденска нощь се смѣсиха звуцитѣ на зазвънилитѣ камбани отъ крушовскитѣ църкви и викътъ „ура” изтръгнатъ отъ много хиляди гърла.

Какво значеха тия зарева надъ обширната Пелагония и по политѣ на Нидже, на Вичъ, на Петрино, на Илийна, на Галичица? Защо звънѣха като на Великдень камбанитѣ на Крушово и на стотици селски църквици? Каква бѣ тая хиля дозвучна музика отъ трѣсъци, пукотъ, камбаненъ звънъ и ура?

Това бѣ гласътъ на първата клетва, положена преди десеть години отъ Дамянъ Груева въ Солунъ и израсла въ всенародно съзаклятие;

Безумно дързъкъ боенъ зовъ къмъ империята на султанитѣ;

Зовъ за братска помощь къмъ освободенитѣ оттатъкъ Рила и Родопитѣ;

Зовъ за човѣшко съчувствие и за правда къмъ цѣлия цивилизованъ свѣтъ.

1. Първитѣ възстанишки действия въ Битолския окрѫгъ

1. Възстанието въ Смилево. — Участието на Главния щабъ. — Сражения. — Смилево — укрепенъ лагеръ. — Свободни дни. — На лагеръ въ планината. — Тактиката на Груева. — Участието на власитѣ. — Други акции въ Битолския районъ

Илиндень завари Главния щабъ надъ Смилево.

Привечерь, когато слънцето бавно се спущаше задъ хребетитѣ на Бигла, въ една полянка надъ селото се привършваше единъ свещенъ обрядъ. Селскиятъ свещеникъ, въ одежди и съ кръстъ въ рѫката, бѣше вече изпросилъ благословията на Бога за започването дѣло. Войводи, четници и мобилизирани селяни пристѫпиха предъ осветеното копринено знаме на Щаба, извезано съ трепетни пръсти отъ битолскитѣ учителки и му се поклониха. Започнаха после прегръщания и цѣлувки. Всички присѫтствуващи селяни се смѣтаха задължени да се цѣлунатъ съ Груева, Сарафова и Лозанчева. Гласътъ имъ треперѣше отъ вълнение, произнасяйки думата: „хаирлия!” Сълзи блѣснаха въ очитѣ на мнозина.

Тъкмо по това време сигналната трѫба призова войницитѣ въ селото на обичайната вечерна молитва за султана. Единъ пушеченъ залпъ прекѫсна аскерския възгласъ: „Падишахъмъ чокъ яша” и въ екота на пушкитѣ се смѣсиха виковетѣ на възстаналитѣ роби: „Долу султана! Долу Турция!” Последва оглушително „ура”. Аскерлиитѣ избѣгаха въ квартиритѣ си и въ съседната голѣма каменна сграда на училището, заеха позиции и откриха ожесточена стрелба.

Възстанието въ Смилево се почна.

Щабътъ съ четницитѣ си слѣзе въ селото и се присъедини къмъ сражаващитѣ се — всичко около 200 души. Войницитѣ не само не мислѣха да се предадатъ, но се стремѣха да завзематъ и съседната каменна кѫща съ доминираще положение надъ селото — сѫщата кѫща, въ която преди три месеца заседаваше конгресътъ. За да се избѣгне тая опасность, Щабътъ реши да се изгори тая кѫща. Стопанинътъ,

рѫководительтъ, Чурановъ, безъ колебание я пожертвува. Борисъ Сарафовъ, поручикъ Стойковъ и възстаникътъ отъ Смилево Павле Гальовъ приближиха подъ огъня на турскитѣ куршуми и съ рискъ на живота си попръскаха историческата кѫща съ газь и я подпалиха. Когато пламъцитѣ осветиха Смилево, стопанинътъ на подпаления домъ, Георги Чурановъ, изрази поривитѣ си въ тоя сюблименъ моментъ, като запѣ отъ една съседна кѫща, гдето бѣше заелъ позиция:

Нещеме ний богатство,

Нещеме ний пари,

Но искаме свобода,

Човѣшки правдини.

Така изрази той саможертвата на цѣлия възстаналъ народъ.

(Б.м. - Л.Т. Ето тук линк към песента :

https://www.youtube.com/watch?v=JrgVFUBahiE&list=PLX88UI819I1eQ-NdGNnrZ8qqPZkC-SXIU )

Презъ нощьта възстаницитѣ подпалиха и турския складъ съ патрони и други материали. Намиращитѣ се вѫтре нѣколко войника станаха жертва на пламъцитѣ. Така мина първата възстанишка нощь въ Смилево: въ пламъци и пукотъ.

Обсадата продължи и другия день. Следъ обѣдъ се зададе турски отрядъ отъ 400 души, идещи откъмъ Облаково и Гопеши, въ помощь на обсаденитѣ. Една смилевска чета, предвождана отъ Стоянъ Донски, го пресреща на позицията „Гьоревъ гробъ” и избива десетина души съ единъ мюлязиминъ (подпоручикъ). Щабътъ смѣтна за безмислено да се даватъ жертви въ борба около укрепенитѣ въ селото войници и заповѣда на Стоянъ Донски да се оттегли къмъ Щаба. Тогава отблъснатиятъ аскеръ приближи селото, но авангардната чета открива огънъ и убива неколцина. Неприятельтъ се оттегли въ планината срещу Щаба, на единъ часъ разстояние, но се отдръпна и авангардътъ, съгласно щабната заповѣдь. Това даде възможность на аскера да слѣзе на 22 юлий безпрепятствено въ селото и да освободи обсаденитѣ. Турцитѣ действуваха плахо, не посмѣха дори да завзематъ цѣлот о село, а само запалиха най-близкитѣ тридесетина кѫщи. Димътъ привлѣче къмъ Смилево мнозина селяни. Турцитѣ забелязаха движението имъ, набързо напустнаха селото и си заминаха, а смилевци побързаха да угасятъ огъня.

Нѣма съмнение, че ако смилевци действуваха сами, останкитѣ отъ гарнизона не биха се спасили, макаръ и съ цената на най-големи жертви. Тѣ не разбираха и не можеха да одобрятъ тая тактика на сдържаность и на пестене сили и затова бѣха недоволни отъ заповяданото отстѫпление — както и самъ Груевъ признава. [Спомени” стр. 25.] Тѣ малко искахада знаятъ, че презъ тия три дена неприятельтъ даде надъ 45 мъртви, а възстаницитѣ само единъ убитъ и единъ раненъ. [1]

Окуражени, турцитѣ — войска и башибозукъ отъ с. Обедникъ, съ човали за плячка — тръгнаха пакъ къмъ Смилево, на 23 юлий, но бѣха лесно отблъснати и обърнати въ бѣгъ, щомъ наближиха възстанишкитѣ позиции къмъ долния, източния край на селото, като оставиха и часть отъ конетѣ си. Отъ тоя день и до 14 августъ селото не биде вече обезпокоено.

Смилевци прекараха двадесетина свободни дни, но не въ селото си, а въ планината. Киркитѣ и лопатитѣ на невъорѫженитѣ, селяни, подъ вещото рѫководство на поручикъ Стойковъ, обърнаха Смилево въ укрепенъ лагеръ. Жителитѣ, около 2000 души, се заселиха въ прелестната мѣстность „Голѣмъ гаръ”. [2] Въ новото селище изникнаха колиби отъ шума, построиха се кухни и фурни, организираха се интендантски и други служби. Комитетътъ разполагаше съ всички частни състояния и задоволяваше нуждитѣ на всички.

Илюзията за свободата, съ която живееха хората, бѣ тъй свидна и сладка, че отказътъ отъ частната собственость бѣ най-малката жертва, принесена предъ нейния олтаръ . . .

Въ Битолската околия, най-голямата въ вилаета, възстанието обхвана седемь отделни пункта.

Смилево бѣ центърътъ на пункта Гяватъ-колъ съ база на Стругова планина и на Бигла. Ядката на възстаническата сила представляваха Смилево, Гявато и Цапари — едни отъ най-добре организиранитѣ и въорѫжени въ цѣла Македония. Само тия три села извадиха надъ 600 борци, изнесоха люти битки и дадоха непрежалими жертви. Но не е малка заслугата и на съседнитѣ влашки села Гопеши, Магарево и др., които споделиха общия възторгъ и кървавитѣ жертви на бунта. Особено Гопеши. То даде отлични четници и единъ войвода, Никола Кошката, който сложи коститѣ си за общата свобода.

На 20 юлий презъ нощьта възстаницитѣ нападнаха и опожариха всички бейски кули, разрушиха телеграфнитѣ съобщения и мостоветѣ по шосето Битоля — Ресенъ. Единъ отрядъ нападна турското село Доленци.

1. Споредъ Козма Георгиевъ, участникъ въ тия действия, Д. Груевъ обясняваше тактиката на Щаба предъ селянитѣ така : „Ние трѣбва да пестимъ и сили и джепане, чунки Алеманя съ нейния Крупъ на насъ джепане не дава. Пъкъ да не мислите, че ние искаме на юрушъ да сломиме турския довлетъ. Ние възстанахме не за да излѣзнатъ по-ербапъ отъ маузеркитѣ нашитѣ мартини и „Гра”, купувани съ жълтицитѣ, кѫсани отъ нанизитѣ на нашитѣ майки и сестри, а за да кажемъ и докажемъ на всички въ свѣта, че македонецътъ презира робството и е готовъ да изкупи това свое презрение съ цената на най-милото си” („Подъ развѣто знаме” — Сб. „Илиндень”, 1929, стр. 88). Тая тактика на пестене сили проглежда и въ по-нататъшнитѣ разпоредби на Главния щабъ.

2. Тая мѣстность „Голѣмъ гаръ” запази отпосле две имена за населението: „Началството” и „Пандуровъ гробъ”. (Тамъ бѣ погребанъ Пандуровъ, първата жертва презъ първия възстанически день въ Смилево).

Христо Силянов, като секретар на четата на Васил Чекеларов

От ляво : Христо Силянов със съпругата си София Малиновска. От дясно Пейо Яворов; М. Герджиков; А. Страшимиров; Ст. Страшимирова; Добринович. Снимка 1904г. - една година след Илинденско-Преображенското въстание

Сн. Л.Тошев : Евгени Силянов, пред портрета на баща си Христо Силянов от 1907г. - в дома си в Париж, 1995г.

Марш на македонските революционери

Александър Морфов
(1881–1934)

https://www.youtube.com/watch?v=KJEZC-u_Xck

Изгрѣй, зора на свободата,
Зора на вѣчната борба.
Изгрѣй въ душитѣ и въ сърдцата
На всички роби по свѣта!

Тирани, чудо ще направимъ,
Ний чуждо иго не търпимъ,
Съ юнашка кръвь ще ви удавимъ,
И пакъ ще се освободимъ!

Юнаци смѣли пакъ развиха
Окървавени знамена,
Комити нови забродиха
Изъ македонската земя.

Тирани, чудо ще направимъ...

Ечатъ гори, поля, балкани
Отъ бойни пѣсни и ура,
Сноватъ борцитѣ-великани:
Напредъ, готови за борба.

Тирани, чудо ще направимъ...

Насъ нищо вечъ не ще уплаши,
И тъй живѣемъ день за день...
Свещени сѫ горитѣ наши,
Изъ тѣхъ свободни ще измрѣмъ!

Тирани, чудо ще направимъ...

1923г.