80 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛА ГЮЗЕЛЕВ

ПОСЛЕДНИЯТ ОТ ВЕЛИКИТЕ

 

Nicola Ghiuselev - Finch' han dal vino 

(Don Giovanni)

https://www.youtube.com/watch?v=SmY45Vk87X8

         Mozart, Don Giovanni, Act I, Scene 3: 

 

Fin ch'han dal vino calda la testa

(Champagne Aria)

Fin ch'han del vino calda la testa
Una gran festa fa' preparar.

Se trovi in piazza qualche ragazza,
Teco ancor quella cerca menar. 

Senza alcun ordine la danza sia,
Chi 'l minuetto chi la follia,
Chi l'alemanna farai ballare. 

Ed io frattanto dall' altro canto
Con questa e quella vo' amoreggiar.

Ah la mia lista doman mattina
D' una decina devi aumentare.

 

80 години от рождението на големия оперен артист Никола Гюзелев

Алфредо Гаспони, музикален критик на италианския ежедневник Месаджеро от 1974 до 2014, споделя своите спомени от личния си контакт с Никола Гюзелев.

Радио Ватикана, 16 август 2016г.

http://bg.radiovaticana.va/news/2016/08/16/80_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%B3%D1%8E%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2/1248897

Кое е първото нещо, което ви идва на ум, когато чуете името Никола Гюзелев и как бихте определили неговия талант?

Първото нещо е неговият глас. Мелодичен, широк и топъл бас, способен да предизвика силно вълнение. Бих го определил едновременно като певец, музикант и изпълнител. Всичко това заедно, тъй като при оперните певци от неговото поколение сякаш преобладава певеца над музиканта, или артиста, който мисли повече за гласа, отколкото за музиката, или композитора, който търси повече красотата на тембъра, отколкото експресивността.

Кой е най-силният спомен от личния ви контакт с Никола?

Първият ми спомен е от 1977 в хотел „Бруфани“ в Перуджа. Тогава бях артистичен секретар на Сагра Музика Умбра и големия художествен директор Франческо Сичилиани го бе поканил да пее "Хованщина" на Мусоргски  в ролята на Досифей, заедно с Николай Гяуров, който бе в ролята на Иван Ховански. В един момент от коридора до рецепцията се появяват две високи фигури, внушителни и магнетични. Единият беше Гяуров, а другият Гюзелев. Те бяха истински спектакъл, дори само да ги гледаш. Бях много впечатлен. Нямаше никакво превъзходство или надменност. Често вечеряхме заедно с Никола, забавлявахме се и се говореше за всичко. Но други негови колеги с които съм бил заедно, говореха винаги за себе си, за техните настоящи, минали и бъдещи ангажименти, за успехите. Никола винаги  беше на нивото на човека отсреща.Беше един от нас, без да изтъква  своята слава.

 

 

 

Коя според вас е най-добрата роля на Никола Гюзелев и защо?

Най-добрата роля която съм слушал е ролята на Досифей в "Хованщина" на Мусоргски. Спомням си, че Сичилиани казваше, че двойката Гяуров-Гюзелев е идеалната за тези роли по онова време. Гюзелев пееше Досифей с една горчива и болезнена нотка, и с едно богатство от нюанси, които създаваха един прекрасен герой – горд, харизматичен, победител в своята вяра, дори когато е губещ. Не случайно, той изпълни тази роля под диригентската палка на Клаудио Абадо. Разбира се, неговия Пимен беше прекрасен и ярък, както и княз Игор на Бородин, които съм слушал на плочи. Много му подхождаше руския репертоар, но също така френския, разказите на Хофман и преди всичко в ролята на Марсел в "Хугеноти". Признавам, че във Верди не го познавам толкова, колкото в "Дон Карлос" в ролята на Филип II, съжалявам, че не можах да го чуя на живо...".

Какво ни остави човека и артиста Никола Гюзелев?

За мен беше артист, който не изпъкваше като звезда, въпреки че имаше тези артистични качества.  Според мен, той беше артист, който мислеше повече за съдържанието, отколкото за показността“.

Разговорът проведе Димитър Ганчев

 

Никола Гюзелев и Никола Василев

Дует на Атила и Ецио от операта “Атила” на Джузепе Верди.
“Владей целия свят, но ми остави Италия...”

https://www.youtube.com/watch?v=v-G5GpGlMkQ

(Спектакъл на Софийската опера)

Записът е много лош, картината е размазана, костюмите странни …

… но такова изпълнение няма как да се види днес – не само у нас.

Чувства се дори на този любителски запис.

Имах щастието на присъствам няколко пъти на тази постановка на Софийската опера (1983-1987г.) с Никола Гюзелев в главната роля.

Този откъс ме връща към това невероятно изпълнение от онова време.

Това, което мога да кажа по този повод е :

Който е слушал рева на лъвовете някога, не може да се впечатли от мяукането на безпризорни котки днес!


 

Спектъкъл на Дон Карлос в Неапол с участието на Никола Гюзелев и Гена Димитрова, 1984г.

Любителски запис

Verdi Don Carlo Teatro San Carlo Napoli 1984

Dal Teatro San Carlo di Napoli, questa versione del Don Carlo di Giuseppe Verdi, diretta dal maestro Daniel Oren.
Interpreti: Giacomo Aragall, Ghena Dimitrova, Renato Bruson, Nicola Ghiuselev e Giovanna Casolla

Parte 1 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=bQRGiBv4tvs

Parte 2

 

https://www.youtube.com/watch?v=QRdDyTGwAMw

Св.Богородица - Дева след раждането и жива след смъртта, която не ни остави в Своето Успение

Златоръката Свищовска Богородица, нашата пазителка

Радвай се Обрадована, която не ни оставяш в Твоето Успение!

http://toshev.blogspot.bg/2015/08/blog-post.html

Свищовският манастир "Покров Богородичен" от 14 век, чийто храм е наречен  "Успение на Св.Богородица"

“…В тебе, Дево чиста, се превъзмогват пределите на естеството… Дева след раждането и жива след смъртта, Богородице, Ти винаги спасяваш Твоето наследие.“ (из утренята на Успение Богородично)
 

 

  Свищовският манастир

 "Успение Богородично"

 

       Манастирската църква

В по-раншно време, храмовият ден на тази църква бил празникът “Рождество на Пресвета Богородица”- 8 септември.

По-после почнал да се празнува на Успение Богородично.

Тая промяна станала при неколкократното възстановяване на църквата. Едно старо предание ни дава сведения за началото на свищовския манастир така :

Виден грък интерниран от Цариград, заживял в Свищов и като обикалял често околността на града, понравила му се гористата долина между с. Царевец и Дунава и той решил да възигне там църква със свои средства.

Документът за това дело се съхранявал в по-старата манастирска църква, писан бил на гръцки език. Съдържанието му разказвал старият учител Емануил Васкидович. Помнят го старци как бил поставен в кухина на камък под полиелея на сред църквата, закрит с каменна плоча.

Друго едно предание, според което Михаил Войвода построил манастирската църква може да се приеме за вярно само в смисъл на възобновяването и. 

 

Това възобновяване на най-стария храм се отнася към края на XVI или началото на XVII век. 

В 1904г.било построено сегашното църковно здание с купол, камбанария и съвременна иконопис и всичко нужно за Богуслужение. 

Пред входа на църквата се намира олтарният камък на старата църква. Върху него се поставят съдовете с вода за освещаване, когато се прави водосвет на храмовия празник на манастира.




Олтарната маса на старата църква пред входа на новата, заградена с ограда.

 

Както и всички други манастири, така и свищовският е имал около 200 декара земя и достойно изпълнил своето предназначение, изиграл ролята си като свято място и като светилник на националното свестяване на робския народ.

(…)

Свищовски мази (маази, магазии - т.е. складове). Картина от Мара Ценова Цанкова (1902-1988г.) рисувана през 1967г.  Сега е останала само централната сграда от картината, под формата на хостел с евтини стаи за преспиване до автогарата в Свищов

Според манастирска “Временна тапия” издаден за манастирска мааза в скелята през 1790г. (пазен в свищовлията Атанас Велев) се вижда, че манастирът е съществувал с уредба много по-рано от поменатата година и правата му като юридическа страна се зачитали в процеси.

Някой си Топал Велко за да засвои манастирската магазия на пристанището “при солниците” подарена на манастира от хаджи Мицо, оспорил в казаната 1790г. правото на манастира да владее брястовата гора и всичкия си имот. В съда, пред турския председателстващ Абдула, той поддържал ,че брястовата манастирска гора наследил от баща си. 

 

Поп Апостол, като представител на “манастирската ефория и на раите от вароша”обаче възразил, според тапията следното:

“Ние от незапомнени времена изпълняваме в манастира религиозните си обряди и тая маза е помагала за поддържането на манастира”. 

Снимка на свищовски мази правена през 40-те години на 20 век. В дъното се вижда гарата.

Той веднага представил две стари тапии за право на собственост : Едната от 1725г., а другата от 1763г.

(Свищов – един принос за историята му, Прот.Стефан Ганчев, Свищов, 1929г. Стр.60-64)

 

Надпис на чешмата построена от отец Агапий, пред манастира

Чiушмата сiь плоча държеше

Източник изцеления води течеше

Мили братiя сестри наминети

и колената си преклонете

Пiйте от студената водица

да си прохладите младата душица

Мене старца помнете

От сърце Бог да прости, кажете!

Отец Агапий бил родом от балканските колиби.

В 1848г. слугувал в дома на свищовлията Атанас Данчев - в Средната махала. (...)

В 1867г. на 15 май членовете на свищовския революционен комитет чакали четата на Филип Тотя, за да се присъединят към нея. О. Агапий - игумен на манастира, бил посветен във всичките им планове и им дал угощение тоя ден. Като член на организацията, той бил активен и взимал живо участие във всичко. Бил обвинен от турската власт, като улеснител на Ф.Тотю и по тоя случай, турската власт го заловила скрит в шумака на един висок бряст, върху който се бил качил в манастирската гора.

Откарали го в Русе и там го осъдили на заточение. Не известно по какъв начин - вероятно чрез бягство, той пристигнал през 1871г. в Суводолския манастир в Сърбия.

Свищовските първенци, като узнали за местопребиваването му, поради симпатиите си към него и заслугите му към манастира, му изходатайствали опрощение от правителството. 

Градската Църковна Община взела решение на 17 октомври 1871г. да уведоми о. Агапия, че може да си дойде "спокойно на първата си работа". И наистина о. Агапий си дошъл и продължил службата си в манастира до самата си смърт на 3 април 1873г.

Погребан е пред църквата от южната страна - към гората.

(Прот.Стефан Ганчев, Пак там.)

ЧРЕЗ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

ДО

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

Г-Н ВЕЖДИ РАШИДОВ

ВЪПРОС

от

Лъчезар Тошев,

Народен представител от

ПГ на СК

На основание чл. 90, ал.1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 82 от ПОДНС внасям въпрос с искане на писмен отговор

ОТНОСНО: необходимостта от защита на античното светилище на Дионисий намирало се близо до гр.Свищов

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТРЕ,

Близо до Свищовския манастир „Покров Богородичен” намиращ се на няколко километра източно от гр.Свищов, някога се е намирало антично светилище на Дионисий.

Получих информация от посетители на манастира, че точно в района където някога е било светилището са забелязани изкопни работи извършени с багер. Това най-вероятно е иманярска дейност, която заплашва да унищожи този обект от римската епоха.

В музея на гр.Свищов има данни за това древно светилище, но то няма никакъв статут за да може да има необходимата правно регламентирана защита. 

В района на светилището не са извършвани и мащабни археологически проучвания.

Моля да ми отговорите писмено на въпроса :

Какви мерки ще предприеме Министерството на културата за предотвратяване на иманярската дейност в района на светилището на Дионисий близо до гр.Свищов, както и за неговото проучване, съхранение и експониране за посетители?

С уважение : 

Лъчезар Тошев

Статия на Д. Митова-Джонова в сп.Археология,кн.2,1961 г.

МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА

гр. София, бул. “Александър Стамболийски”, № 17, тел.: 02/ 9400900; факс: 02/ 9818145;

дежурен тел.: 02/ 9879551; e-mail: info@mc.government.bg, URL: www.mc.government.bg

ЧРЕЗ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО

СЪБРАНИЕ

г-жа ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

ДО

г-н ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ

НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ

41-ото НАРОДНО СЪБРАНИЕ

На Ваш № 054-06-151 от 26.02.10 г.

ОТНОСНО: Въпрос с искане на писмен отговор във връзка с необходимостта от защита на антично светилище на Дионисий, находящо се близо до гр. Свищов.

УВАЖАЕМИ  Г-Н ТОШЕВ,

Бих искал да Ви уведомя, че Министерство на културата е предприело мерки за предотвратяване на иманярската дейност в рамките на своята компетентност, а именно:

С писмо № 45-00-397/11.08.2009 г. до директорите на Регионалните исторически музеи, Министърът на културата разпорежда постоянно да бъдат извършвани обходи и огледи на археологически обекти, както и на непроучените археологически райони. В случай че бъдат установени следи от посегателства, следва своевременно да бъде изготвен обстоятелствен констативен протокол с цветни илюстрации и подробни описания и така подготвената документация да бъде предоставена за противодействие на компетентните органи, а именно:

Кмета на общината, на чиято територия е обектът;

Областна дирекция на МВР;

Окръжна прокуратура;

Министерство на културата.

С писмо № 45-00-469/18.12.2009 г., във връзка със сигнали, свързани с посегателства върху регистрирани недвижими археологически ценности, Министърът на културата е изпратил писмо до Министъра на вътрешните работи с молба за съдействие за изработване на план от МВР за обхвата на иманярските набези, като в него подробно бъде

указано на всички Областни дирекции на МВР предприемането на спешни оперативни действия при такива случаи.

Що се отнася до конкретния обект - светилището на Дионисий, находящо се близо до гр. Свищов, Министерство на културата събира информация с оглед по-високата степен на защита на недвижимата археологическа културна ценност, а именно:

1.        Министърът на културата е разпоредил на Исторически музей, гр. Свищов, да предостави пълна информация за обекта.
2.        Министерство на културата е сезирало гореизброените институции във връзка със сигнала.
3.        Министърът на културата е разпоредил проверка на място при първа възможност съобразно влошеното време и обилните снеговалежи.

Във връзка с горното бих искал да изкажа своята искрена благодарност към Вас за Вашата загриженост относно опазването на паметниците на културата и Ви уверявам, че Министерството на културата на Република България подкрепя и приветства всички инициативи и предложения на гражданството, свързани с противодействието и възпрепятстването на опитите за осъществяване на подобни деяния.

                                                                     С уважение:

                                                                               МИНИСТЪР:

                                                                                                                                                                                              (Вежди Рашидов)