Йосифов, Д., Б.Рангелов, Е.Ойнаков.,
Диадата: астеносфера-ендогенно рудообразуване.,
Сб.Доклади на нац. н.т. конф. „Минерално-суровинната база на България.,
София, 23 Ноември, 2018., с. 56-64. ISBN: 978-619-90939-1-7.
Диадата: астеносфера-ендогенно рудообразуване
Д.Йосифов, Б.Рангелов, Е.Ойнаков
Въведение
Една от характерните особености в развитието на науките за Земята в последно време е нарастващия интерес на изследователите към строежа на дълбоките части на литосферата и астеносферния слой и протичащите в тях ендогенни процеси, включително и рудообразуването. Геолого-геофизичните параметри на астеносферата станаха една от важните причини за появата на новите идеи за същността на глобалните геоложки процеси, определящи еволюцията на нашата Планета. Наличието на астеносфера и установяването на световната система на океанските хребети се отнасят към фундаменталните открития на основата на които се развива теорията на съвременния неомобилизъм. Тези и някои други открития рефлексираха и стимулираха напредък и в други научни области и направления, включително в металогенията.
От геолого-геофизичните изследвания се натрупва нова информация за физичните параметри, строежните особености и същността на астеносферата. И в България, напоследък и то предимно на основата на сеизмологични изследвания се получават нови данни и сведения за пространственото поведение на тази обвивка с известен акцент на територията в която се разполагат нашите големи находища на цветни метали в Централното Средногорие и Централните Родопи. Резултати от тези изследвания насочват към търсенето и изясяването на редица нерешени проблеми, сред които се откроява този за зараждане на ендогенната рудообразуваща система. От тази изходна позиция се определя целесъобразността за разработване и публикуване на предлаганата статия.
Съвременни представи за астеносферата.
Изучавайки разпространението на еластичните вълни от земетресения (Гутенберг, 1953) открива, че в горната мантия съществува слой в който скоростта на сеизмичните вълни е по-ниска в сравнение с тези части от мантията разположени над и под нея и е наречен „актеносфера” (вълновод). Както е известно, по геофизични данни мантията се разделя на „горна” (слой В) на дълбочина 400-410 км, „средна” (слой С) на дъбочина до 1000 км и „долна” (слой Д) достигащ дълчочииа от 2920 км. На фиг.1 е показано резпределението в дълбочина на скоростта на разпространение на надлъжните (Р) и напречните (S) сеизмични вълни в структурните подразделения на горната мантия. Вижда се, че преходът от твърдата литосфера към астеносферата се съпровожда от скокообразното намаляване на скоростта на напречните вълни. Излизайки от астеносферата, тяхната скорост отново закономерно нараства. На същата фигура е показано изменението на плътността с увеличаване на дълбочината в горната мантия. Доста ясно се откроява относителния минимум на стойностите маркиращи астеносферния слой. Останалите части на горната мантия се отличават с последователно увеличаване на стойностите на разглеждания параметър. Освен това с измервания по метода на магнитотелуричното сондиране, сеизмичният нискоскоростен слой се бележи с рязко увеличаване на електричаската проводимост на изграждащата го среда.
Фиг.1. Разпределения в дълбочина на скоростите на сеизмичните вълни (Р и S), плътността и налягането. Отчетливи са аномалиите в астеносферата (горна мантия – до 410 км и преходна зона).
От проведените досега геофизични измервания е установено, че повърхнината на астеносферния слой е твърде динамична и се разполага на сравнително малки дълбочини в океаните и многократно по-дълбоко под континентите. Така, неговата горна граница е на дълбочина от 7 до 10 км в зоните на спрединг на океанското дъно и нараства до 80-90 км под най-древните (абисални) части на океаните. Дълбочината на слоя се увеличава от 120-200 км под младите платформи и достига 250-400 км под континентолните щитове. Това се обяснава с обстоятелството, че континенталната литосфера, поради своята по-голяма възраст се е охладила във времето и разкристализацията на изграждащите я скали е достигнала дълбочини от 200 и повече км, докато за океаните тя е не повече от 60-70 км. Маскималната дебелина на слоя е около 200-250 км, но най-същественото е това, че той не се проследява непрекъснато а фрагментарно под континетите, поради което тяхната подвижност е значително по-малка в сравнение с тази на океанските плочи.
Установената скоростна характеристика на астеносферата е дала повод още на Гутенберг да я свързва с влиянието на темперетурния фактор. В съответсвие с известния физически закон, скороста на еластичните вълни намалява с увеличаване на темперетурата и обратно. Руският учен Магницкий (1965) обяснява наличието на вълновода с факта, че темперетурата на изграждащото го вещество превишава тази на солидуса на мантийния субстрат. Поради недостъпността за непосредстено наблюдение, неговият състав се определя теоретично, като се разглеждат и използват различни петроложки модели. Според известните изследователи-петролози Г.Грин, А.Рингууд, Х.Куно, А. Маракушев и др. Средният състав на мантийното вещество в проценти е както следва: SiO2 - 45%, MgO - 37%, FeO - 8.5%, СаО – 3% и още редица оксидни съединения – Na2O, K2O, Cr2O3, MnO, NiO - все около и под 0.5%. Тези процентни съотношения са характерни за скали предимно от групата на перидотита (плагиоклазов, гранатов, шпинелов) и еклогита, или по-общо от ултраосновни скали. При посочения състав на астеносферата, нейното образуване е възможно при темперетура на топене около 13000-13500С (при средна темперетура на земната кора около 3000С.
През последните години все повече се утвърждава важната металогенна роля, която имат флуидите, постъпващи от разтопеното металическо външно ядро на Земята и натрупващи се в астеносферния слой. Тези флуиди под формата на възходящи потоци се издигат по разломи и тектонски проницаеми зони и се концентрират предимно в астеносферата. При това се приема, че флуидното въздействие върху мантийното и коровото вещество се съпровожда с двоен ефект: понижаване на темперетурата на разтопяване и значително повишаване на общия темперетурен градиент. Съставът на флуидите е представен главно от водород, азот, хелий, въглеводороди и др., които заедно с магмените потоци са главните агенти и фактори на пренасяне на топлинна енергия и вещество. Очертава се, че флуидната наситеност на астеносферата представлява мощен фактор на възбуждане на геодинамични, тектономагматични, термални и други ендогенни процеси, включително и на рудообразуването.
В резултат на извършените разностранни изследвания и преди всичко поради своята специфична геофизична характеристика се възприема, че вълновода е изграден от пластична фаза в условията на сравнително големи дълбочини. Той не е идеална еластична среда и в действителност представлява вискозитетна течност. По литературни данни астеносферния слой се характеризира с вискозитет от 1019 до 1022 пуаза, докато стойността на този параметър за долната мантия е 1023-1025 пуаза. Благодарение на тези параметри и приведената характеристика на астеносферата се създават реални възможности за хоризонтални движения и премествания на литосферните плочи. Доказано е, че континенталните от тях са сравнително инертни, а техните хоризонтални премествания – незначителни (до 3-4 см/год), докато тези на океанските плочи, които са по-подвижни, достигат 5-25 см/год. По-голямата подвижност на океанската литосфера се дължи на издигането и въздействието на дълбочинни магми и ювенилни флуиди в срединноокеанските хребети.
Астеносферният слой в нашите земи.
Изучаването на строежа на астеносферния слой на територията на България, се намира все още в начален стадий, а съществуващите представи се базират предимно на данни от сеизмологията. Първата публикация, посветена на скоростната структура на литосферното пространство ограничено от границата Мохо и горната граница на астеносферата е на Христосков (1972). Според предварителният модел за строежа на горната мантия съставен въз основа на криви „амплитуда-разстояние” в дълбочинния интервал до 250 км фрагментарно са последени няколко граници. Авторът оценява че получените стойности за дълбочините са ориентировъчни, като осреднената дълбочина на горната граница на астеносферния слой е около 110-120 км. Ограничени сведения за поведението на астеносферата са получени от проучванията по метода на дълбочинното сеизмично сондиране на международния геофизичен профил VІІ (Волвовский и др.,1985, Дачев, 1988). Най-издигнатата част от слоя по профила е в района на Пирин – около 70 км, а след понижение в Средногорието отново се проследява издигане в Мизийската платформа – до към 90 км. В съотвотствие с модела, получен по разликата във времената на пристигане на Р-вълни, (Бабушка и др.1986) са установени следните дълбочини на астеносфирата: за Западните Родопи и Западното Средногорие – 150-160 км, за Мизийската платорма – до 140 км, а минимални са стойностите за Горнотракийската депресия – по-молко от 100 км. При сеизмологичните изследвания за средна скорост на разпространение на есизмичните вълни в астеносферата се приема 7.95 км/сек.
Изследванията на параметрите на топлинното поле в нашите земи с цел изучаване строежа на дълбочинните структури на горната мантия са твърде огнаничени. Единствено по VІІ международен профил е съставен геотермичен модел на литосферата (Кутас, 1978), който съдържа количестева информация за астеносферата (фиг.2). Видно е, че най-висока темперетура е свойствена на южните части на Родопите, като на раздела Мохо тя е над 8000С. В северна посока към Средногорието темперетурата гредиентно се понижава и отново в Мизийската платформа (Свищов) се наблюдава повишаване на изотермите. Дълбочината на която се разполага астеносферата според термичния модел е твърде променлива. Така в южните части на Родопския масив тя е около 70 км, а под Средногорието нараства до 150 км, за да достигне в Мизийската плътформа над 180 км. Характерно е, че на по-голямата част от профила на територията на България, изотермичната повърхнина на Кюри (6000С) се намира на доста високо хипсометрично ниво в земната кора – 25-30 км. Важно е да се отбележи, че топлинното поле на територията на страната е типично нестационарно и неговите параметри се определят не само от кондуктивния механизам на топлопренос, но и от конвективния такъв.
Фиг.2. Топлинен модел на литосферата по международен профил Петрич-Свищов-Вранча-Молдавия (Кутас, 1978), с допълнения:
1- литосфера: а-долна част, б-консолидирана земна кора, в-седиментна покривка; 2 – граници: а-сеизмични, б-граница „Мохо”; 3-горна граница на астеносферния слой; 4: а-разломи; б-навлаци; 5-повърхнини: а-изотермични, б-повърхнина на Кюри; 6- хипоцентри на зeмeтрeсeния; 7 – мантийни разломи.
Фиг.3. Блок-схема на усреднените дълбочини за слоя с понижени скорости (интерпретиран като представителен за астеносферата) в България. В скоби са поставени усреднените дебелини за всеки блок.
Най-съществените резултати от електромагнитните изследвания на горната мантия са публикувани в монографията на М.Бердичевский и М.Жданов (1981) и са получени от измервания по VІІ международен профил и по още два (София-Бургас и Малко Търново-Балчик). В общ план разпределението на електрическата проводимост в разреза на горната мантия е твърде градиентно и диференцирано, при което определянето и точното маркиране на горната граница на астеносферата е доста затруднено. Слоят има проводимост от около 3000 сименса, а неговата дълбочина под южните части на Родопите е около 60-80 км. Наблюдава се тенденция на удълбочаване към Мйзийската платформа и главно – към постепено изклинване в северна посока. В разреза на астеносферата са установини няколко отделни зони с диференцирана висока електропроводимост, които практически не могат да се корелират пространствено, главно поради крайно рядката наблюдателна система.
Относително нова информация за някои особености на астеносферата в България са получени по метода на микросеизмичното сондиране (ММС) (Рангелов, Ойнаков, 2018).
Дълбочинното геофизично изследване на слоеве
с понижени скорости на сеизмичните вълни (интерпретирани като астеносфера) и с
повишени такива в България, е направено по метода на микросеизмичноот сондиране
и въз основа на записи от 36 широколентови дигитални сеизмични станции
разположени както следва: 24 на
Българска, 3 на Румънска, 4 на Гръцка, 2 на Македонска и 3 на Сръбска територия.
Обобщенията на усреднените дълбочини на формално разделените на блокове по критерий за градиентни стъпала на телата с понижени скорости са представени на блок-схема на слоя с понижени скорости и диапазоните на изменение на неговите дебелини (в скоби) – Фиг. 3.
Отчетливо се разграничават няколко блока, разделени от градиентите в дълбочините с понижени скорости. На блок-схемата са отбелязани усреднените дълбочини, изведани при интерпретацията на тримерните изображения на различни структури, където микросеизмичния шум отбелязва увеличаване на затихването – т.е. понижени скорости. Разбира се интерпретацията е субективна, но спазва като основни критерии градиентните стъпъла в „релефа” на слоя с понижени скорости и измененията на неговите дебелини.
Анализ на получените количествени резултати
В предлаганата публикация са приведени доста цифрови данни за физични параметри и дълбочината на която се разполага астеносферния слой в различни части от територията на България. Сравнителният им анализ показва че от отделни автори и главно от отделните методи на изследване за едни и същи райони и параметри са получени доста различаващи се стойности. Разликите са особено характерни за дълбочините до горната граница на астеносферата. Очевидно тези разлики се дължат на обстоятелството, че използваните методи на изследване притежават различни разделителни способности и точност на получаваната информация. Трябва обаче да се подчертае, че се отнася за измервания на обекти, разположени на значителни дълбочини, и разстояния, отличаващи се с висока степен на изменчивост и свързани с неравномерно протичащи процеси. Последните се характеризират с разнообразин параметри, детерминирани от много и различни фактори, поради което причинноследствените им връзки не са издържани и устойчиви. Освен това, процесите които обуславят измерваните параметри се отнасят към групата за която е характерна нелинейната динамика. Ето защо, някои изследователи в последно време отбелязват специално с кой метод е получена дълбочината на разполагане на астеносферния слой. При тези пояснения за установените различия в измерваните стойности на едни и същи параметри и показатели, следва да се приеме, че те отразяват обективно съществуващото реално състояние на изследваната среда. Независимо от това извършеният анализ и тълкуването на цифровите данни са направени преди всички към разкриване на определени тенденции свързани с особеностите в строежа на астеносферния слой и протичащите в него ендогенни процеси. Изхождайки от тези съображения по-долу са приведени основните характеристики на астеносферата в нашите земи, а именно:
- големи амплитуди в дълбочината на разполагане на горната граница на астеносферата в различните части на територията на страната.
- значителен градиент на темперетурното и електросъпротивителното естествени полета
- мощен концентратор и проводник на флуиди на тези дълбочини, което предполага голям магматогенен (респективно рудоносен) потенциал. Висока степен в изменението на астеносферата във времето и висока наситеност с флуиди – предпоставка за активни геодинамични явления
- проследяване на дълбочинни разломи в астеносферата, процепващи често и земната кора; бърза латерална и вертикална изменчивост, съпроводена с наличието на високоскоростни зони, явяващи се естествен екран за флуидите в астеносферата.
Металогенна интерпретация на данните
През последните години представите за ендогенното рудообразуване претърпяха съществени изменения, като бе доказано че една част от рудообразувотелните процеси се формират в подкоровите части на литосферата, т.е. в горната мантия. Много тясна връзка на рудообразуване с магматични процеси се проследява за няколко групи находища – хромитови, медно-никелови, меднопорфирни и медно-пиритни, титано-магнетитови, апатитови и др. Установява се че съставът на рудите се корелира добре с вида на магмените скали: Хромитовите – в дунити и перидотити, сулфидните медно-никелови – в перидотити, пикрити и габронортити, апатитовите и карбонатитите (редки земи, уран, торий и др.) - в уртити, титано-магнетитовите – в габро и т.н. С изследвания в нашата страна се изясни че крупни находища на медни руди в Централното Средногорие и на оловно-цинкови руди – в Централните Родопи също са свързани с мантийни магми (Йосифов, Радичев, 2018) , а те определят металогенния профил на структурните единици в които се разполагат. За обособения клас „мантийни находища” е възприета като основополагаща генетичната им връзка с магмени образувания които се разполагат в горната мантия. Но последната обхваща дълбочинен интервал от близо 1000 км и е логично да се постави въпросът, в коя част на тази планетарна обвивка води своето начало рудообразувателния процес. Наскоро в публикации у нас (Йосифов, Георгиев, 2018) бе лансирана идеята че рудообразуващата система на разглеждания тип находища и особено на големите от тях, се заражда в астеносферата. В предлаганата публикация са привеждат някои съображения с цел обосноваване на тази нова идея, а именно:
1. Общоприето е, че образуването на мантиини находища се осъществява в процеса на магматичната диференциация, който често се съпровожда с ефективна концентрация на рудни елементи (компоненти). Обикновенно това се постига при съчетаване на фракционирането на металите в хода на кристализация на магмата. В резултат на това в магмо-флуидната система при повишена температура се обособяват стопилки с високи рудоконцентриращи способности. За осъществяването на този процес очевидно благоприятни условия се създават и осъществяват главно в астеносферата. Геолого-геофизичните характеристики на астеносферния слой (ниска скорост на напречните еластични вълни, относително по-висока темперетура и нагрятост, висока електропроводимост, понижена плътност, относително по-нисък вискозитет, значителна наситеност с флуиди) определят не само неговата значителна пластичност но и са предпоставка за интензификация на цялата система от ендогенни процеси и особено на тектоно-магматичните и термичните. В този аспект, разглеждания слой е най-мобилната, най-динамична и енергетично активна част на горната мантия. Динамизирането на процесите в астеносферата е основание да се допусне, че наред с плътностната диференциация на магмата в нея се осъществява и отделяне на рудоносни разтвори.
2. С наличието на астеносфера се обясняват закономерностите в обмяната на вещества и енергия между горната мантия и земната кора и сложните физико-химически преобразувания протичащи в тях. Според съвременните представи предаването на вътрешната топлина и енергия се осъществява чрез конвекция. Процесите на плътностната диференциация в мантията обуславят и конвективните движения с които се свързва миграцията на вещества и енергия. Доказано е че всякакви изменения на химическия състав на мантийното вещество, предизвикани от плътностна диференциация неизбежно предизвиква и конвективни движения. Относително голямото съдържание на флуиди в астеносферния слой стана основание да се утвърждава че най-важен механизъм на предаване на топлинна енергия към повърхността е флуидната адвекция (Павленкова, 2004).
Това е процес на придвижване на мантийно вещество наситено с флуиди (магмени стопилки, хидротермални разтвори, газове и др.). Благодарение на значителната подвижност на флуидите, наситеният с тях материал се издиганагоре, предимно по отслабени проницаеми зони и дълбочинни разломи. Този механизъм е най-активния геодинамичен процес на пренос на топлина и енергия и е обусловен от вътрешния енергетичен потенциал на планетата. Той е продукт преди всичко на гравитационната диференциация на материята и частично на разпадането на радиоактивните елементи. Отделянето на рудоносни магми се осъществява при най-благоприятни условия в астеносферата, където наситеността с флуиди способствува за концентрацията на рудни метали. Този працес се извършва толкова по интензивно и по-ефективно, колкото е по голямо флуидното съдържание и налягане.
Съществено е, че водородните възходящи флуиди в астеносферата са главния агент на пренасяне на топлинна енергия в земната кора от дълбочинните (подкорови) части на Земята (Маркушев, 1988). Освен това флуидите се окисляват вследствие издигането си на по-горни хоризонти – като допълнително се отделя енергия, необходима за развитието на тектоно-магмена активизация, прогресивен метаморфисъм и рудообразуване. Очевидно ролята на флуидите в едногенното рудообразуване е твърде съществена, за което свидетелства и нарастващия брой на публикациите в тази област (Маркушев, 1979, Дерябин, 1999,2003; Павленкова, 2004; Menzies, Chazot, 1955 и др.). В настояще време е трудно да се представи образуването особено на крупни мантийни находища без значителна по своя мащаб флуидна компонента.
3. Важен строежен елемент на астеносферата в нашите земи е нейната разкъсаност от разломи, предоставящи възможността за придвижване на магмо-флуидни потоци и рудоносни разтвори в по-горните слоеве на литосферата, а така също и за формиране на промишлени рудни находища. Тяхното набелязване е осъществено като се използвани два основни критерия:
Първият произтича от анализът на хипсометрията на горната граница на астеносферния слой по VІІ геотраверс (международен геофизичен профил) установена при разработване на топлинния модел (Кутас, 1975, Дачев, 1988). Резките скокообразни изменения на тази граница със значителна вертикална амплитуда са основание те да се разглаждат като крупни разломни дислокации (Йосифов, Георгиев, 2018). Денивелациите са най-добре изразени в Родопската област, където достигат почти 70 км и по-слабо в Средногорието. Най-вероятно разломяването следва да се свърже с протеклите интензивни термодинамични и магматични процеси през палеогена (еоцен-олигоцен) в Родопите и през горната креда (турон-сенон) в Средногорието.
Вторият критерий за набелязване на крупните разкъсвания в астеносферата е свързан с обстоятелството, че градиентните изменения в повърхността на слоя много добре се корелират с трасираните от дълбочинното сеизмично сондиране мантийни разломи (Вольвовский и др. 1985, Дачев, 1988).
Главната задача на настоящата публикация е, да се покажат първите резултати от изследването с цел обосноваване на лансираната теза, че ареалът на зараждане на мантийната рудообразуваща система е астеносферата. Без съмнение решаването на проблема „астеносферен слой - ендогенно рудообразуване” ще изисква ноив, значителни усилия на учените от Науките за Земята. Освен това е необходимо да се изтъкне, че една част от известните резултати са плод преди всичко на интерпретация на данни от геофизични измервания, която обективно е натоварена с нееднозначност на геоложкото им тълкуване. Това обаче, едва ли е основание те да бъдат отхвърлени, въпреки че от такъв риск не бяха предпазени даже приемани и властващи дълго време различни концепции и доктрини. Следва да се добави, че по своята същност много от постиженията на дълбочинната геология и геофизика се отличават най-вече с отбелязаната особеност.
От друга страна, изложените мотиви и обосновки на лансираната теза не противоречат на добре известни, установени и общоприети основополагащи факти и преди всичко на закони на физиката, химията и механиката. Ние приемаме нашите резултати, като плод на естествено и нормално изследване в научната схема на последователно натрупване на знания, които могат да захранват и теоретични обобщения.
ЛИТЕРАТУРА
Gutenberg B., 1953 Wave velocities at dept between 50 and 600 km= Bull. Seismol. Soc. Amer., 43 No3, p.1-10.
Маркушев А. 1988. Петрогенезис. М.,Недра, 8-95 с.
Йосифов Д., Р.Радичев. 2018. Земная кора територии крупных мантийных меъторождений цветных металов в Р. Болгарии. Геофизический журнал АН Украины, Киев, №1, с.1-10.
Йосифов Д., Г.Георгиев. 2018. Строежни особености на горната мантия на територията на крупните находища на цветни метали в България. Сп. Геология и минерални ресурсир 2-3р с.3-9
Бердичевский М., М.Жданов. 1981. Интепретация аномалией переменного электромагнитного поля Земли. М. Недра, 327 с.
Вольвовский И., Хр.Дачев, О. Попова и др. 1988. Строение земной коры територии Болгарии по профилю ГСС-МОВЗ, Петрич-Никополь. Бюл.Моск. общества испитателей природы; 60,4: с.38-45.
Йосифов Д. 2007. Рудоконцентриращи структури в България. Геология и минерални ресурси, 6, с.14-17.
Йосифов Д., Р.Радичев. 2017. Строеж на земната кора на територията на крупните находища на цветни метали в България. Сп. Минно дело и геология, с.36-42.
Кутас Р. 1978. Поле тепловых потоков в термическая модель земной коры. Киев, Наукова думка, 147 с.
Е. Oynakov. 2016.. Dееp Seismic Sounding by Microseismic Tremor (SSMT) Broadband Signals for Calabria Seismic Zone, International Academy Journal Web of Scholar.
Павленкова Н. 2004. Эмпирические основы ротационно-флюидной гипотезы глобального тектоногенеза. Геофизический журнал, №6, с.41-60.
Рангелов Б., Е. Ойнаков., 2018. Метод на микросеизмичното сондиране – мощен инструмент на пасивната сеизмика за изучаване на сеизмогенни зони. Сп. Геология и минерални ресурси (под печат).
Ringwood A., 1970 Phase transformation and constitution of the mantle. Phys. Earth and Planet. Inter. 3; 109 p.
Christoskov L., 1972. On the amplitude curves of body waves for short epicentral distances and their oscillatory character. Zeitschr. Fur Geoph, 38, p.129-139
Menzies M., G. Charot, 1995. Fluid processes in diamond to spinel facies shallow mantle. Geodyn. 20, 4, 387-415.
РЕЧНИК НА НЕПОЗНАТИТЕ ТЕРМИНИ ЗА ШИРОКАТА ЧИТАТЕЛСКА АУДИТОРИЯ
Астеносфера – междинен слой разположен между земната кора и земната мантия, характеризиращ се с понижени скорости на напречните сеизмични вълни, което се интерпретира като индикатор за пластичен характер на средата, наситена с флуиди.
Вълновод – слой провеждащ по-лесно сеизмичните вълни.
Вискозитет – течливост
Градиент – бързо изменение
Диада – система съставена от 2 основни елемента
Дълбочинен разлом – нарушение на средата процепващо цялата земна кора и достигащо мантията
Кондуктивнен топлопренос – пренасяне на топлина без движение на материала
Конвективен топлопренос - пренасяне на топлина чрез движение на материала
Неомобилизъм – съвременно течение в науките за Земята, възприемащо идеята че всички елементи на земната кора са в непрекъснато движение доминирано от хоризонтални посоки.
Спрединг – разширение на океанското дъно с последващо отваряне на земната кора и постъпване на мантиен материал към земната повърхност.
Солидус – твърда компонента в мантийния субстрат
Ултраосновни скали – скали с минимални съдържания на силициев диоксид
Флуиди – течни или газообразни субстанции
Ювенилни – дълбочинни
Съставил: Бойко Рангелов
