Публикации по темата на този блог :
ПАМЕТ: 40 години от земетресението на 4 март 1977г.
Проект за решение на Народното събрание относно изграждане на паметник на жертвите от земетресението в град Свищов на 4 март 1977г.
ГЕОЛОЖКИ ОСОБЕНОСТИ НА БЕЛЕНСКИТЕ ОКОЛНОСТИ
БЕЛЕНЕАДА Проф. Бойко Рангелов : Силната зависимост от енергийни лобита не позволява обективна оценка на сеизмичния риск
Нима Беленеадата ще започне отново ?
http://toshev.blogspot.bg/2016/07/blog-post_30.html
Преминаваме към министър Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма. Той ще отговори на питане от народния представител Лъчезар Тошев относно необходимостта от преоценка на сеизмичната безопасност при строежа на атомни електроцентрали в България след земетресението в Япония.
Заповядайте да развиете своето питане, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господни министър, до земетресението в Япония, което се състоя преди няколко дни и чийто трусове все още не са затихнали и продължават, се смяташе, че японските атомни централи са проектирани специално за зони с много висока сеизмичност и поради тази причина са най-сигурните в света. Знаеше се, че те са подсигурени срещу земетръс много повече от другите атомни електроцентрали.
Въпреки това, към момента, когато съм задал този въпрос - а и този проблем продължава , на реакторите на АЕЦ „Фукушима”, се знае, че има тежки аварии с голямо радиоактивно замърсяване, включително на атмосферата, на въздуха в 30-километровата зона на океана и т.н.
В друга АЕЦ – тази в „Онагава”, вследствие на земетресението е възникнал пожар, който е унищожил турбина, причинил е изтичане на радиоактивност над допустимото.
Тази катастрофа, която сполетя Япония, показа, че няма безопасни АЕЦ.
Ето защо се налага да се преоцени степента на сеизмичния риск при строежа на нови ядрени блокове, в това число и в България. Този въпрос започна да се дебатира вече след задаването на моето питане и в Европейския съюз.
Площадката на АЕЦ „Козлодуй” у нас е със степен на сеизмичност седем по скалата на Медведев, Шпонхойер и Карник при земетресение с магнитуд от 7,2 по скалата на Рихтер, с епицентър във Вранча, което е едно сравнително приемливо ниво на сеизмичност.
Не така стои въпросът с площадката в Белене. Тя е с по-висока сеизмичност – 8 по скалата на Медведев, Шпонхойер и Карник, или над 8 при земетресение с магнитуд по скалата на Рихтер 7,4-7,5.
Дори в днешните вестници, поне в два от тях, които имам, единият е тук в мен, имаме информация, че още през 1983 г. съветската страна, която тогава се е занимавала с проекта, е предложила да се изостави тази площадка и да се търси друго място за строеж на ядрени мощности, тъй като от 700 площадки за атомни централи, тази е била, според тях, най-проблематичната, с най-висока сеизмичност.
Също така в доклада на БАН от 1990 г., с който разполагам, има цитирани изисквания, които са пак от страна на тези, които са строили тогава атомната електроцентрала – от Съветския съюз, в който се казва, че не трябва на площадки над сеизмичност 7 да се строят атомни електроцентрали, а още по-малко 8 или по-висока от 8.
Този въпрос още тогава беше актуален, в момента става много по-актуален. Става въпрос за нашата собствена страна, за бъдещето й и затова аз се обръщам към Вас със следното питане: след аварирането на атомни централи при земетресението в Япония, предприело ли е Министерството на икономиката, енергетиката и туризма мерки и какви за преоценка на сеизмичната безопасност при строежа на нови ядрени мощности в България? В тази връзка ще се откаже ли министерството от намерението за строеж на атомни реактори на площадката в Белене? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор в рамките на пет минути, господин министър.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Тошев, напълно споделям Вашата загриженост и тази на гражданите за сеизмичната безопасност на атомните електроцентрали в България, а и не само за сеизмичната. Този въпрос излезе отново на преден план в обществото след катастрофалните събития в Япония, но за Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и за всички, свързани непосредствено с безопасността на атомните централи, това е тема, която винаги е била обект на вниманието на специалистите. Предвид факта, че процесите в Япония все още не са приключили и причините за възникналата ситуация в централата не са изяснени, смятам, че моментът за заключение не е настъпил.
С оглед на технологичните разлики в типовете реактори на АЕЦ „Фукушима”, който е кипящ едноконтурен тип, и АЕЦ „Белене” – водоводен тип, двуконтурен, както и различните сеизмични условия между японската централа и българските ядрени мощности, не следва да се търси директна аналогия.
Споделяме обаче загрижеността на Европейската общност и участваме активно в общия дебат за безопасността на ядрените мощности и за бъдещето на ядрената енергетика, иницииран от Европейската комисия. Вече неколкократно съм заявявал позицията на страната ни, че сигурността е на първо място и компромиси с това няма да бъдат правени. Такава е отговорността ни към хората в България и към европейските ни партньори.
АЕЦ „Козлодуй” е една от най-проверяваните централи в Европа и ще участва в стрес-тестове, чиято методология може да бъде ползвана при създаването на общите стандарти за ядрена безопасност и механизмите за оценка на всички мощности в Европейския съюз. Започваме със заседание на Съвета за ядрена безопасност още в началото на следващата седмица и ще извършим стрес-тест по своя методология, която след това ще предоставим и на Комисията, за да бъде взета предвид при изготвянето на общите стандарти за стрес-тестове.
Убеден съм, че в общата дискусия в Европейския съюз на този етап най-важното е да бъдат изследвани и анализирани причините, ефектите и последиците от случващото се в Япония. Имаме възможност да извлечем от тази безпрецедентна трагедия поуки, които да ни помогнат да повишим безопасността и да гарантират сигурното функциониране на съществуващите централи.
По отношение на нови проекти ценно е повторното фокусиране върху безопасността и още един преглед върху технологичните решения за защита, което е в интерес и на производителите на оборудване, и на инвеститорите, и на бъдещите потребители на ядрена енергия. Тук не става въпрос за вземане на прибързани и окончателни решения в една или друга посока, а за отговорност, която споделят страните както с ядрени мощности, така и тези държави от Европейския съюз, които не развиват ядрена енергетика.
И на двата извънредни съвета в Брюксел подчертах подкрепата ни за засиленото международно сътрудничество по въпросите на общата сигурност и безопасност на ядрените централи в Съюза и необходимостта механизмите за сигурност да бъдат приложени и в съседни на Съюза страни. За ядрената безопасност граници няма. Също така застанах зад тезата, че държавите членки трябва да запазят правото си сами да определят своя национален енергиен микс.
По отношение сигурността на площадката на АЕЦ „Белене”, приоритетен подход в правителството е проектът АЕЦ „Белене” да отговаря на най-високите съвременни изисквания за безопасност на ядрената енергетика. Сеизмичната безопасност е част от множество комплексни мероприятия, свързани с безопасността от външни въздействия спрямо всяка една атомна електроцентрала. Нивото на сеизмичния риск се определя с помощта на вероятностни анализи, които показват годишната вероятност за надвишаване на проектните сеизмични характеристики на съответната площадка на АЕЦ.
В тази връзка е важно да Ви информирам, че площадката на АЕЦ „Белене” се намира в стабилната асеизмична част на Мизийската платформа, която се характеризира с отсъствие на земетресения с магнитуд, по-голям от четвърта степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник за целия изучаван период от БАН.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК, от място): Това не е вярно!
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: През 1998 г. Геологическият институт на БАН е изпълнил по поръчка на НЕК ЕАД допълнителни геоложки изследвания, които потвърждават отсъствието на активни разломи на площадката на АЕЦ „Белене” и на площадките около нея. В тези комплексни изследвания са участвали „Енергопроект” – София, Геофизическият институт към БАН, „Геофизик” – Лайпциг, ФРГ, Белгийският Кралски център, Геофизическият институт на Полската академия на науките, Румънският геофизически институт и други български и румънски фирми. Основният извод в доклада е, че под площадката на АЕЦ „Белене”, включително в 5-километровата зона, не са открити активни разломи през последните неколкостотин хиляди години, в това число и по протежението на р. Дунав. Площадката съответства на изискванията на МААЕ и е пригодна за строителството на АЕЦ. Този извод е препотвърден от Експертния съвет на Геологическия институт към БАН и Техническия съвет на НЕК ЕАД. Всички направени изследвания, проучвания и анализи са в съответствие с действащото българско законодателство и с международните изисквания за избор на площадка за изграждане на атомна централа.
На основание на гореизложеното и отчитайки аварията в АЕЦ „Фукушима”, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма възнамерява:
Първо, да поиска от изпълнителя на проекта АЕЦ „Белене” допълнителни гаранции за безопасността, които следва да бъдат потвърдени от МААЕ и компетентните служби на Европейската комисия, с цел прилагане на засилени стандарти за безопасност и сигурност по отношение на проекта. Подчертавам, че при необходимост ще бъдат поискани допълнителни изследвания от независима институция. (Председателят дава звуков сигнал за изтичане на времето.)
Извинявам се, господин председател, мисля, че темата е достатъчно важна ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, затова продължихме по-дълго.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Второто, което ще направи министерството, е до края на 2011 г. да разгледа и оцени риска и безопасността на проекта АЕЦ „Белене” под егидата на МААЕ, включително оценки и анализи на рисковете от наводняване, пожар, взрив, сеизмичен риск, риск от обезточване на ядрените съоръжения и технологичен риск от спиране на охлаждането на активните зони на реактора, като се вземат предвид поуките от японското произшествие.
Накрая искам още веднъж да подчертая, че в дебатите за ядрената енергетика и в частност за проекта „Белене”, сигурността е от първостепенно значение. Техническата комисия по проекта „Белене” постави на руската страна близо 30 нови въпроса след инцидента, свързани със сигурността на централата. Очакваме отговорите им, придружени с изследвания и доказателства. Не бихме си позволили компромис с безопасността и икономическата целесъобразност на проекта. Разговорите по дискусионната тема за цената на проекта започват там, където свършват разговорите за сигурността. Пред нас не стои елементарният въпрос за отказ от развитие на ядрената енергетика в България, а необходимостта тя да се развива при максимално спазване на високите стандарти за ядрена безопасност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: След малко ще имате възможност пак да продължите, господин министър.
Заповядайте, господин Тошев. Имате право на два допълнителни или насочващи въпроса в рамките на две минути.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председателю.
Преди да задам моите уточняващи въпроси, бих искал да информирам господин министъра, който през 1977 г. трябва да е бил съвсем млад и да не си спомня, но през 1977 г., когато беше земетресението, бях в Свищов.
Моите допълнителни въпроси са два. Вие бяхте заявили в тази зала, даже мисля също на мой въпрос, че няма да обсъждате възможност за по-висока цена от 5 млрд. евро. Това го каза и премиерът, и Вие – това беше позиция на правителството. В момента каква е Вашата позиция?
Втори въпрос: в Съвета на Европейския съюз, където Вие участвате, бихте ли подкрепили решение да не се строят в Европейския съюз атомни централи на площадки със сеизмичност, по-висока от седма степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, за отговор на поставените въпроси.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Аз казах, господин Тошев, че въпросът за централата придобива нови измерения. Той е достатъчно важен и сам по себе си. В светлината на новите, все още не е ясно дали ще бъдат нови, но трябва да бъдат преосмислени изискванията за ядрена безопасност. Очевидно е, че ако това диктува корекция на цената в посока нагоре, то това ще определи и нова оценка доколко е целесъобразен такъв проект.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК, от място): А другият ми въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, Вие имате право да вземете отношение към тези два отговора.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК, от място): Аз имах два въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Той отговаря по начина, по който прецени, господин Тошев. Не можем да изискваме от господин министъра на отговори по друг начин. Вие можете да оцените неговия отговор, както считате за добре.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Когато говорим за вероятностни анализи, точно земетресението в Япония опроверга вероятностните анализи. Нека да си спомним, аз съм дал и в писмената част на моя въпрос един пример с кораба „Титаник”, на който бяха взети предвид, според експертите, всякакви евентуалности, той беше обявен за непотопяем, но потъна още на първия си рейс, защото нещо не бяха взели предвид. В Япония също нещо не бяха взели предвид, така че вероятностните анализи са нещо твърде относително.
Тук става въпрос не за някоя друга държава, не за някой друг народ, става въпрос за нас и за нашата държава. Затова, когато ни се предлага да поемаме риск, като строим ядрени мощности, които, както видяхме, могат да създават големи опасности – дори такива, с които да не можем да се справим на площадка, която е с висока сеизмичност, ние можем да кажем спокойно „не”, защото не сме длъжни да поемаме такива рискове. И този гьол, по израза на премиера, който в момента се намира в Белене, не трябва да бъде превърнат в един гроб, в който да бъде погребано бъдещето на България.
Площадката на АЕЦ Белене, включително на 5 км. от нея не са открити активни разломи в последните няколкостотин хиляди години, в това число и по протежението на Дунав, съобщи министър Трайчо Трайков, атакуван отново от въпроси на сините по повод сигурността на централата.
Той цитира изследвания, в които са участвали Геофизическият институт, Енергопроект, Геофизик Лайпциг, Белгийски кралски център, Полска академия на науките, Румънски геофизически институт.
Площадката на АЕЦ “Белене” се намира в стабилната, асеизмична част на Мизийската платформа, която се характеризира с отсъствие на земетресения, по-големи от 4 по Медведев-Шпонхойер за целия изучаван период на БАН, допълни аргументите си министърът. Той информира, че нивото на сеизмичния риск се определя с помощта на вероятностни анализи, които показват годишната вероятност за надвишаване на проектните сеизмични характеристики на съответната площадка на АЕЦ.
Депутатът Лъчезар Тошев обаче наблегна на това, че е разбит мита за японските АЕЦ, които са се смятали за най-сигурните в света. Той цитира, че в друга АЕЦ – тази в Онагава, вследствие на земетресението, е възникнал пожар, който е унищожил турбина, и е причинил изтичане на радиоактивност. Тази катастрофа в Япония показва, че няма безопасни АЕЦ, обобщи Тошев. Според него площадката на АЕЦ Белене е с по-висока от Козлодуй сеизмичност – 8-ма степен по Медведев-Шпонхойер и 7,4 -7, 5 по Рихтер. Тошев обясни, че през 1983 г.Съветската страна е предлагала да се търси друга площадка, защото тази била най-проблематична от общо 700 територии.
Говорейки за “Белене”, Тошев дори заяви, че тя е като “Титаник”, обявен за непоклатим, но впоследствие потопен.Вероятностните анализи са относително нещо, каза депутатът. Той припомни и земетресението с епицентър Вранча през 1977 г., когато в Свищов имаше сринати сгради и жертви. Може би министърът е твърде млад и не помни, каза Тошев.
Вече неколкократно съм заявявал в Европа позицията на страната ни – че сигурността е на първо място и компромиси няма да бъдат правени, заяви икономическият министър. Имаме възможност да извлечем от тази безпрецедентна трагедия поуки, които да ни помогнат да повиши безопасността и да гарантират сигурното функциониране на съществуващите централи, добави той.
И информира, че и на двата извънредни съвета в Брюксел е подчертал подкрепата ни за засиленото международно сътрудничество по въпроса за общата сигурност и безопасност на АЕЦ и е настоял механизмите на сигурност да се приложат и в съседни на съюза страни. Защото за ядрената безопасност граници няма, подчерта Трайков.
До края на 2011 г. Министерството на икономиката ще разгледа и оцени риска и безопасността на проекта “Белене” под егидата на МАЕ, включително анализ на рисковете от наводняване, пожар, сеизмичен риск, предвид японската катастрофа,обеща министърът. Той информира, че Техническата комисия по проекта “Белене” е поставила а руската страна още 30 нови въпроса след инцидента и очаква отговорите. Не бихме си позволили компромис, свързан със сигурността на централата, заяви на няколко пъти Трайков. Разговорите по дискусионната тема за цената на проекта започват там, където свършват разговорите за сигурността, отсече той. И увери, че правителството няма никакво намерение да взима бързи решения, за да не плаща по-късно многократно повече.
Термини като “замразяване” не обичам, защото има определена скорост, с която може да се движи всеки един проект, свързан с извършване на необходимите работи, отвърна на предизвикателството на сините Трайков.
Право на парламента е да реши дали иска да използва инструмента референдум, аз ще се съобразя с това решение, уточни позициите си той.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК):
Там, където има висока сеизмичност не може да се строи атомна централа.
ДВЕСТА И ТРИНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 25 март 2011 г.
Открито в 9,03 ч.
София, петък, 25 март 2011 г.
Открито в 9,03 ч.
25/03/2011
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодарим Ви и ние, господин
Цветков.
Преминаваме към министър Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма. Той ще отговори на питане от народния представител Лъчезар Тошев относно необходимостта от преоценка на сеизмичната безопасност при строежа на атомни електроцентрали в България след земетресението в Япония.
Заповядайте да развиете своето питане, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господни министър, до земетресението в Япония, което се състоя преди няколко дни и чийто трусове все още не са затихнали и продължават, се смяташе, че японските атомни централи са проектирани специално за зони с много висока сеизмичност и поради тази причина са най-сигурните в света. Знаеше се, че те са подсигурени срещу земетръс много повече от другите атомни електроцентрали.
Въпреки това, към момента, когато съм задал този въпрос - а и този проблем продължава , на реакторите на АЕЦ „Фукушима”, се знае, че има тежки аварии с голямо радиоактивно замърсяване, включително на атмосферата, на въздуха в 30-километровата зона на океана и т.н.
В друга АЕЦ – тази в „Онагава”, вследствие на земетресението е възникнал пожар, който е унищожил турбина, причинил е изтичане на радиоактивност над допустимото.
Тази катастрофа, която сполетя Япония, показа, че няма безопасни АЕЦ.
Ето защо се налага да се преоцени степента на сеизмичния риск при строежа на нови ядрени блокове, в това число и в България. Този въпрос започна да се дебатира вече след задаването на моето питане и в Европейския съюз.
Площадката на АЕЦ „Козлодуй” у нас е със степен на сеизмичност седем по скалата на Медведев, Шпонхойер и Карник при земетресение с магнитуд от 7,2 по скалата на Рихтер, с епицентър във Вранча, което е едно сравнително приемливо ниво на сеизмичност.
Не така стои въпросът с площадката в Белене. Тя е с по-висока сеизмичност – 8 по скалата на Медведев, Шпонхойер и Карник, или над 8 при земетресение с магнитуд по скалата на Рихтер 7,4-7,5.
Дори в днешните вестници, поне в два от тях, които имам, единият е тук в мен, имаме информация, че още през 1983 г. съветската страна, която тогава се е занимавала с проекта, е предложила да се изостави тази площадка и да се търси друго място за строеж на ядрени мощности, тъй като от 700 площадки за атомни централи, тази е била, според тях, най-проблематичната, с най-висока сеизмичност.
Също така в доклада на БАН от 1990 г., с който разполагам, има цитирани изисквания, които са пак от страна на тези, които са строили тогава атомната електроцентрала – от Съветския съюз, в който се казва, че не трябва на площадки над сеизмичност 7 да се строят атомни електроцентрали, а още по-малко 8 или по-висока от 8.
Този въпрос още тогава беше актуален, в момента става много по-актуален. Става въпрос за нашата собствена страна, за бъдещето й и затова аз се обръщам към Вас със следното питане: след аварирането на атомни централи при земетресението в Япония, предприело ли е Министерството на икономиката, енергетиката и туризма мерки и какви за преоценка на сеизмичната безопасност при строежа на нови ядрени мощности в България? В тази връзка ще се откаже ли министерството от намерението за строеж на атомни реактори на площадката в Белене? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор в рамките на пет минути, господин министър.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Тошев, напълно споделям Вашата загриженост и тази на гражданите за сеизмичната безопасност на атомните електроцентрали в България, а и не само за сеизмичната. Този въпрос излезе отново на преден план в обществото след катастрофалните събития в Япония, но за Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и за всички, свързани непосредствено с безопасността на атомните централи, това е тема, която винаги е била обект на вниманието на специалистите. Предвид факта, че процесите в Япония все още не са приключили и причините за възникналата ситуация в централата не са изяснени, смятам, че моментът за заключение не е настъпил.
С оглед на технологичните разлики в типовете реактори на АЕЦ „Фукушима”, който е кипящ едноконтурен тип, и АЕЦ „Белене” – водоводен тип, двуконтурен, както и различните сеизмични условия между японската централа и българските ядрени мощности, не следва да се търси директна аналогия.
Споделяме обаче загрижеността на Европейската общност и участваме активно в общия дебат за безопасността на ядрените мощности и за бъдещето на ядрената енергетика, иницииран от Европейската комисия. Вече неколкократно съм заявявал позицията на страната ни, че сигурността е на първо място и компромиси с това няма да бъдат правени. Такава е отговорността ни към хората в България и към европейските ни партньори.
АЕЦ „Козлодуй” е една от най-проверяваните централи в Европа и ще участва в стрес-тестове, чиято методология може да бъде ползвана при създаването на общите стандарти за ядрена безопасност и механизмите за оценка на всички мощности в Европейския съюз. Започваме със заседание на Съвета за ядрена безопасност още в началото на следващата седмица и ще извършим стрес-тест по своя методология, която след това ще предоставим и на Комисията, за да бъде взета предвид при изготвянето на общите стандарти за стрес-тестове.
Убеден съм, че в общата дискусия в Европейския съюз на този етап най-важното е да бъдат изследвани и анализирани причините, ефектите и последиците от случващото се в Япония. Имаме възможност да извлечем от тази безпрецедентна трагедия поуки, които да ни помогнат да повишим безопасността и да гарантират сигурното функциониране на съществуващите централи.
По отношение на нови проекти ценно е повторното фокусиране върху безопасността и още един преглед върху технологичните решения за защита, което е в интерес и на производителите на оборудване, и на инвеститорите, и на бъдещите потребители на ядрена енергия. Тук не става въпрос за вземане на прибързани и окончателни решения в една или друга посока, а за отговорност, която споделят страните както с ядрени мощности, така и тези държави от Европейския съюз, които не развиват ядрена енергетика.
И на двата извънредни съвета в Брюксел подчертах подкрепата ни за засиленото международно сътрудничество по въпросите на общата сигурност и безопасност на ядрените централи в Съюза и необходимостта механизмите за сигурност да бъдат приложени и в съседни на Съюза страни. За ядрената безопасност граници няма. Също така застанах зад тезата, че държавите членки трябва да запазят правото си сами да определят своя национален енергиен микс.
По отношение сигурността на площадката на АЕЦ „Белене”, приоритетен подход в правителството е проектът АЕЦ „Белене” да отговаря на най-високите съвременни изисквания за безопасност на ядрената енергетика. Сеизмичната безопасност е част от множество комплексни мероприятия, свързани с безопасността от външни въздействия спрямо всяка една атомна електроцентрала. Нивото на сеизмичния риск се определя с помощта на вероятностни анализи, които показват годишната вероятност за надвишаване на проектните сеизмични характеристики на съответната площадка на АЕЦ.
Не се
допуска строителство на атомна централа при стойност на сеизмично ускорение,
по-голямо или равно на 0,4 g от земното ускорение, докато за площадката АЕЦ
„Белене” е избрана стойността 0,24 g със запас от 40% за период на повтаряемост
веднъж на 10 000 години, което съответства на препоръките на Международната
агенция за атомна енергия (МААЕ).
В тази връзка е важно да Ви информирам, че площадката на АЕЦ „Белене” се намира в стабилната асеизмична част на Мизийската платформа, която се характеризира с отсъствие на земетресения с магнитуд, по-голям от четвърта степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник за целия изучаван период от БАН.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК, от място): Това не е вярно!
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: През 1998 г. Геологическият институт на БАН е изпълнил по поръчка на НЕК ЕАД допълнителни геоложки изследвания, които потвърждават отсъствието на активни разломи на площадката на АЕЦ „Белене” и на площадките около нея. В тези комплексни изследвания са участвали „Енергопроект” – София, Геофизическият институт към БАН, „Геофизик” – Лайпциг, ФРГ, Белгийският Кралски център, Геофизическият институт на Полската академия на науките, Румънският геофизически институт и други български и румънски фирми. Основният извод в доклада е, че под площадката на АЕЦ „Белене”, включително в 5-километровата зона, не са открити активни разломи през последните неколкостотин хиляди години, в това число и по протежението на р. Дунав. Площадката съответства на изискванията на МААЕ и е пригодна за строителството на АЕЦ. Този извод е препотвърден от Експертния съвет на Геологическия институт към БАН и Техническия съвет на НЕК ЕАД. Всички направени изследвания, проучвания и анализи са в съответствие с действащото българско законодателство и с международните изисквания за избор на площадка за изграждане на атомна централа.
На основание на гореизложеното и отчитайки аварията в АЕЦ „Фукушима”, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма възнамерява:
Първо, да поиска от изпълнителя на проекта АЕЦ „Белене” допълнителни гаранции за безопасността, които следва да бъдат потвърдени от МААЕ и компетентните служби на Европейската комисия, с цел прилагане на засилени стандарти за безопасност и сигурност по отношение на проекта. Подчертавам, че при необходимост ще бъдат поискани допълнителни изследвания от независима институция. (Председателят дава звуков сигнал за изтичане на времето.)
Извинявам се, господин председател, мисля, че темата е достатъчно важна ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, затова продължихме по-дълго.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Второто, което ще направи министерството, е до края на 2011 г. да разгледа и оцени риска и безопасността на проекта АЕЦ „Белене” под егидата на МААЕ, включително оценки и анализи на рисковете от наводняване, пожар, взрив, сеизмичен риск, риск от обезточване на ядрените съоръжения и технологичен риск от спиране на охлаждането на активните зони на реактора, като се вземат предвид поуките от японското произшествие.
Накрая искам още веднъж да подчертая, че в дебатите за ядрената енергетика и в частност за проекта „Белене”, сигурността е от първостепенно значение. Техническата комисия по проекта „Белене” постави на руската страна близо 30 нови въпроса след инцидента, свързани със сигурността на централата. Очакваме отговорите им, придружени с изследвания и доказателства. Не бихме си позволили компромис с безопасността и икономическата целесъобразност на проекта. Разговорите по дискусионната тема за цената на проекта започват там, където свършват разговорите за сигурността. Пред нас не стои елементарният въпрос за отказ от развитие на ядрената енергетика в България, а необходимостта тя да се развива при максимално спазване на високите стандарти за ядрена безопасност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: След малко ще имате възможност пак да продължите, господин министър.
Заповядайте, господин Тошев. Имате право на два допълнителни или насочващи въпроса в рамките на две минути.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председателю.
Преди да задам моите уточняващи въпроси, бих искал да информирам господин министъра, който през 1977 г. трябва да е бил съвсем млад и да не си спомня, но през 1977 г., когато беше земетресението, бях в Свищов.
Това, че
някой Ви е казал, че тази площадка е с четвърта степен на сеизмичност, се
отнася може би за случай, ако има епицентър там, ще има по-висока степен, но
при епицентъра, за който говорим и който произведе проблеми във Вранча, тогава
на съседната площадка на Химическия комбинат „Свилоза” имаше осма степен –
доказана, с изкривени релси, разпукан железобетон и т.н. Някой Ви подвежда,
като Ви дава такива отговори.
Моите допълнителни въпроси са два. Вие бяхте заявили в тази зала, даже мисля също на мой въпрос, че няма да обсъждате възможност за по-висока цена от 5 млрд. евро. Това го каза и премиерът, и Вие – това беше позиция на правителството. В момента каква е Вашата позиция?
Втори въпрос: в Съвета на Европейския съюз, където Вие участвате, бихте ли подкрепили решение да не се строят в Европейския съюз атомни централи на площадки със сеизмичност, по-висока от седма степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, за отговор на поставените въпроси.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Аз казах, господин Тошев, че въпросът за централата придобива нови измерения. Той е достатъчно важен и сам по себе си. В светлината на новите, все още не е ясно дали ще бъдат нови, но трябва да бъдат преосмислени изискванията за ядрена безопасност. Очевидно е, че ако това диктува корекция на цената в посока нагоре, то това ще определи и нова оценка доколко е целесъобразен такъв проект.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК, от място): А другият ми въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, Вие имате право да вземете отношение към тези два отговора.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК, от място): Аз имах два въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Той отговаря по начина, по който прецени, господин Тошев. Не можем да изискваме от господин министъра на отговори по друг начин. Вие можете да оцените неговия отговор, както считате за добре.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Когато говорим за вероятностни анализи, точно земетресението в Япония опроверга вероятностните анализи. Нека да си спомним, аз съм дал и в писмената част на моя въпрос един пример с кораба „Титаник”, на който бяха взети предвид, според експертите, всякакви евентуалности, той беше обявен за непотопяем, но потъна още на първия си рейс, защото нещо не бяха взели предвид. В Япония също нещо не бяха взели предвид, така че вероятностните анализи са нещо твърде относително.
Тук става въпрос не за някоя друга държава, не за някой друг народ, става въпрос за нас и за нашата държава. Затова, когато ни се предлага да поемаме риск, като строим ядрени мощности, които, както видяхме, могат да създават големи опасности – дори такива, с които да не можем да се справим на площадка, която е с висока сеизмичност, ние можем да кажем спокойно „не”, защото не сме длъжни да поемаме такива рискове. И този гьол, по израза на премиера, който в момента се намира в Белене, не трябва да бъде превърнат в един гроб, в който да бъде погребано бъдещето на България.
Още веднъж
Ви казвам – става въпрос за нашата държава и за нашия народ. Зависи от Вас
какво решение ще вземете. Благодаря ви.
Л.Тошев:
АЕЦ „Белене” е като „Титаник”
Министър
Трайчо Трайков и синия депутат Лъчезар Тошев си размениха силни аргументи и
контрааргументи за “Белене” в петъчния парламентарен контрол.
Площадката на АЕЦ Белене, включително на 5 км. от нея не са открити активни разломи в последните няколкостотин хиляди години, в това число и по протежението на Дунав, съобщи министър Трайчо Трайков, атакуван отново от въпроси на сините по повод сигурността на централата.
Той цитира изследвания, в които са участвали Геофизическият институт, Енергопроект, Геофизик Лайпциг, Белгийски кралски център, Полска академия на науките, Румънски геофизически институт.
Площадката на АЕЦ “Белене” се намира в стабилната, асеизмична част на Мизийската платформа, която се характеризира с отсъствие на земетресения, по-големи от 4 по Медведев-Шпонхойер за целия изучаван период на БАН, допълни аргументите си министърът. Той информира, че нивото на сеизмичния риск се определя с помощта на вероятностни анализи, които показват годишната вероятност за надвишаване на проектните сеизмични характеристики на съответната площадка на АЕЦ.
Депутатът Лъчезар Тошев обаче наблегна на това, че е разбит мита за японските АЕЦ, които са се смятали за най-сигурните в света. Той цитира, че в друга АЕЦ – тази в Онагава, вследствие на земетресението, е възникнал пожар, който е унищожил турбина, и е причинил изтичане на радиоактивност. Тази катастрофа в Япония показва, че няма безопасни АЕЦ, обобщи Тошев. Според него площадката на АЕЦ Белене е с по-висока от Козлодуй сеизмичност – 8-ма степен по Медведев-Шпонхойер и 7,4 -7, 5 по Рихтер. Тошев обясни, че през 1983 г.Съветската страна е предлагала да се търси друга площадка, защото тази била най-проблематична от общо 700 територии.
Говорейки за “Белене”, Тошев дори заяви, че тя е като “Титаник”, обявен за непоклатим, но впоследствие потопен.Вероятностните анализи са относително нещо, каза депутатът. Той припомни и земетресението с епицентър Вранча през 1977 г., когато в Свищов имаше сринати сгради и жертви. Може би министърът е твърде млад и не помни, каза Тошев.
Вече неколкократно съм заявявал в Европа позицията на страната ни – че сигурността е на първо място и компромиси няма да бъдат правени, заяви икономическият министър. Имаме възможност да извлечем от тази безпрецедентна трагедия поуки, които да ни помогнат да повиши безопасността и да гарантират сигурното функциониране на съществуващите централи, добави той.
И информира, че и на двата извънредни съвета в Брюксел е подчертал подкрепата ни за засиленото международно сътрудничество по въпроса за общата сигурност и безопасност на АЕЦ и е настоял механизмите на сигурност да се приложат и в съседни на съюза страни. Защото за ядрената безопасност граници няма, подчерта Трайков.
До края на 2011 г. Министерството на икономиката ще разгледа и оцени риска и безопасността на проекта “Белене” под егидата на МАЕ, включително анализ на рисковете от наводняване, пожар, сеизмичен риск, предвид японската катастрофа,обеща министърът. Той информира, че Техническата комисия по проекта “Белене” е поставила а руската страна още 30 нови въпроса след инцидента и очаква отговорите. Не бихме си позволили компромис, свързан със сигурността на централата, заяви на няколко пъти Трайков. Разговорите по дискусионната тема за цената на проекта започват там, където свършват разговорите за сигурността, отсече той. И увери, че правителството няма никакво намерение да взима бързи решения, за да не плаща по-късно многократно повече.
Термини като “замразяване” не обичам, защото има определена скорост, с която може да се движи всеки един проект, свързан с извършване на необходимите работи, отвърна на предизвикателството на сините Трайков.
Право на парламента е да реши дали иска да използва инструмента референдум, аз ще се съобразя с това решение, уточни позициите си той.
СЕИЗМИЧНИТЕ
ВЪЛНИ ОТ ВРАНЧА НЕ СПИРАТ НА ДУНАВА
ЧЕТИРИСТОТИН
И ДВАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 7 декември 2012 г.
Открито в 9,02 ч.
София, петък, 7 декември 2012 г.
Открито в 9,02 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
Изявление от
името на Парламентарната група на Синята коалиция.
След тях –
изявление от Парламентарната група на Коалиция за България.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК):
Благодаря,
госпожо председател.
Уважаеми
народни представители, господин министър-председателю!
От името на
нашата парламентарна група бих искал да направя следното изявление:
„На 29
октомври тази година румънски сеизмолози предупредиха, че се очаква
земетресение от епицентър Вранча, без да се ангажират с прогноза за неговата
степен.
Техен
български колега заяви пред българските медии, че в непосредствено бъдеще не се
очаква земетресение.
“Няма реална
опасност в непосредствено близко време да стане земетресение във Вранча”- заяви
той.
На 12
ноември 2012 г. във Вранча е регистрирано земетресение с магнитуд 3,4 по
скалата на Рихтер, а на 1 декември 2012 г. в 20,52 ч. се регистрира ново,
по-силно земетресение във Вранча, с магнитуд 4,7 по скалата на Рихтер.
Вранчанските
земетресения са най-сериозният фактор за високата сеизмичност на площадката, на
която се искаше да се изгради нова АЕЦ до Белене.
На
парламентарен въпрос на 25 март 2011 г. бившият министър Трайчо Трайков, очевидно
подведен, определи че сеизмичността на площадката до Белене е от четвърта
степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник, което е далеч от
реалността.
Такава
сезмичност би могла да се предизвика от местен епицентър (местно огнище), ако
не се взема предвид ефектът от епицентъра Вранча в Румъния, но сеизмичните
вълни не спират на Дунава.
Ако се вземе
предвид сеизмичното огнище с епицентър във Вранча сеизмичността на площадката е
двойно по-висока – от осма степен, и дори по-висока. Такова земетресение беше
регистрирано през 1977 г., а след това имаше няколко силни земетресения от
същия епицентър, като например това през 1990 г.
Въпреки че
този епицентър се намира на територията на Румъния, разрушенията в България
бяха големи, а през 1977 г. имаше 120 и няколко жертви в град Свищов. Те
загинаха след срутване на сгради, причинено от това земетресение.
Едва през
тази година са поискани площи за изграждане на бъдещи сеизмологични станции в
района на Белене и Свищов.
На
поставения въпрос дали в близост до площадката има разлом, с оглед
лицензирането на тази площадка за строеж на АЕЦ, експертите геолози отговарят
така:
„На 5
километра от площадката няма разлом”.
Забележете,
че те не казват, че няма разлом изобщо, защото е известно, че такъв разлом
има.
Това се
потвърждава от горещия минерален извор, който се намира между Белене и
Свищов.
Интересно
защо такова съществено разминаване в прогнозите и оценките не прави впечатление
в България.
Докога ще
продължава тази практика?
Очевидно
някои учени у нас са готови да дават отговори, които да се харесат на тези,
които искат да ги получат.
Ще припомним
още веднъж, че в писмо от 6 ноември 1984 г. руските учени сеизмолози,
които тогава са изследвали площадката, заявяват че тази площадка е с
неприемливо висока сеизмичност и предлагат тя да бъде изоставена.
Тези случаи
ни карат да потърсим отговор на въпроса защо в България се случват такива неща.
Ние
смятаме, че причината се крие в изключително лошото заплащане на българските
учени, които поради тази причина често са склонни да обслужват желанията на
вземащите решения, вместо да дават обективна преценка, на базата на която да се
вземат обосновани решения.
За
сравнение, през 2011г. – седем италиански сеизмолози бяха изправени пред
съда.
Обвинението
е, че са давали неточна, непълна и противоречива информация относно това, дали
леките земни трусове, усетени в Акуила през месеците преди 6 април 2009 г.
дават основание за опасност от голямо земетресение.
На 23 октомври
тази година те бяха осъдени на по шест години затвор, защото „с
подценяването на опасността от земетресение са поставили на риск живота и
здравето на много хора”.
В България
не се търси отговорност от никой експерт за погрешни прогнози.
Колко по-важно
за нас е да не се поема риск за строеж на АЕЦ в зоната с неприемливо висока
сеизмичност, като тази, която някои искат да се строи в района между Белене и
Свищов.
Ето защо
Парламентарната група на Синята коалиция призовава правителството да преразгледа
политиката си спрямо учените в България, като им осигури нормален жизнен
стандарт и защита, така че те да могат да дават обективни експертни становища,
когато това е необходимо за вземане на важни държавни решения.
Ние
призоваваме правителството да предприеме необходимите стъпки за анулиране на
лиценза на площадката на АЕЦ „Белене”, предвид високата сеизмичност от огнище
на земетресения с епицентър Вранча в Румъния и наличието на дълбокия
Беленски разлом, намиращ се в непосредствена близост до нея – в района между
Белене и Свищов.
Там, където има висока сеизмичност не може да се строи атомна централа.
Благодаря
Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
Благодаря Ви, господин Тошев.
