НОВА КНИГА ЗА СПАСЕНИТЕ ОТ ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ 12 000 НЕБЪЛГАРСКИ ЕВРЕИ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

 

 

 

Автор на книгата е Георги Боздуганов. Нейната премиера беше вчера - на 30 юни 2021г. в гр.Пловдив.

 Книгата съдържа голям брой архивни документи (250 страници архивни документи, публикувани за първи път), доказващи ролята на Царство България в спасението не само на евреите - български поданици, но и на около 12 000 евреи, които не са били български поданици.

Това е ставало предимно като са им издавани транзитни визи.

 Това е правено, докато Царство България е в съюз с Германия.

 Това е нова, неизвестна досега страница от българската история.

Авторът заслужава поздравления, за този негов принос за осветляването на историческата истина за този период. 

Книгата без съмнение ще бъде оценена високо!

 

 

Историята на едно от спасените по този начин семейства вижте тук : 

 

Проф. Теодор Фридман: Гордеем се с българските си корени!  

http://toshev.blogspot.com/2018/08/blog-post_31.html

 

 

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЦЪРКВАТА СВ. ПЪРВОВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ В СВИЩОВ

 

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЦЪРКВАТА СВ. АП. ПЕТЪР И ПАВЕЛ В СВИЩОВ

Лъчезар Тошев

 

Църквата на името на Първоапостолите Св.Св. Петър и Павел е построена през 1644г.

Това се разбира от поставената над входа каменна плоча на ктиторите – поп Димитър от Габрово и йерица Неделя и синът им Аврам. 

Това се случило по времето на Търновския Митрополит Архиепископ Макарий. 

За да се види плочата с ктиторският надпис, трябва да се влезе в построения по-късно притвор на църквата. 

Плочата е точно над входа през който се влиза в самата църква - от външната му страна.

В последно време при "освежаване" на мазилката, тя е малко варосана отгоре (напълно недопустимо!!!) но надписът се чете и така. 

 

 

 

Ктиторите са дошли в Свищов от Габрово и основатели на Цанковия род - прочут свищовски род от който са редица български възрожденци като Николай Павлович, Цветан Радославов, Николай Катранов (който е патрон на училището намиращо се в съседство с църквата), Антон Цанков, Драган Цанков, Киряк Цанков, Димитър Хадживасилев (дарител на Търговската Гимназия), Филип Сакелариевич (дарител за построяването на училище след "Изгорялството") Цветан Радославов (автор на настоящия български химн), Пауника Хаджиденкова и др. 

В стената на храма при по-късен ремонт са открити и надписи с имената на майсторите - дюлгери Кръстю и Станко изградили църквата.

 

В самият храм - отдясно на входа като ктитори са изобразени също княз  Йоан Матей войвода (Матей Бесараб) и съпругата му госпожа Елена, които както е прието държат в ръцете си макет на църквата.

Фреските са от 17 век и са добре запазени.

Иконите на олтара също са от 17 век , позлатени и с надписи на кирилица, но на влашки език. 

 

 

Предполага се че са дарени от влашкия княз Матей Бесараб.

Пазеният в църквата Св. Димитър (на Чука) в Свищов напрестолен кръст с надпис "В дните на Йоан Матей воевод" също съвпадат с названието на този влашки княз от фреските в църквата Св.Св.Петър и Павел.

Най-вероятно е влашкият княз да е дарил средствата за изографисването на храма и златните икони за олтара, а също вероятно е било престижно да бъде изобразен сред ктиторите и християнски княз от територия, някога васална на българското царство.

В църквата има стари български икони от 17 и 18 век.

В спомените си учителят Васил Манчов пише че в Свищов, преди пожара от 1810г. когато руската армия под командването на ген. Каменски изгаря града и взривява крепостта, е имало 9 метоха на известни манастири, между които Зографския, Хилендарския и Ватопедския манастири от Атонската Света Гора, Рилския и Бачковския манастир, манастира Света Екатерина на Синайския полуостров в Египет и др.

Църквата Св.Св. Петър и Павел през 18 век става метох на Хилендарския манастир, който по това време е български.

На 16 януари 1771г.в двора е обесен от тълпа мюсюлмани Св. Дамаскин Габровски- проигумен на Хилендарския манастир, който бил в Свищов за да събере приходи от имотите на метоха. 

Той не приел да смени вярата си заявявайки че отказва да купи временен живот срещу вечна гибел. 

Приел смъртта си като мъченик за Христовата вяра. 

Неговият гроб може да се види отвън-на северната страна на църквата.

Издънка от черницата на която е бил обесен светията и днес расте в манастирския двор. 

Още същият ден убийците на Св. Дамаскин се удавят в Дунава , а над мощите му започват да се извършват чудеса.

Ето защо Св.Дамаскин се нарича също и Мъченик Свищовски. 

Съгласно светогорската традиция, няколко години след смъртта на мъченикът, гробът е отворен и черепът му е отнесен в Света Гора – в костницата на Хилендарския манастир. 

Главата му е поставена отделно в сребърна мощехранителница със следния надпис на български език: 

“Зде глава проигумена Дамаскина иже бил на таксид оу Свищовъ и тамо оубивен бисть от агарянъ. 1779”.


По-късно в същата мощехранителница е сложен черепът и на друг светогорски светец. 

Годината от надписа показва кога е пренесена главата на Св.Дамаскин Габровски и Свищовски в Атон.

Останалата част от мощите му са отнесени от руската армия, вероятно в същата година която е опожарен града и днес се покоят в Киево-Печорската Лавра в Украйна. 

Но осветения от мощите на Св. Дамаскин гроб и до днес излива благодат над онези които се притичват с вяра към светеца.

От 1813г. дълго време в този метох на Хилендар живее прочутия  монах  о.Неофит Петрович от Котел - известен повече с прозвището Неофит Бозвели, един от най-видните български възрожденци и борец за църковна самостойност. 

Най-вероятно в малката килия до църквата, Архимандрит Неофит Хилендарец е написал и диалога "Просвещенний Европеец" - предшественик на доста по-известното му по-късно произведение "Мати Болгария". 

(Ръкописът на този негов труд е намерен в нещата на учителя Димитър Шишманов след смъртта му - от сина му - Проф.Иван Д. Шишманов, който не само е роден в Свищов, но е от рода Божинови, от който е неговата майка Неделя.)

"Просвещенний Европеец" на отец Неофит  е първият европейски проект на българите от началото на 19 век. 

 

Отец Неофит Хилендарец-Бозвели

Заедно с Емануил Васкидович с дарението на Филип Сакелариевич, те основават славяно - елинското училище, отпечатват учебници за учениците и ръковоство (Славеноболгарское детоводство за малките деца) предназначено за учителите. 

Така те стават първостроители на просветата не само за българите в Свищов, но и в цяла България.

 

През 1865г. църквата Св.Св. Петър и Павел и църквата Св. Илия продават имотите си за да подпомогнат с получените средства строежа на новата църква Света Троица , построена през 1867г.от прочутия български майстор - Колю Фичето.

Съборната църква "Св.Троица"

Днес църквата Св. Св. Петър и Павел е част от малък девически манастир към Великотърновската Митрополия. 

Иконостасът и стенописите в църквата са обявени през 1968г. като художествен паметник от местно значение, а през 1973г. манастирът е обявен за паметник на културата от национално значение.

През декември 2004г. потомък на Цанковия род, дари на църквата копие на чудотворната икона на Св.Богородица Скоропослушница от Дохиарския Манастир в Св.Гора-Атон, посветен на Св. Архангели. 

Св.Богородица Скоропослушница

Иконата е изработена върху плат от дохиарските монаси на Атон , като точно копие и е докосната до оригиналната икона. 
 

В двора на църквата са гробовете на дарителя на Стопанската Академия - търговецът Димитър Апостолов Ценов (вуйчо на най-големия български карикатурист акад. Александър Божинов), на дарителите за построяване на новата голяма сграда с театрален салон на Първото Българско Читалище – Еленка и Кирил Д. Аврамови, чиито кости са пренесени от източните гробища, видни свищовски духовници и възрожденци и др.

 

Гробът на Д.А.Ценов

Гробът на Еленка и Кирил Д. Аврамови

 

Статията е публикувана в различни варианти и преди.

Л.Т.

Свързани теми :

СВИЩОВСКИЯТ КРЪСТ

http://toshev.blogspot.bg/2015/10/blog-post_20.html

 

Свищовският Кръст се намери !

http://toshev.blogspot.bg/2016/01/blog-post_13.html

 

ПРЕДИ 28 ГОДИНИ БОРИС ХРИСТОВ ПРЕМИНА В БЕЗСМЪРТИЕТО

 

 

БОРИС ХРИСТОВ

(1914-1993)

Силата на съдбата

Джузепе Верди

Ария на Падре Гуардиано

Boris Christoff - Verdi - La forza del destino

https://www.youtube.com/watch?v=GreCKaWt8R4

 

 Написано от Георги Данаилов в деня на погребението на Борис Христов през 1993г.

Врявата на дните изведнъж замлъкна от една вест - немислима и необяснима.

От света си отиде един безсмъртен. Почина Борис Христов.

Той беше не само велик певец, най-велик певец на нашето време, не само музикант на века, той беше един от върховете на световната култура.

Оправдание за рода човешки в най-кървавото от всички столетия.

Помня, когато за пръв път чух неговия глас, накара етера да затрепти от далеч, отвъд предели,отвъд прегради и прозвуча в старите радиоапарати. 

Помня, когато радио София с подобаващо закъснение, от немай и

къде, излъчи негов запис. 

Помня брат му, сърдечния Николай Христов. 

Знам как тогавашните властници отказаха да го пуснат да се лекува, въпреки молбите на един прославен по цял свят човек.

Така злобната, жестока безпросветност на ония,които решаваха съдбините стана причина за смъртта на Николай Христов и за

неизличимото огорчение и обида в сърцето на Борис. 

Прости ни Борис Христов, ние бях роби, но безмерно те обичахме.

Бяхме преклонили глава, но запазили най-чистото кътче в душите си за тебе и винаги,когато чуехме твоя глас, то се изпълваше с велика радост.

Може да е странно, но за нас твоето изкуство, твоето съществуване, твоята личност се превръщаше в смисъл на упование и духовна съпротива срещу уродството на тогавашния строй.

Когато ти пееше, ние разбирахме на какво е способен българинът, оставен да се развива на свобода. 

Когато ти пееше Верди, хората проумяваха какво всъщност означава Ренесанса.

Когато ти пееше Мусоргски,те състрадаваха и усещаха трагедията на един изтерзан от векове народ.

Когато ти пееше православните песнопения, човеците виждаха Бога.

Защото ти направи за вярата много повече от цялото ни духовенство.

 За България - много повече от всичките ни съвременни политици.

Сега ни остави.

В нашата епоха имаше един единствен истински велик българин и днес ние го погребахме. 

Останалото плаши със своето безличие!

Георги Данаилов

1 юли 1993 година 

 

 

 

Свързани теми : 

 

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ОТ ВЕЛИКИТЕ! 

100 години от рождението на Борис Христов

http://toshev.blogspot.com/2014/05/100.html

ЗАЩО БОРИС ХРИСТОВ НЕ ПЯ В БЪЛГАРИЯ

http://toshev.blogspot.bg/2017/05/blog-post_18.html