На днешното заседание на Съвета на Европейския съюз в Брюксел с тържествена церемония се проведоха междуправителствените конференции за започване на преговорите на ЕС с Република Северна Македония и с Албания за присъединяване към съюза.
Конференциите се председателстваха от Ян Липавски, Министър на външните работи на Чехия, която в момента председателства Съвета на Европейския съюз.
Делегацията на Република Северна Македония се ръководеше от Премиера Димитър Ковачевски , Вицепремиера Артан Груби, Вицепремиерът за европейски въпроси Боян Маричич, Министърът на външните работи Буяр Османи, Министърът на вътрешните работи Оливер Спасовски, Министърката на културата Бисера Костадиновска - Стойчевска, Министърът на информационното общество и администрацията Адмирим Алити и др.
Делегацията на Северна Македония
Представителите на Европейския съюз Жозеп Борел, Ян Липавски, Оливер Вархеи и др.
Комисарят по разширяването Оливер Вархеи призова опозицията в Република Северна Македония да покаже, че подкрепя евроинтеграцията на своята страна, като подкрепи промените в Конституцията, в която да се включи и частта от българския народ, която живее в тази държава.
Албанската делегация се водеше от Премиера на Албания Еди Рама.
Чешкият премиер Петер Фиала, Премиерът Димитър Ковачевски, Премиерът Еди Рама и Президентката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след церемонията.
По време на заседанието България внесе едностранна декларация относно езика говорен в Република Северна Македония, която гласи следното :
Като се позовава на параграф 7 от Заключенията на Съвета по [Разширяване – Северна Македония и Албания] от [Юли 2022],
Като се позовава на параграф 22 от Преговорната рамка за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС и споменаването в него на официалния език на Република Северна Македония, съгласно нейната Конституция, като език за превод на законодателството на ЕС,
С настоящата декларация България потвърждава следното:
Българският книжовен език има шест регионални писмени норми (кодификации).
Три от тях се основават на диалекти, а три на книжовния български език.
Създаването на „македонски език“ през 1944-1945 г. в бивша Югославия беше акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския книжовен език, допълнително „обогатен“ с местни форми, като по този начин се симулира „естествен“ процес, базиран на диалектна форма.
Всякакво позоваване на официалния език на Република Северна Македония в официални/неофициални документи/позиции/изявления и други на ЕС и неговите институции, органи, служби и агенции трябва да бъде разбирано стриктно в съответствие с Конституцията на тази държава и по никакъв начин не трябва да се интерпретира като признаване от страна на Република България на „македонски език“.
България продължава да се придържа към езиковата клауза, залегнала в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан в Скопие на 1 август 2017 г. между Република България и Република Македония, за целите на двустранни договори/споразумения/меморандуми и други между двете държави.
Делегацията на РСМ също направи едностранна декларация за езика.
Текст на едностранната декларация за езика на делегацията на РСМ:
"Както е записано в Конституцията на Република Северна Македония, македонският език и неговата кирилица е официалният език на Република Северна Македония на цялата територия на страната и в нейните международни отношения.
Литературният македонски език е кодифициран през 1945 г.
Според проучванията, установени с актове, масово приетите теории и емпирични изследвания на съвременната световна славистика и лингвистична наука, македонският език има своя собствена езикова, пространствена и времева приемственост. Тази приемственост се основава на специфичното развитие на диалектите, които са в неговата основа и са били разпространени на територията на днешна Република Северна Македония. Македонският език се определя като славянски език, който попада в южнославянската група езици, който се е развивал през вековете и се е издигал до наддиалектен, национален стандартен език на македонския народ.
Македонският език беше признат от Третата конференция на ООН за стандартизация на географските наименования, проведена в Атина през 1977 г.
Македонски език се изучава в много катедри по славистика и в лекторати на факултети и университети в Европа и по света. Неговата дълга говорима и писмена традиция е неоспорим факт в лингвистичната наука. Литературата, написана на македонски език, е получавала международни награди и признание.
При сключване на каквито и да било договори, споразумения и документи на Република Северна Македония с Европейския съюз, които съдържат езикова разпоредба с името на всички официални езици на ЕС, като например споразумението за сътрудничество с "Фронтекс", те трябва да бъдат подписани с точното назоваване на македонския език без никакви пояснения, допълнения и бележки под линия.
По време на преговорите за присъединяване до приключването им със сключването на Споразумението за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС и след приемането ѝ като пълноправен член в ЕС, Северна Македония няма да приеме да обсъжда решение за македонския език, различно от това, което е посочено в Преговорната рамка. С приемането на Северна Македония за пълноправно членство в ЕС македонският език трябва да стане един от официалните езици на ЕС".