Завършил Езикова гимназия в Стара Загора /руски, английски/ 1969 г.
Студент Руска филология 1969-1972 г. в Софийски университет “Кл. Охридски”.
Войник, редник в пехотен полк гр. Марица/Симеоновград 1972-74 г.
Стажант-актьор в Държавен куклен театър Стара Загора 1975-76 г.
Заварчик и хамалин 1976-77 г.
Строител 1977-78 г.
Асистент-режисьор в Държавен куклен театър Стара Загора - 1978-81 г.
Репортер в БНР-Стара Загора - 1981г.
Апаратчик в Химкомбинат Стара Загора 1981-82 г.
Дърводелец в магазин “Мебел” Стара Загора 1982-85 г.
Старозагорски затвор - 1986 г.
Дърводелец в магазин “Мебел”1987-88 г.
Създател на първия независим синдикат в България - 11.02.1989 г., опити за
създаване от 1981 г. Активист на НДЗПЧ. Опити да се обедини опозицията на
основата на собствена разработка.
17.03.1989 г. изселен в гр Бобовдол. След гладна стачка. Освободен на
20.04.1989 г.
26.05.1989 г. задържан в ГСУ и Софийски затвор. Освободен след гладна стачка
на 04.09.1989 г.
Журналист свободна практика - 1989-1997 г.
Председател на НДЗПЧ от юни 1990 г. до юли 1992 г. В качеството на председател
- член на НКС на СДС.
Напуснал НДЗПЧ и СДС през юли 1992 г. поради несъгласие с програмата и курса
на СДС и неговото правителство.
От 1997 г. досега фирма за консултинг, реклама и PR.
Разведен, с 5 дъщери.
Преди 1989 г. 2 самиздатски стихосбирки. След 1989 г. - 4 книги и над 2 хиляди
публикации.
Председател на Българската лига за правата на човека
Царски скиптър, подготвен за 50-тата годишнина на царя.
Цар
Борис при последното си изкачване на връх Мусала - 18 август 1943г.
Вдясно, моят преподавател по цитология и молекулярна биология, бъдещият
професор д-р Георги Г. Марков - тогава още студент.
От доклада на Алън Дълес : (Регистриран на 29 август 1943 г ).
(Този доклад хвърля
светлина върху разговорите в София
между цар Борис и Кьосеиванов и намеренията на царя за смяна на правителството. С
Кьосеиванов е разговарял посредника
на Дълес - Рене Шарон. - б.м Л.Т.)
„Той
(Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) е маневрирал така,
че да бъде повикан от Борис и това му
дало възможност да докладва директно
на него вместо на Филов.
Той
е предоставил посланието представено
в наш № 214 при първия разговор. Изглежда
Борис е бил много впечатлен от посланието.
Той е задържал писмото, казвайки, че
желае да проучи всяка дума в него. По
това време Борис е бил спокоен и в добро
здраве и е заявил, че неговата цел е на
всяка цена да спаси своята страна от
по-активно участие във войната.
Впечатлението, което Кьосеиванов е
получил, е, че Борис е подвластен на
страха и е наясно, че германците не го
харесват и че те дори биха достигнали
дотам, че да доведат да смъртта му.
По
време на втория разговор Кьосеиванов
е заявил, че на този етап не е готов да
ръководи правителство на национален
съюз, на което Борис е отговорил, че в
неговите намерения влиза едно преходно
правителство, което да се справи с
неотложните проблеми и така да се
подготви пътят към национално
правителство, начело на което той би
желал да застане Кьосеиванов. (…)”
(Превод : Л.Тошев)
Филов и
германското ГЕСТАПО били напълно информирани за тази реакция и разглеждали К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) като оръдие на англо-саксонците.
К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) няма директна информация за
разговора Хитлер-Борис на …. Август, но смята, че Хитлер е дал ултиматум по
отношение на българското участие във войната и това директно или индиректно е
довело до смъртта на Борис.
К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) категорично вярва, че Борис е
отказал по-нататъшно активно участие във войната.
К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) е получил новината за смъртта на
Царя докато е разказвал за посещението си в София на С. (Charron – б.м. Л.Т.).
Това е било
голям шок за него, тъй като Борис е полагал основите за коалиционно
правителство на националното единство начело с К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.), което щяло да последва след едно
преходно правителство на технократи-експерти.Борис е бил в отлично здраве, когато К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) го е видял непосредствено преди
визитата му при Хитлер. К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) няма доказателства за престъпно
действие, но казва, че има нещо мистериозно около това, тъй като първото
комюнике за заболяването е било публикувано три дни след началото на болестта.
Той добави, че Борис е вземал сънотворни като се има предвид, че е имал болни
бъбреци и може да взел свръхдоза от лекарствотослед нервното напрежение предизвикано от неговата среща с Хитлер, който
изглежда е дал на Царя доза от своето Шушинг – лекарство.(Шушинг е бил канцлер на Австрия преди аншлуса и на срещата с Хитлер е бил
заплашен, че ако не се съгласи с присъединяването, ще бъде отстранен – б.м.
Л.Т.)
Около три
месеца по-късно, К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) е получил допълнителна информация относно смъртта на Борис.
Съгласно надежден източник, Царят се е завърнал от своят разговор с Хитлер с
висока температура. Веднага след това в планините на 80 км. от София той е
легнал болен. В понеделник ….август (23 август – б.м. Л.Т.) той е бил прехвърлен в Двореца в
София. Царицата с децата били във Враня – около 10 км от столицата. Тя е била
информирана чак в сряда, че Царят, който вече е бил в изключително тежко
състояние, е болен. Когато тя пристигнала в Двореца същия ден, забелязала че
чекмеджетата на бюрото на царя са били ограбени и значително изпразнени от
книжатав тях.
Филов,
Министър-Председателят, заявил преджурналистите - без да го питат, че Борис не е оставил „редовно“
завещание нито „писмени“ инструкции по отношение на регентството.
К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) е бил убеден, че последното желание
на Царя е било саботирано за да се позволи номинирането на режим, който след
това дойде на власт.
Ако Борис не
е определил Регентски съвет преди своята смърт, което не изглежда вероятно,
такъв съветби трябвало да се назначи
само от Велико Народно Събрание, което изисква избори. Като резултат
правителството на Филов би имало пълен контрол и (би било) напълно оръдие на нацистите.
На 3 ноември
1943г. Вашингтон изпрати съобщение – само за изключително наша информация, че JCS(Обединените началник щабове – б.м.
Л.Т.) са одобрили специално действията за незабавно откъсване на сателитите от
Оста. Берли е бил информиран за това решение и го е съобщил на американските дипломатически
представители. Нашето поведение трябва да се ръководи от директивата на JCS (Обединените Началник щабове - б.м. Л.Т.)
(Превод : Л.Тошев)
Целият доклад на Алън Дълес може да прочетете тук :
ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ В
АРХИВИТЕ : Доклад на Алън Дълес до
Държавния Департамент на САЩ за контактите
му с България през Втората Световна
война
В статията на Никола Балабанов, (в Сп. Bulgarian Review, vol.4, 1964), намираме цитат от реч на Кръстю
Пастухов пред Националния съвет на
социал-демократическата партия.
„Трябва
да ви кажа, другари, че през лятото на
1943 г. преди капитулацията на Италия, аз
бях помолен да съставя списък на един
анти-германски кабинет, така че страната
да може да обърне своя курс на вярност,
но това беше направено при съвсем други
условия. То беше направено по
инициатива на царя и чрез посредничеството
на негово доверено лице. Ние не
успяхме да направим това, защото
съюзниците изискваха пълнаи
безусловна капитулация – условия,
които бяха твърде тежки.”
Б.М. - Л.Т. :
Такива
изисквания към България не са отправяни,
нито пък Пастухов би могъл да знае това.
Доказателство за това намираме в Бюлетин
№ 255 на Държавния департамент на САЩ
от 13 май 1944г. - т.е. на следващата година, където е поместена
Съвместната публична декларация от
предния ден (12 май) на Американското,
Британското и Съветското правителство
към четирите сателити на Оста, в която
при напускане на Оста им се предлагат
условия без така страшната безусловна
капитулация.
За смъртта на Борис III - Цар
на българите, 28 август 1943г.
Кардограмата на цар Борис на 23 август 1943г. Няма признаци на инфаркт.
Последните
кардиограми на цар Борис, 28 август 1943г. Инфарктът се вижда съвсем
ясно. Кардиограмите са подписани от д-р Стефан Даскалов - дворцовият
лекар.
Двете кардиограми са публикувани във в. Демокрация, 30.10.1990г. бр.214, стр.3
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА
Твърде бързо!
Секретен документ
от държавно значение
№ 1292
София, 29 август
1943г. 19:45ч.
Пристигнала : 29
август 1943г. 21:15ч.
Лично за господин Райхсминисъра на
външните работи
Днес, преди отлитането им поканих при
мен германските лекари Де Кринис, Епингер
и Зайц. Те ми разказаха, че за тяхно
съжаление, през цялото време не им е
било възможно да влязат в контакт с мен.
В двореца са ги държали така да се каже
“в плен”, за да се попречи на изтичането
на всякаква информация. До вчера след
смъртта, това не им е било възможно.
Д-р Макс Де Кринис
Те знаеха, че най-напред са били осведомени
по телефона цар Фердинанд и италианската
кралска фамилия. Впрочем на тях им била
предоставена цялата диагноза. Във връзка
с това, българските лекари са се държали
доста въздържано.
Доктор Зайц разказа, че е разговарял с
царя, още като е бил в съзнание;
Той ясно съзнавал тежкото си състояние
и отбелязал, че този път болестта го е
пипнала, че вече нямало да оцелее и че
имал ангина пекторис. Той я приписваше
на напрежението при един излет в планината
Мусала при Чамкория, който предприел
миналата сряда.
Тъй като подозрението е обяснимо, аз
поставих на господата въпроса, дали
биха сметнали за възможно, че причината
за болестта и смъртта е външно въздействие
(отравяне)?
Въз основа на общата отпадналост, те
незабавно дадоха утвърдителен отговор.
Епингер говореше за една типична
балканска смърт.
Проф. Ханс Епингер
Дали би могло да се каже нещо повече,
дали тази причина за смъртта би могла
да се приеме за вероятна?
Това не би могло да се каже с положителност,
тъй като за целта би била необходима
аутопсия.
Те са предлагали, дори почти са изисквали
да се направи такава поне на мозъка.
Най-напред това изобщо било отхвърлено,
след това обаче било дадено съгласие
за аутопсия след балсамацията. Тъй като
тогава това вече няма никаква стойност,
те се отказали от нея.
Имам впечатлението, че лекарите вътрешно
са убедени в наличието на насилствена
смърт, въпреки ограничените научни
доказателства. Тогава те казаха, че с
оглед на тяхната професионална тайна
правят това заявление само пред мен, но
че иначе, след завръщането си, при
осведомяването на немските кръгове те
би трябвало да се ограничат само с общите
данни, които се съдържат в епикризата
на болестта.
Аз ги подкрепих в това им мнение,
характеризирайки запазването на тайната
като държавно задължение, което за тях
дори надхвърля професионалната тайна.
Ако е необходимо, то по нареждане на
най-висшите инстанции, те биха могли да
бъдат повторно изслушане по този въпрос.
Те помолиха обаче, в този случай да бъдат
изслушани не поотделно, а заедно.
В
заключение господата заявиха, че са се
отказали от претенции за хонорар.
Проф.Д-р Рудолф Зайц
Аз ще следя грижливо всички слухове,
които са важни в тази връзка и евентуално
ще ги докладвам.
По мое мнение тази
работа засега трябва да се пази в строга
тайна и лекарите засега не би трябвало
да бъдат разпитвани по-нататък и въобще
във всеки случай, ако успеем да си
осигурим за нашата кауза бъдещата
българска външна политика, в която
засега вярвам и ако за регенти бъдат
назначени лица, които са настроени
приятелски към Германия и които напълно
ще се обвържат в духа на воденето на нашата война.
Бекерле
Politisches Archiv des Auswaertigen Amts, Buero des
Staatssekretaers, Bulgarien, Bd. 5, Bl. 174094-174096
ХАНС БАУР : Аз
бях пилотът на Хитлер
Издателство
“Еделвайс прес”, Плевен, 2020г.
Стр.
295
Краят
на цар Борис
Четиринайсет дни
преди смъртта си цар Борис посети отново
Растенбург. По време на обратния ни
полет към София се радвахме на прекрасно
време. Междувременно царят бе станал
възторжен летец и бе истински щастлив
от това преживяване. Но въпреки радостта
му, той не можеше да прикрие своето
униние.
Цар Борис, който
беше заложил всичко на картата на Хитлер,
не можеше повече да се заблуждава, че
тя се оказа губеща.
Два дни по-късно,
чрез германското дипломатическо
представителтво в София Хитлер бе
информиран, че царят е тежко болен –
angina pectoris.
Той веднага изпрати
да ме повикати ми каза, че трябва да
закарам професор Морел в София.
Трябвало само да
се изчака отговорът на нашето посолство,
на което беше възложено да предаде на
цар Борис нашето предложение.
Той изпрати своята
благодарност, но “имал достатъчно
лекари на разположение, които се грижели
за възстановяването на здравето му.”
Няколко дни по-късно
цар Борис бе мъртъв.
Чрез нашето
разузнаване научихме, чe царят не починал
от angina pectoris, а от отрова поставена
в кафето му. Не било възможно да бъде
спасен.
Линк към публикувани мемоари на секретаря на цар Борис Петър Морфов :
На 1 август 1943 г. на
връщане от разходка с царското семейство
(и с мен, Надя Стоянова и гувернантката)
узнахме, че в София била дадена въздушна
тревога - голям брой ята бомбардировачи,
под силна охрана от изтребители, прелетяли
край столицата и се отправили на север.
-
Очаквах това - промълви едва
доловимо царят. Няма съмнение. Това е
началото на края.
На 8 август царят
нареди да уведомя пристигналия предната
вечер пълномощен министър Кьосеиванов
от Берн, че ще го приеме в 5 ч. сл. обяд
във Враня. По пътя за Враня Кьосеиванов
не скри пред мене убеждението си, че
войната за Германия е загубена и че ние
трябва да се стремим да се измъкнем
колкото се може по-невредими от това
страхотно стълкновение.
Италианският
опит обаче който е отворил очите на
Хитлер и го е направил много мнителен
и бдителен по отношение на останалите
съюзници доказва, че това не ще е
лесно.
Царят прояви към Кьосеиванов
особено, дори рядко внимание, излязал
бе да го посрещне в парка, взе го под
ръка и двамата се отправиха към старото
крило на двореца. Едва влезли в работния
му кабинет, той ми нареди да донеса цигари
и пепелник и да поръчам кафе.
-
Е мой скъпи министре, провикна се засмян,
поемайки от мене цигарите и пепелника,
за да ги сложи пред своя бивш
министър-председател - както виждате
не съм забравил вашите навици - същия
пепелник, същите цигари...
Подчертано
желание да се хвърли було върху старите
недоразумения и нескрит намек за близко
ново сътрудничество. На връщане, видимо
доволен от продължителната аудиенция
Кьосеиванов бе също словоохотлив:
обстойно обмисляхме въпроса за "завоя"
и се съгласихме да не форсираме събитията,
а "да се изчака най-благоприят ния
момент за нас, та да не се излага напразно
страната на гнева на Хитлер".
На 14
август царя замина със самолет за
главната квартира на Хит лер, от гдето
се завърна на 15-й сл. обяд.
Ст.
Ал. Балан. - Слезе в Двореца
София, прати до Хитлер телеграма с която
благодари за указаното гостоприемство
в Главната квартира, но по странно
изключение не отиде на вечеря във Врана
и дори остана да спи в София. На всичко
отгоре пропуснал да се обади на жена
си, че е пристигнал благополучно!
(Ръкописно допълнение от 2-ия екземпляр
- Бележката на Цочо Билярски, който е публикувал спомените в сайта " сите българи задно.)
Искал ли е, на тази среща, Хитлер
от царя войски за Източния фронт или е
настоявал само да засилим ефективите
си в Македония?
Втората алтернатива
изглежда по-правдива и логична: в момента
отбраната на Балканския полуостров е
от голямо значение тъй като обезпечава
дълбокия тил на германската войска
откъм евентуален десант на далматинското
крайбрежие, респ. Северен Епир и Албания,
и мобилизира наша та войска там и осуетява
в зародиша й всяка евентуална помисъл
да след ваме примера на Италия.
Намекнал
ли му е Хитлер, дори коствено, за
предложението на Антонеску или за
сондажите в Анкара и дал ли му е да
подразбере, че дори и най-малкия опит
да последва своя бабълък е предварително
осъден на неуспех?
Твърде вероятно, ако
се съди по думите на самия цар, че "бил
желал по пътя си за София някой неприятелски
самолет да свърши с него".
Проявената
от Хитлер решителност "да го държи
до край под ръка” не може да не е дала
на царя да разбере, че "благоприятния
за нас момент за завой" не ще настъпи
така бързо и без сътресения.
На всеки
случай при примането на прощална
аудиенция на хърватския пълномощен
министър на 16 август цар Борис не бе
така бодър и свеж, а след аудиенцията
на Сл. Загоров на 20 август изглеждаше
дори твърде отпаднал и мрачен.
На 23
август на обяд се отби за малко в
канцеларията ми и ме попита има ли нещо
ново. Дадох му един от хвърлените хвърчащи
листа, които английски самолет бе хвърлил
предишната вечер над София. Представляваше
старинен стенен часовник, чийто стрелки
сочат 12 часа без 5 минути и едно голямо
ухо.
- Какво ли ще представлява
следващия?, бавно и замислено промълви
той.
- Според Миката Шишманов голям
пръжолник с мозък върху него - отвърнах
почти машинално.
Димитър Ив. Шишманов (Миката)
Съзря ли царят в този
малък хвърчащ къс хартия нагледно
потвърждение на утвърденото у него
убеждение, че ако в мирно време
династическите връзки и приятелски
отношения с държавници играят голяма
роля (посещението на английския
разрушител "Лондон" във Варна през
август 1934) то в случай на война тези
връзки по силата на обстоятелствата
отстъпват място на редица върховни
държавни интереси и съображения било
по решаване на съществени конюнктурни
въпроси свързани с хода на военните
действия, било при изготвяне на
предварителните или окончателни условия
на бъдащия мирен договор.
На всеки
случай той сгъна листчето, сложи го в
джеба си и с твърди крачки излезе от
канцеларията.
Привечер със същите
твърди стъпки влезе в кабинета на Груев,
който му поднесе за подпис някои укази,
и му докладва за изпълнението на някои
поръчения.
Не след дълго време ме
повика да му прочета получените през
деня доклади и шифровани телеграми и
ми поръча да проверя в министерството
кога ще пристигне новия хърватски
пълномощен министър, за да определи
деня на приема му.
След това чевръсто
и най-сърдечно се ръкува с нас двамата:
-
Господа благодаря ви за вашето усърдие
и преданост! - каза с благовидна усмивка
и със свойствената си твърда стъпка се
отправи към вратата, която силно тръшна
след себе си както често правеше, когато
бърза.
- Странно, учуди се Груев,
началството за пръв път се ръкува и
благодари при вечерна раздяла.
Това
бе последната ми среща с цар Борис.
Докато
коментирахме този необичаен жест на
царя от форплаца телефонираха и запитаха
Груев може ли да сервират вечерята.
-
Не е ли много рано. Часът е едва 7,30.
Началството няма ли да се храни тук?
-
Началството е неразположен и няма да
вечеря.
На следния ден, вторник, към
10 часа сутринта Свилен Николов дойде
при мене твърде развълнуван.
- Г-н Секретар елате бързо в станцията на
Шиваров да вземем Загоров по телетипа.
Началството е много болен. Разберете
ще ни избият ако умре.
Ще искаме Зайц да
дойде веднага, ще повикаме д-р Цончев
от Ксанти.
Оказа се, че Берлин бил тежко
бомбардиран през нощта така щото връзка
със Загоров можахме да вземем доста
късно.
Докато чакахме Свилен ми даде
следните подробности относно заболяването
на царя:
Вчера сутринта началството
станал бодър и весел. Когато се разделял
с децата си, за да се качи в автомобила
нещо го присви, олюля се и се подпря на
вратата като с дясната си ръка силно
притискаше мястото около сърцето.
След
като му попремина целуна децата и им
каза: Ако не се върна ще слушате леля си
Кока и чичо си Кики. По пътя за София не
се оплака от нищо, а щом пристигнахме
нареди да повикам д-р Александров.
Последният го прегледа, каза му нещо на
немски и настоя веднага да си легне и
да не мърда от леглото. Началството,
обаче не легна, а тръгна да обикаля
канцелариите.
Ходи и там гдето почти не
стъпваше - във военната канцелария.
"Гледайте бай Васил, той е болен. Мен
ми няма нищо!", - ми отвърна когато му
повтарях какво бе наредил д-р Александров.
Не преви крак през целия ден.
В 7,30 падна
по стълбите и повърна.
Професор Зайц
пристигна от бомбардирания Берлин още
същата вечер докато д-р Цончев дойде от
Ксанти едва на следния ден по обяд.
Поставената диагноза бе категорична:
тромбоза - запушване на лявата артерия,
която храни сърцето.
В среда привечер
в канцеларията ни дойде, видимо съкрушен
инспекторът на дворците Дим. Генчев.
-
Началството е много сериозно болен,
каза на Груев с едва сподавено вълнение.
Зайц не иска да поеме сам отговорности
за лекуването му.
Повикахме и Епингер.
Може да се очаква и най-лошото.
Из града
се носят вече най-различни слухове.
Изготви едно комюнике за печата.
Пристигането
на Епингер несъмнено ще да е успокоило
Зайц, но то не допринесе с нищо за
отстраняването на тромбозата.
Недостатъчното подхранване на лявата
половина на сърцето водеше до загниване
на сърдечния мускул - инфаркт и до
отслабване на нейната дейност, респ. до
по-усилена дейност на дясната му половина
и следователно до увеличаване обема
на последната и притискане на белите
дробове, до огнищата на пневмонията и
до редица други усложнения.
В събота,
28 август, към обяд в състоянието на царя
настъпи ново значително влошаване и в
16,20 ч. почина.
Докато Груев изготвяше
комюникето за печата в канцеларията
дойде д-р Цончев, който ме помоли да го
подпомогна в заключителната част на
неговата работа - написване на протокола
за протичане болестта на покойния цар.
Първа свещ на възстановения гроб на цар Борис в Рилския манастир през 1993г. На снимката е Лъчезар Тошев - тогава народен представител в 36-тото Народно събрание.
