Васил Зафиров
Полейте гробовете
Под стража, до черни гробове без кръст
каторжника - мъртъв заровихме.
Напразно кънтеше коравата пръст:
Полейте гробовете!
По пътя към лагера, в летния зной
ридаехме ние - суровите.
А мъртвите викаха там без покой:
Полейте гробовете!
ридаехме ние - суровите.
А мъртвите викаха там без покой:
Полейте гробовете!
И всяка нощ някой ни буди от сън
със писъка тъжен на совите.
Душите на мъртвите бродят навън.
Полейте гробовете!
със писъка тъжен на совите.
Душите на мъртвите бродят навън.
Полейте гробовете!
Земята ни - гробница цяла е тя.
Ръждясаха в нея оковите.
Излезте със свещи! Носете цветя!
Полейте гробовете!
Ръждясаха в нея оковите.
Излезте със свещи! Носете цветя!
Полейте гробовете!
От мъртвите бяга палачът презрен.
Треперят от страх октоподите.
Излизайте! Ражда се светлият ден!
Полейте гробовете!
Треперят от страх октоподите.
Излизайте! Ражда се светлият ден!
Полейте гробовете!
1956, лагера Белене
От сайта :
http://www.decommunization.org
Президентът Росен Плевнелиев на остров Персин:
Време е да разровим праха на миналото, за да потърсим истината за тоталитарния режим
 |
| Рисунка на "II-ри Обект" на о.Персин от лагериста Крум Хорозов |
Престъпленията на комунизма не бяха заклеймени, нито наказани подобаващо, а българите, които изпитаха репресиите на режима, не получиха справедливост.
Това заяви президентът Росен Плевнелиев в
словото си в памет на жертвите на тоталитарните режими през XX век. На
остров Персин държавният глава участва в 27-то поклонение пред паметта
на жертвите на тоталитарните режими.
„Днес истината за тоталитарния режим удобно и успешно е подменена.
Година след година все по-ясно си даваме сметка, че за разлика от всички
други европейски народи, у нас бе разгърнат грандиозен по своя мащаб
план, изцяло манипулативен, българите да бъдат лишени от памет за
комунизма. Този подмолен сценарий за замитане и подмяна на историческата
истина продължава да се развива със страшна сила и до днес", предупреди
президентът Росен Плевнелиев пред стотици репресирани от
комунистическия режим и потомци на неговите жертви.
"Това красиво парче земя се превърна в гробница на българския
интелектуален и духовен елит, дръзнал да се противопостави на
комунистическата власт.
Това е място на унижения, страдания и
насилствена смърт, причинени от една система, която посегна на свободата
и достойнството на собствения си народ.
Следите от зверствата на
острова вече бледнеят, смъртните актове на загиналите липсват.
Телата им
никога не са връщани на близките, а са погребвани анонимно на дунавския
бряг.
Това е паралелен свят на мълчанието и на укриването на една
срамна истина - тази за мракобесията на комунизма", каза държавният
глава в словото си.
Президентът напомни, че след краха на режима през 1989 г. оцелелите
„бивши хора“ не потърсиха мъст.
„За разлика от своите мъчители, те
искаха само да се изрече истината на глас. Да се разкаже историята на
техните страдания, така че престъпният режим никога да не се повтаря.
Малцината оцелели искаха да припомнят за хилядите насилствено отнети
животи“, посочи Росен Плевнелиев.
„Този неизслушан разказ липсва вече
четвърт век, а желаният катарзис не просто бе отложен, а не се случи“,
допълни държавният глава.
Президентът напомни още, че онези, отказали се от собствения си живот,
но не и от принципите си, един по един си отиват от този свят - уморени,
тъжни и забравени.
„Не можем да продължаваме да търсим пристан в
удобното бездействие и в оправданието, че времето е било такова.
Не
трябва безучастно да гледаме как историческата подмяна шества в медиите и
в учебниците.
Време е да разровим праха на миналото, за да потърсим
истината“, апелира Росен Плевнелиев.
Държавният глава отново призова истината за тоталитарния режим да влезе
в учебниците и да бъде показана в музеите, на остров Персин да бъде
изграден Мемориал на жертвите на комунизма, да бъде създаден Музей на
българския XX век и по един достоен начин да бъде завършен дебатът за
най-новата ни история след Втората световна война.
„Докато костите на хилядите жертви гният под краката ни, наш дълг е да
говорим, да споделяме и да разказваме за жертвите на комунизма и
истината за нашето комунистическо минало.
Да полеем гробовете, както ни
призовава стихотворението на затворника лагерист Васил Зафиров, и да
отдадем нужното уважение на героите. Да позволим на децата си да научат
собствената си история в нейните най-славни, но и най-срамни моменти",
каза президентът.
Според държавния глава битката за истината на миналото тепърва трябва
да се води - с нови учебници, с нови музеи и с отдаване на почит на
жертвите на терора.
„Повече от четвърт век след 1989 г. трябва ясно да
заявим: само на базата на обективната истина, а не чрез исторически
манипулации, можем да постигнем национално помирение и единение.
Това е
единственият път към една България на демокрацията, на правата на
човека, на свободата, на безкомпромисната истина, на правото на достоен
живот.
За тази България жертвите на комунистическия режим дадоха живота
си“, каза още държавният глава в словото си.
За първи път един от символите на българската държавност и на заслужена
почит и уважение към загиналите - гвардейците - отдадоха почит пред
парк-монумента пред Втори обект на бившия концентрационен лагер. „Нека
сведем глава пред мъчениците и си обещаем, че ще продължим битката за
историческата истина докрай, за да знаят младите и да помнят. Защото
истината обединява, манипулациите разделят, а днес българското общество
желае да тръгне напред. Това е възможно само когато стъпим на здравите
основи на единението и помирението и на обективната истина", апелира още
президентът Росен Плевнелиев.
 |
| Рисунка на барака с нарове от лагериста Крум Хорозов |
Персин
Персин, Персин, земя със сълзи напоена!
Безрадостен и тъжен остров на скръбта!
Една ли българска душа озлочестена
позна сред теб на властник зъл жестокостта?
Една ли смела помисъл със орлов полет
намери своя край в каторжния ти ад?
Един живот ли ти лиши от цветна пролет?
Една ли младост в теб повяхна като цвят?
Блестят високо небеса лазурно чисти!
Усмихват се далечни трепкащи звезди!
А в теб печално бродят мрачни лагеристи
и жълти листи ронят старите върби!
Над твоите полета, сиви, неорани,
потънали в дълбока есенна печал,
се носи само грозен грак на черни врани
и на страдалците страдалческата жал!
Жестоки българи, по-зли от зверовете,
връз българи връхлитат като врагове,
а Дунава, свидетел ням на вековете,
със бистри сълзи мие твойте брегове!
Един загиващ свят за кървава голгота
на свойте многобройни жертви теб избра!
Но няма в теб смъртта да победи живота,
че ей я, пуква вече новата зора!
Прелива в братска Полша мъката небрана!
От златна Прага идват ропотни слова!
Поробена Унгария със бунт въстана!
В студени тръпки тръпне каменна Москва!
Като Бастилията ще се сгромоляса
властта на този кървав Сталинистки свят!
Ще си отдъхне вредом трудовата класа!
Ще се прегърнат с чиста обич брат със брат!
Ще зашуми като поток човешка радост
във милионите измъчени души
и разсинджирената окована младост
окови и тъмници с грохот ще руши!
И в тия светли дни, след дългото разпятие,
в изстрадалата българска земя навред,
сред радостта ще прогърми едно проклятие:
„Проклет да си, Персин! Проклет! Проклет!
Трижклет!“
Йосиф Петров
 |
| Втори обект днес, гледан от въздуха |
Резолюцията на ПАСЕ от 25 януари 2006г. чийто път към пленарната зала в Страсбург започна от лагера "Белене" през 2003г.
Резолюция
1481 (2006)
на Парламентарната
Асамблея на Съвета на Европа
Приета на 25.01.2006г.
НЕОБХОДИМОСТ ОТ
МЕЖДУНАРОДНО ОСЪЖДАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА
НА ТОТАЛИТАРНИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМИ
- Парламентарната асамблея се позовава на резолюцията си 1096 (1996) за мерките за разграждане на наследството на бившите комунистически тоталитарни системи.
- Тоталитарните комунистически режими, които управляваха в Централна и Източна Европа през последното столетие, и които все още са на власт в няколко страни по света, са се характеризирали, без изключение, с тежки нарушения на човешките права. Нарушенията са варирали в зависимост от културата, страната и историческия период и са включвали индивидуални и колективни убийства и екзекуции, смърт в концентрационни лагери, умиране от глад, депортации, изтезания, робски труд и други форми на масов физически терор, преследвания на етническа и религиозна основа, нарушения на свободата на съвестта, мисълта и изразяването, на свободата на пресата, а също липса на политически плурализъм.
- Престъпленията са били оправдавани в името на теорията на класовата борба и принципа на диктатурата на пролетариата. Интерпретацията на тези два принципа е узаконявала “елиминирането” на хора, които са били смятани за вредни за построяването на ново общество и, като такива, за врагове на тоталитарните комунистически режими. Огромен брой от жертвите във всяка страна са били самите нейни граждани. Такъв е бил случаят специално с народите от бившия Съветски съюз, които далеч превишават другите народи по брой на жертвите.
- Асамблеята признава, че въпреки престъпленията на тоталитарните комунистически режими, някои европейски комунистически партии са допринесли за постигане на демокрация.
5. Падането на тоталитарните комунистически режими в Централна и Източна Европа не е било последвано във всички случаи от международно разследване на извършените от тях престъпления. Освен това извършителите на тези престъпления не са били дадени под съд от международната общност, какъвто беше случаят с ужасните престъпления, извършени от националсоциализма (нацизма).
6. Вследствие на това познанието на обществото за престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, е много слабо. Комунистическите партии са легални и активни в някои страни, дори в някои случаи не са се дистанцирали от престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими в миналото.
7. Асамблеята е убедена, че познаването на историята е едно от предварителните условия за избягване на подобни престъпления в бъдеще. Още повече че моралната оценка и осъждането на извършените престъпления играят важна роля за възпитаването на младите поколения. Ясната позиция на международната общност за миналото може да бъде ориентир за бъдещите им действия.
8. Освен това Асамблеята вярва, че жертвите на престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, които са още живи или семействата им, заслужават съчувствие, разбиране и признание за техните страдания.
9. Тоталитарни комунистически режими все още са действащи в някои страни по света и престъпления продължават да се извършват. Придържането към национални интереси не трябва да пречи на страните за съответстващо критикуване на сегашните тоталитарни комунистически режими. Асамблеята остро осъжда всички тези нарушения на човешките права.
10. Дебатите и осъжданията, които досега са ставали на национално равнище в някои страни членки на Съвета на Европа, не могат да освободят международната общност от задължението да заеме ясна позиция за престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими. Тя има морално задължение да направи това незабавно.
11. Съветът на Европа е подходящо място за такива дебати на международно равнище. Всички бивши европейски комунистически страни, с изключение на Беларус, сега са негови членки и защитата на човешките права и върховенството на закона са основни ценности, зад които той стои.
12. Ето защо Парламентарната асамблея остро осъжда тежките нарушения на човешките права, извършени от тоталитарните комунистически режими, и изразява съчувствие, разбиране и признание към жертвите на тези режими.
13. Освен
това тя призовава всички комунистически
и посткомунистически партии в страните
членки, които досега не са преоценили
историята на комунизма и своето минало,
да се дистанцират ясно от престъпленията,
извършени от тоталитарните комунистически
режими, и недвусмислено да ги осъдят.
14. Асамблеята вярва, че тази ясна позиция на международната общност ще проправи пътя за по-нататъшно помирение. Освен това тя насърчава историците по света да продължават изследванията, насочени към обективното установяване на случилото се.
Текст, приет от
Асамблеята на 25 януари 2006 (5-о заседание)
99-"за", 42-"против" и 12 -"въздържали се".
ВИДЕОЗАПИС НА ДЕБАТИТЕ :
Discussion at PACE about
International Condemnation of the Crimes of Communism, January 25th,
2006 :
Ukraine 
