По време на Балканските войни и на Първата световна война, Царство България приема огромен брой бежанци на своя територия.
Най-много бежанци идват от Македония, която е оставена под властта на Сърбия.
Протести у нас срещу настаняването на бежанците няма, тъй като те са българи.
Всеки помага с каквото може.
Тъй като каузата е приета от целия свят за справедлива, Обществото на Народите в Женева, гарантира един заем за България, наречен "Бежанския заем" чрез който се подпомага устройването на бежанците у нас.
Договорът за заема е сключен на 22 декември 1926г.
Ето за този заем информация от Уикипедията :
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D0%BC
Бежанският заем е отпуснат от група британски, италиански, швейцарски, холандски и американски
банки. Водещ посредник при емитирането
на заема е британската банка Шрьодерс.
Той е с номинална стойност 2 400 000 британски лири и 4 500 000 американски долара и емисионен курс 92% при лихва от 7%.
За да гарантира погасяването на заема,
правителството на Андрей Ляпчев залага част от приходите в
държавния бюджет: акциза върху спирта,
солта, содата, лимонадата и др.
Във връзка с отпускането на Бежанския
заем България сключва и допълнителни
споразумения с довоенните си кредитори,
като изплаща просрочения си дълг към банка
"Пари Ба" от времето на Балканската война. В договора за заема е изрично
вписано, че при опасност за стабилността
на лева,
плащанията по репарациите могат да
бъдат преустановени. От друга страна
Финансовият комитет на Обществото на
народите налага строг контрол върху
финансовата политика на страната, като
към Българска народна банка са прикрепени
негови постоянни представители.
Срещу заема правителството
се задължава да предостави 132 000 ха земя
за настаняване на бежанците. За реализиране
на тази цел е създадена Главна дирекция
за настаняване на бежанците, пряко
подчинена на министър-председателя. До
закриването си през 1931 година тя работи
в тясно сътрудничество със специален
представител на ОН - Рене Шарон, който контролира
изразходването на предвидените
средства.
Рене Шарон
Дотогава над 30 000 бежански семейства
(около 200 000 души) са настанени и стопански
устроени на 1 милион дка земя.
Повече от
1,6 милиарда лева от Бежанския заем са
вложени в изграждане на 10 000 нови жилища
(т.н. Шаронски къщи), раздаване на семена, добитък и
земеделски инвентар, увеличаване на
обработваемите площи чрез изкореняване
на гори и пресушаване на блата.
Голяма
част от средствата (около 350 милиона
лева) отиват за строежа на железопътната
линия Раковски - Хасково - Мастънли,
поправка и разширение на пътната мрежа
и водоснабдяване.