Лъчезар Тошев: България има нужда от закон срещу поругаването

 

Лъчезар Тошев пред църквата Св.Неделя в Батак

02 май 2007, 18:05, "Демокрация днес"

България има нужда от закон срещу поругаването, в който да се защити паметта на жертвите на тежки престъпления и жестокости, заяви днес в Батак кандидатът за депутат от листата на СДС Лъчезар Тошев.

Той посочи, че подобни закони има в редица други страни от Европейския съюз и припомни, че на 19 април т.г. Съветът на министрите на правосъдието в ЕС излезе с проект за унифицирано наказание до три години затвор за поругаване и отричане на общопризнати факти за тежки престъпления като Холокоста и нацистките зверства.

В Европейския парламент ние ще се настояваме в това предложение да бъдат вписани и други събития и да се включат престъпления като масовите кланета по време на Априлското въстание, комунистическите репресии и масовите убийства в лагерите и арменския геноцид, заяви Лъчезар Тошев.

В църквата „Света Неделя” в Батак той се поклони пред паметта на жертвите на Априлското въстание.

По-рано днес Лъчезар Тошев присъства на храмовия празник на манастира „Свети Атанасий” край Чирпан.

Той подари на игуменията на манастира сестра Агнеса икона на свети Атанасий Велики и вода от аязмото на Влахернската църква в Цариград, където е положено началото на честването на празника Покров Богородичен.

Манастирът край Чирпан е основан от самия светец през 349 г., когато е пътувал за София, за да участва в Сердикийския събор в базиликата „Света София”.

В манастира Св.Атанасий, до Чирпан

В съответствие с това изявление по време на Европейските изборите през 2007г. през мандата ми като народен представител в Народното събрание  2009г. - 2013г. внесох проектозакон за изменение и допълнение на Наказателния Кодекс обявяващ  поругаването за престъпление.

Ето неговия текст :

 

                                               ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

                                               НА НАРОДНОТО СЪБРАНИE

                                               Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На основание чл.87, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 63, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасям проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.

Моля, законопроектът да бъде представен за разглеждане и приемане съгласно установения ред.

София, 25 февруари 2011г. 

                                                                 Вносител:

                                                                 Лъчезар Тошев

                                                              народен представител

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО 

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

                                                                                                           Проект!

З А К О Н

за
допълнение на Наказателния кодекс

Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г., попр., бр. 29 от 12.04.1968 г., изм., бр. 92 от 28.11.1969 г., изм. и доп., бр. 26 от 30.03.1973 г., доп., бр. 27 от 3.04.1973 г., изм., бр. 89 от 15.11.1974 г., в сила от 1.03.1975 г., изм. и доп., бр. 95 от 12.12.1975 г., изм., бр. 3 от 11.01.1977 г., доп., бр. 54 от 11.07.1978 г., бр. 89 от 9.11.1979 г., изм. и доп., бр. 28 от 9.04.1982 г., в сила от 1.07.1982 г., попр., бр. 31 от 20.04.1982 г., доп., бр. 44 от 5.06.1984 г., изм. и доп., бр. 41 от 28.05.1985 г., доп., бр. 79 от 11.10.1985 г., попр., бр. 80 от 15.10.1985 г., изм. и доп., бр. 89 от 18.11.1986 г., попр., бр. 90 от 21.11.1986 г., изм., бр. 37 от 16.05.1989 г., в сила от 16.05.1989 г., бр. 91 от 24.11.1989 г., в сила от 24.11.1989 г., бр. 99 от 22.12.1989 г., в сила от 22.12.1989 г., доп., бр. 10 от 2.02.1990 г., изм., бр. 31 от 17.04.1990 г., изм. и доп., бр. 81 от 9.10.1990 г., в сила от 9.10.1990 г., бр. 1 от 4.01.1991 г., бр. 86 от 18.10.1991 г., попр., бр. 90 от 1.11.1991 г., изм., бр. 105 от 19.12.1991 г., доп., бр. 54 от 3.07.1992 г., в сила от 3.07.1992 г., изм. и доп., бр. 10 от 5.02.1993 г., бр. 50 от 1.06.1995 г.; Решение № 19 от 12.10.1995 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 97 от 3.11.1995 г.; доп., бр. 102 от 21.11.1995 г., в сила от 21.01.1996 г., изм. и доп., бр. 107 от 17.12.1996 г., бр. 62 от 5.08.1997 г., изм., бр. 85 от 26.09.1997 г.; Решение № 19 от 21.11.1997 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 120 от 16.12.1997 г.; доп., бр. 83 от 21.07.1998 г., изм. и доп., бр. 85 от 24.07.1998 г., доп., бр. 132 от 10.11.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., изм., бр. 133 от 11.11.1998 г., изм. и доп., бр. 153 от 23.12.1998 г., бр. 7 от 26.01.1999 г., изм., бр. 51 от 4.06.1999 г., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм. и доп., бр. 21 от 17.03.2000 г., бр. 51 от 23.06.2000 г.; Решение № 14 от 23.11.2000 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 98 от 1.12.2000 г.; доп., бр. 41 от 24.04.2001 г., изм., бр. 101 от 23.11.2001 г., бр. 45 от 30.04.2002 г., изм. и доп., бр. 92 от 27.09.2002 г., бр. 26 от 30.03.2004 г., бр. 103 от 23.11.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 24 от 22.03.2005 г., бр. 43 от 20.05.2005 г., в сила от 1.09.2005 г., изм., бр. 76 от 20.09.2005 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г., бр. 88 от 4.11.2005 г., изм., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 75 от 12.09.2006 г., в сила от 13.10.2006 г., бр. 102 от 19.12.2006 г., бр. 38 от 11.05.2007 г., бр. 57 от 13.07.2007 г., в сила от 13.07.2007 г., изм., бр. 64 от 7.08.2007 г., доп., бр. 85 от 23.10.2007 г., в сила от 23.10.2007 г., изм., бр. 89 от 6.11.2007 г., доп., бр. 94 от 16.11.2007 г., изм. и доп., бр. 19 от 22.02.2008 г., изм., бр. 67 от 29.07.2008 г., бр. 102 от 28.11.2008 г., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.01.2010 г. (*) - изм., бр. 32 от 28.04.2009 г., доп., бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 1.11.2009 г., изм. и доп., бр. 27 от 10.04.2009 г., доп., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г., изм., бр. 80 от 9.10.2009 г., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 102 от 22.12.2009 г., в сила от 22.12.2009 г., изм. и доп., бр. 26 от 6.04.2010 г., доп., бр. 32 от 27.04.2010 г., в сила от 28.05.2010 г.

§ 1 Създава се нов раздел II-а в Глава трета и нов 

    Чл.166-а със следния текст:

Раздел II-а

Престъпления срещу правото на възползване от историческия опит и съставляващи историческа измама

Чл. 166-а (1) Лице, което в качеството си на учител, преподавател или лектор по конкретен повод, визирайки българското въстание от 1876г., Втората световна война и Студената война, както и историческите събития във връзка с техния генезис и последици:

А) отрича, оправдава или омаловажава масовите убийства на българско население по време на Априлското въстание на българите през 1876г.

Б) отрича, оправдава или омаловажава експанзионистичния, завоевателен и диктаторски характер на комунистическите, национал-социалистическите и фашистките режими;

В) отрича, оправдава или омаловажава геноцидът, провеждан от национал-социалистическите режими срещу хората с еврейски произход в Европа (Холокост);

Г) отрича, оправдава или омаловажава съществуването на национал-социалистическите лагери на смъртта и различните форми на масово избиване етнически и социални групи, включително газови камери, маршове на смъртта и команди за изтребление;

Д) отрича, оправдава или омаловажава съществуването на комунистически, национал-социалистически и фашистки „концентрационни” и „трудови” лагери за морална и физическа репресия и унищожение на определени групи от хора;

Е) отрича, оправдава или омаловажава целенасоченото изтребление на голяма част от политическите, икономически и интелектуални елити на страните, поставени под комунистическа, национал-социалистическа или фашистка тоталитарна власт

се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лева.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на лице, което в качеството си на журналист, собственик или член на управително тяло на печатни или електронни средства за масово осведомяване допуска или съдейства за извършването на действията по т.т. А-Е от предходната алинея.

(3) Лицата по алинея втора не се наказват, ако в същото предаване или брой на изданието експлицитно разяснят несъответствието между твърденията по ал.1 т.т. А-Е и историческите факти.

(4) При повторно извършване на деянията по ал.1 наказанието по настоящия текст е от 10 000 до 15 000 лева.

                                                        ВНОСИТЕЛ:

                                                                                 Лъчезар Тошев

                                                                           народен представител

МОТИВИ

Внесеният законопроект предлага въвеждане на санкции срещу поругаването. До сега в нашето наказателно право липсват разпоредби срещу поругаването, отричането, омаловажаването и оправдаването на извършените престъпления от тоталитарните режими и по повод важни събития от новата българска история.

 При изготвянето на предложението - по специално т.т. Б - Е са използвани текстове от Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния Кодекс № 754-01-127/19.09.2007г., внесен от н.п. Филип Димитров в 40-тото Народно Събрание. 
 

Добавен е и текст за масовите убийства на българи по време на Априлското въстание през 1876г.

Подобни разпоредби има в редица страни - членки на Европейския съюз, които са преживяли тоталитарни диктатури - Белгия, Германия, Франция, Люксембург, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Испания, Чехия, както и редица други страни – Аржентина, Швейцария, Израел, Лихтенщайн.

В повечето от тези страни разпоредбите срещу поругаване се отнасят за всички лица, които са извършили съответното деяние.В някои страни наказанията са дори лишаване от свобода. В предлагания законопроект санкцията се отнася само до лица, които извършват това от позициите си от които могат да влияят на формирането в ранна възраст на ценностната система на младежите и такива които чрез средства за масова комуникация, могат да повлияят на лица, които не са запознати с конкретните факти на посочените събития.

При това санкцията се налага само когато деянието е извършено в това им качество. Предвидено е освобождаване от отговорност на лицето, ако съответната проява е последвана от обосноваване на несъстоятелността на тези твърдения.

По този начин не се ограничава свободата на изразяване на мнение, гарантирана от чл.10 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тъй като ограничението, което се въвежда с този законопроект се отнася до лица които не изобщо, а само от преподавателските си позиции или като чрез проявите им в медиите отричат, омаловажават или оправдават извършени престъпления от тоталитарните режими или по време на Априлското въстание от 1876г.

По този начин законопроектът поставя бариери пред опитите за фалшифициране на историята и оспорване на категорично установени факти.

Законопроектът не предвижда допълнителни държавни разходи по прилагането му.

                                                   ВНОСИТЕЛ :

Лъчезар Тошев 

                                                                                   народен представител



Този законопроект беше отхвърлен ! 


По правителствения ЗИД на НК, внесен тогава, съгласно процедурата внесох предложения за Второ четене съдържащи два въпроса - за поругаването и проблема с давността, който беше внасян и отхвърлян неколкократно до този момент.

Ето текста на предложенията : 





                                                                    ЧРЕЗ 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

                                                                                     НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

                                                                                     Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

                                                     

                  ДО
                  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА                    КОМИСИЯТА ПО
                  ПРАВНИ ВЪПРОСИ

                  Г-ЖА ИСКРА ФИДОСОВА

                                 УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На основание чл. 73, ал. 1 от ПОДНС внасям предложения за второ четене по общия законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 153-03-22/28.02.2011г.

В общия законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс предлагам:

1. След §1 се създава нов §1-а със следния текст :

§1-а В Чл. 79 ал.2 след текста се добавят думите: „когато и да е извършено

то”.

2. След § 2 се създава нов § 2-а със следния текст:

§2-а В Чл.93 „Допълнителна разпоредба - Обяснение на някои думи” се създава нова т. 30 със следния текст :

30. По смисъла на този закон престъпления срещу човечеството са действия на широко или систематично съзнателно нападение срещу гражданското население при което се причинява:

а.) “нападение срещу гражданското население” е поведение, свързано с многократното извършване на деяния измежду изброените в чл.418-а срещу всяко гражданско население, вследствие или в резултат на държавна или организационна политика за извършването на такова нападение;

б.) “физическо унищожение” е всяко умишлено налагане на условия за живот, насочено към изтребване на част от населението, включително лишаване от достъп до храна и медицинско обслужване;

в.) “поробване” е упражняването на някое или всички правомощия, свързани с правото на собственост над едно лице, и включва упражняването на такава власт при търговия с хора, особено жени и деца;

г.) “депортиране или насилствено преместване на население” е насилственото преселване на съответните лица чрез експулсиране или други принудителни действия от областта, в която те присъстват правомерно, без основание по международното право;

д.) “изтезание” е умишленото причиняване на тежка физическа или душевна болка или страдание на лице, което се намира под властта или контрола на обвиняемия; с изключение на това, изтезанието не включва болката или страданието, които са причинени или са присъщи, или са резултат единствено на правомерни санкции;

е.) “насилствено забременяване” означава неправомерното раждане от жена, чиято бременност е предизвикана насилствено, с намерение да се повлияе на етническия състав на определено население или да бъдат извършени други тежки нарушения на международното право; това определение в никакъв случай не се тълкува като засягащо националните закони, свързани с бременността;

ж.) “преследване” е умишленото и тежко лишаване от основни права в противоречие с международното право поради причини, свързани с идентичността на групата или общността;

з.) “престъплението апартейд” означава нечовешки деяния с характер, аналогичен на посочените в чл.418-а, извършени в контекста на институционализиран режим за систематично потискане и господство на една расова група над друга расова група или групи, и предприети с цел поддържане на този режим;

и.)“насилствено изчезване на лица” е арестуването, задържането или отвличането на лица от или с разрешението, подкрепата или съгласието на държава или политическа организация, последвано от отказ да се признае това лишаване от свобода или да бъде дадена информация за съдбата или местонахождението на тези лица, с цел те да бъдат лишени от правна защита за продължителен период от време.

й.) терминът “пол” означава двата пола – мъжки и женски, в контекста на обществото. Терминът “пол” няма никакво друго значение освен посоченото.”

3. В § 25 се създава нова ал.4 със следния текст :

Ал.4. Не се смятат за престъпления и не се наказват деяния по предходните алинеи извършени в случаите на чл.10 ал. 3 и ал.4 от Закона за защита на животните, както и с научни и медицински цели.

4. В § 39 текстът се заменя със следния текст :

§ 39. В глава четиринадесета, наименованието „Допълнителна разпоредба” се заменя с „Допълнителни разпоредби” и в тях се създава нов чл. 419-а със следния текст:

Чл.419-а 

 

(1) Лице, което в качеството си на учител, преподавател или лектор, както и лице, което чрез печатно произведение или медия, отрича, оправдава или омаловажава извършено престъпление против мира, престъплението геноцид или престъпление против човечеството, се наказва с глоба от 10 000 до 15 000 лева.

(2) Лице, което в качеството си на учител, преподавател или лектор по конкретен повод, визирайки българското въстание от 1876г., Втората световна война и Студената война, както и историческите събития във връзка с техния генезис и последици :

А) отрича, оправдава или омаловажава масовите убийства на българско население извършени по време на Априлското въстание на българите през 1876г.

Б) отрича, оправдава или омаловажава експанзионистичния, завоевателен и диктаторски характер на комунистическите, национал-социалистическите и фашистките режими;

В) отрича, оправдава или омаловажава геноцидът, провеждан от национал-социалистическите режими срещу хората с еврейски произход в Европа (Холокост);

Г) отрича, оправдава или омаловажава съществуването на национал-социалистическите лагери на смъртта и различните форми на масово избиване на етнически и социални групи, включително газови камери, маршове на смъртта и команди за изтребление;

Д) отрича, оправдава или омаловажава съществуването на комунистически, национал-социалистически и фашистки „концентрационни” и „трудови” лагери, „трудово-възпитателни общежития” и други места за морална и физическа репресия и унищожение на определени групи от хора;

Е) отрича, оправдава или омаловажава целенасоченото изтребление на голяма част от политическите, икономически и интелектуални елити на страните, поставени под комунистическа, национал-социалистическа или фашистка тоталитарна власт,

се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на лице, което в качеството си на журналист, собственик или член на управително тяло на печатни или електронни средства за масово осведомяване допуска или съдейства за извършването на действията по т.т. А-Е от предходната алинея.

(4) Лицата по алинея втора не се наказват, ако в същото предаване или брой на изданието експлицитно разяснят несъответствието между твърденията по ал.1 т.т. А-Е и историческите факти.

(5) При повторно извършване на деянията по ал.1 наказанието по настоящия текст е от 10 000 до 15 000 лева.

(6) Който подбужда другиго към престъпление по предходните алинеи се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лева.

София, 11.03.2011 г.  

                                                                 Вносител:

                                                                                                         Лъчезар Тошев

                                                                                                    народен представител

Тези предложения също бяха отхвърлени!




По темата за поругаването Народното събрание прие - по предложение на Правителството, следния текст,
който стана закон :


 Чл. 419а. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) 

(1) Който по какъвто и да е начин оправдава, отрича или грубо омаловажава извършено престъпление против мира и човечеството и с това създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Който подбужда другиго към престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до една година.



След четири години дискусии - от 2007 до 2011г., Народното събрание въведе поругаването като състав на престъпление в Наказателния кодекс.