СТОЯН МИХАЛЕВ : Да осъдим палачите и да почетем милионите невинни жертви на Гладомора.

 

Уважаеми г-н Председател на Народното събрание,

Уважаеми колеги народни представители,

 

Днес излизам пред Вас, за да представя Декларация от името на Демократична България по повод на едно от най-ужасяващите престъпление в човешката история - Гладомора в Украйна в периода 1932-1933.

В края на ноември всяка година Украйна отбелязва годишнината от тази национална

трагедия и отдава почит на милионите невинни жертви на умишленото организиране на изкуствен глад от тоталитарния режим на Йосиф Сталин.

Опустошителният, масов глад, възникнал в следствие на насилственото отнемане напродоволствени стоки от украинските селяни, е само част от зловещия сталинистки план, чийто дълбок смисъл е унищожаване на самата идея за независима украинска държава.

Тази констатация е потвърдена с Решение на Апелативния съд в Украйна от 13 октомври 2010 година, което посочва като основна причина за организацията и реализацията на Гладомора – смазването на национално-освободителното движение в Украйна и предотвратяване възраждането на независимата украинска държава.

През 1988 година Комисията на САЩ по въпросите на Гладомора в Украйна, въз основа на резултатите от проведеното проучване на показанията на свидетели, документи и архивни материали, излиза със заключение, че Гладоморът от 1932-1933 година в Украйна следва да бъде квалифициран като престъпление на геноцид, насочено към реализиране на съветската политика на тотално изтребление на украинския народ. Това е първата сериозна стъпка, предприета на международно ниво, в посока осъждане на престъпленията на съветския комунистически тоталитарен режим.

През 2006 година със специален закон Гладоморът е признат от Украйна, а в последствие и от 16 други държави (Австралия, Грузия, Република Еквадор, Република Естония,Канада, Република Колумбия, Република Латвия, Република Литва, Мексико, Република Парагвай, Република Перу, Република Португалия, Република Полша, Унгария, Чешката република, както и от Светият престол във Ватикана) за геноцид, извършен срещу украинския народ.

У нас в началото на 2011 г. народните представители от Синята коалиция – Лъчезар

Тошев и Иван Иванов внасят Проект на „Декларация относно възпоменание на Големия глад /Гладомор/ в Украйна 1932-1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз“,който предвижда осъждане на Гладомора като престъпление срещу човечеството.

Той е отхвърлен с гласуване в Комисията по вероизповеданията и правата на човека.

 Тази година ние почитаме жертвите на Гладомора, докато престъпният режим на Путин, достоен наследник на сталинизма, вече 10 месец води своята унищожителна война срещу Украйна. И днес, както и през 1932-1933 агресията на Руската федерация не се ограничава до военни действия, а провежда целенасочена политика срещу мирното неселение на Украйна – убийства и мъчения на цивилни граждани, унищожаване и разграбване на украинските селскостопански култури, блокада на украинските пристанищата, която постави под заплаха продоволствената сигурност на милиони хора по света, ракетни удари срещу енергийната инфраструктура на Украйна, включително тези отпреди седмица, които оставиха над 10 млн. украинци без електричество.

Днес, повече от всякога, ние трябва решително да се обявим в подкрепа навъзстановяване на историческата справедливост, да осъдим палачите и да почетем милионите невинни жертви на Гладомора.

 По този причина от Демократична България заявяваме, че ще подготвим и внесем Проект на декларация, осъждащ умишлено предизвикания масов глад в Украйна през 1932-1933 г. като акт на геноцид срещу украинския народ.

Вярваме, че с приемането на тази декларация България ще даде силен знак на солидарност със справедливата кауза на Украйна и днес, когато войната на Путин заплашва свободата и демокрацията в цяла Европа.

 Колеги, благодаря Ви за вниманието!

ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Ние се присъединяваме към всички, които издигат своя глас на обвинение към извършителите на Гладомора.

 

 

 Декларация на парламентарна група ГЕРБ-СДС
 

Прочетена в пленарната зала на Народното събрание при открването на заседанието  на 25 ноември 2022г. от Председателя на Комисията по външна политика г-жа Екатерина Захариева.

Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,

Всяка четвърта събота на месец ноември, цивилизованият свят почита паметта на жертвите на едно от най-жестоките престъпления срещу човечеството - умишлено предизвиканият глад до смърт в Украйна и в съседните на нея райони на тогавашния Съветски съюз – Гладомора.

Този геноцид, извършен от тогавашното съветско ръководство е довел до смъртта на повече от 8 милиона души, много от които деца. 

Изпратените болшевишки команди са конфискували всяка храна на хората и са ги оставяли да загиват от глад. 

Тези, които са оказвали съпротива са били безмилостно убивани. 

Сред загиналите от глад са и десетки хиляди българи живели в селата
на Украйна и Молдова. 

Въпреки наложената секретност от престъпния комунистически режим, информацията за Гладомора не успява да остане прикрита. 

За да опише това ужасяващо престъпление Рафаел Лемкин създава
терминът геноцид. 

След падането на комунизма, потресаващите факти за него
станаха достояние на целия свят.

Гладоморът в Украйна, извършен през 1932-33 година е осъден остро и недвусмислено от ЮНЕСКО през 2007г., от Парламентарната Асамблея на Организацията за Сигурност и сътрудничество в Европа с Резолюция през 2008г., от Европейският парламент с Резолюция през 2008г., от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа с Резолюция 1723 през 2010г. 

Много държави обявиха Гладомора за геноцид.

През тези дни светът отбелязва 90 години от началото на това престъпление на комунистическия режим в Съветския съюз.

Днес, ние от парламентарната група на ГЕРБ-СДС заставаме солидарно до украинския народ и до българите в Украйна в почит към паметта на невинните жертви на Гладомора.

Като осъждаме това безпрецедентно престъпление на съветския комунизъм, ние се присъединяваме към всички, които издигат своя глас на обвинение към
извършителите на този геноцид.

 

Поклон пред жертвите на Гладомора!

Лъчезар Тошев през 2010г. пред ПАСЕ: Осъждането на Гладомора ще засили сплотеността на Европейските депутати около нашите общи ценности.

 

 

 

 

Неофициален превод!

Дебати по доклада „ Възпоменание на жертвите на Големия глад (Гладомор) в бившия СССР (Документ 12173/1  март 2010)

 

28 април 2010г.

Лъчезар Тошев, България, група на ЕНП/ХД

 

Благодаря Г-н Президент,

Високо оценявам това, че след приемането на Резолюция 1481/2006, нашата Асамблея се обръща отново към въпроса за престъпленията на тоталитарните комунистически режими, което ще предостави на нашето общество познание за тази кървава страница от историята на Човечеството.
Нашият докладчик и Президент на Парламентарната Асамблея г-н Мевлют Чавушоглу трябва да бъде поздравен за неговото намерение за привлече днес нашето внимание на въпроса за Гладомора – едно от най-жестоките престъпления на комунистическите режими изобщо.

Бих искал също да изразя своята подкрепа на поправката предложена от Комисията по правни въпроси и права на човека, която ще направи нашата резолюция правно по-точна.

Гладоморът, гладуването до смърт, известен също и като терорът чрез глад или убийство чрез глад, беше политика съзнателно приложена от Съветския режим през 1932-1933, която предизвика смъртта на няколко милиона хора в Украйна – главно селяни, които са били разглеждани като потенциални противници на създаването на хомогенна съветска нация.

Комунистическата партия на Съветския съюз дори е приела специални мерки за да предотврати бягството  на селяните от този район.
Тази престъпна политика не беше прилагана само спрямо украинци. Както докладчикът справедливо отбеляза, в Казахстан 1.5 до 1.8 милиона хора също загинаха от принудителен глад, от общо население от 4 милиона.

Но политиката да се смачкат потенциалните опоненти в Украйна е била много внимателно планирана.

Хиляди учители, писатели, актьори, мислители и политически лидери са били избити. Други хиляди от украинското ръководство са били изпратени в ГУЛАГ – концентрационните лагери в Сибир. Църквите са били разрушени и свещениците избити или репресирани и т.н.

Много украинци са били преселени в други части на Съветския съюз, а други националности са били насилствено заселени в Украйна.

Нашият български Парламент беше адресиран от 38 неправителствени организации с петиция, в която заявяваха, че 100 000 българи от общо 300 000 живеещи в Украйна също са загинали поради Гладомора в Украйна.

Отричането на Гладомора от съветската пропаганда не е изненада, защото те защитават извършителите. Същото беше направено и по отношение на концентрационните лагери – ГУЛАГ или по отношение на избиването на полските офицери в Катин и Виница и т.н.
Все пак по времето на Перестройката на Горбачов и президентството на Руската федерация на  Борис Елцин, тайни досиета бяха отворени и истината за Гладомора беше разкрита и извършените престъпления бяха потвърдени.

Д-р Рафаел Лемкин – бащата на конвенцията на ООН за геноцида заяви в своя статия, която имам на разположение, че Гладоморът и масовите убийства на тези милиони хора, напълно попада под дефиницията за геноцид.

Нашата проекто-резолюция, определя това престъпление, като престъпление срещу човечеството, но много държави приеха, че това ужасяващо престъпление е геноцид.
 

Вярвам, че днес нашата Асамблея единодушно ще осъди Гладомора без колебание и двусмисленост.
Това решение не само ще подкрепи кредибилността на нашата Асамблея.

Това решение ще засили сплотеността на европейските парламентаристи около нашите общи ценности.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=rHcjbVuYu04

 

Debates on the Report Commemorating the victims of the Great Famine (Holodomor) in
the former USSR (Doc. 12173/1 March 2010)

28 April 2010

 Latchezar Toshev, Bulgaria, EPP/CD Group

Thank you, President,

I appreciate highly, that after the adoption of Resolution 1481/2006 our
Assembly is addressing again the issues of crimes of totalitarian communist
regimes which would provide our society with awareness of this bloodily
page of the History of Mankind.
Our Rapporteur and President of Parliamentary Assembly Mr. Mevluet
Cavusoglu should be admired for his commitment to bring to our attention
today, the issue on Holodomor - one of the most severe crimes of the
communists regimes at all!

 I would like also to express my support for the
amendments suggested by the Committee on Legal Affairs and Human
Rights which would make our Resolution legally more precise.

Holodomor, the starvation to death, known also as hunger terror or murder
by hunger, was a policy intentionally implied by Soviet Regime in 1932-
1933, which caused the death of several millions people in Ukraine – mainly
peasants who have been considered as potential opponents of creation the
homogeneous Soviet nation.
The Communist party of Soviet Union even adopted special measures to
prevent escaping the peasants from this area.
There was not only Ukraine where such criminal policy has been implied.
As the Rapporteur fairly pointed out, in Kazakhstan 1.5 till 1.8 million
people died also of starving to death-out of 4 million population. But the
policy to squash the potential opponents in Ukraine was very carefully
planned. 

Thousands of teachers, writers, actors, thinkers and political
leaders have been assassinated; another thousands of Ukrainian leadership
have been sent to GULAG – concentration camps in Siberia, Churches have
been destroyed and the clergy killed or persecuted etc. Many Ukrainians
have been displaced in other parts of Soviet Union and other nationalities
forcibly settled in Ukraine.

Our Bulgarian Parliament has been addressed by 38 NGOs with a petition
stressing that 100 000 Bulgarians out of 300 000 living in Ukraine have also
died, due to the Holodomor in Ukraine.
Denial of Holodomor by Soviet propaganda was not a surprise, because it
defended the perpetrators. 

The same was done about concentration camps-
GULAG or the assassinations of Polish officers in the notorious Katin
Forest and Vinniza, etc.

However, it should be noted that during Gorbachev’s Perestroika and Boris
Eltzin presidency of Russian Federation the secret files have been opened,
the truth about the Holodomor was discovered and the committed crimes
were verified.

Dr. Raphael Lemkin – the father of the UN Convention on Genocide stated
in his article, which I have at my disposal, that the Holodomor and mass-
murder of these millions of people entirely falls under the definition of
genocide.

Our Draft-Resolution defines this crime as crime against humanity but
many states accepted that this terrible crime is genocide!

I believe that today our Assembly will unanimously condemn the
Holodomor without hesitation and ambiguity.

This decision will not only keep the credibility of our Assembly.

This decision will strengthen the cohesion of the European
parliamentarians around our common values.

 

 

.

Хърватски писател за българската литература и Георги Господинов

В своя брой от 21 ноември в. „Слободна Далмация“ публикува статия под заглавие

 „И тук българинът е старият, добре познат: едновременно остроумен и неустоимо меланхоличен, зает с вечни и ежечасни въпроси, големи и малки теми“. 

 

Тя е написана от Ивица Иванишевич и е фокусирана върху творчеството на Георги Господинов.

Ивица Иванишевич

Източник:

Bugarin je i ovdje onaj stari, dobro poznati: u isti mah duhovit i neodoljivo melankoličan, zaokupljen vječnim i časovitim pitanjima, velikim i malim temama

https://slobodnadalmacija.hr/kultura/knjizevnost/bugarin-je-i-ovdje-onaj-stari-dobro-poznati-u-isti-mah-duhovit-i-neodoljivo-melankolican-zaokupljen-vjecnim-i-casovitim-pitanjima-velikim-i-malim-temama-1242400

Piše Ivica Ivanišević

21. studenog 2022.

  

Георги Господинов

 България е литературно пространство, към което се подхожда от интерес, а не поради духовна необходимост.“

Цитираното изречение е написано преди четвърт век от Станко Ласич в текст, озаглавен „Моралът на безпокойството“. 

Да си признаем с ръка с сърцето - когато този голям теоретик и историк на литературата пише тези думи, малко го е било грижа за литературните възможности в тази балканска държава.

Той се отърква о нея само когато му трябва пример, чрез който да потвърди своето равнодуше към сръбската литература в новите политически условия, когато хървати и сърби вече не живеят в обща държава.

 „Тази литература (сръбската) от гледна точка на моя интерес получи статута на българската литература, т.е. далеч под онова, което ми казват други европейски литератури, като например испанската, датската, холандската, да не споменавам италианската, френската или английската литература“.

Тези бележки, предвид контекста в Хърватия, рядко биха предизвикали страстна полемика, която би поставила въпроса може ли една близка нам (и езиково, и културно, и исторически...) литература наистина да стане незначителна, колкото, да кажем, е българската. 

Никой, разбира се, не се обяви в защита на невинните балканци... 

Малцина и можеха, тъй като бе изключение да се намери експерт, който добре да познава езика и тамошната литературна ситуация, а никой като цяло нямаше и представа какво съдържание изобщо се включва в синтагмата "българска литература", особено в съвременния й вариант.

Четвърт век по-късно малко неща са се променили; на тази страна и днес гледаме като на terra incognita, с едно излючение, което стърчи видимо над мъглата, която се е разтлала над литературата там. 

Името на това изключение е Георги Господинов и аз познавам достатъчно хора с изискан вкус и много прилична ерудиция, които без колебание ще ви кажат, че той е един от най-великите писатели на нашето време.

Той не трябва да бъде откриван от никого и никъде по белия свят, той е най-превежданият български писател от падането на комунизма до днес, а критиците го засипват с комплименти. 

Това обаче не е достатъчно, за да се ползва със статут на международна литературна звезда. За да стане това, той трябва да се откаже от нещо, а именно да бъде българин. 

Ето как Господинов пише за присъдата на Ласич за културата, към която принадлежи в един (хипер) къс разказ, озаглавен „Пер Лашез”:

 „Онзи следобед минах през световното гробище, срещнах Балзак, Пруст, Оскар Уайлд, Гертруд Стайн, Аполинер, Перек и писатели, чиито имена никога не бях чувал. Само българските писатели ги нямаше в тази каменна антология. Нито в световната литература, нито в нейните гробища." 

Тази история е част от сборник с разкази в проза, озаглавен „Всички наши тела“, първоначално публикуван през 2018 г. (в превод на Ксения Банович).

Ние не загубихме нищо от това, че този път той избра да ни предложи литература в насипно състояние. 

Българинът е старият добре познат - едновременно остроумен и неустоимо меланхоличен, зает с вечни и всекидневни въпроси, с големи и малки теми, способен да опише драмата в две-три думи, както и да събере една цяла книга в няколко изречения.

Съжалявам само, че Станко Ласич почина, така че не мога да го видя как сега се гризе от мъка. 

България не е литературно пространство, към което да се подхожда от духовна необходимост? Хайде, моля, бъдете сериозни...“