Проф. Димитър Димитров
Проф. Димитър
Димитров е роден в с. Цакони, Воденско
през 1937г.
В
Скопие пристига по време на гражданската
война в Гърция през 1948г.
Завършва
философския факултет там, прави
магистратура в Любляна и докторат в
Загреб. Професор е в Университета в Скопие "Св. Св. Кирил и Методий".
В
първото правителство на независимата
Република Македония е Министър на
образованието, а в правителството на
Любчо Георгиевски през 1998г. е Министър
на културата.
След
това става посланик в Москва.
Баща е
на настоящия Вицепремиер по европейските
въпроси на Република Северна Македония
и бивщ Министър на външните работи,
Никола Димитров.
Основател и член доскоро на ВМРО-ДПМНЕ.
Откъс
от статията на Димитър Димитров :
“ЕПИСТЕМОЛОГИЧЕСКИ
ИМПЛИКАЦИИ НА ЕДНА ИСТОРИОГРАФСКА
ПОЛЕМИКА”,
Публикувана
е в книгата “Името и умът” издадена и в
Скопие и в София (Издателство Скорпион,
1999г., стр. 255)
“...Да,
най-голямо зло за македонците беше, че
бяха българи, а Европа, чрез Гърция и
Сърбия не им позволи да продължат да
бъдат.
Да
упорстват?
Да
се предадат?
От
Груев до Мисирков, от Христо Узунов до
Стоян Мишев, от Шарло и Ченто до
Колишевски и Глигоров – с кървава драма
се разкъсва един народ.
Как
да избягаш от злото, което представлява
твоето собствено битие, ти самият?
Ние,
македонската нация – сбор и актуално
действие от тази драма, нямаме причина
да се срамуваме от себе си, от
дванадесетвековната етнобиография под
“номиналното означение” българи.
Срамът
се пада на Европа, на първо място на
Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария
; на Гърция и Сърбия, за това че един
народ, който се е запазил половин
хилядолетие под турското политическо
робство и още толкова, дори и повече под
гръцката духовна домнация, го разкъсаха
заради собствените си егоистични
стратегии, като на част от него инжектираха
гръцкия и сръбския шовинизъм “възпитавайки”
го да намрази името и рода си.
”Същността
на македонската борба след войната е
съпротивата срещу денационализацията,
… Македонците трябваше да се борят за
да се спасят като българи.” (Stoyan
Christowe, “Heroes and Assassins”, New York, 1935, p. 195)