ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА

 

 

 

 

Помени Господи, душите на Твоите починали раби 

и им прости всички волни и неволни прегрешения,

 дарувай им небесното царство и да участват

 в Твоите вечни блага и се наслаждават на Твоя 

безкраен и блажен живот.

Помени, Господи и всички починали с надежда

 за възкресение и вечен живот наши отци, 

братя и сестри и всички православни християни. 

Всели ги с Твоите светии там, 

дето сияе светлината на Твоето лице,

 а нас помилуй като благ и Човеколюбец.

 Амин!

 

 

 

 

На лозе

 

Иван Станчов с родителите ми Д-р Благовест Тошев и Д-р Мария Тошева, на церемония пред унгарското посолство в София, 2013г.

 

ПРИ МАЙКА МИ

Иван Вазов

 

Цветя днес нови посадихме

въз твоя гробец майко, тих

и пак сълзи над теб ронихме

и дълго аз се пак молих.

Видях те пак пред мене жива,

видях ти обичния лик,

душа ми как се с твойта слива

усетих в тоз печален миг;

усетих как и ти скърбеше

във мойта тиха скръб света,

как неделимо, майко беше

живътът свързан със смъртта.

НАПИСАНО ОТ БАЩАТА НА ВИЦЕПРЕМИЕРА НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

 

 

 Проф. Димитър Димитров

Проф. Димитър Димитров е роден в с. Цакони, Воденско през 1937г.

В Скопие пристига по време на гражданската война в Гърция през 1948г.

Завършва философския факултет там, прави магистратура в Любляна и докторат в Загреб. Професор е в Университета в Скопие "Св. Св. Кирил и Методий".

В първото правителство на независимата Република Македония е Министър на образованието, а в правителството на Любчо Георгиевски през 1998г. е Министър на културата. 

След това става посланик в Москва.  

Баща е на настоящия Вицепремиер по европейските въпроси на Република Северна Македония и бивщ Министър на външните работи, Никола Димитров.

Основател и член доскоро на ВМРО-ДПМНЕ.

 

 

 

Откъс от статията на Димитър Димитров :

“ЕПИСТЕМОЛОГИЧЕСКИ ИМПЛИКАЦИИ НА ЕДНА ИСТОРИОГРАФСКА ПОЛЕМИКА”,

Публикувана е в книгата “Името и умът” издадена и в Скопие и в София (Издателство Скорпион, 1999г., стр. 255)

“...Да, най-голямо зло за македонците беше, че бяха българи, а Европа, чрез Гърция и Сърбия не им позволи да продължат да бъдат.

Да упорстват?

Да се предадат?

От Груев до Мисирков, от Христо Узунов до Стоян Мишев, от Шарло и Ченто до Колишевски и Глигоров – с кървава драма се разкъсва един народ.

Как да избягаш от злото, което представлява твоето собствено битие, ти самият?

Ние, македонската нация – сбор и актуално действие от тази драма, нямаме причина да се срамуваме от себе си, от дванадесетвековната етнобиография под “номиналното означение” българи.

Срамът се пада на Европа, на първо място на Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария ; на Гърция и Сърбия, за това че един народ, който се е запазил половин хилядолетие под турското политическо робство и още толкова, дори и повече под гръцката духовна домнация, го разкъсаха заради собствените си егоистични стратегии, като на част от него инжектираха гръцкия и сръбския шовинизъм “възпитавайки” го да намрази името и рода си.

”Същността на македонската борба след войната е съпротивата срещу денационализацията, … Македонците трябваше да се борят за да се спасят като българи.” (Stoyan Christowe, “Heroes and Assassins”, New York, 1935, p. 195)

 

 

ЗА ИЗБОРИТЕ ЗА ВНС ПРЕЗ 1990г. - ФРАГМЕНТИ

 

 

 

 

 

 

Декларация на централния изборен Щаб на СДС

 

 

 

 

 

 

 

 Декларация на НКС на СДС след първия тур на изборите за ВНС на 10 юни 1990г.

 

 

 

 

 

Европейските дипломати в София се обявиха за признаване на изборите. Особено настоятелен беше френският посланик.

 

Същата позиция имаше и делегацията на Съвета на Европа за наблюдение на изборите у нас начело със социалиста Мигел Анхел Мартинес от Испания и с консерватора сър Дъдли Смит от Великобритания, който също така беше и Президент на Асамблеята на Заподноевропейския Съюз - ЗЕС (организация, която вече не съществува, но тогава беше много влиятелна).

 

Дипломатът от САЩ - г-н Блекман, който също се срещна със СДС пък заяви пред ръководството на коалицията, че ако СДС има достатъчно аргументи, че изборите не са били честни, те ще проявят разбиране ако СДС не признае изборите.

 

Желев по телевизията и на митинг пред НДК заяваваше на симпатизантите на СДС, че няма да признаем изборите за честни.

На заседанието на НКС на СДС след изборите и на база на декларацията от президизборния щаб на СДС и получените много сигнали за нарушения и фалишификации д-р Желю Желев първоначално застъпи тезата да не се признават изборите. 

 

Тогава му беше казано - от виден член на Клубовете за подкрепа на гласността и преустройството (после Клубове за демокрация), че ако той не е съгласен да признае изборите, СДС ще си избере друг председател, който ще ги признае. 

 

Желев отстъпи!

Така се появи подписът му под декларацията по-долу. Така НКС на СДС единодушно призна изборите!

Декларация на НКС на СДС от 21 юни 1990г. след втория тур на изборите за ВНС на 17 юни 1990г.