19 юни 2015

ДАВНОСТТА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ ПАДА!





Днес – 19 юни 2015г. Комисията по правни въпроси на Народното събрание, с 11 гласа - “за” (от ГЕРБ, ДПС и РБ), 3 - “въздържали се” – без против, но при отсъствие на членовете от БСП, одобри внесения от Методи Андреев и група народни представители законопроект за изменение и допълнение на Наказателния Кодекс, известен и като “Законопроект за давността”.
Той третира отпадането на давността за престъпленията извършени от комунистическия режим в България, въвежда състави за престъпления срещу човечеството - така както те са въведени в Римския Статут на Международния Наказателен Съд, ратифициран от България през 2002г.

Законопроектът включва в себе си текстовете внасяни от мен през годините - в 40-тото(отначало като преходна разпоредба в Законопроекта за Институт за национална памет внесен от Филип Димитров при когото роботих тогава и депутати от СДС),  в 41-вото Народно събрание (като изменение на Наказателния кодекс) и в ПАСЕ през 2013 (проект за резолюция - заедно с 5 депутати от ГЕРБ,  7 от Германия и др.).

Но законопроектът внесен тази година от Методи Андреев и група народни представители, освен това премахва давността и за още няколко състава на тежки престъпления.

Текста на законопроекта може да намерите тук :


http://toshev.blogspot.com/2015/05/8.html


Този законопроект беше внесен на 8 май 2015г. от депутатите от ГЕРБ -  Методи Андреев, Цвета Караянчева, Джема Грозданова, Димитър Главчев, Георг Георгиев и Алтимир Адамов и от Реформаторския блок - Петър Славов, Вили Лилков, Борис Станимиров, Найден Зеленогорски, Никола Хаджийски и Корман Исмаилов.

В деловодството на Народното събрание той е заведен с
Вх.№ 554-01-87/08.05.2015г. постъпил в 12 : 29 часа.

Линк към страницата на Народното събрание, където е публикуван този законопроект :
 



Предстои гласуването на законопроекта в пленарна зала на първо четене!



 
Комисия по правни въпроси
19/06/2015



Д О К Л А Д
за първо гласуване


Вх. № 553-03-78/22.06.2015 г.

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-87, внесен от Методи Борисов Андреев и група народни представители на 08.05.2015 г.


На свое заседание, проведено на 19 юни 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 554-01-87, внесен от Методи Борисов Андреев и група народни представители на 08.05.2015 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието - Александър Стефанов - държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“; г-жа Лиляна Друмева - председател на Съюза на репресираните от комунизма „Памет”, г-н Александър Александров - организационен секретар на Съюза на репресираните от комунизма „Памет”, г-н Неделчо Илинчев - член на Съюза на репресираните от комунизма „Памет” и г-н Сезгин Мюмюн - председател на Федерация „Справедливост - България”.
От името на вносителите, законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 554-01-87, беше представен от г-н Методи Андреев.
Със законопроекта се предвижда отпадането на давността за наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на тежки престъпления против правата на човека, извършени след 9 септември 1944 г. от ръководни дейци на Българската комунистическа партия или от трети лица, на които са възложени длъжностни или партийни функции. Посочените в законопроекта престъпления са били инкриминирани към момента на тяхното извършване. В тази връзка със законопроекта не се въвеждат нови наказателни състави, а единствено се цели отпадане на давността за тези престъпления. Предвид високата степен на обществена опасност на съответните деяния, се предвижда отпадане на давността за тероризъм; за престъпления, извършени на радикална религиозна основа, както и за други тежки престъпления. Предвижда се давност да не тече през периода, през който извършителят на престъплението се укрива от правосъдието или се ползва с имунитет. Със законопроекта се въвеждат дефиниции на новите понятия, които са възприети в него.
В обсъждането на законопроекта участие взеха народните представители Четин Казак, Петър Славов, Десислава Атанасова и Методи Андреев. Те се обединиха около необходимостта от приемането на предложените изменения и допълнения на Наказателния кодекс. Г-н Казак се изказа в подкрепа на законопроекта, като отбеляза, че той е правна форма за постигане на възмездие на пострадалите от комунистическия режим. Той посочи, че законопроектът подлежи на прецизиране по отношение на някои от използваните термини в „Допълнителните разпоредби“.
В подкрепа на законопроекта се изказаха г-жа Лиляна Друмева - председател на Съюза на репресираните от комунизма „Памет”, г-н Александър Александров - организационен секретар на Съюза на репресираните от комунизма „Памет”, г-н Неделчо Илинчев - член на Съюза на репресираните от комунизма „Памет” и г-н Сезгин Мюмюн - председател на Федерация „Справедливост - България”.

След проведено гласуване, Комисията по правни въпроси:
- с 11 гласа „за”, 0 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-87, внесен от Методи Борисов Андреев и група народни представители на 08.05.2015 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ






Комисия по правни въпроси
19/06/2015 
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 29

Днес, 19.06.2015 г., петък, от 10:30 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.

На заседанието присъстват: 
от Министерството на правосъдието - Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; 
от Съюза на репресираните от комунизма „Памет” – Лиляна Друмева, председател, Александър Александров, организационен секретар и Неделчо Илинчев, член на съюза;
 от Федерация „Справедливост”- България – Сезгин Мюмюн, председател, 
и народния представител Методи Андреев, вносител на законопроект.

Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.

Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.

Предс. Данаил Кирилов:

Колеги, откривам извънредното заседание на Комисията по правни въпроси с предложение за дневен ред:
Единствена точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-87, внесен от Методи Борисов Андреев и група народни представители на 08.05.2015 г.
По дневния ред и по насрочването на заседанието имате ли възражения, мнения, становища? Няма. Подлагам на гласуване дневния ред. Който е „за”, моля да гласува. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред се приема.

По тази точка направихме усилия във вчерашния ден късно да уведомим всички заинтересувани институции. Които успяха, изпратиха представители. Добре дошли на гостите.
Давам думата на г-н Андреев като вносител на законопроекта.

Методи Андреев:

Уважаеми колеги, уважаеми гости, този законопроект е изключително важен, защото няколко пъти подобни законопроекти влизат в Народното събрание – в 41-то и в 42-то Народно събрание, но никога досега въпросът за давността върху престъпленията, извършени от комунистическия режим, както виждате в законопроекта има и разширяване на тежките престъпления, които стартират в предложения законопроект. Досега никога не е бил решен въпроса справедливо с този правен институт – давността.
Защото в крайна сметка 25 години след промените ние сме свидетели на един много неприятен процес – процес, който се мъчи да реабилитира всичко онова, от което ние се измъкнахме преди 25 години. Говоря по-конкретно към тази част от законопроекта, защото в крайна сметка това е спорната част. Другата част от законопроекта общо взето мисля, че няма да предизвика и толкова големи политически спорове. Тези политически спорове и досега не са намерили своето законодателно решение. Единственият подобен законопроект, който казва нещо за онова време, това е Законът за обявяване на комунистическия режим за престъпен. Но както и вие знаете, това е един законопроект, който имаше по-скоро декларативен характер. Той нямаше такъв характер, който да бъде приложим към политиката и обществения живот в страната. Това беше една морална оценка на оня строй.
За първи път в Наказателния кодекс се предлага текст, който да превърне Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен в реален закон, закон, който има реално практическо приложение. И от сега трябва да кажа, че за съжаление, това наше предложение, което ние правим надали ще има всъщност някакво реално приложение в законодателната практика, защото тези дейци, които ние осъждаме с тези текстове отдавна не са между живите, или ако са останали някои от тях, аз поне не знам, може би са само хората, които са замесени във възродителния процес.
По-скоро този текст ние трябва да го приемем не за друго, а защото това е един морален жест към онези хора, на които животът им беше съсипан по времето на комунистическия режим и които и досега не са намерили оправдание, не са намерили справедливост в държавата. Ние сме свидетели на много дискусии в този парламент, когато модерната уж лява партия, член на ПЕС, многократно изказва становища, които практически имат за цел да реабилитират комунистическия режим преди 10 ноември. И аз искам да се обърна към членовете на Българската социалистическа партия и да им кажа, че този закон и по-скоро този параграф, в който се третира този въпрос, е един шанс, един аргумент, с който те могат да убедят българските граждани, че на последните избори не са постъпили правилно, като не са ги подкрепили, защото са смятали, че БСП е същата стара БКП. Ако те подкрепят в зала този законопроект и този параграф, те ще дадат един аргумент на българските граждани, ще дадат една надежда, че в България БСП е започнала един процес с цел демократизиране. Иначе неистово да защитаваме безспорните престъпления, които са извършени по време на комунистическия режим означава само едно, че БСП се превръща в римейк, жалък римейк на бившата БКП. Не може по този начин да се обръщаме към исторически събития и факти, които обективно са се случили. Както сме признали правата и престъпленията, вършени преди Девети септември, така трябва да бъдат признати същите престъпления, извършени много повече, в много по-големи размери след Девети септември. Не да ги признаем, а да ги осъдим и да се знае, че в Наказателния кодекс има текст, който осъжда тези престъпления и ги признава за такива. Няма нищо друго, освен една елементарна справедливост към този период и към хората, пострадали от него. А те са много. Те са стотици хиляди български граждани.
Така че моят апел към вас е да подкрепим на първо четене законопроекта и в другите му точки. Там, примерно, ще видите, че има интересни текстове, които хвърлят ръкавица към правната мисъл. Те ще предизвикат сериозни дебати в юридическите среди. Например, въпроса за радикалните религии. Защото радикална религия в момента, както виждате, има сериозни проблеми в световен мащаб, които произтичат от престъпления, свързани с радикални религии. Но радикалната религия не е само, както ние обикновено си мислим „ислям”. Радикална религия може да бъде всяка една религия, която премине едни граници. Ние много добре си спомняме убийството на стотици хора в Норвегия. Така че радикализмът не е присъщ само на една религия.
Помъчил съм се с моите колеги, на които им благодаря, и тук да спомена, че по този закон са се трудили хора-експерти, аз не съм юрист, но по закона са работили хабилитирани лица, доктори по право. Благодарен съм, че те успяха да намерят един приемлив текст, който да постави началото на тази дискусия. Ще видите, че тук предлагаме да се махне давността, примерно, върху престъпления, които са наше ежедневие – производството, търговията с наркотици, склоняването към използване на наркотици. Това са тежки престъпления и държавата трябва да има към тях изключително тежко и сериозно отношение. Тероризъм – вкарваме тероризма, да няма давност върху престъпления, извършени на база тероризъм. След това насилствено забременяване, т.е. изнасилване. След това насилствена проституция. За тези прояви в българското общество трябва да бъдат сериозно наказани от българското законодателство.
Има и един много интересен текст, който мисля, че донякъде допълва и усилията на българските юристи, как можем да направим така, че когато едно лице е осъдено, то да не може да се укрие. В тази посока вече има няколко примери: братя Галеви, Евелин Банев - Брендо, Илиан Тодоров и т.н. Той си има вече достатъчно примери. Ние предлагаме просто за тези хора, които са осъдени и се укриват след произнасяне на присъдата, давността да не тече. Той, когато и да се яви, когато и да бъде заловен, правосъдието да влезне в пълна сила за тези хора. Предлагаме го и за хората, които придобиват имунитет. Да не би когато един човек, когато стане народен представител и добие имунитет и като мине времето, през което е бил народен представител, давността вече да е влязла в сила и той да не може да бъде съден. Има случаи за такива наши колеги народни представители. Да не ги казваме.
Това е накратко законопроектът. Смятам, че той е актуален и очаквам вашата подкрепа.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Методиев. Колеги, имате думата. Г-н Казак.

Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости, искам да обявя, че и тримата членове на Комисията по правни въпроси от парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим така внесения законопроект от г-н Методи Андреев и група народни представители, тъй като той е в унисон с нашата твърда позиция, последователна през всичките тези години, да се намери правната форма за постигане на възмездие от страна на извършителите на престъпления от комунистическия режим и непокриването с давност на тези престъпления, включително и тези по възродителния процес. Знаете, че ние сме подкрепяли подобни инициативи тогава, когато те са внасяни от други колеги. Г-н Лъчезар Тошев има огромни заслуги през годините за отстояването на тази идея и внасянето на подобни законопроекти. Редица неправителствени организации през годините също са настоявали за това. Нашите избиратели са настоявали непрекъснато да се потърси отговорност от авторите и извършителите на така наречения „възродителен процес”, от които пострадаха стотици хиляди български граждани. За съжалени, знаете, че така нареченото „Дело № 1” от 1990 г. срещу Тодор Живков, Георги Атанасов и Димитър Стоянов така и неприключи. Междувременно от тогавашните обвиняеми жив остана само Георги Атанасов и делото е на трупчета заради абсолютно неизпълними задължителни указания, давани от съда през годините към прокуратурата да разпита всички пострадали от възродителния процес, като че ли прокуратурата може да разпита всеки един от стотиците хиляди пострадали. Това дело така и не можа да приключи. И реално всички пострадали се изправиха де факто пред отказ от правосъдие от страна на нашата правосъдна система.
Така че знаете, че и ние внесохме подобен закон в началото на този мандат. Искам дебело да подчертая, че през миналия мандат последователно настоявахме този въпрос да бъде решен, но по едни или други процедурни хватки и политически заигравки тогава от страна и на други политически сили, през миналия мандат подобен законопроект не можа да бъде приет. Надявам се, че този път най-после този законопроект ще бъде приет окончателно. Този въпрос ще бъде решен.
За съжаление, обаче, г-н Андреев, не знам доколко е било удачно това във вашия законопроект да смесвате теми, да вкарвате и други хипотези, които наистина ще предизвикат сериозни спорове. Може би щеше да е добре да се ограничите само с нещата, свързани с престъпления против мира и човечеството, престъпления на комунистическия режим и т.н., защото в останалата част от вашите предложения някои от тях са спорни, други абсолютно неприемливи за мен и специално терминът „радикална религия” е абсолютно неприемлив. Няма такъв термин. Няма религия, която да е радикална сама по себе си. Нито ислямът е радикална религия, нито християнството, нито пък която и да е друга. Има идеологии, радикални идеологии, които използват определена религия за политически цели чрез тероризъм. Тоест, вашето определение, което сте дали: „Радикална религия” е религия, която се използва за постигане на политически цели чрез тероризъм.” Е неправилно. Идеология! Има идеология „джихадизъм” в момента, което се изповядва от последователите на Ислямска държава, на Ал Кайда. Това е идеология, която злоупотребява с исляма за прикритие за постигането действително на политически цели чрез терористични спецове.
Така че категорично трябва да отпадне този термин „радикална религия” от крайния вариант на законопроекта, но, надявам се, между първо и второ четене наистина да има дебат. По принцип трябва да има дебат и по основната тема на този законопроект, а именно престъпленията на комунизма. Неминуемо ще предизвикат дебат и тези нови предложения, които сте направили.
Така че ние принципно подкрепяме този законопроект и се надяваме основният му замисъл, а именно непокриването с давност на престъпленията от комунистическия режим най-после да бъде приет окончателно от българския парламент. Благодаря.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. За реплика г-н Андреев.

Методи Андреев:
Приемам това, което каза г-н Казак, защото аз и в началото, когато разказвах какво представлява този закон казах, че хвърляме едно предизвикателство към юристите. Въобще не претендирам, че най-правилният израз съм намерил. Но тези въпроси представляват бяло петно в българския правен мир, в българските закони, затова не е лошо да се мисли в тази посока.
Вие казвате, че би трябвало да се концентрираме само върху престъпленията на комунизма, само че аз имам малко по-различно виждане. Това че 25 години държавата не пребори комунистическия манталитет, ние отхвърлихме комунизма, но комунистическият манталитет остана. В резултат на това нещо в България ние наблюдаваме едно изключително тежко беззаконие, което довежда до изключително силно влияние на хората и организациите, които работят в незаконната част или в сивия сектор на българската икономика. Това са хората, които търгуват с наркотици, хората, които търгуват с проститутки, хората, които създадоха фундамента на така наречената „посткомунистическа престъпност”. Причините за тази тежка посткомунистическа организирана престъпност, а и много от нейните организатори са свързани с комунистическата държава. В това мисля, че никой не се съмнява. Кой държи каналите, примерно, за скрит транзит? Кой държи каналите за наркотици? Кой държи каналите за трафик на хора? Голямата част от тези хора са свързани с бившата комунистическа държава. Спор за това няма. Затова тези тежки престъпления, които са протекли от липсата на политическа воля държавата да се справи веднъж завинаги с този комунистически манталитет, който ние го запазихме дълбоко в себе си, е довело до това положение на нещата.
И ако вие обърнете внимание, ще видите, че има едни точки 5 и 6 – обърнете им внимание. Те са много, много интересни, особено т. 6.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Методи Андреев. Г-н Петър Славов.

Петър Славов:
От Реформаторския блок ще подкрепим законопроекта. Ние сме и съвносители, заедно с колегата Методи Андреев.
От правна гледна точка ми се струва, че наистина е вложен много сериозен труд и е търсено едно комплексно разрешаване на тези проблеми, които колегата Андреев доста добре описа, а също така и на проблеми, които и в момента ни заобикалят и е логично да търсим и тяхното регламентиране сега, а не след години, когато може и да е късно.
Така че аз в този смисъл приветствам опита на вносителите и авторите наистина да потърсят едно комплексно решение въобще на проблеми, които стоят пред една държава, в която е имало тоталитарен режим, част от този елит, който е бил от този тоталитарен режим очевидно е свързан с престъпни групировки и до ден днешен част от тях продължават да вършат незаконни действия, в някои случаи, позовавайки се включително на изтекла погасителна давност за престъпления, които са извършени и поради която причина не биха могли да бъдат преследвани по сега действащото законодателство.
Пак обръщам внимание, че става дума за престъпления, които към онзи момент са съставлявали такива, но поради това че режимът е бил тоталитарен и за някой законът е бил един, а за други не се е прилагал, те са успели да избегнат наказателната отговорност и преследване.
Така че още веднъж казвам, че ще го подкрепим, приветстваме идеята и може би евентуални прецизности по някои формулировки и легални дефиниции мисля, че между двете четения можем да ги коригираме. Но сега сме на първо четене и предлагам да го подкрепим всички.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Ако други народни представители не искат думата, да дам думата на нашите гости.
Реплика (от Ал. Александров):
Защо ГЕРБ не се изказват?

Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Методи Андреев е от ГЕРБ. Г-жа Атанасова.

Десислава Атанасова:
Уважаеми колеги, уважаеми гости, може би липсата на коментар от наша страна се дължи на две неща: от една страна, че вносител е народен представител от ГЕРБ и е съвсем логично и е ясно, че политическа партия ГЕРБ застава зад този законопроект. Втората причина е, че ние в рамките на предходни мандати, включително и аз в лично качество съм внасяла подобни законопроекти, заедно тогава с други колеги, факт е, обаче, че при предходното мнозинство на 42-то Народно събрание той изобщо не стигна до гласуване на второ четене.
Така че тук мисля, че няма нужда изобщо по този начин да се поставя въпроса за подкрепата на политическа партия ГЕРБ. Тя е заявена, тя е категорична, тя е последователна.
Аз по-скоро съм провокирана от въпроса ви и ми се щеше да чуя позицията на колегите от БСП-лява България, които вероятно по причина, че няма да подкрепят този законопроект не присъстват и на Комисията по правни въпроси. И този въпрос задавайте, Господине, на тях, въпреки че им се извиняваха на колегите от ДПС, но по-логичното е сега да застанат и да си кажат аргументите тук в тази зала и в пленарната зала, когато се гледа този закон и, ако е необходимо, да им се извинят отново.
Така че и от името, мисля, и на останалите колеги от нашата група подкрепяме закона. Мнозинството от вносителите са членове на парламентарната група на ГЕРБ и ГЕРБ ще го подкрепи и на първо и на второ четене в пленарна зала. Благодаря.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Атанасова. Първа поиска думата г-жа Друмева и след това Вие. Заповядайте.

Лиляна Друмева:
Уважаеми дами и господа, уважаеми г-н Андреев, като вносител на законопроекта,
Преди всичко, като председател на Съюза на репресираните от комунизма, бих искала да благодаря на тези, които първи повдигната този изключително важен въпрос за развитието на нашата страна. Защото, ако трябва да цитирал Оруел - „който владее миналото, владее настоящото” и това комунистите прекрасно го знаят и за това толкова здраво са се вкопчили в идеята това минало да бъде само и единствено тяхно, за да владеят и настоящето и бъдещето.

От името на Националното ръководство на съюза искам да приветствам вносителите – всички, които са се разписали, и специално да се обърна към г-н Лъчезар Тошев. 
Поръчаха ми да Ви кажа, ако сте тук, че безкрайно ви благодарят за всичко, което сте направили досега. И към г-н Андреев. За нас това е изключително важно, дами и господа. Дори бих казала драматично важно. Моля ви, не търсете никаква емоционалност в моето изказване. Това, което съществува като текст, внесен текст, аз подкрепям безрезервно, без да мога да коментирам дали в юридически план, защото не съм юрист, някои от термините – съществуват или не. Имам предвид „радикалната религия”. Но е факт, че такива явления в България вече са установени, нещо повече – даже имаше и съдебни процеси. Така че нека юристите да си кажат думата по този въпрос.
Аз искам да акцентирам тук на един много важен момент, с който всъщност г-н Андреев започна своето изказване – този, за реабилитацията на комунизма. Уважаеми дами и господа, това е факт.
Мога да кажа съвсем накратко – репресията продължава със страшна сила от същите тези синове, внуци, та дори и правнуци вече, които убиваха близките ни, които ни интернираха, които направиха живота ни ад.
Нека да си спомним съвсем наскоро честването в Белене, което беше организирано, забележете, от италианския свещеник Паоло Кортези. И ние изведнъж бяхме удивени от загрижеността на някои моралисти как не бивало да се прави инсценировка на онова, което се е случило в Белене, как това застрашавало морала на децата ни, как тези сторонници на морала не се сетиха за го защитят, когато се ограбваха банките, когато по рафтовете на магазините имаше само оцет и нищо друго, когато разграбиха КТБ, когато се случваше всичко онова по време на комунистическите правителства след 1989 г. Аз просто се чудя каква е тази памет? Очевидно на нас ни липсва такава. Липсва ни българска памет. Защото, забележете, само с две изречения ще кажа нещо, от което аз съм втрещена.
Нямам нищо против да помним какво се е случило по време на Втората световна война. Имам предвид семитизма, имам предвид влиянията на Хитлер, концентрационните лагери и т.н. Но ние изпращаме учители в Израел да се учат да преподават холокоста. Колко български преподаватели ние обучихме, ние информирахме историци, колко програми по история сменихме в българските училища. Аз съм втрещена от това, че бидейки лектор в чест на всички изяви на Президента „25 години демократични промени в България”, че българските ученици, имам предвид зрелостниците, българските учители не знаят нищо за това. Буквално нищо не знаят какво се е случило преди 10 ноември. Даже не можеха да повярват, че се е чакало на опашка за банани. А да не говорим за комунистическите лагери, за престъпленията, за всичко, което нашият народ е изтърпял. Едва ли си даваме сметка колко важно е това? Да се знае, че не трябва да има давност за комунистическите престъпления. Едва ли си даваме сметка, че ние като единствен народ от всички бивши комунистически страни нито изградихме институт „Памет”, нито изградихме някакъв мемориален комплекс, макар и съвсем семпъл, пред който да отидем и да се поклоним, нито пък имаме такъв ден за национален траур специално за жертвите на комунизма.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Друмева. И други ваши съмишленици искат изказвания. Да припомня - 3 минути е лимитът. Заповядайте.

Сезгин Мюмюн:

Добър ден. Председател съм на гражданска организация „Федерация справедливост – България” – организация, която от години се занимава с делото за възродителния процес, със смяна на имената.
Първо искам да благодаря на г-н Методи Андреев. 
Искам да благодаря на г-н Лъчезар Тошев и на Евгени Михайлов. Също искам да благодаря на политическа партия ГЕРБ, която пое инициативата в 42-то Народно събрание да внесе за първи път в българската политика за престъпленията на комунизма.

Така че ние като гражданска организация ще подкрепим и подкрепяме тази инициатива, но исках да се обърна специално към г-н Методиев и да попитам дали е възможно в т. 8 да се добави: „смяна на имената на български граждани”, без значение техния произход.

„8. Преследване на определена група или общност поради политическа, расова, национална, етническа, културна, религиозна принадлежност или пол в съответствие с определението в чл. 93, т. 29, подточки „б” и „й” или поради други основания, които са общо признати за недопустими по международното право във връзка с всяко действие, посочено в този член, или всяко престъпление от компетентността на Международния наказателен съд.”

Да не слагаме „възродителен процес, защото няма такова понятие. Дали е възможно, разбира се, ако е възможно, бихме подкрепили и такъв текст.

Предс. Данаил Кирилов:
Това е въпрос за между първо и второ четене. Г-н Андреев, ако иска, може да ползва експертна помощ по този въпрос, защото знам, че е обсъждан.

Методи Андреев:
Г-н Мюмюн, не знам коя т. 8 имате предвид?

Сезгин Мюмюн:
В Раздел IV, чл. 418а, т. 8.

Методи Андреев:

Сега мога да ви кажа следното. Тези текстове са взети точно от това, което е прието от Римския статут „Престъпления срещу човечеството” – едно към едно е преводът, както е направен, така че ние нищо не можем да включваме повече от това, което е написано. Това е Римският статут, който е ратифициран 2002 г.

Така че в Раздел IV. Престъпления срещу човечеството това е буквално преводът на Римския статут.

Предс. Данаил Кирилов:

Благодаря. Заповядайте.

Александър Александров:

Искам с пет думи да направя автобиография.
Баща ми е убит от комунистите на 20 септември 1944 г. на 28 години. Нося ви снимка и ще ви я покажа. Убит е за това, че е казал на група партизани от Славчо-Трънския отряд, че са разбойници. Значи дядо ми е пребит в затвора на 47 години през 1945 г., защото е имал фурна. Единият чичо е бил на лагер в „Куциян”, другият – в затвора. А мен от тригодишен ме водят враг на народа. Баща ми е бил миньор в мината, осигуряван, застрахован. Майка ми 1946 г. ги съди за попечителство и за пенсия. Мене ме лишават, защото аз съм враг на народа. Не съм получил наследствена пенсия от баща си. Изселени сме от Парник. 18 години майка ми работи в мината. 5 години не би даваха да следвам.
Е ако има по-добра характеристика от това?! Бяхме репресирани, а сега сме два пъти повече репресирани. Тоест, това събрание, дами и господа депутати, г-н Методиев, трябваше да бъде 1990 г., или още 1990 г. ние трябваше да поставим този въпрос. Браво на г-н Тошев! Браво на г-н Евгени Михайлов! Но те заедно с г-н Методиев и г-жа Лиляна Друмева не бяха достатъчно силни, защото наистина ГЕРБ не ги подкрепи на предишното събрание.
Господа, дайте да видим какво направиха румънците, какво направиха поляците, какво направиха всички бивши социалистически страни и наистина да ги поставим където трябва. Аз съм председател на неправителствена екологична организация – 70 души професори, в момента в министерствата не може да се пробие с един проект, защото там са децата на комунистите и техните наследници. Извинявайте, аз съм бил на възродителния процес, имам хиляди приятели в Турция, бях учител в Гроздово, когато беше възродителният процес, но възродителният процес е едно съвсем малко нещо като престъпление в сравнение с това, което те направиха – те за 40 дена избиха 38 хиляди души. Само на 9 септември са убити 5 хиляди души. И това историята трябва да го знае. И много е интересно това, че по време на комунизма аз си знаех враговете и се пазех от тях, а сега не знам. И Иван Костов ми беше враг. Защото те се страхуваха от такива като нас, които имат по четири висши образования и сме засегнати. Те се страхуваха да не им вземем тяхното място. Аз лично съм помогнал на Александър Йорданов, на Илко Ескенази, на Венци Димитров и на Благой Димитров да станат депутати. Тогава бях в бизнеса. Дадох им пари да станат депутати. Може да ги питате.
Така че поздравления за нещата. И когато ги гласувате, ни извикайте отново да дойдем.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Александров. 
Заповядайте.

Неделчо Илинчев:

Добър ден на всички. Благодаря на г-н Методи Андреев, г-н Славов, г-н Тошев, г-н Михайлов, че най-после се осъществи една от моите мечти да се разгледат нещата, които са били преди 25-35-40 години и за тези, които бяха в Белене и т.н.
Не се представих. Казвам се Неделчо Илинчев, политически затворник, следен от 1973 до 1986 г. в армията под оперативна разработка „Радиста”, че ще предавам информация на Шести американски флот, който се намираше в Средиземно море. Досега не съм се изявявал никъде с моята автобиография, защото е по-хубаво да не знаят къде съм бил и кога съм бил. Ще направя една вметка, с г-н Сезгин Мюмюн се засякохме в Старозагорския затвор.
Искам да ви кажа, дами и господа, че през 1985 г. е задържан един колега – Маргарит Димитров, който е обвинен за шпионаж, без да е никакъв шпионин – старши лейтенант от Шуменското военно училище, обаче служеше в едно поделение в София – ПВО на ВДС, а аз бях в Пловдив - ПВО на ВДС, Втори армейски отделен район –технически батальон. Наскоро в Комисията по досиетата разгледах неговото дело (преди две седмици), той абсолютно без никакво основание е обявен за шпионин и през 1985 г. беше разстрелян като куче, без да знае неговото семейство къде и как, къде се намира и т.н.
Същата разработка беше планирана и за мен следващата година. Това е с цел някои хора от висшите етажи на Държавна сигурност да си сложат генералски пагони и да бъдат толерирани от властта. Като нямаме врагове, сами можем да си ги намерим и т.н. 1986 г. бях три месеца на Развигор - много опасен престъпник. Там служителите надзиратели ми казаха, че ще ме бръснат с бензинова лампа, защото бях брадясал, мръсен.
Едно от моите обвинения, които и досега не са изчистени от военните архиви в Търново, където ходих миналата година и с ужас разбрах, че аз още се водя враг на народа, неблагонадежден и т.н.
Крайно време е след 25 години да се разбере кой, кой е, кой какво е допринесъл и защо наши хора няма никъде в нито едно управление до този момент.
И нещо, което е важно за вас законодателите. 1992 г. съм оправдан от Върховния военен съд. Сега ми казват, че не мога да бъда върнат в армията, защото законите били такива. Не подлежа на връщане обратно на служба. Разбирате ли какво искам да ви кажа: репресиран, унищожен. Аз междувременно си завърших образованието и т.н. И благодарение на моята упоритост засега не се оплаквам и съм успял донякъде в живота. Благодаря.

Предс. Данаил Кирилов:

Благодаря ви. Колеги, предварително прекратявам дебата, защото в залата трябва да заседава друга комисия. Но ми се струва, че изчерпахме изказванията. Нямаше спор. Дебат имаше, спор нямаше.

Има ли възражения по прекратяване на обсъжданията? Няма.
Пристъпваме към гласуване. Моля, който е „за” да подкрепим на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-87, внесен от Методи Борисов Андреев и група народни представители на 08.05.2015 г., да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.

Законопроектът на Методи Борисов Андреев се приема на първо четене.
Колеги, благодаря ви. Закривам извънредното заседание.


Председател:

Данаил Кирилов


ОСЕМДЕСЕТ И ОСМО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 25 юни 2015 г.
Открито в 9,03 ч.



Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Иван К. Иванов и Кирил Цочев

Секретари: Иван П. Иванов и Калина Балабанова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)


(…)

Преминаваме към:

ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.

Има девет законопроекта: два законопроекта на господин Волен Сидеров и група народни представители; третият Законопроект е на господин Лютви Местан и група народни представители; два законопроекта на Министерския съвет; Законопроект на Цецка Цачева и група народни представители; Законопроект на Петър Славов; Законопроект на Валери Симеонов и група народни представители и Законопроект на Методи Андреев и група народни представители.
Припомням, че по първите шест дебатът е открит, което означава, че докладите са предоставени на вниманието на пленарната зала, както е дадена и възможност на вносителите да представят законопроектите си.
Сега предстои да чуем докладите по новите три законопроекта, които са обединени съвместно в тази точка – Доклад на Комисията по правни въпроси относно законопроектите внесени от Министерския съвет, господин Валери Симеонов и група народни представители и господин Методи Андреев.
Докладът на Правната комисия по трите законопроекта ще ни представи госпожа Атанасова.

(…)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Резюме на втория доклад, госпожо Атанасова.

ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-87, внесен от Методи Борисов Андреев и група народни представители на 8 май 2015 г.

Със Законопроекта се предвижда отпадането на давността за наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на тежки престъпления против правата на човека, извършени след 9 септември 1944 г. от ръководни дейци на Българската комунистическа партия или от трети лица, на които са възложени длъжностни или партийни функции. Посочените в Законопроекта престъпления са били инкриминирани към момента на тяхното извършване. В тази връзка със Законопроекта не се въвеждат нови наказателни състави, а единствено се цели отпадане на давността за тези престъпления.

Предвид високата степен на обществена опасност на съответните деяния, се предвижда отпадане на давността за тероризъм; за престъпления, извършени на радикална религиозна основа, както и за други тежки престъпления. Предвижда се давност да не тече през периода, през който извършителят на престъплението се укрива от правосъдието или се ползва с имунитет. Със Законопроекта се въвеждат дефиниции на новите понятия, които са възприети в него.

В подкрепа на Законопроекта се изказаха госпожа Лиляна Друмева – председател на Съюза на репресираните от комунизма „Памет”, господин Александър Александров – организационен секретар на Съюза на репресираните от комунизма „Памет”, господин Неделчо Илинчев – член на Съюза на репресираните от комунизма „Памет” и господин Сезгин Мюмюн – председател на Федерация „Справедливост – България”.

След проведено гласуване, Комисията по правни въпроси:
- с 11 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-87, внесен от Методи Андреев.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
Процедура – заповядайте, господин Хайтов.

ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Излизането ми днес на трибуната е отправено с молба към Вас да се разпоредите или да направите необходимото тук да присъства и вносителят от страна на Министерския съвет. Считам, че е редно това да бъде министърът на правосъдието.
Преди обяд приемахме Закона за енергетиката – министър Петкова беше тук, защити Закона. Преди няколко дни по същия начин – Закона за здравното осигуряване, министър Москов беше тук. Министър Христо Иванов, неизвестно защо отсъства, а това не е правилно.
Неколкократно на председателски съвет лично Вие сте обръщали внимание, че е редно вносителите да са тук, за да защитят своя Законопроект. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Хайтов.
Това се отнася както за инициативите на Министерския съвет по отношение на ресорния министър, така и за колегите народни представители.
Моля направете необходимото и поканете по най-бързия начин министър Иванов да влезе в залата.



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на правосъдието господин Петър Петков, който пътува насам.
Режим на гласуване във връзка с предложението на господин Хайтов.
Гласували 76 народни представители: за 58, против 15, въздържали се 3.
Предложението не е прието – кворумът е 62 народни представители.

От името на вносителите по Законопроекта на Методи Андреев и група народни представители – законът е ясен.

Вие ли ще го представите, господин Славов?
Заповядайте!

ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.

Колеги, като съвносител на този Законопроект, ще го представя кратко.

Това, което колегата Методи Андреев заедно с колеги от различни парламентарни групи е внесъл, е продукт, който е работен в няколко парламента, доколкото разбрах, докато добие този вид в момента и да бъде годен за внасяне.
Доста сериозна работа е свършена там, консултиран е също, доколкото знам, с водещи юристи, пеналисти, за да може да бъде внесен в пленарната зала. Той касае на практика прецизиране и разширяване на хипотезите на това „що е то престъпление срещу човечеството” по Наказателния кодекс и възможността за давността.
Давността, както знаете, е изключена, тя не тече и няма ограничения такива престъпления, извършени срещу мира и човечеството, да бъдат наказателно преследвани във времето.

Тази уредба е прецизирана доста сериозно, като в нея са включени престъпления, извършени през годините на комунистическия режим, в това число от дейци на тогавашната управляваща комунистическа партия, престъпления срещу различни групи от българското общество, в това число възродителния процес, при който е извършена тази насилствена смяна на имената, както и редица други подобни деяния, свързани тогава с източване на държавно имущество, превеждане по задгранични и чуждите фирми, които след това, знаем, как минаха за една нощ в частни ръце и така нататък.

В Допълнителните разпоредби на Закона е предвидено давност да не тече и за лица, ползващи се с имунитет, или за такива, укрили се от наказателно преследване, за да може наистина да бъде наложена справедливата наказателна репресия на държавата за извършено престъпление.
Това, с което завършвам, всъщност е, че Законопроектът на практика касае и престъпления, обявени по Наказателния кодекс за престъпления към момента на извършването им и към настоящия момент, тоест няма някакво недопустимо разширяване на обхвата му. Така че и това нещо е съобразено.

Разбира се, апелирам за подкрепа. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Откривам дебата по деветте законопроекта.
Моля народните представители, които желаят да участват, да дадат заявка, знак за това.

РЕПЛИКИ: Няма. Няма.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбирам, че няма народни представители, които желаят да участват в дебата.
Трети въпрос: има или няма? Няма такива.

Дебатът е закрит, преминаваме към гласуване.

Моля народните представители да влязат в пленарната зала.

(…)

И последният Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е с вносители Методи Андреев и група народни представители.
Гласуваме.

Гласували 107 народни представители:

за - 88, против - 14, въздържали се – 5.

Предложението е прието.


За отрицателен вот, заповядайте. (Шум, реплики, народни представители излизат от залата.)

Колеги, заседанието не е приключило! Звънецът не е ударен!

ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.

Правя отрицателен вот по този Законопроект.

На първо място това е Законопроект в Наказателния кодекс, в който обаче няма нито един юридически довод, никаква юридическа логика. Аз не намирам такава в този Законопроект.
На второ място, този Законопроект има обратно действие.

Недопустимо е в Наказателния кодекс по един такъв начин – неюридически, без всякаква юридическа логика да се допусне обратно действие.

Освен това с този Законопроект се въвежда едно разделение в българското общество, защото този Законопроект е откровено против определени политически партии, бивши политически партии. По същата логика би следвало да се въведе и Законопроект в Наказателния кодекс, който осъжда престъпленията, примерно, извършени от правителството на Иван Костов във връзка с така наречената и известна в нашето общество „приватизация”, която откровено беше криминална.

Поради тези причини и още много, които виждам, че залата може би няма търпение да изслуша, аз гласувах „против”. Смятам, че това е унизително за българския парламент, за съвременна България, която е част от Европейския съюз – там, където ние радеем за демокрация, не може да се гласуват такива законопроекти, които откровено нямат нищо демократично и, пак повтарям, нищо юридическо в тях.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попов.
Съобщение за Парламентарен контрол на 26 юни 2015 г., 11,00 ч., петък.

(...) 



 
-->
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

Д О К Л А Д
Вх. № 553-03-81/02.07.2015 г.

ОТНОСНО: Общ законопроект на изменение и допълнение на Наказателния кодекс на приетите 25 юни 2015 г. на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:

- № 454-01-26, внесен от ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН и група народни представители на 27.10.2014г.
- № 402-01-11, внесен от Министерски съвет на 09.12.2014г.
- № 454-01-71, внесен от ЦЕЦКА ЦАЧЕВА ДАНГОВСКА и група народни представители на 19.12.2014 г.
- № 554-01-1, внесен от ПЕТЪР ВЛАДИСЛАВОВ СЛАВОВ на 05.01.2015 г.
  • № 502-01-27, внесен от Министерски съвет на 07.04.2015 г.
  • № 554-01-87, внесен от МЕТОДИ БОРИСОВ АНДРЕЕВ и група народни представители на 08.05.2015 г.,
изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание.



Общ проект!

ЗАКОН
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24 и 41 от 2015 г.)


§ 1. В чл. 16а се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:
„(2) Не е виновно извършено деянието, което е осъществено от непълнолетно лице, пострадало от престъпление по чл. 155, 156, 158а и чл. 188, ал. 2, или от непълнолетно лице, използвано за създаването на порнографски материал, когато е било принудено да го осъществи в пряка връзка с това му качество.”

§ 2. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на:
1. престъпления против мира и човечеството;

2. тежки престъпления против правата на човека по глава II, III и IV от Особената част на Наказателния кодекс, извършени в периода от 09.09.1944 г. до 10.11.1989 г. от ръководните дейци на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени определени длъжностни или партийни функции, от които са настъпили последиците, посочени в чл. 2 от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен;

3. престъпления по чл. 108а, чл. 233, чл. 313б, чл. 353а, чл. 354а, чл. 354б и чл. 354в;
4. престъпления, мотивирани и извършени на база на радикална религия;
5. даване на разрешение или одобряване на дейности, чрез които се предоставят в нарушение на закона финансови средства, както и контрабанда на специална продукция (оръжие, боеприпаси и техника) и на ядрени материали, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения или компоненти, в полза на диктаторски или терористични режими или организации от лица, представляващи свой или чужд интерес, както и от такива, които заемат или са заемали отговорно партийно и/или служебно положение, или са свързани или са били свързани със съвременните служби за разузнаване и сигурност и/или с тези на Народна Република България;
6. престъпления по глава V и глава VI от Особената част на Наказателния кодекс във връзка с дейността на банки, задгранични и външнотърговски дружества, както и на пенсионни, здравноосигурителни или гаранционни фондове, извършени от лица, представляващи свой или чужд интерес, както и от такива, които заемат или са заемали отговорно партийно и/или служебно положение, или са свързани или са били свързани със съвременните служби за разузнаване и сигурност и/или с тези на Народна Република България.“
2. Създава се ал. 3:

„(3) Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпления по глава втора, раздел І, раздел ІІ, раздел ІV, раздел V; глава трета, раздел І, раздел ІІ, раздел ІІІ; глава пета, раздел ІІІ; глава шеста, раздел І, раздел ІІІ; глава девета, глава десета, глава единадесета, раздел ІІІ, извършени по политически причини, от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., включително и тези, свързани с така наречения „възродителен процес“.“

§ 3. В чл. 81 се създава ал. 3:
„(3) Давност не тече през периода, през който деецът се укрива или се ползва с имунитет. В тези случаи ал. 3 не се прилага.“

§ 4. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 15 се създава буква „г”:
„г) функции на арбитър, възложени в съответствие със закона на чужда държава;”.
2. Точка 28 се изменя така:
„28. „Порнографски материал" е изготвен по какъвто и да е начин, неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, чието съдържание изобразява реално или симулирано блудствено действие, съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, както и похотливо показване на половите органи на лице;”.
3. Създават се т. 29-33:
„29. „Порнографско представление” е представяне на живо или в реално време пред другиго на похотливо показване на половите органи на дете или на участието на дете в реално или симулирано блудствено действие, съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм;
30. „Големи размери“ са тези, при които паричната равностойност на предмета на престъплението или на причинената вреда е не по-малко от седемдесет минимални работни заплати към момента на извършване на деянието;
31. „Особено големи размери“ са тези, при които паричната равностойност на предмета на престъплението или на причинената вреда е не по-малко от сто и четиридесет минимални работни заплати към момента на извършване на деянието;
32. По смисъла на чл. 418а:
а) „нападение срещу гражданското население“ е поведение, свързано с многократното извършване на деяния измежду изброените в чл.418а срещу всяко гражданско население, вследствие или в резултат на държавна или организационна политика за извършването на такова нападение;
б) „физическо унищожение“ е всяко умишлено налагане на условия за живот, насочено към изтребване на част от населението, включително
лишаване от достъп до храна и медицинско обслужване;
в) „поробване“ е упражняването на някое или всички правомощия, свързани с правото на собственост над едно лице, и включва упражняването на такава власт при търговия с хора, особено жени и деца;
г) „депортиране или насилствено преместване на население“ е насилственото преселване на съответните лица чрез експулсиране или други принудителни действия от областта, в която те присъстват правомерно, без основание по международното право;
д)“изтезание“ е умишленото причиняване на тежка физическа или душевна болка или страдание на лице, което се намира под властта или контрола на обвиняемия; с изключение на това, изтезанието не включва болката или страданието, които са причинени или са присъщи, или са резултат единствено на правомерни санкции;
е)“насилствено забременяване“ означава неправомерното раждане от жена, чиято бременност е предизвикана насилствено, с намерение да се повлияе на етническия състав на определено население или да бъдат извършени други тежки нарушения на международното право; това определение в никакъв случай не се тълкува като засягащо националните закони, свързани с бременността;
ж) „преследване“ е умишленото и тежко лишаване от основни права в противоречие с международното право поради причини, свързани с идентичността на групата или общността;
з) “престъплението апартейд“ означава нечовешки деяния с характер, аналогичен на посочените в чл.418а, извършени в контекста на институционализиран режим за систематично потискане и господство на една расова група над друга расова група или групи, и предприети с цел поддържане на този режим;
и) „насилствено изчезване на лица“ е арестуването, задържането или отвличането на лица от или с разрешението, подкрепата или съгласието на държава или политическа организация, последвано от отказ да се признае това лишаване от свобода или да бъде дадена информация за съдбата или местонахождението на тези лица, с цел те да бъдат лишени от правна защита за продължителен период от време.
й) терминът „пол“ означава двата пола - мъжки и женски, в контекста на обществото. Терминът „пол“ няма никакво друго значение освен посоченото.
33. „Радикална религия“ е религия, която се използва за постигане на политически цели чрез тероризъм.“

§ 5. В чл. 108а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „чл. 216, ал. 1 и 5“ се добавя „чл. 319б-319г“ и се поставя запетая.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Който пряко или косвено събира или предоставя финансови или други средства по какъвто и да е начин, като знае или предполага, че те ще бъдат използвани изцяло или частично:
1. за извършване на деяние по ал. 1;
2. от организация или група, която си поставя за цел извършване на деяние по ал. 1 или 3;
3. от лице, извършило деяние по ал. 1,
се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години.“
3. Създава се нова ал. 4:
„(4) Който се съгласи да участва в престъпление по ал. 1 или в обучение с цел извършване на престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до осем години.”
4. Създават се ал. 5, 6 и 7:
„(5) Деецът по ал. 4 не се наказва, ако доброволно се разкрие на властта преди да е извършено престъпление по ал. 1.
(6) Български гражданин, който излезе през границата на страната с цел да участва в престъпление по ал. 1-4, се наказва с лишаване от свобода до десет години.
(7) Наказанието по ал. 6 се налага и на чужденец, който с цел да участва в престъпление по ал. 1-4 влезе през границата на страната или незаконно пребивава в нея.“
5. Досегашната ал. 4 става ал. 8.

§ 6. В чл. 109, ал. 3 думите „престъпление по“ се заменят с „престъпления по“.

§ 7. В чл. 110 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Чужденец, който на територията на страната се подготвя да извърши в чужбина престъпление по чл. 108а, ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено в чл. 108а, ал. 1.“

§ 8. В чл. 149 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) За блудство наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, когато е извършено:
1. чрез употреба на сила или заплашване;
2. чрез привеждане на пострадалия в безпомощно състояние;
3. чрез използване на безпомощното състояние на пострадалия;
4. чрез използване на положение на зависимост или надзор;
5. по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, което се занимава с проституция.“
2. В ал. 4 се създава нова т. 2:
„2. ако е извършено по отношение на лице, което не разбира свойството или значението на извършеното;”.

§ 9. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който извърши деянието по ал. 1 по отношение на непълнолетно лице, което се занимава с проституция.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „В особено тежки случаи” се заменят с „Когато деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, което не разбира свойството или значението на извършеното, или деянието представлява особено тежък случай” и се поставя запетая.

§ 10. В чл. 151 се правят следните изменения и допълнения: 
 
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:
1. чрез използване на положение на зависимост или надзор;
2. по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, което се занимава с проституция;
3. от две или повече лица,
наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.

§ 11. В чл. 152, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
„2. ако изнасилената не е навършила 18-годишна възраст и се занимава с проституция;”.
2. Досегашните т. 2 и 3 стават съответно т. 3 и 4.

§ 12. В чл. 154а се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „като даде или обещае облага” и запетаите пред и след тях се заличават.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.“

§ 13. Член 155а се изменя така:

„Чл. 155а. (1) Който чрез информационна или съобщителна технология или по друг начин предоставя или събира информация за лице, ненавършило 18-годишна възраст, за да се установи контакт с него за извършване на блудствено действие, съвкупление, полово сношение, проституция, за създаване на порнографски материал или за участие в порнографско представление, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който чрез информационна или съобщителна технология или по друг начин установи контакт с лице, ненавършило 14-годишна възраст, с цел извършване на блудствено действие, съвкупление, полово сношение, за създаване на порнографски материал или за участие в порнографско представление.”

§ 14. В чл. 155б се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „лишаване от свобода до три години или с пробация” се заменят с „лишаване от свобода до пет години”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:
1. чрез употреба на сила или заплашване;
2. чрез използване на положение на зависимост или надзор;
3. от две или повече лица, сговорили се предварително;
4. повторно,
наказанието е лишаване от свобода от две до десет години.”

§ 15. Създава се чл. 155в:

„Чл. 155в. Който чрез употреба на сила или заплашване, или чрез използване на положение на зависимост или надзор склонява непълнолетно лице да участва в действително, виртуално или симулирано блудствено действие, съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, както и за похотливо показване на човешки полови органи, се наказва с лишаване от свобода до пет години.“

§ 16. Член 157 се изменя така:

„Чл. 157. (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използва положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено по отношение на непълнолетно лице, което се занимава с проституция, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.
(3) Когато деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.
(4) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.
(5) Когато деянието по ал. 4 е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, което се занимава с проституция, наказанието е от две до осем години.
(6) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.
(7) Когато деянието по ал. 1-6 представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години.”

§ 17. Член 158а се изменя така:

„Чл. 158а. (1) Който по какъвто и да е начин набира, подпомага или използва лице, ненавършило 18-годишна възраст, или група от такива лица да участва в порнографско представление, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
(2) Който принуждава лице, ненавършило 18-годишна възраст, или група от такива лица да участва в порнографско представление, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.
(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.
(4) Когато от деянието е получена имотна облага, наказанието е:
1. в случаите по ал. 1 или 2 - лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева;
2. в случаите по ал. 3 - лишаване от свобода от три до десет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева.
(5) Който наблюдава порнографско представление, в което участва лице, ненавършило 18-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до три години.”

§ 18. Създава се чл. 158б:

„Чл. 158б. За престъпление по чл. 149-157 или чл. 158а съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 или 7.”

§ 19. В чл. 159 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думата „интернет” се заменя с „информационна или съобщителна технология”.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) За деянието по ал. 1-3 наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до осем хиляди лева, когато:
1. за създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18-годишна възраст, или лице, което изглежда като такова;
2. за създаването на порнографския материал е използвано лице, което не разбира свойството или значението на извършеното;
3. е извършено от две или повече лица;
4. е извършено повторно.”
3. В ал. 6 думите „компютърна система” се заменят с „информационна или съобщителна технология” и думите „или глоба” се заменят с „и с глоба”.
4. Създава се нова ал. 7:
„(7) Наказанието по ал. 6 се налага и на онзи, който чрез информационна или съобщителна технология съзнателно осъществи достъп до порнографски материал, за създаването на който е използвано лице, ненавършило 18-годишна възраст, или лице, което изглежда като такова.”
5. Създава се ал. 8:
„(8) В случаите по ал. 1-7 съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 или 7.”
6. Досегашната ал. 7 става ал. 9.

§ 20. В чл. 164, ал. 1 след думите „който проповядва“ се добавя „или подбужда към дискриминация, насилие или“.

§ 21. Член 188 се изменя така:
„Чл. 188. (1) Който склонява лице, ненавършило 18-годишна възраст, към извършване на престъпление чрез принуда или чрез използване на положение на зависимост или надзор, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който склонява лице, ненавършило 18-годишна възраст, към проституция чрез принуда или чрез използване на положение на зависимост или надзор.
(3) Когато от деянието по ал. 1 или 2 са настъпили вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия, когато деянието не представлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и обществено порицание.
(4) Когато деянието по ал. 2 е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.
(5) В случаите по ал. 1-4 съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 или 7.”

§ 22. В чл. 251 ал. 1 се изменя така:
„(1) Който не изпълни задължение за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната, когато тя се явява външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до шест години или с глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението.“

§ 23. Член 303 се отменя.

§ 24. Създава се чл. 304в:
„Чл. 304в. Наказанията по предходните членове на тази глава се налагат и когато със съгласие на длъжностното лице, чуждото длъжностно лице или лицето, което твърди, че може да упражни влияние, дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму.”

§ 25. В чл. 343, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди б. „а“, в края, след думите „или на пешеходна пътека“ се поставя запетая и се добавя следният текст: „или на площи, предназначени само за пешеходци, или в паркове, градини и детски площадки в населените места, на територията на които движение на МПС не е разрешено”.
2. В б. „а“ думите „пет години“ се заменят с „шест години“, а думата „осем“ се заменя с „десет“.
3. В б. „б“ думите „десет години“ се заменят с „петнадесет години“, а думите „петнадесет години“ се заменят с „двадесет години“.

§ 26. В чл. 343б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „до една година“ се заменят с „от една до три години“, а накрая се добавя „и с глоба от двеста до хиляда лева“.
2. В ал. 2 думите „две години“ се заменят с „от една до пет години“, а думите „от сто до триста лева“ се заменят с „от петстотин до хиляда и петстотин лева“.
3. В ал. 3 думите „до две години“ се заменят с „от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева“.
4. Създава се ал. 4:
„(4) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 3, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.“.

§ 27. В чл. 343в се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „до две години“ се заменят с „до три години и с глоба от двеста до хиляда лева“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Който управлява моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.“

§ 28. В глава четиринадесета от Особената част се създава раздел IV с чл. 418а и 418б: 
 
„Раздел IV

Престъпления срещу човечеството

Чл. 418а. Който с цел извършване на широко или систематично съзнателно нападение срещу гражданското население причини:

1. убийство;
2. физическо унищожение;
3. поробване;
4. депортиране или насилствено преместване на население;
5. лишаване от свобода или друго тежко лишаване от физическа
свобода в нарушение на основните правила на международното право;
6. изтезания;
7. изнасилване, сексуално робство, насилствена проституция, насилствено забременяване, насилствена стерилизация или всяка друга форма на сексуално насилие с подобна тежест;
8. преследване на определена група или общност поради политическа, расова, национална, етническа, културна, религиозна принадлежност или пол в съответствие с определението в чл. 93, т. 32, подточки „б" и „й" или поради други основания, които са общопризнати за недопустими по международното право във връзка с всяко действие, посочено в този член, или всяко престъпление от компетентността на Международния наказателен съд;
9. насилствено изчезване на лица;
10. престъплението апартейд;
11. други нечовешки деяния със сходно естество, които умишлено причиняват голямо страдание или тежко увреждане на тялото или на душевното или физическото здраве,
се наказва за престъпление срещу човечеството с лишаване от свобода от десет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 418б Който извърши деяние, обявено за престъпление против мира и човечеството от международен договор, влязъл в сила за Република България, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или с доживотен затвор."

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 29. Този закон въвежда Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (OB, L 335/1 от 17 декември 2011 г.).

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 30. Този закон влиза в сила петнадесет дни след обнародването му в „Държавен вестник“.

§ 31. Параграфи 2, 3, 4 относно чл. 93, т. 32 и 33 и § 28 се прилагат и по отношение на престъпленията, за които давностните срокове вече са изтекли.

§ 32. Наказателните дела за престъпления по § 2, които са прекратени поради изтекла давност, се възобновяват с влизането в сила на този закон.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ

-->

Методи Андреев: Има съпротива за отпадане на давността за престъпленията на комунистическия режим

публикувано на 21.08.15 в



http://bnr.bg/horizont/post/100593560/metodi-andreev-ima-saprotiva-za-otpadane-na-davnostta-za-prestapleniata-na-komunisticheskia-rejim





Posted by at
Абонамент за: Публикации (Atom)