Тропар, глас 7
Преобрази се на планината, Христе Боже,
като показа на Твоите ученици славата Си, доколкото можеха да я видят, та по молитвите на Богородица да осияе и нас, Твоята вечна светлина.
Подателю на светлината, слава на Тебе.Кондак, глас 7
На планината се преобрази, Христе Боже, и учениците Ти
доколкото можаха, да възприемат, видяха Твоята слава, та когато Те видят разпнат, да разберат Твоето доброволно страдание
и да проповядват на света, че Ти наистина си сияние на Отца.
Икона на Преображение Господне от Зографския манастир |
Първоначално се е казвала „Св. Николай” и е била съборна църква на града до построяването на църквата „Св. Троица” от уста Колю Фичето.
Възстановена е върху старите основи през 1836г. под името „Св. Преображение Господне”. Тя е трикорабна. Централният престол е наречен на Св.Преображение Господне, северният е наречен на името на Св. Николай, а южният - на Св.Харалампий.
Още през 1830г. свищовлиите направили първото искане за възстановяване на църквата, която след пожара била въздигната само като паянтова постройка (Свищов - принос за историята му, Протоиерей Стефан Ганчев, Свищов,1929г. стр.56-57)
Търновският митрополит Иларион Критски, чрез Вселенската патриаршия прави постъпки пред Високата порта за разрешаване на възстановяването на храма. От своя страна свищовлиите правят прошение до Видинския валия, който отправя към войводата на Свищовска околия Селим ага следното нареждане :
За набавяне на строителните материали помогнал и сръбският княз.
Свищовският край - тамошният войвода и християните – тамошните българи, ни организираха отлично посрещане, също както беше и в Никопол.
Тази вечер дойде в Свищов и братът на Ч. Русчугския Паша Саид паша с голям брой конници, изпратен от светлия си брат Ч. Саид паша от Русчуг да ни поздрави!
Същата вечер дойде в Свищов и Нашият съветник Михаил Феодорович Герман със своята съпруга и с нашия агент Димитър Мустаков и с надзиретеля на Нашето село Херешта във Влашко Марко хаджи Стоил от Букурещ в Русчуг – оставил своето дружество в Русчуг.
По време на вечерята и след вечерята беше голяма веселба с тези, дошли в Свищов, които щяха с нас за Цариград да пътуват.
От Свищов тържествено изпратени, пристигнахме същия ден 29-ти благополучно в Русчук-голям и многолюден град, който отдалече представлява великолепна гледка.
Свищовлиите посрещнали княза, но явно са поискали от него помощ за църквата. Такава била обещана и след това в Сърбия пристигнал Димитър П. Папазоглу да си получи обещаното.
Княз Милош Обренович |
Нека Бог ви помогне и ви укрепи да доведете до край това дело и да славословите нашия Бог - и вие и чадата ви и вашите потомци.
Поздравявам целия ваш народ и семействата и чадата ви.
По княжеска заповед
Яков Живакович
Директор на канцеларията
Поради това Митрополит Неофит Византиос наредил отецът да бъде окован във вериги, но поради бурните протести на свищовлиите владиката скоропостижно напуснал града, а отец Иван Недялков бил освободен.
Дядо Сакеларий, Иван Недялков със съпругата си и синът Владимир. Бъдещ учител и баща на министър Иван Попов.
(Дядо Сакеларий е дядо на Министъра на външните работи Иван Попов и пра(пра) дядо на певеца Константин Казански. Той е кръстил видните свищовлии проф.Иван Шишманов, Цветан Радославов и Алеко Константинов - родени и живяли в тази махала.)
През 1857г. като се възползват то правата дадени от Хати Хумаюна свищовлиите слагат камбана на църквата.
Това предизвиква остри протести от страна на турското население, стига се и до сблъсъци, но камбаната остава.
Нападателите са пратени на заточение!
Една църковна победа за българите!
(100 години на храма "Св.Преображение" в Свищов, отец Христо Минчев, Свищов 1936г. стр.16)
Учителят Васил Манчов е описал този случай в спомените си.
Васил Манчов,
(1823 - 1906)
СПОМЕНИ
7. Камбаната
През 1857 година къде края на декември на основание Хатихумаюна, в който се говореше за свобода на изповеданията, в гр. Видин бяха обявили със съдействието на видинския владика да се окачи една камбана във видинската църква.
От Видин известиха тая новина в Свищов. Това беше къде 22 декември. Народът изведнъж хвана да говори за това, направи постъпки пред настоятелството и изяви желание да действува за окачването на една камбана и в свищовската черква „Св. Преображение”.
Речено и сторено. Рибарският еснаф стъпи на крак и от срещния ромънски градец Зимнич поиска от тамошната община една камбана, която се намирала на разположение. Догде дойдат поръчаните от града хора с разрешителното и общината от Зимнич на драго сърце им я предала.
Като я донесли на скелята, някои от рибарите с радост я поели да я носят, така щото като минували през магазиите, разположени покрай крайбрежието на Дунава, подрънквали я сегиз-тогиз.
Това обаче никак не се приело от турското население в града. Заръмжаха и повтаряха поговорката:
„Гдето бий камбана, ходжа не вика и гдето вика ходжа, не бий камбана.”
Кипна фанатизмът на турците. Събират се агите по кафенетата и одаите на беговете и решили на следующия ден да нападнат църквата „Св. Преображение и да унищожат камбаната.
Срещу Рождество Христово рано ходжите завикала по викалата на джамиите с тия думи: „Който е мюсюлманин, да стане и да дойде да нападне черквата, а кой от турците е гяурин, да не дохожда.” През деня срещу Рождество се набраха от турските квартали мало и голямо.
До обяд в Правителствения дом се държа мезлиш от всички по-първи мюсюлмани да разискват по кой начин да се нападне черквата, а читалищните членове се събраха на съвет да размислят какво да правят в тия опасни минути.
Следобяд, къде 10 часа по турски, тръгнаха турците от Правителствения дом с каймакамина и мезлиша начело и се упътиха към черквата „Св. Преображение”. Читалищните членове, между които бях и аз, се бяхме събрали недалеко пред черковните врата на двора, защото черквата бе оградена с висок каменен зид.
Ето зададе се и тълпата турци, близо от 1500 души, обръжени кой с пищови, пушки, ножове и дървета. Предварително се бяхме наговорили със свещеника поп Ивана да се подключат отвътре заедно с молещите се в черквата, която е каменна. Ние членовете излезнахме през малката портичка към двора на Костаки Аврамов и дойдохме пред чешмата недалеко от черковните горни врата да видим резултата.
Разярената тълпа като една вълна идеше. Каймакаминът каза: „Що чакате, нападайте.” Понеже отвътре беше заключена с кофар, опита се разярената тълпа да счупи вратата, но не беше възможно. Не замина много време, донесоха стълби, туриха на дуварите и от двете страни, прескочиха в черковния двор и счупиха кофара на вратата.
Тогава рукна разярената тълпа право на забитите четири мачти, на които беше обесена камбаната. Захванаха с брадви да секат диреците и след половин час чу се трясък от падането на стълбовете. Изреваха хиляди гласове от тълпа- та в знак на радост, че свършиха една работа. Оттам излезнаха с намерение да нападнат училището и да нападнат и да ограбят християнското население, като избият първенците.
Емин одабашията, който изпълняваше тогава длъжността на полицейски, излезе пред разярената тълпа и се обърна да им говори. „Стойте! — извика. — Утре ще додем и ще видим какво ще правим.” И тълпата се спря. Каймакаминът и мезлишът от къщата на Коста Станчев, срещу чешмата, съветваха тълпата да се разпръсне, че утре ще ги събере пак.
Както се научихме, каймакаминът с мезлиша повикали тогавашните чорбаджии Николчо Векилев и Николаки Ценович и ги питали каква е тази работа да дигате вие без наше знание камбана.
Те отговорили: „В това ние не сме виновни, то е дело на младите, не ни слушат.” И турците тогава се заканили да накажат младите. Щом вечерта се разотидоха, ние младите се събрахме в читалището и като се поразговорихме, решихме да известим и поискаме първо помощ от Зимнич.
Николай Попович и някои други от помежду нас се заловихме да пишем писма до коменданта на Зимнич, до владиката в Търново и до пашата търновски, съвременно и до видинския паша, до австрийския консул във Видин, до видинския владика и до председателя на Дженаем мезлиша (съвет по престъпленията).
Писахме в Букурещ до австрийския и френски консули и до самото Министерство на вътрешните дела и в Цариград до някои посланици и до Великия везир и в Атина до някои гръцки вестници.
Обяснявахме положението на града с молба да предварят опасността. Също до владиката, пашата и австрийския консул в Русчук. Повикахме някои опитни като Димитраки Дашев и някои други млади търговци, които като известни патриоти на драго сърце поеха да занесат тия писма — едни по леда в Романия, други — в Русе, а трети — във Видин, Цариград, Атина — през Плевен. Цяла нощ работихме над кореспонденциите и призори ги дадохме да ги занесат на определените места.
На сутринта, на първия ден на Рождество Христово, градът беше тих, като пуст. Никой не излизаше навън. Даже и турците се разкаяха за тази постъпка. На самия ден на Рождество къде вечерта изпратиха от мезлиша агите да викат някои граждани да се помиряват, но никой от гражданите не смееше и не искаше да излезе от къщи навън.
На 26 декември 1857 година се зададе от Русчук стафета от русенския паша и като оставил писмо до каймакамина, дойде в читалището и донесе писмо от австрийския консул, владиката и Иванчо х. Величков, които ни известяваха да се държим и да не се отчайваме, защото пашата е поръчал и тръгнали двеста души низами, за да преварят този бунт.
Щом видяха турците това, те се смаяха и уплашиха. На 28-й пристигнаха от Търново от владиката и от някои по-първи граждани писма, с които ни пишеха да не се отчайваме, защото са взети мерки и и пашата изпраща Мехмед бей.
Срещу Нова година Дунавът не беше замръзнал добре и се зададе една военна дуба, която гърмеше с топове и наближаваше града.
На главната мачта се развяваше санджакът на видинския паша. Ние не се забавихме и събрахме децата от училището и с чемширови китки и ръце го посрещнахме доле на скелята.
Аз и учителят Емануил Васкидович заведохме пашата в къщата на Димитраки Начевич. Щом дойде пашата, с него дойде и Ениз ефенди, председателят на углавния съд.
На втория ден се откри в Правителствения дом изследователен мезлиш.
Ениз ефенди повика и християните да свидетелствуват кои мюсюлмани са били.
На часа учителят Васкидович отиде и си даде показанията, разправи как е било.
Даде като подбудители каймакамина и няколко от турците. После отидох аз.
Вътре в стаята, гдето се събираше мезлишът, беше окичено с черни пердета. Имаше маса с черно евангелие и кръст отгоре над него. Иконом поп Христо с кръст в ръка искаше да се кълнем.
Аз като си дадох показанията, разправих как е била работата, как един фанатик, ага Хаджи Шабан, който предвождаше тълпата, казваше: „Юруш, дин кардашлар (тичайте, братя по вяра), да идем да строшим камбаната, да разрушим училището и да насечем на късове тия гяури и от тях по-предните да обесим на стълбовете на тази камбана.” След това се заклех.
След мене отиде Димитраки Икономов и той си даде показанията. Тогава, като видяха, че ние не се уплашихме и че целият град е готов да свидетелствува, повикаха тия лица, които ние бяхме показали.
После, като повикаха главните виновници на тоя бунт, осъдиха 24 души от виновните аги на заточение, кои във Варна, кои по други места в България, колкото за очи. Тогава Видинският паша след 4-дневно бавене тръгна за Видин.
След една година тия заточеници се върнаха, догдето се забрави тази крамола. После хванаха да пристигат от разни меря и вестници, и частни писма да се уведомяват за случката. “Дневница”, който излизаше под редакцията на Раковски в Нови Сад, публикува няколко мои кореспонденции.
Запазена църковна кондика показва, че църквата поддържа и "Славяно-болгарското училище Божественаго Преображения" основано от Христаки Павлович през 1841г.
(След основаното от него през 1831г.първо българско класно училище- в Долната махала на Свищов), а след това и още две училища - обявени за съединени училища.
След смъртта на Христаки Павлович, енориаршите на църквата се застъпват пред сръбския княз за даване на стипендия на един от неговите синове - Димитър Павлович.Негов брат е прочутият художник Николай Павлович.
Д-р Димитър Павлович |
Неофициален превод!
Ваше Високородие
Учителят Христаки Павлович |
Къщата на Д.Начович, където е създадено Първото Българско Читалище през 1856г. Днес - Археологическият музей в Свищов. |
Първият български светски хор |
Янко Мустаков |
През 1871г. църквата е осветена от Екзарх Антим I,въпреки, че в нея се е служило от 1836г.
Тогава, в тази църква на път за Цариград екзарх Антим I обсъжда със свищовските възрожденци стъпките, които трябва да бъдат предприети в борбата за признаване на българския Екзарх.
Въ память
На убитите офицери и войници от гр.Свищов, околията и от свищовските полкове
Сръбско-българска война 1885г.
Подпоручик Халачевъ, Коста, Свищовъ
Подпоручик Тодоровъ, Ангелъ, Свищовъ
Подпоручик Стояновъ, Александъръ, Свищовъ
Подпоручик Цанковъ, Александър, Свищовъ
и подофицери 5, редници 25
Балканската война, 1912-19-13г.
Майоръ Милетичъ,Светозаръ, Велесъ
Майоръ Бояджиевъ, Константинъ, Свищовъ
Капитанъ Михаилов, Григоръ отъ Свищовъ
Капитанъ Руевски, Атанасъ, Свищовъ
Капитанъ Мариновъ, Александър, Свищовъ
Капитанъ Ванковъ, Ангелъ, Медковецъ
Капитанъ Ботгдановъ, Стефанъ, Севлиево
Поручикъ Веселиновъ, Стефанъ, Свищовъ
Поручикъ Филиповъ, Минчо, Севлиево
Подпоручикъ Мерековъ, Петръ, Бяла
Подпоручикъ Демировъ, Теодоръ, Свищовъ
Подпоручикъ Макавеевъ, Атанасъ, Свищовъ
Подпоручикъ Овчаровъ, Благой, Калоферъ
Подпоручикъ Паневъ, Петръ, Свищовъ
Подпоручикъ Радевъ, Христо, Силистра
Подпоручик Добревъ, Георги, Силистра
Подпоручик Христовъ, Христо, Силистра
Подофицери 39, редници 293.
Общоевропейската война, 1915-1918г.
Подполковникъ Маноловъ, Васил, Свищовъ
Майоръ Неновъ, Иванъ, с.Бяла черква
Капитанъ Ивановъ, Сава, Севлиево
Капитанъ Икономовъ, Иванъ, Свищовъ
Капитанъ Бандовъ, Василъ, Самоковъ
Капитанъ Боровъ, Петръ, Ловечъ
Капитанъ Златевъ, Никола, ст.София
Капитанъ Поп.Стояновъ, Атанасъ, с.Караларъ
Капитанъ Беровъ, Стилиянъ, Свищовъ
Капитанъ Маноловъ, Андрей, Свищовъ
Капитанъ Спасовъ, Атанасъ, Свищовъ
Капитанъ Качевъ, Цветанъ, с.Павелъ
Поручикъ Денчевъ, Кръстю, с.Хибилий
Поручикъ Ангеловъ, Михаилъ, с.Караманово
Поручикъ Пушкаровъ, Иванъ, с.Павелъ
Поручикъ Дромевъ, Никола, Силистра
Поручикъ Пантелеевъ, Георги, Свищовъ
Поручикъ Бакотовъ, Никола, Свищовъ
Поручикъ Николовъ, Андрей, Свищовъ
Поручикъ Колчевъ, Радионъ, Севлиево
Поручикъ Цаневъ, Никола, Севлиево
Подпоручикъ Лоловъ, Панайотъ, Свищовъ
Подпоручикъ Карпарски, Борисъ, Свищовъ
Подпоручикъ Ценевъ, Борисъ, Свищовъ
Подпоручикъ Бъчваровъ, Цветанъ, Свищовъ
Подпоручикъ Данчевъ, Каменъ, Свищовъ
Подпоручикъ Йоновъ, Юрданъ, Свищовъ
Подпоручикъ Еневъ, Ангелъ, Свищовъ
Подпоручикъ Гатевъ, Иорданъ, с.Добричъ
Подпоручикъ Маилечевъ, Добри, с.Добричъ
Подпоручикъ Табаковъ, Христо, с. Добричъ
Подпоручикъ Балсамаджиевъ, Георги, Добричъ
Подпоручикъ Константиновъ, Кънчо, с.Павелъ
Подпоручикъ Пушкаровъ, Ангелъ,
Подпоручикъ Пеловъ, Борисъ, с.Ново село
Подпоручикъ Ивановъ, Кирилъ, Кюстендилъ
Подпоручикъ Ботевъ, Борисъ, Свищовъ
Подпоручикъ Паскалевъ, Владимиръ, Свищовъ
Подпоручикъ Милановъ, Миланъ, Свищовъ
Подпоручикъ Леонтовъ, Ангелъ, Свищовъ
Подпоручикъ Петковъ, Стойчо, Ловечъ
Подпоручикъ Петковъ, петко, Ловечъ
Подпоручикъ Фиковъ, Александъръ, Русе
Подпоручикъ Стояновъ, Григоръ, Свищовъ
Подпоручикъ Богдановъ, Христо, Ловечъ
Подпоручикъ Георгиевъ, Колю, с.Катунецъ
Подпоручикъ Петровъ, Петръ, Севлиево
Подпоручикъ Нецевски, Нето, с. Радивене, Л.
Подпоручикъ Икономовъ, Стефан, Троянъ
Подпоручикъ Халачевъ, Коста, Свищовъ.
Подофицери 209, редници 1730.
Майоръ Михаиловъ, Петъръ, Свищовъ
Подпоручикъ Айеръ, Луи, Швейцария
Оф.к. Фараонъ Мангрелесъ, Свищовъ
Вечна им памят!
От запасните офицери от гр.Свищовъ и признателните семейства,
20 май, 1920г.
В момента работата по възстановяването е спряна, поради грешка в проекта, но се надяваме скоро работата да тръгне отново.
Извършват се някои подготвителни работи. При притвора на храма са разкрити базите на няколко колони, което показва, какъв вид е имала старата църква Св. Николай.
На 6 февруари 1884г. от южната страна пред входа на храма е погребан иконом Алекса поп Петров. Приписка за това има на есив псалтир подарен на църквата от роднините на свещеника, а текстът е от учителя Владимир поп Иванов - синът на сакеларий Иван Недялков. Владимир поп Иванов е баща на Министъра на външните работи Иван Попов, имащ голяма заслуга за връщането на Южна Добруджа на България с Крайовската спогодба от 7 септември 1940г.
Затова църквата трябва да бъде спасена от разрушаване!
Свързани публикации:
Втори ден на ВЕЛИКДЕН : Обновление на свищовската църква Св. Преображение
https://toshev.blogspot.com/2019/04/blog-post_29.html
ЧЕСТИТА 160-ТА ГОДИШНИНА ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЧИТАЛИЩЕ
http://toshev.blogspot.bg/2016/01/160.htmlЧестит Петровден !
Кратка история на църквата Св.Св. Петър и Павел в Свищов
ИЗГОРЯЛСТВОТО :
Изгарянето на Свищов на Кръстовден 1810г.
14 септември - Кръстовден - Памет за Изгорялството
Драган ЦАНКОВ
http://toshev.blogspot.com/2014/08/blog-post_9.html
Константин КАЗАНСКИ: Живях и продължавам да живея един творчески живот, който не бих променил за никаква „успялост“!