23 ноември 2017

Обръщението на Антонио Таяни към Народното събрание

ТРЕТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ

София, вторник, 21 ноември 2017 г.

Открито в 14,45 ч.

ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ Г-Н АНТОНИО ТАЯНИ КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Ще имаме възможността да изслушаме обръщението на господин Таяни през следващите минути.

Очакваме влизането на гостите в залата.

(Всички стават и приветстват гостите с ръкопляскания.)

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева Фото : сайт на Народното събрание

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА:
Благодаря, колеги.

Уважаеми колеги народни представители!

Днес Народното събрание посреща своите приятели от Европейския парламент.

За нас е чест да приветстваме президента Антонио Таяни – председател на Европейския парламент. (Ръкопляскания.)

В ложата на балкона на пленарната зала са и членовете на Председателския съвет на Европейския парламент.

Моля да ги приветстваме с добре дошли! (Ръкопляскания.)

Уважаеми господин президент Таяни, уважаеми господин Генерален секретар Веле, уважаеми дами и господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители, Ваши превъзходителства, скъпи гости!

От свое име и от името на народните представители на 44-то Народно събрание на Република България, имам честта да Ви приветствам с „Добре дошли!“ в сградата на българския парламент.

От края на XIX век до днес тя е символ на демокрацията в страната.

В навечерието на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз нашият девиз „Съединението прави силата“ е по-актуален от всякога.

Именно затова той бе възприет за официално мото и на председателството ни.

Вашето участие в пленарното заседание днес е ясен знак за отличното сътрудничество между Народното събрание и Европейския парламент.

Народното събрание и Европейският парламент вървят ръка за ръка.

Уверена съм, че през следващите месеци то ще стане още по-интензивно и ползотворно.

За успеха на парламентарното измерение на председателството ще ни е необходима и Вашата ангажираност, и Вашата подкрепа.

Нека не забравяме, че парламентарната дипломация е съществен фактор за намирането на консенсус по актуалните теми на Европейския съюз.

Уважаеми колеги, това, което ни събира днес, е общата ни отговорност към европейските граждани – заедно да начертаем пътя към една сигурна, справедлива и просперираща Европа.

За всички нас е висока чест, че председателят на Европейския парламент ще направи днес обръщение към българския парламент.

Един политик със забележителен парламентарен опит, политик, за когото най-важен приоритет е да работи за приближаването на Европа до гражданите, политик, който винаги поставя на водещо място приоритетите на европейците – безработица, сигурност, имиграция, защита на околната среда.

Господин Таяни, за мен е чест да Ви предоставя думата за обръщение към българския парламент!

Заповядайте. (Ръкопляскания.)

Президентът Антонио Таяни Фото : сайт на Народното събрание

АНТОНИО ТАЯНИ:

Госпожо председател Караянчева, уважаеми депутати, дами и господа!

За мен е огромна чест, че мога да изразя пред представителите на българския народ, на който искам да предам най-горещ поздрав от целия Европейски парламент.

Ако аз и моите колеги, председатели на политически групи сме тук днес, то не е само заради една традиционна среща във връзка с предстоящото Ваше председателство, но и защото искаме да засвидетелстваме чрез нашето присъствие близостта на европейските институции до гражданите.

Искаме да доближим Европа до нейните граждани, до важния ангажимент, който поех аз в момента на моя избор като председател на Европейския парламент и един приоритет, разгледан също предвид предстоящите европейски избори през 2019 г.

(Ръкопляскания. Прекъсване поради технически проблем.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА:

Заповядайте отново, господин Таяни. (Ръкопляскания.)

АНТОНИО ТАЯНИ:

Смятам, че това, което в момента преминаваме с моите колеги – председателите на парламентарните групи, не са само официални срещи, за да се подготви шестмесечното председателство на България, но са по-скоро плодотворни срещи.

Наистина имаше срещи на много важни теми, които касаят нашата Европа.

Ние сме много доволни от това как протекоха нещата. За нас отношенията с националните парламенти са изключително важни.

Принципът на субсидиарност е един от най-важните принципи, на които се основава Европейският съюз.

Вашата задача е да проверявате дали ние спазваме винаги тези принципи, тоест това е основно, за да имаме сътрудничество между нас.

Нашият ден завършва със срещата с Вас, но също така и с една среща с българските студенти. И защо е това?

Защото ние имаме цел, както и Вие имате, да сближим Европа с гражданите.

Това е един ангажимент, който е много точен, който аз поех в момента, в който бях избран през месец януари за председател на Европейския парламент и това също на фона на предстоящите избори през 2019 г.

Това със сигурност не е много лесна задача – това, което аз поех.

Считам, че всички ние имаме икономическата криза, от която тъкмо излизаме.

Безпрецедентният миграционен феномен, на който сме свидетели, заплахата от тероризъм, която все още виси над нашите градове – това са основните притеснения на нашите граждани.

Европейските народи искат от институциите да отговорят на тези страхове по един конкретен начин.

Трябва да ги слушаме и да ги защитаваме.

И само като отговаряме истински, можем да отговорим на риториката на тези, които казват на всички за затваряне и свиване сами в себе си и това противопоставя Европа на държавите членки.

В Европа държавите, регионите не са изобщо констрастиращи единици, но допълващи се нива на това многостепенно управление, което днес се налага като единственото решение да се устои на сложността на съвременните проблеми.

Трябва да отбележим, че някои проблеми се разрешават най-добре на регионално ниво, други – на държавно ниво, а други пък на европейско ниво.

И това прилагане, както казах в началото на моята реч, е на принципа на субсидиарност и на пропорционалност, чийто контрол е едно от задълженията на всеки един национален парламент.

Но, за да се направи така, че всичко това да функционира, се нуждаем от ефикасни институции, които са способни да отговорят на предизвикателствата на нашето време.

Европейският парламент започна широк дебат за бъдещото на Съюза и за вида на реформите, които са необходими.

Приносът на националните парламенти има ключово значение за това.

Освен това, предвид че една голяма част от законодателната дейност на националните парламенти се състои в приемането и транспонирането на европейското законодателство в държавния регламент, те имат възможността да обяснят и илюстрират на техните граждани и техните избиратели конкретната добавена стойност на Европа в тяхното ежедневие.

Националните парламенти не се съревновават с Европейския парламент.

Напротив, те са негови естествени съюзници.

Вие сте нашите най-добри съюзници за сближаването на гражданите на Европа с европейските политики.

Европейските парламенти и националните парламенти вече сътрудничат ефикасно на различни седалища и посредством различни механизми на сътрудничество и диалог.

Имам предвид например Конференцията на парламентарните комисии – КОСАК, конференцията на вътрешната политика и групата за добавена външна безопасност.

За функционирането на последната група сме сигурни в България, че можем да помогнем на България да завърши започнатото.

Относно икономическото управление Европейският парламент ще е домакин в Брюксел на парламентарна седмица в Европа. Българското председателство може да разчита още отсега на нашата пълна подкрепа и на нашето сътрудничество.

България се подготвя много добре за шестмесечното председателство на Европа, което ще започна от началото на следващата година. Считам за особено подходящо изборът на българското правителство да направи отворено към гражданите едно председателство, което да е близо до гражданите.

Искам също така да поздравя Вас и българските власти на всяко ниво за постигнатия напредък в последните години.

Според последния доклад за Механизма за сътрудничество и контрол на Европейската комисия, публикуван миналата седмица, България показва нов напредък.

Окуражавам Ви съответно да следвате този път.

В сравнение с Франция или Германия, България представлява една малка държава, но тя има огромен потенциал, който трябва да използва, за да последва поетия път към разрастване на конкурентоспособността и отваряне на пазара.

Това може да бъде използвано като предимство – модернизацията на манифактурната промишленост, пълното интегриране на единния пазар на стоки и услуги, засилването на енергийните инфраструктури, на транспортите и на дигиталните технологии.

Със своите външни граници – морски и сухопътни, границата си с Турция, България, Вашата страна, е ключова за успеха на европейската политика за сближаване – както за безопасност, така и за управление на миграционните процеси.

Емиграцията, казах го в началото, е един епохален и глобален феномен. Можем да го посрещнем само с една обща политика – силна, структурирана и ефикасна.

Отделните държави, особено тези, които се намират по границата, както е България, Италия и Гърция, не могат и не трябва да бъдат оставяни сами. Считам, че е важно да започне работата на европейската охрана с присъствието на едно ядро във Вашата държава.

Миналата седмица Европейският парламент одобри своята позиция за реформата на регламента в Дъблин.

Една много спешна реформа, защото системата за убежище се оказа неефикасна и съвсем неадекватна да отговори на миграционната криза.

Това е нечестно и трябва да бъде незабавно сменена. Трябва да подчертая, че България заслужава оценката и аплаузите на европейските държави за това как упражнява контрола на своите външни граници.

Относно Шенген, парламентът поддържа убедено, както винаги, влизането на България в тази система. Пожелавам в това отношение да се постигне скоро съгласие и в Съвета.

Дами и господа депутати, България може да разчита много на своите най-млади деца, които често са изключително талантливи.

Това е огромен потенциал, който трябва да бъде оценен и поддържан в услуга на държавата, а също и за да се пребори със застаряването на населението.

Трябва да действаме заедно да предложим на тези младежи едно професионално бъдеще.

Ако искаме да създадем заетост, трябва да привлечем по-големи инвестиции, особено в сферите на дигиталните технологии, на креативната промишленост и на туризма.

Да не говорим за големите възможности, които предлага красивият град Варна.

В края на миналата седмица лидерите на държавите членки участваха в среща с другите институции за растеж и развитие.

В края на срещата един от европейските стълбове за социалните права налага борбата с младежката безработица като основен приоритет.

Трябва да внимаваме следващите месеци тези ангажименти да не останат изключително като едни добри намерения.

Трябва обаче да бъдат приведени в конкретни действия.

А конкретните действия не са нищо друго освен една добра политика,
една политика за поддържане на земеделието,
политика за поддържане на малките и средните предприятия,
политика за поддържане на занаятчийството, тоест една добра политика, която поддържа реалната икономика.

Накрая бих искал да припомня, тъй като Вашата страна има ключова роля за поддържане бъдещата перспектива на Европа със Западните Балкани, Вашето председателство вече я е включило сред своите приоритети и благодарение на ангажимента на първия министър Бойко Борисов, бе включено по един много постоянен начин в дневния ред.

Скоро бях на официално посещение в Монтенегро, а в началото на следващата година ще имам още една мисия в други страни от Балканите.

Споделям Вашата чувствителност за това и осъзнаването на стратегическата важност на процеса за стабилизиране и интегриране на Балканите.

Не можем да изоставим тази европейска зона на амбициите на други страни извън Европа.

Трябва да дадем силен сигнал на сближаване на Балканите посредством също и нашата дипломация, икономическа, също чрез сътрудничеството на инфраструктурите – не само в транспортните, но и дигиталните.

Помислихме днес също и за един избор, който би могъл да бъде споделен с Европейския парламент и българското председателство – да се разшири безплатният роуминг и в балканските държави.

Това би бил един добър сигнал, че ние, европейците, даваме на тази реалност, която искаме да бъде, да е все по-близо до нас.

Защото, ако не постъпим така, рискуваме фундаментализмът и тероризмът да използват тези територии да се трансформират в кръстопът на трафик на дрога и на престъпност.

Това не искаме и не можем да го толерираме.

Скъпи колеги, трябва да увеличим доверието и интереса на гражданите към изграждането на Европа, защото този общ проект е труден и изисква много труд, но това е нашата единствена възможност за бъдещето, ако наистина искаме да избегнем нашият континент да бъде осъден на една маргинална роля от страни като САЩ, Китай, Русия или Индия.

Ние бяхме вече достатъчно слаби в миналото – нещата, които касаеха Европа, значи имаме с Близкия Изток, това, което се случва в Сирия, това, което се случва и в Африка – ние трябва да бъдем силни, да говорим с един-единствен глас и да направим така, че да има единна външна политика и една обща политика на защита.

Разбира се, много неща се променят в Европа.

Не всичко е както трябва.

Щяхме да сме слепи, ако кажем, че няма изобщо неща за коригиране.

Трябва да го направим, тоест всички заедно трябва да направим това.

Ето защо считам, че е изключително важно да започнем големия дебат за бъдещето на Европа, за да разберем къде и как можем да се намесим.

Разбира се, необходими са реформи.

Много смятат, че трябва да се направят корекции в договорките, но първата реформа, която считам, че трябва да бъде направена няма нужда от смяна на договорките, нарича се „завръщане към политиката“.

Политиката трябва да се завърне и да бъде главен герой на европейските избори, защото, когато политиката е слаба, има други, които решават на мястото на политиката, а политиката не е нищо друго, освен мястото на представяне на народите.

Политиката в една демокрация, като нашите демокрации, се обсъжда в парламента.

Но първият избор, който трябва да направим, е да се върне политиката.

Безсмислено е Вие да казвате – бюрокрацията управлява, в Брюксел нещата не работят, защото изборите са бюрократични.

Ако политиката не развива своята роля, разбира се, както казах,

има веднага други, които ще заемат мястото на политиката, тоест ние сме тези, избраните от народа, които трябва да решат.

Ако сме се справили добре, гражданите ще ни се доверят, ако не сме се справили, ще трябва отново да работим, както преди, защото вече гражданите няма да ни се доверят.

Но това е ключовият механизъм, защото ние трябва да отговорим.

Ако можем да упражняваме нещо, което не е подчинено на отсъдата на народа, тогава има нещо, което не работи добре. Ние трябва да запомним това по един много ясен начин.

Казах неща, които не са хубави, но трябва да си спомним, че има и други много положителни неща. Да не забравяме, че сме най-големият пазар на света – една зона на мир и просперитет, и всички ни завиждат.

Ние сме единствената част на планетата, където смъртното наказание е премахнато. Критиката към европейските институции, които в последните години бе даден с всичките дефекти, това не е нищо друго освен единственият начин, който европейските народи намериха по мирен начин да разрешат техните противоречия след 2000 години братоубийствени войни, но мирът и стабилността не са наготово и неотменими.

Това е тежко, ако го помислим.

Точно тази година са десет години от влизането на България в Европа.

През тази година почина и големият български философ Цветан Тодоров.

Цветан Тодоров

Бих искал да цитирам една негова мисъл, чието съобщение е живо и актуално.

Той каза:

„Цивилизованото съвпада с моралното поведение, което никога не е придобито окончателно – нито от страна на един отделен индивид, нито от страна на един отделен народ“.

Всички трябва да помним тези думи.

Всяко завоювано нещо никога не е окончателно и никога не е неотменимо.

Ето защо, скъпи приятели и депутати в българския парламент, моля Ви да допринесете и да ни помогнете да придобием европейския проект, да обясним на гражданите, така че всички от Бургас до Бон, от Малта до Рованиеми да се чувстват съпричастни.

Обръщам се към това авторитетно събрание да участва активно в дебата за бъдещето на Съюза и да насърчава електората за 2019 г., когато и българските граждани ще бъдат призовани да изберат своите представители в Европа.

Аз съм сигурен, че така, както винаги се е случвало в миналото в трудни моменти, Европа може да разчита на Вас и на стойността, интелигентността и ентусиазма на този древен европейски народ, на който Вие сте представители.

Нашето бъдеще е заедно!

„Съединението прави силата!“

Благодаря за Вашето вниманието. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА:

Благодаря, уважаеми господин президент Таяни.

Колеги, искам да поканя председателите на парламентарните групи от българския и Европейския парламент и заместник-председателите на Народното събрание да заповядат в зала „Изток“ за предстоящия разговор с президента Таяни. Заповядайте.

Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,16 ч.)

19 ноември 2017

Писмо на Св.Синод на Охридската Архиепископия до Св. Синод на Българската Православна Църква

Фреска от охридската църква Св.Богоридца Перивлепта

Линк към предаването "Вяра и общество" на Горан Благоев по темата, БНТ, Канал 1, 18.11.2017г. :

Македонската архиепископия е готова да признае БПЦ за Църква-майка

https://www.bnt.bg/bg/a/priznava-li-makedonskata-arkhiepiskopiya-blgarskata-patriarshiya-za-tsrkva-mayka

До Светият Архиеейски Синод на

Българската Павославна църква

Ваше Светейшество,

Ваши Високопреосвещенства,

членове на Светия Архиерейски Синод,

Светият Архиерейският Синод (САС) на Македонската Православна Църква – Охридска Архиепископия (МПЦ-ОА), на своето редовно заседание, държано на 9 ноември 2017г.в седалището на Македонската Архиепископия в Скопие, посвети голямо внимание на статуса на МПЦ-ОА и нейното евхаристийно единство с Поместните Православни църкви.

В този дух Синодът единогласно реши да изпрати конкретни предложения и искания към сестринската Българска Православна Църква.

Именно:

- Българската Православна Църква-Българска Патриаршия, имайки предвид, единството на Православната църква и реалните духовни и пастирски нужди, да възстанови евхаристийното единство с възобновената Охридска архиепископия в лицето на Македонската Православна Църква.

- Македонската Православна Църква-Охридска Архиепископия, ще припознае и признае Българската Православна Църква-Българска патриаршия, като Майка Църква, която първа приема и признава нейната автокефалност.

Същата, обявява, информира, представлява и се застъпва за нея пред Вселенската патриаршия и другите поместни Църкви.

- С подписването на това съглашение от предстоятелите на двете Църкви, се възстановява евхаристийното единство между всички техни епископи, което ще бъде основа за отстраняване на пречките пред възстановяване на евхаристийното единство и с епископите на останалите поместни православни Църкви.

- За признаването и възстановяването на евхаристийното единство, Българският Патриарх известява Вселенския патриарх, както и главите на другите поместни църкви.

Изразяваме нашата надежда в Господа, че тези наши предложения и искания ще бъдат приети от Светия Архиерейски Синод на Българската Православна Църква, за радост на Свети Климент Охридски и за доброто на съвкупната църковна пълнота.

Председател на Светия Архиерейски Синод на Македонската Православна Църква

Архиепископ Охридски и Македонски

Стефан

Църквата Св. Богородица Перивлепта (Св.Климент) в Охрид

До Светиот архиерејски синод на
Бугарската православна црква

Ваша Светост и
Ваши Високопреосвештенства,
Членови на Светиот Архиерејски Синод,

Светиот архиерејски синод (САС) на Македонската православна црква – Охридска Архиепископија (МПЦ-ОА), на својата редовна седница, одржана на 9 ноември 2017 година, во просториите на Македонската архиепископија во Скопје, посвети сериозно внимание за статусот на МПЦ-ОА и евхаристиското единство со Помесните православни цркви. Во тој дух, Синодот едногласно одлучи да упати одредени предлози и барања до сестринската Бугарска православна црква. Имено:

– Бугарската православна црква – Бугарска патријаршија, имајќи ги предвид единството на Православната Црква и реалните духовни и пастирски потреби, да воспостави евхаристиско единство со возобновената Охридска Архиепископија во лицето на Македонската православна црква.

– Македонската православна црква – Охридска архиепископија ќе ја препознае и признае Бугарската православна црква – Бугарска Патријаршија како Мајка Црква, која прва ја прифаќа и признава нејзината автокефалност, истата ја обзнанува и актуелизира, претставува и се застапува за неа пред Вселенската патријаршија и пред другите Помесни цркви.

– Со потпишувањето на оваа согласност од поглаварите на двете Цркви, да се воспостави евхаристиско единство и меѓу сите нивни епископи кое што ќе биде основа за непречено воспоставување на евхаристиско единство и со епископите од останатите Помесни православни цркви.

– За признавањето и воспоставувањето на евхаристиското единство, Бугарскиот патријарх го извествува Вселенскиот патријарх, како и поглаварите на другите Помесни православни цркви.

Изразуваме надеж во Господа, дека овие наши предлози и барања ќе бидат прифатени од Светиот архиепејски синод на Бугарската православна црква, за радост на свети Климент Охридски и за доброто на севкупната црковна полнота.

Претседател на Светиот архиерејски синод на Македонската православна црква,

Архиепископ Охридски и Македонски

Стефан

Надписът от църквата Св.Богоридца Перивлепта, 1295г. Охрид : Вдигна се този божествен и всечестен храм на всепресветата владичица наша Богородица Перивлепта, със съдействието и разходите на господин Прогон Сгур, велик етериарх и на съпругата му госпожа Евдокия, зет на силния и свещен наш самодържец на ромеите Андроник Палеолог и на благочестивейшата му съпруга Ирина. При архиерейството на Макарий, Всесветейши Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България в г. 6803, индикт 2-ри.

Печат на Охридската и на цяла България Архиепископия от 1516г.

Реакции на писмото в Република
Македония :

МПЦ веќе ја признала бугарската црква?! (видео)

http://republika.mk/848513

МПЦ бара Бугарската црква да ѝ биде мајка!

http://vesti.mk/read/news/14585455/5039423/mpc-bara-bugarskata-crkva-da-%D1%9D-bide-majka
18 ноември 2017

МПЦ ВЕЌЕ ЈА ПРИЗНАЛА БУГАРСКАТА ЦРКВА ЗА МАЈКА-ЦРКВА: Влезе ли Синодот на МПЦ во расколништво од својот народ?

http://vesti.mk/read/news/14585455/5039403/mpc-vekje-ja-priznala-bugarskata-crkva-za-majka-crkva-vleze-li-sinodot-na-mpc-vo-raskolnishtvo-od-svojot-narod

Ѓорѓески: Потегот на МПЦ може да предизвика конфликт во православниот свет

http://vesti.mk/read/news/14588993/5040549/gjorgjeski-potegot-na-mpc-mozhe-da-predizvika-konflikt-vo-pravoslavniot-svet

Дали се враќа бугарската егзархија, по договорот на Заев со Бугарија, на продажба и МПЦ?

http://vesti.mk/read/news/14588993/5040549/gjorgjeski-potegot-na-mpc-mozhe-da-predizvika-konflikt-vo-pravoslavniot-svet

(Видео) Мојановски: Одлуката на МПЦ ги следи политичките односи меѓу Македонија и Бугарија

http://vesti.mk/read/news/14588993/5040531/mojanovski-odlukata-na-mpc-gi-sledi

МПЦ бара бугарската Црква да се прогласи за нејзина црква-мајка

http://telma.com.mk/vesti/mpc-bara-bugarskata-crkva-da-se-proglasi-za-nejzina-crkva-majka

МПЦ побара Бугарската православна црква да и биде црква-мајка

http://vesti24.mk/mpts-pobara-bugarskata-pravoslavna-tsrkva-da-i-bide-tsrkva-ma%d1%98ka/

Заев ги направи Македонците Бугари, а МПЦ и Наум македонската црква ја прават бугарска

http://kurir.mk/makedonija/vesti/zaev-gi-napravi-makedontsite-bugari-a-mpts-i-naum-makedonskata-tsrkva-ja-pravat-bugarska/

Митрополит Методий Кусев, за присъединяването на македонските епархии към Българската Екзархия :

Из дейността на приснопаметния

Митрополит Методий Йовчев Кусев

(Бележитата му реч в българския църковно-народен

събор в Цариград през 1871 година)

Стара Загора, Аязмото, 8 март 1920 година

Владимир Г. Кусев

Списание „Духовна култура”, кн. 3 и 4, март-април 1939г.

Целият текст може да се прочете тук :

http://toshev.blogspot.bg/p/blog-page_12.html

(...) В цариградския църковен събор за образуването на Българската Екзархия бяха представители от Битолската, називаема Пелагонийска епархия.

Бях тогава мирско лице.

Тодор Кусев, бъдещият Митрополит Методий

В Цариград заварих представители от Македония, надошли преди мен, следните лица:

от Скопие – Стоенчо Скопаков;
от Велес – Константин Шулев;
от Охрид – Милев;
от Воден – Гого;
от Струмица – поп Тодор
и от Неврокопската епархия – Коста Сарафов.

Работите по църковния ни въпрос в Цариград се ръководеха временно от смесен съвет, състоящ се от владици и мирски лица.

Последните бяха едни високи чиновници от Шурай девлет, а други – постоянни народни представители, като Д-р С. Чомаков.

Представителите по църковния събор се приемаха от смесения съвет във време на неговите заседания.

Като пристигнах в Цариград, намерих, че народните представители от македонските епархии не се приемаха от съвета.„

Стояха вън от събранията, унили и отчаяни.

По видим претекст било, че македонските епархии не били поименно казани в 10-и член на императорския ферман от зилхидже 1286г. за съставлението на самоуправляемата православна българска църква, под име Екзархия.

От после се изтъкнаха, че били две от един род причините, за да се не приемат представителите от македонските епархии, които не са поименовани в 10-ия член на фермана, но са подразбирани и се общо определят в алинеята на този член.

Една бележка. Патриаршията бе заставена, във времето на патриарха Григория VI, да издаде един проект за образуването на самостоятелна българска православна църква, по име Екзархия.

В 10-и член са определени и по име казани епархиите, които влизат в състава на църковния окръг на тази Българска Екзархия.

Този проект, в пълното свое съдържание, се облече в царския ферман за състава на Българската Екзархия.

Обаче, в 10-и член се приложи една алинея, поради която патриаршията не прие фермана и поради която прогласи Българската Екзархия за схизматическа.

Ето съдържанието на тази прибавена към 10-и член алинея:

„освен тези изчислени и поименовани места, ако православните жители на другите места, всичките или най-малко две третини, поискат в духовните си работи да се подчиняват на Българската Екзархия, и това като се изпита, ако се потвърди и докаже, ще им се допрощава”.

Лицето, което ръководеше направлението на съпротивата, за да се не приемат в събора народните представители от македонските епархии, които не са поименно казани в императорския ферман, беше блаженопочившият Иларион Макариополски, а по-сетне Търновски митрополит.

От начало тази негова съпротива се обясняваше с мълвата, че той, Макариополски Иларион, като кандидат за търновската епархия, мислил и кроил да прогласи Търново за столица на българската самостоятелна църква, а себе си – за патриарх на възобновената българска патриаршия.

Мотивът бил, че това прогласяване имало каноническо основание. Обаче, Охридската Архиепископия има истинско каноническо основание, когато Търновската – проблематично.

Търновската не е била призната от събора и е била унищожена, когато Охридската е била призната и неунищожена, а временно преустановена.

Та, ако се приемели народните представители от македонските епархии, щели били да се признаят и епархиите, които представляват, за присъединение на Екзархатът.

По тоя начин, когато стане въпрос за каноничността на Търново, ще бъде изтъкната истинската каноничност на Охрид.

Така се обясняваше голямата съпротива да се не приемат народните представители на македонските епархии в събора, съпротива образувана и ръководена от Иларион Макариополски.

Обаче, от после се обясни истинската причина. Ето я :

Дейците в Цариград по църковния въпрос бяха подразделени на две групи, на две партии: едната – русофилска с девиза:

„Да не правим политика с Русия, и да слушаме руското правителство; каквото то ни каже и посъветва, това да правим, така да постъпваме;”,

а другата – национална или – както я наричаха англофилска, с девиз:

„ Да се ръководим от националните интереси и каквото тия интереси ни диктуват, само това да правим”.

Русия беше взела мандат от европейските сили, щото тя в разприте и интересите на православните на Изток да се бърка и да ги урежда.

Известно е, че Русия беше се счела и прогласила за наследница на бившата Византийска православна империя, със столицата и Цариград. По тази причина византийският герб – двуглавият орел – беше станал и е приет за герб на руската империя.

Цариградската гръцка, наречена вселенска, патриаршия, с дадените и привилегии от завоевателите, не само от църковен, но и от политически-национален характер, беше по своята сила и влияние, един вид, държава в държава.

(…)

Поради това, групата на националистите, в състава на която влизаше цялата българска цариградска интелигенция, наедно с представителите на печата, се нарече „англофилска”.

Както сега, така и тогава, имаше слепи русофили, групата на която се нарече „русофилска” с подозрението на предателска.

Политиката на руската дипломация беше: „ние българите да бъдем послушни и благопокорни на майката Църква – патриаршията и да приемем с благодарност само това, което тя благоволява да ни даде”.

Претекстът за да тормози руската дипломация благополучното разрешение на църковния ни въпрос беше „православието”.

Великият и безкористен патриот Драган Цанков, за премахването на тоя претекст, който даваше право на руската дипломация да се бърка в нашите църковни работи като православни, измисли средството с „унията”.

Чрез „унията” Русия губеше правото да се меси в нашата разпра с гръцката патриаршия по църковния ни въпрос.

(…)

Влязохме във време на заседание, целувахме ръка на председателя архиерей и му връчихме своите пълномощни писма. За прочитане той ги предаде на г-н секретаря. Без да допускам да се произнесе някой по въпроса, веднага след прочитането, без отдих, започнах своята поздравителна реч.

Между другото, казах:

„Сега, когато се приемам в този свещен събор за представител от Битолската епархия, е едничкия, единствен момент в живота, в историята на българския народ, когато той, от областите на своето отечество Мизия, Тракия, Македония и Добруджа, в лицето на своите представители, събрани тук на събора, си подава ръка за обединение под едно самостоятелно и църковно-общинско управление.

През цялата Македония, от където по моето пътуване минавах, народът трогнат от това велико събитие до сълзи, ме посрещаше и изпращаше с възгласа:

„Поздравете нашите възмъжали братя от Мизия, Тракия и Добруджа, стиснете им от нашата измъчена страна десницата им и славословете Бога в свещения събор, че ни удостои на край време да се обединим под едно самостоятелно национално църковно управление.

Да живее обединението на българския народ и неговото освобождение от тежкото иго на духовното робство! Ура!”

Силно, ентусиазирано ръкопляскане от събора. Повторно целунах ръка на председателя и побързах да си седна като приет. На противниците се задави гласът. Никой не можа да каже „гък” за неприемане.

(…)

Тогава, покойният Гавраил Кръстевич, великият българин, знаменитият патриот, душата, интелектуалният ръководител по църковният въпрос, стана и седна на колене на миндера, държа многочасова дълга реч, в която с големи подробности изложи, като на низа, всички приключения на църковния въпрос, в които се съглеждаше, че отлагането на разрешението на въпроса се дължало само на обстоятелството, че от българска страна се постоянства да не се отстъпят на Патриаршията македонските български епархии.

Най-после въпросът бил решен с приемането да се приложи 10-ия член на фермана – въпросната алинея. Това приемане, според разказа на покойния Кръстевич, станало по следния начин:

В това време бяха на власт двамата знаменити държавни мъже: Али паша, Велик Везир-Садразамин и Фуат паша, министър на външните работи.

За разрешение по въпроса за спора на епархиите, Великият Везир Али паша свикал смесена комисия, под свое лично председателство, от първенци гърци, мирски лица и от първенци българи, тоже светски лица.

Като изброил спорните епархии, попитал първенците гърци: „какво знаете, какво е християнското православно население на тези епархии”?

Изключително гръцко, отговорили. Добре, казал, като знаете, че цялото население, в своето болшинство е гръцко, ако излезе, че в известна епархия от спорните, повече от две трети бъдат българи, имате ли нещо против, ако се съедини цялата епархия с Екзархията?

- Нямаме, приемаме, отговорили.

Обърнал се тогава към българите първенци от комисията с питането: „ ако в речените спорни епархии се окаже, че от християнското православно население българите не съставят двете трети, които желаят присъединяването си към Екзархията, приемате ли, цялата епархия да остане под ведомството на Патриаршията, като знаете, че е само българско?”

Приемаме, отговорили.

И тогава Великият Везир, за разрешение на спора, предложи да се добави към 10-и член алинея със следното съдържание: „освен тези изчислени и поименовани места, ако православните жители на другите места, всичките или най-малко двете третини, поискат в духовните си работи да се подчиняват на Българската екзархия, и това, като се изпита, ако се потвърди и докаже, ще им се допрощава…”

Гаврил Кръстевич

„Македонските епархии – продължи покойният Кръстевич – с това, че са изпратили в събора свои представители, без да бъдат за това поканени, засвидетелства нашето всегдашно твърдение пред Високата Порта, че тези наречени спорни епархии, не са смесени, а чисто български.

Като изпратили своите представители, извършили патриотическо дело.

Длъжни сме да им кажем: „Добре дошли”!

Кой ще отговаря пред правителството, че сме ги приели?

Аз съм правителството! Разбрахте ли?”

Дядо Методий по времето когато е архимандрит

Подир тази блестяща и патриотическа реч, аз прибързах отново да целувам ръка на председателя и си седнах като приет.

Другите представители от македонските епархии чакаха вън от заседателния салон- в коридора. Излязох, отидох при тях. Казах им да навлязат. Навлязоха. Целуваха ръка. Бидоха всички приети.

Pro Domo Sua :

Идеята за получаване на автокефалия за Охридската Архиепископия от БПЦ, която да стане нейна църква-майка има известна предистория.

Съгласно каноните църквата е една – Тяло Христово, създадена е от Св. Дух влязъл в апостолите на Петдесетница, след Възнесението Христово и е разделена на поместни православни църкви (в момента 14) за удобство на управлението.

Не е възможно една църква да възникне самостоятелно извън църковната пълнота и да иска признаване.

Нужна е апостолска приемственост.

Част от Българската Екзархия, на територията на Македония по светски причини след 1944г. е била лишена от възможност да бъде в евхаристийно общения с останалата част от Екзархията.

Вината не е била нейна, а такива са били историческите обстоятелства.

Тази част временно е била под духовното наставничество на Сръбската Православна Църква, обособена като Охридска Архиепископия - с автономен статут и самоуправление, но от 1967г. това положение на духовна субординация спрямо СПЦ е прекратено.

Такива прецеденти е имало и преди.

Мога да припомня, че след заточението на Патриарх Евтимий Търновската патриаршия временно има за свой предстоятел митрополит от Молдова - Йеремия.

Ето защо, обвиненията в схизма, нетрябва да се отправят към духовниците в Македония.

Те не са се отделили самочинно и по свое желание от Българската Екзархия.

След промените през 1989г. и след признаването на независимостта на Република Македония през 1992г. пречките за възстановяване на контактите бяха премахнати.

Но до момента няма официално общение между двете разделени части на някогашната Екзархия.

Писмото на Св.Синод на МПЦ-ОА от 9 ноември 2017г. е първата официална крачка в тази посока.

Но в това писмо не се заявява желание за връщане на тази част от паството в БПЦ.

Обособяването на отделна държава на територията на която действат клириците от МПЦ (т.е. създаването на Република Македония) е аргумент който ги мотивира да искат статут на автокефална (самостойна) църква.

Смятам, че това може да стане, ако като начало те се завърнат в единството на Българската Православна Църква , която е правоприемникът на Българската Екзархия, от която и те някога са били част.

За това е необходимо първо БПЦ да ги приеме в общение, като част от своя диоцез.

Това решение не е лесно, тъй като може да се очаква реакция както от Сръбската Православна Църква, така и от Вселенската Патриаршия.

МПЦ на този етап, също не демонстрира готовност да направи такава стъпка.

Ако все пак това стане, след това МПЦ може с посочените аргументи да поиска да се отдели канонично в отделна автокефална архиепископия - ако получи съгласие за това отново от БПЦ.

Така БПЦ ще бъде нейна църква-майка, т.е. автокефалната църква от която тя се е отделила.

А МПЦ ще може да влезе в евхаристийно общение с останалите православни църкви формиращи Тялото Христово.

Разбира се към такова решение не може да се пристъпи без предварително изграждане на доверие и съгласие в двете страни и осигуряване на подкрепа и от други православни църкви.

Поставянето на въпроса

По времето когато Президент на Република Македония беше покойният Борис Трайковски (с когото бях в лични приятелски отношения от много години), този въпрос започна да се обсъжда.

Тогава бях Председател на Парламентарната Комисия по вероизповеданията и правата на човека в Народното събрание.

При това, председателствах Комисията като представител на тогавашната опозиция в лицето на СДС.

В Св. Синод се отнасяха резервирано към мен и очевидно не бяха доволни от избирането ми на този пост.

Но в това си качество тогава разговарях с владиците Св. Синод на БПЦ и тези от македонския Св. Синод.

Не съм бил в положение да им влияя.

Това бяха само размяна на мнения.

Позицията, която излагам тук, беше моя позиция и тогава.

Среща в София

На 13 ноември 2002г. в моя кабинет в Народното събрание имаше среща на владици от БПЦ и от МПЦ по въпроса за статута на МПЦ-ОА.

Инициативата за това беше моя!

От БПЦ в срещата участваха Русенският Митрополит Неофит и Видинският Митрополит Дометиан.

Знам, че по-рано същия ден в Св.Синод този въпрос е бил обсъждан.

А предната вечер имах неформален разговор по темата в сградата на Св. Синод, където освен споменатите двама владици участваше и дядо Калиник и доц. Иван Желев.

Имах желание след срещата на 13 ноември 2002г. да дам обед на владиците от двата синода, но поканата ми беше отклонена първо от българска страна, а също и от македонска страна.

От страна на МПЦ на срещата дойдоха дядо Тимотей Дебърски и дядо Петър Битолски.

Разговорът в моя кабинет се състоеше в обмяна на мнения.

Нямаше характер на преговори!

Среща в Скопие

На 22 януари 2003г. получих покана от Негово Блаженство Охридският Архиепископ Стефан, да посетя Македония и да се запозная със становището на МПЦ-ОА.

Добре е да се знае, че по това време в разгара си беше и акцията на Велешкия владика Йован, който в крайна сметка премина към Сръбската Православна Църква.

На 10 февруари 2003г. се срещнах в Скопие с дядо Стефан и с дядо Тимотей, който беше идвал в моя кабинет в София.

На срещата присътства и македонският посланик в София Любиша Георгиевски.

Срещата премина в дълъг обед, на който темата продължи да се дискутира.

От БПЦ нито тогава, нито по друг повод са ме упълномощавали дори неофициално за каквото и да е.

Но трябва да се знае, че един депутат може да си позволи много повече от един дипломат.

Така постъпих и аз!

Срещата в Скопие беше личен разговор.

Разбира се, в БПЦ знаеха за моето пътуване до Скопие и разговорите там, като аз коректно информирах членове Св. Синод за тях.

Освен изпратих информация на Председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков, информирах посланика ни в Скопие Ал. Йорданов (преди и след срещата), Директора на Дирекция "Вероизповедания" при МС Иван Желев, а също и председателя на КВнП Станимир Илчев, за разговорите ми там.

Изпратих за сведение моя официален отчет и на кабинета на тогавашния премиер Симеон Сакс Кобургготски (някога цар Симеон II Български).

От разговорите се разбра, че МПЦ-ОА е изпратила писмо до Българската патриаршия, но не е получила отговор.

В писмото се е искало признаване на тяхната автокефалия, а не завръщане в общение с БПЦ с последващо канонично отделяне.

Разбира се, отговори или становища от Св.Синод на БПЦ тогава не съм получил, нито съм очаквал да получа.

От кабинета на тогавашния Премиер - който също беше информиран, реакцията беше меко казано ... твърде резервирана!

Останах с впечатление че той дори беше уплашен тази моя проява да не се възприеме като официален ход на българските власти.

Това според мен предопредели въздържането от действия на останалите институции, а може би и на БПЦ.

Напротив, от Любиша Георгиевски научих, че Президентът Трайковски подкрепя моята концепция за решаване на въпроса. Но без съгласието на Св.Синод на БПЦ, такава крачка не можеше да се предприеме....

Резултат от тези сондажи тогава нямаше!