45
ГОДИНИ ОТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО
НА 4 МАРТ 1977г.
РАЗРУШИЛО СВИЩОВ И ВЗЕЛО
НАД 100 ЖЕРТВИ
Имена на
жертви от земетресението от
4 март 1977г.
в гр.Свищов
от
възпоменателните плочи в гр. Свищов
Много от тях познавах....Бяха мои учители, съученици, приятели, познати....
Борислав Г.Петров, р.
24.02.1930г.
Димитринка Н.Димитрова, р.
24.08.1952г.
Ана Ст.Петрова, р.
18.09.1954г.
Емилия Тр.Симеонова,
р.19.09.1956г.
Тодорка К.Костадинова,
р.05.08.1953г.
Красимир Т.Георгиев,
р.29.04.1934г.
Иван Хр.Маринов,
р.07.01.1937г.
Иван Хр.Иванов,
р.05.02.1951г.
Иван Т.Иванов,
р.27.01.1952г.
Иван Г.Иванов,
р.29.09.1939г.
Димитър Л.Голчев,
р.05.01.1954г.
Антония Й. Янкова,
р.23.09.1957г.
Димитър Ан. Митев,
р.04.04.1956г.
Магадалина Т.Бонева, р.
11.07.1936г.
Димитър Б.Иванов,
р.11.06.1952г.
Николай Ал.Славов,
р.25.04.1948г.
Цвятко К.Цвятков, р.
18.11.1947г.
Милко Ив.Кичков, р.
10.01.1954г.
Николай Ан. Николаев,
р.23.11.1953г.
Валентина К.Петрова,
р.04.01.1957г.
Йордан Ив.Йорданов,
14.02.1946г.
Венцислав Вл.давидов,
р.26.10.1943г.
Николинка Н.Давидова,
р.28.03.1950г.
Иван Д.Иванов,
р.04.05.1933г.
Владо Ив. Димитров,
р.20.04.1949г.
Николай Ив.Прашанов,
р.18.04.1918г.
Методи Хр.Иванов,
р.07.11.1929г.
Катя П.Борисова,
р.09.07.1957г.
Костас Х. Сарандидис,
р.16.05.1933г.
Татяна Н.Рашкова,
р.12.11.1944г.
Симеон Й.Иванов, р. 02.06.
1955г.
Христо К.Гърбов, р.
26.10.1951г.
Маргарита Ст.Игнатова,
р.15.11.1951г.
Пенчо П.Събев, 21.07.1921г.
Надежда Д.Дамянова,
р.21.06.1914г.
Йордан П. Кянов, р.
30.01.1925г.
Дафина С.Кянова, р.
12.10.1926г.
Зорница П.Стефанова,
12.03.1972г.
Ирена П.Стефанова,
р.04.10.1976г.
Блондинка Й.Петрова,
р.03.02.1947г.
Карло П.Томов, р.
19.01.1937г.
Мария Д.Томова,
р.10.12.1941г.
Робертина К.Томова,
р.15.02.1964г.
Явор К. Томов, р.
22.09.1968г.
Христо К.Янков, р.
07.08.1942г.
Надежда Хр.Янкова,
р.28.07.1940г.
Тотка Ст.Стойчева, р.
01.10.1939г.
Велина Д.Стойчева, р.
01.03.1968г.
Димитринка М. Личева, р.26.10.1938г.
Надежда М. Личева, р.
10.03.1968г.
Митка Ат. Стойчева,
р.12.11.1939г.
Руска Т.Димитрова, р.
24.07.1904г.
Христо Т.Димитров,
р.13.06.1930г.
Александър Хр.Димитров,
р.22.08.1964г.
Тодор Д.Тодоров,
15.09.1901г.
Маруся Ив.Димитрова,
р.11.01.1936г.
Владимира Ан.Димитрова,
р.22.07.1968г.
Йорданка Сл.Андреева,
р.06.05.1943г.
Борислав Й.
Шишков,р.11.02.1942г.
Галина В. Шишкова,р.
07.02.1946г.
Ирина
Б.Шишкова,р.23.08.1968г.
Васил
Б.Шишков,р.01.11.1972г.
Кунка Ст.Ненчева, р.
22.01.1944г.
Георги Н.Дамянов, р. 09.04.1912г.
Валери М.Дамянов,
р.26.06.1966г.
Елена Н.Давидова,
р.11.05.1905г.
Мария Д.Курдова,
р.23.10.1942г.
Георги Д.Лазаров,
р.12.09.1934г.
Милена Г. Давидова, р.
07.06.1970г.
Ирина Г.Давидова, р.
22.03.1975г.
Надка С.Пантелеева
р.13.03.1931г.
Елисей Е.Енчев, р.
30.06.1923г.
Петранка Г.Енчева, р.
16.10.1932г.
Марин Д.Личев, р.
18.04.1933г.
Даниел Кр.Крумов,
р.17.07.1974г.
Димитър Ат.Григоров,
р.21.10.1942г.
Маргарита Й.Григорова, р.
13.11.1945г.
Наско Д.Григоров, р. 29.06.
1965г.
Данчо Д.Григоров,р. 12.07.1967г.
Невяна К.Илиева, р.16.11.1931г.
Калин Вл.Каменов, р.08.11.1971г.
Олга В.Теохариду, р. 06.12.1949г.
Ники Й. Теохариду, р.08.11.1971г.
Васил Ар.Стефополус, р. 15.08.1913г.
Филарети Н. Стефополус, р.12.04.1914г.
Аргир В.Стефополус, р. 20.08.1947г.
Димка Д.Стефопдлус, 31.06.1949г.
Филарети Ар.Стефополус, р.21.01.1970г.
Васил Ар.
Стефопулос - род. 04.03.1072 год.
Тодорка Т.
Ангелова - род. 20.02.1943 год.
Евгени Д. Ангелов, р.08.05.1969г.
Игнат Т.Табаков, р.18.10.1943г.
Йорданка Ст. Табакова, р. 29.04.1944г.
Тошко Иг. Табаков,р. 28.12.1967г.
Борис Р.Стоев, р. 20.01.1969г.
Антон Р. Стоев, р. 01.05.1975г.
Николай Д.Трифонов, р.19.07.1926г.
Иват Ст. Василчин, р. 13.09.1943г.
Кина М.
Василчина, р.17.05.1945г.
Стефчо Ив. Василчин, р.23.01.1965г.
Владимир Ив.Василчин, р.02.01.1965г.
Димитър Ан.Димитров,р.31.07.1939г.
Енчо Г.Енчев, р.08.04.1924г.
Цветанка К.Енчева, р. 28.08.1928г.
Марин Д.Дамянов, р.12.02.1944г.
Цветанка Д.Дамянова, р.
14.03.1945г.
Това не са всички жертви от земетресението.
Част от пострадалите починаха по-късно от травмите си (пост-травматичен шок).
Тъй като пострадалите бяха много, те бяха настанени не само в свищовската болница, но и в болницата на гр. Левски.
Публикации в тоталитарния печат от онова време :
Първите дни след земетресението и трагедията в Свищов в пресата се коментират единствено щетите от зeмeтресението в Румъния.
Чак на 7 март 1977г. се съобщава, че е пострадал и град Свищов и има 20 (!) загинали.
Решават изобщо да съобщят това, защото е трябвало да публикуват съчувствията изпратени от Леонид Брежнев, Генерален секретар на КПСС на СССР.
Старец поискал косите на
загиналата си внучка в Свищов
Писан на коляно списък с имената на
109 жертви на разрушителното
земетресение
в Свищов от 4 март 1977 г. съхранява вече
35 години търновецът Тодор Георгиев.
79-годишният полковник от МВР още сънува
събраните на 4-5 редици трупове в хале
на новостроящата се болница в дунавския
град след смъртоносния трус. Тогава
зам.-шеф на криминалния отдел в Окръжното
управление на МВР Георгиев прекарва 28
дни в бедстващия град и отслабва с 12
килограма.
"На 4 март вечерта бях вкъщи и гледах
филма "Родени от революцията",
когато в 21,24 часа блокът ни се разлюля.
Малката ми дъщеря Искрена беше на 13
дни и жена ми тъкмо я къпеше. Изгасна
токът, всички се разпищяха, настъпи
суматоха", връща се към кошмара Тодор
Георгиев.
След 15-20 минути звъннал телефонът и
криминалистът получил разпореждане да
тръгва към Свищов. Набързо събрал някои
лични вещи и заедно с колегата си Коста
Дуков поели към пострадалия град.
"Когато наближихме, срещу нас светеха
фаровете на колони от стотици коли.
Всички бягаха панически. Спираха ни
постове и ни питаха: "Къде сте тръгнали
в този ад?"
Пристигнахме около 23 ч в
един тъмен призрачен град. Пред местното
управление на милицията двама старшини
стояха втрещени. Дойде и началникът
полк. Цочев. Прегърна ме и започна да
плаче.
Казва:"Блокът, в който живеят
нашите служители, е сринат до основи,
няма хора", разказва Тодор Георгиев.
Епицентърът на смъртоносния трус със
сила 7,6 по Рихтер е във Вранча, Румъния.
На българския бряг на Дунав Свищов е
в разрушения. Срутени комини, паднали
панели и цели стени на къщите покриват
улиците в прахоляк.
Сринати до основи
са новият 8-етажен блок на съвета и
работническото общежитие на "Свилоза"
на площад "Велешана".
Цели семейства остават под руините.
Започва разчистването и ваденето на
жертвите. Войници от близката казарма,
кранове и техника от "Свилоза", от
Монтажния комбинат и от поделенията в
Белене, 100 униформени полицаи са ангажирани
в спасителната операция и опазването
на имуществото от мародери.
"Още ми е пред очите телцето на
4-месечното бебе Никиянис. Изнесоха го
в едно яке, а очичките му светеха като
свещички. Майка, баща, всички загинали.
Няма кой да каже на кого е това бебе”,
реди Тодор Георгиев. Детето е на гръцко
семейство, което живеело на 8-ия етаж в
блока убиец.
На 7-ия ден изпод руините вадят жива
жена. Тя е попаднала в нещо като ниша
между два подпрели се панела. От преживения
ужас спасената по-късно откачила и била
настанена в психиатрия.
До десетия ден има трупове за
разпознаване. Георгиев посреща близките
в халето с телата за идентифициране.
"Аз поех тъгата на цяла България.
Бях облечен със син болничен халат и
всички ме мислеха за доктор. Никой не
знаеше, че съм от Криминална полиция.
Ковчезите не стигаха. Близките вземаха
телата и ги погребваха по родните им
места", възстановява трагичните
събития старият полковник.
Сред жертвите е и 14-15-годишната Робертина
Томова от Белене. Загинала е заедно с
баща си Карло Томов, директор на местно
предприятие, и майка си.
"Много красиво дете, с дълга златиста
коса. Дядо й дойде. Изправи се над трупа
и стоя безмълвно 10-15 минути. Накрая ме
попита мога ли да му отрежа от косата
на внучката.
Наведох се и с една ножка отрязах около
20-ина сантиметра. Той я пое с треперещи
ръце. "Това ще ни остане за спомен от
нашата Робертина",каза старецът",
спомня си Георгиев.
В пожълтелите листи от тетрадка той
е записал на ръка имената на 27 деца, 15
инженери от "Свилоза", 11 служители
на МВР, 4-ма директори на местни учреждения,
6-има учители.
"Година по-късно близките на тези
хора ме търсеха в Търново, за да им кажа
нещо за гибелта им.
За всеки от тези 109
човека можех да дам по малко информация.
Неописуема картина", отронва
криминалният работник.
Това, което научава в дните след
трагедията, е, че най-вероятната причина
блоковете да паднат е в спестени материали
при строителството.
Идват комисии от
строителния институт и министерства,
но следствието се поема от Главната
прокуратура и Георгиев не знае какво
се случва по-нататък.
Когато напуска града на трагедията
след 28 дни, дори родната му майка не може
да го познае. Брадясал, раздърпан,
отслабнал с 12 кг от преживяното.
"Като се прибрах, хвърлих дрехите
и ги изгорих. Миришеха на трупове, не
пожелавам на никого да усеща този мирис",
просълзява се полковникът.
По неговия списък в Свищов са направени
паметни плочи на жертвите. Сега възрастният
мъж смята да го предаде в регионалния
исторически музей в Търново.
Живков каца с хеликоптер на
четвъртия ден, хора бягат пред очите му
На 7 март Тодор Живков каца с хеликоптер
на стадиона в Свищов. Предишния ден
шефът на Окръжния комитет на БКП в
Търново Никола Василев му докладва, че
Николае Чаушеску е бил сред разрушенията
в град Зимнич - на отсрещния бряг на
Дунав. Там са съборени къщи, но няма
загинали. "Другарю Живков, другарят
Чаушеску ходил вчера в Зимнич, където
няма жертви, добре е и вие да дойдете в
Свищов", предложил Василев. "Утре
какъв ден е? А, може на 7-и, преди празника
8 март.
Добре, добре, чакайте ме утре",
казал Първия.
"Около 10 ч от хеликоптера слязоха
Живков и началникът на охраната му ген.
Кашев. Докладвахме му какви са разрушенията
и той пожела да идем на обектите",
спомня си първият секретар на Градския
комитет на БКП Иван Димитров. Той ръководи
и оперативния щаб след труса.
По същото време в химическия комбинат
"Свилоза" извършват рутинна операция
по изгаряне на отпадъци от щапелния
завод. Психозата тогава е толкова силна,
че група работници, докато отиват на
обяд, виждат пушек и решават, че има
авария и изтича хлороводород.
С викове те връхлитат в работническия
стол. "Ние сме обгазени, всички ще
умрем", крещят работниците. Хвърлят
таблите с храна и хукват да се спасяват
през врати и прозорци. За минути паниката
за промишлена авария обхваща настръхналия
град.
"Стоим ние пред развалините на
падналия блок, а срещу нас 2-3 колони
коли. Гледаме, в гимназията отсреща деца
се товарят на един самосвал. Живков
поиска да видим какво става. Учителите
набързо му разказаха, че ще спасяват
учениците от отровното обгазяване.
"Чакайте, бе, стойте, нали, ако имаше
такова нещо, аз нямаше да съм тука",
зауспокоява ги Живков.
Но не успяхме да
овладеем паниката. Имаше хора, които
избягаха чак до Стара Загора, отвъд
Балкана", разказва Иван Димитров.
