Блог на Лъчезар Тошев: 10.07.16 г.

10 юли 2016

Асен Халачев - Героят от Дойран

Асен П. Халачев

Асен Халачев - Героят от Дойран

Дойранската епопея през Първата Световна война е славна страница от нашата военна история.
Много български офицери и войници извършват геройски подвизи в защита на Отечеството.

Един от тях е Асен Халачев.

Произход

Той е син на Петър Григоров Халачев е роден в Свищов на 27 август 1864 г., починал на 26 март 1943 година.

Петър Гр.Халачев

Петър Халачев е син на Евангели Ат. Катранова и Григор Ат. Събев, който като тръговец на памук и памучни иделия е бил наречен “халач”.
От там е дошло и името “Халачев” носено от потомците му.

В Свищов има четири различни рода с името "Халачев" идващо от професията им - халачи- т.е. търговци на памук, които не са роднини помежду си.

Първа братовчедка на Григор Ат. Събев - Халачев е Елена Ат. Събева – съпруга на Ботевия четник Иваница Данчев.

Петър Халачев е брат на опълченеца Костадин Григоров Халачев, участвал в боевете при Шипка и Шейново, загинал при с. Врабча до гр.Трън в Сръбско-българската война 1885г. (Днес в гр. Трън има паметник на четирима офицери, загинали в сраженията срущу сръбската армия - един от които е той. )

Поручик Костадин Халачев, опълченец, загинал при с.Врабча в Сръбско-българската война 1885г.

Паметникът в гр.Трън, автор Арнолдо Цоки

Една от плочите на паметника в гр.Трън

Петър Халачев е учил в Петропавловското училище на Христаки Павлович при даскал Петър Ангелов. След като го завършва, искат да го правят търговец или даскал.

Меракът на Петър е да стане доктор. За това му помага проф. д-р Георги Атанасович - вуйчо на майка му Евангели. Записва се студент в първото у нас докторско училище в София (от 1879 - 1882 г.). Завършва първи випуск на докторското училище.

(Тогава европейските медицински факултети не са признавали за доктори випускниците на нашето училище и те остават фелдшери.)

Възрожденецът от Добродетелната дружина Д-р Георги Атанасович, първият български Министър на народното просвещение

Петър Халачев получава първото си професионално бойно кръщение в Сръбско-българската война 1885 г. в болницата на град Видин, където се приемат ранените войници.

След това работи в Шуменската, Раховската (Оряховската) болници.

Там той среща бъдещата си съпруга Мария Младенова Живкова, родена на 16 април 1873 г. в град Лом, дъщеря на бившия ломски кмет Младен Живков.

Тя е сестра на Тома Младенов Живков, юрист, учител и мирови съдия в град Лом.

Родственици са на Георги и Никола Ат. Живкови. Имат четири деца – Блага(починала като дете), Асен, Блага и Михаил.

Ювенал връчен на Петър Халачев по повод 40 годишната му служба за здравеопазването на България

Биография

Асен Петров Халачев е роден в Оряхово на 19 август 1894 г. където баща му е бил изпартен на работа като фелшер. Починал в Долна Оряховица на 19 април 1970 година.
Завършва Свищовската Търговска гимназия и ШЗО в София. Участва като офицер в Междусъюзническата /1913 г./ и Първата световна война /Общоевропейската-1915-1918 г./. Ранен при Дойранското езеро в страховитата Дойранска епопея. Кавалер на ордени за храброст.

Асен Халачев като офицер през Първата Свеговна Война

Дойран

"Мъртвият не ни е вече враг".

Край бреговете на Дойранското езеро 33 Свищовски пехотен полк въди тежки сражения с английските войски. При една от атаките, поручик Халачев е излязъл напред и е бил ограден от английски войници.

Пред тях върви красив, строен, светлоок офицер с насочен револвер. Халачев изпреварва и стреля.

В гърдите на офицера се пръска единствената останала сигнална ракета.

Халачев хвърля и последната ръчна граната. Английските войници залягат, а той прескача през нея и се спуска по оврага в тръстиките на езерото.

Англичаните откриват огън по него и го раняват на три места в лявата ръка, с която си е пазил главата.

С дясната е държал оръжието си. Кръвта му изтича, но той с колана силно стяга ръката си. Изнемощял пада в тръстиките на езерото и загубва съзнание. Сутрешният хлад го събужда и той тръгва да търси българските части, които впоследствие го намират.

До последно той страдаше за този английски офицер и казваше:"Какво ми беше направил този човек? Нали и той има семейство!"

В цивилния живот през всичкото време е банков чиновник и се пенсионира като директор на Българска популярна банка-Свищов.

Свищов, площад "Велешана". Паметник на 33 Свищовски пехотен полк изграден с камък от връх Дуб на Дойранската позиция.

Коментар:

Събитието описано от Асен Халачев, вероятно се е случило от североизточната страна на Дойранското езеро, където английски и гръцки части (от Критската дивизия) са направили опит за обходна атака.
Българската контраатака, извършват изпратени части от 33-ти Свищовски пехотен полк и други български части, които разбиват противника.
Основните позициите на 33-ти полк на връх Дуб не са близо до брега на езерото, докато отразяването на английската обходна атака е станало практически на брега на езерото. Дойранското езеро е характерно с голям пояс от тръстики покрай брега, в които е паднал раненият поручик Халачев.
Лъчезар Тошев

В свободна Добруджа

При присъединяването на Южна Добруджа към България през 1940г. Асен Халачев е мобилизиран, като майор от запаса и е изпратен да участва в нейното устройство. Заема поста на директор на клона на БНБ в Силистра.
Първият генерал- управител на Южна Добруджа - след възвръщането й в пределите на родината е генерал Георги Попов, герой от македонският фронт 1918г.
Асен Халачев е негов боен другар от фронта и с радост се заема с поставените му задачи.

Потомство

Женен е за украинката Александра Киряк Вазонова, родена в Одеса /1893-1968г./ от рода на княз Мешко. Работила като чиновничка в съда на град Свищов.

Имат един син - Елисей Асенов Халачев, роден в Свищов на 20 юли 1925 г. и починал на 26 октомври 1999 година.

Елисей Халачев е завършил Свищовската Реална гимназия, учи медицина, прехвърля се агрономство, но последния семестър е изключен като неблагонадежден по време на студентската чистка 1949 година. Оженва се за Кина Илиева Пенчева от Свищов, родена на 23 май 1928 г., починала на 14 май 1997 година. След изключване от университета Елисей Халачев отива на работа като агроном в Търновската митрополия при Митрополит Софроний, където подобно убежище получава и Петър Морфов-секретар на цар Борис III.
Двамата стават много близки, поради общата им съдба. Семейството на Елисей Халачев се премества да живее в село Арбанаси, а след това в Долна Оряховица.
Той и жена му работят в Консервен Комбинат - Горна Оряховица. Последно се връщат в Свищов и работят в СХК "Свилоза", където се пенсионират. Не оставят поколение.

Първи братовчед на Асен П. Халачев е Константин Юрдаки (Йордаки) Халачев, загинал на връх Дуб при Дойран. Константин Юрдаки Халачев е роден в Свищов 1895 г., убит на връх Дуб-Дойран, на 18 септември 1918 г. (смъртен акт № 31).

Константин Юрдаки Халачев

Той е бил единствен син на Хрисанта (Санка) Лазарова Тишева (от рода на Георги Тишев - Министъра вътрешните работи в кабинета на Драган Цанков) и Йордаки Гр. Халачев.

Завършва Държавната Търговска гимназия в Свищов през 1913 година.

Бил е музикален - свирел е в оркестъра на гимназията и пеел в гимназиалния хор.

Завършва школа за запасни офицери (ШЗО) София. Произведен подпоручик и изпратен на фронта.

През Първата световна война е включен в І-ва рота на 33 Свищовски пехотен полк, където ротен командир му е Борис Иванов Манджаров - негов братовчед.

Свищовският полк е бил на позиция на връх Дуб, където са се водили едни от най-ожесточените боеве. На 18 септември 1918 г сутринта започнала нова голяма атака. Коста излиза напред и хвърля ръчна граната. Нетърпелив, надига глава, за да види ефекта от хвърлената граната. Командирът Борис Манджаров, му заповядва:
"Коста, залегни!".
В същия момент той отговаря: "Бате Борисе, убиха ме".
Прострелян е право в челото. Часът е 6,30 сутринта.

Така едва 23 годишен загива на позиция, за Родината. На паметната плоча в църквата "Св. Преображение" са вписани имената на убитите офицери и войници от гр. Свищов, околията и от свищовските полкове във войните: 1885г., 1912-1913 г., 1915-1918г.

Най-отгоре: подпоручик Константин Гр. Халачев и в края подпоручик Константин Юр. Халачев -чичо и племеник с еднаква съдба. Загинали за Отечеството!

Първото съобщение от фронта, дошло в Свищов тогава гласяло "Единият Халачев е убит, а другият ранен". Близките известно време не са знаели кой е оцелял. След няколко дни, раненият поручик Асен Халачев е транспортиран от фронтовия лазарет в Шуменската болница, откъдето малко по-късно родителите му го прехвърлят в Свищов - за лечение и там дочаква примирието.

Други истории от 33-ти Свищовски пехотен полк

Поручик Борис Манджаров на Дойран

Борис Иванов Манджаров е роден в село Караманово през 1891 г. и починал в Свищов на 6 юли 1958 година. Още от малък е с крехко здраве, боледувал често. Бил все около майка си и много й помагал. Завършил прогимназия и Държавна Търговска гимназия в Свищов. Като ученик в гимназията свири на тамбурашки инструменти в оркестъра при училището, а в последния клас става и негов диригент. Той е един от организаторите на ученическата стачка в Търговската гимназия през 1905 г. за изхвърляне изучаването на турския език от учебната програма на училището. След завършване на гимназията учи ШЗО в София. Отличник във военната подготовка, е оставен като кадър в школата. Впоследствие преминава стаж като офицер в 34-ти Троянски полк. Участва в Балканската война 1912 г., в Междусъюзническата война 1913 г. и в Общоевропейската война (Първата световна война). През 1915 г. е мобилизиран в 33-ти Свищовски пехотен полк като поручик-командир на І-ва рота. С ротата си участва в боевете в Сърбия.

Неговата рота, заедно с тази на брат му Пантелей и останалите роти от 33-ти пехотен полк, водят едни от най-тежките и ожесточени боеве при Дойран и връх Дуб. Атаката на 18 септември 1918 г. е съкрушителна, дадени са много жертви. Частите са разпръснати. След провала на българската армия при Добро поле се получава заповед от Главното командване: останалите живи офицери да изведат частите си - кой както намери за добре. Борис и Пантелей повеждат ротите си, но попадат в гора при гъста мъгла и дъжд. Вървят, но се оказва, че се въртят на едно и също място в кръг и не могат да намерят изход. Тогава именно ги обявяват за безследно изчезнали. След дълги лутания излизат от гората и попадат на голяма група пленени австрийски войници, конвоирани от френски-сенегалски войници. Манджаров командва ротата си да нападнат групата. Сенегалците хвърлят оръжието и се предават. Така австрийските военнопленници са освободени. За тази си смела и рискована постъпка Борис Манджаров получава български и австрийски ордени за храброст. Той е бил много бърз, смел и решителен човек. Бил се рамо до рамо с немската рота на Дойранската позиция. Той се възхищавал от немската дисциплинираност, упоритост и умения.

Майка му, баба Маринка, изпраща на фронта в Първата световна война тримата сина - Пантелей и Борис като офицери, а Димитър като войник. Раздялата на майката със синовете била трогателна. Тясмятала, че Борис нямало да издържи на несгодите с крехкото си здраве и ако куршум не го засегне, то от болест няма да се отърве. Майчиното предчувствие не се е сбъднало, но била сломена и не могла да дочака завръщането на синовете си.

Пантелей и Борис Манджарови, като ротни командири в 33-ти Свищовски пехотен полк, са едни от героите от сраженията на връх Дуб при Дойран!

В началото на есента на 1918 г. ротите на двамата братя и още една рота попадат в обкръжение в продължение на повече от месец. Майката получава известие от фронта, че двамата й сина са изчезнали и ги обявяват за мъртви. Тя започва да кади в църква и да носи траур. Иска и от снаха си (жената на Борис) Мария Манджарова-учителка в село Ореш, да носи траур. Борис и Мария се оженили през пролетта на 1918 г., в една негова отпуска. Мария отказва да носи траур и не иска да приеме, че мъжът й е мъртъв.

Поручик Борис Манджаров със съпругата си Мария, 1918г.

След 40 дни продължителни сражения и преходи по фронтовата линия, ротите успяват да излязат от обкръжението. Борис Манджаров веднага изпраща телеграма на майка си:

"Аз и Пантелей сме живи и здрави, кажи на жена ми тая новина, скоро ще си дойдем."

Радостта на майката и на близките е била голяма. Майка им Маринка започва приготовления, черпи в кръчмата заради спасението на синовете си всички, които са били там и които идват. Много радостна си ляга късно вечерта. На сутринта дъщерите и се учудват, че не става рано (тя сутрин ставала винаги първа), когато отиват да я видят, те я намират починала. Майчиното сърце след голямата скръб не издържало на голямата радост.

Циганчето, което спасило полка от измръзване

Борис Манджаров разказваше как едно циганче-ковач от неговата рота спасява 33 Свищовски пехотен полк от измръзване. Било късна студена, мъглива и много дъждовна есен. Дъжд валял непрекъснато и всички били мокри до кости. Наоколо всичко мокро, не могъл никой да запали огън . Едно циганче носело под куртката си елече пълно с памук. Той разкъсал елека и издърпал памук. Понеже и кибритът бил мокър - не горял, то с два кремъка започнало да чатка в памука и успяло да го запали. Постепенно успяло да запали повече неща и накрая лумнал хубав огън , от който си вземали и останалите роти за да си разпалят огньове, да се изсушат и стоплят. Всички му били безкрайно благодарни. За тази му заслуга било произведено ефрейтор.

(По книгата на майка ми Д-р Мария Тошева, “Свищовски родови хроники”, Изд. Исторически музей-Свищов, Свищов, 2011г. Стр. 94-99, 106-107 и 136-138)

Свързани теми :