100 години от включването на България в Първата световна война
Лъчезар ТОШЕВ
В. "Лечител", бр.11, 19 март 2015г.
Общоевропейската война 1914-1918 г., наречена по-късно Първа световна, става причина за появата на нови държави, които се отделят от победената Болшевишка Русия и от Османската империя. Полша отново възкръсва на картата, преживяла три подялби. Четвъртата й предстои през 1939 г. На картата се появяват Финландия, Литва, Латвия и Естония, трите южнокавказки републики и Молдова. Тогава се създава и Украинската република. България работи активно за появата на тази нова държава на картата на Европа. На Брест-Литовския мирен договор с Русия, от 3 март 1918 г., България е сред четирите държави – победителки! Това е забележително събитие в българската история, но то не продължава дълго! Ньойският договор отменя разпоредбите на Брест-Литовския.
Разделението на Европа
Виенският
конгрес от 1815 г., свикан след разгрома на империята на Наполеон
Бонапарт, създава нова ситуация в Европа. Появява се т.нар. Свещен съюз –
„Акт за взаимна помощ на християнските монарси”, подписан в Париж. Той
представлявал съюз на Руската империя с Австрийската и с Пруското
кралство. Кралят на Обединеното кралство подписал присъединяването само в
качеството си на суверен на Хановер. Чак през 1840 г. с т.нар.
Лондонско споразумение Великобритания се включва по-активно в тази
международна коалиция. Целта на съюза била да се подкрепят легитимните
династии, защита на християнството, потискане на революциите – вкл. с
външна намеса. Така се родил принципът, че големите държави определят
съдбата на малките и решават какво е добро за тях. Този съюз през 1827
г. подкрепя гръцката независимост и участва с военен англо-руско-френски
флот в морската битка при Наварин, при която само за 4 часа е разгромен
турският флот, а дебаркиралите френски войски довършват разгрома на
турската армия по суша. По време на революциите от 1848-1849 г.,
наречени “Пролетта на нациите”, Свещеният съюз разгромява въстанията.
Руски войски потъпкват Унгарската революция на Кошут, защитавайки режима
на княз Метерних. Австрийската армия, командвана от генерал Радецки,
навлиза в Италия и разгромява борещите са за независимост сардински
войски в битката при Новара. (В тази битка участва в австрийската армия и
получава орден „За храброст” българинът Димитър Шишманов). Този съюз
просъществувал до Кримската война.Причините за Кримската война
Кримската война (1853-1856 г.) е предизвикана от Русия. Парадоксално, но тази война избухва поради спор за доминиране в Светите земи и Йерусалим. Новият император на французите Наполеон III иска от Османската империя да признае неговото влияние в тези тогава османски територии, които са святи за християните (но също за мюсюлмани и юдеи). Същото иска от
Османската
империя и Русия, начело на която тогава е император Николай I. За да
окаже натиск върху султана, Русия окупира Влашко и Молдова, като
заявява, че те остават залог до удовлетворяване на руските искания.
45-хилядна руска армия навлиза в Добруджа и обсажда Силистра. Руският
флот атакува и разгромява една турска армада в Черно море, пуснала котва
в пристанището на Синоп. В отговор Обединеното кралство и Френската
империя дават ултиматум на Русия да се изтегли от окупираните територии.
Австрийската империя се присъединява към ултиматума. Русия се изтегля
от тези територии през 1854 г. Тъй като основният въпрос не е бил решен в
нейна полза, конфликтът продължава. През есента на тази година
съюзническите сили на Великобритания, Франция и Османската империя,
подкрепени от военни части на Кралство Сардиния и германското графство
Насау, както и от няколко хиляди швейцарци, дебаркират в Крим. След
едногодишна обсада те превземат важното пристанище Севастопол. Военни
действия се провеждат и в други райони. Цар Николай I умира през 1855 г.
и на престола встъпва неговият син Александър II, който започва
преговори за мир със съюзниците. Те завършват с подписване в Париж през
1856 г. на мирен договор. Цар Александър II се помирява с Европа. Периодът след това е белязан от нови войни в Европа. През 1859 г. обединените армии на Франция на Наполеон III и Сардиния на Виктор Емануил II успяват да разбият австрийската армия при Солферино. През 1866 г. се води Австро-пруската война или Брудерскриг (“Братската война”), в която Прусия побеждава Австрия във война за контрол над Шлезвиг-Холщайн. С това тя си спечелва и доминация над останалите много германски държавици. Германският съюз, създаден след епохата на Наполеон, включващ 35 държави и 4 свободни градове, се трансформира в Северногермански съюз, доминиран от Прусия, в който вече Австрия не е включена. През 1867 г. тя се трансформира в Австро-Унгарска империя.
Три години по-късно, като си осигурява приятелски отношения с Русия, Прусия и нейните съюзници се противопоставят на Френската империя, заради претенциите й да анексира Белгия и Люксембург и част от териториите около Рейн (които някога били завоювани от Наполеон I). Във Френско-пруската война (1870-1871 г.) в кратък срок германците разбиват напълно френската армия и стигат до Париж. В края на войната се създава и германската империя – Вторият райх, начело с Вилхелм I. Канцлер на империята става Ото фон Бисмарк – архитектът на германското обединение.
Създаването на Съюза на тримата императори
През 1873 г. Австро-Унгарската империя се обръща към Русия с предложение за съюз. На 6 юни двете страни сключват конвенция, към която на 23 октомври се присъединява и Германия.
Тримата
императори започват да решават съдбите на континента. Интересът на
Великобритания е да разбие този съюз. През 1877-1878 г. с цел
разрешаване на “Източния въпрос” Русия води война с Османската империя.
На конгреса в Берлин (Вж. подробна статия за него във в. “Лечител”, бр.
8/20.02.2014 г. http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=10&b=424) Великите сили се споразумяват за статуквото в Европа, което се запазва до 1908 г. Русия отказва да приеме плана “Андраши – Бисмарк”, за създаване на голяма и независима България, защото желае да засили Сърбия – като едно своеобразно южно крило на руското влияние, достигащо до Австро-Унгария. На политическата сцена се появява България, ощетена за сметка на Сърбия и Румъния – като васално княжество на султана, но реално зависимо от Русия. Източна Румелия остава автономна провинция в Османската империя, а Македония остава част от Турция – без каквито и да е права. През 1881 г. с протокол към конвенцията за своя съюз тримата императори решават, че няма да се противят на Съединение на България с Източна Румелия, но не са съгласни към Съединението да се включи и Македония. Причината е, че Австро-Унгария има аспирации за излаз на Егейско море през пристанището на Солун. Така тя би се приближила до проливите, които иска да контролира и Русия. Точно с тази цел е построена и железница, а през 1908 г. Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. България използва този момент да отхвърли своя васалитет и да обяви независимост. Естествено, това влошава отношенията на България с Русия. Намирайки се на
пътя
към мечтания Константинопол, Русия трябвало да подчини България, но
нашите предци очевидно не желаели да бъдат подчинявани. Така интересите
на Русия и България се сблъскали остро. Руският дипломат Татишчев по
този повод пише:“...След като се убедим в предателството и измяната на българите, ние трябва да се отнасяме с тях като с врагове, без да се утешаваме с мнимите различия между настроението на народа и неговите водачи, тъй като в политиката всеки народ отговаря за своето правителство. Всичко, което Русия направи за България, трябва да бъде развалено. Целта на нашите усилия трябва да бъде не „целокупна” България, а подялбата даже на сегашното княжество между съседите му: румъни, сърби и гърци, с изключение на широката полоса по дължината на Черно море, която Русия може да поиска да остави за себе си.”...
По-нататък той развива тезата, че България, както Полша, трябвало да бъде изтрита от лицето на земята за назидание на всички други племена, населяващи Изтока. (Сергей Спиридонович Татищев, „Из прошлого русской дипломатии”, стр. 503)
Балканските войни
В Балканските войни (1912-1913 г.) конфронтацията между Великите сили се изостря. Русия работи активно за създаването на Балканския съюз, включващ Сърбия, България, Гърция и Черна гора, но не с намерение да се атакува Османската империя, а Дунавската империя – т.е. Австро-Унгария. Балканските страни обаче са на друго мнение! България е очаквала Русия да подкрепи нейното национално обединение, но българските очаквания не се оправдават. В разгара на битката при Чаталджа руският император изпраща телеграма на цар Фердинанд, заявявайки, че евентуалното българско влизане в Цариград е нежелано от Русия. България се чувства изиграна и ощетена и цялото общество по онова време мисли единствено за реванш.
Цялото общество рецитира стихотворението на Вазов “Черното знаме” – траур за останалите извън България братя в Македония. Вазов припомнил за онзи българин от Дебър дошъл с черно знаме и народна носия в мълчалив протест за оставането им извън България.
Съюзници - разбойници
На 16 юни 1913 г. започва Междусъюзническата война. Румъния се възползва да удари България
в
гръб, искайки териториални компенсации, без да е участвала във войната.
Русия не се намесва. Единствено Австро-Унгария предупреждава румънския
крал Карол да не се увлича в безнаказаното си навлизане в България.
Заобиколена от армиите на пет враждебно настроени към нея държави,
въпреки обкръжаването на цялата гръцка армия заедно с краля им при
Кресна, България иска примирие. Подписаният Букурещки мир е крайно
несправедлив за българите. Българите в Македония вдигат обречени
въстания в Тиквешията, в Охрид и Дебър. България, която е изнесла
основната част от тежестта на Балканската война, е унизена. От нея
Румъния откъсва Южна Добруджа. А Северна Добруджа е дадена от Русия на
Румъния още след Руско-турската война през 1878 г. като компенсация за
отнемането на Бесарабия. Български офицери се заклеват, че скоро ще
посадят чесън пред парламента в румънската столица. “Да свием знамената
до по-добри времена!” – заявява в своя манифест и цар Фердинанд.
Балканските държави вече няма да бъдат заедно. Оформя се антибългарската
коалиция.Формирането на Тройния съюз – Централните сили
Ситуацията в Европа по това време е крайно изострена. Френският президент Поанкаре в края на Балканските войни казва, че Франция би се намесила във война, ако Австро-Унгария нападне Сърбия, Русия подкрепи Сърбия, а Германия нападне Русия. Така и става. Конфронтацията в Европа става на принципа “Държавите се обичат през една!” Така Русия става естествен съюзник на Франция срещу Германия. Това формално е краят на Съюза на тримата императори, който не функционира още от 1885 г. Причината за разрушаването му е промяната в руската политика. Още след обединяването на Германия, Русия, която дотогава е в добри отношения с нея, променя политиката си и се сближава с Франция. Канцлерът Бисмарк по този повод нарича руския премиер княз Александър Горчаков “изкуфял старец”. В самата Русия се оформя мнението, че на Берлинския конгрес през 1878 г. той е предал интересите на българите, заемайки профренска позиция.
Германия и Франция се борят да привлекат Австро-Унгария на своя страна. В Хабсбургския дом престолонаследникът ерцхерцог Рудолф и майка му – императрица Елизабет (Сиси), не крият симпатиите си към Франция. Точно тогава императорското семейство е сполетяно от ужасна трагедия. На 29 срещу 30 януари 1889 г. ерцхерцог Рудолф и негова приятелка са намерени мъртви в Майерлинг. Тогава е обявено, че те са се самоубили, но днес се смята, че са били убити и за това се е знаело и в императорското семейство. Последната императрица Зита (сестра на княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска Българска) свидетелства през 1983 г., когато е на деветдесет и една години, че е присъствала на разговор между ерцхерцогиня Гизеле, сестра на Рудолф, и леля й Мария Йосифа:
„Щом е било убийство – казала сестрата на Рудолф, – защо виновните не са били наказани?” „Кой ти каза това?” – попитала лелята. И Гизеле отвърнала: „Поисках да присъствам при полагането в ковчега и огледах внимателно тленните останки на брат ми. Ако Рудолф се беше самоубил, щеше да има следи от изгаряне на слепоочието му. Но нямаше, което значи, че куршумът е изстрелян от по-голямо разстояние...” Тогава леля ми въздъхна и прибави: ,,Да, вярно е, но те заклевам никога да не повтаряш това!”
 |
| Срещата на българските и унгарските войски при Кладово |
Следващата трагедия е убийството на императрица Елизабет в Женева на 10 септември 1898 г., сред града – на брега на езерото, докато се е качвала на парахода. Убита е от анархиста Луиджи Лукени, действал на принципа „пропаганда чрез дела“. Престолонаследник на Дунавската империя става Франц Фердинанд – син на по-малкия брат на император Франц Йосиф. Ерцхерцог Франц и съпругата му графиня София Хотек са убити на 28 юни 1914 г. в Сараево. Първоначално срещу кортежа е хвърлена бомба от младежа Неделко Габринович, но атентатът ранява други хора, а ерцхерцог Франц е незасегнат. Малко по-късно през деня Гаврило Принцип стреля с пистолет и убива височайшата двойка. Той е бил сръбски националист и е вербуван от сръбската военизирана организация “Черна ръка”.
Известно е, че Франц Фердинанд се е противопоставял на предложението за война със Сърбия приживе. След смъртта му престарелият и рухнал психически император Франц Йосиф, който е подновявал неколкократно сключения през 1882 г. Троен съюз с Германия и Италия, се съгласява да се обяви война на Сърбия. През 1904 г. Франция и Великобритания са сключили т.нар. Сърдечна Антанта, през 1907 г. се подписва Англо-руското съглашение, а Франция и Русия са сключили окончателен съюз през 1894 г. Така оформената Антанта застава срещу Централните сили в геополитическия европейски конфликт.
Войната
Тройният съюз всъщност губи Италия, която не желае да участва във военни действия. Въпреки това след нападението на Австро-Унгария срещу Сърбия, която пък е защитена от Русия, войната избухва! Германия започва бързо настъпление през Белгия във Франция, но също и по целия фронт. Германската армия почти достига Париж. Срещу нея сравнително слабите френски сили се командват от маршал Жозеф Жофр. Германците допускат грешката да не атакуват Париж, а да насочат удара си източно от него – към река Марна, 5-12 септември 1914 г. Това е забелязано от командващия отбраната на Париж ген. Жозеф Галиени, който решава да нанесе флангов удар със своите немногочислени сили, предназначени да отбраняват столицата. Тъй като не разполага с военни коли, той мобилизира парижките таксита, които пренасят войниците му близо до германските части. Това е най-луксозното транспортиране на войски във военната история. Фланговият удар има успех, защото кара германската армия да спре настъплението и да се окопае за отбрана. Това съответно дава възможност на други френски войски да се притекат на помощ на отбраняващите се французи. Париж е бомбардиран с круповски оръдия, вкл. “Дебелата Берта”, но не е превзет. Сраженията във Франция се затягат... Френското правителство се евакуира от Париж в Бордо. Галиени става военен министър. Русия в знак на солидарност напада Германия с армията на Самсонов, която е практически унищожена от германците.
Генерал Самсонов се самоубива... Русия изпраща по дълъг заобиколен маршрут руски войски във Франция, които се присъединяват към френската армия и се бият на Западния фронт. В Сърбия австро-унгарските войски превземат Белград, но не успяват да разгромят сърбите и водят сражения с променлив успех.
Двата блока очевидно имат нужда от нови съюзници!
България се включва
През 1915 г. България решава да се включи във войната. Никола Генадиев прави сондажи в Антантата и получава известни полуобещания за присъединяване на Одринска Тракия към България. Както това е било записано в договора от Лондон от 1913 г., отменен с Букурещкия
мирен
договор. Същевременно Антантата дава съгласие Русия да превземе
Константинопол. Но за да стане това, тя трябва да мине през България.
Великобритания не гори от желание да предостави проливите на Русия,
поради което по предложение на Уинстън Чърчил на 19 февруари започва
11-месечна битка за овладяване на Дарданелите. С германска помощ
Османската империя отбива успешно нападението, което се превръща в
катастрофа за армията на Великобритания. В нейните редове се бият и
австралийски и новозеландски войници. Централните сили (Тройният съюз
вече е станал двоен – без Италия) обещават на България териториите в
Сърбия, вкл. Македония. Турция отстъпва една територия на България около река Марица, в знак на добра воля. На 24 август 1915 г. България и Германия стават съюзници. България мобилизира светкавично 878 536 войници и се включва във войната срещу Сърбия, за освобождението на Македония и поправяне на несправедливия Букурещки мир.
 |
| Жезъл на цар Фердинанд, продаден на аукцион на анонимен купувач |
The sceptre of Bulgaria's King
Ferdinand I, used for some ceremonies during the period of 1890 -
1908, is being sold in an Internet sale. The price appionted is USD
75,000. Photo by
Първа армия на север и Втора армия на юг нападат сръбските войски и с натиска на австро-унгарците от север не само разгромяват сръбската армия, но я отхвърлят към Албания и са само на косъм от възможността да я пленят изцяло. Сръбската армия е превозена от Албания на о-в Корфу, за да се възстанови. После е пренесена на солунския фронт и частично – на румънския фронт. Втора армия разбива френските войски при Криволак и Кавадарци и се спуска на юг.
 |
| Българските войски атакуват! Немска картичка. |
 |
| Превземането на Ниш от българските войски |
Същевременно Антантата обявява пълна морска блокада на Гърция. През 1916 г. в Солун се създава сепаратистко правителство на територията на Македония и Беломорска Тракия начело с Елефтериос Венизелос, което минава на страната на Антантата. Крал Константин абдикира в полза на сина си Александър, който признава правителството на Венизелос за правителство на цяла Гърция. По това време сред гърците в Македония се
създават
силни настроения срещу българите. Освен действията на андартските
паравоенни чети срещу населените с българи села в Гърция, заплашен е и
Зографският манастир на Света гора. Първо руското братство на Света гора иска да се отстъпят на тях приходите от имотите на Зографския манастир в Русия, а Киприановският скит в Молдова да бъде предаден на руския скит “Св. Андрей”. Молбата им е удовлетворена от руското правителство. Монасите българи от Киприановския скит са изпратени на заточение. През 1917 г. в Зограф са разквартирувани войски на Антантата. Андартските гръцки чети се стичат, за да разграбят манастира, но за да не се случи това, французите оставят една рота от колониалната сенегалска дивизия да охранява манастира от техните нападения. Така той е спасен. Но сенегалците реквизират голямо количество храни от запасите на монасите.
 |
| Френският генерал Сарай и адмирал Вино на Света гора през 1918г. |
Тогава няма сведения за нападение от гръцки монаси над Зограф, както се е случило през Междусъюзническата война от 1913 г. Тогава група монаси формират т.нар. Свещена рота – нещо абсурдно и немислимо за монашески статут и канона. Тази въоръжена монашеска рота обгражда Зографския манастир, защитаван успешно от българска рота. Но през 1918 г. някои български паметници и надписи, намиращи се извън манастира, са разрушени.
 | ||
| Монашеската рота през 1913г. |
 |
| Българската рота командвана от Георги Цветанов през 1913г. в Зографския манастир |
 |
| Италианското списание Ла Трибуна Илюстрата от 13 февруари 1913г. показва българските монаси отбраняващи Зографския манастир от нападение на сръбски монаси от Хилендарския манастир. |
 |
| Гръцки андарти пред Зографския манастир след отстраняването на българските части |
 |
| Българската рота в Зографския манастир през войната |
Руското настъпление
През 1916 г. руската армия се реорганизира и един корпус, включващ четири армии, начело с ген. Алексей Брусилов, през май и юли 1916 г. настъпва в Галиция, осъществява пробив и пленява 400 000 австро-унгарски войници.
На помощ се притичат германски войски и руското настъпление е спряно. Това руско настъпление обаче е причина Румъния да вземе решение да премине във войната на страната на Антантата.
Когато император Вилхелм II попитал началника на своя Генерален щаб фелдмаршал Фон Молтке, какво мисли за намеренията на Румъния, той му отговорил:
“Ако Румъния мине на наша страна, ще са ни нужни 10 дивизии, за да я спасим от разгрома. Ако тя мине на страната на противника, ще са ни нужни пак 10 дивизии, за да я разгромим. Ето защо за мен е безразлично на чия страна ще воюва тя!”
Румънските войски напредват енергично в Трансилвания, а след пристигането на германските войски също така бързо бягат назад, като правителството дори се премества в Яш.
В този момент Русия създава самостоятелен корпус за Румънския фронт, който има за задача да настъпи в България и да стигне до Константинопол – обещан от Антантата на Русия.
Още на 5 октомври 1915г. Русия обявява война и на България.
Като причина е изтъкнато нападението на български войски над Сърбия.
Плановете на Антантата са Русия от север и английски и френски войски през Гърция да пробият фронта в България, да се съединят и да ударят Германия от юг.
 |
| Манифестът с който Руският император Николай II обявява война на България. |
Румънската артилерия започва да обстрелва Русе и Свищов.
Това е повод за война – Casus belli.
Румънският фронт
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Създадената за тази цел Трета армия под командването на ген. Стефан Тошев, включваща и конната дивизия на ген. Иван Колев, нахлува в Добруджа. Непревземаемата крепост Тутракан е превзета от ген. Пантелей Киселов за 24 до 36 часа (според различните изследователи). Освободени са Балчик, Каварна, Силистра, а до края на годината българската армия стига до делтата на р. Дунав.
За спиране на
българското
настъпление от юг и германското от запад Русия създава Румънския фронт,
включващ 4-та, 6-а, 8-ма и 9-а армии, 1-ва румънска армия и 2-ра
румънска армия, както и сръбски войски. Командващ на тези войски е ген. Андрей Зайончковски, а след него – ген. Владимир Сахаров.
Руска ескадра с шест кораба обстрелва Варна на 14 октомври 1915 г.
Шест кораба обстрелват и Балчик – трикратно, на 7 и 9 септември и на 13 декември 1916 г.
Кап. Георги Радков със своята батарея от две оръдия в Балчик открива огън (Батареята му дава 100 изстрела в час - от оръдие, вместо обичайните 60) и изважда от строя гордостта на руската черноморска флота – флагманския кораб “Память Меркурия”.
 |
| Руската флота напада българския бряг |
Потопен е и ескадреният миноносец “Лейтенант Пушчин”, а знамето му е пленено. Това е първото руско знаме, пленено от българската армия в тази Руско-българска война!
 |
| Руският флагмански кораб “Память Меркурия" |
Второто такова знаме – на 265-а Оренбургска дружина, е пленено при с. Кара Мурад от конната дивизия на ген. Колев.
Той успява да плени и нейния командир.
Руската корабна авиация предприема бомбардировки над Варна, включително нощем.
 |
| Българската подводница |
Самолетите са отблъснати, а първата ни подводница – “Подводник № 18”, защитава успешно пристанищата.
 |
| Казашка лава |
В чест на рождения ден на императора си, на 19 декември 1916 г., руската кавалерия организира срещу малобройни български части атака, известна като “казашка лава”, която винаги дотогава е имала успех. Това става край Сатул Ноу - близо до р. Дунав.
 |
| Руската кавалерия пред атака , Първата Световна Война |
За “дивата” непобедима кавалерийска дивизия това е опит за измиване на позора от поражението си от българите.
 |
| Казашка лава |
Но… българските части запазват самообладание и почти от упор разстрелват атакуващата “лава”, като бойното поле за минути се покрива със стотици трупове на руски кавалеристи...
Поражението на руснаците е пълно!
Франция изпраща на помощ на Румъния своя маршал Жофр, който се опитва
да
повтори опита с фланговия удар, спрял германските войски на р. Марна - този път срещу Трета българска армия.
С тази цел румънската армия прави десант при с. Ряхово – Силистренско, но десантът е неуспешен и се проваля.
 |
| Карикатура от Александър Божинов осмиваща неуспешният румънски десант |
Макс Ронге в книгата си Ronge M., Kriegs – und Industrie Spionage. – Zwоlf Jahre Kundschaftsdienst, 1930 (на руски език – Ронге М. Разведка и контрразведка. – М.: Воениздат НКО СССР, 1939:
http://militera.lib.ru/memo/other/ronge_m/index.html) разказва за една неизвестна досега страница от тази Руско-българска война.
(Точният цитат е взет от глава 27-ма на книгата : Вступление в войну Румынии http://militera.lib.ru/memo/other/ronge_m/27.html)
“...Успехите на българите в Добруджа им объркаха сметките. Подкрепата, оказвана на българите от страна на техните съплеменници, беше толкова значителна, че командването на 17-и руски корпус решило да ликвидира цялото коренно население на юг от Мангалия. За това научихме от прихваната радиограма на 3-та кавалерийска дивизия.”
Стремителното настъпление на III армия обаче спасява добруджанските българи от такъв
геноцид.
В стенограмата от разпита на адмирал Колчак (Допрос Колчака. – Л.: Гиз,
1925.
http://militera.lib.ru/db/kolchak/index.html) се разбира, че в началото на 1917 г. Русия е планирала нова атака – с цел завземането на Константинопол. Планът имал два варианта – настъпление по западния бряг на Черно море (т.е. през България – б.м., ЛТ) или десант близо до Цариград.
(Точният цитат е от : Заседание чрезвычайной следственной комиссии,
23-го января 1920 г. http://militera.lib.ru/db/kolchak/02.html )
“Колчак: Назначаването ми на Черно море се обуславяше от това, че през пролетта на 1917 г. се предвиждаше извършването на т.нар. Босфорска операция – да се нанесе удар към Константинопол. Всичко това се намираше във връзка с положението на нашия южен или ляв фланг. Беше в началото на юли, а през есента Румъния трябваше да влезе във войната и в зависимост от тези действия се планираше придвижване на нашите армии по западния бряг на Черно море, към проливите на Турция, към Босфора или, в зависимост от положението, се предвиждаше, че флотът трябва да оказва съдействие на това придвижване и дори да направи десант непосредствено на Босфора, като флотът трябваше да го превземе. По плана на тази Босфорска операция, в мое непосредствено разпореждане, ми беше изпратена една сухопътна част – дивизия от ударен тип, изпратена ми от фронта, и за командир беше назначен един от най-добрите офицери от Генералния щаб – ген. Свечин. За началник на щаба беше назначен полковникът от Генералния щаб Верховский. Тази дивизия се готвеше под мое непосредствено наблюдение и трябваше да бъде хвърлена в боя с първия десант на неприятелския бряг, за да осигури място за пристигането на следващите войски, които трябваше да ги последват. Тази подготовка течеше до държавния преврат през февруари 1917 г.”
България се разминава с това изпитание, за което у нас никой и не предполага!
 |
| Проект на художника Димитър Гюдженов |
 |
| Форсирането на Дунава при Свищов 24 ноември 1916г. На белия кон - Фелмаршал Макензен |
 |
| Картичка със снимки от строежа на моста при Свищов, който е наблюдаван от Фелдмаршал Макензен. |
По времето, когато българските войски громят руските армии в Добруджа, защитавайки родната си земя, един български генерал – ренегат, преминава на руска служба и командва руски армии. Това е Радко Димитриев.
Армиите, които командва на руска служба, са разгромени от германците, а в края на 1918 г. той е пленен и ликвидиран от болшевиките.
През 1916 г. се създава и Дунавска армия, която прави десант при Свищов на 23 ноември 1916г. използвайки гъстата дунавска мъгла паднала тогава. В тази армия се включват българските 1-ва пехотна дивизия 12 дивизия, която първа преминава Дунава, както и конната германска дивизия на ген. фон дер Голц и 217 германска дивизия, както и 26 турски корпус. След няколко дни - на 6 декември, победоносните български войски влизат в Букурещ.
 |
| Влизането на българските войски в Букурещ, 6 декември 1916г. |
 |
| Офицери от българската конница, пред театъра в Букурещ |
Онези български офицери, които се заклеват да отмъстят чрез унижение на Румъния, изпълняват клетвата си и наистина засаждат чесън пред румънския парламент, а един капитан демонстративно си изтрива ботушите в килимите на двореца.
Руските военни историци днес избягват да пишат, че са воювали срещу българи и са били победени от българи. За тях това са битки срещу фелдмаршал Макензен. Той ги е победил в Добруджа, той е направил десанта при Свищов и влязъл в Букурещ. Той ги е победил... а не българската армия. Тя почти не се споменава! Това единствено показва голям и болезнен комплекс, оставащ и до днес в тях – разгромът на руската армия от българските воини!
Победите
на Германия и на България поставят Русия на колене. Българската армия
стига до р. Прут и р. Серет в Бесарабия, а германската армия – до Киев и
Харков. Избухналата болшевишка революция довършва катастрофата на
Русия. Брест-Литовск и създаването на Украйна
На 15 декември 1917 г. в Брест-Литовск е сключено примирие.
Русия трябва да се откаже от земите, западно от линията „Хофман“, която обхваща Полша, Литва, Беларус, Естония и Латвия. Българската делегация е ръководена от министъра на правосъдието Христо Попов, а на по-късен етап преговорите са поети от пълномощния министър във Виена Андрей Тошев. Първоначално начело на руските делегати е Адолф Йофе. По-късно ръководството им е поето от народния комисар за външните работи Лев Троцки.
На 9 февруари 1918 г. в Брест-Литовск се подписва договор, с който Централните сили признават Украйна.
В Харков обаче е създадено алтернативно болшевишко правителство.
България взема най-активно участие в процеса по признаване на Украйна. За подписването до Брест-Литовск пътува лично министър-председателят Васил Радославов.
Цар Фердинанд е от първите, които признават новата държава, а България незабавно установява дипломатически отношения с нея. За царя създаването на независима държава в този район е един щит срещу евентуална, но много вероятна руска агресия в бъдеще. За посланик там е още та 23 март е определен проф. Иван Шишманов
–
първостроителят на българските научни, образователни и културни
институции. Неговата съпруга е украинка и той добре познава украинската
култура. За да замине, той поставя условие да му бъде даден за помощник
един опитен дипломат – също свищовлия – Петър Нейков. Той е внук на
Стефан Атанасович – брат на д-р Георги Атанасович, първия министър на
народното просвещение в новосъздадената българска държава и съучредител
на Българското книжовно дружество (днес БАН). Нейков получава поста Генерален консул в Киев на 15 април 1918г. Двамата пристигат в Украйна през май. Проф. Шишманов не остава дълго
на този пост, защото в Украйна става преврат, избухва революция и
страната е болшевизирана. Но ролята на Царство България в създаването на
Украинската Народна Република е безспорно!На 10 февруари 1918 г. Лев Троцки напуска преговорите и заявява, че не приема условията. Тогава германската армия подновява настъплението, превзема Киев, а на север стига до Петербург. Днес руснаците празнуват
битката при Нарва, в която червената армия била спряла германската армия, но това е само мит, тъй като такава битка изобщо не е имало. На десетки километри от Нарва по това време няма германски войски...
Но празникът остава и до днес! Ленин приема условията, които при новата ситуация са станали още по-тежки!
През лятото германската армия превзема Харков и Крим, Донбас, германски войски навлизат в Грузия и Азербайджан. Финландия също е освободена.
Голям брой от днешните европейски държави се появяват на картата тогава, а Полша възкръсва за пореден път!
 |
| Германските войски в Киев, март 1918г. |
На 3 март 1918 г., пак в Брест-Литовск, се подписва мирният договор между капитулирата болшевишка Русия, начело с Ленин, и победителите Австро-Унгария, България, Германия и
Отоманската империя. Подпис от страна на победените слагат Григорий Яковлевич Соколников, член на Централния Изпълнителен комитет на Съвета на работническите, войнишки и селски депутати, Лев Михайлович Карахан, също член на Централния изпълнителен комитет на работническите, войнишки и селски депутати, Григорий Василиевич Чичерин, помощник на народния комисар по външните работи, и Григорий Иванович Петровский, народен комисар по вътрешните работи.От българска страна договора подписват дипломатът Андрей Тошев, адютантът на цар
Фердинанд полк. Петър Ганчев и дипломатът д-р Теодор Анастасов.
На 7 май 1918 г. Румъния също капитулира и подписва мирен договор.
Централните сили получават цяла Добруджа, като “Кондоминиум”, а през
есента на 1918 г. я предават на България. Но вече е твърде късно! След
торпилиране от германска подводница на американски кораб, неутралните
дотогава САЩ влизат във войната. Това изменя ситуацията на Западния
фронт и Германия започва да отстъпва! |
| Д-р Васил Радославов, като Министър-председател на Царство Бълария подписва признаването на независимостта на Украйна. 9 февруари 1918г. |
От Дойранската епопея до “Ньойската неправда”
Катастрофата на Румъния и на Русия във войната не спира атаката на Антантата от юг. За да успеят тези атаки, трябвало да бъде победена България.
 | |
| Паметник на 33 пехотен полк в Свищов |
Под командването на ген. Джордж МилнАнтантата хвърля срещу нашите войски 4 английски и две гръцки дивизии – общо 75 000 души, които понасят огромни загуби. Българите разполагат на тази позиция с 30 000 войници.
33-ти Свищовски и 34-ти Троянски полк (в резерв) заемат централната позиция на връх Дуб и не отстъпват от окопите, унищожавайки цели полкове на атакуващите противници. Атаките на Дойранската позиция пропадат. 11 673-ма са убитите англичани и гърци в последната атака, а едва 547 са пленени. Българските войски дават 1736 убити.
За съжаление, при Добро
поле френски и сръбски части успяват да направят пробив. Отначало те
настъпват бавно, тъй като не са многобройни. На запад от тях една
100-хилядна българска армия остава отрязана (а впоследствие – и пленена,
тъй като съгласно Солунското примирие е на запад от Скопския меридиан),
но дори не прави опит да атакува и да затвори пробива. Командването
успява да прехвърли полкове от други участъци, които пристигат навреме,
но те са деморализирани и не остават на позиции. БРСДП (т.с.) – от 1919 г. – комунисти, по това време води активна пораженческа пропаганда за преустановяване на войната (но само от наша страна), която е обилно документирана – в два тома, издадени от самото нейно издателство по време на комунистическия режим. Започват войнишки бунтове и т.нар. Войнишко въстание, което става причина за капитулиране на България и националната катастрофа, подпечатана с Ньойския договор от 1919 г.
България никога не се възстановява от този удар!
Скоро след сключването на примирието в Солун, в България се появяват френски колониални войски, командвани от генерал Луи Франше д' Еспре.
Пробивът на Балканския фронт се оказва решаващ за изхода на войната. Антантата печели войната. Следва разпадане на Османската империя, от която се създават държавите Турция, Сирия (първоначално като независимите Алепо, Дамаск и Хатай-Александрета), Йордания, Ирак, Саудитска Арабия, Египет, Либия и Алжир. А по-късно – Израел и Палестина. Австро-Унгария също се разпада - на Австрия, Унгария и Чехословакия. Германия става република и кайзер Вилхелм II абдикира.
 |
| Мемориала в София на загиналите войници от 1-ти и 6-ти полк - днес несъществуващ |
Цар Фердинад Български също абдикира и на българския престол встъпва цар Борис III. Версайските договори, подписани от загубилите, са толкова несправедливи, че довеждат до избухване на Втората световна война. Според публикуваните данни България дава общо 87 000 убити и починали от болести военни, станали жертви в тази война. Цивилните жертви са около 100 000. За сравнение – сръбските загуби достигат 450 000, а цивилните – над 800 000, румънските – над 300 000, руските – около 2,3 милиона (около 3 млн. са пленени). Германските са 2 млн., а австрийските – 1,5 милиона. Френските – 1,3 милиона. Британските – около 900 000. Появяват се нови оръжия, първите танкове, подводници, химическо оръжие, а авиацията за кратко време се превръща във военна сила. Това предвещава, че следващата война ще бъде още по-жестока и кървава. Така и се оказва!
По време на войната в Унгария пеят българския национален химн "Шуми Марица" на унгарски
 | |||
| Българска пощенска картичка за срещата на унгарските с българските войски |
Ето текста :
Zúg a Marica
Zúg a Marica, véres a habja.
Véres a habja, szenved a haza.
Ne legyünk gyávák, győzelem vár
ránk,
Bolgárok minket figyel a világ.
Rajta, előre a harcba!
Győzni kell, győzni, tűzön vizen
át!
.
..Hiányzik két sor - elfelejtettem
Új hajnal ébredj, hozd el a békét!
Légy szabad végre, Te elnyomott nép!
Rajta, előre a harcba!
Győzni kell, győzni, tűzön vizen
át!
МИРЕН ДОГОВОР
Между
България,
Германия, Австро-Унгария и Турция от
една страна и Русия от друга
Понеже
Германия, Австро-Унгария, България и
Турция от една страна и Русия от друга
страна са се съгласили да прекратят
военното положение и да привършат по
възможност скоро мирните преговори,
бидоха назначени за пълномощници :
от страна
на Императорското Германско Правителство
:
- Държавният секретар на външните работи, Имперският Действителен Таен Съветник, Господин Рихард фон Кюлман,
- Императорският пратеник и Пълномощен Министър , Господин Д-р Фон Розенберг
- Кралският пруски Генерал Майор Хофман, Началник на Генералния Щаб на Главнокомандващия на Източния фронт,
- Капитан I-ранг Хорн
от страна
на общото Императорско и Кралско
Австро-Унгарско Правителство :
- Министърът на Имп. И Кр. Дом и на Външните работи, Таен Съветник на Негово Императорско и Кралско Апостолическо Величество, Отокар Граф Чернин фон и цу Худениц,
- Извънредният и Пълномощен Посланик, Таен Съветник на Негово Императорско и Кралско Апостолическо Величество, Кайетан Мерей и Фон Капос-Мер,
- Генералът от Инфантерията, Таен Съветник на Негово Императорско и Кралско Апостолическо Величество, Максимилиан Чичерич фон Баксани
от страна
на Царското Българско
Правителство :
- Царският Пълномощен Министър и Извънреден Пратеник във Виена Андрея Тошев
- Полковникът от Генералния Щаб, Царски Военен Пълномощник при Негово Величество Германския Император, Флигел Адютант на Негово Величество Царя на Българите, Петър Ганчев
- Първият Легационен Секретар д-р Теодор Анастасов,
от страна
на Императорското Отоманско Правителство
:
- Негово Височество Ибрахим Хаккъ Паша, бивш Велик везир, Член на Отоманския Сенат, Пълномощен Посланик на Негово Величество Султана в Берлин
- Негово Превъзходителство Генералът от Кавалерията и Военен пълномощник при Негово Величество Германския Император, Генерал Адютантът на Негово Величество Султана, Зеки Паша
от страна
на Руската Федеративна Съветска Република
:
- Григор Яковлевич Соколников, Член на Централния Изпълнителен Комитет на Съветите на Работническите- Войнишки- и Селски народни представители
- Лео Михайлович Карахан, Член на Централния Изпълнителен Комитет на Съветите на Работническите- Войнишки- и Селски народни представители
- Григор Василевич Чичерин, Помощник на Народния Комисар за Външните Работи
- Григор Иванович Петроски, Народен Комисар за Вътрешните Работи
За
водене на мирните преговори, пълномощниците
се събраха в Брест-Литовск и след като
представиха своите напълно редовни
пълномощия, съгласиха се върху следните
постановления :
Член I
Германия,
Австро-Унгария, България и Турция от
една страна и Русия от друга страна
заявяват, че военното положение мужду
тях се прекратява. Те са решени занапред
да живеят в мир и разбирателство помежду
си.
Член
II
Договарящите
се страни няма да правят агитация или
пропаганда против управлението или
държавното и военно устройство на
другата страна. По отношение на Русия
това задължение важи и за заетите от
четворния съюз руски области.
Член
III
Областите,
които лежат западно от линията, уговорена
от договарящите се страни и по-рано са
спадали към Русия, няма да се подчиняват
вече на руската държавна власт.Уговорената
линия се установява от приложената като
съществена част към настоящия мирен
договор карта /Приложение I/. Точното
определяне на тая линия ще стане от една
Германо-Руска комисия.
За
въпросните области не произтичат никакви
задължения спрямо Русия, от това че
по-рано са принадлежали към нея.
Русия
се отказва от всяка намеса във вътрешните
работи на тия области. Германия и
Австро-Унгария възнамеряват да определят
бъдещата участ на тия области в съгласие
с тяхното население.
Член
IV
Германия
е готова веднага след сключването на
общия мир и щом като руската демобилизация
бъде напълно завършена, да изпразни
областта източно от означената в Член
III.ал1.линия, доколкото Член VI не постановява
иначе.
Русия
ще стори всичко, което е по силите и за
да осигури бързото изпразване на Източно
Анадолските области и редовното им
възвръщане на Турция.
Областите
Ердехан, Карс и Батум също ще бъдат
незабавно изпразнени от руските войски.
Русия не ще се меси в новоуреждането на
държавно-правните и международни
отношения на тия области, а ще ги
предостави на тяхното население да
извърши преустройството си в съгласие
със съседните държави, именно с Турция.
Член V
Русия
ще извърши незабавно пълна демобилизация
на армията си, включително новосформираните
от сегашното правителство войскови
части.
Освен
това Русия ще откара военните си параходи
в руски пристанища и ще ги остави там
до сключването на общия мир, или ще ги
обезоръжи. Военни параходи, принадлежащи
на държави продължаващи да воюват с
държавите на четворния съюз, докато са
в зоната на руската власт, ще се третират
като руски параходи.
В
Балтийско море и в зоната догдето се
простира руската власт в Черното море,
веднага ще се започне чистенето от
мините. Търговското корабоплаване в
тия морски зони е свободно и веднага ще
се възстанови. За установяване на
по-обстойни постановления, именно за
оповестяване безопасните водни пътища
за търговските параходи, ще бъдат
назначени смесени Комисии.
Параходоплавателните пътища
трябва постоянно да се чистят от плаващи
минии от руската Червена Гвардия, а
Финските пристанища и от руския флот и
руските морски сили.
Докато
прекарванието на военните параходи в
руски пристанища е изключено поради
леда, дотогава на тях ще се оставят само
слаби команди.
Русия
прекратява всяка агитация или пропаганда
против правителството на Финландия.
Построените
на Аландските острови укрепления, трябва
да се разрушат по възможност по-скоро.
Относително едно постоянно неукрепяване
на тези острови, както и относително
специалното им третиране от военна и
техническа точка-зрение на мореплаването,
ще бъде сключена специална спогодба
между Германия, Финландия, Русия и
Швеция. Постигнато е съгласие, щото по
желанието на Германия, и други лежащи
на Балтийско море държави да могат да
бъдат привлечени, като участници в тази
спогодба.
Член
VI
Русия
се задължава веднага да сключи мир с
Украинската Народна Република и да
признае мирния договор сключен между
тази държава и силите на Четворния
съюз. Украинската територия незабавно
ще се опразни от руски войски и от руската
Червена гвардия. Русия прекратява всяка
агитация и пропаганда против управлението
и общественото устройство на Украинската
Народна Република.
Естландия
и Ливландия, също ще бъдат незабавно
опразнени от руските войски и от руската
Червена гвардия. Източната граница на
Естландия върви изобщо по река Нарва.
Източната граница на ливландия върви
изобщо през Пейпуското и Пейковското
езера до югозападния ъгъл на същите, а
после през Лубанското езеро по посока
на Лиховен на река Овина.
Естландия
и Ливландия ще се заемат от германската
полицейска власт, докато сигурността
там бъде гарантирана чрез едно местно
управление и докато бъде възстановен
държавният ред. Русия веднага ще освобиди
всички арестувани или отвлечени жители
на Естландия и Ливландия и ще гарантира
сигурното възвръщане на всички отвлечени
естландци и ливландци.
Финландия
и Аландските острови също веднага ще
бъдат опразнени от руските войски.
Член
VII
Изхождайки
от факта ,че Персия и Афганистан са
свободни и независими държави, договарящите
се страни се задължават да зачетат
политическата и стопанска независимост,
аккто и териториалната цялост на тези
държави.
Член
VIII
Военнопленниците
от двете страни ще бъдат пуснати в
отечествата си. Уреждането на свързаните
с горното въпроси, ще стане по предвидените
в Чл.XII допълнителни договори.
Член
IX
Договарящите
се страни се отказват взаимно от
изплащането на военните им разходи,
т.е. държавните рзходи по водене на
войната. Отказват се от изплащането на
военните щети, т.е.такивато щети, които
са били причинени тям или на техните
поданици във военните зони, чрез взетите
военни мерки, включително всички
реквизиции станали в неприятелската
страна.
Член X
Дипломатическите
и консулските отношения между договарящите
се страни се възобновяват веднага след
ратификацията на мирния договор. Що се
касае до взаимното назначаване на
консули, тоя въпрос ще се уреди, чрез
специални спогодби.
Член
XI
За
економическите отношения мужду държавите
на четворния съюз и Русия, меродавни са
включените в приложения 2 до 5 постановления,
а именно Приложение 2 – за Германо-Руските,
Приложение 3-то за Австро-Унгарско –
Руските, Приложение 4-то за Българо-Руските,
Приложение 5-то за Турско-Руските
отношения.
Член
XII
Възстановяването
на държавно-правните и частно-правните
отношения, размяната на военните пленници
и интернирани граждански лица, въпроса
за амнистията, както и въпросът за
третирането на падналите в неприятелски
ръце търговски кораби, ще бъдат уредени
с отделни договори с Русия, които договори
съставляват съществена част от настоящия
мирен договор и доколкото това е възможно
влизат в сила едновременно с него.
Член
XIII
При
тълкуването на тоя договор, меродавни
са за отношенията между Германия и
Русия - немският и руският текстове, за
отношенията между Австро-Унгария и
Русия – немският, унгарският и руският
текстове, за отношенията между България
и Русия – българският и руският текстове
и за отношенията между Турция и Русия
– турският и руският текстове.
Член
XIV
Настоящият
мирен договор ще бъде ратифициран.
Размяната на ратификациите трябва да
стане по възможност по-скоро в Берлин.
Руското правителство се задължава да
пристъпи към размяната на ратификацията
в двунеделен срок, ако това се пожелае
от една от силите на Четворния съюз.
Мирният договор влиза в сила с ратификацията, доколкото включените в него членове, неговите приложения или допълнителни договори не постановяват иначе.
За
удостоверяване на горното пълномощниците
подписаха собственоръчно настоящия
договор, приготвен в пет оригинални
екземпляра, в Брест-Литовск, на 3 март
1918 година.
/п/
А. Тошев
/п/ Соколников
/п/
П. Ганчев
/п/ Л. Карахан
/п/
Д-р Т. Анастасов
/п/ Г. Чичерин
/п/ Г. Петровски
/п/
Рихард фон Кюлман
/п/
Д-р Фон Розенберг
/п/
Хофман
/п/
Хорн
/п/
Чернин
/п/
Мерей
/п/
И. Хаккъ
/п/
Зеки
Превод от украински език
Ръкописно:
28 юни 1918 г.
УПЪЛНОМОЩИТЕЛНА
ГРАМОТА
С настоящето Правителството
на Украинската Държава упълномощава Извънредния Посланик и Пълномощен Министър
г-н Вячеслав ЛИПИНСКИ за изпълнение от страна и от името на Украинската Държава,
съгласно окончателното постановление на Бресткия Мирен договор, сключен между
България, Германия, Австро-Унгарската Монархия и Турция, от една страна, и
Украинската Народна Република, от друга, на 09 февруари 1918 година, като акт
на размяна на ратификациите на горепосочения договор в град Виена между
държавите, сключили този договор.
Настоящето удостоверяваме
от името на Правителството на Украинската Държава чрез заверка с държавния
печат.
Ръководител на
Министерството на Външните работи: (подпис) Д. Дорошенко
Кръгъл гербов
печат: (не се чете) Канцелария на Хетмана на цяла Украйна.
Превод от украински език
(Бланка
с държавния герб на Украйна)
Аз,
Хетман на цяла Украйна, оповестявам:
Удовлетворявайки искането на Украинския
Народ незабавно да се въведе мирно положение между Украинска Народна Република
и държавите: България, Германия, Австро-Унгария и Турция, като Украинска
Централна Рада упълномощава своята Рада на Народните Министри да състави и
подпише договор между Украинска
Народна Република, от една страна, и България, Германия, Австро-Унгария и
Турция, от друга страна.
Упълномощените представители на двете
страни се срещнаха в Брест-Литовски, съставиха и на 09 февруари 1918 година
подписаха основен мирен договор, който дума по дума се състои в следното:
Мирен
договор
Между
Украинска Народна Република, от една страна, и
България,
Германия, Австро-Унгария и Турция, от друга страна
Във връзка с това, че Украинският Народ
по време на настоящата световна война се провъзгласи за свободен и изрази
желанието си да се въведе мирно положение между Украинска Народна Република и
държавите, които са във война с Русия, правителствата на Германия,
Австро-Унгария, България и Турция постановиха да сключат мирен договор с
правителството на Украинска Народна Република, като с това те се стремят да
направят първата крачка към траен и за всички страни почтен световен мир, който
не само, че ще сложи край на ужасите на войната, но и ще доведе до развитие на
приятелски отношения между народите в следните сфери: политическа, правова,
стопанска и научна. За тази цел представителите
на горепосочените правителства, а именно:
за Правителството
на Украинската Народна Република:
Членове
на Украинската Централна Рада
Г-н Олександър Севрюк,
Г-н
Микола Любинский,
Г-
н Микола Левитский,
за Императорското Германско Правителство:
Държавният
секретар по външните работи, Императорският Действителен Таен Съветник,
Господин Рихард фон Кюлман,
за Императорското и Кралското Съвместно
Австро-Унгарско Правителство:
Министър
на Имперския и Кралски Дом и по външните работи,
Негово Императорско
и Кралско Апостолско Величество Тайният Съветник, Оттокар граф Чернин фон и цу
Худениц,
за Царското Българско Правителство:
Премиерът, Г-н д-р Васил Радославов,
Посланик,
Господин Андрей Тошев,
Посланик,
Господин Иван Стоянович,
Военен
представител, полковник Петър Ганчев,
Г-н
д-р Теодор Анастасов,
За
Императорското Османско Правителство:
Великият Везир Талат Паша,
Министърът на външните работи Ахмед Нессими
Бей,
Й. В. Ибрахим Хаккъ Паша,
Генералът от Кавалерията Ахмед Иццет Паша,
се
срещнаха в Брест-Литовски за водене на мирни преговори и по предложение на
техните представители, които са признати за добре и надлежно представени, се
споразумяха за следните постановления:
Член I.
Украинска Народна Република, от една страна,
и Германия, Австро-Унгария, България и Турция, от друга страна, утвърждават, че
военното положение между тях е прекратено. Страните, които сключват договора,
решават да живеят взаимно в мир и дружба.
Член II.
1. Между Украинска Народна Република, от една
страна, и Австро-Унгария, от друга страна, тъй като тези две държави имат обща граница
помежду си, ще останат тези граници, които са съществували между Русия и Австро-Унгарска
Монархия преди започването на войната.
2. По-нататък
на север ще минава границата на Украинска Народна Република, като се започне от
Търноград, общо по линията: Билгорай -Щебрешин - Красностав - Пугачив - Радин -
Межириче - Сарнаки - Мелник - Високо-Литовск - Каменец-Литовск - Пружани -
Вигоновско Езеро.
По-подробно границата ще се определя от съвместна
комисия, предвид етнографските отношения и отчитайки желанията на населението.
3. Ако Украинска Народна Република би граничила с
още някаква друга държава от Четворния Съюз, то по отношение на това са
предвидени отделни условия.
Член III.
Освобождаването
на заетите области ще започне незабавно след ратификацията на настоящия мирен
договор.
Начинът на освобождаването и предаването
на освободените области определят правомощните представители на заинтересованите
страни.
Член IV.
Дипломатическите и консулските отношения между страните, които сключват договора,
започват веднага след ратифицирането на мирния договор. За възможно най-широко
допускане на консулите на двете страни се предвиждат отделни условия.
Член V.
Страните, които сключват договора, се
задължават взаимно да си възстановяват военните разходи, т.е. държавните разходите
за водене на война, както да си възстановяват военните щети, т.е. тези щети,
които са им причинени на тях и на техните граждани във военните райони в случай
на военното присъствие със всички реквизиции, направени във вражеския регион.
Член VI.
Военнопленниците от двете страни ще бъдат
освободени да се приберат по домовете си, освен, ако те не поискат със съгласие
на държавата, в която се намират, да останат в нейните области, или да се преместят
в друг регион.
Въпросите, възникнали в тази връзка, се
решават чрез отделни договори, предвидени в чл. VIII.
Член VII.
Страните, които сключват договора, във
връзка със стопанските взаимоотношения стигат до следното споразумение:
I.
Страните, които сключват договора, се
задължават взаимно и незабавно да установят стопански отношения и да
организират стокообмен на основание на следните положения:
До 31 юли на текущата година ще се
провежда взаимен обмен на остатъци от селско-стопанската и промишлената
продукция за покриване на текущите нужди, по следните принципи:
а) количеството и вида на продукцията,
предвидена в предходната точка за обмяна, ще се определя от двете страни от
комисия, която се състои от еднакъв брой членове от двете страни и която ще се
събере веднага след подписване на мирния договор;
б) Цените на продукцията при упоменатия
стокообмен се определят по взаимно съгласие от комисията, която се състои от
равен брой представители от двете страни.
в) Разчетите се извършват в злато на следната
основа:
1000 германски държавни марки в злато,
които се равнят на 462 карбованци в злато на Украинска Народна Република, както
и се равнят на 462 рубли в злато на бившето руско царство (1 рубла е равна на
1/15 от империала), или 1000 австрийски
и унгарски крони в злато се равнят на 393 карбованци 78 гроши в злато на
Украинска Народна Република, както и се равнят на 393 рубли 78 копейки в злато
на бившето руско царство (1 рубла е равна на 1/15 от империала).
г)
Стокообменът със стоки, които се определят от гореспоменатата комисия,
предвидена в подточка а) се извършва от държавни или контролирани от държавата
централни институции.
Стокообменът на продукцията, която не се
определя от по-горе упоменатите комисии, се извършва чрез свободен оборот на
основание на временен търговски договор, който се предвижда в следващата точка II.
II.
Поради това, че в т. I не е предвидено нищо друго, то в основата на
стопанските отношения между страните, сключили договор, временно до сключването
на окончателен търговски договор, но във всеки случай в продължение на не
по-малко от шест месеца след сключването на мира между Германия,
Австро-Унгария, България и Турция, от една страна, и сега намиращите се с тях в
състояние на война европейски държави, Съединените Държави на Северна Америка и
Япония, от друга страна, трябва да бъдат поставени в основата на тези
положения.
А.
В областта на стопанските отношения
между Украинска Народна Република и Германия тези условия, изложени в по-долу
упоменатите постановления на руско-германския договор за търговия и мореплаване
от 1894/1904, а именно:
Чл. 1 - 6, 7 включително и тарифи А и В,
8 – 10, 12, 13 – 19, по-долу в постановленията в окончателния протокол, чл.1,
ал.1, абзац 1 и 3 към чл.1 и 12 абзац 1, 2, 4, 5, 6, 8, 9 към чл. 3, към чл.5, абзац
1 и 2, към чл.5, 6, 7, 9 и 10 към чл. 6, 7 и 11, към чл. 6 – 9, към чл. 6 и 7, към
чл.12 абзац 1, 2, 3, 5 по-нататък в окончателния протокол, в ал.4, §§: 3, 6, 7, 12, 12b, 13, 14, 15, 16, 17, 18 (с уговорка за съответни
изменения в организацията на властите) 19, 20, 21, 23.
При това се получава съгласие по
следните точки:
1) Общата руска митническа тарифа от
13/26 януари 1903 година остава в сила.
2) Чл.5 придобива следното съдържание:
„Страните, които сключват мир, се
задължават двустранно да не прекратяват взаимоотношенията си чрез никакви
забрани по отношение на вноса, износа или транзитните превози, да се разреши
свободен превоз.
Изключения се разрешават само за такива изделия,
които в областта на една от страните, сключили договора, са били или ще бъдат
предмет на държавен монопол, както и за някои изделия, по отношение на които от
гледна точка на здравеопазването, ветеринарната полиция и публичната
безопасност или други важни политически и стопански причини може да се направи
извънредно въвеждане на забрани, особено във връзка със следвоенния преходен
период.
3) Нито една от страните няма да има
претенции към тези облекчения, които другата страна предлага или ще предложи на
друга държава на основание на съществуващото, или бъдещо митническо обединение, което
съществува, например, между Германия и Великото Княжество Люксембург, или в малък
граничен обхват, в границите на 15-километрова ивица.
4) Чл. 10 придобива следното съдържание:
„Всички стоки, които се превозват през
областта на една от двете страни, трябва да бъдат взаимно освободени от
всякакво превозно мито, независимо от това, дали те само се превозват, или по
пътя се обработват, складират се в складове и пак се преработват.»
5)
Чл.12а се замества със следното постановление:
а)
Във връзка с взаимната защита на правата върху творбите на литературата, науката
и фотографията в отношенията между Украинска Народна Република и Германия влизат
в сила положенията на договора, сключен между Русия и Германия на 15/28
февруари 1913 година.
б)
Отношенията по взаимната защита на търговските марки трябва да бъдат миротворни
също и за в бъдеще съгласно постановлението от 11/23 юли 1873 г.
6) Постановлението на окончателния
протокол към чл.19 получава следното съдържание:
„Страните, които сключват договора, по
възможност ще си помагат взаимно в отношение на железопътните тарифи, особено
чрез регулиране на преките тарифи. С тази цел двете страни, които сключват договора,
са готови, колкото се може по-бързо, взаимно да встъпят в преговори.
7)
§5 от ал. 4 на окончателния протокол придобива следното съдържание:
„Двете страни се договарят, че
митническите власти на двете страни ще работят всеки ден през годината, освен
неделните дни и тези, определени за празници.”
В.
За стопанските отношения между Украинска
Народна Република и Австро-Унгария важат тези условия, които са определени в
следните положения на руско-австро-унгарския договор за търговия и мореплаване от
15 февруари 1906 година, а именно:
Членовете 1, 2, 5 с тарифите А и В,
включително, чл. чл. 6, 7, 9 – 13, чл. 14 абзац 2 и 3, чл.чл. 15 – 24,
по-нататък в постановленията на окончателния протокол към чл. 1 и чл.12 абзац
1, 2, 4, 5 и 6 към чл.2, 3 и 5, към чл. 2 и 5, към чл. 2, 4, 5, 7 и 8, към
чл.2, 5, 6 и 7, към чл.17, както и към чл.22 абзац 1 и 3.
При това се постига съгласие по
отношение на следните точки:
1) Общата руска митническа тарифа от
13/26 януари 1903 година остава в сила и занапред:
2) Член 4 придобива следното съдържание:
„Страните, които сключват договор, се
задължават да не прекратяват взаимоотношения между своите области чрез никакви
забрани за внос, износ или транзитен превоз. Изключения от това се разрешават
само:
а) за тютюн, сол, барут и други взривни
материали, както и за други стоки, които някога в областта на една от страните,
сключили договор, са били предмет на държавен монопол;
б) във връзка с военните нужди в случай
на извънредно положение;
в) с оглед на публичната безопасност, на
санитарните и ветеринарно-полицейските отношения;
г) за някои изделия, за които във връзка
с други важни политически и стопански причини може да се окаже наложително
приемането на извънредни мерки за забрана, особено във връзка с военния
преходен период.”
3) Нито една страна няма да има
претенции към тези облекчения, които другата страна признава или ще признае за
друга държава на основание действащо или очаквано митническо обединение, което
съществува, например, между Австро-Унгария и Княжество Лихтенщайн или в малък
граничен обхват в границите на 15-километровата гранична ивица.
4) Чл. 8 придобива следното съдържание:
„Всички
видове стоки, които се превозват през области на една от страните, сключили
договор, трябва да бъдат взаимно освободени от всякакво превозно мито
независимо от това, дали те само се превозват, или по пътя се обработва,
складира се по складовете и пак се преработва.”
5)
Заключението на окончателния протокол към чл.21 придобива следното
съдържание:
„Страните, които сключват договора, по
възможност ще си помагат взаимно в отношение на железопътните тарифи, особено
чрез регулиране на преките тарифи. С тази цел двете страни, които сключват
договора, са готови, колкото се може по-бързо, взаимно да встъпят в преговори.
С.
Що се касае стопанските отношения между Украинска
Народна Република и България, то те трябва да се урегулират чрез сключване на
окончателен търговски договор по правото за най-привилегирован народ.
Нито
една страна няма да има претенции към тези облекчения, които другата страна
признава или ще признае за някаква друга държава на основание действащо или
очаквано митническо обединение или в малък граничен обхват в границите на
15-километрична гранична ивица.
Д.
Що се касае стопанските отношения
между Украинска Народна Република и Турция, то и двете страни до сключването на
нов търговски договор взаимно се договарят за такова поведение, което се
прилага за най-привилегирован народ.
Нито една страна няма да има
претенции към тези облекчения, които другата страна признава или ще признае на
друга държава на основание на съществуващо или
бъдещо митническо обединение или в малък граничен обхват.
III.
Продължителността на силата на
действието на предвиденото в т. II
от този договор в отношение на стопанските взаимоотношения между Украинска
Народна Република, от една страна, и Австро-Унгария, Германия, България и
Турция, от друга страна, може да бъде удължена по взаимно съгласие на страните.
Ако твърденията, предвидени в първия
абзац на т. II не настъпят до 30
юни 1919 година, то всяка от страните, сключили договор, трябва свободно да
оповести в срок от шест месеца, считано от 30 юни 1919 година тези положения,
които се съдържат в горепосочената точка.
IV.
А.
Украинска Народна Република няма да има
никакви претенции към тези облекчения, които Германия признава на
Австро-Унгария, или на всяка друга страна, която състои с нея в митнически съюз
и пряко граничи с Германия, или косвено през някаква друга страна, която се
намира с нея или с Австро-Унгария в митнически съюз, или които Германия
признава за свои собствени колонии, задгранични поселения и области, които се
намират под неин контрол, или страните, които се намират с тях в митнически
съюз.
Германия няма да има никакви претенции
към тези облекчения, които Украинска Народна Република признава на някаква
друга страна, която се състои с нея в митнически съюз и пряко граничи с нея,
или косвено през друга страна, която се намира с нея в митнически съюз, или
които тя признава за колонии, задгранични поселения и области, които се намират
под контрола на една от страните, които се намират с тях в митнически съюз.
В.
В стопанските отношения между
обхванатите в договора митнически зони на двете държави, Украинска Народна
Република, от една страна, и Австрийско-Унгарска Монархия, от друга страна, Украинска
Народна Република няма да има никакви претенции към тези облекчения, които
Австро-Унгария признава на Германия или на всяка друга страна, която състои с
нея в митнически съюз и пряко граничи с Австро-Унгария или косвено през друга
страна, която се намира с нея или с Германия в митнически съюз. Колониите,
задграничните поселения и областите, които се намират под контрол, от тази
гледна точка, са наравно с родния край.
Австро-Унгария няма да има никакви
претенции към тези облекчения, които Украинска Народна Република признава на
някаква друга страна, която състои с нея в митнически съюз и пряко граничи с
Украйна или косвено през друга страна, която се намира с нея в митнически съюз,
или които тя признава за колонии, задгранични поселения и които се намират под
контрола на области на тези страни, които се намират с нея в митнически съюз.
V.
А.
Поради това, че в неутралните държави се
намират стоки, които произхождат от Украйна или Германия, и за които има
забрана за пряк или косвен износ в области на другата страна, сключваща
договор, то такива ограничения за свободно опериране трябва да бъдат приети със
съгласие на страните, сключващи договора. Затова двете страни, сключили договора,
се задължават незабавно да уведомят правителствата на неутралните държави за
приемането на по-горе упоменатите ограничения за свободно опериране.
В.
Когато в неутралните държави се намират
стоки, които произхождат от Украйна или Австро-Унгария, и за които има забрана
за пряк или косвен износ в области на другата страна, сключваща договор, то
такива ограничения за свободно опериране трябва да бъдат приети със съгласие на
страните, сключили договора. Затова двете страни, сключили договора, се
задължават незабавно да уведомят правителствата на неутралните държави за
приемането на по-горе упоменатите ограничения за свободно опериране.
Член VIII.
Привличането на публични и частни правни отношения,
размяната на военнопленници и цивилни интернирани граждани, амнистията, също така
и положението с търговските кораби, които са попаднали под властта на противника,
се уреждат с Украинска Народна Република чрез отделни договори, които
представляват по същество съставна част от настоящия мирен договор и, по
възможност, едновременно с него влизат в сила.
Член IX.
Условията, приети в този мирен договора,
създават неразделна цялост.
Член X.
При тълкуването на този договор за отношенията
между Украйна и Германия като меродавен е украински и немски текст, за
отношенията между Украйна и Австро-Унгария - украинският, немският и унгарският текст, за
отношенията между Украйна и България - украинският и българският текст, а за
отношенията между Украйна и Турция - украинският и турският текст.
Заключителни разпоредби
Настоящият мирен договор подлежи на
ратифициране. Ратификационните сертификати трябва да бъдат разменени възможно
най-скоро във Виена.
Мирният договор влиза в сила след
неговата ратификация, доколкото в него не е постановено друго.
В
потвърждение на горното упълномощените лица подписаха този договор, и положиха
своите печати.
Удостоверено в пет оригинала в Брест-Литовски,
9 февруари 1918 г.
(L. S.)
R.v.Kuhlmann.
Als Vertreter der Dautschen
Obersten Heeresleitung:
Hoffmann
Generalmajor und Chef des
Generalstabes des Oberbefehlshabers Ost.
Czernin.
Dr. V. Radoslavoff. Al.
Ssewrjuk.
A. Toscheff. Mykola
Ljubynsjkyj.
Iv. Stoyanovitch. M.
Lewitsjkyj.
Oberst P. Gantchew.
Dr. Anastassoff.
Talaat.
I. Hakky.
Ahmed Nessimi.
A.
Izzet.
(L.
S.)
Забележка
към чл. VII на Мирния договор от 9
февруари 1918 г.
Достига се до споразумение за това, че
съдържащото се в абзац 2 на т.III. на по-горе посочения член право на изповядване
на отделни (в т.ІІ подточки А, Б, В, Д
представени) споразумения, служи независимо на всяка от страните, които
са взели участие в тези отделни споразумения.
По тази причина в този абзац вместо „всяка
от страните, сключили договора” трябва да бъде: „всяка от петте части, сключили
договор”.
Брест-Литовски, 9 февруари 1918
г.
Al. Ssewrjuk. Czernin.
R.v.Kuhlmann. Talaat.
Dr. V. Radoslavoff. .
Затова
Хетманът на цяла Украйна реши:
Представения по-горе Мирен договор да се
утвърди, ратифицира и да се изпълнява твърдо и неотклонно сега и за всички
следващи времена, а на Съвета на
Министрите на Украинска Държава се възлага да извърши размяна на ратифицираните
актове на уговореното в договора място.
Утвърдено: 12 юни 1918 година в Киев.
Хетман на цяла Украйна: (подпис) Павло Скоропадский
(печат)
Препис
У К А З
№5
Н И Е
Ф Е Р Д И Н А Н Д I
С
БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНА ВОЛЯ
ЦАР
НА БЪЛГАРИТЕ
По
предложение на Нашия Министър на
Народното Просвещение, Управляющ
Министерството на Външните Работи и на
Изповеданията, представено НАМ с доклада
му от 22 март н.г.под № 754,
ПОСТАНОВИХМЕ
И ПОСТАНОВЯВАМЕ :
I.
Да назначим Г-н Професор Д-р Ив.Шишманов
за Царски Извънреден Пратеник и Пълномощен
Министър при Правителството на Украинската
Република в Киев, с 13 200 лева годишна
заплата и 20 400 лв.представителни г.
II.
Изпълнението на настоящия Указ възлагаме
на НАШИЯ Министър на Народното Просвещение,
Управляващ Министерството на Външните
работи и на Изповеданията.
Издаден
в София на 23 март 1918 година.
/п./
ФЕРДИНАНД
Управляющ
Министерството на Външните Работи и на
Изповеданията, Министър на Народното
Просвещение :
П. Пешев
ВЯРНО,
Началник
– Счетоводител :
Киев, 1 юли 1918 година
Министерство на
Външните Работи и Изповеданията
Препис
З
А П О В Е Д № 70
Назначавам от 16
того I Легационен Секретар П. Нейков за
Генерален Консул в Солун със заплата 7
200 лева и представителни пари 7 200 лева
годишно, като същия се привежда на
занятие при Царската Легация в Киев.
София, 15 април 1918г.
Министър-Председател,
Министър на Външните
Работи и на Изпаведанията :
/п./ Д-р Васил
Радославов
АКРЕДИТИВНОТО
ПИСМО НА ПРОФ. ИВАН ШИШМАНОВ ОТ ЦАР
ФЕРДИНАНД ДО ХЕТМАНА НА УКРАЙНА ГЕНЕРАЛ
ПАВЛО СКОРОПАДСКИ
(препис
от черновата)
ДО
НЕГОВА СВЕТЛОСТ
ГОСПОДИН
ГЕНЕРАЛ СКОРОПАДСКИ
ЯСНОВЕЛМОЖНИЙ
ПАН ХЕТМАН НА ЦЯЛА УКРАЙНА
ДРАГИЙ
И ВЕЛИКИЙ ПРИЯТЕЛЮ,
Имайки дълбоко присърце да
закрепя тъй щастливо установените между
България и Украйна приятелски връзки,
Реших да назнача за Свой Извънреден
Пратеник и Пълномощен Министър при ВАША
СВЕТЛОСТ Господин Д-р Иван Шишманов,
Професор при Софийския Университет,
бивш Министър на Народното Прасвещение,
награден с Офицерския Кръст на Царския
Орден “Св. Александър”, с Големия
Офицерски Кръст на Народния Орден за
Гражданска Заслуга и пр. и пр.
Препоръчах му настоятелно да се
старае със всички сили да заслужи
уважението и доверието на ВАША СВЕТЛОСТ
и понеже са Ми известни неговите отлични
качества, усърдието му и предаността
му към Мен, убеден Съм, че той ще успее
да стори това, както и да изпълнява за
Мое най-голямо задоволство, толкова
почетната задача, която му Възлагам.
В това си убеждение, Моля Ви,
ЯСНОВЕЛМОЖНИЙ ПАНЕ, да приемете с
благоволение Господин Шишманова и да
дадете пълна вяра на всичко това, което
той ще има честта да Ви предаде от Моя
страна, особено когато ще изкаже на ВАША
СВЕТЛОСТ Моите благопожелания за славата
и щастието на Украйна както и чувствата
на почит и неизменна дружба, с които
СЪМ,
ДРАГИЙ И ВЕЛИКИ ПРИЯТЕЛЮ,
на
ВАША СВЕТЛОСТ
Добрия Приятел
(М. R.) ФЕРДИНАНД
/Приподписал/ А.
Малинов
Превод от украински език
От
Хетмана на цяла Украйна
До
Негово Величество Царят на България
Фердинанд!
След като Украйна влезе
в кръга на суверенните държави и назначеното от мен Правителство е признато от
Правителството на Ваше Царско Величeство,
приемам за мой дълг установяване на преки и постоянни дипломатически отношения
с Българското Царство.
С тази цел, решавам да
предоставя на бившия Министър на външните работи на Украйна Олександър Шулгин,
учен, историк, писател, завършил Петербургския Университет специално почетно
поръчение да бъде Извънреден посланик и
Упълномощен Министър – Представител на Украинската Държава при Ваше Величество.
Изключителните
способности на господин Олександър Шулгин и неговата непоколебима преданост на
интересите на Украинската Държава според мен са гаранция за това, че той ще
изпълни успешно възложеното на него отговорно поръчение по укрепване на
взаимноизгодните отношения между Украйна и България, както и че той ще се
прояви като достоен на възложеното му доверие от страна на Ваше Величество.
Във връзка с това,
чувствам като моя дълг с най-голямо уважение да помоля Ваше Величество да благоволи
милостиво да приеме господин Олександър Шулгин, като посланик на Украинската
Държава, да го дари с най-високото за Ваше Величество доверие и да приемете
чрез него израза на голямото уважение, което аз от името на Украинската Държава
и нейните Правителства представям на Ваше Царско Величество. –
Хетман на цяла Украйна:
Павло
Скоропадский
Киев, 1 юли 1918 година
ОТГОВОР НА ЦАР
ФЕРДИНАНД ПРИ ВРЪЧВАНЕТО НА АКРЕДИТИВНИТЕ
ПИСМА НА ПЪРВИЯ ПОСЛАНИК НА УКРАЙНА В
БЪЛГАРИЯ ОЛЕКСАНДЪР ШУЛГИН
Господине
Министре,
С
особено задоволство приемам от ръцете
Ви писмата, с които Негова Светлост
Ясновелможния Пан Хетман на цяла Украйна
Ви акредитира в качеството на първи
украински Извънреден Пратеник и
Пълномощен Министър при Моята Особа.
По
тоя случай, немога да не си спомня за
многобройните културни, политически и
економически връзки, които от векове
насам са свързвали тъй близките български
и украински народи.
Тия
връзки са залог за бъдещите също тъй
близки и сърдечни отношения между
Украйна и България.
Българският
народ винаги си спомня с истинска
признателност за доблестните украински
синове, паднали през освободителната
война за свободата на България.
Особено
съм трогнат от ласкавите думи, които
изказвате за Моя народ и за Мен.
Ведно
с целия цивилизован свят, ние се
възхищаваме от възвишения полет с който
украинския народ, посред тежки
обстоятелства, създаде своята независима
държава.
Наистина,
Вам предстои път пълен с трудности, по
който път ние не особено леко минахме,
но благодарение на вековната култура
и патриотизма на Вашия народ, Аз съм
убеден, че Украйна скоро ще закрепне и
стане цветуща и могъща държава.
Аз
съм много щастлив от уверенията, които
ми давате за желанието на Ясновелможния
Пан Хетман, на украинското правителство
и на целия украински народ да завържат
и подържат най-приятелски отношения с
Мен и с Моя народ.
Това
впрочем съвпада с Моето горещо желание
и желанието на всички българи.
Като
Ви уверявам в Моята подръжка и съдействието
на Моето Правителство във всичко,
насочено да Ви улеснява в изпълнението
на възложената Ви тъй благородна мисия,
поздравявам Ви Господине Министре с
добре дошъл между нас!
