07 април 2015

Ролята на Стойчо Мошанов в провала на преговорите със съюзниците в Кайро, 1944 г.







Ролята на Стойчо Мошанов в провала на преговорите със съюзниците в Кайро, 1944 г.

В. Лечител, Брой: 14, 9 април 2015г.
Лъчезар ТОШЕВ 
http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=4&b=482


Защо не успяха преговорите за примирие в Кайро през 1944 г.?
Каква беше причината България да не се споразумее със САЩ и Великобритания?
Ако това беше станало, България не би попаднала в ръцете на Сталин, съветската армия не би ни окупирала и на 9.IX.1944 г. не би се отворила вратата за болшевизацията на нашата страна! В този смисъл преговорите в Кайро имат съдбоносна роля за бъдещето на България. По темата е писано много. Разглеждани са различни версии. Най-странните обяснения могат да се прочетат в книга по темата, написана от ключовата фигура в тези преговори – Стойчо Мошанов. (Моята мисия в Кайро, Стойчо Мошанов, ИК „Български писател” и ИК “Петекс – Petex”, София, 1991 г.)



Заплетени обяснения и оправдания

Виждаме от неговите обяснения, че като пълномощник на българското правителство той приема да изпълни мисията си. Датата е 22 юли 1944 г. Заминавайки с тези пълномощия, Мошанов не бърза да подпише примирието.

Започва да поставя условия на правителството, което го е упълномощило. Сред тях са искания за реформиране на самото правителство и включването в състава му на хора от бившата опозиция.

Премиерът Иван Багрянов, повярвал в „англофилството” на Стойчо Мошанов, очаква от него бързо сключване на примирие и влизане в сътрудничество със съюзниците.

В книгата си (стр. 224) Мошанов подчертава, че на 1 септември е отклонил връчването на условията по примирието, въпреки че след връчването им е било възможно България да направи някои възражения и, след разглеждането им, да се пристъпи към подписване.
Флойд Бляк

Той обяснява това свое поведение, което очевидно е противоположно на получения от него мандат – с приятелски съвет, получен от д-р Флойд Хенсън Бляк, бившия директор на Американския колеж в Симеоново, по това време дипломат в Анкара, от американското военно аташе в Турция и от вицеконсула на САЩ в Турция, с които Мошанов се срещнал в Цариград сутринта 6:30-7:30 ч. на 30 август 1944 г. преди заминаването си за Кайро (стр. 302-304). Снимка от срещата се появила след месец в американското списание “Лайф” със заглавие “Закъсняла лястовица през август”.

Само че в техния доклад до Вашингтон няма и следа от подобни внушения. Точно обратното!

При това, ако на тази ранна среща американците са били трима, не би било възможно някой от тях да се отклони от общата линия на поведение.
Мошанов твърди, че е постъпил по този начин, за да не станела България ябълката на раздора между съюзниците.

Самият той обаче опровергава комунистическите и съветски измислици, тиражирани по-късно, че в условията е било предвидено окупиране на България от съюзнически войски или от турски войски.

Условията за примирие на САЩ и Великобритания

За тези измислици, разпространявани от Цола Драгойчева при нейното посещение в Женева и от други лица, близки до Петко Стайнов (във вариант 10-годишна турска окупация на България), научаваме от писмото от 16 декември 1945 г. от вече бившия български посланик в Анкара – Никола Балабанов. Той нарича тези слухове „изопачаване на фактите и съчиняване на басни”.
Писмото е публикувано изцяло в книгата на Мошанов. Има и твърдения, че условията за примирие включвали искането на гръцкото правителство в изгнание за окупация на някои български територии.


На стр. 310 Мошанов дори споменава, че след срещата си с Нячбъл Хюг Хъгесън – британски посланик в Анкара, „условията за примирие (с България – б.м.) били като за победена страна, но не представлявали безусловна капитулация”.

Същата информация – „условията са строги, но не много строги”, от английска страна Мошанов получава и от английския представител на преговорите в Кайро – Стийл.
Точно на 1 септември същият Стийл заявява на Мошанов:
 „Няма време за губене! Съюзните генерални щабове са готови и не могат да чакат!”

Очевидно военните части на двете съюзни държави са планирали да преминат през Гърция и България и да се срещнат със съветската армия в Румъния и Унгария в общ натиск срещу отстъпващите германци, но и за да предотвратят навлизането на Червената армия на Балканите.

Архивите проговарят

Днес американските архиви за войната са достъпни за проучване. Документът, съдържащ условията за примирие, които да се предложат на България на 1 септември 1944 г., е достъпен.
Той се състои от 13 точки и никъде в него не се говори за турска окупация или за гръцките искания. Подготвеният текст за подписване от България включва прекратяване на военните действия със съюзниците.
България е трябвало по това споразумение да прекъсне отношенията си с Германия и нейните съюзници, както и да обезоръжи техни войски на наша територия.

Българската армия е трябвало да се изтегли от заетите територии на други държави и да се разреши на войски на съюзниците да придвижват свободно своите войски през българската територия. 
Самолетите и плавателните съдове (вкл. тези по Дунава) щели да се използват от съюзниците.
Изисква се освобождаване на военнопленниците на съюзниците, каквито тогава е имало, освобождаване на затворниците, осъдени по политически причини или като резултат от дискриминационно законодателство, което също е трябвало да се отмени.
 Очаквало се е от България да сътрудничи в задържането и съденето на лица, обвинени във военни престъпления. Страната ни е трябвало да възстанови имуществото на Обединените нации (в смисъл на държавите, засегнати от действията на Тристранния пакт) и да възстанови нанесените щети. Също така България е следвало да осигури снабдяването и обслужването на съюзническите войски, намиращи се на нейна територия, нужни за целите на войната. В последната точка на този документ, който Мошанов е отказал да подпише, се споменава, че България трябва да отговори евентуално и на други искания, свързани с възстановяването на мира и сигурността.

Не става въпрос за безусловна капитулация, за отнемане на територии или за окупация.

Властта в България е щяла да се упражнява от българското правителство.

Затова пък след включването на Съветския съюз в преговорите условията, които се налагат на България в Москва, са много по-тежки. България пропуска исторически шанс!

Политическите пируети на Стойчо Мошанов

За времето на своята мисия Мошанов връща неколкократно мандата, който има от правителството. Той иска извършване на промени в правителството, включване в него на определени лица от старата опозиция и пр. На 2 септември Мошанов отказва мандата да подпише примирие от името на правителството, начело с Константин Муравиев. В телеграмата си от 3 септември 1944 г. той изказва неудовлетворение от състава на Муравиевия кабинет и изисква сътрудничество със СССР.
В своите спомени за датата 3 септември 1944 г. Мошанов пише: “Какво трябваше да узнае новото правителство, в което влизаха лица, за честта и достойнството на които аз държах като за моите лични ? (…) ...5. Че само сътрудничеството със Съветския съюз, изразено в евентуално влизане на съветски войски в България, може да създаде ново, благоприятно за България положение.“ (Стойчо Мошанов. Моята мисия в Кайро. ИК “Български писател” и ИК “Петекс – Petex”, София, 1991 г., стр. 338.) 
В този дух той е  изпратил телеграма от Кайро до правителството в София, която е цитирана.
Константин Муравиев пред т.нар.Народен съд

На 5 септември пълномощията му (датирани на 6 септември) са потвърдени от правителството, но той отново не ги приема. На същата дата Съветският съюз обявява война на България и мисията в Кайро се обезсмисля.
Благодарение на магистъра по богословие отец Неделчо Тодев, пряк потомък на депутата земеделец Калистрат Валявичарски, разполагаме с копие от последните пълномощия, които регентите и премиерът Константин Муравиев са връчили на Стойчо Мошанов.
(Вж. Неделчо Николов Тодев, Спомени и размишления, София, 2010 г. Оригиналът на документа е предаден от автора на Държавна агенция “Архиви”.)
Мошанов е оставил този документ на Калистрат Валявичарски, с когото са били в приятелски отношения.

Американският представител в преговорите в Кайро, Харолд Шанц, допуска, че поведението на Стойчо Мошанов е мотивирано от желания за политическо бъдеще при новия режим. 
(Вж. Студената война на Балканите, Майкъл Бол, Фондация „Българска наука и култура”, София, 1999 г., стр. 105.)

Стойчо Мошанов – обратната страна на медала

В статията „Обратната страна на медала” от Асен Манов (в. „Про и Анти”, 1 септември 2005 г.) авторът изнася факти за безпринципното политическо поведение на Стойчо Мошанов през годините. Той е бил член на Демократическата партия, но я напуска през 1923 г. Включва се във Военната лига и в Сговора на Ал. Цанков.

Участва в преврата срещу Стамболийски и е депутат в 21-во, 22-ро, 23-то и 24-то Народно събрание, на което е и председател. Участва и в преврата на 19 май 1934 г. срещу Демократическата партия (!), след което за кратко става министър на финансите и министър на народното стопанство. На този “политически въжеиграч” е била поверена съдбата на България през август–септември 1944 г.

Мошанов и Виноградов

На 20 септември 1944 г., на връщане от Кайро, Мошанов минава през Анкара. Там първото нещо, което прави, е да се отбие при съветския посланик Виноградов и да го информира за своята мисия. България продължава да е във война със Съветския съюз чак до началото на 1947 г., когато се сключва мирният договор в Париж. В този случай извършеното от Мошанов е напълно недопустимо спрямо българските интереси.

Самопризнанието

В архива на Георги Димитров са запазени две писма на Стойчо Мошанов. Едното е до Петър Григоров, чрез когото авторът му очаква другото писмо да бъде предадено на Г. Димитров – тогава вече министър-председател. (Данните за П. Григоров, които намерихме, са оскъдни. Петър Иванов Григоров (1891-1962 г.) е роден в гр. Трън.
Завършва право в Софийския университет и журналистика – в Берн. Началник е на канцеларията на Г. Димитров, след завръщането му в България, до смъртта му. След 1949 г. е в немилост. През 1955 г. е реабилитиран и назначен за временно управляващ българското посолство във Виетнам, а от 1957 до 1961 г. е посланик в Берн.

Женен е за Мария Василева-Григорова, за която това е бил трети брак. Жилището му е било на ул. “Раковски” 130 в София.) Писмата са датирани на 10 декември 1947 г. и изпратени от Търговище, където Мошанов е интерниран.

В писмата си той протестира срещу публикация в софийския вестник „Новини” от Владимир Огнянов, озаглавена „Противобългарска централа в Цариград”.

Там мисията на Стойчо Мошанов и Киселов, изпратени от “предателското правителство да сключат примирие с империалистите в Кайро”, е определена като предателска. Изразът „Предателската мисия на Мошанов...” е причина той да поиска да информира лично Г. Димитров за преговорите в Кайро.

„Вярно е, че в Кайро мисията ми да сключа примирие с Англия и Съединените щати, с които тогава бяхме във война, не успе. И тя не успе по моя вина именно, за да не стана предател спрямо бъдещето на страната!” – признава и се оправдава Мошанов.

Затова пък в другото писмо – до Григоров, Мошанов е по-многословен. Така например за срещата с Виноградов той обяснява:
„Аз считах за мой дълг да го поставя в течение на станалото в Кайро, за да се има предвид при предстоящите преговори в Москва. След като изслуша съображенията ми, защо не сключих примирието, г. Виноградов, в присъствието на Балабанов (Никола Балабанов, българския посланик в Анкара – б.м.) ми заяви: Вие имате наистина голяма заслуга към страната си, понеже, ако бяхте подписали примирието в Кайро, днес вместо руски войски в България щеше да има турски войски.”
По-нататък Мошанов добавя, че след завръщането си в България се е срещнал с първия политически представител на руското командване в България, Димитър Георгиевич Яковлев.

 „На една среща в с. Панчарево, до София, той ме помоли да му разкажа за мисията в Кайро. След разговора, г-н Яковлев ме помоли да му направя писмено изложение, за да го изпрати в Москва. „Вие сте извършили едно полезно дело не само за страната, но и за славянството.”

Това била оценката на Яковлев.

От двете писма разбираме, че Мошанов първо е информирал съветските власти. След това е информирал Кимон Георгиев.

Получил е и благодарности за начина, по който е изпълнил мисията си в Кайро, от министъра в правителството на Отечествения фронт Петко Стайнов.

Стойчо Мошанов не искал да стане предател на бъдещето на страната и затова отказал да подпише примирието в Кайро.
Доклад на Д. Г. Яковлев с гриф СЕКРЕТНО за срещата му със Стойчо Мошанов се намира в съветските архиви (вж. България в секретния архив на Сталин, Издателство РТ Агенция, София, 2005 г. Сигнатура на документа в руските архиви: АВП РФ. Ф. 074. Оп. 34. П.115. Д. 10. Л. 13-16). 
От него става ясно, че след завръщането си в България Мошанов е докладвал на Яковлев не само по вътрешното положение в страната, но дори и за срещите си с британския представител Босуел. 
Освен това е заявил, че сближаването със СССР не трябва да се ръководи само от работническата партия, но да се привлекат и другите обществени слоеве, вкл. “прогресивната интелигенция”. 
С други думи, той е  подтиквал съветските власти да обърнат внимание и на кръговете извън комунистическата партия.

Предателството е въпрос на дата

Прочутият наполеонов външен министър Талейран при спор с Императора дали монархистите са предатели заявил: „Сир, предателството е въпрос на дата!”

Така е и в случая с Мошанов. На 1 септември 1944 г., когато отказва мандата за подписване на примирие със съюзниците, той извършва предателство спрямо българските интереси и бъдещето на Царство България. Но след 9 септември 1944 г., когато в България е извършен про-съветски преврат, отварящ вратата за болшевизация на страната, станала възможна в голяма степен заради действията на Мошанов в Кайро, тогава, разбира се, той е герой. Но не български герой, а герой на новата про-съветска власт! 


Вярно е, че нерешителността на регентите и правителствата след смъртта на цар Борис III осуетяват възможността за излизане на България от войната още през 1943 г.

Те имат съществена вина за последвалата болшевизация. Но последната възможност за спасение и измъкване от примката на задаващия се червен терор е  била в ръцете на Стойчо Мошанов.

Отказът му да получи условията за примирието предрешават съдбата на България.

Той обаче не получава в замяна това, което очаква. Разочарован, той се включва в поредна конспирация и 10 години лежи в затвора.


  След 1989 г., когато България  се откъсна от съветската орбита и пое свой път на развитие – към Европа и НАТО, възстановявайки своята независимост, оценката за действията на Стойчо Мошанов е съвсем ясна.
От днешна гледна точка в Кайро, отказвайки да подпише примирието, той е предал българските национални интереси!






Писмо на Стойчо Мошанов от 10 декември 1947 г.
ЦДА, ф. 146Б, а.е. 235, л. 1-2 (ЦПА, ф.146, оп. 4, а.е. 235)


 
Любезни г. Григоров,


Тук приложена притварям една молба до г. Министър-председателя. Тя е написана по повод една статия в в. Новини, в която моята мисия в Кайро, през август-септември 1944 год., се таксува за предателска. 


От моето завръщане от Кайро изминаха вече три год., за пръв път мисията ми се таксува за предателска.

Непосредствено след завръщането ми от Кайро, на път за София, в Анкара, придружаван от пълномощния министър Н. Балабанов, посетих съветския посланик г. Виноградов. Аз считах за мой дълг да го поставя в течение на станалото в Кайро, за да се има пред вид при предстоящите преговори с Москва. 


След като изслуша съображенията ми защо не сключих примирието, г. Виноградов, в присъствието на Балабанова ми заяви: „Вие имате голяма заслуга към страната си, понеже ако бяхте подписали примирие в Кайро, днес вместо руски войски в България щеше да има турски войски.” Пристигнах в София почти едновременно с първия политически представител при руското командване в България – г. Димитр Георгиевич Яковлев. 

На един обед в с. Панчарево, до София, той ме помоли да му разкажа за мисията си в Кайро. 

След разговора, г. Яковлев ме помоли да му направя писмено изложение, за да го препрати в Москва, защото, ми заяви той: 

„Вие сте извършили едно полезно дело не само за страната си, но и за славянството.”


Направих доклад и на правителството в лицето на тогавашния Министър-председател г. К. Георгиев, министъра на външните работи г. Стайнов, които ми благодариха за начина по който съм изпълнил мисията си и след известно време г. Георгиев пред учредителния конгрес на „Звено” и г. Стайнов на публично събрание в Пловдив са подчертали заслугите ми. 


По късно притискан от ляво и дясно аз направих някои частични публични съобщения, но цялата истина за преговорите в Кайро публично до днес не е изнасяна. 

Аз не съм я изнасял даже когато е трябвало да браня личната си чест, понеже съм считал, че въпросът не е личен мой, а на държавна целесъобразност. 

Дали и днес, след договора за мир, когато ръцете на България са напълно развързани във външно-политическо отношение, трябва да се изнесе на публично обсъждане цялата истина, това може да реши само правителството. 

Затова е необходимо да направя изчерпателен устен и документален доклад. Не се лаская от надеждата да го направя лично на г. Министър-председателя, но бих могъл да го направя например лично Вам. 

Затова и молбата ми до г. Министър-председателя я препращам чрез Вас. 

Аз за сега съм въдворен на местожителство в гр. Търговище, където обаче съм свободен. 


Ако се наложи да дойда до София, за да направя доклада си, много Ви моля да ми се спести препращането по етапен ред, или пък да дам доклада си пред органи на милицията. 

Аз бих желал да дам съображенията си за и против публичното изнасяне на въпроса пред лице компетентно и оторизирано.
Като се надявам, че благодарение на Вашия такт, Вие ще намерите най-правилното разрешение на въпроса, моля Ви да приемете сърдечните ми поздрави.


Стойчо Мошанов
гр. Търговище 10 декември 1947 г.

Приложеното писмо на Стойчо Мошанов до Министър-председателя Георги Димитров, 10.12.1947 г.


 
Уважаеми г. Министър-председателю,

В брой 147 от 1 декември т.г. на в. Новини, е поместена статия под надслов: „Противобългарска централа в Цариград.” 


Тя съдържа между другото и следния пасаж:

„Все същия Делиорман посреща Багряновите делегати Стойчо Мошанов и Киселов, изпратени от предателското правителство да сключат примирие с империалистите в Кайро”...
и по нататък:


„След неуспеха на предателската мисия на Мошанов”...

Верно е, че в Кайро мисията ми да сключа примирие с Англия и Съединените щати, с които тогава бяхме във война, не успя. И тя не успя по моя вина, именно за да не стана предател спрямо бъдещето на страната. 


Аз до сега не съм изнасял публично истината защо не се сключи примирието в Кайро, даже когато е трябвало да защитя личната си чест, понеже съм считал, че тоя въпрос не е мой личен, а на държавна целесъобразност, който само правителството може да реши. 

Аз Ви моля да ми се даде възможност да направя изчерпателен доклад за станалото в Кайро. 

Не се лаская от надеждата, че мога да го направя лично Вам, но моля той да Ви стане известен, за да бъдете напълно осветлен по едни събития, които бяха сериозно премеждие за независимостта на страната и да се реши дали е целесъобразно да се изнесе днес на публично обсъждане.

Приемете г. Министър председателю изразите на голямата ми към Вас почит.
Стойчо Мошанов

Търговище
10. XII. 1947