24 септември 2015

Плюене срещу тавана : Проф. Иван Шишманов (1862 – 1928г.) оплют в статия на руски език



 

 

 

Първостроителят на българската култура проф. Иван Шишманов (1862 – 1928г.) оплют в статия на руски език -

153 години след неговото рождение ...



Вижте тук :




Материал из журнала № 71 - Сентябрь 2015
 
Сетевой литературный журнал издание Фонда «Русское единство»
Москва, № 71 - Сентябрь 2015

Болгарские либералы и Иван Шишманов против России

Владислав СКВОРЦОВ

https://webkamerton.ru/2015/09/bolgarskie-liberaly-i-ivan-shishmanov-protiv-rossii




В последние годы усилиями прозападных болгарских политиков  из исторического небытия возвращено имя Ивана Шишманова (1862-1928) – политика и этнографа-украиниста, зятя известного украинского фольклориста и литературоведа Михаила Драгоманова (1841-1895), родного дяди классика украинской литературы Леси Украинки.

Чем так пригодился И. Шишманов современным болгарским либералам? Своими антирусскими взглядами. Сложно однозначно сказать, был ли И. Шишманов сторонником украинского национализма. От своего тестя и своей жены И. Шишманов напитался любовью к украинской литературе и украинской культуре. В этом нет ничего предосудительного, но в И. Шишманове это переросло в  манию противопоставления всего украинского всему русскому. Для него русские и украинцы – это разные народы. Тезис, который так люб украинским радикалам!

Многие исторические формулировки, которыми оперировал И. Шишманов – не более чем пропагандистские мифы политических украиноманов того времени. Вероятно, эти мифы он впитывал от своей жены, дочери М. Драгоманова, хотя общеизвестно, что сам М. Драгоманов никогда русофобом не был, и «украинское» не значило для него «антирусское».

Но это не так уж редкий случай, когда невинное увлечение украинским фольклором одного человека перерастает в националистический фанатизм его потомков, стоит только добавить к фольклору немного политики.

Из самых известных примеров – командир УПА Роман Шухевич, чей прадед Осип Шухевич еще печатался в галицко-русских изданиях и общался с представителями Русской Троицы – литературной группы галицко-русских писателей, один из которых, Маркиян Шашкевич, сказал:  «Вырвешь мне очи и душу мне вырвешь, но не возьмешь милости и веры не возьмешь, ибо русское у меня сердце».

Из более свежих примеров – лидер праворадикальной партии «Свобода», один из зачинателей «евромайдана» Олег Тягнибок, чьи предки томились в Талергофе – австрийском концлагере, куда бросали галицких русин за отказ принимать украинскую идентичность вместо общерусской.

Краткий перечень взглядов И. Шишманова: московские князья украли у украинцев имя «Русь», «русские», поэтому им пришлось назваться украинцами; украинский язык русскому непонятен; украинская литература зародилась в Х в., и с тех пор никогда не прекращала своего развития; летописец Нестор был украинцем; М. Шашкевич – тоже украинец (тот самый, который писал о русском сердце); староукраинская литература находилась под влиянием староболгарской; психологически украинец ближе болгарину, чем русский, и т.д.

О том, что политонима «украинец» в эпоху Нестора не существовало, и страну Украину вы не найдете ни в одном богатырском эпосе того периода, И. Шишманов либо не знал, либо делал вид, что не знал. Поэтому Нестор не мог быть украинцем, а термин «староукраинская литература» - это неологизм украинских националистов, которые не желали, чтобы литература Южной Руси оставалась частью древнерусской литературы.

И, наконец, самое наглое вранье И. Шишманова: в его изложении украинцем является Юрий Венелин (1802-1839), чье имя знает каждый болгарин. Ю. Венелин – карпато-русский историк и болгарист, посвятивший многие годы изучение болгарской культуры и истории болгар. Его именем в Болгарии названо множество улиц, ему посвящено множество работ благодарных болгарских историков.

С мошеннической руки И. Шишманова (хотя, возможно он не был тут первым), Ю. Венелина болгарские авторы причисляют к украинцам. Но настоящая фамилия Ю. Венелина – Георгий Гуца. Он был румыном, а не украинцем, уроженцем Угорской Руси (сейчас – Закарпатье). Г. Гуца настолько близко воспринял общерусскую идеологию, что сменил свое имя и фамилию на более русское. Для Ю. Венелина малороссы (украинцы) – это южные русские, в отличие от северных русских – великороссов. Карпаторусов он считал третьей ветвью единого русского народа. Вряд ли  Ю. Венелин согласился бы с тем, чтобы политические проходимцы задним числом приписывали ему украинскую идентичность.

 

 



Никакой оригинальности высказывания И. Шишманова не несут. Это пережеванные клише украинских националистов, которые задним числом записывают в украинцы даже тех, кто жил до появления самой украинской национальности. Особенно глупо звучит версия о воровстве имени «Русь» у украинцев, которое-де, совершили московские князья. И. Шишманов носил титул профессора, что, вкупе с его псевдоисторическими изысканиями, не делает чести его знаниям.

Геноцид галицко-русского населения политическими украиноманами в 1914-1916 гг., насильственное насаждение украинской идентичности австрийскими штыками – этого всего нет в шишмановской истории Украины. Иначе и быть не могло, ведь И. Шишманов в 1918 г.  был представителем Болгарского Царства в Украинской Народной Республике. Обе страны были союзниками кайзеровской Германии, и обе заслужили прозвище «предателей славянства», потому что пошли на сотрудничество с исконными поработителями славян - Турцией, Австро-Венгрией и Германией. Болгарский царь Фердинанд I, будучи в услужении у немцев, желал превратить де-юре независимую Украину  в буферное государство, которое бы своим существованием облегчило Германии, и ее союзникам, задачу по перекройке европейского пространства на свой лад. Об этих планах Фердинанда писал позже Петр Нейков, помощник И. Шишманова в его миссии в УНР.

 

 



Зять М. Драгоманова с готовностью согласился послужить делу предательства славянства. Пройдет 25 лет, и на путь предательства славянства встанет сын И. Шишманова, и единственный внук М. Драгоманова, Димитр Шишманов. Он будет министром иностранных дел в прогитлеровском правительстве Болгарии, в то время как Украина потеряет в борьбе с нацизмом 4 млн. жизней.  И где здесь любовь к украинскому народу, которую приписывают семейству Шишмановых? В 1945 г. Шишманова-мл. расстреляют по приговору Народного суда Болгарии за коллаборационизм.

 


 


Шишманов-ст. называет Михаила Грушевского, австрийского агента влияния и человека, наводнившего историю Украины искажениями и фальсификациями, великим историком. И не скрывает, что М. Грушевский мечтал о создании Черноморской конфедерации – антироссийского блока из Болгарии, Румынии, Турции, Украины и Кавказской республики.

Чучело И. Шишманова сегодняшние болгарские либералы пытаются вновь водрузить на пьедестал почета. Западный либерализм всегда несет с собой профашистские симпатии. Во всех странах, где либерализм – господствующая идеология, наблюдается ползучая реабилитация нацистов и их пособников. В Румынии и Молдавии восхваляют маршала Антонеску, в Прибалтике – своих эсэсовцев, на Украине – ОУН-УПА и дивизию СС «Галичина».

Болгария – не исключение. В 1996 г. Д. Шишманова реабилитируют власти прозападной Болгарии. Затем развернется настоящая кампания по популяризации идей Шишманова-ст.: выставки в Страсбурге, масса книг, газетных статей и тематических сайтов о нем. Особенно усердствует вышеупомянутый Лычезар Тошев, земляк И. Шишманова (оба родились в Свиштове). Прозападной клике в Болгарии срочно потребовался Шишманов-русофоб.












Статията на български език, вече е сложена на сайта Фактор.БГ

Скандал! Руски историк оплю проф. Шишманов - "недоучил мошеник и нагъл лъжец"

Линк към статията – тук :

http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/55699-skandal-ruski-istorik-oplyu-prof-shishmanov-nedouchil-moshenik-i-nagal-lazhetz.html

Също и на сайта "Свободата" :


http://www.svobodata.com/page.php?pid=16481&rid=712http://lex.bg/laws/ldoc/2134929408



Закъснелият гняв на автора е предизвикан от тези вече доста отдавнашни статии, които ползвам случая да припомня :

(За тези, които не разбират български, блогът ми има преводач  - Google translator  - в дясната горна страна на страницата)


Проф. Иван Шишманов: България и Украйна притежават всички условия за близко приятелство


също и във в.Лечител, 24 септември 2014г.



Страсбург почете великия свищовлия проф. Иван Шишманов

Лъчезар Тошев в ПАСЕ: Ние не бяхме първите борци за европейската идея


Българин от Свищов е сред първостроителите на Обединена Европа




С президента на ПАСЕ Жан Клод Миньон пред изложбата за проф. Иван Шишманов в Съвета на Европа, 26.06.2012 г.


ВИДЕОРЕПОРТАЖ НА Г-ЖА ТАТЯНА ПАНДУРСКА. ИЗПОЛЗВАНИ СА КАДРИ ОТ АРХИВА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА 


Exhibition dedicated to Prof. Ivan Shishmanov, Palace of Europe, Strasbourg, June 26th, 2012

100 години от включването на България в Първата световна война

Лъчезар ТОШЕВ
В. "Лечител", бр.11, 19 март 2015г.
http://toshev.blogspot.com/2015/03/100.html


150 години от рождението на професор Иван Д. Шишманов

Честване в БАН :
https://www.youtube.com/watch?v=Xw2nwP79IV4
продължение :
https://www.youtube.com/watch?v=w93X1p_QKyk
Изложба за проф.Шишманов в БАН в присъствието на Вицепрезидента на Република България Маргарита Попова
https://www.youtube.com/watch?v=diW7T9IxEP0
продължение :
https://www.youtube.com/watch?v=lpuMsPSGviw







Паметникът на проф.Иван Шишманов в Свищов

 

Първостроителят на българската култура проф.Иван Шишманов е създател на :
  • Софийския Университет
  • Народния Театър
  • Рисувалното училище
  • Музикалното училище (което по думите на Добри Христов роди българската Опера)
  • Горското училище
  • Института за незрящи
  • Института за глухонеми
  • Археологическия музей и Археологическото дружество
  • Етнографския музей
  • Народния музей
  • Съюза на читалищата
  • Превръща книжовното дружество в БАН
  • Учителско-лекарския съюз (въвежда лекари в училищата)
  • Сборника на народните дарители
  • Сборника за народни умотворения, наука и книжнина
  • Списание “Български преглед”
  • Българския ПЕН-Клуб
  • Бългрската секция на Пан-Европейския съюз
  • Дружество за подпомагане на изкуството в България
  • Създава културния отдел към Министерството на народното просвещение, който днес вече е отделно министерство.
  • По негово предложение - 8 декември (по стар стил - денят на Св.Климент Охридски, който е патронът на Софийския Университет) се обявява за студентски празник
Като Министър, той е автор на следните закони :

Закон за университета
Общ правилник на университета
Закон за Ефорията на университета
Закон за основното и средното образование
Закон за училищните такси,
Закон за училищните стопанства,
Закон за заплащане заплатите на учителите в народните основни училища
Закон за общинските заеми за училищните здания
Създава безплатни трапезарии и бани в училищата
Забранява физическите наказания
Въвежда религиозната толерантност към различнтие по вяра
Създава субсидии за общинските библиотеки и пътуващи библиотеки

Първи професор-славист във Фрайбургския университет изнасящ лекции от цикъла “Светът на славяните”
Той изпраща редица българи да учат и специализират в Европа.Всички те днес са споменати в енциклопедията като видни личности в своята област, строители на съвременна България....
Издигна социалния статут на българския учител, чрез гарантиране на високи заплати.
Първи проучва българите на о. Крит и първи посещава земите на Волжките българи

През 1926г. Чрез него Царство България е представено на Първия конгрес на Пан-европейското движение, на който проф.Иван Шишманов е вицепрезидент.

По този начин той става един от Отците-основатели на Обединена Европа.

Идеите от неговата реч на конгреса днес са реалност - вкл. за общата валута.

Той изнася лекции за Пан-европейската идея не само в България, но и като професор в Германия,Швейцария и др.

Той е първият български посланик в независима Украйна, призната от Царство България през 1918г.!

.... и още много....

Иван Шишманов от Свищов е първият български европеец!


20 септември 2015

22 СЕПТЕМВРИ - ДЕНЯТ НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

Манифестът на Цар Фердинанд Български обявяващ България за независимо Царство



Цар Фердинанд, Премиерът Александър Малинов и министрите

КАК 22 СЕПТЕМВРИ СЕ ОБЯВИ ЗА НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК


Инициативата е на депутатите в 38-мото Народно събрание, избрани с листата на СДС във Великотърновския Многомандатен избирателен район : 

Пламен Радонов, Константин Дочев, Николай Згурев и покойният вече Цветан Димитров 



СТЕНОГРАМА ОТ ДЕБАТИТЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ


СТО И СЕДЕМДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 10 септември 1998 г.
(Открито в 9,04 ч.)

10/09/1998



Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Преминаваме към:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.

Кой ще прочете становището на водещата комисия - Комисията по труда и социалната политика? Има думата госпожа Росица Тоткова.

ДОКЛАДЧИК РОСИЦА ТОТКОВА: 

 Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви становище на Комисията по труда и социалната политика по законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-57 от 14.5.1998 г., внесено от Арлин Антонов и група народни представители и законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-98 от 8.9.1998 г., внесен от Пламен Радонов и група народни представители, за първо гласуване:
"Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание на 9 септември 1998 г. разгледа законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-57 от 14 май 1998 г., внесен от Арлин Антонов и група народни представители и законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-98 от 8 септември 1998 г., внесен от Пламен Радонов и група народни представители, както и приложените мотиви. И двата законопроекта се отнасят до допълнение на чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, като се предлага 22 септември - Денят на обявяването на независимостта на България, за официален празник.
В проведените дебати бе отбелязано, че с обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. във Велико Търново, българските политици изпълняват заветите на дейците на националноосвободителното движение и присъединяват България към останалите свободни и суверени държави. Този акт е резултат от обединените усилия на българските политици, държавници и на цялото общество.
Допълнението на чл. 154, ал. 1 на Кодекса на труда, с което ще се обяви 22 септември за официален празник, ще бъде израз на признателност на цялото ни общество в чест на 90-годишнината от тази велика дата и в името на историческата справедливост и национално съгласие.
След проведеното гласуване с 14 гласа "за", въздържали се "2", против "няма", Комисията по труда и социалната политика взе следното решение:
"Предлага на Народното събрание за приемане на първо гласуване законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-57 от 14 май 1998 г., внесен от Арлин Антонов и група народни представители и законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-98 от 8 септември 1998 г., внесен от Пламен Радонов и група народни представители."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Имате думата за изказвания.
Господин Райчевски имате, думата.

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Може би малко неловко е да говоря преди вносителите, но мисля, че по такъв повод, по такъв законопроект ние няма да имаме различия и вносители, и онези, които ще подкрепим това предложение, и онези, които ще изразим своите становища, мислим по един и същи начин.
Ние преживяваме един сложен период, когато нашата държава преодолява тежко наследство и икономическо, и морално. В този момент празнуване, отбелязване на годишнини като тези, които повдигат нашето национално самочувствие, могат да бъдат не само наша морална утеха, но и опора и да дадат нови сили на народния дух и на всички нас да обединим усилията си за доброто бъдеще на България.
Почти всички цивилизовани държави празнуват Денят на независимостта си като най-голям празник. Беше малко странно дори досега, че ние протакахме и малко късно се връщаме към тази дата. Казвам връщаме, защото в бързината, с която трябваше да преодоляваме проблемите на днешния ден, ние реабилитирахме някои позабравени празници като 6 септември, но мисля, че заедно с 6 септември ние трябва отново да честваме и 22 септември, защото тогава България получава своята независимост в правен и всякакъв аспект, става равноправна суверенна държава, равна с европейските не само като наше българско самочувствие, а и като статут. Защото по отношение на самочувствието ние може би нямаме нужда от признание, но по отношение на правните норми, съобразно международното право, ние имаме да водим още тежка битка към приобщаването към Европейския съюз и другите структури.
Затова, уважаеми дами и господа народни представители, колеги и приятели, аз ви призовавам всички да подкрепим това предложение, защото то е само за доброто на България. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Друг желае ли да се изкаже? Господин Константин Дочев има думата.

КОНСТАНТИН ДОЧЕВ (СДС) Уважаеми господин председател, почитаеми колеги! Струва ми се, че малко закъсняхме с предлагането на тази забележителна дата да стане наш национален празник.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Официален празник.

КОНСТАНТИН ДОЧЕВ: За съжаление ние много малко знаем за нашата най-нова история и някак си ни обвинява доста често цялата наша общественост, че не можем да направим една обективна преоценка на нашата най-нова история.
В историята много често има различни мнения. Съвременните историци правят по един или друг начин опити тази наша най-нова история да бъде представена обективно и ми се струва, че не трябва да залитаме и да правим грешни оценки за една или друга историческа личност дали тя е била с републикански или монархически възгледи, важното е, че през 1908 г. наистина де факто България става независима държава. Едва ли е нужно аз да се спирам в подробности, но до 1908 г. България е зависимо княжество спрямо Турция. И може би 1908 г., може да се каже, е като един краен завършек на всички революционни идеи и опити на нашите възрожденци и революционери да завършат въжделенията на българския народ от началото на ХIХ век до началото на ХХ век.
Миналата година беше подета хубава инициатива, когато целият колегиум на Народното събрание единодушно прие 6 септември - Денят на съединението на Източна Румелия с Княжество България, да бъде отбелязан като национален празник.
Така че аз искрено се радвам като великотърновец и като историк по образование, че 22 септември - денят на равноденствието между лятото и есента, както и 22 март - денят на Клокотнишката битка, ще стане национален празник. А вероятно трябва да помислим също така и 22 март - победата на цар Иван-Асен II над Теодор Комнин при Клокотница, също да бъде отбелязван по подобаващ начин, както 22 септември.
Предлагам на вашето внимание тази забележителна дата 22 септември да стане национален празник на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дочев.
Друг желае ли да вземе отношение? Господин Славов има думата.

ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Безспорно 22 септември 1908 г. е един от най-забележителните дни в новата българска история, ден продължение на една друга забележителна дата, която вече беше обявена и отбелязана като официален празник на Република България - Денят на съединението между Княжество България и Източна Румелия - 6 септември 1885 г.
Безспорно е, че тази дата - 22 септември 1908 г., е един безспорно прогресивен акт за цялата българска общественост, за българската държава, защото той отхвърля клаузите на берлинския диктат за пореден път след акта на Съединението. След тази дата България действително става независима от юридическа гледна точка държава, равноправен субект в международните отношения и престава да се възприема като придатък на Османската империя, тъй като по клаузите на Берлинския договор българският държавен глава, българският монарх княз Фердинанд е васал на турския султан.
Истина е обаче, че този акт става в условия на драматични събития. Този акт става в условия, когато продължава противодействието и противопоставянето между великите сили, всяка от които преследва своите интереси на Балканите. Истина е, че в тази ситуация България трябва да лавира, България трябва да отчита особеностите,трябва да се съобразява и с волята на Австро-Унгария, и на Русия. В тази ситуация българското общество, българските политици, българското правителство и българският княз Фердинанд се стараят да положат максимални усилия, за да доведат до успешен край замисленото дело. Истина е, че в тази ситуация силата, която успяват да проявят, и волята, която успяват да реализират българските политици, се дължи на широката обществена подкрепа. Защото това, което става чрез Съединението на Княжество България и Източна Румелия, дава вече необходимите основания, морална сила и убеденост на цялото българско общество да търси и по-нататък следващи стъпки и действия, които могат да доведат до юридическата независимост на българската държава от Османската империя.
През 1908 г. стават събития, които позволяват това дело да бъде доведено докрай. Това е годината, когато се осъществява малотурската революция. Това е годината, когато изтичат срокове от клаузите на Берлинския договор. Именно всички тези условия, които са една обективна предпоставка за осъществяване на успешни стъпки и действия, позволяват чрез активен дипломатически диалог от страна на българското правителство с една велика сила, каквато е Австро-Унгария, и получавайки подкрепата от Русия в тежък момент, да се доведе докрай това дело. Защото актът на прокламацията на независимостта на България, провъзгласен в историческата Църква "Свети четиридесет мъченици" в Търново, и обявяването на България за царство на практика довеждат до крайно изостряне на дипломатическите отношения с Турция и до непризнаване на акта от страна на великите сили, докато България и Турция не уредат дипломатически противоречията помежду си. В тази ситуация за пореден път България, както и след 1878 г., получава сериозна подкрепа от страна на Русия, защото малко известен е фактът, че българското правителство предлага определена финансова цена за независимостта, която вече е обявена. И тъй като Турция отказва да приеме този размер на финансово заплащане, Русия успява да гарантира по финансов път признаването на независимостта...

АСЕН АГОВ (СДС, от място): Как, като взима 82 млн. златни лева!

ПЛАМЕН СЛАВОВ: ... чрез този дълг, който Турция има към Русия в резултат на контрибуцията, която трябва да изплаща след Руско-Турската освободителна война.
Така че обявяването на независимостта е един акт, който не е никак лек за реализиране. Това е акт, който по един доста труден начин получава необходимата подкрепа и признание от страна на великите сили. Затова говори и фактът, че официалното признаване на независимостта на България от страна на великите сили става едва на 9 януари 1909 г., когато с подкрепата и на Русия се решават тези финасови взаимоотношения между България и Турция.
В заключение аз бих искал да кажа, че към акт, какъвто е обявяването на независимостта на България, всички ние трябва да се отнасяме с необходимото уважение и преклонение. Защото 22 септември 1908 г. действително се превръща в датата, в която България прави последната и решителна крачка към обявяването на своята държавна независимост, към превръщането си в суверенен субект на международното право и към държава, към която великите сили се отнасят вече като към независима. Това, разбира се, позволява и на българската държава, и на нейния владетел да бъдат наречени и титулувани царство и цар. Всичко това поставя България от гледна точка на дипломатическите й отношения в една далеч по-изгодна ситуация, отколкото до 22 септември 1908 г.
Затова аз напълно подкрепям предложението 22 септември да бъде обявен за официален празник на Република България като едно необходимо уважение и дан към всички тези, които успяват благодарение на обществената подкрепа на българския народ, на подкрепата на цялото българско общество да реализират и успешно да доведат докрай този акт. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Симов има думата. Заповядайте.

ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Ние, от Обединението за национално спасение, доста се колебахме дали да взимаме думата, тъй като искахме да не се шуми много по този въпрос. Няма нужда от много приказки. Надали в страната ни има българин, който да не знае какво е 22 септември. Колеги отляво, недейте много да приказвате, аз бих искал само да ви кажа следното.
Речта, която господин Славов произнесе, ме навежда на следното. Господин Дочев е историк. Ние искаме едно: да знаем историята си, но да знаем цялата история, от 681 до днес и нищо в тази история да не бъде скрито. Всичко да бъде ясно, защото тежко му на този, който не знае историята си. Знаейки добре историята си, да не повтаряме грешките, които са се случвали. Защото те са се случвали от незнание на историята, не от друго.
Аз мисля, че 22 септември трябва да бъде символът на българската нация, не защото някой ни помогнал или дал нещо, а защото ние сме се борили за този символ. Нашите деди са се борили. Защото преди няколко месеца се навършиха 120 години от Берлинския договор, но ние като политици така или иначе не го отбелязахме. Добър или лош, той е дал основанието ние с вас днес да сме в тази зала. Това е истината и не бива да я обвързваме с една или друга политическа сила, а да знаем, че нашите деди са се борили.
Затова предлагам на вашето внимание законопроекта, който ние внесохме от 14 май и законопроекта на колегите от Съюза на демократичните сили да бъдат гласувани на първо четене. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
Има думата господин Джаферов.

ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата от името на Парламентарната група на Народен съюз, за да кажа, че ние също ще подкрепим това 22 септември да стане официален празник. Да не се смята като реплика това, което ще кажа след малко, към тези, които говореха преди мен, но никой от тях не каза, че обявяването на независимостта на България става по времето, когато министър-председател е господин Александър Малинов. Никой не каза, че той е един от най-големите български политици и държавници в нашата история след освобождението ни от турско робство. Това е човекът, който три пъти е бил министър-председател в нашата история и никой не каза, че Александър Малинов е председател на Демократическата партия. Ние като правоприемници на Демократическата партия ще подкрепим внесеното предложение и ще гласуваме за него. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джаферов.
Има думата господин Иво Атанасов.

ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! Нека не бъдем толкова сигурни, че целият народ знае каква е датата 22 септември. Има и хора, които, убеден съм, не знаят нищо за нея. Така че тези дебати не са излишни. Даже струва ми се, че има и депутати, които не знаят много събития, свързани с тази дата. Съдя за това по репликите, които подхвърляше господин Агов по време на изказването на господин Пламен Славов.
Действително до 1908 г. ние сме били трибутарна държава и сме плащали данък на една друга държава. Постигането на независимостта на България има и финансова страна и тази финансова страна се урежда с помощта на Русия - сумата, за която господин Славов говори тук от тази трибуна. Това е под формата на заем, който Русия дава на България. На практика този заем не е бил изплащан никога, а след 1917 г., когато се установява съветската власт, тя опрощава този заем на България. Това е историческата истина.
И аз се радвам, че след малко за пръв път може би в своята история и депутатите от СДС ще подкрепят един факт, принос за който има и Ленин. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Гиньо Ганев.

ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз съм любител на открито парламентарно поведение и на изобилни дискусии. Но днес и сега съм убеден, че думите, които произнасяме, са казани далеч преди нас от делата на онези българи, които са се борили поколения наред за националната ни цялост. Мисля, че голямата идея, която се съдържа днес в скромния текст на един законопроект, ни връща към болката, но и към стремежа на българските национални идеали.
Историята и нейните автори, а виждам, че и днес тук, ще има още да измерват усилията на партии и на дейци в акта на 22 септември 1908 г. Нека това да се прави и занапред. Сигурно науката и обществеността имат нужда от своите детайли, но аз мисля, че сега ние дължим почит, дължим и преклонение. Трябва да се обърнем към скрижалите на нацията и към един дълг, който не се отнася към миналото, а е адресиран и днес към всички нас - дългът ни да укрепваме българската държавност и нейната вековечност. Затова мисля, че трябва да подкрепим този закон наистина единодушно не толкова като текст, колкото като дух и като политическа воля. Защото наистина зад него, гласувайки, ние ще покажем верността на днешните българи, приемствеността им към онези, които живяха и умираха просто за да живее България. Призовавам ви да гласуваме заедно!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Тодоров, имате думата.

ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
След всичко казано аз искам да изразя позицията на Парламентарната група на Евролевицата за това, че ние категорично ще подкрепим това предложение за обявяване на 22 септември за официален празник на България. Малко съм смутен от някои неща, които бяха казани тук, защото аз си мисля, че точно при обсъждането на един такъв въпрос - въпросът за обявяването на една светла дата за официален празник, ние би трябвало да си спестим неща като: "наследници на тази или онази партия". Аз мисля, че в случая трябва да се говори единствено и само, че ние сме наследници на българи, които са намерили силата, куража и са направили това, което се е случило на 22 септември 1908 г. Точно като такива, в един такъв ден, ние трябва да забравим различията, които имаме помежду си поради принадлежността ни към една или друга политическа партия, защото тогава нашите деди са показали, че когато всички българи са заедно, те постигат най-големите си успехи.
Всички знаем, че никак не е било трудно да се вземе тогава това решение. Въпреки всичко единствено и само като българи това решение е било взето. Така че ние подкрепяме това предложение и аз моля, господин председател, да преминем към гласуване и след това тутакси, както се казва, да преминем и към второ четене, за да приемем този законопроект. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Друг желае ли да вземе думата? Няма желаещи.
Пристъпваме към първо гласуване. Има постъпили два законопроекта. Ще ги поставя на гласуване по реда на постъпването.
Поставям на гласуване Законопроекта за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-57, внесен от Арлин Григоров Антонов и група народни представители. Моля, гласувайте.
Гласували 192 народни представители: за 192, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте Законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 854-01-98, внесен от Пламен Радонов и група народни представители.
Гласували 175 народни представители: за 175, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата господин Симов.

ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение, тъй като между двата законопроекта няма абсолютно никаква разлика, в залата е налице консенсус по предложението, моля да предложите двата вече обединени законопроекта, да бъдат приети на второ четене.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу предложението да пристъпим към второ четене на законопроектите?
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 156 народни представители: за 155, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има думата председателката на Комисията по труда и социалната политика госпожа Дянкова.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми колеги, преди да пристъпим към разглеждането на двата законопроекта за второ четене, искам да ви кажа, че вчера Комисията по труда и социалната политика всъщност направи две заседания в един ден. Едното беше редовното заседание, в което комисията прие и предложи със становище на Народното събрание да приеме двата законопроекта на първо четене, а второто беше извънредно заседание, с което ние направихме обобщен доклад - обединихме двата законопроекта, както е в процедурата на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - когато има два законопроекта по една и съща тема, те да бъдат обединени, още повече и когато са приети на първо четене.
Комисията по труда и социалната политика предлага следното заглавие: "Закон за допълнение на Кодекса на труда". Никой не е направил предложение за изменение на заглавието на законопроекта.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Закон за допълнение на Кодекса на труда". Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 168 на народни представители: за 168, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Параграф единствен. В чл. 154, ал. 1 след думите "6 септември - Ден на Съединението", се добавят думите "22 септември - Ден на Независимостта на България".
Това предложение е подкрепено с 14 за в комисията, като искам да ви кажа, че първото предложение на народните представители Арлин Антонов и групата е прието по принцип, а е прието всъщност предложението на народните представители от групата на СДС, тъй като то съдържа в себе си и предложението на колегите от Обединението за национално спасение. Единствената разлика е, че колегите от СДС са добавили израза "на България". Комисията се обедини около този текст и предлага параграфът да звучи така:
"Параграф единствен. В чл. 154, ал. 1 след думите "6 септември - Ден на Съединението", се добавят думите "22 септември - Ден на Независимостта на България."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По текста на закона някой желае ли да се изкаже - господин Стоян Райчевски.

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, искам само да изкажа едно свое съображение. Аз подкрепих този законопроект най-горещо, но моето лично становище е заглавието, наименованието да бъде "Ден на независимостта". Така е по-добре според мен, но щом комисията е решила, аз ще се присъединя към нейното решение. Ние имаме Ден на съединението, Ден на независимостта - това са утвърдени в световната практика наименования на точно този вид големи национални празници. Но щом комисията е решила така, аз го приемам.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:
Благодаря на господин Райчевски.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте Параграф единствен така, както е предложен от комисията.

Гласували 192 народни представители: за 192, против и въздържали се няма.

Законът е приет и на второ четене. (Ръкопляскания.)

Аз искам да благодаря на всички народни представители за единодушната подкрепа. 

Смятам, че този закон ще бъде един от тези, с които нашето Народно събрание ще бъде запомнено, защото това, което не направиха тридесет и седем народни събрания досега, го направихме ние.






СВЪРЗАНИ ТЕМИ - ПУБЛИКАЦИИ СЪДЪРЖАЩИ  СТЕНОГРАМИТЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ВАЖНИ ИСТОРИЧЕСКИ ДАТИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ ЗА ПРАЗНИК ИЛИ ДЕН НА ВЪЗПОМЕНАНИЕ : 


130 години от Съединението!

Да живее България!





Честит Гергьовден!


23 август - Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими.