04 юли 2013

Зeлена светлина за предложение на Лъчезар Тошев в ПАСЕ




На 24 юни 2013 г. Бюрото на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, разгледа внесения от Лъчезар Тошев и други членове на ПАСЕ проект за препоръка към Комитета на министрите (представляващ правителствата на 47-те страни-членки) за създаване на Европейски Форум за бъдещето и разпредели проекта на Комисията по Политически въпроси и демокрация на Асамблеята за да изработи доклад и предложи документи за гласуване по него.
Бюрото на ПАСЕ по този начин се съобрaзява с искането на самата политическа комисия, прието с гласуване на нейно заседание през април. С това се дава "зелена светлина" на този проект!




ПАРЛАМЕНТАРНА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА

Документ 13105/22 януари 2013

ЕВРОПЕЙСКИ ФОРУМ ЗА БЪДЕЩЕТО

Проект за препоръка

Внесен от Г-н Лъчезар Тошев и други членове на Асамблеята

Това предложение все още не е дискутирано и ангажира само тези които са го подписали!

Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, отбелязвайки че :

  1. на 12 ноември 1997г. Генералната Конференция на ЮНЕСКО е приела Декларация за отговорностите на настоящите спрямо бъдещите поколения.
  2. В декларацията на Комитета на Министрите на Съвета на Европа от 7 май 1999 приета в Будапеща, правата на бъдещите поколения се разглеждат също-като важно предизвикателство за следващото хилядолетие.
  3. Като знак на политическа воля, много държави създадоха техни национални комисии за бъдещето занимаващи се с дългосрочни политики в различни сфери като икономическото развитие, устойчивото използване на ресурсите, възобновяемата енергия, мерки за омекотяване на промените в климата, за водните ресурси, образованието в демократично гражданство, състоянието на нацията и младежките политики, качеството на живота, новите технологии и пр.
  4. Представителите на държавните институции, учени, футуролози, неправителствени организации, университетски преподаватели, политици, частния сектор, медиите, асоциации на работници и на работодатели, вероизповедания и др.са поканени да участват в такива форуми и да бъдат включени във взаимодействието по тези въпроси.
  5. Би било от интерес за Съвета на Европа да организира такъв форум за бъдещето, където да бъдат дискутирани въпроси от общ интерес за европейските граждани като демокрация, европейската идентичност и ценности, ролята на Обединена Европа в света, икономика, външни отношения, защита на човешките права, промените в климата, използването на ресурсите и т.н.
    Това може да се превърне в генератор на нови идеи със широка подкрепа и свеж устрем за нови политики не само за Европа, но и за света.

Асамблеята призовава Комитета на Министрите и страните-членки на Съвета на Европа за подкрепят учредяването на такъв Европейски Форум за бъдещето.
Подписали :
Лъчезар Тошев, България, ЕНП/ХД
Давид Бакрадзе, Грузия, ЕНП/ХД
Борис Чилевич, Латвия, СОЦ
Майкъл Конарти, Обединено Кралство, СОЦ
Ренато Фарина, Италия, ЕНП/ХД
Ханс Франкен, Нидерландия, ЕНП/ХД
Жан-Шарл Гардето, Монако, ЕНП/ХД
Андреас Грос, Швейцария, СОЦ
Андрес Херкел, Естония, ЕНП/ХД
Андрей Хунко, Германия, Обединена Евролевица
Тадеуш Ивински, Полша, СОЦ
Роман Якич, Словения, Алианс на либерали и реформатори в Европа
Ференц Калмар, Унгария, ЕНП/ХД
Георги Канделаки, Грузия, ЕНП/ХД
Вацлав Кубата, Чешка Република, ЕНП/ХД
Жак Лежандър, Франция, ЕНП/ХД
Керстин Лундгрен, Швеция, Алианс на либерали и реформатори в Европа
Жоао Боско Мота Амарал, Португалия, ЕНП/ХД
Кармен Кинтанийя, Испания, ЕНП/ХД
Егидиус Варейкис, Литва, ЕНП/ХД
Лука Волонте, Италия, ЕНП/ХД
Пьотр Вах, Полша, ЕНП/ХД


Кубратовият събор


Сдружение за българо-украинска дружба и сътрудничество








         Прерязване на лентата при откриването на мемориала върху надгробната могила на кан Кубрат.
18 август 2001г. с.Малая Пересчепина до Полтава











              След откриването  на мемориала - с българи от Украйна, Молдова и волжки българи от гр.Казан.

С Иван Ранков - Перко от частната българска телевизия във Винга,  Банат - Румъния.
Снимки от Цветан Томчев, Райна Манджукова и присъстващи снимали с фотоапарата на Лъчезар Тошев...



Заветът на Кубрат ще ни обединява и в бъдеще

Реч на Лъчезар ТОШЕВ - Председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в 39-ото Народно събрание, при откриването на паметника на хан Кубрат на неговия гроб при село Малая Пересчепина-Полтавска област, Украйна

18 август 2001г.

Здравейте, българи! 

Скъпи украински приятели!
Откриването на паметника на владетеля Кубрат е началото на първия събор на българите в Украйна. Но този събор прерасна във всебългарски събор, защото освен украински българи тук има българи от България - потомци на хан Аспарух, които дойдоха специално, и аз ги поздравявам; има българи от Румъния - от Банат, от Тараклийския регион в Молдова, българи от Русия, българи от Македония - потомци на онези, които някога последваха вождовете Кубер и Мавър, има дори представители на тези, които пазят паметта за хан Котраг при Волга. Така че тук ние поставяме началото на един всебългарски събор, обединяващ всички българи по света - независимо къде живеят. Надявам се, че този събор ще продължи да ни обединява така, както ни обединява духът на владетеля Кубрат от старата Велика България, който ни призова тук. Той обедини българите тогава - преди повече от 1300 години.
Според историците преди 1336 години тук, на това място е бил погребан нашият владетел, тук са открити неговите кости, неговият златен меч, пръстени - печати с името му, неговото съкровище... и сега ние, неговият народ, идваме отново - от всички краища на света, за да се поклоним пред праха му, който почива в тази могила, и да си припомним неговия завет - вплетен и в българския герб, стоящ като девиз над входа на Народното събрание: "Съединението прави силата". Това е заветът на Кубрата и той ще помогне на българите отново да станат една общност. Този велик завет трябва да ни обедини в новия свят. Българите са древен народ, а българската държава и унгарската държава са единствените две държави, които оттогава досега останаха на картата на Европа. Ето защо ние сме горди, че сме българи и че сме тук, на това място, където лежат костите на нашите праотци, където лежи прахът на обединителя на българите, създателя на Велика България - Кубрат.
С моите колеги от Парламента дойдохме тук, за да кажем на вас, украинските българи, че България не ви е забравила, както и вие не забравихте, че сте българи през тези повече от 200 години, от времето когато вашите предци избягаха от османския поробител и дойдоха да живеят на територията на Украйна. Благодаря на всички вас, които сте тук. Вярвам, че заветът на Кубрат ще ни обединява и в бъдеще и че заедно ще постигнем нашия национален идеал: всички българи - в една духовна общност.
Да живее българският народ! 

Да живее украинският народ!


Кубратовият завет ще ни обединява и в бъдеще
Реч на Лъчезар ТОШЕВ
В. Лечител, 04 .12. 2014г.


Паметник на създателя на Старата Велика България
Антон ГЕРДЖИКОВ
В.Лечител, 04 .12. 2014г.

Трябва свято да браним и почитаме гроба на КубратСт.н.с. Петър Добрев
В.Лечител, 04.12. 2014г.
http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=6&b=465

 

01 юли 2013

ДОКУМЕНТ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА относно давността за престъпленията на комунистическите режими



ПАРЛАМЕНТАРНА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА

Документ 13234/18 юни 2013г.


НАКАЗАТЕЛНА НЕОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ТОТАЛИТАРНИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМИ В ЕВРОПА


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕПОРЪКА

Внесено от Г-н Лъчезар Тошев и други членове на Асамблеята

Това предложение все още не е дискутирано и ангажира само тези които са го подписали!



Единствено справедливостта може да доведе до помирение и преодоляване на разцепленията в обществата, разделени от репресиите на тоталитарните комунистически режими, както и до възстановяване на обединението около общи ценности.

Много бивши комунистически страни прилагат юридическа давност от 20 или 30 години, което прави невъзможно да се изправят пред съд извършителите на най-тежките престъпления, така както това се прави спрямо престъпленията на национал-социалистическите режими, с  което тази наказателна неотговорност за извърштелите на престъпления срещу политическите им опоненти, става пагубна за обществените морални ценности.

Тази ненаказуемост противоречи на разпоредбите на Европейската Конвенция за защита на Правата на човека и на Международния пакт за гражданските и политическите свободи, които гласят, че техните принципи не могат да възпрепятстват съдебени процеси  и наказания на всяко лице, за всяко действие или бездействие, което по време на извършването му е било престъпление съгласно общите правни принципи признати от цивилизованите нации.

Когато тези престъпления са били част от репресивната политика на тоталитарните режими и жертвите са били лишени от тяхното право на юридическа  защита, никаква давност не трябва да се прилага, в съответствие с фундаменталния   принцип  на правото 

 “Contra non valentem agere nulla currit praescriptio”.

Част от тези престъпления попадат под дефиницията за Престъпления срещу човечността, така като те са описани в  Чл. 6-c  от Хартата на Международния военен трибунал, потвърдени с Резолюция 3 (I)/13.02.1946  и Резолюция 95(I)/11.12.1946 на ООН, Конвенцията на ООН за неприлагане на давност  за военни престъпления и престъпления срещу човечността  и чл.7 от Римския статут на Международния наказателен съд.

Поради това Парламентарната Асамблея  призовава Комитета на Министрите да проучи тези случаи и да препоръча на страните-членки да приложат подходящи законодателни мерки за да гарантират справедливост  на жертвите и наказание за извършителите на тези престъпления.







 Подписали :

Лъчезар Тошев, България, ЕНП/ХД
Лолита Чигане, Латвия, ЕНП/ХД
Аксел Е. Фишер, Германия, ЕНП/ХД
Ерих Георг Фриц, Германия, ЕНП/ХД
Валериу Гилечи, Молдова, ЕНП/ХД
Джема Грозданова, България, ЕНП/ХД
Норбер Опер, Люксембург, ЕНП/ХД
Михел Хайнрих, Германия, ЕНП/ХД
Андрес Херкел, Естония, ЕНП/ХД
Йоахим Хьорстер, Германия, ЕНП/ХД
Анете Хюбингер, Германия, ЕНП/ХД
Станислав Иванов, България, ЕНП/ХД
Александър Ненков, България, ЕНП/ХД
Александър Николоски, БЮР Македония, ЕНП/ХД
Петър Петров, България, ЕНП/ХД
Мариета Пурбо-Люндин, Швеция, ЕНП/ХД
Йоханес Рьоринг, Германия, ЕНП/ХД
Кимо Саси, Финландия,ЕНП/ХД
Ирена Соколова, България, ЕНП/ХД
Карин Стренц, Германия, ЕНП/ХД
Егидиус Варейкис, Литва, ЕНП/ХД
Лука Волонте, Италия, ЕНП/ХД
Йохан Вадефул, Германия, ЕНП/ХД
Емануелис Зингерис, Литва, ЕНП/ХД










                  ДО 
                  ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА




                                             Д Е К Л А Р А Ц И Я

            НА „СЪЮЗА НА РЕПРЕСИРАНИТЕ ОТ КОМУНИЗМА – ПАМЕТ”

                                                РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                               Във връзка с документ № 13234 от 18 юни 2013 г.


                                   УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

            Преходът към демокрация в България се оказа фалшив. В България отново управлява комунистическо правителство. Стремежът на демократичните хора страната да бъде приобщена към европейските ценности е обречен на неуспех. Хиляди млади и образовани хора протестират по улиците. Стигнахме до там, откъдето тръгнахме.
            Основната причина за това е само една – в България нямаше „Чешка пролет”, Унгарски събития, полската „Солидарност”. След 10.11.1989 г. политическата власт на комунистите се трансформира в икономическа. Никой не потърси виновниците за катастрофите при управлението на двете комунистически правителства – на Луканов и Виденов. Кукловодите, в лицето на бившата Държавна сигурност и до сега управляват страната. В резултат на това Българската социалистическа партия се превърна в партия на олигархията. Задкулисието се превърна в принцип за българските правителства.
            „Съюзът на репресираните от комунизма – памет” не изневери на антикомунистическите си принципи. В нашата философия винаги е съществувало убеждението, че виновниците за националните катастрофи в най-ново време трябва да бъдат наказани според закона. Срещу българския народ стои една арогантна и безочлива политическа класа, която с цената на всичко управлява страната и не зачита правата на почтените и демократично мислещи хора.
            Не можем да се съгласим, че трябва да се прилага юридическа давност за извършените престъпления от комунистическите режими. Жертвите на тези режими тогава не са имали право да се защитят и никаква давност не трябва да се прилага.
            Подкрепяме Предложението за препоръка от г-н Лъчезар Тошев и други членове на Асамблеята и призоваваме Парламентарната Асамблея да препоръча на страните-членки да приложат подходящи законодателни мерки, които ще гарантират справедливост на жертвите и наказание за извършителите на престъпленията по време на комунистическия режим. 



                        ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА: ЛИЛЯНА ДРУМЕВА




Румънският Конституционен Съд реши, че няма давност за престъпленията на комунистическия режим! 12 декември 2013г.
 

Roumanie : pas de prescription pour les crimes des communistes

Rédaction en ligne
Mis en ligne
La Cour constitutionnelle de Roumanie a décidé jeudi que les meurtres étaient imprescriptibles, une décision qui ouvre la voie à la condamnation des tortionnaires du régime communiste 23 ans après sa chute.
Pour les juges, «ni les crimes (des tortionnaires, du régime communiste, ndlr), ni la responsabilité pénale ou l’exécution de la peine ne sont prescriptibles», a déclaré aux journalistes le président de la Cour, Augustin Zegrean.
La Cour a constaté qu’un article du code pénal, en vertu duquel le génocide, les crimes de guerre et les crimes contre l’humanité sont imprescriptibles «quelle que soit la date où ils ont été commis», était constitutionnel, indique un communiqué.
L’Institut roumain de recherche sur les crimes du communisme (IICCMER) a salué «un grand pas en avant» qui permettra d’«envoyer les tortionnaires communistes devant les juges».

Source : http://www.lesoir.be/379332/article/actualite/fil-info/fil-info-monde/2013-12-12/roumanie-pas-prescription-pour-crimes-des-communistes







 

Лучников или Тошев
Трябва да изберем


Златина Иванова*

Въпросът за националното помирение продължава да бъде актуален в България вече 20 години след рухването на комунистическите режими в Европа. Все още у нас не е намерено решение на този въпрос разделящ българската нация и отнемащ голяма част от националната енергия в един непрестанен конфликт. Решението, което все още търсим, трябва да стъпи върху общите ценности, които европейска България прокламира, че споделя, приема като свои и защитава. Така търсената справедливост минава през позицията спрямо извършените престъпления по време на комунистическия режим, които не са били осъдени, нито извършителите са били наказани.

Очевидно е, че по темата има два противоположни подхода, които се защитават от представителите на демократичната общност и които пораждат съответните обществени реакции.
През 1997г. народният представител от СДС, уважаваният демократ Светослав Лучников, внася законопроект за национално помирение, член 1, от който гласи: „Обявява се пълна амнистия за всички престъпления, извършени по политически причини и подбуди, по всякакви закони за времето от 1 януари 1919г. до 10 ноември 1989г.” Същият закон предлага даване на пълна политическа и гражданска реабилитация на всички лица, наказвани, преследвани или станали жертва на насилие в същия времеви период. Мотивите за този акт са, че е настъпило крайно време да бъдат изтръгнати корените на взаимна омраза и жажда за мъст от българската душа, както и да бъде дадено пълно опрощение на всички палачи, за да бъдат осуетени евентуални бъдещи престъпни действия. Както гласи и самият законопроект, неговата цел е да донесе така необходимото национално помирение, което най-накрая да затвори онази трагична страница от историята на българския народ. Дали поради факта, че народните представители от XXXVIII Народно събрание в т.ч. от ОДС, не са били единодушни по темата или поради това, че просто са осъзнали, че за да има изобщо национално помирение, то трябва да се случи първо в душата на всеки от нас, законът остава само проект.
Гледната точка на Лучников възкръсна в изказването на лидера на ДСБ Иван Костов пред Народното събрание на 9 септември 2009г., което предизвика нееднозначни реакции в демократичната общност. Ето какво каза той: Ние предложихме да се почете паметта на загиналите с идеята това да бъде първа крачка към национално помирение, към почитане паметта на всички, които са загинали за идеалите си. Такъв беше смисълът на Закона за националното помирение, който навремето господин Лучников внесе в Народното събрание. Такъв е смисълът и на европейския подход към жертвите от двата тоталитарни режима – и комунистическия, и фашисткия.
В този смисъл нека почетем паметта на всички загинали през изминалия век за своите идеали.
Дванадесет години след законопроекта на Светослав Лучников друг народен представител, пак от СДС, Лъчезар Тошев, подготви и внесе „Законопроект за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ”. В преходните разпоредби на предложения законопроект е залегнала предложение за промяна в Наказателния кодекс, според която: ”Няма давност за убийства и изтезания извършени по политически причини след 9 септември 1944г., в т.ч. извършени в затвори, концентрационни лагери, трудово-възпитателни общежития и други места за задържане. Такива престъпления са престъпления срещу човечеството. Давността за другите престъпления извършени от комунистическия режим в България, в периода 9 септември 1944г.-1 януари 1990г. по смисъла на §1 т.1 от Закона за Института за национална памет за престъпленията срещу българския народ, тече считано от 1 януари 1990г. „
В мотивите си вносителят посочва, че престъпленията извършени от комунистическия режим не е било възможно да бъдат преследвани по времето на самия режим и затова давността за тях следва да тече от реалната промяна на режима. Това е вторият подход, който предлага отмяна на давността и изправяне пред съда на извършителите на убийства, изтезания и репресии по време на комунистическия режим.
Двата подхода са несъвместими един с друг и затова се налага демократичната общност да постигне съгласие по подхода за решаването на този въпрос. За това обаче дискусия не се води.
Ето и един пример.
През вече далечната 1994г. година Главният прокурор на България, Иван Татарчев внася обвинителен акт срещу Петър Иванов Гогов, Николай Симеонов Станев /Газдов/ и Юлияна Павлова Андреева /Ръжгева/ на основание, че първият като длъжностно лице съзнателно е допуснал, а останалите двама за това, че са участвали в убийствата на повече от едно лице. Това е т.нар дело за лагерите. Според обвинителния акт деянията са извършени предумишлено, по особено жесток и мъчителен начин. Годината на престъпните действия е 1961г, а мястото – лагера край град Ловеч, наречен „Трудовата група”. С Разпореждане №3 /11 юли 2002г. на съдията от Върховния касационен съд Румен Ненков, наказателното производство по делото е прекратено поради изтекла давност. Мотивите на съдията са, че Наказателният кодекс от 1951г., който е бил в действие и по време на самите престъпления, е предвиждал наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода, а при особено тежки случаи – смърт. Същият кодекс разпорежда давност от 20 години за наказателно преследване. След като престъпленията са извършени през 1961г., то тяхната давност е изтекла още през 1981г., следователно наказателното производство подлежи на прекратяване. Изтекла е и абсолютната погасителна давност от 30 години. От друга страна, според съдията не е съществувала пречка по законодателен път да се възобнови изтеклата давност по отношение на определена категория престъпни посегателства, извършени по време на тоталитарното управление.
Това обаче е можело да се случи само при условие, че законът у нас имаше обратно действие. Причината да няма е, че законодателят от 1990г. по „необясними” причини не е изпълнил съответното законово предписание от Закона за нормативните актове.
Решението е било оспорено от прокуратурата, но е потвърдено от петчленен състав на ВКС от 8 май 2003г.
Така в България все още не е удовлетворено общественото чувство за справедливост по отношение на извършените престъпления.
В крайна сметка всеки от нас трябва да реши какъв път на национално помирение желае, да се включи в обществената дискусия по въпроса, а общото становище да се изрази в законодателна инициатива имаща широка подкрепа в Народното събрание. За да може след това да вървим напред заедно, като един народ.


* Авторката днес е докторант по журналистика в НБУ, а през 2010г., когато е публикувана статията, е била студент в същия университет.





Румънският конституционен съд реши, че няма давност за престъпленията на комунистическия режим, 12 декември 2013г.

-->

Roumanie : pas de prescription pour les crimes des communistes

Rédaction en ligne
Mis en ligne
La Cour constitutionnelle de Roumanie a décidé jeudi que les meurtres étaient imprescriptibles, une décision qui ouvre la voie à la condamnation des tortionnaires du régime communiste 23 ans après sa chute.
Pour les juges, «ni les crimes (des tortionnaires, du régime communiste, ndlr), ni la responsabilité pénale ou l’exécution de la peine ne sont prescriptibles», a déclaré aux journalistes le président de la Cour, Augustin Zegrean.
La Cour a constaté qu’un article du code pénal, en vertu duquel le génocide, les crimes de guerre et les crimes contre l’humanité sont imprescriptibles «quelle que soit la date où ils ont été commis», était constitutionnel, indique un communiqué.
L’Institut roumain de recherche sur les crimes du communisme (IICCMER) a salué «un grand pas en avant» qui permettra d’«envoyer les tortionnaires communistes devant les juges».


 






Лучников или Тошев
Трябва да изберем


Златина Иванова*

Въпросът за националното помирение продължава да бъде актуален в България вече 20 години след рухването на комунистическите режими в Европа. Все още у нас не е намерено решение на този въпрос разделящ българската нация и отнемащ голяма част от националната енергия в един непрестанен конфликт. Решението, което все още търсим, трябва да стъпи върху общите ценности, които европейска България прокламира, че споделя, приема като свои и защитава. Така търсената справедливост минава през позицията спрямо извършените престъпления по време на комунистическия режим, които не са били осъдени, нито извършителите са били наказани.

Очевидно е, че по темата има два противоположни подхода, които се защитават от представителите на демократичната общност и които пораждат съответните обществени реакции.
През 1997г. народният представител от СДС, уважаваният демократ Светослав Лучников, внася законопроект за национално помирение, член 1, от който гласи: „Обявява се пълна амнистия за всички престъпления, извършени по политически причини и подбуди, по всякакви закони за времето от 1 януари 1919г. до 10 ноември 1989г.” Същият закон предлага даване на пълна политическа и гражданска реабилитация на всички лица, наказвани, преследвани или станали жертва на насилие в същия времеви период. Мотивите за този акт са, че е настъпило крайно време да бъдат изтръгнати корените на взаимна омраза и жажда за мъст от българската душа, както и да бъде дадено пълно опрощение на всички палачи, за да бъдат осуетени евентуални бъдещи престъпни действия. Както гласи и самият законопроект, неговата цел е да донесе така необходимото национално помирение, което най-накрая да затвори онази трагична страница от историята на българския народ. Дали поради факта, че народните представители от XXXVIII Народно събрание в т.ч. от ОДС, не са били единодушни по темата или поради това, че просто са осъзнали, че за да има изобщо национално помирение, то трябва да се случи първо в душата на всеки от нас, законът остава само проект.
Гледната точка на Лучников възкръсна в изказването на лидера на ДСБ Иван Костов пред Народното събрание на 9 септември 2009г., което предизвика нееднозначни реакции в демократичната общност. Ето какво каза той: Ние предложихме да се почете паметта на загиналите с идеята това да бъде първа крачка към национално помирение, към почитане паметта на всички, които са загинали за идеалите си. Такъв беше смисълът на Закона за националното помирение, който навремето господин Лучников внесе в Народното събрание. Такъв е смисълът и на европейския подход към жертвите от двата тоталитарни режима – и комунистическия, и фашисткия.
В този смисъл нека почетем паметта на всички загинали през изминалия век за своите идеали.
Дванадесет години след законопроекта на Светослав Лучников друг народен представител, пак от СДС, Лъчезар Тошев, подготви и внесе „Законопроект за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ”. В преходните разпоредби на предложения законопроект е залегнала предложение за промяна в Наказателния кодекс, според която: ”Няма давност за убийства и изтезания извършени по политически причини след 9 септември 1944г., в т.ч. извършени в затвори, концентрационни лагери, трудово-възпитателни общежития и други места за задържане. Такива престъпления са престъпления срещу човечеството. Давността за другите престъпления извършени от комунистическия режим в България, в периода 9 септември 1944г.-1 януари 1990г. по смисъла на §1 т.1 от Закона за Института за национална памет за престъпленията срещу българския народ, тече считано от 1 януари 1990г. „
В мотивите си вносителят посочва, че престъпленията извършени от комунистическия режим не е било възможно да бъдат преследвани по времето на самия режим и затова давността за тях следва да тече от реалната промяна на режима. Това е вторият подход, който предлага отмяна на давността и изправяне пред съда на извършителите на убийства, изтезания и репресии по време на комунистическия режим.
Двата подхода са несъвместими един с друг и затова се налага демократичната общност да постигне съгласие по подхода за решаването на този въпрос. За това обаче дискусия не се води.
Ето и един пример.
През вече далечната 1994г. година Главният прокурор на България, Иван Татарчев внася обвинителен акт срещу Петър Иванов Гогов, Николай Симеонов Станев /Газдов/ и Юлияна Павлова Андреева /Ръжгева/ на основание, че първият като длъжностно лице съзнателно е допуснал, а останалите двама за това, че са участвали в убийствата на повече от едно лице. Това е т.нар дело за лагерите. Според обвинителния акт деянията са извършени предумишлено, по особено жесток и мъчителен начин. Годината на престъпните действия е 1961г, а мястото – лагера край град Ловеч, наречен „Трудовата група”. С Разпореждане №3 /11 юли 2002г. на съдията от Върховния касационен съд Румен Ненков, наказателното производство по делото е прекратено поради изтекла давност. Мотивите на съдията са, че Наказателният кодекс от 1951г., който е бил в действие и по време на самите престъпления, е предвиждал наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода, а при особено тежки случаи – смърт. Същият кодекс разпорежда давност от 20 години за наказателно преследване. След като престъпленията са извършени през 1961г., то тяхната давност е изтекла още през 1981г., следователно наказателното производство подлежи на прекратяване. Изтекла е и абсолютната погасителна давност от 30 години. От друга страна, според съдията не е съществувала пречка по законодателен път да се възобнови изтеклата давност по отношение на определена категория престъпни посегателства, извършени по време на тоталитарното управление.
Това обаче е можело да се случи само при условие, че законът у нас имаше обратно действие. Причината да няма е, че законодателят от 1990г. по „необясними” причини не е изпълнил съответното законово предписание от Закона за нормативните актове.
Решението е било оспорено от прокуратурата, но е потвърдено от петчленен състав на ВКС от 8 май 2003г.
Така в България все още не е удовлетворено общественото чувство за справедливост по отношение на извършените престъпления.
В крайна сметка всеки от нас трябва да реши какъв път на национално помирение желае, да се включи в обществената дискусия по въпроса, а общото становище да се изрази в законодателна инициатива имаща широка подкрепа в Народното събрание. За да може след това да вървим напред заедно, като един народ.


* Авторката днес е докторант по журналистика в НБУ, а през 2010г., когато е публикувана статията, е била студент в същия университет.

30 юни 2013

Заливът Свищов на Антарктида



Името на град Свищов на картата на Антарктида

Проф.Бойко Рангелов

На новото издание на картата на остров Ливингстън в Антарктида публикувана наскоро,  се появи заливът Свищов. Той се намира в района на най-атрактивната част от остров Ливингстон (Южните Шетландски острови) – полуостров Байерс. Антарктическият залив Свищов е наименуван на българския крайдунавски град. Характерно за залива е, че е давал подслон на китоловци и ловци на тюлени още през 19 век. А в момента е част от най-атрактивните екскурзионни маршрути посещаващи Ледения континент. В района на залива има пингвинарии и тюленови общности. Има координати 62°35'10.0" ю.ш. И 61°11'20.0" з.д.  Намира се на протока Дрейк и е със ширина 2.19 км, врязващ се 1.48 км в северозападния бряг на п-в Рей в северозападната част на п-в Байърс – о. Ливингстън, между н. Есекс на североизток и н. Старт на югозапад.  Картографирането на залива е извършвано неколкократно от различни учени -  британско картографиране от 1968г., чилийско от 1971г., аржентинско от 1980г., испанско от 1992г., българско от 2005г. и 2009г. Решението за наименуване е на Комисията по антарктическите наименования. Тя е учредена от Българския антарктически институт през 1994, а от 2001 е към Министерството на външните работи на България. Комисията одобрява българските географски наименования в Антарктика, които формално се дават от президента на републиката съгласно Българската конституция и установената международна практика.
От 1992г. Научният комитет за антарктически изследвания (SCAR) поддържа единен международен регистър на наименованията в Антарктика, в който са включени и българските.  Същевременно е възприето правилото нови имена да се дават само на безименни обекти, с което вече се избягва дублирането на различни имена за един и същ географски обект.
Процедурата за наименуване на залива Свищов е стартирала през 2005г. За решението са допринесли инициатива на Любомир Иванов, Председател на комисията по Антарктическите наименования, безспирните призиви на депутата Лъчезар Тошев за такова наименование (но на връх),  активното съдействие на проф.Бойко Рангелов от МГУ, член на антарктическата експедиция през 2000 и 2011г. и др. В Южната част на остров Ливингстън, близо до  българската база там, още през 1995г.е наименуван нос Алеко, на името на Алеко Константинов , създателят на организираният туризъм в България – също от Свищов. Неговите географски координати са 62°37'03.2" ю.ш. И 60°20'04.0" з.д. Това е скалист нос в средата на североизточния бряг на залива  Емона,                    о. Ливингстън.  Разположен 3.07 км на запад-северозапад от връх Резен, 2.12 км на север-североизток от хълма Белозем, 3.58 км североизточно от нос Хесперидес и 6.71 км на изток-североизток от нос Ереби.  Вдава се 110 м на юг-югозапад, с няколко групи морски скали разположени 300 до 500м на северозапад, запад и запад-югозапад от носа.  Оформен в резултат на отдръпването на лед. Перуника в края на 20 и началото на 21 век. Българското топографско проучване е направено през 1994/95, 1995/96, 2004/05.
Българското му картографирането му е от 1996, 2005 и 2009. Този нос е на около 3 км от Българската база и често е посещаван от нашите антарктици.