13 юли 2019

СЪБОР НА СВ. АРХАНГЕЛ ГАВРИИЛ В МЕСТНОСТТА "ПЕНИЕ" НА АТОН




Св. Архангел Гавриил, мозайка от храма Св. София, Цариград

На Светата Гора Атонска, недалеч от Карея, в местност, принадлежаща на манастира “Пантократор”, се простира голяма долина, в която се намират множество келии.

Долината, в която се намира тази келия, и до днес бива наричана от всички: бдейн (тоест ψαλλειν - пея - “пение”). 

Сред тези монашески убежища се издигала съществуващата и сега келия с малка църква, посветена на Успението на Божията Майка. Сега тази килия се нарича "Достойно Есть", защото в нея се е случило едно голямо чудо, извършено от Св. Архангел Гавриил. От 10 век насам, до преди само няколко години тази килия се е обитавала от монаси българи.



През 982г. - когато се случило чудото, за което сега ще разкажем, в тази келия уединено се спасявали един старец - иеромонах Гавриил, който вече бил на преклонна възраст, и неговият послушник също с името Гавриил.
И двамата били българи.Били благоговейни, внимателни към монашеския си живот и към вечното спасение.
Рядко - само поради крайна нужда, оставяли уединението си. 
Веднъж на 11 юни 982г. се случило така, че старецът на този послушник, като пожелал да изслуша всенощното бдение срещу неделния ден в карейския съборен храм Протат, отишъл там, а богобоязливият му ученик останал да пази келията, като получил от стареца заповед да извърши както може службата у дома. 


Щом се свечерило, той внезапно чул чукане на вратата на келията и като я отворил, видял пред себе си непознат монах.  Той казал, че също се казва Гавриил.
Добродетелният послушник го приел приветливо и с уважение в жилището си, където странникът останал за през нощта. Когато дошло време за утренята, и двамата се изправили бодро и като издигнали сърцата и умовете си към небето, започнали със страх и благоговение, при безметежност и нощна тишина да изливат молитвените си чувства и славословия пред Създателя на всичко съществуващо.
И умилителната им нощна служба вървяла по реда си.

Когато в края на канона дошло време да величаят с песнопения Възвеличената и да прославят несравнено По-славната от серафимите Приснодева, застанали пред иконата на Божията Майка и започнали да Я възпяват.

Иконата "Достойно Есть" пред която се случило чудото

Монахът домакин, пълен със сърдечно умиление и благоговение към Всевъзпяваната, изливал хваления към Небесната Царица, пеейки ѝ обичайната древна песен на свети Козма, епископ Маюмски “Честнейшую херувим”, без да прибавя към нея никакви други славословия, освен въздишки на умилената си душа.
Но дивният гост дал на умилителното песнопение друго начало и пеел със сладкия си ангелски глас така:
Достойно ест яко воистину блажити Тя Богородицу, присноблаженную и пренепорочную, и Матер Бога нашего”;
 а към това вече добавил и: “Честнейшую херувим” до края на песента.
Удивил се монахът и на чудния глас на пришълеца, и на сладостното песнопение в чест на Божията Майка.
Чудно! - възкликнал той, като се обърнал с изумление към появилия се непознат след края на песента, трогнат и умилен до сълзи от новите ѝ думи.
 - Ние пеем само “Честнейшую”, а такава песен “Достойно ест” никога досега не сме чували нито ние, нито нашите предшественици.

Моля те, стори любов, напиши ми тази песен, за да мога и аз по същия начин да величая и да прославям Богородица.
- Добре - отговорил непознатият. - Дай ми хартия и мастило и ще ти напиша тази песен.
- Прости, отче! - покланяйки се и с прискърбие, с дух на смирение и простота казал домакинът. - Ние със стареца се занимаваме с молитва и ръкоделие и рядко имаме нужда от хартия и мастило, и затова сега нямаме нито едното, нито другото.
- Тогава ми донеси поне някаква каменна плоча - продължил явилият се.
Монахът донесъл една каменна плоча и я подал на непознатия.

А той, като я взел, започнал да пише с пръста си върху нея цялата гореспомената Богородична песен.
И, о чудо! Камъкът се размекнал като восък под чудодейната ръка на удивителния посетител. Пишещият му пръст се врязвал дълбоко в него и думите ясно и четливо се отпечатвали върху камъка.
 Като написал цялата песен, той подал плочата обратно на монаха домакин и рекъл:
- Отсега нататък всички православни пейте така!
И мигновено станал невидим за изумения от необикновеността на явлението поглед на благоговейния монах.
Това бил Архангел Гаврил, изпратен от Бога да възвести на християните тази нова, съставена от ангелите, подобаваща на Божията Майка песен.
Радостен и благоговеен трепет обзел смирения монах при вида на чудесно изписаната каменна плоча. Поразен от това събитие, той дълго разглеждал с удивление написаните от ангела букви върху нея и като препрочел няколко пъти чудесните думи на тайнствения си посетител, ги научил наизуст. 
На разсъмване божествената песен вече тържествено звучала в устата на благочестивия отшелник. Като се върнал от бдението, старецът го заварил да пее чудната песен и бил поразен от нея.
- Откъде си се научил да пееш така? - попитал той послушника си.
Тогава той разказал на стареца всичко, което се случило, показал и плочата с чудесно написаната върху нея божествена песен. Старецът внимателно изслушал необикновения разказ на ученика си за явяването на непознатия посетител. 


Дълго с изумление и ужас разглеждал изписаната с неземен пръст каменна плоча и препрочитал чудесно написаната върху нея божествена песен.
 После и двамата взели камъка, представили го в Протата (управлението на Св. Гора - б.м. Л.Т.) и подробно разказали на Прота (Главният управител - б.м. Л.Т.) на Света Гора и пред събранието на старците подробностите на това чудесно събитие. 
Тогава всички с едни уста и с едно сърце прославили Христа Господа, извършил такова чудо за слава на Преблагословената Си майка, и ѝ изпели новата песен, донесена на земята от архангел Гавриил. 
След това съобщили на патриарха и на царя за това чудесно явление на светогорския монах, като подробно изложили в писмото си всичко, което се било случило. 

И за по-голямо потвърждаване на истината му изпратили в Константинопол и каменната плоча с написаната върху нея песен на Божията Майка.

Това чудо станало по време на царуването на братята императори Василий II и КонстантинVIII, наречени Багренородни, синове на Роман II младши, по времето, когато Константинополски Архиепископ и Вселенски патриарх бил Николай Хрисоверг ( Патриарх през годините 979  - 991г.).


Печат на Патриарх Николай Хрисоверг

 
И оттогава ангелската песен “Достойно ест” като напълно изразяваща славата и величието на възвеличената повече от всички и по-славната от всички небесни войнства Пресвета Дева Богородица влязла в обща употреба от Христовата Църква при божествена литургия и на другите ѝ служби. 
Аязмото от лявата страна на църквата, на мястото посочено от Архангел Гавриил

Нещо повече, като се разпространи по целия свят, тази песен стана толкова обща и толкова любима на всички православни, че сега дори и малките християнчета я знаят и велегласно и с голяма радост я пеят на Божията Майка.
Не могли, разбира се, да не почетат със специална служба и Архангел Гавриил и решили да установят в негова чест събор по аналогия с установения от светата Църква събор също в негова чест.
Но тъй като в повечето случаи 11 юни се пада през Петровия пост, през който, когато се пее “Алилуя”, се извършват и междучасия, то, за да запазят това свето установление на Църквата и да не позволят нарушаване на поста,

постановили да се празнува само Богородичният празник в самия ден на извършването на чудото,

а съборът на Архангел Гавриил да се пренесе на 13 юли.


СВЪРЗАНИ ТЕМИ :

 

ЩЕ БЪДЕ ЛИ СПАСЕНА КИЛИЯТА "ДОСТОЙНО ЕСТЬ" НА СВЕТАТА ГОРА АТОНСКА ?

http://toshev.blogspot.bg/2015/11/blog-post.html



Как изгубихме и Килията "Достойно Есть" на Светата гора Атонска

http://toshev.blogspot.bg/2016/02/blog-post.html



08 юли 2019

ПРЕЗИДЕНТЪТ НАГРАДИ "ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА ОКЕАНИТЕ" ДОНЧО ПАПАЗОВ



Днес в Президентството се състоя церемонията
 по връчването
на
най-високия български орден

 "Стара Планина"  I-ва степен,
на световноизвестния мореплавател

 Дончо Папазов








Сн. Яна Папазова
Сн. Яна Папазова
Сн. Яна Папазова

Почитател на големия мореплавател се оказа и отец Николай Георгиев - говорител на Св. Синод на Българската Православна Църква, който специално дойде на събитието.


СВЪРЗАНИ ТЕМИ :
ОРДЕН "СТАРА ПЛАНИНА" ЗА ДОНЧО ПАПАЗОВ
 




30 години от преминаването на
 "Невъзможния път" 
 
http://toshev.blogspot.com/2018/06/30.html



МОРЕПЛАВАТЕЛЯТ ДОНЧО ПАПАЗОВ НА 80 ГОДИНИ