31 март 2018

Честваме Св. мъченик Аврамий Български - Светецът на Волжка България








На 1 април честваме паметта на Светеца на Волжка България, 
Св. Мъченик Аврамий Български.

Мъченик Аврамий (Авраамий) се родил във Волжка България и бил възпитан в мюсюлманската вяра, която изповядвали неговите сънародници.

Той бил богат човек и се занимавал с търговия. 
 
Бил привикнал към светските блага, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни.

По Божията воля Аврамий се убедил в лъжливостта на мохамеданското учение и в истинността на християнската вяра и станал истински християнин.

Изповядвайки Христовата вяра, той станал омразен за своите сънародници-мюсюлмани.

Веднъж като отишъл за търговия в град Велики Болгар, започнали да го убеждават, а после и да го принуждават да се отрече от Христа.
Аврамий не се поддал на заплахите.


Останки от Велики Болгар на Волга - джамия, църква и езически храмове


Тогава го затворили в тъмница за дълго, а по-късно, като видели неговата непреклонност, отсекли му първо ръцете, после нозете и накрая – главата.


Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. 

 
Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар.

Виждайки, че на гроба му стават чудесни изцеления на болни християни, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. 

На 9 март 1230 г.мощите му били пренесени в гр. Владимир,където князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът ги посрещнали мощите и ги положили в църквата "Успение на Пресвета Богородица".

В 1547 г. е било прието общоцърковното празнуване на паметта на светеца.



Според патриаршеската летопис - водена от създаването на московската и руска патриаршия, третата - по йерархия, архиепископия там се е наричала Казанско-Болгарска. 

От XVI век Св. Аврамий Български се почита като покровител на Казанските християни.  

Но названието на Архиепископията показва, че  споменът за Велики Болгар още е бил жив както в паметта на народа, така (а може би точно поради това) и в църковното предание. 

Паметта на св. Аврамий Българ
ски се почита също и от БПЦ "от древност".

В покрайнините на днешен Болгар, се намира изворът на свети Аврамий – аязмо с чиста сладка вода, която лекува различни болести, при който има и малък иконостас. 

 

По време на комунизма той е бил осквернен и затрупан с боклуци, а построена при него камбанария била разрушена. 

През 1923г. местният манастир бил закрит, а мощите  на Св. Мчк. Аврамий през 1950г. били предадени в музей. 

До днес те не са открити.

Запазени са само няколко частици от неговите мощи отделени по-рано за различни храмове или вградени в икони.

През 1993г. аязмото на Св. Аврамий Български е било почистено и поклонниците имат отново възможност да го посещават и да вземат от целебната вода.  

Разказват, че Св. Аврамий и днес помага не само на християните, но също и на своите "еднокръвни съплеменници" (изразът - каквото и да означава днес, е на местните църковни дейци), които боледуват и с вяра се притичват към неговата помощ - въпреки, че не са християни. 

Публикувани са различни история за чудотворно излекуване на християни и мюсюлмани - почитащи чудотворния извор.




През 2009г. започна строителството на първия в Русия храм посветен на Св. Аврамий Български.

Храмът Св. Аврамий Български в днешния  гр. Болгар на р.Волга



Мястото на аязмото е свързано с редица легенди, предавани от поколения на поколения.

Според запазили се предания, отдавна - през Средновековието, по тези земи живял богат търговец, чието име времето не е съхранило.
 
Той произхождал от волжките българи, мюсюлмани по вяра от вече доста години -  от 10 век .... и често с кораби посещавал Византия където имал възможността да опознае християнството. 
 
Така решил и приел свето кръщение под името Аврамий. Кръстили го руски търговци, които живеели в неголяма колония във Велики Болгар.

Той не само изповядвал, но и разпространявал християнската вяра сред своите сънародници.

Продължавал да се занимава с търговия, като раздавал печалбата си на бедните. 
 
През 1229 г. той бил във Великия град Болгар на Волга. 

Изображение на конник-победител, от музея на Велики Болгар


 
Там бил хванат, защото според преданието проклел Мохамед и мюсюлманската вяра на българите. 

Властите го обесили надолу с главата, а впоследствие го обезглавили.

Скоро след тези събития градът Болгар бил превзет и опожарен от монголските нашественици, в което мнозина видели Божие наказание за пролятата кръв на мъченика Аврамий.


Впрочем в гр. Владимир освен че са взели мощите на Св. Аврамий, са отправяли благодарствени молитви пред иконата на Св. Богородица Владимирска, за победата на руснаците над волжките българи.




Благодарственное моление перед 
Владимирской иконой 
после победы над булгарами. 
Миниатюра из Радзивиловской летописи.
Кон. XV в. (БАН. 34. 5. 30. Л. 205 об.)

За една българска загадка в Истанбул


 

 

За една българска загадка в Истанбул

Лъчезар Тошев

Първа публикация: в . Про & Анти, 23 ноември 2005 г.


С тази загадка се сблъсках за първи път не в Истанбул, а в Страсбург.

През 2004 г. Турция направи изложба в Двореца на Европа и наред с различни турски културни ценности и документи бяха представени и снимки на мощите на Св. Йоан Кръстител, намиращи се в съкровищницата на двореца Топ Капъ Сарай в Истанбул.

Като разглеждах богато украсената със злато и скъпоценни камъни поставка, в която е вградена част от черепа на Христовия Предтеча, забелязах надпис на кирилица, направен при самото изработване на златната плоча.

Този надпис беше на старобългарски език и за моя изненада беше възможно да се разчете.
Той гласеше:

“Мощи Върховнаго Първоапостола Петъра 
Изкова его Йоан Нягой Воевод“

Текстът беше коректно преведен и на английски отстрани в обяснителните бележки до снимката.

И все пак заглавието, което стоеше невъзмутимо най-отгоре, посочваше, че това са мощи на Св. Йоан Кръстител.





Спомних си историята с мухата, която Аристотел някога описал като насекомо с четири крака и векове наред никой не се усъмнил в това поради неоспоримия му авторитет.

А тя, както и всички насекоми, има шест крака.
Явно екземплярът, описан от Аристотел, е бил увреден (може би при залавянето му).

Показах противоречието на тогавашния македонски посланик при Съвета на Европа, (чийто род е от Прилеп), който се оказа, че стои до мен и също разглежда изложбата.

– Да не би надписът да е на македонски? – попита ме той.

– Македонският е бил измислен през 1944 г., а надписът е средновековен – отвърнах му аз. – Няма начин!

На 9 май 2005 г. бях в Истанбул и видях с очите си мощите и надписа зад бронираното стъкло в Топ Капъ.
Всичко това поражда куп въпроси!
  • Дали това са мощите на Кръстителя?
  • Или на Св. Петър – както гласи надписът?
  • Защо надписът е на български?
  • Как се е озовал в Истанбул?
  • А преди това трябва да е бил във Влашко – при Нягой Басараб, който е поръчал обкова.


В литературата се откриват много данни за различни места по света, които претендират, че притежават главата на Св. Йоан Кръстител.

Освен мощите в Топ Капъ само за половин час търсене в Интернет намерих следните данни:

Твърди се, че главата на Св. Йоан Кръстител се намира в Тур (още от IV век), но също така се намира в Сен Жан д’Анжели – не много далеч от Тур, в Амиен и едновременно е в Дамаск (където е обект на поклонение и от мюсюлманите), и в Кампо Марцио, и в Москва, и в Париж (като подарък на крал Луи Свети от латинския император на Константинопол -Балдуин II де Куртене – да не се бърка с Балдуин I Фландърски), а също и на брега на р. Йордан в територията на Йордания в открити от археолозите обекти от евангелско време, където се предполага, че е проповядвал Св. Йоан Предтеча.

Главата на Св.Йоан Кръстител в катедралата в Амиен, Франция


Няма как всички тези мощи да са на Св. Йоан Кръстител.
(Все пак той е имал само една глава.)


Очевидно останалите мощи са на други светци – може би също с името Йоан.

Това означава, че мощите в Топ Капъ спокойно може и да не са тези на Кръстителя.

Известно е, че най-голямото пренасяне на мощи и реликви на Запад става след превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г.

Тогава вероятно е била пренесена и Торинската плащеница с отпечаталото се на нея изображение на Христос, която по свидетелството на рицаря Робер де Клари се е съхранявала дотогава във Влахернската църква.

Ето защо има голяма вероятност мощите на Кръстителя, които се съхраняват в Париж да са онези, пазени някога в Константинопол.

Впрочем и в т. нар. Джамия на розите (Гюл камий) в Цариград, която до превземането на града от турците е била църква на манастира Христос Благодетел (известен с атаката на латинците през 1204г. на стените до него), след това на Св.Еуфемия, а по-късно - на името на Света Теодосия (обявила се срещу иконоборството и загинала като мъченица), е запазен странен надпис на турски език, гласящ, че там е гробът на Апостола – ученик Христов.

(NB. По времето, когато храмът е носил името на Св.Еуфемия името Петър, но не като апостол все пак се споменава :  Hagia Euphēmia en tō Petriō)

Джамията на розите днес


Не е ясно за кой от апостолите става дума и защо надписът е на турски. Но явно мощите на някои от апостолите са се пазили в Цариград.

В разрушената (по искане на Патриарх Генадий през 1455г.) прочута църква Св.Апостоли, която е била и мавзолей на много от императорите - започвайки от Константин Велики,  са се пазели мощите на Апостол Андрей - един от 12-те върховни Апостоли и на Апостолите Лука и Тимотей - от 70-те Апостоли). Тялото на Св.Апостол Филип пък се покояло в дворцовия параклис  Св.Богородица Фароска. 
Но няма данни за мощи на Св.Ап. Петър.


Престолът на Цариградския патриарх е основан от Св. Ап. Андрей Първозвани.
Дали това не са част от мощите на Първозвания Апостол?

Но неговата глава се пази в Света Гора в едноименния атонски скит.
Тогава все пак чии са мощите в Топ Капъ?

Ако самият надпис посочва, че са на Св. Петър, защо трябва да се съмняваме в това?

 
Известно е, че мощите на Св. Петър бяха намерени при разкопки “там, където трябва да бъдат” – в Рим, и неговият саркофаг, както и този на апостол Павел, бяха открити от археолозите.

Но Светият Престол не разреши да бъде нарушен покоят на погребаните светци.

Така остана неясно каква част от мощите се съхранява в тези саркофази.
Очевидно е, че мощи на Св. Апостол Петър могат да бъдат изпратени само от Рим.


Възможно ли е да дописнем, че част от мощите на Св. Петър са били пренесени в Константинопол?

Няма такива данни.
Дори могъщият император Юстиниян I, не получил и частица  от тези мощи за столицата си Константинопол, когато ги поискал от Римския папа Хормизд.


А в България?

Още по времето, когато Константин Велики установява столицата си в Цариград и по-късно, когато византийските императори владеят голяма част от Италия, различни реликви от цялата империя биват концентрирани в “Новия Рим”.

Но за мощи на Св. Петър в Константинопол, не открих данни. Може и да има, но не открих нищо по въпроса.

Защо обаче текстът е написан на български?

Всъщност това не е изненадващо. Чак до 1860г. официалният църковен език във Влашко е бил български.

На български са писани и царските документи, т.е. по онова време. Безспорно официалният език на който са правени влашките надписи е бил български!

Йоан Нягой Басараб (р.1459, властвал 1512—1521г.) без съмнение е писал на български. До 1860 година, когато се приема влашкият/румънският език за официален е оставало твърде много време. 

Първата поява изобщо на документ на влашки език, написан с кирилски букви е датиран през 1521г.
 Т.е. докато  е бил жив Нягой Басараб не е виждал дори, нещо написано на влашки език. 

Неговите  "Поучения на Нягое Басараб към сина му Теодосий" са написани на старобългарски.

Съвсем ясно е, че неговите надписи не могат да бъдат на друг език освен на (старо) български. Такъв е и езикът на надписа на обкова в Истанбул.

Княз Борис и Ватикана

При приемането на християнството при княз Борис I папата може да му е изпратил част от мощите на Св. Петър?

Или подаръкът е направен при сключването на унията от цар Калоян, останала в сила чак до средата на царуването на цар Иван Асен II?

За съжаление нямаме сведения за такива актове, които по онова време би трябвало да предизвикат голямо обществено внимание, което да се запише от хронистите.

Такава хипотеза обаче не трябва да се изключва априори.

Така например в сърбски месецослов – апракос от 13-14 век съхраняващ се в Петербург, Русия при датата 28 април е записано честване на :

Освещаване на църквата на апостол Петър в България
(И свещение церкви Петра апостола в Боугарех.)

Посочено е, че празнуването му се извършва по време на Рождество
( тъй като 28 април често се пада през постите или по време на Великденските празници, които се честват с предимство)
Вж. Сп. Старобългаристика, кн.1, 1999г. Стр.14-35.


Любопитно е да сравним архитектурата на базиликата Св. Петър в Рим от времето на княз Борис и архитектурата на Голямата базилика в Плиска.

Базиликата Св.Петър в Рим през 1450г.



Плисковската базилика практически е копие на римската.



А и свидетелството на Бертинските анали сочи, че след победата над разбунтувалите се срещу покръстването боили, княз Борис изпраща в Рим сина си и други български благородни мъже с дарове за Св. Петър.

Макет показващ как е изглеждала Голямата Базилика в Плиска


Тогава съвсем логично е да смятаме, че освещаването на Голямата Базилика в Плиска, която е била първенстващ храм в България, е била посветена на Св. Петър. 

И нейното освещаване на 28 април да е символ на знаменателната победа на християнството сред българите.



Тогава папа Николай I е възможно да е изпратил част от Св.мощи на Апостол Петър на княз Борис – например по сина му и българската делегация изпратена в Рим.

Страница от Чивидалското евангелие, където в приписка са записани имената на българската делегация изпратена от княз Борис Михаил, за споменаване в литургията, наред с имената на българския владетел и семейството му.



Тук са имената от Болгария. На първо място техният крал Михаел и брат му Докс, и другият му брат Габриел, и съпругата му Мария, и синът му Расате, и другият Габриел, и третият син Симеон, и четвъртият син Якоб, и дъщеря му раба божия Пракси, и другата му дъщеря Анна", Зергобул Ф...иас.

От Болгария, който пръв дойде в този манастир, името му е Сондоке и жена му Анна, и баща му Йоан, и майка му Мария, и синът му Михаел, и другия му син Велекнео, и дъщеря му Богомила, и другата Каля, и третата Мар... Елена, и петата Мария, и другата му съпруга Согеслава. И другия знатен мъж Петър ... и Георги. Петър и жена му София."


Защо тогава на обкова на мощите е изписано името на Йоан Нягой Басараб - князът на Влашко резидирал в Куртя де Арджеш?


И до днес е запазена традицията в знак на уважение към някоя икона вярващ или група вярващи да заплатят за изработване на ризница на иконата от сребро или друг материал или да я украсят със скъпоценни камъни.
При това върху ризницата поръчалите обкова записват и дарителски надпис без самата икона или свети мощи да са притежание на дарителите на украсата.

В случая върху мощите има запазен и стар сребърен обков  - кръстообразно върху и около частта от черепа, който обков не е била премахнат от Нягой Басараб и може да се разгледа също. Златният обков очевидно се е поставял отгоре.




А е възможно по-късно, тези мощи да са попаднали във Влашко след падането на България под османска власт и поради определени събития Нягой Басараб да е решил да почете Върховният апостол Петър по този начин, като благоукраси със златен обков неговите свети мощи.





Биха ли могли тези св.мощи да попаднат от България
във Влашко ?

Известно е, че след заточението на Св. Патриарх Евтимий (1394 г.) Вселенският патриарх Антоний ІV предоставя управлението на диоцез на Българската Патриаршия в от Търново на молдовския митрополит Йеремия.

Самият Йеремия не е допускан в Молдова, но без съмнение е поддържал връзки с Влашко, което при цар Иван Шишман все още е било васално на Търновска България. Във Влашко са били изнесени и спасени редица книги, реликви и икони, в т.ч. св.мощи на Св.Петка Търновска и Св.Филотея Търновска.

Следователно такива взаимоотношения е имало!

В Куртя де Арджеш, в някогашната столица на Влашко, във воеводската църква Св.Николай, където днес се покоят мощите на Св.Филотея Търновска има и стенопис на който като ктитор е изобразен Видинският цар Йоан Страцимир, като ктитор на църквата заедно със съпругата си.

Той е син на царица Тедора, дъщеря на княз Николай Александър от рода Басараб.


Оцелялата част от надписа

…ѣрн……ва и самодрьжа…  ѧгровл  хii Бднъю же i въсеи области Бднскоi и …въ Х  а Б   га благовѣрни и г     ж а земли Вѧгровлахъiи i въ






Остава въпросът защо дълго време надписът не е бил разчетен, в това число и от турците, за да остане легендата, че това са мощите на Св. Йоан Кръстител.

Или частта от черепа е на Ап.Петър, а частта от ръката е на Св.Йоан Кръстител.

Засега на този въпрос няма категоричен отговор.

Може да се каже, че в Топ Капъ се пази черепът на Апостол Петър, който някога е бил почетен от българите, направили в негова чест украса със злато и скъпоценни камъни след това украсата е била подновена от княз Йоан Нягой Басараб.



28 март 2018

28 март 866г. - Българският княз Борис Михаил Покръстител потушава бунта на боилите




Св. Цар Борис потушава бунта на боилите, худ.Николай Павлович

"Колкото били в десетте комитата, те се събрали около двореца му. Но той като призовал името Христово, потеглил спещу цялото множество с 48 души, които били останали при него поради предаността си към Христовата вяра.

И когато излязъл от градските врати, на него и на тези, които били с него се явили седем духовници, всеки от тях със запалена свещ в ръка.

И така те вървели пред Краля и пред тези с него.  
А на разбунтувалите се против него се сторило, че върху им пада огромна пламнала сграда.

А конете на тези, които били с Краля, както се сторило на бунтовниците, вървели изправени и ги поразявали с прадните си крака.

Такъв страх ги обзел, че те не могли да избягат, нито да се отбраняват, но останали неподвижни, прострени на земята."

                                                             Из Бертинските анали на еп.Хинкмар


Страница от Бертинските анали с описание на потушаването на бунта



В сръбския месецослов от времето на Св. Крал Стефан Милутин ( XIVвек) :

28 март 
Победа кнеза бугарска Михаила. 
Егда бе сбор нан Кроста ради.
                                                                                 

                                   
                           (Вж. Сп. Старобългаристика - Paleobulgarica, кн. 1, 1999г. стр. 14-35)


28 март – Памет за Иларий Чудотворец.
И за победата на българския княз Михаил,
когато e имало събиране (протест) срещу кръста.

Отслужва се на 21 октомври.

(очевидно празнуването е преместено, защото 28 март се пада винаги във Великия пост. През 866г. той се е падал в четвъртък преди Страстната седмица. Думата "Кръст" сред западните славяни, където светителствал Равноапостолният Св. Методий тази дума означава и кръщение. Така е останало и при унгарците. Логично е да се смята, че това западно славянско значение е било пренесено и в България от учениците на Св.Методий. В този смисъл може да се приеме, че текстът означава, че е имало събор срещу кръщението.)



Това е станало на датата на която Българската православна църква почита първия български Свети мъченик - княз Боян Енравота. 
                                                                           


Наказаните за бунт срещу владетеля според всички извори, преведени коректно са общо 52, а не 52 рода.

"От благородниците, които най-много бунтували народа против него, Кралят наказал със смърт 52-ма, а на останалият народ позволил да си отиде без да пострада." 

                                             Из Бертинските анали на еп.Хинкмар





Сабя от края на IX - началото на X век, известна като "Сабята на Бог"





"Кралят на българите, изпратил по своя син в Рим оръжието с което бил въоръжен, когато в името Христово триумфирал над своите противници, заедно с други подаръци за Св.Петър ..."
            
                                                     Из Бертинските анали на еп.Хинкмар


Страницата на Бертинските анали за 866г.