10 февруари 2017

Паметник на велик свищовлия в София

Паметник на първия професор по математика в България - Емануил Иванов, пред Математическия факултет на Софийския Университет


Проф. Емануил Иванов е първи братовчед на проф.Иван Шишманов и писателя Алеко Константинов







Проф. Емануил Иванов




Проф. Емануил Иванов е известен български математик,
 един от пионерите на висшето образование в България.

 Той е роден в Свищов в заможно семейство на търговци,
родственици на Алеко Константинов,
на 30 януари 1858 година.
Завършва средно образование в родния си град,
занимава се известно време с търговия,
след това става стажант-инженер в пътното строителство,
но истинското му призвание тепърва щяло да се разкрие.

След Освобождението заминава за Мюнхен, където завършва
Политехниката през 1883 г. със специалност
физика и математика.

Същата година постъпва като преподавател
 в гимназията в град Лом,
където скоро изпъква със своето усърдие
 и педагогически талант.
Остава там до 1885 г, когато е преместен
в София в Министерството на народното просвещение.


Следващите няколко години се занимава с обществена и
административна дейност към Министерството, но любовта
 му към учителската професия не го напуска.

През тези години той се убеждава в голямата нужда от
 добре подготвени преподаватели, каквито
по това време са рядкост.
Така Емануил Иванов става радетел на идеята за
създаване на школа за подготовка на учители.

Той е част от комисията на Министерството,
която изработва "Временни правила за уреждането на
 Висш педагогически курс  в София",
който скоро е преобразуван  в първото
Висше училище в България
/по-късно Софийски университет/.  
Членове на тази комисия участват във фактическото 
 учредяване на Висшето училище през 1888 г. 

Емануил Иванов, е един от създателите на 
Софийския университет, заедно с братовчед си
 проф. Иван Шишманов. 
Той основава физико-математическото отделение през 1889 г.,
това е второто най-старо отделение на Висшето училище. 
Става редовен преподавател и впоследствие първи
 редовен професор и основател на Катедрата по висш анализ. 
Преподава в университета в периодите
 1889 – 1910г. и 1917-1923г.,
а през годините на прекъсване, преподава
математика в няколко софийски училища. 
 Чел е лекции по: 
„Висш анализ”, 

 „Диференциално смятане”,

 „Диференциални уравнения”,

 „Интегрално смятане”, 

 „Въведение в теорията на комплексните функции”,

 „Теория на функциите”, 

„Елиптични интеграли и функции”, 

„Елементарна математика”.
 Избиран е за Ректор на СУ в периода  
1890-1891, 1891-1892 и 1893-1894 година.
Емануил Иванов е и сред основателите и фактически инициатор
 на Физико-математическото дружество в България,
 създадено през 1898 г.,
като дълги години го председателства и е редактор на списанието му.
От 1900г. е действителен член на Българското книжовно
 дружество /БАН/.
 Научната му дейност се свързва с трудове главно
 из областта на теорията на числата и методиката
 на математиката.
Забележителни са изследванията му върху т.нар.
от него раниони – хиперкомплексни числа с 4 единици.
През 1910 година, след конфликт с академичния съвет
 на Софийския университет, Емануил Иванов напуска училището,
като през следващите години преподава математика в Държавното
средно техническо училище и в Средното търговско училище в София.

През 1917 година той се връща в университета,
където остава до пенсионирането си
 през 1923 година.
След пенсионирането си през 1923г.,
проф. Иванов
се премества в Кюстендил,
където жизненият му път завършва
тихо на 24 юли 1925 г.

Днес природо-математическата гимназия в града носи неговото име.

През пролетта на 1992 год. с решение на Общинския съвет-Кюстендил училището се наименува в ПМГ „Проф. Емануил Иванов”.



Паметникът на проф. Емануил Иванов се намира пред сградата на Факултета по математика и информатика
на СУ /бул. Джеймс Баучър №5/, макар че
 по времето на професора, факултетът се е помещавал на друго място,
а тази сграда не е съществувала.

Започнатото от него дело обаче днес продължава
 да се развива именно на това място и неговата достолепна
фигура сякаш благосклонно наблюдава и покровителства новите поколения, поели по пътя на науката.

Скулптурата, излязла изпод ръцете на Ваньо Колев,
 е издигната върху нисък гранитен постамент.
Професорът е изобразен портретно, в уголемен мащаб,
седнал на старинно кресло, със спокойно, замислено изражение и проницателен поглед.

Както науката и културата са били винаги скъпи за
проф. Иванов приживе, така е и увековечен – с книга,
притисната до сърцето.


Паметникът е открит на 12.05.2008 година, 
по повод 150 години от рождението на професора, 
по инициатива на акад. Борислав Боянов

Арх. Силва Събкова



Проф.Емануил Иванов




Родната къща на проф. Емануил Иванов в Свищов - в Средната (Гръцката) махала




Елена Шишманова - х.Иванова е майката на проф. Емануил Иванов и леля на проф.Иван Шишманов и на Тинка х.Константинова - майката на писателя Алеко Константинов

09 февруари 2017

99 РОКІВ БОЛГАРСЬКО-УКРАЇНСЬКИХ ДИПЛОМАТИЧНИХ ВІДНОСИН



99 РОКІВ ВСТАНОВЛЕННЯ I 25 РОКІВ ВIДНОВЛЕННЯ БОЛГАРСЬКО-УКРАЇНСЬКИХ ДИПЛОМАТИЧНИХ ВІДНОСИН
Лъчезар Тошев
13 грудня 2016 р. у болгарському парламенті відбулася конференція за участю депутатів Комітетів з питань зовнішньої політики від Болгарії та України і груп дружби між двома країнами, дипломатів та експертів. Вона була присвячена відзначенню 25-ти річчя відновлення болгарсько-українських дипломатичних відносин у 1991 р. У конференції взяли участь голови двох комітетів з питань зовнішньої політики – д-р Джема Грозданова і пані Ганна Гопко, український посол Його Високоповажність пан Микола Балтажи, а також інші дипломати-представники двох сторін.
25 років тому
Після референдуму про незалежність в Україні, який відбувся 1 грудня 1991 р., вже 4 грудня Заступник міністра закордонних справ Республіки Болгарія Стефан Тафров вносить пропозицію до Ради Міністрів стосовно визнання української незалежності, оголошеної лише за три дні до цього. Наступного дня – 5 грудня 1991 р. болгарський уряд на чолі з Прем’єр-міністром Филипом Димитровим визнає незалежність України. 13 грудня 1991 р. дві країни встановлюють дипломатичні відносини. З цією метою до Софії прибуває Міністр закордонних справ України Анатолій Зленко. На конференції у грудні 2016 р. в Софії були присутні двоє болгарських учасників цієї історичної події того часу – Филип Дімітров і Стефан Тафров, а також перший болгарський посол в Україні Петър Марков.

Филип Димитров и Анатолій Зленко , София, 13 декември 1991г.


Відновлення, а не встановлення дипломатичних відносин
Маловідомим фактом як в Болгарії, так і Україні є те, що 25 років тому дипломатичні відносини не було встановлено, а відновлено. По-суті, їх встановлення відбулося 99 років тому – 9 лютого 1918 р. договором між Центральними державами – учасницями у Першій світовій війні (Австро-Угорщина, Болгарія, Німеччина та Османська імперія) і Україною. Цей мирний договір, яким визнавалася Українська Народна Республіка, було підписано в Брест-Литовську. Він став можливим після розгрому у війні Росії.
Бойові дії у 1916 р. на Румунському фронті
Болгарія вступає в Першу світову війну у 1915 р., а у 1916 р. розпочинаються бойові дії між нею і Румунією. Тоді на боці Румунії до фронту в Добруджі – на південь від дельти річки Дунай відправлена велика російська армія на чолі з генералом Андрієм Зайончковським. Пізніше до неї приєднуються ще дві російські дивізії та деякі сербські частини. Проти них виступила болгарська Третя армія на чолі з ген. Стефаном Тошевим у складі якої є й славнозвісна кінна дивізія ген. Івана Колєва. Бойові дії болгарської армії у 1916 р. на цьому фронті є більше ніж успішними. 



Після провалу Зайончковського в Добруджі, його було замінено генералом Володимиром Сахаровим. Ген. Сахаров також зазнав важкої поразки від болгарських військ. Російська та румунська армії були розбиті повністю за надзвичайно короткий термін і болгарські війська доходять до дельти річки Дунай, а після цього й до річок Прут і Сірет у Молдові, де припиняють наступ. Після успіхів німецької армії на півночі, в Росії вибухає революція і вона стає радянською республікою. Більшовики Леніна вирішили капітулювати перед Центральними державами за будь-якої ціни з метою встановлення своєї влади в країні. Заради цього вони розпочинають мирні переговори з союзниками в Брест-Литовську. Тоді низка країн отримує свою незалежність від Росії і з’являється на політичній карті Європи. Це – Фінляндія, Польща, Литва, Латвія, Естонія, Молдова, Кавказькі республіки і звичайно Україна.
Це є зоряною миттю для українців, які отримують можливість створити свою державу в сучасні часи.
Хоча Болгарія в кінцевому рахунку не виграла від цієї війни, можемо стверджувати, що й ми зробили свій внесок у наданні свободи такій великій кількості народів, які створили свої держави, що існують й сьогодні.
Договори у Брест-Литовську
Переговори в Брест-Литовську від Української сторони ведуться Олександром Севрюком, Миколою Любинським і Миколою Левицьким, а Німеччина представлена своїм державним секретарем Ріхардом фон Кюлманом, Австро-Угорщина - міністром закордонних справ Отокаром Черніним, Болгарія представлена Прем’єр-міністром д-ром Василем Радославовим, нашим послом у Відні Андреєм Тошевим (пізніше – у 1935 р. він стає Прем’єр-міністром), дипломатом Іваном Стояновичем і полковником Петром Ганчевим – ад’ютантом царя Фердинанда.



Османська імперія представлена Великим візиром Талат-пашою, Міністром закордонних справ Ахмедом Нісімі Бейем і генералом Ахмедом Іззетом Пашою.
Договір з Україною у Брест-Литовську підписано 9 лютого 1918 р. і є днем народження Української Народної Республіки, оскільки цього дня вона отримує міжнародне визнання. Це є днем першим української державності.
 
Днем першим української державності

Цей договір підтверджено першим українським державним главою – гетьманом ген. Павлом Скоропадським. Того ж дня у Брест-Литовську Прем’єр-міністр Царства Болгарія д-р Васіл Радославов підписує й перший у нашій історії Болгарсько-український договір. Це є початком двосторонніх Болгарсько-українських дипломатичних відносин.
Окрім цього договору Болгарія підтримує українську державність й іншим договором, підписаним невдовзі після цього у Брест-Литовську. 3 березня 1918 р. у мирному договорі з переможеною Радянською Росією, у ст.6 міститься вимога до Росії невідкладно укласти мир з Українською Народною Республікою і визнати мирний договір між цією державою і силами Четверного Союзу.
Росію зобов’язується також невідкладно вивести свої війська і російську Червону гвардію з української території, а також припинити будь-яку агітацію і пропаганду проти управління та суспільного устрою Української Народної Республіки. З боку Російської Федеративної Радянської Республіки цей договір підписано Григорієм Сокольніковим, Львом Караханом, Григорієм Чичеріним і Григорієм Петровським. З болгарської сторони підписи під договором від імені Царства Болгарія ставлять посол Андрей Тошев, полковник Петр Ганчев і дипломат д-р Теодор Анастасов. Шляхом ухвалення цього договору Болгарія сприяє тому, щоб Україна отримала міжнародне визнання й з боку Радянської Росії.
Встановлення болгарсько-українських дипломатичних відносин
23 травня 1918 р., тобто лише 20 днів поспіль, в Софії цар Фердинанд видає Указ, яким призначає колишнього міністра народної просвіти проф. Івана Шишманова першим болгарським послом в Україні (пізніше він є Віце-президентом першого конгресу Пан-Європи у 1926 р. у Відні, разом з графом Ріхардом Куденхофом-Калергі заклав ідейні підвалини майбутнього європейського об’єднання, довгі роки є професором у Фрайбурзі і Лейпцигу та безперечним першобудівником болгарських культурних і освітніх інституцій. Одружений на українці Лідії Драгомановій – доньці українського професора Михайла Драгоманова). 
 
Іван Шишманов

В якості його помічника 15 квітня 1918 р. був відряджений досвідчений дипломат Петър Нейков – племінник першого болгарського Міністра народної просвіти д-ра Георгия Атанасовича. Петър Нейков пізніше стає й відомим болгарським письменником. У травні 1918 р. двоє болгар і земляків – походженням з м.Свіштов прибувають до Києва і розпочинають свою дипломатичну діяльність.
 
Петър Нейков

З українського боку Гетьман ген. Павло Скорпадський призначає 1 липня 1918 р. українського вченого, письменника, історика і першого Міністра закордонних справ України Олександра Шульгіна послом в Царстві Болгарія.


Олександр Шульгін


Цим завершується процес встановлення дипломатичних відносин між нашими двома державами у 1918 р. У своїй відповіді - під час вручення акредитивних листів українським послом в Софії, болгарський цар Фердинанд зробив цікаву заяву, яка є напрочуд актуальною й сьогодні:
«Разом з усім цивілізованим світом ми захоплюємось піднесеним польотом, яким український народ, серед важких обставин, створив свою незалежну державу.
Справді, перед Вами шлях, сповнений труднощів, нам не було особливо легко проходити цей шлях, однак завдяки віковій культурі і патріотизму Вашого народу, Я впевнений, що Україна швидко зміцниться і стане цвітучою та могутньою державою».

Цар Фердинанд I
Протягом минулих майже 100 років з моменту підписання Брест-Литовського договору політика Болгарії стосовно України є незмінною політикою дружби, солідарності та партнерства. Для того, щоб нові покоління як в Україні, так і Болгарії пам’ятали про ці події та для того, щоб спільно прочитати цю маловідому сторінку нашої історії було б добре, щоб у 2018 р. ми відзначили 100-річчя встановлення болгарсько-українських дипломатичних відносин. Ступаючи на цю солідну основу минулого, ми б могли більш ефективно розвивати наші відносини в майбутньому!
Препубликуване на статията :


 Газета Верховної Ради "Голос України"
На головну

17.02.2017
Спільні маловідомі сторінки минулого

Лучезар ТОШЕВ




 

Газета Верховной Рады "Голос Украины"


На главную


17.02.2017



Общие малоизвестные страницы прошлого


Лучезар ТОШЕВ


 

Газета Верховной Рады "Голос Украины"


Общие малоизвестные страницы прошлого

Лучезар ТОШЕВ


13 декабря 2016 г. в болгарском парламенте состоялась конференция при участии депутатов комитетов по вопросам внешней политики от Болгарии и Украины и групп дружбы между двумя странами, дипломатов и экспертов. Она была посвящена празднованию 25-летия восстановления болгарско-украинских дипломатических отношений в 1991 г. В конференции приняли участие председатели двух парламентских комитетов по вопросам внешней политики — доктор Джема Грозданова и госпожа Анна Гопко, Посол Украины в Болгарии Николай Балтажи, а также дипломаты из обеих стран.

После референдума о независимости в Украине, который состоялся 1 декабря 1991 г., уже 4 декабря заместитель министра иностранных дел Республики Болгария Стефан Тафров вносит предложение в Совет Министров о признании украинской независимости, объявленной лишь за три дня до этого.

На следующий день — 5 декабря 1991 г. болгарское правительство во главе с премьер-министром Филипом Димитровым признает независимость Украины. 13 декабря 1991 г. две страны устанавливают дипломатические отношения. С этой целью в Софию прибывает министр иностранных дел Украины Анатолий Зленко.




На конференции в декабре 2016 г. в Софии присутствовали двое болгарских участников этого исторического события — Филип Димитров и Стефан Тафров, а также первый болгарский Посол современной Украины Петр Марков.

Восстановление, а не установление


Малоизвестный факт как в Болгарии, так и в Украине, что 25 лет назад дипломатические отношения были не установлены, а восстановлены. По сути, их установление произошло 99 лет назад — 9 февраля 1918 г. договором между Центральными государствами — участниками Первой мировой войны (Австро-Венгрия, Болгария, Германия и Османская империя) и Украиной.


Этот мирный договор, которым признавалась Украинская Народная Республика, был подписан в Брест-Литовске. Он стал возможен после разгрома России в Первой мировой войне.


Следует напомнить о боевых действиях в 1916 г. на румынском фронте. Болгария вступает в Первую мировую войну в 1915 г., а в 1916 г. начинаются боевые действия между ней и Румынией.

Тогда на стороне Румынии на фронт в Добрудже — южнее дельты Дуная была отправлена большая российская армия во главе с генералом Андреем Зайончковским.

Позже к ней присоединяются еще две российские дивизии и некоторые сербские части. Против них выступила болгарская Третья армия во главе с генералом Стефаном Тошевым, в составе которой была и знаменитая конная дивизия генерала Ивана Колева.



Боевые действия болгарской армии в 1916 г. на этом фронте были более чем успешными. После разгрома армии Зайончковского в Добрудже его заменили генералом Владимиром Сахаровым. Но под его командованием российская армия также потерпела тяжелое поражение от болгарских войск. Российская и румынская армии были разбиты на голову в очень короткий срок, и болгарские войска доходят до дельты Дуная, а после этого и до Прута и Сирета в Молдове, где прекращают наступление. После успехов немецкой армии на севере в России происходит революция, и она становится советской республикой. Большевики Ленина решили капитулировать перед Центральными государствами любой ценой с целью установления своей власти в стране. Ради этого они начинают мирные переговоры с союзниками в Брест-Литовске. Тогда ряд стран получает свою независимость от России и появляются на политической карте Европы. Это — Финляндия, Польша, Литва, Латвия, Эстония, Молдова, Кавказские республики и, конечно, Украина.

Это было звездным мгновением для украинцев, которые получили возможность создать свое государство. Хотя Болгария ничего не выиграла от этой войны, можно утверждать, что и мы сделали свой вклад в предоставление свободы такому большому количеству народов, которые создали свои государства, существующие и сегодня.


Договор в Брест-Литовске

Переговоры в Брест-Литовске от украинской стороны ведутся Александром Севрюком, Николаем Любинским и Николаем Левицким, а Германия представлена своим государственным секретарем Рихардом фон Кюлманом, Австро-Венгрия — министром иностранных дел Оттокаром Черниным, Болгария представлена премьер-министром Василом Радославовым, нашим послом в Вене Андреем Тошевым (позже — в 1935 г. он становится премьер-министром), дипломатом Иваном Стояновичем и полковником Петром Ганчевым — адъютантом царя Фердинанда. Османская империя представлена Великим вeзирем Талат-Пашой, министром иностранных дел Ахмедом Нисими Бейем и генералом Ахмедом Иззетом Пашой министром иностранных дел Ахмедом Нисими Бейем и генералом Ахмедом Иззетом Пашой.


Договор с Украиной в Брест-Литовске подписан 9 февраля 1918 г. По моему мнению, эта дата и является днем рождения Украинской Народной Республики, поскольку в этот же день она получает международное признание и первую независимую государственность. Этот документ международного политического веса подтвержден первым украинским государственным главой — гетманом Павлом Скоропадским. В тот же день в Брест-Литовске премьер-министр Царства Болгария Васил Радославов подписывает и первый в нашей истории Болгарско-украинский договор. Это и является началом установления двусторонних болгарско-украинских дипломатических отношений.

Кроме этого документа Болгария поддерживает украинскую государственность и другим договором, подписанным вскоре после этого в Брест-Литовске. 3 марта 1918 г. в мирном договоре с побежденной Советской Россией в ст. 6 содержится требование к России безотлагательно заключить мир с Украинской Народной Республикой и признать мирный договор между этим государством и силами Четверного Союза.



Россия обязуется также безотлагательно вывести свои войска и российскую Красную гвардию с украинской территории, а также прекратить любую агитацию и пропаганду против управления и общественного устройства Украинской Народной Республики. Со стороны Российской Федеративной Советской Республики этот договор подписан Григорием Сокольниковым, Львом Караханом, Григорием Чичериным и Григорием Петровским. С болгарской стороны подписи под договором от лица Царства Болгария ставят посол Андрей Тошев, полковник Петр Ганчев и дипломат Теодор Анастасов. Принятие этого договора Болгарией способствует тому, что Украина получает международное признание и со стороны Советской России.

Первые послы Болгарии и Украины

3 мая 1918 г. в Софии царь Фердинанд издает указ, которым назначает бывшего министра народного просвещения профессора Ивана Шишманова первым болгарским послом в Украине (позже он становится Вице-президентом первого конгресса Пан-Европы в 1926 г. в Вене, вместе с графом Рихардом Куденхофом-Калерги заложил идейные основы будущего европейского объединения, долгие годы был профессором в Фрайбурге и Лейпциге и бесспорным первостроителем болгарских культурных и образовательных учреждений. Был женат на украинке Лидии Драгомановой — дочери украинского профессора Михаила Драгоманова)


В качестве его помощника 15 апреля 1918 г. был откомандирован в УНР опытный дипломат Петр Нейков — племянник первого болгарского министра народного образования Георгия Атанасовича.




 Петр Нейков позже становится и известным болгарским писателем. В мае 1918 г. двое болгар и земляков — родом из города Свиштов прибывают в Киев и начинают свою дипломатическую деятельность. С украинской стороны гетман Павел Скоропадский назначает 1 июля 1918 г. украинского ученого, писателя, историка и первого министра иностранных дел Украины Александра Шульгина послом в Царстве Болгария. Этим заканчивается процесс установления дипломатических отношений между нашими двумя государствами в 1918 г.


В своем ответе — во время вручения аккредитивных писем украинским послом в Софии, болгарский царь Фердинанд сделал интересное заявление, которое удивительно актуально и сегодня:

«Вместе со всем цивилизованным миром мы восхищаемся возвышенным полетом, которым украинский народ, среди сложных обстоятельств, создал свое независимое государство. Действительно, перед Вами путь, преисполненный трудностей, нам не было особо легко проходить этот путь, однако благодаря вековой культуре и патриотизму Вашего народа, Я уверенчто Украина быстро укрепится и станет цветущим и могущественным государством». 



На протяжении прошедших 99 лет с момента подписания Брест-Литовского договора отношения Болгарии к Украине — неизменная политика дружбы, солидарности и партнерства. Для того чтобы новые поколения как в Украине, так и в Болгарии помнили об этих событиях и для того, чтобы вместе прочитать эту малоизвестную страницу нашей истории, было бы хорошо, чтобы в 2018 г. мы торжественно отметили 100-летие установления болгарско-украинских дипломатических отношений.

Ступая на эту солидную основу прошлого, мы бы могли эффективнее развивать наши отношения в будущем!


 
 
На български език, вижте тук  :

99 ГОДИНИ БЪЛГАРО-УКРАИНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

http://toshev.blogspot.bg/2017/02/99.html






Мирний договір між Українською Народною Республікою з одної, а Німеччиною, Австро-Угорщиною, Болгарією і Туреччиною з другої сторони (9 лютого 1918 р.)

   Тому, що Український Народ в протягу сучасної світової війни проголосив себе незалежним і виразив бажання привернути мирний стан між Українською Народною Республікою і державами, що находяться у війні з Росією, постановили правительства Німеччини, Австро-Угорщини, Болгарії і Туреччини заключити мировий договір з правительством Української Народної Республіки; вони хотять цим вчинити перший крок до тривалого і для всіх сторін почесного світового миру, котрий не тільки має покласти кінець страхіттям війни, але також має вести до привернення дружніх відносин між народами на полі політичному, правному, господарському і умовому. В тій цілі до нав'язання мирових переговорів у Берестю Литовськім зібралися повновласники вищеозначених правительств, а саме:

   За Правительство Української Народної Республіки Члени Української Центральної Ради: Пан Олександер Севрюк, Пан Микола Любинський і Пан Микола Левітський.

   За Цісарсько-Німецьке Правительство державний секретар заграничного уряду, Цісарський Дійсний Тайний Радник Пан Ріхард фон Кільман.
   За ц. і к. Спільне Австрійсько-Угорське Правительство Міністр Цісарськ. і Королівськ. Дому і справ заграничних Його Ц. і К. Апостольського Величества Тайний Радник Отокар граф Чернін....

   За Королівсько-Болгарське Правительство президент міністрів Пан Д-р Василь Радославов, Посол Пан Андрій Тошев, Посол Пан Іван Стоянович, Військовий повновласник Пан полковник Петро Ганчев, Пан Д-р Теодор Анастасов.

   За Цісарсько-Османське Правительство Й. В. Великий Візир Талат Паша, міністр справ заграничних Агмед Нессімі Бей, Й. В. Ібрагім Гаккі Паша, Генерал Кавалерії Агмед Іццет Паша.

   І по предложению своїх повновластей, які признано добре і належно виставленими, згодилися на слідуючі постанови:

Стаття І.
   Українська Народна Республіка з однієї і Німеччина, Австро-Угорщина, Болгарія і Туреччина з другої сторони заявляють, що воєнний стан між ними покінчений. Сторони, які заключають договір, вирішили жити взаємно в мирі і дружбі.
Стаття II.
   1. Між Українською Народною Республікою з однієї і Австро-Угорщиною з другої сторони, оскільки ті дві держави граничитимуть з собою, будуть ті границі, які існували між Австро-Угорською Монархією і Росією перед вибухом війни.
   2. Далі на північ ітиме границя Української Народної Республіки, починаючи від Тарнограда, загально по лінії Білгорай -Цебогшин - Красностав - Пугачів - Радин - Межирічче - Сарнаки - Мельник - Високо-Литовськ - Каменець-Литовськ - Прушани - Вигоновське Озеро.
   Подрібно установлюватиме границю мішана комісія після етнографічних відносин і з узглядненням бажань населення.
   3) На випадок, якби Українська Народна Республіка мала граничити ще з якою іншою державою Почвірного Союзу, то щодо того застерігаються окремі умови.
Стаття III.
   Спорожнювання занятих областей почнеться негайно по ратифікації цього мирового договору.
   Спосіб переведення спорожнення і передачі спорожнених областей означуть повновласники інтересованих сторін.

Стаття IV.
   Дипломатичні і конзулярні зносини між сторонами, що заключають договір, почнуться зараз по ратифікації мирового договору. Для можливо найбільшого допущення конзулів обох сторін застерігаються окремі умови.

Стаття V.
   Сторони, що заключають договір, зрікаються взаємно звороту їх воєнних коштів, тобто державних видатків на провадження війни, як також звороту їх воєнних шкід, то є тих шкід, які повстали для них і їх горожан у воєнних областях через військові зарядження з включенням всіх реквізицій, зроблених у ворожому краю.
Стаття VI.
   Воєнні полонені з обох сторін будуть відпущені до дому, хіба би вони схотіли за згодою держави, в котрій вони перебувають, залишитися в її областях або удатися до іншого краю.
   Питання, що з тим стоять у зв'язку, позлагоджуються в окремих договорах, передбачених в VIII статті.

Стаття VII.
   (Подається у вільному викладі) Ця стаття регулює економічні зв'язки України з Центральними державами, зокрема, визначає курс української валюти по відношенню до німецької марки та австрійської крони, митні тарифи тощо.
Стаття VIII.
   Привернення публічних і приватних правних зносин, вимога воєнних полонених і цивільних інтернованих, справа амнестїї, як також справа поступовання з торговельними кораблями, що попали у власть противника, управильниться з Українською Народною Республікою в поодиноких договорах, котрі становлять щодо суті складову часть нинішнього мирового договору і по змозі рівночасно з ним вступають у силу.
Стаття IX.
   Умови, прийняті в оцьому мировому договорі, творять неподільну цілість.

Стаття X.
   При толкуванні цього договору для зносин між Україною і Німеччиною є міродайним український і німецький текст, для зносин між Україною і Австро-Угорщиною український, німецький і угорський текст, для зносин між Україною і Болгарією український і болгарський текст, а для зносин між Україною і Туреччиною український і турецький текст.

Кінцеві постанови.
   Нинішній мировий договір буде ратифікований. Ратифікаційні грамоти мають бути обміняні якомога скоріше у Відні.
   Мировий договір стає правосильним по його ратифікації, оскільки в ньому нічого іншого не поставлено.
   На доказ того повновласники цей договір підписали і свої печаті приложили.

   Зладжено в п'яти первописях
   в Берестю Литовськім 9 лютого 1918 року.
 

99 ГОДИНИ БЪЛГАРО-УКРАИНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ




99 ГОДИНИ ОТ УСТАНОВЯВАНЕ И  25 ГОДИНИ ОТ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА  БЪЛГАРО-УКРАИНСКИТЕ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Лъчезар Тошев


На 13 декември 2016г.в българския парламент се проведе конференция с участието на депутати от Комисиите по външна политика от България и от Украйна и на групите за приятелство между двете страни, дипломати и експерти. Тя беше посветена на отбелязването на 25 години от възстановяването на българо-украинските дипломатически отношения през 1991г. В конференцията взеха участие председателите на двете комисии по външна политика – д-р Джема Грозданова и г-жа Ганна Гопко, украинският посланик в България Н.Пр. Г-н Микола Балтажи, както и други дипломати от двете страни.

Преди 25 години

След референдума за независимост в Украйна, провел се на 1 декември 1991г.още на 4 декември същата година Заместник-министърът на външните работи на Република България Стефан Тафров внася предложение в Министерския съвет за признаване на обявената само преди три дни украинска независимост. На другия ден – на 5 декември 1991г.българското правителство начело с Министър-председателя Филип Димитров признава независимостта на Украйна. 

Филип Димитров и Анатолий Зленко


На 13 декември 1991г.двете страни установяват дипломатически отношения. За целта в София пристига Министърът на външните работи на Украйна Анатолий Зленко. На конференцията през декември 2016г. в София присъстваха двамата български участници в това историческо решение от онова време - Филип Димитров и Стефан Тафров, както и първият български посланик в Украйна Петър Марков.

Възобновяване, а не установяване на дипломатически отношения

Това, което е малко известно както в България, така и в Украйна е, че преди 25 години дипломатическите отношения не са установени, а са възобновени. Всъщност, тяхното установяване става преди 99 години – на 9 февруари 1918г. В договора между Централните сили – участници в Първата световна война (Австро-Унгария, България, Германия и Османската империя) и Украйна. Този мирен договор с който е призната Украинската Народна Република е подписан в Брест-Литовск. До него се стига след разгрома на Русия във войната.

Военните действия през 1916г.на Румънския фронт

България влиза в Първата световна война през 1915г., а през 1916г. Започват военни действия между нея и Румъния. Тогава на страната на Румъния на фронта в Добруджа – южно от делтата на река Дунав е изпратена голяма руска армия нечело с генерал Андрей Зайончовски. 

Карта на военните действия в Добруджа през 1916г.




По-късно към нея се присъединяват още две руски дивизии и някои сръбски части. Срещу тях застава българската Трета армия нечело с ген.Стефан Тошев в състава на която е и прочутата конна дивизия на ген. Иван Колев. Военните действия на българската армия през 1916 на този фронт са повече от  успешни. След провала на Зайончовски в Добруджа, той е заменен от генерал Владимир Сахаров. Ген.Сахаров също търпи тежко поражение от българските войски. Руската и румънската армия са разгромени напълно в много кратък срок и българските войски достигат до делтата на река Дунав, а след това и до реките Прут и Серет в Молдова, където преустановяват настъплението.

След успехите на германската армия на север, в Русия избухва революция и тя се превръща в съветска република. Болшевиките на Ленин решават да капитулират пред Централните сили на всяка цена, за да наложат своята власт в страната. Поради това, те започват мирни преговори със съюзниците в Брест-Литовск. Тогава редица държави получават своята независимост от Русия и се появяват на политическата карта на Европа. Това са Финландия, Полша, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Кавказките републики и разбира се Украйна.

Това е звездния миг за украинците , които имат възможност да създадат своя държава в модерните времена.

Макар България в крайна сметка да не спечели от тази война, можем да кажем, че и ние имам принос в даването на свобода на толкова много народи, които създадоха свои държави, които съществуват и днес.


Договорите в Брест-Литовск

Преговорите в Брест-Литовск от Украинска стана се водят от Олексанъдър Севрюк, Микола Любинский и Микола Левитский, Германия е представена от своя държавен секретар Рихард фон Кюлман, Австо-Унгария от външния си министър граф Отокар Чернин, България е представена от Министър-председателя д-р Васил Радославов, от посланика ни във Виена Андрей Тошев (по късно - през 1935г. той става Министър-председател), от дипломата Иван Стоянович и от полковник Петър Ганчев – адютант на цар Фердинанд. 

Османската империя е представена от Великия везир Талат паша, от Министъра на външните работи Ахмед Ниссими Бей и от генерал Ахмед Иццет Паша.

Договорът с Украйна в Брест-Литовск е подписан на 9 февруари 1918г. и това е рожденният ден на Украинската Народна Република, тъй като на този ден тя получава своето международно признание. Това е ден първи на украинската държавност! 
 
Този договор е потвърден от първия украински държавен глава - хетманът ген. Павло Скоропадский. Същият ден в Брест-Литовск Премиер-минисътрът на Царство България д-р Васил Радославов, подписва и първия в нашата история Българо-украински договор. Това е началото на двустранните Българо-украински дипломатически отношения.

Подписването на мирния договор с Украйна в Брест-Литовск. На първия ред седнал на масата е д-р Васил Радославов - Министър-председател на Царство България


Освен с този договор, България подкрепя украинската държавност и в друг договор подписан скоро след това пак в Брест-Литовск. На 3 март 1918 г. в мирния договор с победената Съветска Русия, в Чл.6 е записано изискването към Русия да сключи веднага мир с Украинската Народна Република и да признае мирния договор на тази държава и силите на Четворния съюз. 

Ден първи на украинската държавност - 9 февруари 1918г. Подписите под Брест-Литовския договор с който Украинската Народна Република получава международно признание

 
Русия се задължава също така да изтегли незабавно войските си и руската Червена гвардия от украинската територия, като и да прекрати всяка агитация и пропаганда против управлението и общественото устройство на Украинската Народна Република. От страна на Руската Федеративна Съветска Република този договор е подписан от Григорий Соколников, Лео Карахан, Григорий Чичерин и Григорий Петроски. От българска страна – подписи под договора от името на Царство България слагат посланик Андрей Тошев, полковник Петър Ганчев и дипломатът д-р Теодор Анастасов. С приемането на този договор, България допринася за това Украйна да получи международно признание и от Съветска Русия.

Установяване на българо-украинските дипломатически отношения

На 23 март 1918г. т.е.само 20 дни по-късно, в София, цар Фердинанд издава Указ с който назначава бившия министър на народното просвещение проф.Иван Шишманов за пръв български посланик в Украйна. (Той по-късно е Вицепрезидент на първия конгрес на Пан-Европа през 1926г.във Виена , заедно с граф Рихард Куденхоф-Калерги поставил идейните основи на бъдещото европейско обединение, дълги години е професор във Фрайбург и Лайпциг и безспорен първостоител на българските културни и просветни институции. Женен е за украинката Лидия Драгоманова – дъщеря на украинския професор Михаил Драгоманов.) 


Проф.Иван Шишманов, худ.И.Мърквичка



За негов помощник на 15 април 1918г. е изпратен опитният дипломат Петър Нейков – племенник на първия български Министър на народното просвещение д-р Георги Атанасович. Петър Нейков по-късно става и известен български писател. През май 1918г. двамата българи и съграждани – по произход от гр. Свищов, пристигат в Киев и започват своята дипломатическа дейност.

Петър Нейков





От украинска страна Хетманът ген.Павло Скоропадский определя на 1 юли 1918г. украинския учен, писател, историк и пръв Министър на външните работи на Украйна Олександър Шулгин за посланик в Царство България.



Олександър Шулгин

С това завършва процесът на установяване на дипломатически отношения между нашите две държави през 1918г.  В отговора си - при връчването на акредитивните писма на украинският посланик в София, българският цар Фердинанд прави интересно заявление, което е удивително актуално и днес. 

 
Ведно с целия цивилизован свят, ние се възхищаваме от възвишения полет с който украинския народ, посред тежки обстоятелства, създаде своята независима държава.
Наистина, Вам предстои път пълен с трудности, по който път ние не особено леко минахме, но благодарение на вековната култура и патриотизма на Вашия народ, Аз съм убеден, че Украйна скоро ще закрепне и стане цветуща и могъща държава.“

Цар Фердинанд Български


През изминалите почти 100 години от подписването на Брест-Литовския договор, политиката на България към Украйна е устойчива политика на приятелство, солидарност и партньорство. За да се знае и да се помни както в Украйна, така и в България, от новите поколения за тези събития и за да прочетем заедно тази малко известна страница от нашата история, добре би било през 2018г.да отбележим 100 годишнината от установяването на българо-украинските дипломатически отношения. Стъпвайки на тази солидна основа от миналото, бихме могли по-ефективно да развиваме нашите отношения в бъдеще!



На украински език, вижте тук :

99 РОКІВ БОЛГАРСЬКО-УКРАЇНСЬКИХ ДИПЛОМАТИЧНИХ ВІДНОСИН

http://toshev.blogspot.bg/2017/02/99_9.html


(Бланка с държавния герб на Украйна)



Аз, Хетман на цяла Украйна, оповестявам:


Удовлетворявайки искането на Украинския Народ незабавно да се въведе мирно положение между Украинска Народна Република и държавите: България, Германия, Австро-Унгария и Турция, като Украинска Централна Рада упълномощава своята Рада на Народните Министри да състави и подпише договор между Украинска Народна Република, от една страна, и България, Германия, Австро-Унгария и Турция, от друга страна.

Упълномощените представители на двете страни се срещнаха в Брест-Литовски, съставиха и на 09 февруари 1918 година подписаха основен мирен договор, който дума по дума се състои в следното:


Мирен договор

Между Украинска Народна Република, от една страна, и

България, Германия, Австро-Унгария и Турция, от друга страна


Във връзка с това, че Украинският Народ по време на настоящата световна война се провъзгласи за свободен и изрази желанието си да се въведе мирно положение между Украинска Народна Република и държавите, които са във война с Русия, правителствата на Германия, Австро-Унгария, България и Турция постановиха да сключат мирен договор с правителството на Украинска Народна Република, като с това те се стремят да направят първата крачка към траен и за всички страни почтен световен мир, който не само, че ще сложи край на ужасите на войната, но и ще доведе до развитие на приятелски отношения между народите в следните сфери: политическа, правова, стопанска и научна.  За тази цел представителите на горепосочените правителства, а именно:

за   Правителството на Украинската Народна Република:

            Членове на Украинската Централна Рада

Г-н  Олександър Севрюк,

                        Г-н Микола Любинский,

                        Г- н Микола Левитский,

за  Императорското Германско Правителство:

Държавният секретар по външните работи Императорският Действителен Таен Съветник, Господин Рихард фон Кюлман,

за Императорското и Кралското Съвместно Австро-Унгарско Правителство:
Министърът на Имперския и Кралски Дом и по външните работи,
Негово Императорско и Кралско Апостолско Величество Тайният Съветник, Оттокар граф Чернин фон и цу Худениц,

            за Царското Българско Правителство:

Премиерът, Г-н д-р Васил Радославов,

Посланик, Господин Андрей Тошев,

Посланик, Господин Иван Стоянович,

Военен представител, полковник Петър Ганчев,

Г-н д-р Теодор Анастасов,

За Императорското Османско Правителство:

Великият Везир Талат Паша,

Министърът на външните работи  Ахмед Нессими Бей,

Й. В. Ибрахим Хаккъ Паша,

Генералът от Кавалерията Ахмед Иццет Паша,

се срещнаха в Брест-Литовски за водене на мирни преговори и по предложение на техните представители, които са признати за добре и надлежно представени, се споразумяха за следните постановления:


Член I.


Украинска Народна Република, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция, от друга страна, утвърждават, че военното положение между тях е прекратено. Страните, които сключват договора, решават да живеят взаимно в мир и дружба.


Член II.


1.  Между Украинска Народна Република, от една страна, и Австро-Унгария, от друга страна, тъй като тези две държави имат обща граница помежду си, ще останат тези граници, които са съществували между Русия и Австро-Унгарска Монархия преди започването на войната.

 2.  По-нататък на север ще минава границата на Украинска Народна Република, като се започне от Търноград, общо по линията: Билгорай -Щебрешин - Красностав - Пугачив - Радин - Межириче - Сарнаки - Мелник - Високо-Литовск - Каменец-Литовск - Пружани - Вигоновско Езеро.

По-подробно границата ще се определя от съвместна комисия, предвид етнографските отношения и отчитайки желанията на населението.

3.  Ако Украинска Народна Република би граничила с още някаква друга държава от Четворния Съюз, то по отношение на това са предвидени отделни условия.


Член III.


 Освобождаването на заетите области ще започне незабавно след ратификацията на настоящия мирен договор.

Начинът на освобождаването и предаването на освободените области определят правомощните представители на заинтересованите страни.


Член IV.


Дипломатическите и консулските отношения между страните, които сключват договора, започват веднага след ратифицирането на мирния договор. За възможно най-широко допускане на консулите на двете страни се предвиждат отделни условия.


Член V.


Страните, които сключват договора, се задължават взаимно да си възстановяват военните разходи, т.е. държавните разходите за водене на война, както да си възстановяват военните щети, т.е. тези щети, които са им причинени на тях и на техните граждани във военните райони в случай на военното присъствие със всички реквизиции, направени във вражеския регион.


Член VI.


Военнопленниците от двете страни ще бъдат освободени да се приберат по домовете си, освен, ако те не поискат със съгласие на държавата, в която се намират, да останат в нейните области, или да се преместят в друг регион.

Въпросите, възникнали в тази връзка, се решават чрез отделни договори, предвидени в чл. VIII.


Член VII.


Страните, които сключват договора, във връзка със стопанските взаимоотношения стигат до следното споразумение:


I.

Страните, които сключват договора, се задължават взаимно и незабавно да установят стопански отношения и да организират стокообмен на основание на следните положения:


До 31 юли на текущата година ще се провежда взаимен обмен на остатъци от селско-стопанската и промишлената продукция за покриване на текущите нужди, по следните принципи:

а) количеството и вида на продукцията, предвидена в предходната точка за обмяна, ще се определя от двете страни от комисия, която се състои от еднакъв брой членове от двете страни и която ще се събере веднага след подписване на мирния договор;

б) Цените на продукцията при упоменатия стокообмен се определят по взаимно съгласие от комисията, която се състои от равен брой представители от двете страни.

в) Разчетите се извършват в злато на следната основа:

1000 германски държавни марки в злато, които се равнят на 462 карбованци в злато на Украинска Народна Република, както и се равнят на 462 рубли в злато на бившето руско царство (1 рубла е равна на 1/15 от империала), или 1000 австрийски  и унгарски крони в злато се равнят на 393 карбованци 78 гроши в злато на Украинска Народна Република, както и се равнят на 393 рубли 78 копейки в злато на бившето руско царство (1 рубла е равна на 1/15 от империала).

г)  Стокообменът със стоки, които се определят от гореспоменатата комисия, предвидена в подточка а) се извършва от държавни или контролирани от държавата централни институции.

Стокообменът на продукцията, която не се определя от по-горе упоменатите комисии, се извършва чрез свободен оборот на основание на временен търговски договор, който се предвижда в следващата точка II.


II.

            Поради това, че в т. I не е предвидено нищо друго, то в основата на стопанските отношения между страните, сключили договор, временно до сключването на окончателен търговски договор, но във всеки случай в продължение на не по-малко от шест месеца след сключването на мира между Германия, Австро-Унгария, България и Турция, от една страна, и сега намиращите се с тях в състояние на война европейски държави, Съединените Държави на Северна Америка и Япония, от друга страна, трябва да бъдат поставени в основата на тези положения.

А.

В областта на стопанските отношения между Украинска Народна Република и Германия тези условия, изложени в по-долу упоменатите постановления на руско-германския договор за търговия и мореплаване от 1894/1904, а именно:

Чл. 1 - 6, 7 включително и тарифи А и В, 8 – 10, 12, 13 – 19, по-долу в постановленията в окончателния протокол, чл.1, ал.1, абзац 1 и 3 към чл.1 и 12 абзац 1, 2, 4, 5, 6, 8, 9 към чл. 3, към чл.5, абзац 1 и 2, към чл.5, 6, 7, 9 и 10 към чл. 6, 7 и 11, към чл. 6 – 9, към чл. 6 и 7, към чл.12 абзац 1, 2, 3, 5 по-нататък в окончателния протокол, в ал.4, §§: 3, 6, 7, 12, 12b, 13, 14, 15, 16, 17, 18 (с уговорка за съответни изменения в организацията на властите) 19, 20, 21, 23.


При това се получава съгласие по следните точки:

1) Общата руска митническа тарифа от 13/26 януари 1903 година остава в сила.

2) Чл.5 придобива следното съдържание:

„Страните, които сключват мир, се задължават двустранно да не прекратяват взаимоотношенията си чрез никакви забрани по отношение на вноса, износа или транзитните превози, да се разреши свободен превоз.

Изключения се разрешават само за такива изделия, които в областта на една от страните, сключили договора, са били или ще бъдат предмет на държавен монопол, както и за някои изделия, по отношение на които от гледна точка на здравеопазването, ветеринарната полиция и публичната безопасност или други важни политически и стопански причини може да се направи извънредно въвеждане на забрани, особено във връзка със следвоенния преходен период.

3) Нито една от страните няма да има претенции към тези облекчения, които другата страна предлага или ще предложи на друга държава на основание на съществуващото, или  бъдещо митническо обединение, което съществува, например, между Германия и Великото Княжество Люксембург, или в малък граничен обхват, в границите на 15-километрова ивица.

4) Чл. 10  придобива следното съдържание:

„Всички стоки, които се превозват през областта на една от двете страни, трябва да бъдат взаимно освободени от всякакво превозно мито, независимо от това, дали те само се превозват, или по пътя се обработват, складират се в складове и пак се преработват.»

 5) Чл.12а  се замества със следното постановление:

а) Във връзка с взаимната защита на правата върху творбите на литературата, науката и фотографията в отношенията между Украинска Народна Република и Германия влизат в сила положенията на договора, сключен между Русия и Германия на 15/28 февруари 1913 година.

б) Отношенията по взаимната защита на търговските марки трябва да бъдат миротворни също и за в бъдеще съгласно постановлението от 11/23 юли 1873 г.

6) Постановлението на окончателния протокол към чл.19 получава следното съдържание:

„Страните, които сключват договора, по възможност ще си помагат взаимно в отношение на железопътните тарифи, особено чрез регулиране на преките тарифи. С тази цел двете страни, които сключват договора, са готови, колкото се може по-бързо, взаимно да встъпят в преговори.

7)  §5 от ал. 4 на окончателния протокол придобива следното съдържание:

„Двете страни се договарят, че митническите власти на двете страни ще работят всеки ден през годината, освен неделните дни и тези, определени за празници.”

В.

За стопанските отношения между Украинска Народна Република и Австро-Унгария важат тези условия, които са определени в следните положения на руско-австро-унгарския договор за търговия и мореплаване от 15 февруари 1906 година, а именно:

Членовете 1, 2, 5 с тарифите А и В, включително, чл. чл. 6, 7, 9 – 13, чл. 14 абзац 2 и 3, чл.чл. 15 – 24, по-нататък в постановленията на окончателния протокол към чл. 1 и чл.12 абзац 1, 2, 4, 5 и 6 към чл.2, 3 и 5, към чл. 2 и 5, към чл. 2, 4, 5, 7 и 8, към чл.2, 5, 6 и 7, към чл.17, както и към чл.22 абзац 1 и 3.

При това се постига съгласие по отношение на следните точки:

1) Общата руска митническа тарифа от 13/26 януари 1903 година остава в сила и занапред:

2) Член 4 придобива следното съдържание:

„Страните, които сключват договор, се задължават да не прекратяват взаимоотношения между своите области чрез никакви забрани за внос, износ или транзитен превоз. Изключения от това се разрешават само:

а) за тютюн, сол, барут и други взривни материали, както и за други стоки, които някога в областта на една от страните, сключили договор, са били предмет на държавен монопол;

б) във връзка с военните нужди в случай на извънредно положение;

в) с оглед на публичната безопасност, на санитарните и ветеринарно-полицейските отношения;

г) за някои изделия, за които във връзка с други важни политически и стопански причини може да се окаже наложително приемането на извънредни мерки за забрана, особено във връзка с военния преходен период.”

3) Нито една страна няма да има претенции към тези облекчения, които другата страна признава или ще признае за друга държава на основание действащо или очаквано митническо обединение, което съществува, например, между Австро-Унгария и Княжество Лихтенщайн или в малък граничен обхват в границите на 15-километровата гранична ивица.

4) Чл. 8 придобива следното съдържание:

            „Всички видове стоки, които се превозват през области на една от страните, сключили договор, трябва да бъдат взаимно освободени от всякакво превозно мито независимо от това, дали те само се превозват, или по пътя се обработва, складира се по складовете и пак се преработва.”

5)  Заключението на окончателния протокол към чл.21 придобива следното съдържание:

„Страните, които сключват договора, по възможност ще си помагат взаимно в отношение на железопътните тарифи, особено чрез регулиране на преките тарифи. С тази цел двете страни, които сключват договора, са готови, колкото се може по-бързо, взаимно да встъпят в преговори.

С.

Що се касае стопанските отношения между Украинска Народна Република и България, то те трябва да се урегулират чрез сключване на окончателен търговски договор по правото за най-привилегирован народ.

 Нито една страна няма да има претенции към тези облекчения, които другата страна признава или ще признае за някаква друга държава на основание действащо или очаквано митническо обединение или в малък граничен обхват в границите на 15-километрична гранична ивица.

Д.

            Що се касае стопанските отношения между Украинска Народна Република и Турция, то и двете страни до сключването на нов търговски договор взаимно се договарят за такова поведение, което се прилага за най-привилегирован народ.

            Нито една страна няма да има претенции към тези облекчения, които другата страна признава или ще признае на друга държава на основание на съществуващо или  бъдещо митническо обединение или в малък граничен обхват.


III.

Продължителността на силата на действието на предвиденото в т. II от този договор в отношение на стопанските взаимоотношения между Украинска Народна Република, от една страна, и Австро-Унгария, Германия, България и Турция, от друга страна, може да бъде удължена по взаимно съгласие на страните.


Ако твърденията, предвидени в първия абзац на т. II не настъпят до 30 юни 1919 година, то всяка от страните, сключили договор, трябва свободно да оповести в срок от шест месеца, считано от 30 юни 1919 година тези положения, които се съдържат в горепосочената точка.

IV.

А.

Украинска Народна Република няма да има никакви претенции към тези облекчения, които Германия признава на Австро-Унгария, или на всяка друга страна, която състои с нея в митнически съюз и пряко граничи с Германия, или косвено през някаква друга страна, която се намира с нея или с Австро-Унгария в митнически съюз, или които Германия признава за свои собствени колонии, задгранични поселения и области, които се намират под неин контрол, или страните, които се намират с тях в митнически съюз.

Германия няма да има никакви претенции към тези облекчения, които Украинска Народна Република признава на някаква друга страна, която се състои с нея в митнически съюз и пряко граничи с нея, или косвено през друга страна, която се намира с нея в митнически съюз, или които тя признава за колонии, задгранични поселения и области, които се намират под контрола на една от страните, които се намират с тях в митнически съюз.

В.

            В стопанските отношения между обхванатите в договора митнически зони на двете държави, Украинска Народна Република, от една страна, и Австрийско-Унгарска Монархия, от друга страна, Украинска Народна Република няма да има никакви претенции към тези облекчения, които Австро-Унгария признава на Германия или на всяка друга страна, която състои с нея в митнически съюз и пряко граничи с Австро-Унгария или косвено през друга страна, която се намира с нея или с Германия в митнически съюз. Колониите, задграничните поселения и областите, които се намират под контрол, от тази гледна точка, са наравно с родния край.

Австро-Унгария няма да има никакви претенции към тези облекчения, които Украинска Народна Република признава на някаква друга страна, която състои с нея в митнически съюз и пряко граничи с Украйна или косвено през друга страна, която се намира с нея в митнически съюз, или които тя признава за колонии, задгранични поселения и които се намират под контрола на области на тези страни, които се намират с нея в митнически съюз.

V.

А.

Поради това, че в неутралните държави се намират стоки, които произхождат от Украйна или Германия, и за които има забрана за пряк или косвен износ в области на другата страна, сключваща договор, то такива ограничения за свободно опериране трябва да бъдат приети със съгласие на страните, сключващи договора. Затова двете страни, сключили договора, се задължават незабавно да уведомят правителствата на неутралните държави за приемането на по-горе упоменатите ограничения за свободно опериране.

В.

Когато в неутралните държави се намират стоки, които произхождат от Украйна или Австро-Унгария, и за които има забрана за пряк или косвен износ в области на другата страна, сключваща договор, то такива ограничения за свободно опериране трябва да бъдат приети със съгласие на страните, сключили договора. Затова двете страни, сключили договора, се задължават незабавно да уведомят правителствата на неутралните държави за приемането на по-горе упоменатите ограничения за свободно опериране.


Член VIII.


 Привличането на публични и частни правни отношения, размяната на военнопленници и цивилни интернирани граждани, амнистията, също така и положението с търговските кораби, които са попаднали под властта на противника, се уреждат с Украинска Народна Република чрез отделни договори, които представляват по същество съставна част от настоящия мирен договор и, по възможност, едновременно с него влизат в сила.


Член IX.


Условията, приети в този мирен договора, създават неразделна цялост.


Член X.


 При тълкуването на този договор за отношенията между Украйна и Германия като меродавен е украинскяти и немският текст, за отношенията между Украйна и Австро-Унгария  - украинският, немският и унгарският текст, за отношенията между Украйна и България - украинският и българският текст, а за отношенията между Украйна и Турция - украинският и турският текст.


Заключителни разпоредби


Настоящият мирен договор подлежи на ратифициране. Ратификационните сертификати трябва да бъдат разменени възможно най-скоро във Виена.

Мирният договор влиза в сила след неговата ратификация, доколкото в него не е постановено друго.

 В потвърждение на горното упълномощените лица подписаха този договор, и положиха своите печати.


Удостоверено в пет оригинала в Брест-Литовски, 9 февруари 1918 г.


(L. S.)

R.v.Kuhlmann.

Als Vertreter der Dautschen

Obersten Heeresleitung:

Hoffmann

Generalmajor und Chef des

Generalstabes des Oberbefehlshabers Ost.

Czernin.

Dr. V. Radoslavoff.               Al. Ssewrjuk.

A. Toscheff.                           Mykola Ljubynsjkyj.

Iv. Stoyanovitch.                   M. Lewitsjkyj.

Oberst P. Gantchew.

Dr. Anastassoff.

Talaat.

I. Hakky.

Ahmed Nessimi.

A. Izzet.

(L. S.)


Забележка

към чл. VII на Мирния договор  от  9 февруари 1918 г.


Достига се до споразумение за това, че съдържащото се в абзац 2 на т.III. на по-горе посочения член право на изповядване на отделни (в т.ІІ подточки А, Б, В, Д  представени) споразумения, служи независимо на всяка от страните, които са взели участие в тези отделни споразумения.

По тази причина в този абзац вместо „всяка от страните, сключили договора” трябва да бъде: „всяка от петте части, сключили договор”.


Брест-Литовски, 9 февруари 1918 г.


Al. Ssewrjuk.              Czernin.

R.v.Kuhlmann.           Talaat.

Dr. V. Radoslavoff.               .




Затова Хетманът на цяла Украйна реши:

Представения по-горе Мирен договор да се утвърди, ратифицира и да се изпълнява твърдо и неотклонно сега и за всички следващи времена,  а на Съвета на Министрите на Украинска Държава се възлага да извърши размяна на ратифицираните актове на уговореното в договора място.


Утвърдено:  12 юни 1918 година в Киев.

Хетман на цяла Украйна:  (подпис)  Павло Скоропадский     

 (печат)

Ръкописно: Подпечатал с печат Министър на външните работи Дмитро Дорошенко


Превод от украински език