09 февруари 2017

99 ГОДИНИ БЪЛГАРО-УКРАИНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ




99 ГОДИНИ ОТ УСТАНОВЯВАНЕ И  25 ГОДИНИ ОТ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА  БЪЛГАРО-УКРАИНСКИТЕ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Лъчезар Тошев


На 13 декември 2016г.в българския парламент се проведе конференция с участието на депутати от Комисиите по външна политика от България и от Украйна и на групите за приятелство между двете страни, дипломати и експерти. Тя беше посветена на отбелязването на 25 години от възстановяването на българо-украинските дипломатически отношения през 1991г. В конференцията взеха участие председателите на двете комисии по външна политика – д-р Джема Грозданова и г-жа Ганна Гопко, украинският посланик в България Н.Пр. Г-н Микола Балтажи, както и други дипломати от двете страни.

Преди 25 години

След референдума за независимост в Украйна, провел се на 1 декември 1991г.още на 4 декември същата година Заместник-министърът на външните работи на Република България Стефан Тафров внася предложение в Министерския съвет за признаване на обявената само преди три дни украинска независимост. На другия ден – на 5 декември 1991г.българското правителство начело с Министър-председателя Филип Димитров признава независимостта на Украйна. 

Филип Димитров и Анатолий Зленко


На 13 декември 1991г.двете страни установяват дипломатически отношения. За целта в София пристига Министърът на външните работи на Украйна Анатолий Зленко. На конференцията през декември 2016г. в София присъстваха двамата български участници в това историческо решение от онова време - Филип Димитров и Стефан Тафров, както и първият български посланик в Украйна Петър Марков.

Възобновяване, а не установяване на дипломатически отношения

Това, което е малко известно както в България, така и в Украйна е, че преди 25 години дипломатическите отношения не са установени, а са възобновени. Всъщност, тяхното установяване става преди 99 години – на 9 февруари 1918г. В договора между Централните сили – участници в Първата световна война (Австро-Унгария, България, Германия и Османската империя) и Украйна. Този мирен договор с който е призната Украинската Народна Република е подписан в Брест-Литовск. До него се стига след разгрома на Русия във войната.

Военните действия през 1916г.на Румънския фронт

България влиза в Първата световна война през 1915г., а през 1916г. Започват военни действия между нея и Румъния. Тогава на страната на Румъния на фронта в Добруджа – южно от делтата на река Дунав е изпратена голяма руска армия нечело с генерал Андрей Зайончовски. 

Карта на военните действия в Добруджа през 1916г.




По-късно към нея се присъединяват още две руски дивизии и някои сръбски части. Срещу тях застава българската Трета армия нечело с ген.Стефан Тошев в състава на която е и прочутата конна дивизия на ген. Иван Колев. Военните действия на българската армия през 1916 на този фронт са повече от  успешни. След провала на Зайончовски в Добруджа, той е заменен от генерал Владимир Сахаров. Ген.Сахаров също търпи тежко поражение от българските войски. Руската и румънската армия са разгромени напълно в много кратък срок и българските войски достигат до делтата на река Дунав, а след това и до реките Прут и Серет в Молдова, където преустановяват настъплението.

След успехите на германската армия на север, в Русия избухва революция и тя се превръща в съветска република. Болшевиките на Ленин решават да капитулират пред Централните сили на всяка цена, за да наложат своята власт в страната. Поради това, те започват мирни преговори със съюзниците в Брест-Литовск. Тогава редица държави получават своята независимост от Русия и се появяват на политическата карта на Европа. Това са Финландия, Полша, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Кавказките републики и разбира се Украйна.

Това е звездния миг за украинците , които имат възможност да създадат своя държава в модерните времена.

Макар България в крайна сметка да не спечели от тази война, можем да кажем, че и ние имам принос в даването на свобода на толкова много народи, които създадоха свои държави, които съществуват и днес.


Договорите в Брест-Литовск

Преговорите в Брест-Литовск от Украинска стана се водят от Олексанъдър Севрюк, Микола Любинский и Микола Левитский, Германия е представена от своя държавен секретар Рихард фон Кюлман, Австо-Унгария от външния си министър граф Отокар Чернин, България е представена от Министър-председателя д-р Васил Радославов, от посланика ни във Виена Андрей Тошев (по късно - през 1935г. той става Министър-председател), от дипломата Иван Стоянович и от полковник Петър Ганчев – адютант на цар Фердинанд. 

Османската империя е представена от Великия везир Талат паша, от Министъра на външните работи Ахмед Ниссими Бей и от генерал Ахмед Иццет Паша.

Договорът с Украйна в Брест-Литовск е подписан на 9 февруари 1918г. и това е рожденният ден на Украинската Народна Република, тъй като на този ден тя получава своето международно признание. Това е ден първи на украинската държавност! 
 
Този договор е потвърден от първия украински държавен глава - хетманът ген. Павло Скоропадский. Същият ден в Брест-Литовск Премиер-минисътрът на Царство България д-р Васил Радославов, подписва и първия в нашата история Българо-украински договор. Това е началото на двустранните Българо-украински дипломатически отношения.

Подписването на мирния договор с Украйна в Брест-Литовск. На първия ред седнал на масата е д-р Васил Радославов - Министър-председател на Царство България


Освен с този договор, България подкрепя украинската държавност и в друг договор подписан скоро след това пак в Брест-Литовск. На 3 март 1918 г. в мирния договор с победената Съветска Русия, в Чл.6 е записано изискването към Русия да сключи веднага мир с Украинската Народна Република и да признае мирния договор на тази държава и силите на Четворния съюз. 

Ден първи на украинската държавност - 9 февруари 1918г. Подписите под Брест-Литовския договор с който Украинската Народна Република получава международно признание

 
Русия се задължава също така да изтегли незабавно войските си и руската Червена гвардия от украинската територия, като и да прекрати всяка агитация и пропаганда против управлението и общественото устройство на Украинската Народна Република. От страна на Руската Федеративна Съветска Република този договор е подписан от Григорий Соколников, Лео Карахан, Григорий Чичерин и Григорий Петроски. От българска страна – подписи под договора от името на Царство България слагат посланик Андрей Тошев, полковник Петър Ганчев и дипломатът д-р Теодор Анастасов. С приемането на този договор, България допринася за това Украйна да получи международно признание и от Съветска Русия.

Установяване на българо-украинските дипломатически отношения

На 23 март 1918г. т.е.само 20 дни по-късно, в София, цар Фердинанд издава Указ с който назначава бившия министър на народното просвещение проф.Иван Шишманов за пръв български посланик в Украйна. (Той по-късно е Вицепрезидент на първия конгрес на Пан-Европа през 1926г.във Виена , заедно с граф Рихард Куденхоф-Калерги поставил идейните основи на бъдещото европейско обединение, дълги години е професор във Фрайбург и Лайпциг и безспорен първостоител на българските културни и просветни институции. Женен е за украинката Лидия Драгоманова – дъщеря на украинския професор Михаил Драгоманов.) 


Проф.Иван Шишманов, худ.И.Мърквичка



За негов помощник на 15 април 1918г. е изпратен опитният дипломат Петър Нейков – племенник на първия български Министър на народното просвещение д-р Георги Атанасович. Петър Нейков по-късно става и известен български писател. През май 1918г. двамата българи и съграждани – по произход от гр. Свищов, пристигат в Киев и започват своята дипломатическа дейност.

Петър Нейков





От украинска страна Хетманът ген.Павло Скоропадский определя на 1 юли 1918г. украинския учен, писател, историк и пръв Министър на външните работи на Украйна Олександър Шулгин за посланик в Царство България.



Олександър Шулгин

С това завършва процесът на установяване на дипломатически отношения между нашите две държави през 1918г.  В отговора си - при връчването на акредитивните писма на украинският посланик в София, българският цар Фердинанд прави интересно заявление, което е удивително актуално и днес. 

 
Ведно с целия цивилизован свят, ние се възхищаваме от възвишения полет с който украинския народ, посред тежки обстоятелства, създаде своята независима държава.
Наистина, Вам предстои път пълен с трудности, по който път ние не особено леко минахме, но благодарение на вековната култура и патриотизма на Вашия народ, Аз съм убеден, че Украйна скоро ще закрепне и стане цветуща и могъща държава.“

Цар Фердинанд Български


През изминалите почти 100 години от подписването на Брест-Литовския договор, политиката на България към Украйна е устойчива политика на приятелство, солидарност и партньорство. За да се знае и да се помни както в Украйна, така и в България, от новите поколения за тези събития и за да прочетем заедно тази малко известна страница от нашата история, добре би било през 2018г.да отбележим 100 годишнината от установяването на българо-украинските дипломатически отношения. Стъпвайки на тази солидна основа от миналото, бихме могли по-ефективно да развиваме нашите отношения в бъдеще!



На украински език, вижте тук :

99 РОКІВ БОЛГАРСЬКО-УКРАЇНСЬКИХ ДИПЛОМАТИЧНИХ ВІДНОСИН

http://toshev.blogspot.bg/2017/02/99_9.html


(Бланка с държавния герб на Украйна)



Аз, Хетман на цяла Украйна, оповестявам:


Удовлетворявайки искането на Украинския Народ незабавно да се въведе мирно положение между Украинска Народна Република и държавите: България, Германия, Австро-Унгария и Турция, като Украинска Централна Рада упълномощава своята Рада на Народните Министри да състави и подпише договор между Украинска Народна Република, от една страна, и България, Германия, Австро-Унгария и Турция, от друга страна.

Упълномощените представители на двете страни се срещнаха в Брест-Литовски, съставиха и на 09 февруари 1918 година подписаха основен мирен договор, който дума по дума се състои в следното:


Мирен договор

Между Украинска Народна Република, от една страна, и

България, Германия, Австро-Унгария и Турция, от друга страна


Във връзка с това, че Украинският Народ по време на настоящата световна война се провъзгласи за свободен и изрази желанието си да се въведе мирно положение между Украинска Народна Република и държавите, които са във война с Русия, правителствата на Германия, Австро-Унгария, България и Турция постановиха да сключат мирен договор с правителството на Украинска Народна Република, като с това те се стремят да направят първата крачка към траен и за всички страни почтен световен мир, който не само, че ще сложи край на ужасите на войната, но и ще доведе до развитие на приятелски отношения между народите в следните сфери: политическа, правова, стопанска и научна.  За тази цел представителите на горепосочените правителства, а именно:

за   Правителството на Украинската Народна Република:

            Членове на Украинската Централна Рада

Г-н  Олександър Севрюк,

                        Г-н Микола Любинский,

                        Г- н Микола Левитский,

за  Императорското Германско Правителство:

Държавният секретар по външните работи Императорският Действителен Таен Съветник, Господин Рихард фон Кюлман,

за Императорското и Кралското Съвместно Австро-Унгарско Правителство:
Министърът на Имперския и Кралски Дом и по външните работи,
Негово Императорско и Кралско Апостолско Величество Тайният Съветник, Оттокар граф Чернин фон и цу Худениц,

            за Царското Българско Правителство:

Премиерът, Г-н д-р Васил Радославов,

Посланик, Господин Андрей Тошев,

Посланик, Господин Иван Стоянович,

Военен представител, полковник Петър Ганчев,

Г-н д-р Теодор Анастасов,

За Императорското Османско Правителство:

Великият Везир Талат Паша,

Министърът на външните работи  Ахмед Нессими Бей,

Й. В. Ибрахим Хаккъ Паша,

Генералът от Кавалерията Ахмед Иццет Паша,

се срещнаха в Брест-Литовски за водене на мирни преговори и по предложение на техните представители, които са признати за добре и надлежно представени, се споразумяха за следните постановления:


Член I.


Украинска Народна Република, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция, от друга страна, утвърждават, че военното положение между тях е прекратено. Страните, които сключват договора, решават да живеят взаимно в мир и дружба.


Член II.


1.  Между Украинска Народна Република, от една страна, и Австро-Унгария, от друга страна, тъй като тези две държави имат обща граница помежду си, ще останат тези граници, които са съществували между Русия и Австро-Унгарска Монархия преди започването на войната.

 2.  По-нататък на север ще минава границата на Украинска Народна Република, като се започне от Търноград, общо по линията: Билгорай -Щебрешин - Красностав - Пугачив - Радин - Межириче - Сарнаки - Мелник - Високо-Литовск - Каменец-Литовск - Пружани - Вигоновско Езеро.

По-подробно границата ще се определя от съвместна комисия, предвид етнографските отношения и отчитайки желанията на населението.

3.  Ако Украинска Народна Република би граничила с още някаква друга държава от Четворния Съюз, то по отношение на това са предвидени отделни условия.


Член III.


 Освобождаването на заетите области ще започне незабавно след ратификацията на настоящия мирен договор.

Начинът на освобождаването и предаването на освободените области определят правомощните представители на заинтересованите страни.


Член IV.


Дипломатическите и консулските отношения между страните, които сключват договора, започват веднага след ратифицирането на мирния договор. За възможно най-широко допускане на консулите на двете страни се предвиждат отделни условия.


Член V.


Страните, които сключват договора, се задължават взаимно да си възстановяват военните разходи, т.е. държавните разходите за водене на война, както да си възстановяват военните щети, т.е. тези щети, които са им причинени на тях и на техните граждани във военните райони в случай на военното присъствие със всички реквизиции, направени във вражеския регион.


Член VI.


Военнопленниците от двете страни ще бъдат освободени да се приберат по домовете си, освен, ако те не поискат със съгласие на държавата, в която се намират, да останат в нейните области, или да се преместят в друг регион.

Въпросите, възникнали в тази връзка, се решават чрез отделни договори, предвидени в чл. VIII.


Член VII.


Страните, които сключват договора, във връзка със стопанските взаимоотношения стигат до следното споразумение:


I.

Страните, които сключват договора, се задължават взаимно и незабавно да установят стопански отношения и да организират стокообмен на основание на следните положения:


До 31 юли на текущата година ще се провежда взаимен обмен на остатъци от селско-стопанската и промишлената продукция за покриване на текущите нужди, по следните принципи:

а) количеството и вида на продукцията, предвидена в предходната точка за обмяна, ще се определя от двете страни от комисия, която се състои от еднакъв брой членове от двете страни и която ще се събере веднага след подписване на мирния договор;

б) Цените на продукцията при упоменатия стокообмен се определят по взаимно съгласие от комисията, която се състои от равен брой представители от двете страни.

в) Разчетите се извършват в злато на следната основа:

1000 германски държавни марки в злато, които се равнят на 462 карбованци в злато на Украинска Народна Република, както и се равнят на 462 рубли в злато на бившето руско царство (1 рубла е равна на 1/15 от империала), или 1000 австрийски  и унгарски крони в злато се равнят на 393 карбованци 78 гроши в злато на Украинска Народна Република, както и се равнят на 393 рубли 78 копейки в злато на бившето руско царство (1 рубла е равна на 1/15 от империала).

г)  Стокообменът със стоки, които се определят от гореспоменатата комисия, предвидена в подточка а) се извършва от държавни или контролирани от държавата централни институции.

Стокообменът на продукцията, която не се определя от по-горе упоменатите комисии, се извършва чрез свободен оборот на основание на временен търговски договор, който се предвижда в следващата точка II.


II.

            Поради това, че в т. I не е предвидено нищо друго, то в основата на стопанските отношения между страните, сключили договор, временно до сключването на окончателен търговски договор, но във всеки случай в продължение на не по-малко от шест месеца след сключването на мира между Германия, Австро-Унгария, България и Турция, от една страна, и сега намиращите се с тях в състояние на война европейски държави, Съединените Държави на Северна Америка и Япония, от друга страна, трябва да бъдат поставени в основата на тези положения.

А.

В областта на стопанските отношения между Украинска Народна Република и Германия тези условия, изложени в по-долу упоменатите постановления на руско-германския договор за търговия и мореплаване от 1894/1904, а именно:

Чл. 1 - 6, 7 включително и тарифи А и В, 8 – 10, 12, 13 – 19, по-долу в постановленията в окончателния протокол, чл.1, ал.1, абзац 1 и 3 към чл.1 и 12 абзац 1, 2, 4, 5, 6, 8, 9 към чл. 3, към чл.5, абзац 1 и 2, към чл.5, 6, 7, 9 и 10 към чл. 6, 7 и 11, към чл. 6 – 9, към чл. 6 и 7, към чл.12 абзац 1, 2, 3, 5 по-нататък в окончателния протокол, в ал.4, §§: 3, 6, 7, 12, 12b, 13, 14, 15, 16, 17, 18 (с уговорка за съответни изменения в организацията на властите) 19, 20, 21, 23.


При това се получава съгласие по следните точки:

1) Общата руска митническа тарифа от 13/26 януари 1903 година остава в сила.

2) Чл.5 придобива следното съдържание:

„Страните, които сключват мир, се задължават двустранно да не прекратяват взаимоотношенията си чрез никакви забрани по отношение на вноса, износа или транзитните превози, да се разреши свободен превоз.

Изключения се разрешават само за такива изделия, които в областта на една от страните, сключили договора, са били или ще бъдат предмет на държавен монопол, както и за някои изделия, по отношение на които от гледна точка на здравеопазването, ветеринарната полиция и публичната безопасност или други важни политически и стопански причини може да се направи извънредно въвеждане на забрани, особено във връзка със следвоенния преходен период.

3) Нито една от страните няма да има претенции към тези облекчения, които другата страна предлага или ще предложи на друга държава на основание на съществуващото, или  бъдещо митническо обединение, което съществува, например, между Германия и Великото Княжество Люксембург, или в малък граничен обхват, в границите на 15-километрова ивица.

4) Чл. 10  придобива следното съдържание:

„Всички стоки, които се превозват през областта на една от двете страни, трябва да бъдат взаимно освободени от всякакво превозно мито, независимо от това, дали те само се превозват, или по пътя се обработват, складират се в складове и пак се преработват.»

 5) Чл.12а  се замества със следното постановление:

а) Във връзка с взаимната защита на правата върху творбите на литературата, науката и фотографията в отношенията между Украинска Народна Република и Германия влизат в сила положенията на договора, сключен между Русия и Германия на 15/28 февруари 1913 година.

б) Отношенията по взаимната защита на търговските марки трябва да бъдат миротворни също и за в бъдеще съгласно постановлението от 11/23 юли 1873 г.

6) Постановлението на окончателния протокол към чл.19 получава следното съдържание:

„Страните, които сключват договора, по възможност ще си помагат взаимно в отношение на железопътните тарифи, особено чрез регулиране на преките тарифи. С тази цел двете страни, които сключват договора, са готови, колкото се може по-бързо, взаимно да встъпят в преговори.

7)  §5 от ал. 4 на окончателния протокол придобива следното съдържание:

„Двете страни се договарят, че митническите власти на двете страни ще работят всеки ден през годината, освен неделните дни и тези, определени за празници.”

В.

За стопанските отношения между Украинска Народна Република и Австро-Унгария важат тези условия, които са определени в следните положения на руско-австро-унгарския договор за търговия и мореплаване от 15 февруари 1906 година, а именно:

Членовете 1, 2, 5 с тарифите А и В, включително, чл. чл. 6, 7, 9 – 13, чл. 14 абзац 2 и 3, чл.чл. 15 – 24, по-нататък в постановленията на окончателния протокол към чл. 1 и чл.12 абзац 1, 2, 4, 5 и 6 към чл.2, 3 и 5, към чл. 2 и 5, към чл. 2, 4, 5, 7 и 8, към чл.2, 5, 6 и 7, към чл.17, както и към чл.22 абзац 1 и 3.

При това се постига съгласие по отношение на следните точки:

1) Общата руска митническа тарифа от 13/26 януари 1903 година остава в сила и занапред:

2) Член 4 придобива следното съдържание:

„Страните, които сключват договор, се задължават да не прекратяват взаимоотношения между своите области чрез никакви забрани за внос, износ или транзитен превоз. Изключения от това се разрешават само:

а) за тютюн, сол, барут и други взривни материали, както и за други стоки, които някога в областта на една от страните, сключили договор, са били предмет на държавен монопол;

б) във връзка с военните нужди в случай на извънредно положение;

в) с оглед на публичната безопасност, на санитарните и ветеринарно-полицейските отношения;

г) за някои изделия, за които във връзка с други важни политически и стопански причини може да се окаже наложително приемането на извънредни мерки за забрана, особено във връзка с военния преходен период.”

3) Нито една страна няма да има претенции към тези облекчения, които другата страна признава или ще признае за друга държава на основание действащо или очаквано митническо обединение, което съществува, например, между Австро-Унгария и Княжество Лихтенщайн или в малък граничен обхват в границите на 15-километровата гранична ивица.

4) Чл. 8 придобива следното съдържание:

            „Всички видове стоки, които се превозват през области на една от страните, сключили договор, трябва да бъдат взаимно освободени от всякакво превозно мито независимо от това, дали те само се превозват, или по пътя се обработва, складира се по складовете и пак се преработва.”

5)  Заключението на окончателния протокол към чл.21 придобива следното съдържание:

„Страните, които сключват договора, по възможност ще си помагат взаимно в отношение на железопътните тарифи, особено чрез регулиране на преките тарифи. С тази цел двете страни, които сключват договора, са готови, колкото се може по-бързо, взаимно да встъпят в преговори.

С.

Що се касае стопанските отношения между Украинска Народна Република и България, то те трябва да се урегулират чрез сключване на окончателен търговски договор по правото за най-привилегирован народ.

 Нито една страна няма да има претенции към тези облекчения, които другата страна признава или ще признае за някаква друга държава на основание действащо или очаквано митническо обединение или в малък граничен обхват в границите на 15-километрична гранична ивица.

Д.

            Що се касае стопанските отношения между Украинска Народна Република и Турция, то и двете страни до сключването на нов търговски договор взаимно се договарят за такова поведение, което се прилага за най-привилегирован народ.

            Нито една страна няма да има претенции към тези облекчения, които другата страна признава или ще признае на друга държава на основание на съществуващо или  бъдещо митническо обединение или в малък граничен обхват.


III.

Продължителността на силата на действието на предвиденото в т. II от този договор в отношение на стопанските взаимоотношения между Украинска Народна Република, от една страна, и Австро-Унгария, Германия, България и Турция, от друга страна, може да бъде удължена по взаимно съгласие на страните.


Ако твърденията, предвидени в първия абзац на т. II не настъпят до 30 юни 1919 година, то всяка от страните, сключили договор, трябва свободно да оповести в срок от шест месеца, считано от 30 юни 1919 година тези положения, които се съдържат в горепосочената точка.

IV.

А.

Украинска Народна Република няма да има никакви претенции към тези облекчения, които Германия признава на Австро-Унгария, или на всяка друга страна, която състои с нея в митнически съюз и пряко граничи с Германия, или косвено през някаква друга страна, която се намира с нея или с Австро-Унгария в митнически съюз, или които Германия признава за свои собствени колонии, задгранични поселения и области, които се намират под неин контрол, или страните, които се намират с тях в митнически съюз.

Германия няма да има никакви претенции към тези облекчения, които Украинска Народна Република признава на някаква друга страна, която се състои с нея в митнически съюз и пряко граничи с нея, или косвено през друга страна, която се намира с нея в митнически съюз, или които тя признава за колонии, задгранични поселения и области, които се намират под контрола на една от страните, които се намират с тях в митнически съюз.

В.

            В стопанските отношения между обхванатите в договора митнически зони на двете държави, Украинска Народна Република, от една страна, и Австрийско-Унгарска Монархия, от друга страна, Украинска Народна Република няма да има никакви претенции към тези облекчения, които Австро-Унгария признава на Германия или на всяка друга страна, която състои с нея в митнически съюз и пряко граничи с Австро-Унгария или косвено през друга страна, която се намира с нея или с Германия в митнически съюз. Колониите, задграничните поселения и областите, които се намират под контрол, от тази гледна точка, са наравно с родния край.

Австро-Унгария няма да има никакви претенции към тези облекчения, които Украинска Народна Република признава на някаква друга страна, която състои с нея в митнически съюз и пряко граничи с Украйна или косвено през друга страна, която се намира с нея в митнически съюз, или които тя признава за колонии, задгранични поселения и които се намират под контрола на области на тези страни, които се намират с нея в митнически съюз.

V.

А.

Поради това, че в неутралните държави се намират стоки, които произхождат от Украйна или Германия, и за които има забрана за пряк или косвен износ в области на другата страна, сключваща договор, то такива ограничения за свободно опериране трябва да бъдат приети със съгласие на страните, сключващи договора. Затова двете страни, сключили договора, се задължават незабавно да уведомят правителствата на неутралните държави за приемането на по-горе упоменатите ограничения за свободно опериране.

В.

Когато в неутралните държави се намират стоки, които произхождат от Украйна или Австро-Унгария, и за които има забрана за пряк или косвен износ в области на другата страна, сключваща договор, то такива ограничения за свободно опериране трябва да бъдат приети със съгласие на страните, сключили договора. Затова двете страни, сключили договора, се задължават незабавно да уведомят правителствата на неутралните държави за приемането на по-горе упоменатите ограничения за свободно опериране.


Член VIII.


 Привличането на публични и частни правни отношения, размяната на военнопленници и цивилни интернирани граждани, амнистията, също така и положението с търговските кораби, които са попаднали под властта на противника, се уреждат с Украинска Народна Република чрез отделни договори, които представляват по същество съставна част от настоящия мирен договор и, по възможност, едновременно с него влизат в сила.


Член IX.


Условията, приети в този мирен договора, създават неразделна цялост.


Член X.


 При тълкуването на този договор за отношенията между Украйна и Германия като меродавен е украинскяти и немският текст, за отношенията между Украйна и Австро-Унгария  - украинският, немският и унгарският текст, за отношенията между Украйна и България - украинският и българският текст, а за отношенията между Украйна и Турция - украинският и турският текст.


Заключителни разпоредби


Настоящият мирен договор подлежи на ратифициране. Ратификационните сертификати трябва да бъдат разменени възможно най-скоро във Виена.

Мирният договор влиза в сила след неговата ратификация, доколкото в него не е постановено друго.

 В потвърждение на горното упълномощените лица подписаха този договор, и положиха своите печати.


Удостоверено в пет оригинала в Брест-Литовски, 9 февруари 1918 г.


(L. S.)

R.v.Kuhlmann.

Als Vertreter der Dautschen

Obersten Heeresleitung:

Hoffmann

Generalmajor und Chef des

Generalstabes des Oberbefehlshabers Ost.

Czernin.

Dr. V. Radoslavoff.               Al. Ssewrjuk.

A. Toscheff.                           Mykola Ljubynsjkyj.

Iv. Stoyanovitch.                   M. Lewitsjkyj.

Oberst P. Gantchew.

Dr. Anastassoff.

Talaat.

I. Hakky.

Ahmed Nessimi.

A. Izzet.

(L. S.)


Забележка

към чл. VII на Мирния договор  от  9 февруари 1918 г.


Достига се до споразумение за това, че съдържащото се в абзац 2 на т.III. на по-горе посочения член право на изповядване на отделни (в т.ІІ подточки А, Б, В, Д  представени) споразумения, служи независимо на всяка от страните, които са взели участие в тези отделни споразумения.

По тази причина в този абзац вместо „всяка от страните, сключили договора” трябва да бъде: „всяка от петте части, сключили договор”.


Брест-Литовски, 9 февруари 1918 г.


Al. Ssewrjuk.              Czernin.

R.v.Kuhlmann.           Talaat.

Dr. V. Radoslavoff.               .




Затова Хетманът на цяла Украйна реши:

Представения по-горе Мирен договор да се утвърди, ратифицира и да се изпълнява твърдо и неотклонно сега и за всички следващи времена,  а на Съвета на Министрите на Украинска Държава се възлага да извърши размяна на ратифицираните актове на уговореното в договора място.


Утвърдено:  12 юни 1918 година в Киев.

Хетман на цяла Украйна:  (подпис)  Павло Скоропадский     

 (печат)

Ръкописно: Подпечатал с печат Министър на външните работи Дмитро Дорошенко


Превод от украински език