22 август 2014

Лъчезар Тошев: Трябва да знаем за престъпленията на тоталитарните режими в Европа


 БНР, Програма "Хоризонт",

 22 август 2014г.

 

Лъчезар Тошев: Трябва да знаем за престъпленията на тоталитарните режими в Европа

22.08.2014г.

23-ти август е обявен за европейски Ден на паметта – ден, в който се почитат жертвите на престъпленията на национал-социалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими.
В Парламентарната асамблея на Съвета на Европа/ПАСЕ/ и в няколко български парламента Лъчезар Тошев, сега почетен члена на ПАСЕ, работеше за приемането на решение аз отбелязване на този ден и от страна на България.
В предаването „Преди всички“ той заяви, че денят е важен, защото се почитат жертвите на режимите в цяла Европа, а не само у нас: Ако ние не знаем достатъчно за престъпленията в другите страни или гражданите на Европа не знаят за престъпленията, извършени у нас, ние трябва да направим нужното тази история да стане известна. Трябва да познаваме това, което се е случило на територията на Европа и заедно да почитаме паметта на жертвите на комунистическите режими.
Датата е избрана, защото на 23-ти август 1939-та година е сключен пакта Молотов - Рибентроп за ненападение между Германия и Съветския съюз.

Цялото интервю с Лъчезар Тошев можете да чуете в звуковия файл.

Линк:

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


РЕШЕНИЕ 

ОТНОСНО ПОДКРЕПА НА ЕВРОПЕЙСКИ АКТОВЕ ЗА
ОСЪЖДАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ И
НАЦИОНАЛСОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ РЕЖИМИ

Прието на 19.11.2009г.- Обн. ДВ, бр.94/ 27 ноември 2009г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал.1 от , Конституцията на Република България

Като се позовава на своето Решение от 18 септември 2008 г. за подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото, 

както и на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен

РЕШИ: 

1.Подкрепя приетата на 25 януари 2006 г. от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа резолюция 1481/2006 за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.

2.Подкрепя Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. „Европейската съвест и тоталитаризма.

3.Подкрепя Резолюцията на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. „Ново обединение на разделена Европа".

4. Обявява 23 август за Ден на памет за престъпленията на
националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими.


Решението е прието от 41-ото Народно събрание на
19 ноември 2009 г. и е подпечатано с официалния печат на
Народното събрание.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ :(п) Цецка Цачева




Подписването на Пакта "Молотов -Рибентроп" в присъствието на Сталин


Тайният протокол към Пакта "Молотов-Рибентроп"



















 
Молотов посреща Рибентроп в Кремъл


 
Сталин лично посреща Рибентроп




Документ : Докладна на Лаврентий Берия от 5 март 1940г. за унищожаването на пленените полски офицери и положителната резолюция на Сталин и членовете на Полит-Бюро на КПСС.







Решението на Политбюро на КПСС от 6 март 1940г.за избиването на полските офицери.




Документ : Даклада на френския посланик в София от 1938г. Анри Ристелюбер, за прозрението на Георги Кьосеиванов





Превод : Телеграма N° 34, 16 декември 1938г.

Г-н Ристелюбер, 
Пълномощен министър на Франция в София,
до Г-н Жорж Боне, Министър на Външните работи
София, 16 декември 1938г.

По време на неотдавнашен разговор, председателят на Съвета (на Министерския съвет – б.м. Л.Т.) ми сподели за силното удовлетворение, което изпитва следствие на неотдавнашната френско-германска декларация. Тя за него не е била изненада. Още от посещението му в София, преди около две години, г-н Нойрат му е изразил голямото желание на неговото правителство да постигне споразумение с Франция, тъй като двете държави вече не ги разделя никакъв спор. Той дори е изразил огорчението си от липсата на готовност на Париж да отговори на неговите предложения.Що се отнася до Германия, въпреки че желанието й за разширяване на изток бе очевидно, може би се лъжем, определяйки югоизточна Европа като първата й цел. Според него Полша е най-заплашена. Също така полско-съветското сближаване е израз на тази опасност. Взаимната дълбока омраза между двата славянски народа, предопределяше това разбирателство да бъде краткотрайно и престорено. Напротив, г-н Кьосеиванов не изключва, особено в случай, че Коминтерна би се съгласил да смекчи пропагандата си, възможността за сближаване между СССР и Райха. Това винаги е била мечтата на част от германския щаб. В този случай, четвъртото разделяне на Полша би позволило на Германия да продължи своя силен поход на изток.

RISTELHUEBER

По този повод, бившият френски премиер – социалиста Леон Блум (първият премиер –социалист във Франция) по-късно пише в неговия вестник „Ле Попюлер” (вж. Стефан Танев „Отворени писма”, София, 1994 г., стр. 208 -209):
„Когато ние във Франция всички залагахме на картата на Москва, намери се само един човек с безподобно прозрение, който видя самата истина и ни я каза. И това не е някой французин, а българският Министър-председател Георги Кьосеиванов. Отвори ни очите, за да ни покаже много време преди войната и удара, че Берлин ще се споразумее с Москва. Рядко у някого такова политическо прозрение, обаче ние не му повярвахме.”

 (цитат по книгата на Ирина Недева „Мисия Париж – разговори с Евгений Силянов”, София, 2007 г., стр. 203)

Дали историята на Европа щеше да е друга, ако бяха повярвали на Кьосеиванов през 1938-ма?

В България от май 1939г. започват да се получават сведения за опитите на СССР да се сближи с Германия. При това съветските дипломати опипват почвата чрез българския Пълномощен министър в Берлин Първан Драганов.


 Кратка хроника  :

На 6 май 1939г. Първан Драганов изпраща кратка телеграма изх.№ 60 (заведена в МвнР на 7 май 1939г.-вх.№ 403) която гласи : “Има признаци, че от тук се правят опити, за подобряване на отношенията със СССР, които има изгледи да сполучат! Драганов”.

На 14 юни 1939г.Драганов изпраща поверително донесение до д-р Георги Кьосеиванов № 73 заведено на 17 юни в МвнР с вх.№ 551 със следния текст :

“Г-н Министър-Председателю,

Днес ме посети Съветският шарже д'афер г-н Астахов, който остана на разговор с мен почти два часа. 
Моето впечатление от дългия разговор с г.Астахов се състои в следното :

Съветска Русия се намира в колебание по кой път да тръгне, затова и изкуствено забавя преговорите с Англия. 

Русия би желала да не поема никакъв ангажимент към Англия и да не бъде увлечена в конфликта, който би се разиграл в Европа, но се страхува от намеренията на Германия.
Ако Русия получи уверения от Берлин, че Германия няма намерение в случай на война да я напада, Русия няма да сключи споразумение с Англия и би пазила неутралитет.

Нещо повече, Русия би била готова да се споразумее с Германия, тъй като няма агресивни намерения спрямо нея и различието на комунистическия от националсоциалистическия мироглед не е пречка за една такова споразумение.Германците,обаче до сега не са направили предложение, а само намеци, че биха били готови, да се споразумеят с Русия. 

Напоследък и пресата и националсоциалистическите водачи са много въздържани по отношение на Русия, което би било един добър презнак;търговските преговори, които се водили в Москва с Германия, отивали също добре.

Неговото впечатление било, че и немският народ щял да посрещне със симпатия едно споразумение с Русия. Рапалското споразумение не е денонсирано, но неизвестността на германските далечни политически цели създават опасения в Москва.

Едно споразумение с Англия, гаратира границите на Румъния, а Русия не е признала присъединението на Бесарабия към Румъния, нито се е отказала от правата си над нея.

Едно споразумение между Германия и Русия би било от полза и за България, която лесно би получила своята част от Добруджа, а също и изхода на Бяло море.
Русия толерира днешното положение на Балтийско море, т.е. търпи съществуването на Летония, Естония и Финландия, но се опасява, че Германия може да заеме тези страни.
Германия не е изяснила до сега своите политически цели.
Хитлер не е коригирал идеите си по отношение на Русия в новите издания на “Майн Кампф”, което създава опасения за германска агресивност спрямо Русия.
Тези опасения са само, които карат Русия да търси сближение с Англия, с цел да се избегне войната.
Но кога войната ще бъде по-малко вероятна?
Ако се сключи споразумение с Англия , или ако се отхвърли или ако се протакат преговорите? Върху този въпрос, който г-н Астахов си постави, не можа сам да отговори, но като че ли при коментирането му беше наклонен да вярва, че ако се сключи споразумението между Англия и Русия, Германия ще предизвика в скоро време войната, а войната може да бъде предизвикана и от поляците, които уверени в подкрепата на Англия Франция и Русия ще станат непредпазливи.
Русия като че ли търси да възприеме такова поведение, което ще направи войната сега невъзможна или най- малкото, ще я отложи, за едно по-далечно бъдеще.

Моля приемете Г-н Министър-Председателю, уверенения в отличното ми към вас уважение!
П.Драганов”

По-късно Драганов отново се върща към темата. На 22 август 1939г. Драганов изпраща поверителен доклад заведен в МвнР на 26 август 1939 г. с № 765-а.

В него има пасаж за разговор с г-н Вьорман - Държавен под-секретар на германското МВнР – от 21 август. В него Драганов информира ,че България ще иска да запази неутралитет, който разбира се ще бъде приятелски към Германия.

”Дали Турция и Румъния ще счетат един такъв неутралитет за неутралитет е въпрос.”- пише Драганов.

След това в същия доклад следва един много интересен пасаж :

“Г-н Вьорман, завършвайки разговора ми благодари за съобщението , което му бях направил към средата на юни за разговора ми с руския шарже д'афер Астахов /върху разговора съм донесъл с № 73 от 14 юни/. 

Направи ми впечатление, че г-н Вьорман ми благодари още веднъж за един разговор, който съм имал с него преди два месеци, но не можах да си го обясня защо.

Обяснението обаче, дойде същия ден вечерта, когато немското радио предаде съобщението за заминаването на фон Рибентроп за Москва за да сключи пакт за ненападение с Русия. По отношение на Русия г-н Вьорман каза, че отиват добре, че са приключени щастливо търговските преговори и че е заминала делегация на изложбата в Москва, която е била добре приета!”


Книгата на българския комунист Александър Ликов под псевдонима Габриел Лесли, издадена в Женева през 1938г. в която се агитира за съюз на националсоциалисти и комунисти
На 23 август 1939 г. целият свят разбира с изумление за съюза на Хитлер и Сталин.

Седмица по-късно започва Втората световна война.

На 1 септември 1939 г. германската армия напада Полша.

На 3 септември 1939г. Франция и Великобритания обявяват война на Германия. 

На 15 септември 1939г. Правителството на Георги Кьосеиванов приема декларация с която България обявява своя неутралитет.

На 16 септември 1939г. Молотов официално поздравява Германия за навлизането й в Полша.

На 17 септември 1939г. В 4 часа сутринта Червената армия напада Полша в гръб под претекст, че "защитава населението и “.

Ето текста на нотата с която става това :

НОТА ПРАВИТЕЛЬСТВА СССР, ВРУЧЕННАЯ ПОСЛУ ПОЛЬШИ В СССР В. ГЖИБОВСКОМУ 17 сентября 1939 г.

Господин Посол!
Польско-германская война выявила внутреннюю несостоятельность польского государства.
В течение десяти дней военных операций Польша потеряла все свои промышленные районы и культурные центры.
Варшава, как столица Польши, не существует больше.
Польское правительство распалось и не проявляет признаков жизни.
Это значит, что польское государство и его правительство фактически перестали существовать.
Тем самым прекратили свое действие договоры, заключенные между СССР и Польшей. Предоставленная самой себе и оставленная без руководства, Польша превратилась в удобное поле для всяких случайностей и неожиданностей, могущих создать угрозу для СССР. Поэтому, будучи доселе нейтральным, Советское правительство не может больше нейтрально относиться к этим фактам.
Советское правительство не может также безразлично относиться к тому, чтобы единокровные украинцы и белорусы, проживающие на территории Польши, брошенные на произвол судьбы, оставались беззащитными.
Ввиду такой обстановки Советское правительство отдало распоряжение Главному командованию Красной Армии дать приказ войскам перейти границу и взять под свою защиту жизнь и имущество населения Западной Украины и Западной Белоруссии.
Одновременно Советское правительство намерено принять все меры к тому, чтобы вызволить польский народ из злополучной войны, куда он был ввергнут его неразумными руководителями, и дать ему возможность зажить мирной жизнью.
Примите, Господин Посол, уверения в совершенном к Вам почтении.
Народный Комиссар Иностранных Дел СССР
В. Молотов

На 18 септември Вермахтът и Червената армия правят общ празничен парад в Брест-Литовск.

Подписано е съветско-германско споразумение за делба на Полша и е приета  декларация - "в полза на мира".

"Правителството на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави, вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга. 

Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел колкото е възможно по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната."


На 28 септември 1939г. е подписан Договорът за приятелство и за границите между СССР и Германия.

 
На 29 септември 1939 г. е подписан германо-съветският протокол за подялбата на Полша!
Четвъртата подялба! 

На същата дата се приема и обща германо-съветска декларация в подкрепа на мира!

Прозрението на Кьосеиванов се е сбъднало!

Първата непосредствена цел на съюза на Хитлер и Сталин е четвъртата подялба на Полша.

Но двамата диктатори не спират до тук!

На 30 ноември 1939г. Червената армия напада Финландия и до 12 март 1940г. води т.нар. "Финландска война".

СССР е изключен от Обществото на народите. 
Германия го напуска сама преди това.

На 9 април 1940г. Германия напада Дания и Норвегия.
На 9 май 1940г. Германия напада Белгия, Холандия и Люксембург.
На 17 май 1940г. Германия напада  Франция, която е победена и на 22 юни 1940г. подписва Компиенското примирие.

На 14 юни 1940 г. СССР започва превземането на трите прибалтийски държави чрез изпратените за целта съветски емисари.

На 17 юни 1940г. Червената армия нахлува в прибалтийските държави и ги окупира.

На 28 юни 1940г. Румъния "отстъпва" Бесарабия и Северна Буковина на СССР.

На 27 септември 1940г. е сключен Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония.

На 22 октомври 1940г. България отклонява поканата да се присъедини към Тристранния пакт.

На 12 ноември Молотов отива в Берлин с цел преговори за влизане на СССР в Тристранния пакт. Не се споразумава с Хитлер, поради настояването от страна на СССр да получи България в своята зона на влияние.

На 17 ноември 1940 г. – повторен отказ на България да се присъедини към Тристранния пакт.

На 20 ноември 1940г. Унгария се присъединява към Тристранния пакт.
На 23 ноември 1940г. Румъния се присъединява към Тристранния пакт.

На следващия ден 24 ноември 1940г. Словакия се присъединява към Тристранния пакт.

На 25 ноември 1940г. България отхвърля съветското предложение за "договор за взаимопомощ", което предвижда разполагане на съветски военно-морски бази в България.

СССР отново иска териториално разширение в замяна на присъединяване към Тристранния пакт. Едно от условията, които Сталин поставя е България и Дарданелите да бъдат включени в съветската сфера на влияние.

На 17 януари 1941г.съветският посланик в Берлин Александър Скорцев заявява на Рибентроп, че СССР счита България и Дарданелите за съветска зона на сигурност.

На 21 януари 1941 г. в дома на Никола Мушанов лидерите на опозицията Димитър Гичев, Никола Петков, Стоян Костурков, Атанас Буров, Кръстьо Пастухов и други подписват декларация против влизането на България в Тристранния пакт.

На 1 март 1941г. във Виена България се присъединява към Тристранния пакт в условия на започнало навлизане на германските войски в страната. По това време Германия и СССР все още са съюзници!


Документи от европейски институции :

Резолюция
на Парламентарната Асамблея на ОССЕ за Гладомора от 1932-1933 г. в Украйна
Астана, 3 юли 2008г.


1. Като препотвърждава важната роля на ОССЕ за разпространението на човешките права и ценности
2. Припомняйки, че парламентарните институции играят решаваща роля в определяне на хуманитарната политика и законодателство и представляват волята на хората на съответните страни
3. Подчертавайки, че повишаването на информираността на обществото за хуманитарните трагедии в нашата история е средство за възстановяване на достойнството на жертвите, чрез познание за техните страдания и за предотвратяване на подобни трагедии в бъдеще
4. Напомняйки на държавите-членки на ОССЕ за задълженията им ясно и недвусмислено да осъдят тоталитаризма (Копенхагенският документ от 1990 г.)
5. Припомняйки, че управлението на сталинисткия режим в бившия СССР доведе до огромни нарушения на човешките права и лиши от право на живот милиони хора
6. Припомняйки също, че престъпленията на сталинисткия режим са вече разкрити и осъдени и че някои от тях все още изискват национално и международно признаване и недвусмислено осъждане
ПА на ОССЕ:
7. Почита паметта на милионите невинни украинци, загинали по време на Гладомора 1932-1933 г. като резултат от масово гладуване до смърт, предизвикано от жестоки преднамерени действия и политика на тоталитарния сталински режим
8. Приветства признаването на Гладомора в ООН, от Образователната и научна организация на ООН и от националните парламенти на редица от страните- членки на ОССЕ
9.Одобрява съвместната декларация на 31 страни -участнички в ОССЕ по повод 75-ата годишнина от Гладомора от 1932-1933 г. в Украйна, обявена на 15-ата среща на Съвета на Министрите на ОССЕ
10. Подкрепя инициативата на Украйна за разкриване на цялата истина за тази трагедия на украинския народ-в частност чрез повишаване на общественото познание за Гладомора на международно и национално ниво, организирайки възпоменания на Гладомора, както и академични, експертни и граждански събития, имащи за цел да се дискутира този въпрос.
11. Поканва депутатите от страните, членуващи в ОССЕ, да участват в събитията, посветени на възпоменанието на 75-ата годишнина от Гладомора 1932-1933г. в Украйна



ПАРЛАМЕНТАРНА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА

РЕЗОЛЮЦИЯ 1723/2010
(приета на 28април 2010г.)

ВЪЗПОМЕНАНИЕ НА ЖЕРТВИТЕ НА ГОЛЕМИЯ ГЛАД (ГЛАДОМОР) В БИВШИЯ СССР

  1. Парламентарната Асамблея позовавайки се на Резолюция 1496/2006 за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими, в която категорично се осъди масовото нарушаване на човешките права извършено от тоталитарните комунистически режими и се изрази съчувствие, разбиране и признание към жертвите на тези престъпления. Тя също заяви че познаването на историята е едно от предварителните условия за недопускане на подобни престъпления в бъдеще.
  2. Тоталитарният сталинистки режим в бившия Съветски съюз доведе до ужасяващи нарушения на човешките права, които лишиха милиони хора от тяхното право на живот.
  3. Една от най-трагичните страници в историята на народите от бившия Съветски съюз е масовият глад в зърнопроизводителни зони на страната, която започва в края на 1920-те години и достига своята кулминация 1932-3г.
  4. Милиони невинни хора в Беларус, Казахстан, Молдова, Русия и Украйна, които са били част от Съветския съюз, са загубили своя живот като резултат от масова гладна смърт, предизвикана от жестоките умишлени действия и политика на съветския режим.
  5. В Украйна, която е пострадала най-много, особено засегнато от Големия Глад е било селячеството и милиони отделни фермери и членовете на техните семейства са загинали от глад последван от насилствена колективизация, забрана за напускане на засегнатите зони и конфискация на зърното и друга храна. Тези трагични събития се отнасят до Гладомора (политически мотивирано гладуване до смърт) и са признати със закон в Украйна за акт на геноцид срещу украинския народ.
  6. В Казахстан също милиони хора стават жертви на масовото гладуване и делът на загиналите спрямо цялото население е най-висок в Съветския съюз. Традиционно номади, животновъдите казахи са били принудени да се заселят и били лишени от добитък. Големият Глад се помни като най-голямата трагедия на казахския народ.
  7. В зърнопроизводителните зони на Русия ( Средното и Долното Поволжие, Северен Кавказ , Централния чернозем, Южен Урал, Западен Сибир и някои други региони), гладът причинен от „колективизацията”и отнемането на собствеността на частните фермери е отнело милиони животи в селските и градските райони. Според точните данни е оценено, че населението на Русия е понесло най-висока смъртност като резултат от съветската аграрна политика.
  8. Стотици хиляди фермери умират и в Беларус и Република Молдова.
  9. Въпреки, че тези събития са имали своята специфика в отделните региони, резултатите са били еднакви навсякъде: Милиони човешки животи са били безмилостно жертвани в изпълнение на политиките и плановете на сталинисткия режим.
  10. Асамблеята почита паметта на всички онези които са загинали в това безпрецедентно човешко бедствие и ги признава като жертви на жестоките престъпления на съветския режим срещу неговия народ.
  11. Тя остро осъжда жестоките политики изпълнявани от сталинисткия режим, довели до смъртта на милиони невинни хора, като престъпления срещу човечеството. Тя категорично отхвърля всички опити да бъдат оправдани тези смъртоносни политики независимо с какви мотиви и припомня, че правото на живот е неотменимо.
  12. Тя приветства усилията насочени към разкриване на историческата истина и повишаване на информираността на обществото за тези трагични събития в миналото. Такива усилия трябва да целят обединяване, а не разделение на хората.
  13. Асамблеята приветства извършеното в Беларус, Казахстан, Република Молдова, Русия и особено в Украйна с цел улесняване на достъпа до архивите и призовава компетентните власти на тези страни да разсекретят архивите си и да улеснят достъпа до тях на всички изследователи включително от други страни.
  14. Освен това тя призовава другите страни-членки на Съвета на Европа да направят националните си архиви открити и достъпни.
  15. Асамблеята призовава историците от страните на бившия Съветски съюз пострадали от Големия глад, както и историците от други страни, да провеждат съвместни независими изследователски програми с цел да бъде установена пълната, безпристрастна и неполитизирана истина за тази човешка трагедия и тя да бъде направена обществено достояние.
  16. Тя настоява политиците от всички страни на Съвета на Европа да се въздържат от всеки опит за политическо влияние върху историците и предрешаване на изхода от независимото научно изследване.
  17. Тя приветства решението на украинските власти да определят национален ден за възпоменание на жертвите на Големия Глад (Гладомор)в Украйна и окуражава властите в другите пострадали страни да направят същото по отношение на техните жертви.
  18. Тя допълнително окуражава властите на всички тези страни да се споразумеят за участие в общи мероприятия за възпоменание на жертвите от Големия Глад без значение на тяхната националност.

Мемориала "Глория виктис" в Чьомьор - Будапеща

Лагерът"Белене" на о.Персин - II обект, худ. Крум Хорозов - един от лагеристите



Прага, 1968г.

Бунтът на студентите в Пекин, 1989г. площад Тянънмън

Мемориалът "Жертви на комунизма" във Вашингтон е копие на фигурата от папиемаше направено от китайските студенти на пл.Тянанмън през 1989г.


Кръстът над лагера "Слънчев бряг" до гр.Ловеч




Резолюция 1481 (2006)
на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа
Приета на 25.01.2006г.


НЕОБХОДИМОСТ ОТ МЕЖДУНАРОДНО ОСЪЖДАНЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ТОТАЛИТАРНИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМИ
  1. Парламентарната асамблея се позовава на резолюцията си 1096 (1996) за мерките за разграждане на наследството на бившите комунистически тоталитарни системи.
  2. Тоталитарните комунистически режими, които управляваха в Централна и Източна Европа през последното столетие, и които все още са на власт в няколко страни по света, са се характеризирали, без изключение, с тежки нарушения на човешките права. Нарушенията са варирали в зависимост от културата, страната и историческия период и са включвали индивидуални и колективни убийства и екзекуции, смърт в концентрационни лагери, умиране от глад, депортации, изтезания, робски труд и други форми на масов физически терор, преследвания на етническа и религиозна основа, нарушения на свободата на съвестта, мисълта и изразяването, на свободата на пресата, а също липса на политически плурализъм.
  3. Престъпленията са били оправдавани в името на теорията на класовата борба и принципа на диктатурата на пролетариата. Интерпретацията на тези два принципа е узаконявала “елиминирането” на хора, които са били смятани за вредни за построяването на ново общество и, като такива, за врагове на тоталитарните комунистически режими. Огромен брой от жертвите във всяка страна са били самите нейни граждани. Такъв е бил случаят специално с народите от бившия Съветски съюз, които далеч превишават другите народи по брой на жертвите.
  4. Асамблеята признава, че въпреки престъпленията на тоталитарните комунистически режими, някои европейски комунистически партии са допринесли за постигане на демокрация.
    5. Падането на тоталитарните комунистически режими в Централна и Източна Европа не е било последвано във всички случаи от международно разследване на извършените от тях престъпления. Освен това извършителите на тези престъпления не са били дадени под съд от международната общност, какъвто беше случаят с ужасните престъпления, извършени от националсоциализма (нацизма).
    6. Вследствие на това познанието на обществото за престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, е много слабо. Комунистическите партии са легални и активни в някои страни, дори в някои случаи не са се дистанцирали от престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими в миналото.
    7. Асамблеята е убедена, че познаването на историята е едно от предварителните условия за избягване на подобни престъпления в бъдеще. Още повече че моралната оценка и осъждането на извършените престъпления играят важна роля за възпитаването на младите поколения. Ясната позиция на международната общност за миналото може да бъде ориентир за бъдещите им действия.
    8. Освен това Асамблеята вярва, че жертвите на престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, които са още живи или семействата им, заслужават съчувствие, разбиране и признание за техните страдания.
    9. Тоталитарни комунистически режими все още са действащи в някои страни по света и престъпления продължават да се извършват. Придържането към национални интереси не трябва да пречи на страните за съответстващо критикуване на сегашните тоталитарни комунистически режими. Асамблеята остро осъжда всички тези нарушения на човешките права.
    10. Дебатите и осъжданията, които досега са ставали на национално равнище в някои страни членки на Съвета на Европа, не могат да освободят международната общност от задължението да заеме ясна позиция за престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими. Тя има морално задължение да направи това незабавно.
    11. Съветът на Европа е подходящо място за такива дебати на международно равнище. Всички бивши европейски комунистически страни, с изключение на Беларус, сега са негови членки и защитата на човешките права и върховенството на закона са основни ценности, зад които той стои.
    12. Ето защо Парламентарната асамблея остро осъжда тежките нарушения на човешките права, извършени от тоталитарните комунистически режими, и изразява съчувствие, разбиране и признание към жертвите на тези режими.
13. Освен това тя призовава всички комунистически и посткомунистически партии в страните членки, които досега не са преоценили историята на комунизма и своето минало, да се дистанцират ясно от престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, и недвусмислено да ги осъдят.
14. Асамблеята вярва, че тази ясна позиция на международната общност ще проправи пътя за по-нататъшно помирение. Освен това тя насърчава историците по света да продължават изследванията,
насочени към обективното установяване на случилото се.
Текст, приет от Асамблеята на 25 януари 2006 (5-о заседание
99-"за", 42-"против" и 12 -"въздържали се".
ВИДЕОЗАПИС НА ДЕБАТИТЕ :
-->
Discussion at PACE about International Condemnation of the Crimes of Communism, January 25th, 2006




Резолюция

на Европейския парламент от 2 април 2009 г.


Европейската съвест и тоталитаризма

Европейският парламент ,
като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека,
като взе предвид Резолюция 260(III)A на Общото събрание на ООН от 9 декември 1948г. за геноцида,
като взе предвид членове 6 и 7 от Договора за Европейския съюз,
като взе предвид Харта на основните права на Европейския съюз,
като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 23 ноември 2008г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право ,
като взе предвид Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 25 януари 2006г. относно необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими,
като взе предвид своята декларация за обявяване на 23 август за Европейски възпоменателен ден за жертвите на сталинизма и нацизма, приета на 23 септември 2008г. ,
като взе своите многобройни резолюции относно демокрацията и зачитането на основните права и свободи, включително резолюцията от 12 май 2005г. относно шестдесетата годишнина от края на Втората световна войн, резолюцията от 23 октомври 2008г. за възпоминание за Гладомора и резолюцията от 15 януари 2009г. за Сребреница ,
като взе предвид комисиите за истина и справедливост, създадени в различни части на света, които са помогнали на хората, живели в условията на редица бивши авторитарни и тоталитарни режими, да преодолеят своите различия и да постигнат помирение,
като взе предвид изявленията на своя председател и на политическите групи, от 4 юли 2006 г. - 70 години след държавния преврат на генерал Франко в Испания,
като взе предвид член103, параграф 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че историците изразяват съгласие, че напълно обективното тълкуване на историческите факти е невъзможно и че не съществуват обективни исторически дискурси; като има предвид, че въпреки това професионалните историци използват научни инструменти за изучаване на миналото и се стараят да бъдат безпристрастни в най-голяма степен;
Б. като има предвид, че нито една политическа организация или политическа партия не разполага с монопол върху тълкуването на историята и че тези организации и партии не могат да претендират за обективност;
В. като има предвид, че официалното политическо тълкуване на историческите факти не следва да бъде налагано посредством взети с мнозинство решения на парламентите; като има предвид, че един парламент не може да законодателства по отношение на миналото;
Г. като има предвид, че основна цел на изграждането на Европейския съюз е гарантирането на зачитането на основните права и на правовата държава в бъдеще и че за постигането на тази цел са предвидени подходящи механизми в членове 6 и 7 от Договора за Европейския съюз;
Д. като има предвид, че грешното тълкуване на историята може да подхранва политики на изключване по този начин да подтикне към омраза и расизъм;
Е. като има предвид, че трябва да бъдат поддържани живи спомените за трагичното минало на Европа, за да бъдат почетени жертвите, да бъдат осъдени извършителите и да бъде подготвена почвата за помирение, основано върху истина и памет;
Ж. като има предвид, че милиони жертви бяха депортирани, хвърлени в затвори, измъчвани и убити от тоталитарните и авторитарните режими през 20 век в Европа; като има предвид, че въпреки това трябва да бъде признато, че Холокостът е единствен по рода си;
З. като има предвид, че нацизмът беше доминиращият исторически опит в Западна Европа, а в страните от Централна и Източна Европа преживяха както нацизма така и комунизма; и като има предвид, че трябва да се насърчава разбиране по отношение на двойното наследство, понесено от диктатурите в тези страни;
И. като има предвид, че от самото си начало европейската интеграция е била отговор на страданията, причинени от две световни войни и от нацистката тирания, която доведе до Холокоста и до експанзията на тоталитарни и недемократични комунистически режими в Централна и Източна Европа, както и начин за преодоляване на дълбоките различия и враждебност в Европа чрез сътрудничество и интеграция и също така за слагане на край на войната и за гарантиране на демокрацията в Европа;
Й. като има предвид, че процесът на европейска интеграция е бил успешен и че е довел до един Европейски съюз, който обхваща държавите от Централна и Източна Европа, които бяха управлявани от комунистически режими от края на Втората световна война до началото на 90-те години и като има предвид, че присъединяването на Гърция, Испания и Португалия, прекарали дълги години под гнета на фашистки режими, спомогна за гарантиране на демокрацията в Южна Европа,
К. като има предвид, че Европа няма да бъде обединена, освен ако не съумее да формира общ поглед върху историята си, не признае нацизма, сталинизма и фашистките и комунистическите режими като общо наследство и не започне честен и обстоен дебат за техните престъпления през миналия век;
Л.като има предвид, че през 2009г. обединена Европа ще отбележи 20-та годишнина от събарянето на комунистическите диктатури в Централна и Източна Европа и падането на Берлинската стена и че това следва да бъде както повод за по-добра осведоменост за миналото и за признаване ролята на демократичните инициативи на гражданите, така и стимул за засилване на усещането за съпричастност и сближаване;
М. като има предвид, че също така е важно да се помнят онези, които са оказали активна съпротива на тоталитарното управление и които следва да останат в съзнанието на европейците като герои на тоталитарната епоха заради тяхната всеотдайност, преданост към идеалите, чест и мъжество;
Н. като има предвид, че от гледна точка на жертвите няма особена разлика кой режим ги е лишил от свобода, ги е изтезавал или убивал, по каквито и да било причини;
1.Изразява почит към всички жертви на тоталитарните и недемократични режими в Европа и отдава уважение на всички, които са водили борба срещу тиранията и подтисничеството;
2.Отново потвърждава своя ангажимент към една мирна и благоденстваща Европа, основана върху ценностите зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и зачитането на правата на човека;
3.Подчертава значението на поддържането на спомените за миналото живи, тъй като не може да има помирение без истина и памет; отново потвърждава своята решителна единна позиция срещу всяка форма на тоталитарно управление, независимо от идеологическия контекст;
4.Припомня, че най-скорошните актове на геноцид и на престъпления срещу човечеството в Европа все още се осъществяваха през юли 1995 г. и че е необходима непрестанна бдителност в борбата срещу недемократичните, ксенофобски, авторитарни и тоталитарни идеи и течения;
5. Подчертава, че за да бъде повишена осведомеността в Европа относно престъпленията, извършени от тоталитарни и недемократични режими, трябва да бъде подпомагано документирането и разказите на очевидци за изпълненото с неволи минало на Европа, тъй като без памет не може да има помирение;
6. Изразява съжаление, че двадесет години след рухването на комунистическите диктатури в Централна и Източна Европа достъпът до документи от личен характер или за целите на научни изследвания е все още необосновано ограничен в някои държави-членки; призовава за полагане на истински усилия във всички държави-членки за отваряне на архивите, включително тези на бившите служби за сигурност, тайната полиция и разузнавателните ведомства, въпреки че трябва да се предприемат мерки, за да се гарантира, че с този процес не се злоупотребява за политически цели;
7.Решително и недвусмислено осъжда всички престъпления срещу човечеството и масовото нарушаване на правата на човека от страна на всички тоталитарни и авторитарни режими; изразява съчувствие, разбиране и признание за техните страдания на жертвите на тези престъпления и на членовете на техните семейства;
8.Заявява, че европейската интеграция като образец за мир и помирение е продукт на доброволния избор на народите на Европа за ангажиране с едно споделено бъдеще и че Европейският съюз носи особена отговорност за насърчаването и съхраняването на демокрацията, на зачитането на правата на човека и на върховенството на закона не само на територията на Европейския съюз, но и извън него;
9.Призовава Комисията и държавите-членки да полагат допълнителни усилия за засилване на преподаването на европейска история и да подчертават историческото достижение на европейската интеграция и резкия контраст между трагичното минало и мирното и демократично обществено устройство в днешния Европейски съюз;
10.Вярва, че правилното съхраняване на историческата памет, всеобхватната оценка на европейската история, както и общоевропейското признаване на всички исторически аспекти на съвременна Европа ще укрепи европейската интеграция;
11.С оглед на това призовава Съвета и Комисията да подпомагат и защитават дейността на неправителствени организации като Мемориал в Руската федерация, която организация е ангажирана активно с проучването и събирането на документи, свързани с престъпленията, извършени през сталинисткият период;
12.Отново изразява своята последователна подкрепа за засилване на международната справедливост;
13.Призовава за създаването на Платформа за европейска памет и съвест, която да предоставя подкрепа за работата в мрежа и сътрудничеството между националните изследователски институти в областта на тоталитарните режими, както и за създаването на пан-европейски документален център или мемориал на жертвите на всички тоталитарни режими;
14.Призовава за засилване на съответните съществуващи финансови инструменти с оглед предоставяне на подкрепа за професионални исторически изследвания на гореспоменатите въпроси;
15.Призовава за обявяване на 23 август за общоевропейски ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, който да бъде отбелязан с достойнство и безпристрастност;
16.Изразява убеждение, че крайната цел на разкриването и оценката на престъпленията на комунистическите тоталитарни режими е помирение, което може да се постигне с поемане на отговорност, молба за прошка и насърчаване на морално възраждане;
17.Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, парламентите на държавите-членки, правителствата и парламентите на държавите-кандидатки за членство, правителствата и парламентите на държавите, асоциирани с Европейския съюз, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки на Съвета на Европа.
Резолюцията е приета с 553 гласа –„за”, 44 гласа –„против” и 33 гласа-




РЕЗОЛЮЦИЯ 1096 (1996)
на ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ на СЪВЕТА НА ЕВРОПА 
за мерките за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи
1. Наследството на бившите комунистически тоталитарни системи не е лесно за манипулиране. На институционално ниво това наследство включва (прекалена)централизация, милитаризация на гражданските институции, бюрокрация, монополизация и свръх регулиране; на ниво общество то достига от колективизъм и конформизъм до сляпо подчинение и други модели на тоталитарно мислене. Установяването отново на гражданска, либерална държава под върховенството на закона върху тази основа е трудно - затова старите структури и модели на мислене трябва да бъдат разрушени и превъзмогнати.
2. Целите на този преходен период са ясни: да се създадат плуралистични демокрации основани на върховенството на закона и уважение на правата на човека и разнообразие. Принципите на субсидиарността, свободата на избор, равни възможности, икономически плурализъм и прозрачност на процеса на вземане на решения, всички те имат роля в този процес. Разделението на властите, свободата на средствата за масова информация, защитата на частната собственост и развитието на гражданското общество са някои от средствата, които биха могли да се използват за постигане на тези цели, каквито средства са и децентрализацията, демилитаризацията, демонополизацията и премахването на бюрокрацията.
3. Опасностите от провал на процеса на преход са многобройни. В най-добрия случай, ще властва олигархия вместо демокрация, корупция вместо върховенството на закона и организираната престъпност вместо правата на човека. В най-лошия случай, резултатът може да бъде "нежна реставрация" на тоталитарния режим, ако не и насилствено сваляне от власт на младата демокрация. В този най-лош случай, новият недемократичен режим на една по-голяма страна може да представлява и международна опасност за своите по-слаби съседи. Ключът към мирно съвместно съществуване и успешен процес на преход е в намирането на тънкото равновесие в осигуряването на справедливост, без да се търси отмъщение.
4. Следователно една демократична държава основана на върховенството на закона, когато разрушава наследството на бившите комунистически тоталитарни системи, трябва да прилага процедурните средства на такава държава. Тя не може да прилага никакви други средства, тъй като тогава тя няма да се различава от тоталитарния режим, който трябва да бъде разрушен. Демократичната държава основана на върховенството на закона разполага с достатъчно средства, за да гарантира задоволяването на каузата на справедливостта и наказване на виновните - тя не може и не трябва, обаче да обслужва желанието за отмъщение вместо справедливостта. Вместо това тя трябва да уважава правата на човека и основните свободи, като правото на справедлив процес и правото да бъдеш изслушан и тя трябва да ги прилага дори към онези хора, които, когато са били на власт, самите те не са ги прилагали. Държавата основана на върховенството на закона може също така да се защити срещу възраждането на комунистическата тоталитарна заплаха, тъй като тя разполага с достатъчно средства, които не противоречат на правата на човека и на върховенството на закона и са основани на използването на наказателно съдопроизводство и административни мерки.
5. Асамблеята препоръчва на страните-членки да разрушат наследството на бившите комунистически тоталитарни режими като преструктурират старите правни и институционални системи, процес, който трябва да се основава на принципите на:
I. демилитаризация, за да се гарантира премахването на милитаризацията на по принцип граждански институции, като съществуването на военизирана затворническа администрация или войски на министерството на вътрешните работи, което е типично за комунистическите тоталитарни системи;
II. децентрализация, особено на местно и регионално ниво и вътре в  държавните институции;
III. демонополизация и приватизация, които са от централно значение за изграждането на някакъв тип пазарна икономика и плуралистично общество;
IV. премахване на бюрокрацията, което би следвало да намали комунистическо-тоталитарното свръх регулиране и да прехвърли властта от бюрократите обратно на гражданите.
6. Този процес трябва да включва трансформация на манталитета (трансформация на сърцата и умовете), чиято главна цел трябва да бъде елиминирането на страха от поемане на отговорност и да елиминира също така неуважението към различието, екстремния национализъм, нетърпимостта, расизма и ксенофобията, които са част от наследството на старите режими. Всички те трябва да бъдат заменени от демократични ценности като търпимост, уважение към различието, субсидиарност и отговорност за собствените действия.
7. Асамблеята също така препоръчва криминалните действия извършени от лица през време на комунистическо-тоталитарния режим да бъдат преследвани и наказани по стандартния наказателен кодекс. Ако наказателният кодекс предвижда статут на ограничения за някои престъпления, той може да бъде разширен, тъй като това е само процедурен въпрос, а не съществен такъв. Приемането и прилагането на наказателни закони с обратна сила, обаче не се позволява. От друга страна е позволено съденето и наказването на лице за действие или бездействие, които по време на извършването им не са представлявали криминално престъпление съгласно националното законодателство, но които се смятат за такива съгласно общите принципи на правото признати от цивилизованите държави. Освен това, когато дадено лице явно е действало в нарушение на правата на човека, твърдението, че е действало в изпълнение на заповеди, не изключва нито незаконността, нито персоналната вина.
8. Асамблеята препоръчва преследването на личните престъпления да става заедно с реабилитацията на хора осъдени за "престъпления", които в едно цивилизовано общество не представляват криминални деяния и на тези, които са осъдени несправедливо. На тези жертви на тоталитарното правосъдие също така следва да се присъждат материални компенсации, които не бива да бъдат (много) по-ниски от компенсациите присъждани на несправедливо осъдените за престъпления по стандартния действащ наказателен кодекс.
9. Асамблеята приветства отварянето на архивите на секретните служби за публична проверка в някои бивши комунистически тоталитарни страни. Тя съветва всички страни, за които става дума, да дадат възможност на засегнатите лица да проверяват, при молба от тяхна страна, досиетата, които бившите секретни служби са водили за тях.
10. Освен това, Асамблеята съветва собствеността, включително и тази на църквите, която е била незаконно или несправедливо заграбена от държавата, национализирана, конфискувана или по друг начин експроприирана по време на властта на комунистическо-тоталитарните системи да бъде по принцип реституирана на своите първоначаЯни: собственици изцяло, ако е възможно, без да се нарушават правата на настоящите собственици, които добросъвестно са придобили собствеността и без да се вреди на напредъка на демократичните реформи. В случаи, когато това не е възможно, следва да се даде само парична компенсация, Искове и спорове свързани с отделни случаи на реституция на собственост следва да се решават от съда.
11. Що се отнася до третирането на лица, които не са извършили никакви престъпления, които могат да бъдат преследвани в съответствие с параграф 7, но които въпреки това са били на високи постове при бившите тоталитарни комунистически режими и са ги подкрепяли, Асамблеята отбелязва, че някои страни намериха за необходимо да въведат административни мерки, като лустрационни или декомунизационни закони. Целта на тези мерки е да бъдат изключени лицата от изпълняване на управленска власт, ако не може да им се има доверие, че ще я изпълняват в съответствие с демократичните принципи, тъй като не са показали никаква ангажираност или вяра в тях в миналото и нямат интерес или мотивация да направят преход към тях сега.
12. Асамблеята подчертава, че по принцип тези мерки могат да бъдат в съответствие с демократичната държава под върховенството на закона, ако бъдат спазени няколко критерия. Първо, вината, като лична такава, а не колективна, трябва да бъде доказана във всеки отделен случай - това подчертава нуждата от индивидуално, а не колективно прилагане на лустрационните закони. Второ, правото на защита, презумпцията за невинност до доказване на противното и правото на обжалване пред съда трябва да бъдат гарантирани. Отмъщението никога не може да бъде цел на подобни мерки, нито пък трябва да се позволи политическа или социална злоупотреба с процеса на лустрация. Целта на лустрацията не е да се наказват хора, които се смятат за виновни - това е задача на прокурорите, които използват наказателното право -а да се защити новосъздадената демокрация.
13. Следователно Асамблеята предлага да се гарантира, че лустрационните закони и подобни административни мерки отговарят на изискванията за държава основана на върховенството на закона и са насочени срещу заплахите към основните права на човека и процеса на демократизация. Моля вижте "Насоки за гарантиране, че лустрационните закони и подобни административни мерки отговарят на изискванията за държава основана на върховенството на закона" като референтен текст.
14. Освен това Асамблеята препоръчва служителите уволнени от своите длъжности въз основа на лустрационни закони по принцип да не губят своите преди получени финансови права. В изключителни случаи, когато управляващия елит на бившия режим си е отпуснал пенсионни права по-високи от тези на обикновеното население, те следва да бъдат намалени до обикновеното ниво.
15. Асамблеята препоръчва властите във въпросните страни да проверят дали техните закони, разпоредби и процедури отговарят на принципите съдържащи се в тази резолюция и да ги коригират, ако е необходимо. Това ще помогне за избягване на внасянето на жалби по тези процедури в контролните механизми на Съвета на Европа по Европейската конвенция за правата на човека, мониторинговата процедура на Комитета на министрите или на мониторинговата процедура на Асамблеята по Заповед № 508 (1995 г.) за изпълняване на задълженията и ангажиментите от страна на страните-членки.
16. И накрая, най-добрата гаранция за разрушаването на бившите комунистически тоталитарни системи са задълбочените политически, правни и икономически реформи в съответните страни, водещи до създаването на действителен демократичен манталитет и политическа култура. Затова Асамблеята приканва всички утвърдени демокрации да предоставят своята помощ и съдействие на новосъздаващите се демокрации в Европа, особено що се отнася до подкрепа за развитието на гражданското общество.


РЕЗОЛЮЦИЯ
НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА СИГУРНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЕВРОПА
3 ЮЛИ 2009г. ВИЛНЮС


ЗА НОВО ОБЕДИНЯВАНЕТО НА РАЗЕДИНЕНА ЕВРОПА:
УКРЕПВАНЕ НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ СВОБОДИ В РЕГИОНА НА ОССЕ ПРЕЗ 21-ВИ ВЕК


  1. Припомняйки Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, Заключителния акт от Хелзинки и Хартата на основните права на Европейския съюз,
  2. Отчитайки развитието на събитията в района на ОССЕ през 20-те години след падането на Берлинската стена и на Желязната завеса,
  3. Отчитайки, че през 20-ти век европейските страни изпитаха два значими тоталитарни режими – нацистки и сталинистки, които донесоха геноцид, нарушения на човешките права и свободи, военни престъпления и престъпления срещу човечеството,
  4. Признавайки неповторимостта на Холокоста, напомняйки на държавите-участнички за последиците от него и за продължаващите актове на антисемитизъм, които се наблюдават във всички 56 държави в региона на ОССЕ, и силно насърчавайки строгото спазване на резолюциите относно антисемитизма, приети единодушно от Парламентарната асамблея на ОССЕ след Годишната сесия в Берлин през 2002 г.,
  5. Напомняйки на държавите-участнички в ОССЕ за поетия от тях ангажимент „да осъждат ясно и недвусмислено тоталитаризма (Документ от Копенхаген, 1990),
  6. Припомняйки, че познаването на историята помага за предотвратяване на повторното проявяване на подобни престъпления в бъдеще, както и че честен и задълбочен диалог по въпросите на историята ще улесни помирение, основано на истината и историческата памет,
  7. Осъзнавайки, че не е възможно преходът от комунистически диктатури към демокрация да се извърши за един ден и че трябва да се отчетат историческите и културните характеристики на съответните страни,
  8. Подчертавайки обаче, че правителствата и всички сектори на обществото са задължени да се стремят неуморно да постигнат една истински демократична система, която да зачита напълно правата на човека, без да изтъква различията в политическата култура и традиции като претекст за неспазване на поетите ангажименти,
  9. Изказвайки съжаление, че в много страни, включително и в страни с дългогодишни демократични традиции, гражданските свободи са застрашени отново, често поради предприети мерки именно срещу т.нар. „нови заплахи”,
  10. Припомняйки, инициативата на Европейския парламент да се обяви 23 август, когато преди 70 години е бил подписан пактът Рибентроп-Молотов, за Европейски ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма, за да се съхрани паметта за жертвите на масовите депортации и избивания на хора,
Парламентарната асамблея на ОССЕ:

  1. Потвърждава единната си позиция против всякави форми на тоталитарно управление, независимо от идеологическите обстоятелства,
  2. Призовава държавите-участнички за зачитат и спазват всички добросъвестно поети ангажименти,
  3. Настоява държавите-участнички:
а. да продължат да изучават и да повишават информираността на обществеността за тоталиталното наследство;
б. да разработват и усъвършенстват, най-вече за по-младите поколения, учебни средства, програми и дейности, свързани с тоталитарната история, човешкото достойнство, човешките права и основни свободи, плурализма, демокрацията и толерантността;
в. да насърчават и подкрепят дейности на неправителствени организации, ангажирани с научни изследвания и с повишаване на информираността на обществеността за престъпленията, извършени от тоталитарните режими.
14. Изисква от правителствата и парламентите на държавите-участнички да гарантират, че всякаква структура на управление или модел на поведение, които възпрепятстват пълната демократизация, или продължават съществуването на тоталитарното управление, или го представят в привлекателен вид, или се стремят към връщането му, или продължават влиянието му в бъдеще, ще бъдат напълно разградени;
15. Изисква още от правителствата и парламентите на държавите-участнички да разградят напълно всички структури на управление и модели на поведение, чиито корени са свързани с нарушаване на правата на човека;
16. Призовава отново всички държави-участнички да отворят историческите и политическите си архиви;
17. Изразява дълбока загриженост от прославянето на тоталитарни режими, включително от провеждането на публични демонстрации, прославящи нацисткото или сталинисткото минало, както и от възможното разпространение и укрепване на различни екстремистки движения и групи, включително неонацисти и скинари;
18. Призовава държавите-участнички да прилагат политики, насочени срещу ксенофобията и агресивния национализъм, както и да предприемат по-ефективни мерки за борба срещу тези явления;
19. Настоява за по-голямо зачитане на правата на човека и гражданските свободи във всички държави-участнички, дори в трудни времена на терористични заплахи, икономическа криза, екологични бедствия и масова миграция.



                                                                                          XVIth EPP Congress
Leo Delcroix, former Minister of Defence for Belgium, René van der Linden MP, Chairman of the EPP Group in the Parliamentary Assembly of the Council of Europe, Latchezar Toshev - Vice-Chairman of EPP Group nad Denise O'Hara - Secretary-General of EPP Group

                                                                                      Brussels, Thursday 5 February 2004 
Резолюция
на 16-ия конгрес на Европейската народна партия
Брюксел на 5 февруари 2004г.

Заклеймяване на тоталитарния комунизъм
През 20-и век се развиха два еднакво нечовешки тоталитарни режима – комунизмът и нацизмът, които взеха милиони жертви. Победата над нацизма през Втората световна война позволи престъпленията да бъдат разследвани и заклеймени, а виновните да отидат на съд. Комунистическата система се разпадна, но не последва подобно международно заклеймяване.
Европейската народна партия:
а) като се съобразява с декларациите на парламентите на повечето засегнати държави;
б) като има предвид, че нацизмът и тоталитарният фашизъм са били правилно заклеймени международно, а тоталитарният комунизъм все още не е заклеймен от морална гледна точка;
в) като има предвид, че в отделни части на света все още има тоталитарни комунистически режими, чието сливане с властта е платено с цената на благосъстоянието на техните народи;
г) като има предвид, че не е изчезнала опасността тоталитарни комунистически режими отново да завземат властта и тази идеология да продължи да застрашава световния мир и свободното развитие на нациите;
д) като има предвид, че борбата срещу фашизма показа, че разрушаването на един режим не води до победа над идеологията и че споменът от извършените престъпления трябва да бъде поддържан, за да се предотврати възстановяването на тоталитарните идеологии и практики.
1. Подчертавайки факта, че тоталитарният комунистически режим в Централна и Източна Европа е убил милиони невинни хора от всички националности и е навредил на много други, предизвиквайки сериозни нарушения на човешките права, в частност:
  • депортиране на милиони хора в Сибир и на други места, включително възрастни, болни, бременни жени, малки деца и бебета;
  • изселване на населения от родните им места;
  • преследване и скалъпени процеси срещу политически опоненти на диктаторския режим;
  • нагласени избори, водещи до нелегитимни парламенти и налагане на режимите чрез узурпиране на властта;
  • нечовешко отношение и мъчения най-вече на политически затворници в концентрационните лагери и затвори;
  • преследвания на етническа основа, често равносилно на геноцид;
  • преследвания на религиозна основа;
  • преследвания на основа на социален произход;
  • тотален контрол на тайните служби над хората и нарушаване на личния им живот;
  • прокламиране и популяризиране на идеология на омраза;
  • забрана за свободни събирания и сдружения;
  • ограничаване на свободното движение в и извън страната;
  • сериозни нарушения на политическия плурализъм и свободата на изразяване на политическо мнение, различаващо се от тоталитарната идеология;
  • отказване на достъп до информация и тотална липса на свобода на печата;
  • отчуждаване на земя и други форми на частна собственост;
  • подкрепа за революционни комунистически движения, които са водили борби извън демократичната общност;
  • изнасяне на финансови ресурси извън граница, чиято съдба остава неизяснена до днес и които безспорно принадлежат на държавите, от които са изнесени.
2. приемайки, че всички жертви на тоталитарните режими са равни по достойнство и заслужават справедливост;
3. изразявайки загриженост за липсата на международна оценка за огромната загуба на човешки живот и за страданията на милиони хора в Централна и Източна Европа;
4. отбелязвайки, че след падането на тези режими са били направени важни исторически проучвания;
5. призовавайки за пълно разкриване на истината за нарушаването на човешките права по време на тоталитарните режими като морално възраждане на обществата в посттоталитарна Европа;
6. призовавайки за създаването на независимо експертно тяло, което да събере и прегледа информацията за нарушаването на човешките права по време на тоталитарния комунизъм;
7. приканвайки държавите-членки и присъединяващите се страни да сформират национални комисии за разследване на нарушенията на човешките права, извършени по време на тоталитарните комунистически режими, резултатите от които ще бъдат изнесени пред независим трибунал;
8. приканвайки държавите-членки и присъединяващите се страни да вдигнат всяка поверителност, ако все още има такава, над документи, които разясняват случаите с нарушаване на човешките права, извършени през комунистическите режими, особено тези, извършени от тайните служби и политическата полиция, и да прикани гражданите да свидетелстват пред гореспоменатите комисии и трибунал.
9. На основата на събраната от трибунала информация:
а) изисква от Европейския съюз да приеме официална декларация за международно заклеймяване на тоталитарния комунизъм;
б) изисква да бъде създаден Европейски център за изследвания и документи, който да продължи да събира и публикува информация за тоталитарния комунизъм и да осигури основа за понататъшни научни проучвания и исторически разследвания;
в) приканва да бъде определен "Ден на Жертвите" на тоталитарните комунистически режими;
г) предлага да бъде създаден мемориален музей на жертвите на комунизма
10. Призовава всеки, който има намерение да заема политическа длъжност в институциите на Европейския съюз, да разкрие професионалните и политическите си дейности в бившите комунистически страни и да се въздържа да приема европейска длъжност, ако е бил част от репресивните комунистически структури или част от престъпления срещу човечеството. 

 
Българският закон :


ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН
Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г.

Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:
1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд";
4. моралния и икономическия упадък на държавата;
5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;
10. безогледното унищожаване на природата.
(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:
1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;
3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;
б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
в) лишаване от право на собственост;
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
е) лишаване от гражданство;
5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.

Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.

Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.
-------------------------
Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.