22 март 2019

ОЩЕ ЗА ЕВРОИЗБОРИТЕ ПРЕЗ 2007г.

В своята статия "Ще има ли десницата евродепутат?"  Владимир Влайков споменава, че през 2007г. - на първите български избори за Европейски парламент въпреки, че бях втори в листата на СДС, това почти никой не е разбрал.


Ето статията  тук :

Владимир Влайков през 2007г.:
Ще има ли десницата евродепутат?
Всъщност аз бях поставен на това място в листата след тайно гласуване на Националния съвет на СДС, който не последва призива на Петър Стоянов да се гласува за Мартин Димитров - тогава отскоро член на СДС и "ново лице" и нов член на НИС от 6 февриуари ( избран с  57:31: 6 гласа).

Предисторията на това решение също е интересна.

Бях номиниран за кандидат в тези избори  от СДС-Свищов, СДС-В.Търново и област Велико Търново, а в София от : СДС-Красно село, СДС-Слатина, СДС-Младост, СДС-Средец, СДС-Триадица, СДС-Изрев, СДС-Лозенец и проф. Д. Ненов персонално.

От своя страна, на 19 март внесох в Националния съвет на СДС писмено предложение водач на листата да бъде Филип Димитров.

На 20 март имаше заседание на НС, с гласуване на предложенията.

87 членове подкрепиха предложение Председателят на партията П. Стоянов да води листата, а 7 - в т.ч. и аз гласуваха водач да бъде Филип Димитров. Филип Димитров присъства, но не участва в това гласуване.

Освен това се реши, че не може и Стоянов и Филип Димитров да бъдат в листата.

Така Филип Димтров дори не стана втори в листата, а беше много грозно бламиран.

Това стана причина - разбира се не веднага, но след няколко месеца Филип Димитров да напусне политиката.

Той замина да преподава в САЩ. След това беше назначен за посланик на Европейския съюз в Грузия, а след изтичането на мандата му стана съдия в Конституционния съд.
 


Листата предложена от НИС на СДС и внесена за гласуване от Националния съвет се оглавяваше от Петър Стоянов.

След него имената бяха в следния ред : Мартин Димитров, Любов Панайотова,  Лъчезар Тошев , Надежда Михайлова, П.Славов, Е. Кънев, Вълчо Чолаков, Христо Кирчев и др.

При гласуването аз получих 49 гласа, Мартин Димитров - 39, Христо Кирчев- 14, Любов Панайотова - 13 гласа, Надежда Михайлова - 11 гласа.

Надежда разбира се не прие да бъде на пето място в листата.

На следващите избори през 2009г. тя взе реванш, като стана водач на листата на "Синята Коалиция" и беше избрана за евродепутат.


Така аз спечелих второто място в листата, а Мартин стана трети.

Същата вечер, преди заседанието на парламентарната група на ОДС, Петър Стоянов "чел конско" на Йордан Бакалов за това, че съм бил подкрепен, така категорично.

Независимо от това, че бях на второ място в листата, от медийното време на кампанията, което се заплащаше и тогава, както е и сега , аз получих  от СДС  - 0 (нула) минути по телевизия и 2 пъти по 1 (една) минута по БНР.

На 21 март 2007 в СДС дойде г-жа  Шейла Гън (Sheila Gunn) - консултант на британските консерватори по политическа и медийна комуникация. 

Работила беше за Джон Мейджър (Лидер на консерваторите след Баронеса Тачър) и политически кореспондент на вестник Таймс. Темата на срещата беше : 

 "Комуникационен план и план на кампанията - оценка на състоянието”.

Нейното заключение след срещата беше, че от кандидатите в листата аз съм най-подходящ за представяне пред медиите (след моите 4 мандата в Народното събрание, това не беше изненадващо).

Но ... това не се вписваше в концепцията за "нови лица" на Петър Стоянов, поради което телевизионното време за мен в кампанията беше споменатите по-горе 0 (нула) минути. И 2 (две) минути по БНР.
 

 Нейното идване беше нещо като подкрепа от британските консерватори за СДС, тъй като тогава Петър Стоянов беше решил да прави коалиция на европейско ниво с  тях (Подписването на тяхната платформа"Движение за европейски реформи" Петър Стоянов извърши на 6 март- заедно с британските консерватори на Камерън - от Обединеното Кралство и тези на Тополанек - от Чехия), които бяха в процес на напускане на съюза си с ЕНП (което и стана скоро след това).


Аз се противопоставих на тези планове и пледирах за лоялност към ЕНП. СДС се раздели по този въпрос, но в крайна сметка надделя виждането за оставане в ЕНП.
 
ЕНП  от своя страна заплаши СДС с изключване заради този "флирт".

На 8 март Председателството на групата на ЕНП предложи на Бюрото на ЕНП да изключи СДС.
Ние се хвърлихме да"спасяваме" СДС и успяхме. Този скандал имаше своята цена, изразена в отлив на гласове от синята листа.

Но още на 8 февруари Жозеф Дол - лидер на групата ЕНП-ЕД беше заявил, че ЕНП в България, това вече е ГЕРБ.

Това се беше случило, след като Петър Стоянов отказал среща с Дол, а ГЕРБ се срещнали с него. 
Обяснението на Стоянов беше, че той е отказал срещата, защото се е срещнал с Дол в коридора преди това и поговорили малко там.  Без коментар....

Не знам дали това беше причината, но Председателят на Групата на ЕНП в ПАСЕ , на когото бях Вицепрезидент  по това време,  подкрепи само мен, а не Стоянов със специално писмо.

СДС в крайна сметка остана в ЕНП, а не тръгна с консерваторите.

И досега смятам, че това сътресение и то в разгара на кампанията,  беше вредно за СДС и се отрази на резултатите от изборите. 
 СДС тогава взе  4.73% (91 503 гласа), а ДСБ - 4.64% (83 944 гласа) и нито една от двете партии не спечели мандат.

Тежестта на мандата тогава беше 107 650 гласа.  
 Земеделците от Народен съюз съответно - 29 742 гласа, а ССД - 14 355.

ГЕРБ тогава получи 21.69% (419 301 гласа), а НДСВ 6.26% (120 945 гласа) . За сравнение БСП получи 21.41% (414 050 гласа), а ДПС - 20.26% (391 711 гласа), Атака 14.22% (120 945 гласа).Във Великотърновска област аз спечелих повече преференции от Петър Стоянов благодарение на вот в Свищов и във Велико Търново. Това беше и единствената област където Стоянов се класира втори по преференции.
 
Но на тези избори, белязани от множество вътрешни раздори в десницата - разцепена между своите две - вече враждуващи части - СДС и ДСБ, не успя да има нито един евродепутат.
 
Тъй като подкрепата на Люк ван ден Бранде - тогава Председател на Групата на ЕНП в ПАСЕ, а после Президент на Комитета на Регионите на Европейския съюз беше важна за СДС, една от споменатите  две минути по БНР, които получих в тази кампания, беше посветена на неговото писмо.
 
За коректност трябва да кажа, че писмото на Люк ван ден Бранде излезе и в два вестника, с читатели от кръга на тогавашната десница.

Ето какво написа той тогава :





Luc van den Brande

Chairman of the EPP/CD GroupParliamentary Assembly of the Council of Europe :




Latchezar is a model citizen!








Следва пълен превод на писмото на български език:


Люк ван ден Бранде-Президент на групата на Европейската Народна Партия в ПАСЕ :
Лъчезар е образец за гражданин!


Люк ван ден Бранде с Комисаря Хан



Страсбург, 18 април 2007 г.

Голямо удоволствие беше за мен да познавам и да работя с Лъчезар Тошев тук в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и на равнище Европейска Народна Партия.

Най-ценното качество на Лъчезар е неговата човечност с присъщата му вяра в добротата на всяко човешко същество и неговата лична ангажираност да допринася за обществото, в което живее. Накратко, Лъчезар е образец за гражданин.

Лъчезар беше член на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа повече от 13 години, обхващащи съзидателните години в живота на нашата организация.
През тези години Съветът се трансформира от улегнал и благопристоен джентълменски клуб в организация, която за малко повече от 10 години, увеличи повече от двойно своя размер и бе длъжна да намери нови визионерски подходи към изцяло новите реалности.
Приносът на Лъчезар и неговите колеги в нашата работа през тези години е неоценим.

Във времето си в Асамблеята, Лъчезар представи голям брой доклади по широк кръг от въпроси.
В техния списък са теми като
Парламентарният контрол над международните организации,
Международното сътрудничество в средиземноморския и черноморския басейн,
важното становище от 1995 г. по кандидатурата на Латвия за член на Съвета на Европа,
Биотероризмът,
Унгарският закон за преференциално третиране на етническите унгарци,
Пактът за стабилност в Югоизточна Европа,
голям брой екологични доклади и още много.
Голямото наследство, оставено от Лъчезар на Асамблеята е докладът за
Международно осъждане на тоталитарния комунизъм,
 една идея, приета на дневен ред и от нашите колеги в Европейския парламент.

В края на 2005 г., с дълбоко съжаление научих, че Лъчезар напуска парламентарната Асамблея.
Човек с неговия калибър и рядката комбинация от личностни качества и политическа мотивираност не се среща често и както е казал един по-мъдър от мен човек - политикът гледа към следващите избори, а държавникът към следващото поколениe.

Ако хората в България изберат Лъчезар Тошев в Европейския парламент на 20 май 2007 г. те ще са взели мъдрото решение да препотвърдят европейски мандат на един наистина голям държавник.

Съжалявам, че Лъчезар напусна Асамблеята, но знам, че полученият опит ще му послужи добре в бъдеща и равностойно предизвикателна роля.
През 2006 г. Президентът на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, удостои Лъчезар Тошев с почетно членство в Асамблеята и Медал за заслуги.
По онова време Лъчезар беше вторият български гражданин почетен така.

За мен беше и ще бъде отново изключително голяма чест да работя с моя приятел и колега Лъчезар Тошев.


Люк ван ден Бранде
Президент











Като признание за служене на европейската кауза
Лъчезар Тошев се обявява за почетно асоцииран член на
Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и
ще се ползва с прерогативите, определени с решението
от 13 януари 1988 г.
Страсбург – 23.01.2006 г.
Рене ван дер Линден – Президент на ПАСЕ



НАГРАЖДАВАНЕТО В СЪВЕТА НА ЕВРОПА 
    



ФИЛИП ДИМИТРОВ ЗА КНИГАТА „ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ДОКУМЕНТ”




РЕЧ НА ФИЛИП ДИМИТРОВ
НА ПРЕМИЕРАТА
НА КНИГАТА

 „ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ДОКУМЕНТ”

01.07.2009 г.
 
Зала „Дом на архитекта”, София
 

 


                                                                           

Филип Димитров:

Уважаеми Дами и Господа,

Аз съм наистина поласкан,
че участвам в представянето, защото мисля, че това е една много важна книга.

И в този смисъл се присъединявам към благодарностите към издателя, един от вдъхновителите, Българската лига за правата на човека,  фондация Конрад Аденауер,  без която това би било немислимо, и защото мисля, че в тази книга има доста ориентири и за нас и за това което на практика има да вършим.

Има едни хора, които като започнат да правят нещо вдигат такъв джангър около себе си, че даже не разбираш какво точно правят, но нещо се шуми.

Моят приятел Лъчезар Тошев е общо взето обратният вариант.

Той е скромен човек, който дори и когато свърши нещо, което обръща поведението на една европейска институция и следователно на всичките участващи страни в нея, той прави това скромно, така че някой може да не е забелязал.

Резолюцията, която е повод за тази книга е дело преди всичко инициирано, направено и доведено до успешен край - дори тогава, когато той вече не можеше да присъства пълноправно в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа,   от Лъчезар Тошев.

И трябва да си дадем сметка, че е привилегия да седим и да слушаме и да гледаме това, което е направил, защото много малко хора в България са го направили такова.

Това всъщност е едно уникално действие, което се оказа, че провокира драматични реакции от най-различни кръгове, които по едни или други причини се опитваха да възпрат тази инициатива.

Въпреки това, пак повтарям, благодарение, разбира се на усилията и на много други хора, но преди всичко на абсолютно непоколебимата твърдост на Лъчезар, това стана факт.


 


Защо си мисля, че тази книга е важна?

Преди двайсетина години Франсис Фукуяма обяви, че историята е свършила и че вече няма интелектуална и практическа алтернатива на демокрацията в света.

За съжаление, това не е вярно.

Ние видяхме в последните няколко години как една Куба няма никакво намерение да се промени.

Как в една Венецуела нещата вървят от зле по зле.

Как Корея прави опити с атомно оръжие и как само преди няколко дни на площадите на Техеран опитът за някакъв начален старт към демокрация беше смазан.

Това, което става в днешно време съвсем не е победоносният ход на демокрацията, както си го представяхме преди двайсет години.

И струва ми се, че обикновените диктатури не са това, което ефикасно действа срещу борбата за свобода.

Опасявам се, че онова, което ние най-общо казано наричаме тоталитаризъм, съвсем не е умряло и че тоталитарните тенденции в съвременния свят съществуват и в известен смисъл се развиват.

Вие ще видите в тази книга, че едно от големите обвинения срещу хората, които искат да се говори за комунизма, да се осъжда комунизма, да се развенчава неговата доктрина и практика е обвинението в анахроничност.

Те ни обвиняват, че се занимаваме с минали работи, които вече са се свършили.

Казват ни, че никъде по света, освен на най-екзотични места не са останали истински комунистически режими и че следователно няма какво толкова да се занимаваме с тази тема.

Аз продължавам да мисля, че това е съвършено погрешно по няколко причини и това, което ми се иска да споделя с вас е виждането ми за причините, поради които ние трябва да продължаваме да се занимаваме с комунизма.

Първо, историята между другите неща, както казваше Цицерон е и учителка на живота.

Историята на комунизма не е отминала.

Днес ние виждаме, че из цяла Европа и особено в Източна Европа набъбват движения, които някои хора наричат неонацистки.

Действително, от време на време те кокетничат с фразеологията на нацизма.

Проблемът е там, че тя е до такава степен смазана от общественото мнение, че с нея може да се кокетничи по начина, по който малките деца говорят мръсни думи – повтарят ги отново и отново и им се наслаждават, но без с това да предизвикват сериозен ефект.

Ако се вгледате обаче в онова, за което тези хора говорят - извън войнстващия етноцентризъм, който прочее, не е толкова неприсъщ и на комунизма, въпреки че на вид това като че ли не се очаква от него - вие ще видите, че една голяма част от изразните им средства, една голяма част от позоваванията им в крайна сметка ни връщат към жаргона на комунизма.

Не съм аз този, който измисли названието червено-кафяв феномен.

Червено-кафявият феномен го видяхме при Милошевич, виждаме го в една или друга форма, но всъщност той се роди като идея в Русия, Червено-кафявият феномен съществува в момента и представлява, позволявам си да го кажа съвсем еднозначно, представлява заплаха за свободата днес и в бъдеще.

Проблемът за комунизма обаче е че комунизмът - за разлика от нацизма - първо не получи онова нравствено осъждане, което получи нацизма и второ, което даже може би е по-важно (е, и че двете са еднакво важни), успя да съхрани в академията, в публицистиката, в ежедневния живот почти непокътнат своя език.

Този език не беше осъден и не беше отхвърлен.

 Този език се употребява и до ден днешен и то се употребява на места, където човек най-малко очаква да го чуе, което прави възможността да се използват именно панели от комунистическото мислене и поведение, за да придаде приемливост на онова, което днешните червено-кафяви предлагат. Т.е. в известен смисъл комунизмът и споменът за него са много по-живи.

От друга страна, това което успяхме да видим при комунизма и което трудно можа да се проследи при нацизма, защото нацизмът трая много по-кратко, беше ужасяващото въздействие върху психиката на хората. Имаме данни за онова, което те се опитаха да произведат като Хомо Комунистикус или Советикус, или както щете го наречете, и на което ние все още всички плащаме някаква дан.

Това нещо също така продължава да помага на съществуването и на развитието на онези тенденции, за които говоря днес, които ние виждаме в България, които управляват в страни като Словакия, в Русия, които можете да наблюдавате къде ли не. Струва ми се, че това са неща, които просто трябва да бъдат вземани предвид, защото ние не си говорим само за жертвите.

 Тези, на които жертвите са им скъпи разбира се не могат да ги забравят, но онези юнаци, които викат, абе в крайна сметка хайде, било каквото било, трябва да се върви напред, всъщност поставят под заплаха бъдещето, и то бъдещето на следващите поколения. Защото много е лесно евтините клишета на комунизма да бъдат употребявани навсякъде в медиите, в предизборните кампании, и по някакъв начин да продължават да отравят или да запазват отровния ефект на комунизма. Или ако щете дори да го засилват.

Затова аз си мисля, че четенето на тази книга е изключително полезно. В нея вие ще видите, особено в първата част, в която е подробно представен дебатът в ПАСЕ, вие ще видите логиката на хората, които се опитват да оспорят необходимостта да се заклеймява комунизма.

И те ви дават, анахронично е, вече не е интересно, няма такова нещо повече.

Микис Теодоракис пък се цитира на друго място, казва,
„...Аз никога няма да се съглася с такова нещо, защото си спомням онези, които са загинали в борбата срещу нацизма...”

и така нататък, и така нататък.

Аз си бях позволил някъде да кажа, с което раздразних много хора, че по време на религиозните войни в Германия разбойнически банди е имало и от католиците и от протестантите.

Но когато те са се избивали или са нападали и разорявали села, общо взето същественото за тях не е било дали са католици или протестанти, съществено е било, че са разбойници.

И от тази гледна точка, това, че някой се е бил с някой друг съвсем не означава, че това може да се ползва като аргумент за собствените му качества.

Пак повтарям, комунизмът за съжаление продължава да бъде много по-жив отколкото нацизма.

 И червено-кафявият феномен с цялото свое кокетничене, с етноцентристки понятия, с това, което ние виждаме и тука, бесните атаки срещу цигани, евреи, турци и така нататък той всъщност, разиграва една чисто комунистическа теза.

Тези хора говорят за национализъм, ама в същност те говорят в много по-голяма степен и с по-голям жар за национализация.

При всичко това ми се струва, че разпространението на текст като този е нещо, което е и навременно и полезно за четене на всеки и от друга страна пък показва точно тази упорита и в крайна сметка успешна борба,
която Лъчезар изведе в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и която благодарение на това може да бъде използвана за следващи крачки и в национални парламенти, в европейския парламент в бъдеще.

Въпросът за съжаление съвсем не е приключен.
 
 
 
 
 
 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА :

23 АВГУСТ - ДЕН ЗА ПАМЕТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ПОЧИТ КЪМ ЖЕРТВИТЕ НА ТОТАЛИТАРНИТЕ РЕЖИМИ

ИСТОРИЯ НА БОРБАТА В ПАСЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ


 

 

 

21 март 2019

Владимир Влайков през 2007г.: Ще има ли десницата евродепутат?


Макар действащите лица на политическата сцена днес да са други, 
написаното от Владимир Влайков
през 2007г.
силно напомня случващото се
  в парчетата от раздробената стара десница сега - през 2019г.



Източник :



Владимир Влайков

Владимир Влайков е роден през 1948г.
Той е български художник, който от 1990 г. живее и работи в Мюнхен.
Инженер-химик по образование, той произхожда от известен български възрожденски род на художници, писатели и общественици. Картините му са излагани в много баварски и чешки галерии, в Страсбург и др.
Автор е на 6 стихосбирки.



Нека кажа, че на изборите, които последваха и заради които я писах - нито СДС, нито ДСБ успяха "да вкарат" евродепутат. Пълно фиаско! 

В коментарите ме обвиняват, че ги манипулирам да гласуват за Тошев от СДС, докато моите думи са:

"
Ако при това обсъждане на страниците на вестника се стигне до единомислие - нека десните в България да гласуват общо за някого. "


Владимир Влайков





Ще има ли десницата евродепутат?

Владимир ВЛАЙКОВ, Мюнхен 
В. "Про & Анти",  06.04.2007г. 

Преди време изложих пред “ПРО и АНТИ” свое виждане за избора на евродепутати. Тогава цитирах проф. М. Константинов и неговата прогноза, че десницата у нас би могла да има един свой избраник в Европейския парламент само ако обедини усилията си.
Тъй като листите им са отделни, предложих да се сложат една до друга, да се съпоставят и да се обсъдят персонално кандидатите.
Ако при това обсъждане на страниците на вестника се стигне до единомислие - нека десните в България да гласуват общо за някого. Идеята е - да бъде избегнато разпиляването на гласове.
Преди няколко дни по повод статия на Христо Бисеров във в. “Труд” проф. Константинов стигна до заключението, че повишаването на изборната бариера на 5.6 % по всяка вероятност ще остави ДСБ и НДСВ без евродепутати.
Последните проучвания на редица социологически агенции потвърждават прогнозите му.
Най-големи шансове от десните партии, погледнато реалистично - за един евродепутат - има СДС.

Останалите места в Европейския парламент ще бъдат заети от БСП, ГЕРБ , “Атака” и ДПС. Това е днешното състояние на нещата. Трябва да го приемем. Нека поне се опитаме да направим най-разумното от това, което ни остава ...
През 1990 г. бях в ръководството на една от партиите в СДС.

Преместих се да живея в Германия. Бях упълномощен да представлявам съюза там. Не престанах да следя политическите процеси у нас. 
След разцеплението в СДС аморфната и беззъба политика, водена от ръководството му, определиха предпочитанията ми в полза на ДСБ.

В настоящата ситуация, когато ДСБ няма реален шанс да избере свой евродепутат, намирам, че в общ интерес е да бъде подкрепен кандидат в състояние да отстоява силно присъствието на десницата в Европейския парламент. 
Преференциалната система, която се въвежда за първи път в България, дава възможност да се избира между предложените кандидати в съответните листи.

Най-висок резултат от десницата показва досега СДС.

Постигането му и на изборите дава реалната възможност за избор на един евродепутат, но без да съществува гаранция.

Той вероятно ще се окаже и единственият за партиите вдясно.
При това положение аз ще гласувам преференциално за г-н Лъчезар Тошев.
Познавам го добре.

Идеалист и честен човек. Безукорно почтен и предан на каузата СДС, заради която остана в съюза, въпреки че понесе много удари от съратници.
Отвсякъде.
Той е от онези истински българи, които ще бъдат оценени напълно едва от дистанцията на времето.
Не и днес, когато с честен труд се купуват самолети, а собствениците им се бранят, незнайно от кого и защо, с цели роти наемници.
Г-н Тошев се бори в продължение на 7 (седем) години за изясняване съдбата на откраднатите от държавната хазна пари.

Интересно, минават вече 2 години от новия парламентарен мандат (защо ли без г-н Тошев?) и за никого от сегашните депутати не е интересна съдбата на милиардите, за да бъде продължено започнатото от него. 


Забележително беше това, което постигна г-н Тошев в общоевропейски план - по негова инициатива, с решение на ПАСЕ, бяха осъдени престъпленията на комунизма в Европа. 



Много от днешните позиции на ДСБ - относно енергийната зависимост от Русия, биоетиката, строежа на АЕЦ “Белене” и още, са все теми, въведени в обществения дебат именно от Лъчезар Тошев!


Въпроси, поставяни от него още от началото на 90-те години.
Имал съм възможност да посещавам Съвета на Европа.

Виждал съм как го търсят, как искат мнението му или разговарят приятелски с него възрастни английски лордове, утвърдени политици, хора с авторитет и дългогодишен опит.

Какво по-голямо признание за качествата на г-н Тошев от удостояването му с почетно членство в Съвета на Европа?

За съжаление неговите битки оставаха, без да се разгласят, без да намерят подкрепа, срещаха дори съпротива от страна на своите.
Ако погледнем страниците на в. “Демокрация днес” или сайта на СДС, едва ли ще разберем, че Л. Тошев ще участва в европейските избори, и то на второ място в листата на СДС.
Десните избиратели трябва да променят тази ситуация. Убеден съм, че той би се справил по-добре от всеки друг кандидат на десницата като депутат в Европейския парламент.
Новите лица в листите сигурно имат своите достойнства. Те са залог за едно добро бъдеще. Но тук и сега, на десницата, а това означава - на България, й е необходим един силен глас в Европа. Необходими са й опитът и авторитетът на един политик и депутат с международен престиж.
Гласът на истината трябва да бъде чут в Европа!


--------------------------------------------------------------------------------

КОМЕНТАРИ :

Автор: Sin
2007-04-06 22:39:57 СДС е така аморфно в момента, че не се знае тези салтоморталета на П. Стоянов просто правали ли са или нездрави популистки ходове или в случая се крие нещо друго, нещо неприятно. Не мисля като автора че СДС имал по-големи шансове от ДСБ. Видимата дясна политика в БГ в момента се прави от ДСБ. Само защото някой друг теоретично ( и много съмнително ) имал по-голям шанс, не е достатъчен аргумент. Виж, ако не съществуваше ДСБ, тогава може би. Но сега - това ми прилича на първа крачка към ББ. Е, и това е изход, както показват Капон, Арабаджиев, бившата кметица на Русе. Обаче мутренски изход - в посока на личното, т.е. обслужване на някой си, в случая един бабаит, подкрепян много активно и от ченгесарницата. Голямата ченгесарница ...

Автор: Цаката
2007-04-06 22:44:36 Избирателният праг трябва да стане 1%, за да класират "десните" някой евредупетатин. Ха дано ги огрее!

Автор: Хроматограф
2007-04-07 00:37:37 За да не бъдете голословен, г-н Син, нямаше да е лошо дададете няколко примера за "видимата дясна политика в БГ", която в момента се правела от ДСБ. Ще затворим очи пред метафизиката, която се съдържа в заявлението Ви, но барем нещичко трябва да посочите. И само не почвайте с "участието в комисията за..." Нищо дясно няма там, нищо почтено и нищо полезно за каузата, а само въздух под налягане, при това доста запарен.

Повярвайте на един газов детектор с опит.

Автор: STEFAN
2007-04-07 02:23:04 ---

Автор: :(
2007-04-07 11:33:02 Един много добър анализ, с точно, изключително почтено и много конструктивно предложение - Лъчезар Тошев е човекът, който получава моя глас за европарламента.

Но - и този текст е обречен да остане сред неразбраните.
 Виж, ако беше някоя малоумна шовинистична или тесногръдо-партийна боза, тогава адмирациите щяха да пълнят една седмица коментарите... Трагично е...

Автор: Атанас
2007-04-07 06:25:25 Има нещо,което не само не приемам за нормално,но и не мога да го проумея.
Г-н Влайков бил имал предпочитания към ДСБ. Но нямало да гласува за кандидатурата на ДСБ,защото,видите ли,тя нямала шансове да бъде избрана.
Драги господине,с един глас по-малко,шансовете на ДСБ стават точно с един глас по-малки.
Точно това е целта на скъпо плащаната пропаганда,наречена социология.
Поднасят се измислени данни от проучвания,които никога никой не е правил,и се тръби наляво и надясно,да не се гласува,за ДСБ,например,защото нямало шанс.
Това лично мен ме обижда като избирател,и като нормален интелект.
Защото,когато няма смислени аргументи,защо не би трябвало да се гласува за ДСБ,например,отива се на идиотския вариант:

Не гласувайте за тях,защото нямат шанс да влязат.
Да сте чули подобно пораженчество отнесено към БСП?

Няма и да чуете.Някой да казва сега,че БСП нямало да вкара евродепутати,въпреки некадърното управление?
Всъщност статията е приятелска реклама на кандидатурата на г-н Л.Тошев за евродепутат. „
По причините, по които г-н Влайков не би гласувал за кандидатите на ДСБ,а именно,че били неизбираеми,въпреки,че бил голям поддръжник на каузата на ДСБ,по същите причини,г-н Влайков трябва да не гласува и за Л.Тошев.
Сам г-н Влайков признава,че,цитирам:

"Ако погледнем страниците на в. “Демокрация днес” или сайта на СДС, едва ли ще разберем, че Л. Тошев ще участва в европейските избори..."
За какво говорим изобщо тогава?
Самите привърженици на СДС едва ли са разбрали.

От самия сайт на СДС не става ясно.
Какво да кажем за останалите-извън СДС гласоподаватели?
Собствената му партия на Л.Тошев вече е очевидно,че обслужва само една персона-тази на г-н П.Стоянов.

За такива като Л.Тошев ще има подадени някаква смешна бройка гласове.
Карайки ни да гласуваме за Тошев,автора на статията така ли си представя,неразпиляването на гласове.
Точно за кандидатурата на Тошев ли,си представя,че ще се постигне единомислие и единно гласуване?
Всъщност,г-н Влайков е сбъркал адреса на посланието си.
Най-напред бих го посъветвал да се отнесе към централата на СДС.

Коректно е оттам,най-сетне да почнат да водят истинска кампания,обслужваща листа и идеи,а не обслужваща определена персона.

Пожелавам на автора да се опита да убеди първо себе си,после и СДС,в това,да преодолеят друга своя заблуда,а именно,че избирането на депутат от СДС,трябва да става за сметка на ДСБ,и обратното.
Една силна и аргументирана кампания,и на СДС,и на ДСБ ще доведе до избиране на 1,а защо не и повече депутати и от двете партии.
Обратното звучи,като лебедова песен на една умираща кауза.
По-скоро на подменена кауза.

Автор: Дядо до Атанас
2007-04-07 06:44:07 Много Ви благодаря за умните мисли.
И да не забравяме за какво всъщност се борим!

Автор: Йоан
2007-04-07 08:49:31 Вероятно г-н Влайков има предвид нашенската народопсихология, като твърди, че СДС има по-големи щшансове от ДСБ в евроизборите.

Практиката сочи едно нещо категорично - колкото по-големи гафове и сакатлъци съпътстват дадена партия, толкова са по-големи шансовете й.В случая със СДС оставаме с впечатлението, че каскадата от зулуми, които П. Стоянов сътвори напоследък, преследва подобна цел.

Но авторът пропуска съществения факт, че тази народностна характеристика касае т.н. средна електорална единица.

За добро или зло избирателите на ДСБ не се причисляват към средностатистическите. Те например си задават въпроса, откъде тръгна съждението на проф. Константинов за минималните шансове на ДСБ. То се пръкна след едно интервю на Христо Бисеров във в. "Труд".

В публикацията само се упоменава името бисерово, без да се влиза в подробности.Не е зле да си припомним какво изрече догановият сокол. Първо, той се похвали, че е извършил съзнателна манипулация, едва ли не стратегическа секретна операция, с която прекарал членовете на съответната комисия, а после и депутатите, така, че избирателната бариера да скочи от 4, на над 5 %.Второ, направил това с единствената цел да препъне ДСБ в евровота.

И трето, осъзнал, че може да попречи и на СДС, панически се хвърли да агитира за П. Стоянов и листата му.

Бисеров в прав текст зовеше всички десни да дадат гласа си за СДС, защото това бил начинът да се изхвърли Иван Костов от политиката!?

Когато човек като Бисеров, купен от повелителя на обръчите Доган, дава такива съвети, трябва да бъдем нащрек.
Казано простичко, трябва да се направи обратното.

Автор: Атанас
2007-04-07 10:31:15 Поздравления,Йоане.
Чудесен анализ.
Ще допълня само,че стратегията е проста.
Най-напред,всичко се поднася под формата на извънредна загриженост за "дясното".
Цитират се внезапно РАЗДЕСНЕЛИ СЕ хорица,като Бисеров.
Константинов цитира Бисеров.
Влайков цитира Константинов.
Утре някой друг ще цитира Влайков.
Целта е,да се създаде усещането за множественост.
Колко много хора са загрижени за неизбираемостта на кандидатите на ДСБ.
Схемата е същата,като в медиите.
бТВ цитира Труд и Стандарт.
Хоризонт цитира бТВ
Труд и Стандарт цитират бТВ и Хоризонт...
Елементарна схема,създаваща усещането за множественост на мненията.
А мнението е едно.Повтаряно и потретяно в неизменен вид.
Лошото е,когато мнения като моето,твоето,Йоане се четат единствено във форум,като тоя.
Вън от Форума,Чичо от село и Госпожата от жълтите павета четат Труд и Стандарт,гледат Слави по бТВ и слушат Хоризонт.
Докато не им се предложи И ДРУГАТА ГЛЕДНА ТОЧКА ЗА НЕЩАТА,със съответни РАДИО,ТЕЛЕВИЗИЯ и ПРЕСА,страхувам се,че всичко ще си продължава както досега.
И никой да не се сърди на никого,и да не обвинява никого в невежество и неразбиране.

Автор: Harvey
2007-04-07 18:14:40 Към написаното от Йоан, Атанас и Sin, бих добавил само да не вярват на "данайските дарове" поднесени тук като кандидатурата на единствено възможното дясно-Л.Тошев.
Странни са внушенията на г-на Влайкова за прудварително обречения кандидат на ДСБ.
Неможе да проповядваш нещо в което самият не си уверен! Хем да си привърженик на идеите на ДСБ и в следващия момент да призоваш да се гласува за кандидата на СДС.
Що се отнася до това, че дясното няма трибуна за излагане в ефир и на малкия екран тезите си, то това е според мен, а и не само,.....да наистина дясните лидери по необясними причини не направиха нищо по създаване на такива трибуни---телевизия и радия!
Само няколкото печатни вестника и те предимно седмичници, и една две електронни медии, са крайно недостатъчни за водене широко разяснителните мисии от интелектуалци, политици, журналисти и чак накрая форумното братство!!!

Автор: http://www.izbor.eu/?u_s=0&u_a
2007-04-07 21:09:32 До Централната Избирателна Комисия

Уважаеми Дами и Господа,

Моментът на изборите за членове на европейския парламент от Република България е един от най-решаващите за честта на българската държава по отношение на казуса с българските медици. Днес и сега се кове отношението на цялото общество към държавните институции. Дали те ще блокират една от последните реални възможности България да помогне на своите заложници в либийската касапница или ще ги изостави на милостта на КАДАФИ и колеблива Европа. Държавата ни има последен шанс да излезе с чест или безчестие от ситуацията, в която сама се постави. Това не се забравя никога. Запомнете – един ден то ще се изучава в учебниците по история, с имена, дати, и стената на позора. Правителствата се менят, но историята остава в народната памет. Замислете се как ще останете в паметта на своя народ за една от най-болезнените страници на неговата история.

Не дай боже, да станете причина за гибелта на тези изтерзани народни символи. Кой ще ви погледне тогава?

Народното събрание гласува един закон, българското Народно събрание, който съзнателно ограничава основно човешко право на български граждани. ЦИК след това превръща този „антибългарски” закон в законова пречка за регистрацията. Но в паметта на народа Параламентът и ЦИК са една и съща държава.

На вас, както и на нас, е известно, че дори и този закон допуска медиците ни до избори. Няма правна пречка. Не ни принуждавайте да сезираме Европейския съд по правата на човека за нарушение на избирателно право на мъчениците на България. Това ще опозори и вас, но и българската държава, която не е бащиния на никого.

Ние, българските и европейски граждани, искаме от българската държава да не пречи да изберем за европейски депутати

Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, д-р Здравко Георгиев, Кристияна Вълчева, Нася Ненова и Снежана Димитрова

Не убивайте надеждата им, а след нея и тях самите !

С уважение,

За да подкрепите подписката започнете с въвеждането на валиден мейл адрес. След това трябва да въведете име, град и държава, останалата информация не е задължителна.
Автор: Harvey
2007-04-08 00:23:59 Поредната "мижи да те лажем" изцепка от арсенала на висши политици от калибъра на Яне Янев и Ко.
Току що прекрачилата прага на ЕС, държавата България, бърза да натресе проблемите си на Евроструктурите..........малко са им такива, като Гоце Първановци и Румета Овчи и Шадраванови, че сега и казуса медицински сестри Либииски да им закачим!??! 

Автор: Атанас
2007-04-08 07:15:10 ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ !

А сега вземам повод от препоследния постинг.
Не е по темата,естествено.
Целта на цялата тази кампания,впрочем е такава.Да отклонява вниманието на хората от истинските теми,и да обслужва определение користни интереси.Знаеме кои.
Свалянето на маските стана,когато Янето обяви,че,ако не регистрират листа с медицинските сестри и доктора,щял да допълни листата с техни близки и роднини.Ами да добави някой и друг техен любовник,бих го допълнил аз.
Ето каква била работата.
Имената на сестрите илибиъското дело ще се използват за реклама на една файтонна партия,с ексцентрично ръководство.
Тук вече аргументите,че с това се помага да излязат от затво а не важат.Ако ще цялата им рода да изберем и за евродепутати,че и за презденти,това няма да промени нищо.
Е,ще осигури по 20000 евро на месец за някой.
Тук целите са две.
Реклама за Яневата партия и по-голяма изборна активност.
След "акцията" на Бисеров,някои хора се уплашиха,че вместо да изпишат вежди,ще извадят очи.При ниска изборна активност,партии с достатъчно голям твърд електорат,като ДСБ,например ще объркат нечии сметчици.
И друго е показателно.
Манталитета.Начина на мислене на хорица като тези,проглушили ни ушите с кампанията за избор на сестрите за депутати.
Тези хора знаят как се прави това в България.
Ставаш депутат,и ставаш недосегаем.
Недосегаем за правосъдието,неподлежащ на никаква отговорност,на никакво наказание.
Тези хора не са се надявали,тази схема да сработи извън България.
Важното е,че целият ни мъдър народ е убеждаван по този начин.С тези аргументи.
Изберете ги за депутати,и никой няма да може да им пръдне на опашката.
Този който е в затвор-излиза от затвора.
Този който е за съд,му прекратяват делата.
И народът ни вярва,че това точно така ще стане.
Вярва,защото вижда това да става тук,в България на презрелия социализъм,пред очите му.
Аз бих предложил на Янето друга.
Яне,
Впиши в листата си 18 ОНКОБОЛНИ.
С парите от евродепутатството си,поне ще може лекарства да си купуват,като държавата не може да им дава.
Впиши в листата си 18 КЛОШАРИ.
Вместо да се надяват,г-н столичния кмет да ги прибере в някой кучешки приют,където поне за храната и покрива над главата си няма да се грижат,с парите от евродепутаството,поне един мантад ще си дояждат и ще спят под покрив.
Впиши в листата си 18 ПЕНСИОНЕРИ
18 СИРАЦИ.
18 БРЮКСЕЛСКИ ПЕДОФИЛИ.Те ще ти бъдат много благодарни,поне за надеждата,която ще им дадеш,че ставайки евродепутати,така заменят затвора със сладкия живот на евродепутата.
Ама,какво ще те уча аз,някой си Атанас.
Ти ги знаеш по-добре и от мен тези нещица.
Да.
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ !

Автор: Sin
2007-04-08 13:42:28 ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ ! 

Автор: Harvey
2007-04-08 20:12:46 Воистину возкресе!
И дано истината се докосне до повече люде!!!

Автор: СТАР ,но седесар
2007-04-08 20:21:12 Христос Воскресе!! за всички честни хора/антикомунести/ Здраве и щастие, за Вас и семеиствата Ви!! Само това, което постигна СДС за България е важно,и за нас, и за децата ни!! Никой друг не е помогнал, само са вредили на делото! И сега кучетата лаят /от страх/ и се опитват да плюват ида хапят!! Докога предателите,маскиращи се в ДС и в ДСБ, и медийте като приятели,ще ни предават!! Мисли,народе болгарски!!

Автор: Червенотиквеничковче
2007-04-08 21:00:47 Христос воскресе!

Автор: Йоан
2007-04-08 22:48:53 Честито възкресение Христово.Постингът на "Стар, но седесар" буди размисъл не толкова като съдържание, а като симптом. Как се случва така, че "стари седесари" сториха такива аванси на посткомунистическата олигархия. Ще припомним трагичния край на първото дясно правителство. То просъществува по-малко от година. Беше бламирано поради недостатъчното мнозинство, оставено на милостта на Доган.Но защо се получи така? Никой не споменава първопричината за несбъдналото се тогава дясно управление.Говори се за ролята на ДПС, за някакви сини мравки, за конспирацията на Бриго Аспарухов, който в битността си на шеф на българското разузнаване игра в отбора на опозицията и помогна да се бламира собственото му правителство, за боянските ливади на Ж. Желев и т.н, и т.н.Но странно защо се забравя, че СДС не получи на изборите в края на 1991 г. стабилно мнозинство поради предателството на Петър Дертлиев и Милан Дренчев. Съжалявам за острата дума, но как да се нарече извършеното от тях? Преди изборите те се отделиха от СДС и участваха самостоятелно.Ако това не се беше случило, СДС нямаше да се нуждае от подкрепата на ДПС, за да има стабилно мнозинство.Бях шокиран да узная, че на предпоследните парламентарни избори съюзът на репресираните не подкрепи СДС!? Тогава ДСБ още го нямаше. СДС излизаше от едно успешно управление, но... "старите седесари" се отдръпнаха. Като Дертлиев и Дренчев преди това. Защо? Защо сега повечето от тях застават зад П. Стоянов? Какво им харесва в него? Защо повечето недолюбват Костов? Какво не му харесват? Може би в Стоянов харесват странното му отношение към тайните на миналото? Неговата изврътливост и непоследователност? Може би им харесва фактът, че не обели дума срещу Дилов и Яне Янев след президентските избори, когато те се гавреха с достойния десен кандидат Беронов? Остави ги в отбора си /парламентарния/, но се закле, че повече няма да има нищо общо с Иван Костов, лидер на другата сериозна дясна партия. Това ли харесват "старите седесари" в Стоянов? Сигурно това.Ако им харесва алергията на Стоянов към тайните на миналото, дали тогава повечето от "старите седесари" не са в плен на това минало? Дали някък си не ги устройва повече размитият, нефокусиран подход на Стоянов към дясната кауза, чиято основополагаща идея след приобщаването ни към НАТО и Евросъюза е именно приключване на сметките с миналото? Няма как иначе да си обясним хора препатили от комунизма, да загърбват ясните послания на ДСБ, която не допуска компромиси с политическите деривати на тоя комунизъм.

Автор: Harvey
2007-04-09 00:43:50 Дали е читав човек т.н. "стар СДСар".
Самия факт, че пише неща като следния негов цитат:
_____________________________ ________________
.............."Доко га предателите,маскиращи се в ДС и в ДСБ, и медийте като приятели,ще ни предават!! Мисли,народе болгарски!!........,
_______________ _________________________________
ме кара да си мисля, че този старСДСар е от сорта на
Петко Симеонов, Румен Воденичаров, Гайтанджиев, Пушкаров, Димитър Лъжев и цяла плеяда, кой от кой по стари седесари.
Има ги такива из форумите. В един от вариянтите на Медияпуул, пък под подобно на нашия(горния хубавец)име се подвизава като заклет ДСБар.И той като този от горе плаче за П.Стоянов.Но когато ги попита човек за мераците на П.С. да се сдружи с Бойко Б., мълчат и не отговарят.
Ако някой смята, че пируетите които върти П.С. в последно време, не правят впечатление и на политици от европейската политическа сцена, то той наистина се лъже.
От доста време целия политически пайзаж в страната ни е обект на наблюдение и не случайно беше публикуван и скандала с Бойко Б. в Американския конгресменски журнал.
Както се и очакваше тук това направи по малко впечатление от колкото поредното шоу на Славчо трифонов или ВИП брадър.
В страната Чалгария нещата се случват със санкцията на ДС, посредством олигархичните правителствени структури.
Но тези неща на такива като Старият СДСар нито правят впечатление, нито пък е възможно да ги поумее.

Автор: Stef - USA
2007-04-09 01:26:24 Когато чуя някой да се именува седесар днес, за мене няма съмнение, че този някой, е или пълен кретен, или 100% ченге.Как ще ми обясните г-н стар седесар, че години наред търпяхте като най-висш ръководител такава патка като Н. Михайлова, която ежеминутно рушеше СДС? Не беше ли П. Стоянов този, който се противопостави на плахите опити за една съвсем минимална лустрация на комунягите и с което показа, че комунягите са му по-мили от едва прохождащите демократи ? Знаете ли колко пъти от нашата СДС организация сме изпращали хора в София, за да информират Филип Димитров(той беше тогава председател на СДС) и да му предоставят съответни доказателствени материали, събрани от нас, че хора на ДС са в листите на СДС за депутати?

 Никога не беше направен и най-малкия опит да се проверят фактите и да се спрат тези хора, които естествена е.аха майката на СДС и то като депутати на СДС.
Аз не твърдя, че Ф. Димитров е ченге, но за мене няма съмнение, че му липсват елементарни качества и усет да бъде ръководител от такъв ранг. Не е ли ясно, че главната задача на този гнусяк Едвин Сугарев е да ликвидира на всяка цена Иван Костов ? Само дълбоко законспирирано ченеге
на ДС, може така старателно да си изработва алиби, чрез многобройните уж антимафиотски разследвания, но никога не изпускайки главната цел - да се унищожи Иван Костов. Защото на ДС им е ясно, че ликвидират ли Костов, нищо вече не може да ги застраши. Поне през следващите 50-тина години Гопод Бог едва ли ще дари българския род с лидер от мащаба на И. Костов. Та за какво СДС ми говорите вие господа? За това на П.Стоянов, на Ф. Димитров, на Н.Михайлова, на Е Сугарев ? Аз пък би казвам, че днешното СДС е Филиал на ДС. Българите поначало сме почни безнадеждни хора, в нашата примитивност и недоразвитост, но все пак има надежда. И тази надежда се казва Демократи за Силна България.

Автор: Атанас
2007-04-09 06:30:35 Заинтригува ме краткия постик на СТАР,но седесар.
Форумците преди мен казаха много истини.
Изкушен съм,обаче да добавя и следното.
Вгледайте се в изказа на СТАР,но седесар.
Има ли нещо общо с аналитичната мисъл на форумистите демократи?
Не. И това е очевадно.
Има голи лозунги.Неподлежащи на коментар аксиоми.
И обигран мелодраматизъм в стил "Бигбрадър" или "Слона моят приятел".
Сигурно в някой следващ постинг ще ни ощастливи и с дежурните клишета за "зомбираните зомби на вожда" и прочее простотии.
Само че,СТАР,но седесар,е сгрешил адресата на Великденския си плач.
Тук мелодрамата не е на почит.
Лозунгите и клишетата не вървят.
Дори нещо по-лошо.
За ужас на всеки СТАР,но седесар,тези неща провокират аналитичната мисъл на Форумците.
Появяват се страхотни коментари и анализи,които всеки СТАР,но седесар,предпочита никога да не ги е имало.
И още нещо ме подразни.
Човечецът е написал "Христос Воскресе!! за всички честни хора/антикомунести/"
Човече,щом си решил да се правиш на християнин,осъзнай азбучните истини на Християнството.
Първата от тях е,че Христос Воскресе за всички хора.
И за честните,и за нечестните.И за антикомунистите и за комунистите.
Въпреки,че последните,вместо с традиционното Христос Воскресе,вчера се поздравяваха с "Честит празник" и "Мерси,подобно".



2007-04-09 08:07:18  

 Автор: за Л. Тошев
Рицар и парламентарист

Васил СТАНИЛОВ

В броя си от 8 октомври 1993 г. вестникът ни, тогава само “АНТИ”, нарече Лъчезар Тошев “самотен рицар на антикомунизма”. Тогава той беше атакуван за честната си позиция в Съвета на Европа не само от левицата, но и от своите колеги в СДС. През изминалите години до днес битката с комунизма се водеше с променлив успех. Апологетите на червената идеология, използвайки инструментите на демокрацията, успяха да изманипулират общественото мнение както у нас, така и по целия свят, че идеята за диктатура на пролетариата и практиките по нейното прилагане не са толкова зловещи, колкото това се доказва в документи, спомени и факти от страните, където комунизмът беше на власт доскоро. И все пак парламентаристи като Лъчезар Тошев у нас, Йоаким Гаук в Германия, Стефан Куртоа във Франция, Владимир Буковски от Русия успяха да създадат достатъчно ясна и правдива картина за престъпленията на тоталитаризма. В ПАСЕ беше създадена комисия, която да оцени обективно преживяното от народите в Източна Европа и да излезе с решение. Обсъжданията траяха повече от две години. Яростната съпротива на левичарите у нас и в Страсбург попречи да се стигне до категорично осъждане и предложение до правителствата за съответни мерки в законодателството, промени в конституциите, включване на справедливо написани текстове в учебниците. И все пак осъждането на комунизма, макар и с уговорката “тоталитарен”, е факт. То се дължи и на усилията на личности като Лъчезар Тошев. Можем само да съжаляваме, че неговата обществена и парламентарна дейност не бе оценена достатъчно от ръководството на СДС и той не получи достойно място в листата на кандидатите при последните избори. Така той на практика беше изваден от редиците на политиците, които кръстосват шпаги с адвокатите на комунистическата диктатура. Очевидно има разминаване в българската и международната оценка на дейността на този наш голям парламентарист. Защото ПАСЕ оцени високо дейността му и приносите му, награждавайки го с почетен диплом и медал за заслуги. Но заслугите на Лъчезар Тошев не се изчерпват само с усилията му комунизмът да бъде осъден в ПАСЕ.
Той организира кампания за възстановяването на Тараклийския административен регион на българите в Молдова, пребори се с доклада на комуниста Глотов и социалистката Лиди Ер, така че помаците да не се третират като етнически различни от българите, а да бъдат наричани “българи-мюсюлмани”. Помогна Македония да бъде специално поканен гост в Съвета на Европа, по времето, когато тя се бореше за международно признаване, постави въпроса за българското малцинство в Западните покрайнини и даже внесе документ за правото на самоидентификация на т.нар. волжки булгари. На него се падна честта да пререже лентата на паметника на хан Кубрат на надгробната му могила в Украйна. Лъчезар Тошев беше един от тримата докладчици за приемането на Латвия в Съвета на Европа.

ПАСЕ прие документи по негови доклади за парламентарен контрол над международните организации, който предизвика дискусии дори в Канада и Мексико, и още редица доклади за Трансграничните водни басейни - Охридското, Преспанското и Дойранското езеро, Биотероризма, парламентарния принос към Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, международното сътрудничество в Средиземноморския и Черноморския регион, Естетизацията на сивите градски зони, унгарските малцинства…

Неговите последни инициативи са свързани с взаимодействието на ПАСЕ с националните парламенти, Промяната на климата не само чрез ограничаване на емисиите на въглероден двуокис, но и чрез залесяване и почистване на Световния океан, Създаване на Пакт за стабилност за Южен Кавказ, по които ПАСЕ ще работи идните две години. Последната му инициатива беше относно изнесените финансови ресурси на комунистическите режими, за разследването на които е нужно международно сътрудничество и солидарност с народите, пострадали от комунизма. Не на последно място - той изигра ключова роля за приемането на Декларацията за обучение в демократично гражданство, лансирана от тогавашния български посланик Светлозар Раев, довела до обявяването на 2005 г. за европейска година на демократичното гражданство, основано на образование. На 25 януари 2006 г. ПАСЕ прие Резолюция 1481 за международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими, инициирана през 2003 г. от Лъчезар Тошев и намерила успешен завършек след прекратяването на парламентарния му мандат, увенчавайки по своеобразен начин неговата дейност в ПАСЕ. За тези инициативи на Лъчезар Тошев в. “ПРО и АНТИ” информираше редовно читателите си.
 
 

Автор: и още за Л.Тошев
2007-04-09 08:25:52 "Ако погледнем страниците на в. “Демокрация днес” или сайта на СДС, едва ли ще разберем, че Л. Тошев ще участва в европейските избори..."
За какво говорим изобщо тогава?
Неговата партия се свени от заслугите му.
Необяснимо е поведението на СДС.
Партия с претенции да е дясна.
С партньори като Яне Янев и Любен Дилов.
С несподелена любов към Б.Борисов.
С преминаващи към ГЕРБ членове и структури по места.

Автор: бивш седесар
2007-04-09 12:43:04 Поредния манипулатор написал статия. Харесвал ДСБ, но щял да гласува за кандидат на СДС. Като "стар седесар", "заклет десебар" и цяла армия ДС манипулатори. Те и песен си имат такава - ние сме на всеки километър, от тук до края на света. Края на света не знам дали ще могат да дочакат, но края на България със сигурност да. Прогонвайки всичко читаво по света. 

Автор: :( От острова
2007-04-09 13:02:50 И кое точно е манипулативното в мнението на Владимир Влайков, бивши и настоящи тесногръди "сини" чугунени глави?!

Кое от писаното за ЛИЧНОСТТА Лъчезар Тошев не е вярно? Кое би ви накарало да не си дадете гласа за него - Човек свършил и вършещ работа за сто демократуни...

Най-интересни са ми били винаги духовните лилипути, които понечват да се мерят по ръст с човек титан по дух, крякащата сган партийни симпатизанти да коментира самотните рицари на принципи... Мила родна картинка...

Автор: xppp-scorpio52
2007-04-09 13:24:17 - тесногръди "сини" чугунени глави

- демократуни

- крякащата сган партийни симпатизанти

Жалко, че 250 - годишното родословно дърво е дало такъв плод!
Не си е струвало нито усилията, нито направените жертви!

Автор: :( От острова
2007-04-09 13:49:21 Кой от изразите (които са повече от удачни, за да обрисуват визираните, не посвенили се да оплюят една Личност и предложението да се гласува за нея, защото се е доказала, свършила е и ще свърши работа много повече от всяка СДС- и ДСБ-номенклатура) не разбираш? Приеми въпроса ми за реторичен.

И не се безпокой за "плода на 250-годишното дърво". :) Усилията и жертвите са били повече от заслужени.


Автор: Червенотиквеничковче
2007-04-09 14:54:40 Мнението на "Автор: :(" От острова е нещо
типично за аутсайдер.

Автор: :( От острова
2007-04-09 15:09:29 :) :) :)

Боже Господи...

Извън трагикомичността в заключението ти, за която няма как да си наясно, в известен смисъл си прав.

Стоя съвсем встрани от партийно-номенклатурните и конюнктурните течения на дясното в България. В този смисъл имам естествен афинитет към един аутсайдер като Лъчезар Тошев, природа, какво да правиш... Така и относно славянофилството беше прав - признавам си, толкова съм славянофил, колкото е убеденият славянофил Вацлав Хавел. Ни повече, ни по-малко. Но ти ги разбираш тези неща, така че не се налага да ти ги обяснявам. :) :) :)

Сега, по темата тук сериозно - не ми се отговори на двукратно зададения въпрос - каква е причината да не си даде един български демократ и антикомунист гласа за Лъчезар Тошев? 

Автор: Атанас
2007-04-09 16:34:23 В другите форуми битуват екземпляри като "От Драгалевци", "Заклет Десебар" и прочее никове с прозрачна цел.
Тук и сега присъстваме на промоцията на нов екземпляр-другарят "( От острова"
Всъщност и Петкан Дивака,приятеля на Робинзон е също диване "От острова".
Най-би ме потресло,да не би въпросният другар да е от "Острова на свободата".
Категорично не е.
Такива екземпляри,категорично не понасят живота в Острови на свободата,Народно Демократични Кореи и прочее нарицателни държави.Нарицателни за какво-най-добре такива като "От острова" знаят.
Пък и в "Острова на свободата",такава свобода,като свободно ползуван Интернет няма.
Тук провокацията е ясна.
Само че,другарче,не нам.
Всички ние сме съгласни с теб.
Заедно с теб благоговеем пред личността на Тошев.
Това,което бихме искали да направиш,виждайки революционната ти превъзбуда е,да реализираш "естествения ти афинитет към аутсайдер като Л.Тошев".
Ама ти сам го каза,бе другарю.
"АУТСАЙДЕР КАТО ТОШЕВ".
Какво целиш ти,като ни караш да гласуваме,ние "бивши и настоящи тесногръди "сини" чугунени глави" за "аутсайдер като Тошев
Начеши си природата,какво да я правиш,другарю.
Попитай,както ти го нарече "партийно-номенклатурното течение",ръководещо СДС.
Попитай лично Председателя. Водача на листата на СДС.
Защо е такава,а не инаква ситуацията с Тошев.
Нас ни остави.
Ние сме си направили своя избор.
Най-ни боли едно нас,"духовните лилипути".
Ти,"духовния Гаргамел",както би се изказал сроден на теб интелект,защо няма да пуснеш гласа си за Л.Тошев?

Автор: :( От острова
2007-04-09 16:51:46 Нямаш представа колко големи глупости си написал. :)

Автор: Петър
2007-04-09 17:15:41 Аз оценявам положително всичко направено от г-н Лъчезар Тошев.Но едно нещо силно ме смущава: защо продължава да стои в това гнездо на ченгета СДС и да обърква обикновените хорица ? Защо не е в ДСБ, където са истинските автентични седесари? Нещо никак, ама никак не му вярвам. 

Автор: :( От острова
2007-04-09 17:28:28 :)

Автор: Червенотиквеничковче
2007-04-09 17:51:49 Островитян Островитянич, големите глупости са в твоите драсканици. Не си написал нищо смислено, въпреки многогодишния ти произход. Абе като се погледнеш от вътре, имаш ли годишни кръгове като на дърво? Може ли да гледаме на теб като на секвоя, да речем!? Или по добре, като на симбирская лиственица, някак си, по ти отива? И си забавен де. :)))))

Автор: Червенотиквеничковче
2007-04-09 18:02:06 Островитян Островитянич, нали разбираш! Щом чета нещо от теб, започват веднага да ми се въртят из главата някакви дърводелски мисли. Предполагам, че си от стар 250 многогодишен дърводелски род. Това е много хубаво разбира се, Исус Христос също е бил дърводелец на младини. Абе ти сигурен ли си, че в оная измисльотина на Дан Браун, не се отнася именно за твоето родословно дърво.

Автор: :( От острова
2007-04-09 18:09:58 Червенотиквеничковче, не знам дали това ще ти помогне - тези дни обрязвам магнолиите, много са непокорни, но рядко красиви и благоуханни. Моите настоящи и бъдещи драсканици (това ми хареса много и си го взимам за ползване, надявам се да не се сърдиш), ще останат, в това няма никакво съмнение, за който трябва да ги чете и разбира, сега и за вбъдеще. :)

Да се върнем обаче към горния добър анализ на Владимир Влайков и въпроса ми, коя е причината да не си даде един демократ и антикомунист гласа за Лъчезар Тошев, сторил многократно повече за България от всяка средностатистическа демократуна, иначе казано, от всяка дясна номенклатура? 

Автор: Атанас
2007-04-09 18:20:05 Точно това ти отговорихме вече.
Защото ти го рече.
Ти го назова АУТСАЙДЕР.
Ти ни отговори,защо искаш ние да даваме гласа си за АУТСАЙДЕРИТЕ на СДС-то.
За да може САЙДЕРИТЕ на Доган и Станишев да напълнят Европарламента ли?

Автор: :( От острова
2007-04-09 18:33:52 Атанасе, невероятно е да си толкова смущаващо глупав, подозирам, че или си пиян, или си играеш.

Нарекоха ме аутсайдер, поради което казах, че, да съм - по логиката на понятието, що се отнася до партийната номенклатура. И посочих, че точно поради това имам политически и нормен афинитет към Лъчезар Тошев - и той така, аутсайдер заклеймен и низвергнат. Но свърши работа за 100. И е не само последователен и принципен, но преди всичко лоялен. Нещо, с което малцина могат да се похвалят като качествени характеристики в "професията политика".

Ако не си го разбрал отново, пак ще ти го обясня.

Аз писах, че Лъчезар Тошев има моя глас.

Аргументирай се сега, ти защо няма да гласуваш за него - заради Пешо, Гошо или някое според теб друго Лошо? Но нали имаш право и възможност да си дадеш гласа именно за Лъчезар Тошев пряко, а не за Пешо, Гошо или някое според теб друго Лошо. Защо при това условие, човек няма да направи този избор, това е въпросът ми. 

Автор: :( От острова
2007-04-09 18:44:21 Надявам се силно това, което цитирам от горния текст, да се прочете задълбочено и да се размисли над него. Думи, зад които заставам напълно, при аналогичен опит и наблюдения.

"Преференциалната система, която се въвежда за първи път в България, дава възможност да се избира между предложените кандидати в съответните листи. Най-висок резултат от десницата показва досега СДС. Постигането му и на изборите дава реалната възможност за избор на един евродепутат, но без да съществува гаранция. Той вероятно ще се окаже и единственият за партиите вдясно.

При това положение аз ще гласувам преференциално за г-н Лъчезар Тошев. Познавам го добре. Идеалист и честен човек. Безукорно почтен и предан на каузата СДС, заради която остана в съюза, въпреки че понесе много удари от съратници. Отвсякъде. Той е от онези истински българи, които ще бъдат оценени напълно едва от дистанцията на времето.

Г-н Тошев се бори в продължение на 7 (седем) години за изясняване съдбата на откраднатите от държавната хазна пари. Интересно, минават вече 2 години от новия парламентарен мандат (защо ли без г-н Тошев?) и за никого от сегашните депутати не е интересна съдбата на милиардите, за да бъде продължено започнатото от него.

Забележително беше това, което постигна г-н Тошев в общоевропейски план - по негова инициатива, с решение на ПАСЕ, бяха осъдени престъпленията на комунизма в Европа.
Много от днешните позиции на ДСБ - относно енергийната зависимост от Русия, биоетиката, строежа на АЕЦ “Белене” и още, са все теми, въведени в обществения дебат именно от Лъчезар Тошев!
Въпроси, поставяни от него още от началото на 90-те години.

Имал съм възможност да посещавам Съвета на Европа. Виждал съм как го търсят, как искат мнението му или разговарят приятелски с него възрастни английски лордове, утвърдени политици, хора с авторитет и дългогодишен опит.
Какво по-голямо признание за качествата на г-н Тошев от удостояването му с почетно членство в Съвета на Европа?
За съжаление неговите битки оставаха, без да се разгласят, без да намерят подкрепа, срещаха дори съпротива от страна на своите."

Автор: Атанас
2007-04-09 19:38:04 Няма да се спирам на обидните квалификации на островното чудо.
Това е характерно за т.нар."бригадири" и въобще всички бригадироподобни.
Когато нямат смислени аргументи срещу някого и срещу нещо,те го обговарят с обидни квалификации.
Спомнете си,как другарите П.Младенов и Жан Виденов квалифицираха хората,протестиращи срещу безумието.
Пияници,лузъри и глупаци.Платени от САЩ.С долари и марки.
Другото,което впечатлява от мероприятието на Островчанина.
Забелязахте ли,че посланието му е единствено към "СИНИТЕ ЧУГУНЕНИ ГЛАВИ".
Да сте чули човечецът да каже нещо за претенциозно десните ГЕРБаджии.
За кресливо десните АТАКАджии.
Нещо по адрес на БСП,ДПС и НДСВ.
Няма и да чуете.
Кълбото свински черва е табу за бригадири и бригадироподобни.
СДС ръководство и лично П.Стоянов не се споменават никъде,макар,че абсолютно всичко,за което говорим по повод Тошев трябва да се отнесе само и единствено към тях и към никой друг.
АУТСАЙДЕР бил Тошев.
Ами питай САЙДЕРА на Партията СДС,кой направи Тошев аутсайдер.
Питай и ръководството на СДС.Само че побързай,докато не са се изнесли в посока ГЕРБ.
Като Никито и Елеонора.
Автор: Червенотиквеничковче
2007-04-09 20:04:54 Абе Островитянич, кой ще ти чете твоите драсканици, не ставай смешен!? Намери си сайта на "дума" или пък дращи нейде из градските нужници, там ще имаш читатели. Тук си за майтап, нищо повече.

Автор: Йоан
2007-04-09 23:08:12 Съгласен съм с Атанас, че абсолютно всичко, което говорим за Тошев, трябва да се отнесе само и единствено към ръководството на СДС и лично към П. Стоянов. И още нещо. Апелът да се гласува за Лъчезар Тошев ще бъде напълно коректен, ако се отправи към избирателите на СДС. Впрочем, няма лошо тези хора наистина да поставят Тошев на първо място и вместо Стоянов да изберат него. Това ще бъде разумният избор на онези, които все още гласуват за СДС. В постингите няма укорна дума срещу Тошев. Не бих си позволил и аз да я изрека. Той е достоен човек. Направеното от него е описано по-горе. Заедно с това, обаче натрапчиво изниква въпросът защо Стоянов го остави втори в листата за евродепутати. А защо Тошев не попадна преди това в избираемата листа на СДС за българския парламент? Докато Дилов и Яне Янев, отличили се с разюзданата си кампания срещу достойния десен кандидат за президент Беронов, влязоха в парламента. И още нещо. Дейността на Лъчезар Тошев в ПАСЕ не се нуждае от апология. Но, например, ангажиментът на ДСБ парите на Европа да остават в България, а да не изтичат към Турция и Русия е не по-малко важен. Категоричната подкрепа на ДСБ за каузата на Европейската народна партия също не е по-малко важна. Това обаче не означава, че бих агитирал избирателите на СДС да гласуват за листата на ДСБ. 

Автор: Атанас
2007-04-11 06:01:25 Изкушен съм да кажа и следното.
Необяснимата "загриженост" за дясното,която ни връхлита отвсякъде е провокирана от реален и простичък проблем.
Много лесно,в рамките на една партия,каквато е СДС,един лидер,с помощта на услужлива партийна номенклатура,може да наложи собствената си кандидатура.
Много лесно,за отвличане на вниманието ще се вдига шум до Бога за Командира,командирската партия,командирските похвати.Всичко това отнесено към една партия,знаем коя,която проведе вътрешнопартиен дебат и вътрешнопартиен избор при подреждане на листите звучи странно,но това се прави.
Че другата партия,чиито лидер се е самосложил на първото място на листата е командирска,никой не обелва дума.
И колкото е по-лесно да се самосложиш на първо място в една партийна листа,толкова е по-трудно да накараш някого,извън тясното ти обкръжение,да гласува за теб.
Резултатът от такива напъни е плачевен.
Той е по-скоро трагикомичен,защото е базиран на сълзливи вопли от рода на "Дайте да дадем".
Аз се жертвам да евродепутатствам.
От всички вас се иска само да ме изберете.
Защото сте десни.И аз съм десен.
Бих помолил господата Влайков и Станилов,след като са казали "А",да кажат и "Б".
След като те,като всички нас,са наясно с качествата на един достоен човек,като г-н Л.Тошев,това е подходящ повод да попитат.
Защо тези качества не се подложиха на дебат и на преценка в рамките на СДС.
Защо не се направи публично обсъждане и публичен избор и подреждане на листата на СДС,по подобие на това,което стана в ДСБ.
И да попитат.Щом това не е станало в СДС,коя е причината,точно тези достойнства на Л.Тошев да не са на почит в СДС.
Защото няма логика,в това,да искаш други да предпочетат нещо,което,в собствената ти партия и листа не е на почит.


Автор: Sin
2007-04-11 10:00:31 "Защото няма логика в това, да искаш други да предпочетат нещо, което в собствената ти партия и листа не е на почит. "

Автор: Йоан
2007-04-11 10:57:46 И така, "чугунените глави", "твърдоглавците", "сектантите" от ДСБ бяхме достатъчно ясни, нали? Атанас е прав да попита защо не се направи публично обсъждане, подреждане и избор на листата на СДС, така както бе сторено в "командирската партия" ДСБ. "От острова" попитаха защо нямало да гласуваме за Лъчезар Тошев. Ами за това, "От острова". Защото е къде по-логично, разумно и естествено да агитираш и дадеш гласа си за хора, избрани от твои съмишленици свободно, според демократичните правила на света, с който искаме да сме едно цяло.Защо трябва да загърбваме листата на ДСБ, излъчена по тези правила, само за да накажем Петър Стоянов, прецаквайки го за първото място в неговата листа?
Щом Тошев е достоен, това могат да сторят избирателите на СДС. Но има още нещо.Проблемът не е само до личните качества на П. Стоянов и Л. Тошев. Проблемът е принципен. Самата партия СДС е в конфронтация с нашите партньори и съюзници от Европейската народна партия. Самата партия СДС /не само П. Стоянов, но и цялото й ръководство, а и много от активните й поддръжници/ са за размити отговорности, за слаба Европа /и още по-лошо за слаби периферии на Европа, с хлабави връзки с ядрото на водещите държави в ЕС/, срещу европейската конституция, срещу християнския характер на нашата цивилизация и на Европейския съюз. Активните поддръжници на СДС нямат нищо против влизането на 70-милионна Турция в ЕС без да е покрила критериите за членство. Те не са много категорични и срещу руската енергийна и всякаква инвазия, заемат неясна позиция спрямо руско-турския диктат в България. Стоянов, например е забранил да се критикува ДПС/!?/. Същото ДПС, което се изгаври с него на по-миналите президентски избори. Няма как хората с глави на раменете си да пуснат гласа си за подобна партия и още по-точно за партия с подобно ръководство. 

Автор: STEFAN TCHOLAKOV
2007-04-12 03:29:38 ---
Автор: STEFAN
2007-04-12 22:39:52 ---
Автор: STEFAN
2007-04-13 01:36:39 ---
Автор: STEFAN
2007-04-13 02:00:30 ---

Автор: читател
2007-04-19 23:23:37 благодаря за дискусията проведена от симпатизантите на ДСБ. аз съм един от тях и ще гласувам за ДСБ, както направих и на предните избори за български парламент. тогава, ако помните, "социплогическите" агенции в бг непрекъснато "даваха" на ДСБ 1.6% - 3.2%. а ДСБ получи над 7%. и отново искаха оставката на Иван Костов, но не много силно, така както я искаха след президентските "избори", в които п.с. игра по "заповед на щуката", както и винаги преди това, а както играе и в момента. та вместо да разводняваме дискусията и "спорим" за безспорния авторитет на Лъчезар Тошев, нека се запитаме, а малко ли направи и незаслужен ли е авторитета на Иван Костов?
и защо и по каква причина ДСБ да няма право да излъчва кандидати и се бори за свои депутати в ЕП?
 обединението дава сила, когато се обединяват единомишленици и то доброволно и с желание. да се обединяваш с ченгета и доносници си е просто глупост, мноооого меко казано. последна илюстрация бе продължителната "преговорна" "идилия" в "дясно" разиграла се в продължение на месеци преди последните президентски избори. знаем за печалните резултати. и едно странично допълнение. думичките капитализъм, социализъм, комунизъм, дясно, ляво и др. в България се налагат и "употребяват" от комунистите, коматистите (за комата брато се боримо)комуноидите и др. като думи оръжия и са тотално обезмислени и изпразнени от съдържание. социализъм и комунизъм и без това означават - идиотизъм. затова аз мисля, че е по-правилно да се казва не десни, а честни, защото левите, "централните", "либералните", поне в България и поне сега са само и винаги нечестни.


ОЩЕ ПО ТЕМАТА - СЕДЕМ ГОДИНИ ПО-КЪСНО :



Рицарят на печалния български образ

Или защо Лъчезар Тошев няма да бъде издигнат като кандидат за евродепутат?

Владимир Влайков,
Мюнхен, 2014г.
Отношението на политиците и медиите към Лъчезар Тошев показва, че за тях той е един неудобен български гражданин.

Задава неудобни въпроси, прокарва неудобни закони, неудобен е някакси и въобще.

Навремето често не получаваше подкрепа, дори сред редовете на собствената му партия - СДС. 
Нито пък някога е успявал да заслужи добра дума в медиите.

Е, писал е статии, канили са го от немай-къде в някоя от телевизиите, но както сме наблюдавали в подобни случаи, всички са „като на тръни” и бдят и тръпнат да не се каже нещо „излишно”.

Нещо извън сценария.

Усетят ли най-малкото доближаване до „опасна тема”, започват да говорят успоредно с интервюирания, докато го прекъснат.

Така постъпват с нормалните хора. 
 
Щурчовците оставят да правят, каквото си искат, а пред „нашите си” се разтапят като снежни човеци, попаднали на парников ефект.

Лъчезар Тошев не е от революционерите, играни и преиграни от политическите ни театрали. 
Работи тихо и честно. 
Неатрактивно, скучно дори, но винаги и единствено – в битка за интересите на България.

Публиката трудно го разпознава. 
Ако са чували все пак, клатят глава: „Имаше нещо там с него... Злепоставял беше България в Европа, май...”.
Това са успели да запечатат в паметта им другарите.
И как го е правил това злепоставяне?

С изнасянето на факта, че първите демократични избори в България бяха фалшифицирани с 500 000 мъртви души.

Това помни ли го още някой?

Прави ли някому впечатление, че през всичките тези години на разноцветни управления нямаше обществена реакция по тази нечувана измама, нито наказани ?

При едно от тези управления, тогавашният министър-председател на България го беше срещнал из коридорите на Съвета на Европа и му беше вменил да си търси друга Родина. 
 
Представяте ли си какво означава това?
 
Феодалът или деспотът да те гони от вилаета си!

Съратниците му от СДС по онова време се страхуваха да не ги видят, че разговарят с него, дори...

Защо ли? Много просто – той засяга(ше) безметежността и самото съществуване на плъховете в удобно прогризаната за тях матрица. 


 

Повече от двадесет години бе гризано и низано, за да се стигне дотам, че целия политически спектър да се обагри в червено.

От жълточервено, през зеленочервено и синьочервено, та чак до познатото ни до болка кървавочервено!

Според теоретиците на тази национална доктрина, истинската любов към България минава, освен през стомаха(депутатски кюфтета, шведски маси, един се беше похвалил, че откак е дошла демокрацията не е вечерял вкъщи – т.е. карал е все „на аванта”) и оттам през келепира, далаверата, горницата и верността към Русия.
 
Имитация на патриотизъм. 
 
Демокрация – менте.

Липса на отчетност, прозрачност, възмездие, справедливост.

И кой е първопричината за това?

Повярвайте, не са политиците.

Или клоуните на кило - еднояйчните близнаци, заченати „ин витро” - Сидеров и Доган/Местан, а и останалото цирково шествие след тях с Янев, Кунева, Бинев, Бареков и сие през провинциалния декор на българската политика.

Всички тези известни на публиката имена висят като позагнили плодчета по клоните на голямата българска круша, от която всеки момент могат да бъдат обрулени. Или сами да си паднат.


Е, какво – ще се оправи ли положението, ако някой от тях се възкачи или падне? Ще цъфне и ще върже ли тогава България?

Не – защото, както крушата не пада по-далеч от дървото, така и дървото, колкото и да се напъва, не може да роди друг плод, освен круша. 
 
Затова защото, гледайки малките пилета с широко отворени човки из гнездата на нароилите се партии в очакване да бъдат нахранени, трябва най-накрая да спрем с глупостите и да се замислим. 
 
Те, всичките, очакват да се хранят от залъка от българския данъкоплатец. Да крадат от парите, което европейското семейство дава на бедния си роднина, за да се нахрани, облече и изучи, та да стъпи на крака и да кове по-нататък сам съдбата си.

Сега, повече от всякога, трябва да можем да поставяме точните въпроси и да търсим конкретна отговорност.

Това е, което някои нямат интерес и не искат да става и неслучайно медиите, прокуратурата и правосъдието дават заето.

Не чуват! Не виждат! Не са кооперативни.
А, без тях – няма как!

Излиза, че не партиите и техните вождове са най-виновните за унизителното положение, до което стигнахме, а има нещо по-основополагащо, по-важно и по-общо, каквото е ежедневието с цялата му пъстрота и проблеми и нашата отговорност на граждани в него.

Дървото, накацано от високоинституционалнитe гарвани, се опитва може би да ни обясни, може би – да ни успокои:

Дали ще си мишок или плъшок, лалугер или лисугер, е все тая.
Важното е, дали си подстриган по модата или не.

 Нашите държавници, също като овцете, първо биват подстригани за послушници, а после - допускани да се състезават. 
 Защо мислите винаги издигат зависими от нещо си индивиди? 

Зависимият е най-добрия послушник!
Заблудените, отказали посвещение, не биват допускани в политическата кошара
 
Както си е казано – Бог дава, ала в кошара не вкарва...

Ако по каприз на съдбата, някой като Лъчезар Тошев, все пак се е промъкнал – намира му се цаката.
И в един момент започва да отсъства.

В „добрите за живеене” страни, гражданите не са светци, но там има писани и неписани закони (т.е. правосъдие и обществено мнение), които се спазват. Макар и в общи линии, макар и не съвсем. Там и при обществените поръчки има корупция, но преди всичко се строи, а у нас - преди всичко се краде...
Там, за онези, които прекалят, злоупотребят или попаднат в полезрението поради липса на шанс - има санкции.
Тук наказват Жан Валжан, докато Жавер вдига замък от спестени закуски...

Нека сравним какво ни казва Кант с живелия, половин век след него, Ботев.

Заобикалящият ни свят се съобразява с възможностите на нашето познание. Разумът е активен участник в създаването му,постигнато с нашия опит.” 

пише Кант.


А ето - Ботев:
В тъги, в неволи младост минува,
 кръвта се ядно в жили вълнува,
 погледът мрачен, умът не види
 добро ли, зло ли насреща иде...

 На душа лежат спомени тежки,
 злобна ги памет често повтаря,
 в гърди ни любов, ни капка вяра,
 нито надежда от сън мъртвешки
 да можеш свестен човек събуди!

 Свестните у нас считат за луди,
 глупецът вредом всеки почита:

 "Богат е", казва, пък го не пита
 колко е души изгорил живи,
 сироти колко той е ограбил
 и пред олтарят бога измамил
 с молитви, с клетви, с думи лъжливи”.

Къде изостава чистият разум в създаването на нашия, български сюжет? Защо в светлината на прожекторите у нас са все още глупците, нагаждачите и мошениците, а свестните, можещите, истинските се свиват по ъглите или напускат родината си и тръгват, накъдето им видят очите?

Има ли разлика между обикновения български гражданин и германския?

Взаимозаменяеми ли са частите от каручката на Андрешко и немската лимузина?

Не се ли опитва Лъчезар Тошев да имплантира части от двигателя на Ото в каруца с животинска тяга?
Е, не става! Няма как...

И той няма да бъде издигнат като кандидат за евродепутат. Няма сила, която да го издигне, въпреки че е най-подготвеният.
С най-голям опит. 
 
Доказал се като безкористен патриот и родолюбец.

 Мога да изброя много награди, грамоти, ордени и медали от авторитетни инстанции, заслужени през годините, но дали има смисъл? 
 
На всички е омръзнало прехвалването, практикувано от медиите на мафията, което вкарва излезлите от един калъп, семпли креатури в ролята на „мегасуперзвезди”...

Ще кажа само, че многократно съм бил свидетел на уважението, с което Лъчезар Тошев се ползва в Съвета на Европа от страна на най-изтъкнатите му членове. 
 
Вниманието, което там му се оказва, е непостижима мечта за онези наши „евроучастници” - неграмотниците с по три висши и още два пъти по толкова специализации,които виреят добре и съвсем безсмислено само на родна почва...






С ДОКАЗАНИ КАЧЕСТВА Нася Кралевска – САЩ в. Про&Анти на 27 април 2007 г. През март ми се отдаде прекрасната възможност да разгледам подробно комплекса сгради на Европейския парламент в Страсбург. Красива архитектура, модерни материали, богата вътрешна растителност. Но най-силно ме развълнуваха огромната заседателна зала на депутатите – в момента 785, и факта, че думите на президента – Ханс-Герт Пьотеринг, който водеше на този ден съвещанието, звучаха по уредбите и на български език. Вероятно днес този факт не учудва никого. Но кой можеше да си го представи преди двадесет години, когато Западна Европа и нейните институции звучаха в устите на комунистическите ни управници като мръсни думи и бяха недостъпни за непривилегированите българи?! В подобни мигове на задоволство - въпреки ежедневните ни ядове с политическия живот в България и разочарованията ни от събития и личности - човек усеща колко далеч е стигнала страната ни в своето посттоталитарно развитие. И то въпреки самоубийствените кривилици на така наречен преход, за които отговорност носят и тези наши сънародници, които се отказват от правото си на избор или обличат във власт недоказали се с нищо исторически и медийни “герои”. По време на посещението ми в Европейския парламент видях двама от временните ни депутати: Филип Димитров, потънал в работа, и Стефан Софиянски, разхождащ се по етажите с неизменната си усмивка, така обичана някога от седесарите. Питам се, кои ще бъдат постоянните ни пратеници в единствената институция на Европейския съюз, избирана пряко от гражданите и защищаваща интересите им, в неповторимия исторически момент, когато се прередактира и одобрява Европейската конситуция? И вярно ли е, че много от българите-некомунисти отново се канят да не гласуват? Настръхвам от ужас при мисълта, че ако последното се случи, то в Брюксел и в Страсборг, ще ни представляват като нация единствено едва доловимо реформирани или изобщо нереформирани соцкомунисти и децата им, за които - както отново се обади устатницата Татяна Дончева (уви, подкрепена от г-н Пьотеринг при неотдавнашното му посещение в София) - е без значение дали са работили за Държавна сигурност; бизнесмени, притежатели на нощни клубове и печеливши фирми с неизяснени финансови първоизточници; случайни хора, далеч от политиката, без опит и международен авторитет; “родолюбци”, окаляли името на България с расистки изявления; кариеристи, добрали се до евродепутатската банка заради допълнителни приходи и връзки с цел лична облага. За мен лично сега повече от всякога е важно да изпратим в Европейския парламент подготвени личности, неподкупни, с високи морални качества, работливи, спечелили уважението и доверието на европейските политици, отлично запознати с родната ни история, със състоянието на останалите страни-членки на ЕС, с проблемите на България и на съвременния свят. Именно сега: току-що влезли в Обединена Европа със сериозни държавни недостатъци; икономически слаби, достигнали от едно от първите до последното място по стандарт на населението сред народите на стария континент; прочули се по времето на комунизма като безотечественици, предани единствено на Съветския съюз, а в днешни дни - с трафик на проститутки, бебета, наркотици, обир на банкомати, гангстерски групировки… Да, на 20 май, ако обичаме родината си и милеем за нейното бъдеще, трябва масово да гласуваме за тези, които с личните си качества и с енергичните си действия са доказали, че могат да изтрият пред европейските ни събратя “срама по челото” ни. За тези, които с воля и с дело ще извоюват равноправие и авторитет за държавата ни, защото гледат на евродепутатския мандат не като на изгодна служба, а като на апостолска мисия в името на Отечеството. По закон нямам право да участвам в избора на евродепутати, но не ми е отнето гражданското задължение да се вълнувам от майския вот и да изразя становището си. Когато чета листите с имената на кандидатите-европарламентаристи на ДСБ и на СДС (тревожното е, че са поединични) установявам, че в тях са включени лица, достойни за отговорната задача, а други – не по-малко достойни – ги няма. Но така или иначе, българите-демократи разполагат с немалък избор на кого да се спрат. При мене няма колебание - изцяло подкрепям кандидатурата на Лъчезар Тошев от Съюза на демократичните сили. Веднага ще обясня защо. На пръсти се броят политическите дейци на следкомунистическа България, които до ден днешен останаха предани на синята идея с неопетнено нравствено и икономическо досие. Които - скоро ще станат две десетилетия – непрестанно и героично се борят да възкресят разпънатата на кръст от комунистите родина. Горещ патриот в свещения смисъл на тази дума, г-н Тошев е умел политик и отличен познавач на историята, който наред с моралните си, делови и професионални качества и огромен опит се откроява сред колегите си с едно огромно за мене предимство. В дейността си като национален и международен парламентарист той никога не забрави престъпленията на комунистическия режим и тежките последици от него. Усилията му да ги разкрие и разобличи целяха и целят да се озакони една историческа справедливост, която да спре деморализацията на обществото и да реши сериозните проблеми, помрачаващи не само днешния ден, но и бъдещето на идните поколения. Темите, с които Лъчезар Тошев се изяви на родната (като депутат от СДС и председател на комисии в четири поредни народни събрания) и на европейската (като член и вицепрезидент на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, вицепрезидент на Комисията по политически въпроси в ПАСЕ, вицепрезидент на групата на Европейските Демократи и вицепрезидент на групата на Европейската народна партия) политически сцени, донесли му през 2006 г. Медала “За заслуги” на ПАСЕ, са жизнено важни и актуални. Ще припомня някои от тях: борбата му за откриване и връщане в държавната хазна поне на част от откраднатите “червени пари”, прехвърлени в задгранични дружества; усилията му за подпомагане на българското малцинство в Западните покрайнини, за възстановяване на Тараклийския административен регион на българите в Молдава и за правото на саоидентификация на “булгарите” от Волга; приноса му към Парламентарния контрол над международните организации, Пакта за стабилност в Югоизточна Европа и международното сътрудничество в Средиземноморския и Черноморския регион; ангажираността му в каузите, свързани с промените на климата, с биотероризма, с екологията, с разкриване на организираната престъпност и мафиотските организации у нас и пр. и пр. Наред със споменатото, г-н Тошев бе инициатор, автор и съвносител на приетата от ПАСЕ Резолюция 1481/2006 за международното осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими. Но както сам твърди, за да се довърши започнатото, оттук нататък е необходима решителната намеса на Европейския парламент. Много още може да се каже за Лъчезар Тошев, за многостранната му дейност и за бъдещите му планове, но ще се огранича с мнението на човек, работил с него. И то не кой да е, а един от най-изтъкнатите дейци на Европейската народна партия и президент на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – Люк ван ден Бранде: “Най-голямото качество на Лъчезар е неговата човечност… Лъчезар е пример за гражданин… Човек от неговия калибър и рядка комбинация от лични качества и политическа мотивация не се намира често… Ако хората в България изберат Лъчезар Тошев в Европейския парламент на 20 май 2007 г., те ще вземат мъдро решение да препотвърдят европейски мандат за един истински голям държавник”.