19 януари 2019

2019 - СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПА НАВЪРШВА 70 ГОДИНИ


Съветът на Европа е създаден на 5 май 1949г. в Лондон, когато в Двореца Сейнт Джеймс е подписан Статутът на организацията.
Решено е седалището на организацията да е в Страсбург.






 

 

Archives : The Records of the First Sittings of PACE in 1949


Archives : The Records of the First Sittings of the Committee of Ministers of the Council of Europe

http://toshev.blogspot.bg/2016/06/archives-ther-records-of-first-siitings.html






През настоящата 2019г. се отбелязва 70-тата годишнина на тази най-стара Пан-Европейска организация.







През тази година изтича мандатът на досегашния Генерален секретар Торбьорн Ягланд и през юни ще бъде избран нов.
 
В Комитета на Министрите до изтичането на срока  са внесени четири кандидатури - от Белгия, Литва, Гърция и Хърватия  :

Дидие Рейндерс - Вицепремиер, Министър на външните работи и европейските въпроси, Белгия

Андриус Кубилиус- бивш Министър-Председател, член на Сейма, Литва

Дора Бакояни, бивш Министър на външните работи и бивш кмет на Атина, депутат, Гърция

Мария Пейчинович Бурич - Вицепремиер, Министър на външните работи и европйските въпроси, Хърватия



Предстои Комитетът на Министрите да излъчи от тях двама, които да внесе за гласуване в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа.

След това депутатите в ПАСЕ, по време на юнската сесия на Асамблеята,  с тайно гласуване ще изберат Генерален секретар на цялата организация . 


На 21 януари 2019  в 12:30ч. българско време, се открива първата част от сесията на ПАСЕ за 2019г., която е юбилейна за Съвета на Европа.
 

Winter Session: Finnish President to address the Assembly

http://assembly.coe.int/nw/xml/News/News-View-EN.asp?newsid=7315&lang=2&cat=8

Пред депутатите ще говори Президентът на Финландия Саули Нинистьо и Министърът на външните работи на Финландия и Председател на Комитета на Министрите на Съвета на Европа - Тимо Соини.

В момента Финландия председателства Комитета на Министрите на Съвета на Европа.



На 21 януари 2019г. по време на първото заседание на ПАСЕ се очаква  Ръководителят на българската делегация в ПАСЕ Джема Грозданова да бъде избрана на Вицепрезидент на Асамблеята.



 Джема Грозданова в ПАСЕ 


 
Личната страница на Джема Грозданова в ПАСЕ :



ИЗЯВЛЕНИЕ НА ДОКЛАДЧИЦИТЕ НА ПАСЕ ЗА УКРАЙНА


Докладчикът на Съвета на Европа за Украйна Джема Грозданова разговаря с председателя на Върховната Рада Андрей Паруби

Джема Грозданова на мисия в Украйна, като докладчик на Съвета на Европа

Изявление на докладчиците на ПАСЕ за Украйна

 
От сайта на БНР : Избирането на Джема Грозданова за докладчик на ПАСЕ за Украйна е успех за България

Джема Грозданова: Глобалните въпроси няма как да бъдат разрешени само с двустранно сътрудничество

http://toshev.blogspot.com/2018/07/blog-post_11.html



НОВА БЪЛГАРСКА ИНИЦИАТИВА В ПАСЕ 

ПРЕУТВЪРЖДАВАНЕ НА ОСНОВИТЕ НА МУЛТИЛАТЕРАЛИЗМА 
http://toshev.blogspot.com/2018/06/blog-post_26.html



ГЕРБ : Европейският проект е най-великият мирен проект в историята на човечеството

http://toshev.blogspot.bg/2018/05/blog-post_71.html
Видео : https://www.novini.bg/news/480694-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82.html


BULGARIAN MESSAGES

Opening Address by Dr. Dzhema Grozdanova

Achievements from Sofia

http://toshev.blogspot.bg/2018/02/achievements-from-sofia.html


НОВА БЪЛГАРСКА ИНИЦИАТИВА В ПАСЕ





Октомврийската сесия на ПАСЕ - Подкрепа за българската инициатива

http://toshev.blogspot.bg/2016/10/blog-post_24.html


В София : Конференция на Председателите на парламентарните Комисии по външна политика на страните-членки на Съвета на Европа

http://toshev.blogspot.bg/2016/02/blog-post_8.html


Важно е, че в този момент подарихме на Европа
"Съединението прави силата"
Лъчезар Тошев пред news.bg, интервю на Весела Веселинова


"Съединението прави силата" – лозунг и на Голяма Европа



ОТ СОФИЯ ПАСЕ СВИКА ДЪРЖАВНИТЕ ГЛАВИ И ПРЕМИЕРИТЕ НА 47-ТЕ СТРАНИ-ЧЛЕНКИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА - ПО БЪЛГАРСКО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

http://toshev.blogspot.bg/2015/11/47.html


 ДОКЛАДЪТ ЗА СВИКВАНЕ НА ЧЕТВЪРТА СРЕЩА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА НА НАЙ-ВИСОКО НИВО - ОДОБРЕН

Линк към документите внесени от Д-р Джема Грозданова по този въпрос : 
  
Sofia Declaration of 27 November 2015
Submitted by Ms Dzhema Grozdanova (Bulgaria, EPP/CD), Chairperson of the Bulgarian Delegation




Motion for a recommendation

Towards a fourth Council of Europe Summit





Written question

Sofia Declaration of 27 November 2015 adopted by the Standing Committee of the Parliamentary Assembly



Reply to Written question



Motion for a recommendation

The Council of Europe in the European political architecture


Приетите документи :
Resolution 2186 (2017) 

Call for a Council of Europe Summit to reaffirm European unity and to defend and promote democratic security in Europe



Recommendation 2113 (2017) 

Call for a Council of Europe Summit to reaffirm European unity and to defend and promote democratic security in Europe




ВИДЕОРЕПОРТАЖ НА Г-ЖА ТАТЯНА ПАНДУРСКА. ИЗПОЛЗВАНИ СА КАДРИ ОТ АРХИВА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА 
Exhibition dedicated to Prof. Ivan Shishmanov, Palace of Europe, Strasbourg, June 26th, 2012








18 януари 2019

135 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ КЬОСЕИВАНОВ






Георги Кьосеиванов защитаваше 
българските интереси!

(Откъс от статията на доц.Иван Иванов)

Корените на Кьосеивановия род са разположени дълбоко в Родопската твърдина. 
В течение на векове предците му са се занимавали със земеделие и са умножавали имотите си. 

По време на Априлското въстание старият Георги Кьосеиванов, заедно със сина си Иван, и двамата членове на местния революционен комитет, покрусени, че пещерци не въстават, се включват във въстанието в Батак. 

Там Иван Кьосеиванов се запознава с Марена, дъщерята на водача на батачани Петър Горанов. 

Три години по-късно, през 1879 г., те се женят в църквата “Св. Димитър”, Пещера. 

Първото им дете Райна се омъжва за един от създателите на Демократическата партия – Михаил Такев, министър в правителството на Ал. Малинов, обявило независимостта на България на 22.09.1908 г. 

Второто дете на Марена и Иван Кьосеиванови се ражда на 19.01.1884 г. 

Това е синът им Георги, станал по-късно министър-председател на страната. 

Третото дете, Мария, се появява на бял свят две години по-късно. 

Тя се жени за д-р Никола Дуров, депутат в 24 –то и 25-то Народно събрание, един от 42-та народни представители, подписали писмото на Димитър Пешев за спасяването на 50-те хиляди български евреи. 

Един от следващите синове е Петър Кьосеиванов, станал заместник-председател на 25-то Народно събрание. 

Вижда се, че родът е зареден със силно участие в политическия живот на страната. 


Георги Кьосеиванов като Министър на външните работи, в дворана Министерството (днес сградата на БАН)  с целия персонал.


     Георги Кьосеиванов завършва Пловдивската мъжка гимназия, след което учи право в Париж, където в 1909 г. получава степента доктор по право. 








Най-прозорливият дипломат

(извадка от статия на Лъчезар Тошев)


В Обществото на народите, Женева : Г.Кьосеиванов, К.Батолов, М.Милев
Подписване на Солунската спогодба от Премиерът на Гърция Метаксас и Премиерът на Царства България Кьосеиванов. С нея се премахват военните клаузи на Ньойския договор и България започва да възстановява своята армия. 1938г.




Най-известен в Европа той става с прогнозата си, че Хитлер и Сталин ще се съюзят и първият резултат от това ще бъде четвъртата подялба на Полша. Прогнозата му е от декември 1938 г., когато двамата диктатори сипят хули един срещу друг и никой не би могъл да допусне тяхно скорошно съюзяване.
Съществува запазен документ за това прозрение във френския дипломатически архив.
Това е Телеграма № 34/16 декември 1938 г. от френския посланик в София Анри Ристелюбер (RISTELHUEBER) до Министъра на външните работи на Франция Жорж Боне. 
Документът е публикуван във Френската жълта книга – дипломатически документи 1938-1939 г.



 Екземпляр от нея беше притежание на Евгени Силянов – секретар в посолството на Царство България в Берн по времето, когато посланик там е Георги Кьосеиванов.
Кьосеиванов и Силянов в Берн.Вторият дипломатически прием за Нова година, 1942г. Тогава Швейцария прави два приема - един за страните от Оста и един за Съюзниците
Поради важността на документа, предаваме текста на телеграмата изцяло. 
Оригиналният текст ни беше предоставен с любезното съдействие на г-жа Ирина Недева.


Notice bibliographique
Type : texte imprimé, monographie
Auteur(s) :  France. Ministère des affaires étrangères
Titre(s) :  Le Livre jaune français, documents diplomatiques. 1938-1939. Pièces relatives aux événements et aux négociations qui ont précédé l'ouverture des hostilités entre l'Allemagne, d'une part, la Pologne, la Grande-Bretagne et la France, d'autre part [Texte imprimé]
Publication :  Paris : Impr. nationale, 1939
Description matérielle :  In-8° XLVII-431 p.

Note(s) :  Documents diplomatiques
Sujet(s) :  France -- Relations extérieures -- Administration -- Histoire
France. Ministère des affaires étrangères -- Histoire


Notice n° : FRBNF34193479

Exemplaire et cote (1)
1 Tolbiac - Rez-de-jardin - magasin
8- LF128- 108 (B) support : livre 



Телеграма N° 34
Г-н Ристелюбер, Пълномощен министър на Франция в София,
до Г-н Жорж Боне, Министър на Външните работи
София, 16 декември 1938г.
По време на неотдавнашен разговор, председателят на Съвета (на Министерския съвет – б.а.) ми сподели за силното удовлетворение, което изпитва следствие на неотдавнашната френско-германска декларация. 
Тя за него не е била изненада. Още от посещението му в София, преди около две години, г-н Нойрат му е изразил голямото желание на неговото правителство да постигне споразумение с Франция, тъй като двете държави вече не ги разделя никакъв спор.
 Той дори е изразил огорчението си от липсата на готовност на Париж да отговори на неговите предложения.
Що се отнася до Германия, въпреки че желанието й за разширяване на изток бе очевидно, може би се лъжем, определяйки югоизточна Европа като първата й цел. Според него Полша е най-заплашена. Също така полско-съветското сближаване е израз на тази опасност. Взаимната дълбока омраза между двата славянски народа, предопределяше това разбирателство да бъде краткотрайно и престорено. 
Напротив, г-н Кьосеиванов не изключва, особено в случай, че Коминтерна би се съгласил да смекчи пропагандата си, възможността за сближаване между СССР и Райха.
 Това винаги е била мечтата на част от германския щаб. В този случай, четвъртото разделяне на Полша би позволило на Германия да продължи своя силен поход на изток. 
RISTELHUEBER

(Б.м. Константин фон Нойрат – Министър на външните работи на Германия до 1938г. - преди Рибентроп.)
 
Леон Блум
По този повод, бившият френски премиер – социалиста Леон Блум (първият премиер –социалист във Франция) по-късно пише в неговия вестник Ле Попюлер” (вж. Стефан Танев „Отворени писма”, София, 1994 г., стр. 208 -209):
„Когато ние във Франция всички залагахме на картата на Москва, намери се само един човек с безподобно прозрение, който видя самата истина и ни я каза.
 И това не е някой французин, а българският Министър-председател Георги Кьосеиванов. 
Отвори ни очите, за да ни покаже много време преди войната и удара, че Берлин ще се споразумее с Москва.
 Рядко у някого такова политическо прозрение, обаче ние не му повярвахме.” 
(цитат по книгата на Ирина Недева „Мисия Париж – разговори с Евгений Силянов”, София, 2007 г., стр. 203)
Дали историята на Европа щеше да е друга, ако бяха повярвали на Кьосеиванов през 1938-ма?





Среща с Хитлер по време на официално посещение в Берлин

 
НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ НЕУТРАЛЕН БЛОК
(Извадка от стаия на Лъчезар тошев)


На 10 февруари 1943, цар Борис изпраща на обиколка в Европа един български дипломат – Мильо Милев. Той е известен с това, че от 1935 г. е бил личен секретар на Кьосеиванов.
 
Милев посещава при тази обиколка Швейцария, Франция (Виши), Испания и Португалия. Истинската цел на обиколката му обаче е срещата с бившия му шеф.
Освен за анализа на ситуацията направен от Кьосеиванов, Милев докладва в София следното :

Опити за установяване връзка с г. Кьосеиванов са били правени от американска страна. В Швейцария е установен личния пратеник на Рузвелт Ален Диюлес (Алън Дълес - бел. м.) със значителен щаб хора, чиято задача е да поддържат връзки с противния лагер. Връзки са установените вече с румънците чрез живущия в Женева Гафенко ( Grigore Gafencu - бивш румънски външен министър - бел. м.) и с унгарците – чрез пребиваващия в Швейцария бивш управител на Унг. Н. банка (става дума за Липот Бараняй /Lipot Baranyai/, който заедно с барон Антон Радвански /Anton Radvanszky/, е участвал в тези контакти – б.а.).

Г. Кьосеиванов е отклонил категорично всички опити за влизане в връзка с него, поради гореизложените съображения и поради официалното качество, което има.
“Само по нареждане на Правителството бих могъл да сторя това”, каза г. К., “обаче аз считам, че това не трябва да правим, защото ще има само вреда”.
Въпреки всичко, което казах, заключи г. Кьосеиванов, намирам, че ще бъде полезно, ако установим връзки с американците тук по един съвършено неофициален и съвършено дискретен начин и то чрез частно лице. Полезно за нас ще бъде да знаем какво мислят американците и какви са техните намерения по отношение на България, а същевременно да им се обяснят нашите въпроси.
Това обаче може да се извърши чрез лице неизтъкнато, без всякакво политическо значение, което би минало незабелязано тук.”


На 11 март 1943 г. в Женева Милев провежда среща с това лице – Рене Шарон, който е във връзка с Алън Дълес. 

Първият въпрос на Шарон по време на срещата е дали България води политически разговори с Турция?
Такива преговори – казва той, се водили между Турция и Румъния.
Той споменава и за предстояща военна акция на съюзниците на Балканите.
Тук Шарон е в противоречие с информацията на Кьосеиванов, получена от друг източник, че Русия е сложила „вето” на такава операция.

След войната Мильо Милев е политически емигрант и журналист в радио Свободна Европа.
 Дъщеря му Барбара Балкански е дарила неговия архив на САЩ, но къде точно още не е установено. 
Този факт, както и контактите на Милев със Шарон, а и с Дълес, ми бяха съобщени от неговият колега – дипломат и много по-късно мой приятел Евгени Силянов, който е работил с Милев в екипа на Кьосеиванов в посолството в Берн и в Радио “Свободна Европа” след войната.


На 25 юли 1943г. в Италия е свален Мусолини. Италия започва завой за излизане от Оста. Моментът за действие явно е настъпил. 

Кьосеиванов е извикан на консултации от Берн в София. 


На гарата в Берн го изпраща бившият президент на Швейцария, началник на политическия департамент


 и член на Федералния съвет Марсел Пиле-Гола, негов личен приятел, за който е известно, че поддържа контакти с американците в Швейцария. Кьосеиванов пристига в България на 4 август 1943 г. Приет е първо от премиера Филов. На него той заявява, че вярва в германската победа и пр.
Казал му, че не се среща с американците, но сондажи при тях е правил Пиле-Гола. За сондажите на Пиле-Гола споменава само, че съюзниците не биха признали териториални придобивки на България освен Южна Добруджа. На 6 август Филов докладва на царя за разговорите с Кьосеиванов. Царят демонстрира лошо отношение към Георги Кьосеиванов и настоява той веднага да бъде изпратен обратно.
При това, още преди да го е приел за доклада, за който го е извикал. Същия ден следобед двамата се срещат лично.

За тази среща доскоро нямаше никаква информация и беше една от загадките в нашата история. От дневника на Филов се разбира, че на 7 август той отново се среща със своя предшественик на премиерския пост. На тази среща Кьосеиванов му споменава за писмо от Алън Дълес до Рене Шарон относно България. Шарон бил препредал в кавички това в писмо в своето до цар Борис. Кьосеиванов не бил казал на Филов за него при първата им среща, за да съобщи първо на царя. По негово поръчение той го информирал сега. Но писмото не му показва. 
 
На 8 август цар Борис и Кьосеиванов се срещат отново на обед. За тази среща Филов дори не е информиран. В спомените си Стефан Бочев (зет на Кьосеиванов и негов сътрудник в посолството в Берн) съобщава, че в края на този обед Кьосеиванов е получил един царски подарък – копчета за ръкавели с диаманти.
Съвсем не изглежда двамата да са в лоши отношения?

Ето как Петър Морфов - секретар на цар Борис и баща на моя покоен приятел Богдан Морфов описва срещата на 8-ми август в своите спомени :
(Спомените в оригинал са предадени от Богдан Морфов на Недю Недев, а преписано копие от тях е намерено от Цочо Билярски, в архива на МВнР, (архив на дипломата Любен Златаров), което е публикувано на сайта "Сите българи заедно"
 http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=647:pm&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 )


"На 1 август 1943 г. на връщане от разходка с царското семейство (и с мен, Надя Стоянова и гувернантката) узнахме, че в София била даде на въздушна тревога - голям брой ята бомбардировачи, под силна охрана от изтребители, прелетяли край столицата и се отправили на север.
- Очаквах това - промълви едва доловимо царя. Няма съмнение. Това е началото на края.


На 8 август царят нареди да уведомя пристигналия предната вечер п[ълномощен] м[инистъ]р Кьосеиванов от Берн, че ще го приеме в 5 ч. сл. обяд във Враня. По пътя за Враня К[ьосеиванов] не скри пред мене убеждението си, че войната за Германия е загу бена и че ние трябва да се стремим да се измъкнем колкото се може по-невредими от това страхотно стълкновение. 


Италианският опит обаче който е отворил очите на Хитлер и го е направил много мнителен и бдителен по отношение на останалите съюзници доказва, че това не ще е лесно.

Царят прояви към Кьосеиванов особено, дори рядко внимание, излязал бе да го посрещне в парка, взе го под ръка и двамата се отправиха към старото крило на двореца. Едва влезли работния му кабинет той ми нареди да донеса цигари и пепелник и да поръчам кафе.


- Е мой скъпи министре, провикна се засмян, поемайки от мене цигарите и пепелника, за да ги сложи пред своя бивш м[инистъ]р-председател - както виждате не съм забравил вашите навици
...


- същият пепелник, същите цигари подчертано желание да се хвърли було върху старите недоразумения и нескрит намек за близко ново сътрудничество.

На връщане, видимо доволен от продължителната аудиенция Кьосеиванов бе също словоохотлив: обстойно обмисляхме въпроса за "завоя" и се съгласихме да не форсираме събитията, а "да се изчака най-благоприят ния момент за нас, та да не се излага напразно страната на гнева на Хитлер". (бележките в скоби са на Цочо Билярски)


На 10 август цар Борис показва на Филов писмото на Дълес до Шарон и му дава да го прочете. Така той оказва демонстративно доверие на своя премиер.
В Дневника си Филов предава съдържанието на писмото така: 

„Подкрепата, която България оказала на Оста, е толкоз голяма, дето България не могла да не се третира наравно с другите неприятели на англо-саксонците. Осъждат се остро мерките срещу евреите, които били необясними, като се знаело предишното отношение на България към малцинствата.” 

 
Филов може да е спокоен. Германските му приятели – също!

При това положение изглежда, че промяна в българската политика не може да има.
А писмото на Дълес до Шарон липсва, както в българските, така и в американските архиви, макар и да има позовавания на него в други американски документи. То е било изпратено и на англичаните - за сведение. 

На 14 август 1943г. цар Борис отлита за срещата с Хитлер и се връща на 15 август.

Съгласно една сведение писано от царския секретар Станислав Балан в края на 1944г. цар Борис след връщането си на 15-ти август, не се обадил на семействотго си във Враня, а отишъл в двореца в София  и поискал да извикат веднага архитект Севов.  
(Свидетелството на Балан може да се прочете тук :
http://toshev.blogspot.com/2015/08/72-iii-24-29-1944.html )

Кьосеиванов по това време още е в София.

Той отпътува за Берн на следващия ден - 16 август. 
Имало ли е още една среща между тях на 15 или 16 август 1943г. и посетен ли е бил Кьосеиванов от Севов, за да получи информация за срещата с Хитлер - не се знае? 

На германо - швейцарската граница Кьосеиванов, въпреки дипломатическия си имунитет и съюзническия статут на Царство България с Германия е бил задържан от германските власти за 4 часа. След това е освободен и благополучно се завръща на поста си в швейцарската столица.


По-късно на 15-ти август, след срещата със Севов - в 19:30 царят приел и премиерът Богдан Филов, което е записано в дневника му. 
Чак на 16-ти царят отишъл при семейството си във Враня, като завел на обед и пилотът Бауер. 
 
Премиера в София на издание на Американския научен център

2016.10.01





Неслучилите се неутралитети



 
Един друг наш дипломат обаче, хвърля светлина върху тайното писмо на Шарон.
Това е Никола Балабанов посланик на Царство България в Стокхолм и в Анкара.
По време на своята емиграция, през 1964 г. той публикува част от своите мемоари в списание „Bulgarian Review”vii

Там споменава отново за този меморандум, предаден на цар Борис. Балабанов е бил помолен от Шарон след смъртта на царя да говори по същия въпрос с принц Кирил в качеството му на регент. 

Ето какво пише той за съдържанието на това прословуто писмо:
В първата половина на 1943 г. добър приятел на България, живеещ в Швейцария, беше помолен от американските служби да изпрати на цар Борис меморандум, в който след като се посочва накъде отива войната, се препоръчва царят да даде знак по някакъв начин, че България има намерение постепенно да се оттегли от Оста Берлин-Рим. Меморандумът не изискваше незабавно скъсване, но съветваше да се предприемат мерки, които биха показали намерението на България да промени своята политика, когато дойде подходящият за това момент. Освен това меморандумът препоръчва мерките, предприети срещу евреите да не стават по-сурови и по възможност да се анулират. В заключение меморандумът подчертава, че ако няма такава индикация от страна на България за оттегляне от съюза с Германия, съюзниците ще бъдат принудени да предприемат военни действия дори на българска земя.”

Принц Кирил отговорил, че не е в течение на въпроса, за който е било търсено мнението му. Вероятно това е било наистина така.

Интересното в случая е, че този текст, цитиран от Балабанов, се различава много от текста, цитиран от Филов. Това показва, че цар Борис очевидно е дал на Филов друг документ. Вероятно и Кьосеиванов е бил в течение на тази игра, а може би и самият Шарон. В тази сложна игра със залог бъдещето на България, явно цар Борис и Кьосеиванов са действали в синхрон, стремейки се да спасят страната от катастрофа.
Една от тайните на Кьосеиванов се оказва разгадана чрез доклада на Алън Дълес, регистриран на 29 август 1943 г. Той хвърля светлина върху разговорите в София между цар Борис и Кьосеиванов. С Кьосеиванов е разговарял посредника на Дълес - Рене Шарон.

Той (Кьосеиванов – б.м.Л.Т.) е маневрирал така, че да бъде повикан от Борис и това му дало възможност да докладва директно на него вместо на Филов.
Той е предоставил посланието представено в наш № 214 при първия разговор. Изглежда Борис е бил много впечатлен от посланието. 
Той е задържал писмото, казвайки, че желае да проучи всяка дума в него. 
 По това време Борис е бил спокоен и в добро здраве и е заявил, че неговата цел е на всяка цена да спаси своята страна от по-активно участие във войната. 
Впечатлението, което Кьосеиванов е получил, е, че Борис е подвластен на страха и е наясно, че германците не го харесват и че те дори биха достигнали дотам, че да доведат да смъртта му. 
По време на втория разговор Кьосеиванов е заявил, че на този етап не е готов да ръководи правителство на национален съюз, на което Борис е отговорил, че в неговите намерения влиза едно преходно правителство, което да се справи с неотложните проблеми и така да се подготви пътят към национално правителство, начело на което той би желал да застане Кьосеиванов. (…)”





Гробът на Георги Кьосеиванов в Ла Тур, край Веве на Женевското езеро


Как "НАРОДНАТА ВЛАСТ" лишава от българско гражданство и конфискува имотите на Георги Кьосеиванов и семейството му в България














16 януари 2019

СВЕТИ ДАМАСКИН СВИЩОВСКИ









На 16 януари Православната църква чества паметта на Свещеномъченик Дамаскин Свищовски, наричан още и Св. Дамаскин Габровски.




Свещеномъченик Дамаскин се родил в град Габрово, Търновска епархия. Той приел монашество в Атонския Хилендарски манастир, където и бил произведен йеродякон, йеромонах и дори проигумен на светата обител.


Веднъж се отправил по манастирски работи в град Свищов, където имало хилендарски метох с църквата Св. Ап. Петър и Павел, и опитал да поиска от някои турци да изплатят дълга си към манастира.

Но вместо да се издължат, турците го ограбили и се сговорили тайно да въведат в метоха една туркиня с лошо поведение, а после като нападнали метоха и като я намерили там, вързали невинния Дамаскин и го предали на съда.

Само по един начин той би могъл да се избави от смърт - да се отрече от Христос и да приеме исляма.

 Но Св. Дамаскин отговорил на това тяхно предложение:

"Аз съм се родил християнин, християнин и ще умра! 

Да се отрека от Христа, това за мене значи да се откажа от вечния живот: Без Него няма спасение!"

Тогава турците го завели да го обесят на една черница в двора на метоха.

Докато те приготвяли бесилото, Св. Дамаскин поискал разрешение да се помоли Богу.

Като се обърнал на изток, той се прекръстил, помолил се и заявил на убийците, че вече е готов. Те го обесили, като с това му доставили мъченически венец.

Свещеномъченик Дамаскин Габровски загинал на 16 януари 1771 година.




Житието му било написано от монаси в Атон.
След неговата смърт убийците му, плувайки по Дунава, се удавили и по този начин получили заслужено наказание за невинно убития християнин.


От: Жития на светиите. Ред. † Левкийски епископ Партений, архим. д-р Атанасий (Бончев). Синодално издателство, София, 1991 г. 

Свещеномъченическото тяло на атонския монах Дамаскин Габровски било погребано в близост до дървото, на което бил обесен.
Дървото (черница) и гробът и днес съществуват, запазени в двора на манастира "Св. Апостоли Петър и Павел" в гр. Свищов, където възрастният вече монах и Проигумен на светогорския манастир Хилендар бил отседнал по време на престоя си в града.

От сайта на Св.Синод на БПЦ 

Съгласно светогорската традиция, няколко години след смъртта на Св. Дамаскин, гробът е отворен и черепът му е отнесен в Света Гора – в костницата на Хилендарския манастир. 
Главата му е поставена отделно в сребърна мощехранителница със следния надпис на български език: 
Зде глава проигумена Дамаскина иже бил на таксид оу Свищовъ и тамо оубивен бисть от агарянъ. 1779”.

По-късно в същата мощехранителница е сложен черепът и на друг светогорски светец. 
Годината от надписа показва кога е пренесена главата на Св.Дамаскин Габровски и Свищовски в Атон.  

Останалата част от мощите му са отнесени от руската армия, вероятно в същата година която е опожарен града и днес се покоят в Киево-Печорската Лавра в Украйна. 
Но осветения от мощите на Св. Дамаскин гроб и до днес излива благодат над онези които се притичват с вяра към светеца.

На същия ден се чества и чудотворното освобождаване на Св. Ап. Петър от веригите му в затвора.

Ето защо църквата Св. Ап. Петър и Павел в Свищов в чийто двор се намира гробът на Св. Дамаскин - свещеномъченик Свищовски, има двоен празник.





Кратка история на църквата Св. Ап. Петър и Павел в Свищов