28 юни 2018

ПАМЕТ ЗА ЕДИН БЕЗСМЪРТЕН


25 ГОДИНИ ОТ ДЕНЯ В КОЙТО НИ НАПУСНА БОРИС ХРИСТОВ
 НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ОТ ВЕЛИКИТЕ







Лудвиг ван Бетховен

В този тъмен гроб ...
In questa tomba oscura ...

Boris Christoff (basso)
Gerald Moore (Pf)




Една от най-любимите хорови песни на Борис Христов :



ГУСЛАР МИ ГУСИ
Гуслар ми гуси леле, по си мегдани
Кой има вино червено, да пие да го изпие.
Гуслар ми гуси леле, по си мегдани!
Де има вино червено, да идем, да идем да го изпием.
Гуслар ми гуси леле, по си мегдани
Кой има мома хубава, да люби, да се налюби.
 Гуслар ми гуси леле, по си мегдани
Кой има нова премена, да носи да се наноси.

Автор: Павел Стефанов,
втори диригент на хор „Гусла“
по времето когато
там е пял Борис Христов





Родна песен нас навеки свързва


Георги Данаилов


Бях дете, когато за пръв път чух името "Гусла", хор "Гусла", гусларите... Какво ли ще е това? Ще видиш, ще те заведем, ще чуеш. 

Е, не бях чак толкова загубено дете, та да не знам какво е това хор, знаех, разбира се, дори пеехме в училище на два гласа "Върви, народе възродени" и "Мили са ми планините и на север и на юг". 

Но "Гусла" - това беше нещо особено. За първи път им давали да пеят. Защо не са им давали, не ми беше ясно.

Това ще бъде първият концерт на хор "Гусла" след Девети, казваха вкъщи, и аз все повече усещах, че настъпва някакво тържество, че се подготвя чудо, забележително, неповторимо преживяване, неясно и може би поради това почти мистично.

 Майка ми си облече най-красивите дрехи, баща ми внимателно се обръсна втори път този ден и си върза вратовръзката пред огледалото.

Свечеряваше се и зазвъняха телефоните.

 "Тръгвате ли, защото ние тръгваме." "Да не закъснеете!" "Няма да закъснеем"...

Пред зала "България" имаше народ - да се смаеш, и всички весели, щастливи, в очакване, и всички сякаш бяха приятели. 

Влязохме и ни настаниха на местата. Въртях се на стола, гледах наляво, гледах надясно, залата бе претъпкана.

 Изведнъж двете срещуположни врати отстрани на сцената се отвориха едновременно и тихо, едни срещу други в редици, излязоха мъже, облечени в бели ризи с шарено везмо на гърдите. 

Народът започна така възторжено да ръкопляска, че малко се стреснах, но за да не остана по-назад и аз заплясках, колкото имам сила. Мъже, някои побелели, други съвсем млади, някои пълни и едри, други слаби и сухи... после излезе Асен Димитров във фрак, поклони се, обърна се към гусларите, каза им нещо сърдито и те запяха...


Боже мили!... Помня само вълнението си, помня и някакво красиво съзвучие, което тогава изпълни залата, вмъкна се в душата ми и ще остане там, докато дишам. Това беше хор "Гусла".
 
Концертът бе пред края си, когато от публиката започнаха да викат "Родна песен!" и пак "Родна песен!" Хората искаха да чуят нещо, някаква песен, която не бе позволена и не бивало да се пее. Защо? Ами защото... защото била забранена.

Асен Димитров беше застанал до пианото и гледаше към залата, а оттам все по-силно и все повече хора викаха: "Родна песен!" Не разбирах тогава, че да се изпее нещо такова е опасно, опасно за тези, които го пеят, та дори за тези, които го слушат. 

Но публиката продължаваше да настоява. Тогава от хористите се обади Любен Живков:

- Дафино вино! Дафино вино! - той благоразумно призоваваше диригента да изпълнят на бис, още веднъж знаменитата песен за "момчето, дето заспало на Каракамен планина". 

Тя явно не беше така опасна. Гласът му прозвуча някак самотно и отчаяно и това като че ли разгневи Асен Димитров, той се обърна към хората, които на гърдите си носеха знаците на българския народ, каза им нещо още по-сърдито и изведнъж гусларите се взривиха:

"Родна песен нас навеки свързва!" - това бяха петте ужасни думи. 

Разбирате ли, хора, властта ги намираше за застрашаващи, вредни, многозначително шовинистични и не разрешаваше на най-добрия мъжки хор по цялата.земя да ги запее.

 Има, слава Богу, живи, които все още помнят тази ненадмината по своята тъпота забрана. А аз бях на този концерт. Бях и видях как изведнъж цялата зала въздъхна дълбоко от щастливо облекчение и се изправи на крака.

 И тогава някои мигом погледнаха към правителствената ложа, където седеше другарят Сава Гановски, той се поколеба, но сетне предвидливо се изправи и застана мирно.

Още от тези детски дни аз се чувствам свързан с "Гусла" и гусларите, защото за моя радостна изненада някои от тях се оказаха приятели с баща ми и с Николай Христов, по-големия брат на Борис Христов, и нямаше весел празник у дома, в който те да не пристигат и да не изпеят омайните си песни, и да не изпият една гигантска дамаджана червено вино, защото в целия български фолклор имало само една-единствена песен за бялото вино и в нея се пеело "Ой ти, бяло вино, що не си червено!" 

Пък и Марин Токушев, с бисерния си дискант, щом пийнеше бяло вино, по-трудно се справяше с височините и улавяше палеца на дясната си ръка и го извиваше, докато гласът му се издигаше на непристъпни висоти, Инджето го поддържаше да не би да рухне, а басът на сливенлията Синята скала лазеше някъде под масата. 

За Георги Махалнишки и кадифения му баритон да не говорим, той категорично не признаваше бялото вино и много се сърдеше, ако тези фльорци тенорите закъсняват за уречения час, когато трябваше да започне най-истинският от всички концерти на "Гусла", този пред чашата с вино.


После дойде заповедта за изселването ни от София и вечерите с гусларите свършиха, и много други неща свършиха завинаги... Но това не е тема на моя разказ. 

 Спомням си обаче, че един слънчев ден в Свищов, където пребивавахме в двестагодишната дядова къща, портата се отвори и се появи Николай Христов, облечен в хубави светли дрехи, усмихнат и сърдечен. 

Дигнал се от София да види нашите. Рядко по това време някой си позволяваше да ни посети, страхът беше по-силен от приятелството, но Николай Христов беше рядък приятел. 

И тогава той ни каза, че Борис вече е бас номер едно в света, Борис - гусларят, Борис, за когото по това време у нас почти нищо не се чуваше. 

Певецът се обаждал по телефона от Италия на възрастните си родители и казвал кога, къде ще пее и кое радио ще предава спектакъла. 

И старите Христови всяка вечер, когато имало изпълнение на сина им, обличали новите си дрехи, сядали до радиоапарата и били щастливи, ако успеят да чуят, макар и за миг, всред световната врява, гласът на гениалния си син. 

Николай Христов бе толкова щастлив, сякаш не брат му, а самият той бе стигнал върха на световната слава.


Тогава го видях за последен път, той се разболя неочаквано и си отиде от света, без да може да се види с брат си. 

Не го пуснаха да се лекува в Италия, въпреки молбите на Борис, въпреки личните му разговори с тия, които, по силата на злощастието, управляваха българската държава.

А един ден по улиците на София се появил некролог, на който била изобразена гусла със скъсани струни и под нея пишело Асен Димитров! Загубата бе трагична, но "Гусла" не заглъхна.

Минаха години. С моя малък син една привечер обикаляхме край хижа "Заврачица". Тишината беше захлупила високата планинска долина, слънцето се скри зад върховете и изведнъж в здрача се чу песен.

Няколко мъже пееха и песента се плъзгаше отдолу между клековете и идеше стройна и красива към нас. 

Какво беше това! Ослушвахме се. Песента секна... 

След няколко минути пак се Дочу сякаш по-близо и после пак замлъкна. Любопитството ни надделя, ние се втурнахме надолу по пътеката и какво да видим. 

Четирима души с грамадни раници мъкнат една още по-грамадна дамаджана. 

Мъкнат я, мъкнат я, току спрат да си починат, оставят грижливо дамаджаната на земята, изпеят една песен. 

После гальовно я повдигнат, вървят, вървят и пак песен. Взрях се и ги познах, това бяха те, разбира се, и никой друг. Виж, те не можаха да ме познаят. 

Бях дете, когато се захласвах от песните им, а сега аз водех моето дете и то стоеше и слушаше със зяпнала уста. Не ме питайте колко песни се изпяха в хижата, не ме питайте и колко дни останаха певците, това всеки може да пресметне, като подскажа, че дамаджаната бе пълна с двадесет и пет литра руйно червено вино.

И може би тогава бях осенен от една идея. 

Баща ми навършваше кръгла годишнина. Той беше измъчен, преждевременно остарял, страдаше от тежък задух, не излизаше от къщи и в жилището, което наемаха по принуда с майка ми, не можеха да се съберат гости, така както те някога разбираха празненствата. 

Но този път аз правих, струвах и когато рожденият ден дойде, точно в седем часа входната врата на старата къща се отвори и някакви мъже се появиха на стълбището.


Повиках баща си:
- Приемай гости!
Той се обърка, дори се разтревожи, но точно в този миг зазвуча:
Гуслар ми гусли по вси мегдани!
Де има вино червено, да идем, да идем да го изпием.
Баща ми ме изгледа удивено, взря се в четиримата мъже и разтреперан изрече:

- Маринчо, ти ли си бе, момче?

Момчето вече беше доста остаряло, побеляло, но бузите му бяха червени. Бръчките на страните на Георги Махалнишки се бяха врязали дълбоко в лицето му, но инак бе все така изящно строен. 

Синята скала изглеждаше като стара скала, само Инджето сякаш не остаряваше. Не бяха се виждали може би повече от двадесет години, прегърнаха се, просълзиха се и стаята като че ли се огъна, разшири и побра и гости, и песни до късно вечерта.

Минаваше полунощ, когато се свърши виното. Тръгнахме си. Навън снежеше, край уличните лампи снегът лудуваше.


Беше бяло, беше красиво, беше празнично. На тролейбусната спирка чакаха хора. Чакаха последния тролейбус. 

А той още не се задаваше. Тогава Марин Токушев извади едно лъскаво камертонче от джоба си, духна и тъничко, кротко "ла" прозвуча в снежната тишина. Четиримата запяха. 

Тихо, съзвучно, както те знаеха. Хората отначало ги изгледаха изненадано, после се смълчаха и заслушаха.

Гусларите продължаваха да пеят и ето че обвити във въртоп от снежинки се появиха светлините на последния тролейбус. Спря. Вратите се отвориха. Гусларите продължаваха да пеят. 

Никой от хората не се качваше. Тролейбусът чакаше. Песента не спираше. Хората слушаха. Тролейбусът бавно тръгна и затвори вратите. Песента продължаваше.

Минаваха годините, един по един си отидоха родителите ми и по някакво тъжно, но знаменателно съвпадение пак гуслари съпровождаха последния им земен път.

Обеднели, сред всеобщата немотия, те пееха в хора на църквата при гробището.

"Со святими упокой, Христе Боже, раба твоего."

Сетне неочаквано изчезнаха завинаги и Джорджиката Махалнишки, и Маринчо Токушев.

Отиде си и геният Борис, приюти го българската земя, според волята му, и пак според волята му хор "Гусла" изпя на гроба "Черней горо, черней сестро!"

Отиде си цяла една епоха. Но песента все още е жива. 

И ако някога, някъде, чуете мъже да пеят на четири гласа "Гуслар ми гусли по вси мегдани", да знаете, че "Гусла" пак се е появила, защото, както се казва в Заупокойната молитва:

"Но жизнь безконечная, но жизнь безконечная!"








26 юни 2018

НОВА БЪЛГАРСКА ИНИЦИАТИВА В ПАСЕ



ЛЯТНАТА СЕСИЯ НА АСАМБЛЕЯТА 

25-29 ЮНИ 2018г.




РЪКОВОДИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ В ПАСЕ
Д-Р ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА
 ЗАЕДНО С  ДРУГИ ДЕПУТАТИ ОТ АСАМБЛЕЯТА
 ВНЕСЕ ПРОЕКТ ЗА ПРЕПОРЪКА КЪМ КОМИТЕТА НА МИНИСТРИТЕ
 Под предложението са се подписали  30 депутати от 15 евроепйски държави, вкл. български депутати - членове на делегацията  - както от управляващото мнозинство, така и от опозицията.





Док. 14588
26 юни 2018г.

ПРЕУТВЪРЖДАВАНЕ НА ОСНОВИТЕ НА МУЛТИЛАТЕРАЛИЗМА
Предложение за препоръка
Внесено от Джема Грозданова (Група на ЕНП, България) и други членове на Асамблеята

Асамблеята,

Вземайки предвид необходимостта от  укрепване на многостранните средства за ефективен отговор и своевременна реакция на тежките проблеми пред човечеството като промяната на климата, миграционните вълни, влошаването на морската околна среда, икономическите сътресения предизвикани от повишаването на световната цена на петрола и на лихвените проценти, разпространяването на фалшиви новини, нарушаването на международното право, създаването на паралелни общества и паралелни системи на доверие,
Подчертавайки, че подобни проблеми не могат да бъдат решени чрез едностранно или двустранно предприемани мерки,
Признавайки, че настоящите многостранни договори целящи да отговорят на тези проблеми, могат да доведат до резултати бавно и недостатъчно ефективно,
Препотвърждавайки позицията изразена в своята Резолюция 1289/2002 за парламентарния контрол над международните организации и по-специално призивът за реформа на Световната Търговска Организация, както и за предприемане  на стъпки за по-голяма отговорност на националните и международните организации и за възвръщане на общественото доверие и подкрепа за предлаганите реформи,
Приветствайки позицията по този въпрос изразена от Форума за 2018г. на Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие (OECD) , а също и на срещата на Г7,
Изразявайки удовлетворението си по отношение на парламентарния контрол и сътрудничество между Асамблеята и Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие (OECD), продължаващо от 1962г. досега като механизъм за дискутиране на такива важни въпроси ,чрез парламентарно включване,
Призовава Комитета на Министрите,
Да инициира, след съвместни консултации с Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие (OECD) подходящи мерки целящи засилване на системата на мултилатерализма, годни да постигат незабавни и ефективни отговори на глобалните проблеми.
Да включи такава точка в дневния ред на Четвъртата среща на Държавните глави и Ръководителите на правителства на страните членки на Съвета на Европа и да държи редовно Асамблеята информирана за напредъка на консултациите по тази тема, като взема предвид нейната позиция когато се дискутират свързани с това въпроси.

Подписали :

Джема Грозданова, ЕНП, България
Боряна Оберг, ЕНП/ХД, Швеция

Николай Александров, ЕК, България

Моника Бартош, ЕНП/ХД, Унгария

Оливие Бешт, АЛДЕ, Франция

Красимир Богданов, ЕНП/ХД, България

Паоло Корсини, СОЦ, Италия

Милена Дамянова, ЕНП/ХД, България

Лорд Александър, Ърл на Дънди, ЕК, Обединено Кралство

Валериу Гилечи, ЕНП/ХД, Молдова

Анджей Халицки, ЕНП/ХД, Полша

Хамид Хамид, АЛДЕ, България

Андрес Херкел, ЕНП/ХД, Естония

Джейхан Ибрямов, АЛДЕ, България

Валери Жаблянов, СОЦ, България

Хайналка Юхас, ЕНП/ХД, Унгария

Гиорги Канделаки, ЕНП/ХД, Грузия

Данаил Кирилов, ЕНП/ХД, България

Франтишек Коприва, АЛДЕ, Чехия

Ронан Мълен, ЕНП/ХД, Ирландия

Жолт Немет, ЕНП/ХД, Унгария

Александър Почи, ЕНП/ХД, Полша

Михаел Свенсон, ЕНП/ХД, Швеция

Еджидиус Варейкис, ЕНП/ХД, Литва

Милтиадис Варвициотис, ЕНП/ХД, Гърция

Петър Витанов, СОЦ, България

Сергий Власенко, ЕНП/ХД, Украйна

Леонид Емец, ЕНП/ХД, Украйна

Емануелис Зингерис, ЕНП/ХД, Литва



EНП/ХД: Група на Европейската Народна Партия – Християндемократи
СОЦ : Група на социалистите, демократите и зелените
АЛДЕ : Алианс на либералите и демократите за Европа
ЕК : Група на Европейските консерватори







NB. При обнародването на документа от службата на Съвета на Европа (Table office) са нанесени малки редакции за да придобие стантартната форма на документ на ПАСЕ.





Motion for a recommendation

Reshaping the foundations of multilateralism

















Reshaping the Foundations of Multilateralism


Motion for Recommendation


Tabled by Dzhema Grozdanova and other members of the Assembly

 The Assembly,

Taking into account the need for reinforcement of multilateral means for efficient response and prompt reaction to severe problems before the mankind, such as climate change, migration waves, marine environment deterioration, economic turbulences caused by the increase of world oil prices and interest rates, the spread fake news, disrespect for international law, formation of parallel societies and parallel systems of trust,

Pointing out that such problems cannot be solved through unilateral or bi-laterally taken measures,


Recognizing that the current multilateral agreements aimed to address such problems, are able to produce results rather slowly and not efficient enough,
Reaffirming the position expressed in its Resolution 1289/2002 on parliamentary scrutiny of international institutions and especially the call for reform of the World Trade Organization, as well as to take steps for greater accountability of the national and international institutions, and to regain public trust and support for the suggested reforms,
Commending the position in this respect expressed by the OECD Forum 2018 and the OECD Ministerial Council, as well as the G7 meeting,

Expressing satisfaction with regard to parliamentary scrutiny and cooperation between the Assembly and the OECD, lasting since 1962 as a mechanism to discuss such important issues with parliamentary involvement,
Call Upon the Committee of Ministers,
To initiate, after joint consultations with the OECD, the appropriate measures aimed to strengthen the system of multilateralism, able to achieve prompt and efficient response to global problems.
To include such item in the Agenda of the Fourth Council of Europe’s Summit, to keep the Assembly regularly informed about the progress of the consultations on this theme, and to take into account its position when discussing pertinent issues.


Signed,


Dzhema Grozdanova, EPP/CD Group, Bulgaria

Boriana Aberg, EPP/CD Group, Sweden

Nikolay Alexandrov, EC, Bulgaria

Monika Bartos, EPP/CD Group, Hungary

Olivier Becht, ALDE, France

Krasimir Bogdanov, EC, Bulgaria

Paolo Corsini, SOC, Italy

Milena Damyanova, EPP/CD Group, Bulgaria

Alexander (The Earl of) Dundee, EC, UK

Valeriu Ghiletchi, EPP/CD Group, Moldova

Andrzej Halicki, EPP/CD Group, Poland

Hamid Hamid, ALDE, Bulgaria

Andres Herkel, EPP/CD Group, Estonia 

Dzheyhan Ibryamov, ALDE. Bulgaria

Valeri Jablianov, SOC, Bulgaria

Hajnalka Juhasz, EPP/CD Group, Hungary

Giorgi Kandelaki, EPP/CD Group, Georgia

Danail Kirilov, EPP/CD Group, Bulgaria

Frantisek Kopriva, ALDE, Czech Republic

Ronan Mullen, EPP/CD Group, Ireland

Zsolt Nemeth, EPP/CD, Hungary


Aleksander Pociej, EPP/CD, Poland

Michael Svensson, EPP/CD Group, Sweden

Egidijus Vareikis, EPP/CD Group, Lithuania

Miltiadis Varvitsiotis, EPP/CD Group, Greece

Petar Vitanov, SOC, Bulgaria

Sergiy Vlasenko, EPP/CD Group, Ukraine

Leonid Yemets, EPP/CD Group, Ukraine

Emanuelis Zingeris, EPP/CD Group, Lithuania





ALDE: Alliance of Liberals and Democrats for Europe
EC: European Conservatives Group
EPP/CD: Group of the European People's Party/Christian democrats
SOC: Socialists, Democrats and Greens Group
UEL: Group of the Unified European Left
NR: Representatives not belonging to a Political Group

  
Proposition de recommandation

Repenser les fondements du multilatéralisme













Отзвук :


27 юни 2018г.

2018 ORDINARY SESSION
 (Third part)
REPORT
Twenty-third sitting
Wednesday 27 June at 10 a.m.

(…)
2. Address by Mr Peter Pellegrini, Prime Minister of the Slovak Republic
(…)
Effective multilateralism has been much debated lately – alas, from both an enthusiastic and a sceptical point of view. Promoting effective multilateralism is one of the main pillars of Slovakia’s foreign policy. We apply all aspects of it to the Council of Europe. But let me point out one aspect of effective multilateralism which is so simple that it is often forgotten. The Council of Europe is a type of international organisation that cannot be equally useful for all of its members at the same time. Sometimes a particular State needs it more, and sometimes less. Put differently, the Council of Europe can sometimes offer the State more, and sometimes less. 
(…)

Ефективният мултилатерализъм се дебатира напоследък -уви, както от ентусиазирана, така и от скептична гледна точка. Да подпомагаме ефективния мултилатерализъм е един от основните стълбове на външната политика на Словакия. Ние включваме всичките и аспекти спрямо Съвета на Европа. 
Но разрешете ми да посоча един от аспектите на ефективния мултилатерализъм, който е толкова прост, че често се забравя. 
Съветът на Европа е такъв тип международна  организация, която не може да бъде използвана по еднакъв начин и едновременно от своите страни-членки. Понякога една отделна страна има по-голяма нужда, а понякога по-малка. Казано по друг начин Съветът на Европа може понякога да предлага повече, а понякога по-малко.


28 юни 2018г.

2018 ORDINARY SESSION
(Third part)
REPORT
Twenty-fifth sitting
Wednesday 28 June at 10.30 a.m.

(…)
2. Address by Mr Jean Asselborn, Minister for Foreign and European Affairs of Luxembourg

(…)

Effective multilateralism has to be more than just a slogan; it is a vital prerequisite to preserving peace on our continent. Ensuring the survival of this institution means respecting effective multilateralism, which involves rights – in particular, the right to participate in the elections to key posts of the Organisation – and collective duties. Paying your subscription, respecting and implementing the judgments of the Court, and co-o-operating in good faith with the bodies of the Council of Europe are a part of those duties. Effective multilateralism implies that every international organisation should respect its mandate and its Statute.

(…)


Ефективният мултилатерализъм трябва да е нещо повече от един девиз. Той е жизненоважно условие за запазване на мира на нашия континент. Да запазим съществуването на тази организация означава да зачитаме ефективния мултилатерализъм,  който включва права – в т.ч. правото да се участва в избора на висши длъжности  в Организацията – и колективни задължения. Да се плаща членския внос, да се зачитат и прилагат решенията на Съда и да се сътрудничи добронамерено с органите на Съвета на Европа - са част от тези задължения. Ефективният мултилатерализъм означаваа, че всяка междунарродна организация трябва да зачита своя мандат и своя статут.

(…)