23 януари 2016

ЧЕСТИТА 160-ТА ГОДИШНИНА ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЧИТАЛИЩЕ





 
ЧЕСТИТА 160-ТА ГОДИШНИНА ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЧИТАЛИЩЕ – СВИЩОВ, 30 ЯНУАРИ 1856г.

Преди 160 години четирима видни свищовлии в къщата на Димитър Начович, полагат основите на Първото в България читалище с музей, поставящо си за цел да пръска светлината на просветата и културата сред българския народ. Читалището е подкрепено от голям брой родолюбиви дарители, осигурявали средствата необходими за дейността му. 
 
Библиотеката още веднага събира към 2000 книги.
Получава и абонамент от излизащите тогава вестници. 
 
Това е начало!
Свищовският пример е последван от българите в Лом, Шумен, Русе, Цариград ....
По случай този 160-ти юбилей, най-сърдечно пожелавам на Читалището, на неговите състави и на Първия Български Хор все така да продължават традициите, чиито основи положиха нашите славни предци.


Честита годишнина!


Д-р Мария Тошева




22 януари 2016

СПОМЕН ЗА НАЧАЛОТО : 160 години от създаването на Първото Българско Читалище, Свищов - 30 януари 1856г.






 

Къщата на Димитър Начович в Свищов





На празника Три Светители - 30 януари 1856г. един ученик произнася слово в църквата Св. Преображение в Свищов. 


Икона на Тримата Светители и Вселенски учители - Св. Василий Велики, Св. Йоан Златоуст и Св. Григорий Богослов, на чийто празник се основава Първото Българско Читалище


Църквата Св.Преображение, днес.   През 1856г. тя е била съборната свищовска църква.
 
Под впечатлението от това слово някои първенци се събрали в къщата на настоятеля Димитър Начович и обмислили начина по който да се засили просветата в града.

Вестник “Турция” бр.49/1856г. описва събитието така :

Разпали се негасимата наша искра, която в свищовските сърца винаги е пламениста и разноспособна. 

Бивший в сущий ден прочее ради посещения в дом попечителя сего училище Господина Димитрия Начовича, учителя Емануила Васкидовича, учителя Георги Владикин, Господин Христаки Филипов, помежду други разговори ся случи и за нравственото народно просвещение. 

Движими убо от разпаленото нихно родолюбие ся согласиха и четворица единодушно да покажат длъжността си и любовта си къмто Отечеството си, определиха и рекоха единогласно сякой да жертва според силите си за народното образование ...определиха думам да съставят едно читалище музеум, в което ще бъде книгохранилница съставена от разни язици и стари останки и ръкописи.”



Протокол

1859, януария 30, Свищов

(Написан на стр.55 във Всеобщий Кондик Славяноболгарскаго училища Божественаго Преображения.Состави се во врема любороднаго настоятеля Христакя Денковича и прочи сограждани.)



Во има Светия Троици, Отца и Сина и Светаго Духа, Амин.

Просвещаемии от родолюбието си, като послушахме в в той день, да воспомянувать приснопамятние наши праотци в когото обично правят и парастас за покойните и толжествено да го празнувами, велик пламен се запали в нашето сърдечно средоточие.

Определихме и ми да поставиме себе подражатели на нашите праотци.

Бивши убо в дом попечителя училища Святаго Преображение Господина Димитрия Начовича посещение ради, учитель Господин Еманоил Васкидович, учитель Господин Георги Владикин, Господин Христаки Филчов – тия четири лица воспалени от родолюбието си определиха по възможности да пожертва всякой от онаго дара, от когото Бог им подарил , за да поставят едно Българско читалище, гдето ще бъди библиотека и музеум и така да поканят и другите младежи, искрени чада Отечества на това душеполезно и похвално дело за вечнонихно воспоменание.
Господин учитель Еманоил Васкидович, бивши учитель в училището от 1815г.даже до сего дня, посвещава библиотеката си, составлена от разни класически списатели Елински, Гръцки, Славянски, Сръбски и на разни други язици до осемстотин тома.
Господин учитель Георги (Владикин), бивши учитель в то сущо училище от 1832 даже до днес, посвещава за вечно воспоминание 300гр.
Любородний попечитель сего училища Господин Димитрий Начович посвещава за вечно воспоменание – 3000 гр. Г-н Христаки Филчов жертвува 1500 гроша



Г-н Йоан Д. Станчов …................3000 гроша

-->
“ Йоан Божинов …....................4000 “
“ Георгий Аврамович …...........1000 “
“ Костаки Г.Аврамович …........1200 “
“ Христаки Иванович Соколов...600 “
“ Милио Милиович, касиер ….. 210 “
(Камор.)
“ Цвятко Радославович ….........3000 “
“ Димитрий Н.Х.Вачов …...........500 “
“ Алексий Генович …................1000 “
“ Илия Йоанович чарчи …..........600 “
“ Кирик Атанасиевич …............1650 “
“ Костаки Николович, певец …..300 “
“ Григорий Н. Ценович................600 “
“ Гавриил Х. Денкович …...........601 “
“ Филип Виволович …................200 “
“ Сотир Економов …...................600 “
“ Илийчо Генович Стойкан.........500 “
“ Никола Теодоров …..................500 “
“ Петър Георгиевич, терзи ….....800 “
“ Димитраки Х. Йоанов.............1000 “
“ Иордаки Филчов …...................500 “
“ Илия Копчович, кожухарин......500 “
“ Ангел Славчович …..................500 “
“ Христо Панайотов Бейолу...... .240 “
“ Апостол Лазаров …..................200 “
“ Илия Панович ….......................500 “
“ Петър Пелтеков …....................990 “
“ Димитрий Костов от Чуката …101 “
“ Васил Георгиевич, кереметчи...200 “
“ Динко Георгиев ….....................104 “
“ Пени Станов, цигуларин …......105 “
“ Димитрий Дащов ....................1000 “

От лихва..Госп. Ангела Славовича..50 “

------------------------------------

32 361 гроша

Г-нъ Георги Н. Пазарицу …....... 720 гроша

-------------------------------------

33 081 гроша

Г-нъ Атанас Економ …................3000 гроша

От Брашов Христаки Секирата …728 гроша

Г-нъ Костаки Ангелов терзи ….....600 гроша


-----------------------------------------

37 409 гроша

И пословом, тридесят седмь хиляди четири стотин и девят гроша
1857, Иануария 24, Свищов
Д.Начовичъ

Днес предавам хесапът срещний на председателя и членовете на народното ни читалище Свищовско Господина Александра Шишманова, председателя и членовете Иоанн Д.Станчова, Апостола Конковича, Сотира Економова, Цвятка Радославова, Иоанча Божинова и Костака Г. Аврамова :

Един запис ог Г. Григория Н. Ценович, от 1856г. Април 23, за гроша …............. 1000

Един запис от Г. Кирика Атанасиева от 1856г. Април 23, за гроша ….................2000

Един запис от Иоанна Божинова от 1856г., Април 23, за гроша …........................6000

Един запис от Цвятко Раядославович от 1856г., Април 23, за гроша …................4000

Един запис от Димитри Н. Хад.Вачова от 1856г., Април 23, за гроша …..............1000

Един запис от Димитрий К. Иоаннова …................................................................2000

Един запис от Петър Георгий Немски терзи ….......................................................1000


Един запис от Костаки Г.Аврамов …......................................................................2500

Един запис от Димитраки Дашова...........................................................................2000

Един запис от Христаки Соколов …........................................................................ 672

Един запис от Димитра Начов и Ив. Станчов от 1856 Април 23, за гроша …...11246

Предавам днес готови грошове …..............................................................................1322

-------------------------------------------

34 730

Колкото съм похарчил за поправа на читалището според белянца щото пред.днес – 2669

--------------------------------------------------
37 409

И по словом тридесет седем хиляди четири стотин и девет гроша

1857, Иануария 24, Свищов


Д. Начовичъ




Източник :

Свищов (Принос за историята му) прот.Стефан Ганчев, Свищов, 1929г. Стр.206-208


От този исторически документ е видно, че ролята на председател на читалището при учредяването е поел Димитър Начович, а на следващата година за председател е избран Александър Шишманов.



Александър Шишманов със семейството си. Той е чичо на проф.Иван Шишманов





Част от дарените книги



Църковен Служебник от 1639г. - ръкопис от сбирката на Читалището
Уставът на читалището е напечатан няколко години по-късно




Читалището се занимава и с училищата в с. Козловец и с. Стежерово


През 1904г. търговецът Кирил Д. Аврамов дарява 200 000 златни лева за построяване на сграда на читалището с театрална сцена. 

От тогава Първото Българско Читалище носи името на дарителя и неговата съпруга от рода Караначеви  и се нарича "Еленка и Кирил Д. Аврамови"

Еленка и Кирил Д. Аврамови


Кирил Аврамов - на двора в родната си къща в Свищов


Къщата на дарителя днес



Надпис за построяването на къщата от Димитър Аврамов - бащата на дарителя

  Новата сграда на читалището е построена в градската градина - на мястото където се е намирала временната сграда на Второто Велико Народно събрание, заседавало в Свищов през 1881г.

Над сцената от двете страни се виждат портретите на дарителите. Завесата изобразява Парнас и музите.




































21 януари 2016

Извадка от речта на Президента на Република България Росен Пленелиев, 21 януари 2016г.





... Като президент, съм един от малкото български политици, които поддържат дебата за комунистическото минало на България. 

В България не се случи смяна на елитите. 


В България преходът бе подменен. 


Именно погрешният модел на прехода задържа развитието на страната, като позволи на комунистическата номенклатура да се прероди и да продължи да доминира обществено-икономическия живот.

 Днес 10 800 агенти на ДС заемат публични длъжности и работят в институциите. 


Всеки десети служител в българската администрация е агент на ДС.
Те са навсякъде около нас, а сянката на миналото се пренася и в настоящето.

От ден първи заех твърда позиция срещу назначаването на агенти на ДС за посланици на България.
Твърдо спазвам поетия ангажимент.


 Боря се всички архиви да станат достъпни.
Архивът на НРС вече е окончателно предаден, остават последни файлове от архива на Военна информация. 


Ще продължа да работя, докато всички досиета не се предадат на Комисията, за да бъдат дигитализирани и публично достъпни. 


Няма да се успокоя, докато комунизмът не влезе в учебниците по история и в музея по един обективен начин. 

....

 
Като демократ и политик, от мен се очаква да имам позиция и да не мълча, когато се рушат устоите на международния ред или са поставени под опасност националните интереси. 

Когато демократичните ценности са под угроза, не мълчиш. Когато се извършват кибератаки срещу българската държава и демокрация, не мълчиш. 

Аз го направих - посочих, че кибератаките са новият Костинброд.

 Те са атаки срещу българските институции, следователно срещу българската държавност.

Това бяха атаки срещу референдума, следователно са атаки срещу българската демокрация. 

Този вражески акт трябва да се разследва докрай. Необходимо е да се изготви план за действие, да се изграждат способности за киберзащита и всички да си отворят очите, а не да се снишават и да мълчат.

Не си мълчах и относно действията на управляващите в Русия по украинската криза. 

Отнасям се с уважение към руския народ, култура, наука и общочовешки постижения, но действията на Кремъл по украинската криза са в противоречие с международния правов ред. 

Не одобрявам създаването на замразени конфликти и политиката на велики сили и сфери на влияние, като считам, че е крайно вредна и трябва да остане в миналото. 

Не се впечатлявам от военна мощ и оръжия за унищожение. Но истински ще се впечатля от качествен дебат навсякъде в Европа, включително в Русия, как да постигнем траен мир. 

А  мир можем да постигнем само, когато и силният и слабият, и малкият и големият, и богатият и бедният са равни пред международното право, а правилата важат за всички.

Отстоявам националните интереси и провеждам активна проевропейска външна политика. Работя за добросъседство, за доброто име на България в региона и по света.

 През 2015 г. страната ни бе в центъра на дипломатическото внимание. България е незаобиколим фактор на Балканите, а в региона се пресякоха няколко ключови международни теми: отношенията Запад – Русия; изграждането на енергийни коридори; бежанската вълна и охраната на външните граници на Европейския съюз; борбата с тероризма и интеграцията на мюсюлманските общности в Европа; промяната на геополитическия и стратегически баланс в Черно море и на Балканите; напрежението между Русия и Турция и др. 

България води мирна, демократична и балансирана принципна външна политика. Това се цени високо, а нашият глас се чува ясно на международната сцена.

През 2015 г. поехме председателството на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа и председателството на Комитета на министрите на Съвета на Европа, което е признание за ролята на страната ни като регионален лидер и фактор на стабилност. 

...

 
Цялата реч на Президента може да прочетете тук :




19 януари 2016

От моята колекция




Edition Prestige

Editions Philatéliques Européennes

Conseil de l'Europe  

Съгласно традиция в Съвета на Европа, след официално посещение на държавен глава, премиер, патриарх, папа или важно събитие се издава пощенски плик или марка, в ограничен тираж, които стават част от почетната филателна колекция на европейските прояви. Поставя се и пощенско клеймо от датата, която се отбелязва.

 

Ето част от моята колекция:

 

Български държавни деятели говорили пред ПАСЕ и отбелязване на приемането на България за член на Съвета на Европа

 



Президентът Желю Желев, 1991г.

Приемането на България в Съвета на Европа, 1992г. 

Премиерът Любен Беров, 1993г.



Това е сесията на която е говорил Жан Виденов, 1995г.
Не е отбелязано на предната страна на този плик.



Това е гърбът на същия плик.
Там се намира записано името на премиера Жан Виденов, заедно с други, които също не са намерили място на предната страна на плика.


Президентът Петър Стоянов, 1997г.

Премиерът Иван Костов заедно с Раду Василе от Румъния, 1998г. 

На същата сесия - плик само с Иван Костов, 1998г.

Премиерът Симеон Сакс Кобургготски, 2003г.



Премиерът Сергей Станишев, 2010г.



Новата придобивка от 26.01.2016г.



В Европейския парламент :

Георги Първанов - на 6 февруари 2002г. т.е. преди приемането ни в Европейския съюз 



и

Президентът Росен Плевнелиев при произнасянето на историческата му реч на 8 юни 2016г. 




Държавници от братската нам Македония

Президентът Киро Глигоров, 1995г.

 

Премиерът Любчо Георгиевски заедно с Валтер Швимер и Виктор Черномирдин, 1999г.


Премиерът Любчо Георгиевски, 1999г.


Президентът Борис Трайковски през 2000г.

 



На този плик е написано името на Президентът Борис Трайковски, но с грешка, затова пък е посочено от коя държава е той.


 Отново Президентът Борис Трайковски през 2002г.


Премиерът Никола Груевски, 2010г.


Други личности :

Вселенският Патриарх Вартоломей I

 



Посещения на държавници в ПАСЕ по време на българското председателство на Комитета на Министрите на Съвета на Европа, на които са издадени юбилейни пликове в ограничена серия.

Пликовете са с пореден № 1 (което ги прави уникални)




и още два плика посветени на посецения на видни държавници - от същата сесия на ПАСЕ, но с по-заден номер