Обезглавяването на Св. Лупус в Нове, фреска от манастира Дионисиу на Светата гора Атон
Тропар, глас 4
Твоят мъченик,
Господи, Луп, при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали и съкруши на демоните
безсилната дързост: с неговите молитви спаси нашите души.
По молитвите на свети
мъченик Луп, Христе Боже помилвай и спаси нас. Амин.
Кондак, глас 2
Звезда пресветла си
се явил на света, възвестяваща с твоите лъчи слънцето Христа, страдалче Лупе, и
прелестта езическа си угасил; а на нас подаваш светлина, непрестанно молейки се
за всички нас.
Величание
Величаем тя, страстотерпче свети Лупе, и чтем честная
страдания твоя, яже за Христа претерпел еси.
Българската
православна църква е записала в своя
календар датата на която чества паметта
на Св. Мъченик Луп – 23 август, без да е
положила труд да проучи неговото житие.
Просто се повтаря текст взет от руския
православен светител Димитрий Ростовски.
Но както е известно руските църковни
текстове най-често преповтарят гръцки
или български протографи.
И
това е разбираемо, тъй като в житието
на Св. Димитър, се посочва, че неговият
слуга Св.
Лупус е арестуван заедно с него и става
свидетел на мъченическата смърт на
господаря си.
Прибира
дрехата (по-точно дяконския му орар) и
пръстена, напоени с мъченическата му
кръв и с тях извършва много чудеса и
изцеления на страдащи от различни
болести и недъзи.
За проповядването на
християнството е посечен по заповед на
император Максимиан.
 |
| Част от Банското крило на Зографския манастир, Св. Гора - Атон. На синия фон горе, до Св. Димитър е изобразен Св. Луп |
Християните
погребали Св. Лупус с подобаващи почести,
а от гроба му се подавало изцеление на
всички недъзи и болести.
Според
някои сведения ( Farlati,
D. Illyrici
sacri. Ecclesia Diocletana,
7, Venetiis 1817, p. 484-485.) в
гр. Сирмиум – днес Сремска Митровица
е светителствал като епископ мъченикът
Луп.
Доказателства
за това привежда известният агиограф
Д. Пейпърброк.
Св.
Лупус и Нове
Но
особено интересно за жителите на Свищов
е едно ранно свидетелство от Теофилакт
Симоката, живял в първата половина на
7 век и написал своя “История” ( Световна
история) в която описва и делата на
император Маврикий.
В случая от интерес
е да приведем тук един цитат публикуван
в Гръцките Извори за българската история
– 2 (стр. 330-335), в която се говори за поход
по южния бряг на Дунава на брата на
императора - стратега Петър през лятото
на 594г.
“На
втория ден дошъл при града Ятрус и след
като преминал покрай крепостта Латаркий,
разположил се на стан в Нове. Местните
жители, когато чули, че стратегът ще
дойде, излезли от града и му устроили
много тържествено посрещане.
Те помолили
Петър да отпразнува с тях празника на
мъченика Лупус, защото в този ден било
навечерието на празника на мъченика
Лупус. Обаче стратегът казал, че не можел
да прекара деня на това място, понеже
било неоходимо да отпътува.
Но гражданите
като все повече настоявали и го молели,
накарали стратега да вземе участие в
празненството.
След като престоял два
дни в града, Петър потеглил оттам и
установил лагера си при Теодоропол, а
рано сутринта дошъл в така наречената
Курсиска (Секуриска?). На третия ден
устроил стана си в Асимунт”.
(На устието на р.Осъм – бел. ред).
Друг
хронист – Теофан Изповедник цитиран в
пак в Гръцките извори за българската
история (стр. 249-250) описва същата история,
но без да споменава Св. Лупус :
“А
императорът, като чул, че славянските
племена се отправят към Коонстантинопол,
му поискал писмо пълно с обиди и оскръбления.
Петър като се насилил , пристигнал в
Нове. Личните войни на града, заедно с
епископа посрещнали стратега. Като ги
видял, стратегът, удивен от въоръжението
им и тяхната мъжественост, заповядал
да напуснат крепостта и да се присъединят
към ромейското множество. Но войниците,
на които била поверена охраната на града,
не склонили да направят това. Разгневен
стратегът изпратил Генцон с множество
войници. А онези, като се научили, избягали
в църквата и затваряйки вратите и,
заседнали вътре.
Генцон от почит към
храма останал в бездействие, но Петър
ядосан уволнил Генцон от началството
на войската и изпратил скрибона да му
доведе по позорен начин епископа.
Жителите на града се събрали вкупом и
по позорен начин изгонили скрибона от
града. И затваряйки вратите приветствали
император Маврикий, а стратега обсипали
с ругатни.
Така позорно се оттеглил от
там Петър. Той изпратил напред хиляда
съгледвачи, които се натъкнали на българи
, хиляда на брой. Българите уповавайки
се мира, който хагана сключил се движели
безгрижно. Обаче ромеите се втурнали
срещу българите. Българите изпратили
седем души, като ги увещавали да не
нарушават мира. Ония които били изпратени
напред, като чули това го съобщили на
стратега.
А стратегът казал : “Дори и
императъторът да пристигне, не ще ги
пощадя.” След като се завързало сражение,
ромеите били разбити. Но българите не
ги преследвали, за да не би като победят
да се изложат на опасност. А стратегът
бичувал жестоко таксихиарха на изпратените
напред войници. “
Св. Лупус от Нове се чества на Балканите - Гърция, България, Румъния, Сърбия и Косово.
Св. Лупус във фреска от църквата Св. Георги в Арбанаси
Св. Лупус изографисан в главната църква на Света Гора в Карея, т.нар. Протатон от Мануил Панселинос, 13 век.
Св. Лупус изографисан в притвора на църквата на Печката патриаршия, Косово
Св. Лупус - фреска от манастира Високи Дечани , Косово
Св. Лупус, фреска в църквата Св. Апостоли в Солун, Гърция, 1312г.
Св. Вмчк. Димитър на трон заобиколен от Св.Мчк.Нестор и Св. Мчк.Лупус
