ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА

 

 

 

 

 

 

 

 

Помени Господи, душите на Твоите починали раби 

и им прости всички волни и неволни прегрешения,

 дарувай им небесното царство и да участват

 в Твоите вечни блага и се наслаждават на Твоя 

безкраен и блажен живот.

Помени, Господи и всички починали с надежда

 за възкресение и вечен живот наши отци, 

братя и сестри и всички православни християни. 

Всели ги с Твоите светии там, 

дето сияе светлината на Твоето лице,

 а нас помилуй като благ и Човеколюбец.

 Амин!

  

(6.ХI.1931- 6.IV.2019г.)  *  (11.IV.1937 - 26.VII.2020г.)

Родителите ми: Д-р Благовест Тошев и Д-р Мария Тошева

Д-р Благовест Ст. Тошев

(6 ноември 1931г. - 6 април 2019г. )

Д-р Мария Ас. Тошева

(11 април 1937г. - 26 юли 2020г.)

 

 

 

 

Вкъщи

 

На лозе

 

Иван Станчов с родителите ми Д-р Благовест Тошев и Д-р Мария Тошева, на церемония пред унгарското посолство в София, 2013г.

 

ПРИ МАЙКА МИ

Иван Вазов

 

Цветя днес нови посадихме

въз твоя гробец майко, тих

и пак сълзи над теб ронихме

и дълго аз се пак молих.

Видях те пак пред мене жива,

видях ти обичния лик,

душа ми как се с твойта слива

усетих в тоз печален миг;

усетих как и ти скърбеше

във мойта тиха скръб света,

как неделимо, майко беше

живътът свързан със смъртта.

 

БРЯСТЪТ ВЕКОВЕН УМИРА... - СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ОТЕЦ ХРИСТО МИНЧЕВ, ОТ СВИЩОВ

 

СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ВЕКОВНИЯ БРЯСТ, КОЙТО СЕ ИЗДИГАШЕ  ПРЕД ЧИТАЛИЩЕТО ГОДИНИ НАРЕД 

 

 

 

 

Брястът вековен умира

 В Свищовската градска градина всяка пролет се раззеленяваше красив широкополест многовековен бряст. Тази пролет клоните му не се облякоха в обичайната му пролетна премяна.

26. IV. 1970г. 

Отколе тук брястът вековен живял е

незнайни години, години без чет!

На влюбени в радост мечтите люлял е,

закрилник той бил ни, юначен, напет.

 

Върхари не склонял пред бури вековни,

че сокове пиел от родни недра, 

тъй раснал, пораснал в години чутовни,

когато под робство немеел градът.

 

Под него децата играли на воля,

под него мечтали народни борци,

под него оплаквали злата неволя,

бащите живяли в несретните дни.

 

 Предание древно, тъжно разказва :

Османски делия на стария клон,

бесило повесил, комита наказал,

че смело отричал ислямски закон...

 

Край Бряста минаваме сутрин и вечер,

 отправили поглед прощален със скръб,

а клоните черни без вейки зелени, 

от горест последна обръщат ни гръб.

 

Все още под него отсяда редовно,

години прехвърлил старик белобрад,

със поглед прощален го милва гальовно,

че двама залязват за днешния свят...

 

Броени са дните когато ще рухне,

тук стволът безжизнен на стария Бряст

и гълъб последен в уплаха ще хукне, 

в простора безкраен на широкия свят.

 

Брезички, чинари и дъбе клонати, 

наокол ще никнат, волно растат,

в липите сребристи с клони разлати,

при пролет гугутките пак ще гнездят.

 

отец Христо Минчев,

Архиерейски наместник на Свищовска духовна околия