06 септември 2018

ДА ЖИВЕЕ СЪЕДИНЕНИЕТО !



                                                                                                              Худ.Николай Павлович


 Свързани теми:

130 години от Съединението!

Да живее България!




Да живее Съединението!

http://toshev.blogspot.bg/2016/09/blog-post.html



Защитници на Съединението

http://toshev.blogspot.bg/2016/09/blog-post_6.html









 

"Съединението прави силата" – лозунг и на Голяма Европа



Важно е, че в този момент подарихме на Европа
"Съединението прави силата"
Лъчезар Тошев пред news.bg, интервю на Весела Веселинова

Европа срещу терора с хан Кубрат начело "Съединението прави силата" вече е девиз и на обединена Европа
Автор: Вера К. Александрова


Една ретроспекция 2006-2016г.:





Девизът на отците
Реч на
Лъчезар Тошев 

В. Про & Анти, 08.09.2006г.
 
 


Българи и българки,
 
Граждани на България, а не поданици,
   

Комитет “Съединение” отново ни призова днес, 6 септември, да почетем делото на Съединението и паметта на неговите дейци.
 
 Съединение на Княжество България с Източна Румелия, но и съединение на българите от Мизия, Тракия и Македония в едно общо усилие, защитено със Сръбско-българската война.

   Тук, на Гроба на незнайния войн стоят безсмъртните стихове на Вазов, посветени на защитниците на Съединението. 


Девизът “Съединението прави силата” се ражда пет години по-рано, когато по предложение на Стефан Стамболов Второто обикновенно народно събрание приема да се вплете в българския герб този девиз.
 
Но идеята за единството има много по-дълга история, идваща от вековете. 
 
През 1870 г. Българската екзархия приема за свой девиз “Свобода в порядъка, Единство в разнообразието”. 

Още по-рано хилендарският монах от Атон - отец Неофит Бозвели в своя диалог “Просвещенний европеец” също страда, че българите са затънали в конфликти помежду си. 

Това е причината за тъгата на Мати Болгария, при която просветеният европеец довежда сина й, за да обедини българите. 

“Българи сме - цепим се!”, възкликва и Гоце Делчев в писмо до Никола Малешевски. 

Връщайки се към корените и към заветите на предците, трябва да си припомним и великия завет на Кубрат - владетеля, обединил всички българи в една държава.
  
Винаги, когато сме нарушавали Кубратовия завет, сме страдали.
 
Съединението е това, което ни прави силни. 


Свободата, за която се борим, е основана на плурализъм.
 
 Но не “безпомощен плурализъм”, а “Единство в разнообразието”. 
 
Създаването на една духовна общност на всички българи и обединението на гражданите на България - без разлика на етнически произход и вероизповедание, обединени около общи ценности и идеали и общи цели. Това са постижими цели, ако успеем да възстановим единството на демократичната общност. 

Когато почитаме героите на Съединението, на първо място трябва да се поклоним 
пред паметта на Захари Стоянов и организирания от него Български таен централен революционен комитет, организирал Съединението, 
 
пред майор Данаил Николаев - командващ румелийските въоръжени сили, пред Чардафон и неговата чета, 
 
пред княз Александър Батенберг, който не беше българин родом, но положи короната си за успеха на Съединението и стана български патриот завинаги! 

Трябва да се поклоним и 
пред Стефан Стамболов, който отправи покана към княза - или да отиде в Пловдив и да прегърне Съединението, или да отиде в Свищов и да се качи на парахода за Дармщад.
 
В днешния ден, когато сме на прага на изпълнението на мечтата на нашите възрожденци - да видят и българския народ като равен наред с другите в общоевропейското семейство на цивилизованите народи, девизът на Съединението е по-актуален отвсякога. 


Само така ние можем да постигнем целите, които си поставяме. 
Виждаме, че някогашният девиз на отците - създатели на автокефалната българска църква “Единство в разнообразието”, днес е девиз на Европейския съюз.

Можем да подарим на Обединена Европа и девиза на Съединението. 

Да не забравяме, че то прави силата! 

  


Да живее Съединението! 

Да живее България!

02 септември 2018

Най-големият български карикатурист






140 години от рождението и 50г. от преминаването в безсмъртието на
акад. Александър Божинов
(1878-1968г.)


 

СВИЩОВ

Александър Божинов

Искате да ви напиша нещо за Свищов.
Ето:
Свищов е хубав град, защото е на Дунава;
защото е построен на хълмисто място;
защото има лозя и много зеленина;
защото има хубава риба;
защото е просветен град.

В Свищов е знаменитата държавна търговска гимназия „Д. Х. Василев”, образцова в просветно и възпитателно значение.
Там е и висшето търговско училище „Дим. А. Ценов”, основано по волята и дарението на големия свищовски благодетел Дим. Ценов.
Свищов е дал на България знаменити мъже.
  1. Николай Павлович, син на Христаки Павлович Дупничанина и майка свищовка.

    Николай Павлович пръв е заговорил за нужда от училище по изобразително изкуство. „Заведение за живопис“, както той си го нарича, „защото вещината (изкуството) ще ни служи, ще ни украсява, ще ни усъвършенствува ума и облагородява вкуса.”
    Н. Павлович е искал това училище да бъде основано в Свищов, понеже е на Дунава, та по-лесно могат да се набавят всякакви школски нужди от Европа.
  1. Драган Цанков, премного известен български политически мъж, голям радетел за народно пробуждане и просвета преди освобождението. просветен и пъргав ум, упорит и безкористен.
  1. Григор Начович, също твърде добре известен български държавник, възпитан във Виена и Париж, мъдър и далновиден политик.
  1. Професор Иван Д. Шишманов, сладкодумен учен и великолепен човек.
  1. Алеко Константинов. Да ви разправям ли за него? Какво не знаете, за да ви го кажа?
    Може би това не знаете, че някои литературни историци го заличиха от своите съчинения като съвършено без значение в нашата литература. Но това няма защо да ви безпокои - във всички научни издирвания са ставали поправки от по-късни изследователи - ще се поправи и това недоразумение.
  1. И пр. и пр. и пр.
Учените изследователи казват, че Свищов си носи названието от славянски корен - свишем, свишом - Свищов.
Свищов е имал една просветена търговска интелигенция, която е развивала и преди освобождението, завидна търговия с всички краища на България и извън нея.


След изменение на търговските и стопански условия в страната Свищов запада.
Днес той пак се въздига като просветен, земеделски и отчасти индустриален град и неговото бъдеще е успокоително.

Ония, които познават Свищов, свищовци, казват:

Личи си, че Свищов е видял хубаво минало - останали са големи и солидни здания с хубава за времето архитектура.
Край Дунава, на пристанището, безбройни магазии със солидна каменна постройка, затворени и запустели, приказват за живата зърнена търговия, кипяла на времето си.
Свищовците са учтиви, внимателни, гостоприемни, галантни.
Свищовката е скромна, добра домакиня, отлична майка и съпруга.
Често и много красива.
Свищовци са и много музикални - първият хор е основан в Свищов от Янко Мустаков в 1868.
Свищов е дал много хора по просветата, много революционери, доброволци в сръбско-турската и руско-турската войни, много благодетели.

Свищов се слави с най-многото и най-крупни парични дарители.
Първата българска княгиня Мария Луиза, майка на Н. В. Царя, носи титлата „Контеса свищовска”.
В града Свищов е стъпила за пръв път на българска земя.

През Свищов освободителите руси минаха Дунава и през него се отправиха за сърцето на България.
Това е, накратко, нашият Свищов.
Ние вярваме, че тоя град ще си възвърне своето славно минало и благоденствие!
——————————
в. „Развигор”, г. 8, 15-8 май 1937 г.


Стенописите нарисувани от Алексанъдр Божинов в Свищовската Академия














Откъс от книгата "Свищовски родови хроники", от д-р Мария Тошева
Второ изадние, 2018г. Свищов - Академично издателство "Ценов"



За родителите на Александър Божинов :

     Никола Й. Божинов е роден в Свищов. 
 С висше търговско образование. Работил е в Австрийската параходна агенция заедно с Николай Станчов.
 Както много от съгражданите си участва в революционните работи на града. Твърди се, че е съдействал за преминаването на Васил Левски в Румъния. 
При провала на свищовския революционен комитет през 1867г. е арестуван заедно с другите свищовски съзаклятници. 
През 1882г. заминава на работа в София, като секретар на Българската Народна банка. 

Женен е за Мария Апостол Ценова от Свищов (сестра на Димитър Апостолов Ценов). 
 От брака си имат : Милка, Иван, Апостол, Александър и Радка. Двете им дъщери не са били омъжени. 
До дълбока старост са живели в родната си къща в Свищов (днес ул. Вихрен № 2). 
 
Когато цар Борис III е идвал в Свищов е посещавал домовете на тримата свищовски генерали - Александър Дамянов, Георги Манов и Николай Стайчев, както и дома на сестрите на Александър Божинов. "

За Академик Александър Божинов : 
 
  Александър Ник. Божинов е роден в Свищов 1878г. и починал 1968г. 

Учи и завършва гимназия в София, където Николай Павлович му е учител по рисуване. 

Следва в Държавното рисувално училище в София. 

Преподаватели са му проф. Иван Мърквичка, Антон Митов, Ярослав Вешин. 
От рано рисува и пише стихове, сътрудничи на хумористични вестници и списания. 

От 1902-1904г. е живял и работил в Мюнхен. 

Бил е художник на Народния театър. 
Той е наистина най-големият български карикатурист. 

Неговите политически карикатури дълго са били инкриминирани.

 След 9 септември 1944г. е арестуван и съден от т. нар. Народен съд. 

Неговият колега-левичар проф. Илия Бешков е призован като свидетел срещу Ал. Божинов. 
На въпроса на съдията - „Какво ще кажете Вие, Илия Бешков - най-големият български карикатурист за Александър Божинов?”, 
Илия Бешков отговаря:
 „Г-н Съдия, Най-големият български карикатурист е пред Вас на подсъдимата скамейка!”. 

Този случай в книгата „Александър Божинов разказва“, съставена от Любен Божинов и Дора Божинова (Издателство „Изток-Запад“, София, 2015г. Стр. 265) е предаден така :
В един много тежък за Александър Божинов момент задали на Илия Бешков въпроса : „Вие като наш най-добър карикатурист, какво ще кажете за карикатурите на Александър Божинов?“ 
Илия Бешков отговорил :

 - "Не аз, а Божинов е нашият най-добър карикатурист. Той е мой учител. Аз само като негов ученик мога да говоря за карикатурите му. Като ученик, който се възхищава от неговото изкуство.“
 Александър Божинов е почетен гражданин на Свищов от 6 септември 1936г. 
Той е Академик, член на БАН.

 Един от първите ротарианци в България.

 През 2010г. Ротари клуб София-Средец издадоха юбилеен албум "Забраненият Божинов".
Александър Божинов е женен за сръбкинята Мара Селакович.
 Имат син Любен Ал. Божинов, който е роден 1909г.и починал около 1966г. 
Неговата съпруга Дора Божинова, се грижи за Александър Божинов, след смъртта на сина му. 

Любомир и Дора не са имали деца.

Автошарж

Александър Божинов, като студент в Рисувалното училище.  При кандидатстването му първоначално комисията не го е одобрила, но след намеса на създателя на училището - проф.Иван Шишманов, с който са първи братовчеди (Майката на проф.Шишманов - Неделя/Киречи Божинова - Шишманова, му е леля) комисията го допуска втори път до изпит и така той е приет и става студент по рисуване.



Автошарж






Александър Божинов като затворник. Шарж на Ал.Добринов


През 2018г.се публикува още едно свидетелство за процеса срещу Александър Божинов.

Това на Светослав Нелчинов, представител на видно семейство от Македония, главен челник на Българския младежки съюз “Отец Паисий” (БМСОП), също подсъдим и осъден от т.нар. Народен съд.

Тази част от неговите спомени е пуликавана във второто издание на книгата на Нася Кралевска “България под комунизъм”, изд. РИВА, София, 2018г. Стр.61-62.

Ето откъс от тези спомени:

Писателят земеделец Трифон Кунев, който след преврата на 9 септември стана председател на Съюза на българските писатели и Директор на Народния театър, има доблестта да свидетелства пред съда положително за всички ни. Не случайно, още през пролетта на 1945г. Той загуби и двата си поста и не след дълго попадна в затвора.

Най-голямото ми разочарование дойде от Николай Райнов, когото боготворях като писател, художник, изследовател и учен.

Видях го за първи път, когато той жълт-зелен, се появи в съда като свидетел на обвинението.

Не каза нищо добро за нито един от подсъдимите. Отрече поетичният талант на известния детски писател Йордан Стубел.
Обвини Фани Попова-Мутафова, че превръща разказите му в романи, твърдейки, че тя изобщо не е писателка.

За съдените в процеса карикатуристи заяви, че не са никакви художници и че карикатурата не е изкуство.

Силно впечатление направиха лаконичните показания на друг свидетел на обвинението – художника-писател Илия Бешков.

Разпитът му водеше Никола Ланков.
На повечето въпроси Бешков отвръщаше с мълчане. Ядосан, Ланков го запита :

Господин Бешков, като родоначалник на българската карикатура, какво ще кажете за подсъдимите карикатуристи ?”

На този въпрос Бешков отговори : “Родоначалникът на българската карикатура е подсъдимият Александър Божинов.”

И не опетни съвестта си с лоша дума нито за него, нито за талантливия му колега Александър Добринов. “




Алексъндър Божинов в Софийския Централен Затвор. Шарж Ал.Добринов


Килията в затвора, нарисувана от Божинов

Автошарж от затвора

Централният затвор, килия 158. 1945г.



Шарж от Ал.Божинов на съ-затворниците в килия 158 : Димитър Талев, Д.Калфов и К.Каменов, 14 февруари 1945г. (Св.Трифон).









Учител и ученик. Александър Божинов и Илия Бешков






Пенчо Славейков с неговия поетичен Пегас







Героите на Божинов : Пижо и Пендо





Александър Божинов и Елисавета Консулова-Вазова



 Портрет на Ал.Божинов от Елисавета Консулова-Вазова


На излет в Овнарско - Рила, с цар Борис, Елин Пелин и Ал.Балабанов, 2 юли 1922г.


Цар Борис в Берлинската опера, карикатура от Александър Божинов

Шарж на цар Борис в Двореца "Кричим", 1931г.





Божинов  като илюстратор на детски книжки






Цветя от Свищов, Ал.Божинов, 1946г.

Витошки шипки, Ал Божинов,


Карикатура на двама Премиер-Министри : Александър Малинов и Теодор Теодоров
Александър Стамболийски и сърбският премиер Никола Пашич


Автошарж : В лабораторията на художника































































Свързана тема на този блог :
 

Затворническата съдба на великия художник Никола Танев