Днес 43-мата депутати от ВМРО-ДПМНЕ внесоха в деловодството на Собранието, проекта си за Резолюция относно преговорите с България.
Ето текста на проекто-резолюцията и подписите на вносителите :
В момента, предложението се подкрепя от управляващата партия на Зоран Заев - СДСМ, но не се подкрепя от албанските партии - както от тези на власт, така и от тези в опозиция.
Свързана тема :
http://toshev.blogspot.com/
В четвъртък - 8 юли 2021г. в България пристига Ад-хок комисията на ПАСЕ (Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа), за наблюдение на предсрочните избори за Народно събрание в България на 11 юли т.г.
ПАСЕ беше поканена да наблюдава изборите от Председателя на 45-тото Народно събрание г-жа Ива Митева.
Ръководител на наблюдателите е либералът Алфред Хеер, депутат от Швейцария, който ръководеше и делегацията на Асамблеята за наблюдение на изборите на 4 април т.г.
Делегацията ще работи в сътрудничество с наблюдателите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа - офис за демократични институции и човешки права.
Делегацията на ПАСЕ ще проведе срещи с лидери и представители на политическите партии и коалиции, с Президента и с членовете на Централната Избирателна Комисия.
Правно сътрудничество на наблюдателите ще оказва представител на Венецианската Европейска Комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа.
На 12 юли, наблюдателите ще дадат пресконференция, на която ще обяват своите заключения.
От сайта на ПАСЕ:
https://pace.coe.int/en/news/8390/pace-to-observe-the-early-parliamentary-elections-in-bulgaria
06/07/2021 Election observation
A 12-member delegation of the Parliamentary Assembly of the Council of Europe (PACE), led by Alfred Heer (Switzerland, ALDE), will travel to Bulgaria from 10 to 12 July to observe the conduct of the early parliamentary elections, alongside observers from the OSCE Parliamentary Assembly and the OSCE Office for Democratic Institutions and Human Rights (ODIHR).
The delegation will meet leaders and representatives of political parties and coalitions, as well as the President and members of the Central Election Commission, before observing the ballot on 11 July.
A member of the Venice Commission – the Council of Europe's group of independent legal experts – will provide legal support during the visit.
* * *
A joint press conference is scheduled in Sofia on Monday 12 July (place and time to be confirmed).
ПО ИНИЦИАТИВА НА ВМРО-ДПМНЕ, СОБРАНИЕТО НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ ЩЕ ГЛАСУВА РЕЗОЛЮЦИЯ ЗА "ЧЕРВЕНИ ЛИНИИ" ПО ПРЕГОВОРИТЕ С БЪЛГАРИЯ, С КОИТО ВРЪЗВА РЪЦЕТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО.
СДСМ, ПЪРВОНАЧАЛНО ОТХВЪРЛИ ИДЕЯТА, НО НА ДРУГИЯ ДЕН СЕ СЪГЛАСИ.
ДУИ ОТХВЪРЛЯ ИДЕЯТА, А АЛИАНСЪТ НА АЛБАНЦИТЕ ОЩЕ НЕ Е ОБЯВИЛ РЕШЕНИЕТО СИ.
ПОДКРЕПАТА НА СДСМ ОБАЧЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ВЕЧЕ ИМА МНОЗИНСТВО ЗА ПРИЕМАНЕТО НА ТОЗИ ДОКУМЕНТ.
С ТАКЪВ "МНОГО ХИТЪР ХОД" НАШИТЕ БРАТЯ ОТ ЮГОЗАПАД ИСКАТ ДА ПОКАЖАТ, ЧЕ ТЕ НЯМА ДА МОГАТ ДА ПРАВЯТ ОТСТЪПКИ В ПРЕГОВОРИТЕ, А ТАКИВА ТРЯБВА ДА НАПРАВИ БЪЛГАРИЯ.
ДОКАТО САГАТА ПРОДЪЛЖВА, НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ ДА СЕ ЗАПИТАМЕ :
ЗАЩО У НАС ТОЗИ ВЪПРОС ДА НЕ СЕ ПОСТАВИ НА РЕФЕРЕНДУМ?
ТЕЗИ ДНИ БЕШЕ ЗАЯВЕНО НАМЕРЕНИЕ ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО У НАС, ПО ВЪПРОСА ЗА РЕФЕРЕНДУМИТЕ.
В РАМКАТА НА ТЕЗИ БЪДЕЩИ ПРОМЕНИ, МОЖЕ ДА СЕ ПОСТАВЯТ И ВЪПРОСИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ВАЖНИ РЕШЕНИЯ ОТ ТАКЪВ ХАРАКТЕР.
ВЪВ ФРАНЦИЯ, ИРЛАНДИЯ И НИДЕРЛАНДИЯ НА РЕФЕРЕНДУМИ СЕ ПРОИЗНАСЯХА ПО ВАЖНИ ЕВРОПЕЙСКИ РЕШЕНИЯ.
ЗАЩО ДА НЕ НАПРАВИ ТОВА И БЪЛГАРИЯ?
ТОГАВА БРАТЯТА НИ ОТ ЮГОЗАПАД, ЩЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРАВЯТ ПО-ДОБРЕ СМЕТКАТА ДАЛИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ТОЛЕРИРАТ АНТИБЪЛГАРСКИ ПРОЯВИ!
ПРОЕКТЪТ НА ВМРО-ДПМНЕ
(В проекта името на държавата е записано като Република Македония, а не Република Северна Македония. Послание и към Гърция ли ?)
Накъде всъщност отива нашият югозападен съсед?
За сравнение - снимка на графит на един дувар в Прилеп, по време на изборите 1994г.
Снимката е моя (Л.Т.).
Написаното гласи " ВМРО- ДПбНЕ". За който не се досеща защо вместо "М" е написано "б" - при това с малка буква, отгоре е написано БУГАРИ.
Тогава ВМРО-ДПМНЕ се смяташе за про-българска партия и беше такава.
Днес ситуацията в тази партия е коренно променена.
По време на Балканските войни и на Първата световна война, Царство България приема огромен брой бежанци на своя територия.
Най-много бежанци идват от Македония, която е оставена под властта на Сърбия.
Протести у нас срещу настаняването на бежанците няма, тъй като те са българи.
Всеки помага с каквото може.
Тъй като каузата е приета от целия свят за справедлива, Обществото на Народите в Женева, гарантира един заем за България, наречен "Бежанския заем" чрез който се подпомага устройването на бежанците у нас.
Договорът за заема е сключен на 22 декември 1926г.
Ето за този заем информация от Уикипедията :
Бежанският заем е отпуснат от група британски, италиански, швейцарски, холандски и американски банки. Водещ посредник при емитирането на заема е британската банка Шрьодерс.
Той е с номинална стойност 2 400 000 британски лири и 4 500 000 американски долара и емисионен курс 92% при лихва от 7%. За да гарантира погасяването на заема, правителството на Андрей Ляпчев залага част от приходите в държавния бюджет: акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и др.
Във връзка с отпускането на Бежанския заем България сключва и допълнителни споразумения с довоенните си кредитори, като изплаща просрочения си дълг към банка "Пари Ба" от времето на Балканската война. В договора за заема е изрично вписано, че при опасност за стабилността на лева, плащанията по репарациите могат да бъдат преустановени. От друга страна Финансовият комитет на Обществото на народите налага строг контрол върху финансовата политика на страната, като към Българска народна банка са прикрепени негови постоянни представители.
Срещу заема правителството се задължава да предостави 132 000 ха земя за настаняване на бежанците. За реализиране на тази цел е създадена Главна дирекция за настаняване на бежанците, пряко подчинена на министър-председателя. До закриването си през 1931 година тя работи в тясно сътрудничество със специален представител на ОН - Рене Шарон, който контролира изразходването на предвидените средства.
Рене Шарон
Дотогава над 30 000 бежански семейства (около 200 000 души) са настанени и стопански устроени на 1 милион дка земя.
Повече от 1,6 милиарда лева от Бежанския заем са вложени в изграждане на 10 000 нови жилища (т.н. Шаронски къщи), раздаване на семена, добитък и земеделски инвентар, увеличаване на обработваемите площи чрез изкореняване на гори и пресушаване на блата.
Голяма част от средствата (около 350 милиона лева) отиват за строежа на железопътната линия Раковски - Хасково - Мастънли, поправка и разширение на пътната мрежа и водоснабдяване.