09 март 2020

ПАМЕТ ЗА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

ЕДИН СВЕТЪЛ ПРИМЕР ЗА СЛЕДВАНЕ

Бюстът на Димитър Пешев в Съвета на Европа

















Видео на церемонията  по даряване на бюста на Димитър Пешев на Съвета на Европа, 25 януари 2000 г. 

Страсбург, Дворецът на Европа, с участието на :
  • Лъчезар Тошев - Ръководител на българската делегация в ПАСЕ,
  • Йордан Соколов - Председател на 38-мото Народно Събрание,
  • Лорд Ръсел Джонстън - Президент на ПАСЕ,
  • Ханс Крюгер - Заместник-генерален секретар на Съвета на Европа и
  • Рони Мило - Ръководител на делегацията - наблюдател на Израелския Кнесет в ПАСЕ
Линк : 








КРАЙНОТО РЕШЕНИЕ ТРЯБВАШЕ ДА ВЗЕМЕ ЦАРЯТ


Изказване на Лъчезар Тошев, ръководител на българската делегация в ПАСЕ

Позволете ми да благодаря на Съвета на Европа за съгласието да приеме като подарък от Народното събрание на България бюста на Димитър Пешев, изработен от големия български скулптор Иван Минеков.

Димитър Пешев беше Заместник-председател на българския парламент по времето на най-жестоките преследвания срещу евреите – Холокоста. Предупреден от един от лидерите на ВМРО – Владо Куртев, за подготвяната акция за депортация на българските евреи, Димитър Пешев оказва натиск върху Министъра на Вътрешните работи да спре депортацията, след което събира подписите на 43-ма депутати от мнозинството в Нардното събрание под протестно писмо до правителството с искане за отмяна на решението за депортиране.

В кампанията за спасяването на евреите се включва и Българската Православна Църква – впрочем може би единствената религиозна институция, заявила открито своята позиция на територията под контрола на Хилтер.
Група от 21 най-известни български писатели и поети също подкрепя акцията.
Голяма група адвокати и общественици също изпращат протест. Междувременно Пешев е свален от поста в Народното събрание по искане на тогавашния Министър-председател.
Но общественият натиск дава резултат.

Съгласно Конституцията крайното решение трябваше да вземе Царят.
Отказът за депортация на евреите би означавал пряка конфронтация с Хитлер, което не е било безопасно в онези времена.

Но за негова чест цар Борис III решава да не разреши депортацията.

Така цялата еврейска общност, която броеше около 50 000 души, беше спасена и не замина за лагерите на смъртта.
Петицията на Димитър Пешев постигна целта си.

Нацисткият посланик Бекерле писа през 1943г.: 

 „Българското общество не разбира истинското значение на еврейския въпрос. Обикновеният българин не разбира смисъла на борбата против еврейството – още повече, че и расовият въпрос по природа не му е понятен. Българите не намират у евреите никакви недостатъци, които да оправдаят някакви особени мерки срещу тях.”

Тези думи, които са целели да унизят българите, всъщност са един голям комплимент за нашия народ днес.

Тогавашният шведски търговски представител в България – г-н Утгрен, също докладва за впечатлението си, че антисемитизмът е чужд на българите и те гледат на депортации или на мерки срещу когото и да било поради религиозни причини като на нещо абсолютно незаконно.

По ирония на съдбата, по времето на комунизма тези 43-ма депутати, имали смелостта да защитят не само българските евреи, но и честта на българския народ, са осъдени от т.нар. Народен съд по обвинения в нацизъм и за „преследване” на евреите.
От тях 20 души са осъдени на смърт, 6 – на доживотен затвор, 8 (сред които и Д. Пешев) на 15 години затвор, 4-ма на 5 години, трима оправдани, един – на 1 година, а на един, който е починал, е конфискувано цялото имущество.
Ние, българите, се гордеем с делото на Димитър Пешев, което не е широко известно в Европа.
И за да не бъде то забравено, нашата делегация в ПАСЕ лансира идеята за даряване на бюста на Димитър Пешев на Съвета на Европа, където той ще бъде наред с други бележити европейци, служители на хуманността, толерантността и морала.

 Нашата инициатива беше подкрепена от председателя на Народното събрание, а също така и от специалната комисия и Комитета на Министрите, което признание много ни радва и за което сърдечно благодарим.
























В края на церемонията Главният Равин на Елзас
Г-н Рене Гутман,



връчи на Лъчезар Тошев медал „Синагога на мира”
заради инициирането на церемонията по даряване на бюста на Димитър Пешев и възпоменаването на спасяването на българските евреи в Съвета на Европа.  








 



БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ОТХВЪРЛИ АНТИСЕМИТИЗМА



 
Реч на лорд Ръсел Джонстън,
Президент на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа

Мисля, че г-н Соколов каза почти всичко. Когато наскоро говорих пред българския парламент, заявих, че в много страни, включително и в моята, има такива фанатици, които при определени обстоятелства успяват да доминират и да вкарат иначе нормални и толерантни хора в колективна лудост. Да се изправиш срещу такава колективна лудост изисква голям кураж. Димитър Пешев беше от хората, които притежават нужния кураж.
Както председателят Соколов каза, Пешев изрази отговора на българския народ, който верен на своята традиционна толерантност, отхвърли антисемитизма, загрижен за съдбата на своите съграждани.
Но Пешев плати скъпо за това – както по времето на нацистите, така и при комунизма.
Ние трябва да признаем факта, че много свободни хора – включително тук, в тази сграда, са доволни, когато правят генерални изказвания за човешките права, но не са готови да поемат каквито и да било рискове да ги защитят при необходимост, или да сторят нещо за другите, което би могло да засегне тяхното собствено положение.
Димитър Пешев не беше от тях!
Това е същинската причина, поради която сме щастливи, че вие ни дадохте този красив бюст на Пешев, който ще сме горди да изложим тук.



 






ЕДИН ВЕЛИК БЪЛГАРИН, ЕДИН ВЕЛИК ЕВРОПЕЕЦ !

Реч на Ханс Крюгер, Заместник-генерален секретар на Съвета на Европа

Горд съм, че мога да участвам в откриването на този бюст – на един велик българин, един велик европеец и истински хуманист. Димитър Пешев имаше куража да каже „не”, когато България получи искането за депоратация на българските евреи. Той инициира петиция, подписана от 43-ма членове на парламента, които изпратиха протестно писмо до министър-председателя.
Неговите усилия изиграха ключова роля за решението на цар Борис III да отхвърли депортирането. Така над 48 000 души бяха спасени от концентрационните лагери. Димитър Пешев пострада заради своя кураж. Той загуби своето имущество и правото да упражнява своята професия.
Този бюст няма да ни напомня само за историята на един забележителен човек. Той ще ни напомня, че не бива да оставяме нещата просто да минават покрай нас. Гражданската смелост е основа за функционирането на демократичното общество. Още повече, когато се виждат развития или действия, които засягат демокрацията или нашите съграждани. Програмата на Съвета на Европа за образование в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите (приета по българска инициатива –б.м.), има за цел да помогне на младите хора в Европа да развият умения и отношение, които са им необходими, за да действат като отговорни и конструктивни граждани. Гражданската смелост е безценно качество в този контекст. Аз благодаря на българските представители за това, че ни подаряват този бюст. Той ще бъде вдъхновение за всички нас.


 


ЗАСТАВАМ ТУК, ЗА ДА БЛАГОДАРЯ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД



 Реч на г-н Рони Мило, ръкводител на специално поканената делегация на Кнесета на Израел в ПАСЕ

Имам смесени чувства към днешното събитие. От една страна, адмирирам Димитър Пешев, който със своите действия спаси 50 000 души български евреи.

От друга страна, ако по същото време на Втората световна война, по времето на Холокоста, ние имахме 50 души като Пешев, не 50 000 души, а 6 милиона, които бяха екзекутирани в газовите камери, щяха да бъдат спасени.

  Между тях 500 000 малки деца и бебета, които бяха изпратени дори от Страсбург в концентрационен лагер на 20 км оттук.
Когато те бяха изпращани в концентрационни лагери, в цяла Европа имаше само няколко европейци, които направиха нещо за спасяването на тези хора, изпращани в лагерите на смъртта.

Ето защо е толкова важно за мен като водач на Израелската делегация, като ръководител на делегацията на Израелската държава да застана тук, за да благодаря на българския народ, на Председателя на българския парламент, на българската делегация в ПАСЕ, на Ппредседателя на ПАСЕ и на Генералния секретар на Съвета на Европа за това специално събитие, което ни събра днес – да отдадем почит на паметта на Димитър Пешев, който беше велик лидер, за когото неговите ценности бяха по-важни от неговата кариера и дори от неговия живот.

Той направи много – заедно с българите, с българския народ, за да спаси 50 000 евреи – почти цялата еврейска общност в България.


Те бяха спасени от българския народ, от българския парламент и от всички онези добри хора, водени от Димитър Пешев.
***














































Писмото на 43-мата депутати начело със Заместник-председателя на Народното събрание  Димитър Пешев
Екзарх Стефан, Димитър Пешев и Патриарх Кирил
 http://www.lemondejuif.info/une-statue-dun-juste-bulgare-a-washington-cree-la-polemique-aux-etats-unis/







Паметникът на Димитър Пешев в София




Площад "Димитър Пешев" във Вашингтон, САЩ











Площад "Димитър Пешев" в Яфа, Израел


Панелът за България в музея на Холокоста във Вашингтон










Решението трябваше да вземе цар Борис III !
Той не разреши депортацията!










Из Спомените на Петър Морфов, секретар на цар Борис III, по екземпляра в личния архив на Любен Златаров в Централния Държавен Архиен фонд.
ЦДА, ф.1870 к, оп. 1, а. е. 73, л. 1-10. Препис. Машинопис.
 http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=647:pm&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

ПЕТЪР МОРФОВ

Драганов телеграфирал, че в Германия била издадена една карта на Балканите, в която Македония и Тракия били обозначени като "окупирани области" и искал разрешение да протестира.

Зони под българско управление. Не са присъединени към Царство България.

Цар Борис и Севов разисквали еврейския въпрос.

Морфов се намесил и казал:

 Германците прехвърлят и продължават да прехвърлят гърци от Беломорието в Лариса. 
Щом като смятат и даже официално означават територията като "окупирана".

Явно е че те се считат за законно владеющи, а ние за техни изпълнители.

Следователно ако те днес разселват самите гърци, то те ще са властни да преселят когато и където пожелаят както евреите от Тракия, така и от Македония.

Що се касае до еврейското малцинство в България то се състои от, напълно равноправни български поданици, за имота живота и дейността, на които отговаря законната българска власт, а не окупираща армия или администрация.

Цар Борис към Севов - вървете веднага при Габровски и обсъдете този въпрос и елате утре вечерта с него и Филов да видим как да оформим отговора.

- Да картата, която спаси синовете Израелеви. 
Добре, че телеграмата на Драганов дойде на време.


Извадка от дознанието на съветника на цар Борис III – арх. Йордан Севов за разговор воден на 9 март 1943 г., около 9 часа.  
(Диню Шарланов, Поля Мешкова -
Съветниците на цар Борис III Народен съд. Дознания, София, 1993г. Стр.110 и стр. 293)



“Като последствие от постоянното бъркане на Германия в нашите вътрешни работи е и еврейският въпрос. 
Искането е направено от Бекерле пред Филов.
Дали Филов беше докладвал на царя или по-рано беше занимавал Министерския съвет – това точно не зная. 

Но когато мен ме извикаха в двореца, въпросът като че ли за правителството беше решен. 

Всеки случай, щом ми съобщи царя за това, казах, че това ще бъде най-страшното, което може да сe допусне, защото не е важно изповеданието на хората, които се искат.
Това са 40-50 000 български поданици и се искат от чужда държава. Где ще стигнем като сме тръгнали по този път?

Прати ме бърже да отида при Филов, да му съобщя, да не дава съгласие. Казах на Филов, че царя не си дава съгласието, затова да не допуща да стане това. Каза ми, че той сам няма да вика Бекерле, но ако той дойде повторно по този въпрос ще му откаже.”

“Когато Филов е идвал при царя , царят ме вика на следния ден
 и ми казва : “Севов! Филов съвършено се е предал на германците.” 

Питах го какво? Искали да бъдат изселени българските евреи. 

Казах му : Ваше Величество, да не ги третират като евреи, а като български поданици и следователно като бъдат изселени 50 000 евреи, ще бъдат изселени 50 000български поданици.

 Той скочи от стола и ми каза : “Върви по скоро при Филов и му кажи по никой начин да не се съгласява и да гледа да отклони тази работа.”











Д-р Едуард Шапюза, 
представител на Международния комитет на Червения кръст,

в писмо от 8 юни 1943г. от Женева пише за срещите си в България




 (Борис III и Симеон II и Швейцарската дипломация, 1937-1946г. Николай Михайлов, София-Ловеч ,1993г. стр.335-336) :

Г-н Президент, (…) Там ние се срещнахме с Господин Стефан-Софийски Архиепископ, с г-н Министъра Алтънов от МВнР и с други правителствени лица, а аз самият с Негово Величество цар Борис.
Ние препоръчахме на нашите събеседници да не преследват намиращите се на българска територия евреи.

 По тоя случай получихме уверението, че евреите от български произход няма да бъдат депортирани вън от границите на страната – участ, отредена само за чуждестранните евреи, а именно на полските, които бяха върнати в родната си страна.

Що се отнася до българските евреи, те трябваше да напуснат София, за да бъдат съсредоточени в лагери в околностите на този град.

 Позволявам си да Ви напомня, че евреите, за които ставаше дума,бяха български поданици и зависеха тогава само от своето Правителство.”




Иван Д. Станчов

Един ден през зимата на следващата година, Марион телефонира на Мици Каракашева. Съпругът и, който в продължение на години беше директор на железниците, получил съобщение от гара Кюстендил, че там спряла германска влакова композиция, пътуваща от Солун за Варшава, и че гражданите дочули стонове и писъци от запечатаните вагони, разбрали, че пред тях се намира един от “конвоите на смъртта”, и се опитали да разбият вагоните и да освободят затворените там хора. Към тях се присъединили селяни с брадви и с каквото им пападнало под ръка. Мици поиска Марион да намери начин веднага да отиде при Царицата и да я помоли да уведоми Царя и да настоява пред него да спаси нещаниците. Царицата била ужасена и веднага говорила с Царя. Но влакът вече беше отпътувал към лагерите на смъртта в Полша. Марион беше смазана от неуспеха си. Следващия път, когато отишла във Враня, за да се види с Царицата, дарят влязъл и заговорил :

    Ще ви кажа какви бяха тези нещастни хора, за които не бях в състояние да сторя нищо. Това бяха бивши гръцки поданици от Солунско, върху които нямам никаква юридическа власт и затова ръцете ми бяха вързани. 
     Но знайте, никой от нашите няма да бъде откаран.
    Боях се, че това можеше да се случи, затова взех мерки: нашите евреи са разпръснати навсякъде в България, и то в най-отдалечените райони, в които ще бъдат на сигурно, вероятно ще им се наложи да поживеят известно време с ограничения и лишения.
    Но друг изход нямаше!”
    (Иван Д. Станчов, Дипломат и градинар – мемоари, Изд. ЛИК, София, 2000, стр.153)




    Любен Златаров


     Из Спомени на Любен Златаров за издаването на транзитни визи на евреи от Консулско-стопанската дирекция в МВнРИ. 


    Български дипломати, издавали транзитни визи на евреи 1941-1944


      „Въпреки забраната да не се разрешават транзитни визи на лица от еврейски произход, като само в изключителни случаи да се иска разрешение от Дирекция на полицията – отд[ел] Държавна сигурност, която отказваше почти във всички случаи, директорът на консулско-стопанската дирекция, пълномощният министър Никола Пецев, заедно с легационните съветници Никола Ванчев, Хари Левенсон и Любен Зидаров, започнаха самостоятелно да разрешават транзитни визи на лица от еврейски произход, понеже не можаха да се примирят с мисълта, че жени, деца, мъже, старци, рискуват да бъдат изгорени в нацистките лагери на смъртта, само защото са се родили евреи. “


      

     Исак Бераха

    „Не зная къде са ви запокитили ураганите на войната вас – Басада и Юдита, Давид и Мия, Естер и Якоб. 
    И повече съм сигурен, че тези редове едва  ли ще достигнат до Вас. 
    Може би Ви е известно и може би никога няма да узнаете кому дължите своето избавление.

    Да, Пецев, и Ванчев, Левенсон и Златаров се наричат хората, благодарение на които вие днес живеете. 
    Може би не знаете имената на четиримата българи, които спасиха живота Ви, но знайте и помнете винаги какво щеше да Ви сполети в отминалата война!

    Всеки които се запознае с тези мъже, ще се убеди, че българските евреи сме неразделна частица от истински демократичен и толерантен народ и ще си обясни защо тъкмо в нашата страна стана възможен уникалния факт за нашето спасение в годините на Втората световна война.

    Исак Бераха.
    В. „Еврейски вести”, 1979 г.

    Стефан Груев

    „Не беше тайна в България, че Царският двор изобщо не одобрява антисемитските мерки, взети под натиск.
    Когато Борис приказваше частно със семейството си и с близки приятели, той говореше с дълбоко възмущение и отвращение за нечовешкото отношение на нацистите към евреите –

    пише Стефан Груев, син на началника на кабинета на Царя - Павел Груев. 

    … Даже и без да подозира за съществуването на тайния нацистки план за пълно изтребване на еврейската раса, царят смяташе хитлеристкото антисемитско безумие за проявя на повредени умове.”

     (Стефан Груев “Корона от тръни”, Издателство “Български писател”, София, 1991г. стр. 384)

    Често просители за паспорти или всякакъв вид разрешения пристигаха в държавните учреждения предшествани от телефонни обаждания от царската канцелария до отговорния министър или шеф на служба, започващи с магическата фраза : Негово Величество би искал от Вас...”. 

     В един период, когато за еврейските граждани беше много трудно да напуснат страната, много от тях получиха паспортите си с царска помощ, като например семейство Розенбаум, което замина за Съединените Щати. 
    За да предотврати евентуална заповед за отмяна в последната минута, Началникът на царския кабинет Груев лично придружи семейството до гарата, прекара го през полицейски и митнически контрол и го заведе до вратата на вагона. 

    (Пак там, стр.386)






     Апостолическиски делегат в Истанбул Ронкали (бъдещият папа Йоан XXIII) до цар Борис


                                                                                            Истанбул 30 юни 1943
     
     

    Призив за акт на милосърдие в полза на българските евреи

     

     "Cрещата с Ваше Величество би ми доставила голямо удоволствие, преди всичко за да потвърдя лоялността на моето чувство към Bас, към Нейно Bеличество Царицата, към Bашето семейство, а още повече за да открием заедно мотиви за насърчаване и увереност в несигурността на тези временa. 

    Но през последните няколко месеца спрях посещенията си в Гърция, където остана Mонсеньор Теста, който продължава да поддържа много добре работата си и моята; и не знам кога ще ми се отдаде да мина през София.

    Междувременно използвам всяка възможност да пръскам човешки и християнски дела наблаготворителност по съдбоносния и труден път, по който всички вървим.


    Както Ваше  Величество знае добре, Светият престол, верен на своята традиция, продължава да умножава формите на благотворителната помощ към тези, които страдат от войната,от всички езици и от всички народи, без да изключва синовете на Израел, за да ненаруши универсалното послание на Христос.  Смирено се стремя  да работя следвайки неговите стъпки. 

    И точно тази благотворителна дейност, която се предоставя също така и  на евреите, ми дава възможност да се обърна към сърцето на Ваше Величество.


    Знам, твърде добре, че е напълно вярно  - както прочетох в информациите идващи от България – че никой не се интересува за повечето от  тези синове на Юда. Но наред с виновните има толкова много невинни.


    И случаите изобилстват, когато малките жестове на милосърдие, освен голяма чест, която те носят на достойнството на един християнски владетел, стават пред Бога  на милостта, благословение в дните на изпитание.   Позволявам си да приложа, в отделни листове, някои от тези случаи.


    Една дума или жест от страна на Вашето Величество може да гарантира запазването и спасението на цели семейства. Нека Ваше Величество благоволи да ми прости, ако бързайки се осмелих да стигна направо до Вашата Августейша Персона и да Ви помоля да приемете отново подновения израз на моята почит – винаги много предана и любяща, както и към Вашата Августейша съпруга.
      "




     На копието запазено в архивите на Ватикана, Монсеньор Ронкали е сложил своя бележка на италиански език за това, че Царят е отговорил устно на този апел, чрез Монсеньор Мацоли и други лица, които от своя страна са му предали царския отовор.




    "Н.В. отговори устно, с посредничеството на Монсеньор Мацоли и монсеньор Романов, предадени ми чрез Монсеньор Риги и дон Риян.

    Царят е действал, но  и той има своите трудности, които моли да бъдат разбрани. 

    Действия в полза на едни, пораждат ревност в други.  Пак повтарям, той е действал." е записал бъдещият папа. 




    Монсеньор Мацоли по това време е апостолически пратеник  в София, а Монсеньор Жан Романов е апостолически викарий на София и Пловдив до 1942г. се казва в бележка под линия на арихиварите на Ватикана.
    Монсеньор Виктор Риги е секретар на апостолическия делегат в Истанбул.

    (Actes et documents du Saint Siege relatifs a la Seconde Guerre Mondiale. Vol. 9, Le Saint Siege et le victimes de la Guerre, Janviere-Decembre 1943, Doc. 251 pp.371-372, Libreria Editrice Vaticana, 1975)












    СПИСЪКЪТ НА РАЕВ
    Д-р Димитър Раев Недялков
    (1894-1945)





    Германски донос срещу Областния управител на област Скопие (1941-1944г.) Димитър Раев за освобождаване на македонски евреи.

    Оригиналът се съхранява в Държавна Агенция "Архиви".