Мара Ценова Цанкова
Родена в град Свищов на 2 юни 1902 г. и починала в гр.Свищов-6 юни 1988 г.
Откъс от книгата на д-р Мария Тошева "Свищовски родови хроники", II-ро издание, Свищов, 2018г. : https://data.eacademybg.com/book/index.html
Мара Ценова Цанкова е родена в град Свищов на 2 юни 1902 г. и починала на 86 години на 6 юни 1988 година. Дъщеря на Елисавета и Цени Цанкови.
Завършва начално и гимназиално образование в Свищов. През 1942 г. завършва курсове по немски език към Мюнхенската академия в София. Назначена е като учителка по немски език в Свищовската смесена реална гимназия "Алеко Константинов".
През март 1945 г. съгласно наредбата за прочистване на учителския, преподавателския и др.персонал, по чл.2 е уволнена като учителка в гимназията заедно със своите колеги: Павел Николов, директор на гимназията, учител по музика; Пенка Арнаудова-учителка по френски език; Николай Кузнецов-учител по руски език; Трифон Мисов-учител по математика; Петър Н.Петров-учител по физическо възпитание д-р Станка Гладичева-Петрова - училищна лекарка.
По-късно работи като лектор по немски език в Търговската гимназия и Земеделското училище при Свищовския Манастир.
Тя е била с изявени музикални, художествени и рецитаторски наклонности.
От дете пее в ученически, градски и църковни хорове, почти до края на живота си.
Любител художник, рисува доста добре и участва в художествени изложби.
Добра ръкоделка. Много добра рецитаторка от ученическите години до дълбока старост. Година преди да почине помнела и рецитирала дълги стихотворения и оди.
Дълго се помнела нейната декламация, дълбоко развълнувала свищовските граждани. Било е през войната 1915 г., Иван Вазов е написал прочувствено стихотворение "Нощно бдение", което бързо стига до Свищов.
Крехкото 13-годишно девойче застава на сцената на свищовския театър и с невероятно чувство декламира стихотворението "Нощно бдение".
И как иначе, когато тримата й обични братя са на фронта във вихъра на войната. Присъстващите в препълнения читалищен салон също са изпратили на фронта своите синове, братя, съпрузи и бащи, за които тръпнат всеки миг.
Лицата на всички се обливат в сълзи, слушайки тези силни думи. Целият салон, изправен на крака, дълго хлипа и аплодира младата декламаторка.
Отпред седнали : Елисавета и Цени Цанкови , зад тях децата им - отляво надясно Тодор Цанков, Мара Ценова Цанкова, Любен Ценов Цанков и Асен Ценов Цанков
Позволяваме си да приложим това стихотворение, тъй като малцина едва ли са го чували. То е поместено във Вазовата стихосбирка "Песни за Македония", която след 9 септември 1944 г. е била абсолютно инкримирана и даже млади литератори не я познават.
НОЩНО БДЕНИЕ
Иван Вазов-ноември 1915
Нощ. В Храма свещен коленичил народа.
Молитва печална се носи към свода.
- За вас сега мислим о, скъпи герои,
За вас тук се молим с мокри лица!
Духът ни със вас е, и нашите сърца-
по снежни чукари, в безлюдни усои…..
Далеко от вази - с вас мъки делиме,
от вашите рани и ние болеем,
от вашата вяра и ние пламтиме.
И с вашите лаври оттук се гордеем.
О, Боже, дай сила на лъвски сърца,
дай крепост докрай на железни десници,
що чупят окови, отварят тъмници,
на тез, що в смърт тичат с засмени лица;
що нашите носят свети идеали,
що носят и твоята правда света,
що кръв и живот за тях са отдали
и кръста поели велик на Христа!
Закриляй, о Боже, юнаците млади,
свети им във мрака, топли ги в мразът,
крила им Ти давай пред бездни, прегради,
твой ангел им пращай на боя в шумът.
Закриляй, о Боже, там нашите герои,
във подвига славен крепи им духът:
Те наши борци са - оръдья са твои,
на твоята воля и праведен съд.
В този дух искаме да продължим още малко.Едва ли има думи и едва ли има перо, което да изрази състоянието на една майка, изпратила тримата си сина на война. А такива майки са хиляди - изпратили един, двама, петима и седмина синове на фронта, и много от тях не се завръщат.
Всичко бледнее пред силата на майките - героини, светици, положили най-скъпото на света-чедата си пред олтара на Родината!
Баба Ветка (Елисавета Манолева Цанкова) всяка сутрин и вечер ходила в
Съборната църква, запалвала три свещички,
а калугерката четяла акатиста на Света
Богородица и двете горещо се молели Бог
да запази чедата й.
В редки случаи, когато е много болна, изпращала дъщеря си Марчето (Мара Ценова Цанкова) да изпълни ритуала. И така до края на войната.
Наистина Бог чул молбата й, защото й връща живи и здрави и тримата сина. Щастливка!
