24 май 2018

24 май - Ден на българската просвета и култура





Химн на Св.Св.Кирил и Методий

Български всеучилищен химн

 

От Стоян Михайловски

Автор на музиката : Панайот Пипков


Линк към хорово изпълнение на химна:







Върви, народе възродени,
    към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
    съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
    В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
    и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
    което във душите грей!
Напред! Народността не пада
    там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
    О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
    които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
    насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
    о, пресвещени старини!

България остана вярна
    на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
    извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
    пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
    но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
    кога обходи целий мир;
за все световната просвета
    тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
    Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
    на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;
    подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
    все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
    извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
    заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
    сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
    звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
    о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
    творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
    във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
    в Славянството во век веков!

Русе, 1882, априлий 15

Сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X

23 май 2018

БЕЛЕНЕАДАТА ПРОДЪЛЖАВА







ВЕЧЕ 29 ГОДИНИ, С МАЛКИ ПРЕКЪСВАНИЯ  ПРОДЪЛЖАВАТ ПРОТЕСТИТЕ СРЕЩУ ПРОЕКТА ЗА СТРОЕЖ НА АТОМНА ЦЕНТРАЛА В СИЛНО СЕИЗМИЧНАТА ЗОНА МЕЖДУ БЕЛЕНЕ И СВИЩОВ.

КАКВОТО Е БИЛО ПОСТРОЕНО (ВИДНО ПО АРХИВНИТЕ СНИМКИ, КОИТО ПОДВЕЖДАЩО СЕ ПРЕДСТАВЯТ ЗА АКТУАЛНИ),    
СЛЕД ТОВА Е РАЗРУШЕНО И НАРЯЗАНО НА МАЛКИ ПАРЧЕТА НАТРУПАНИ НА КУПОВЕ.





ОСТАНАЛИ СА ХАЛЕТА, АДМИНИСТРАТИВНИ СГРАДИ И ПРИСТАНИЩЕ.
ТЕ МОГАТ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ АКО НА ПРОЕКТА СЕ СЛОЖИ КРАЙ. 
НО ТЪЙ КАТО ТОВА НЕ СТАВА ПЛОЩАДКАТА  СТОИ НЕИЗПОЛЗВАНА ЗА АРТЕРНАТИВНИ ПРОЕКТИ.


ДОСКОРО НАИСТИНА ИЗГЛЕЖДАШЕ, ЧЕ НА БЕЛЕНЕАДАТА ВЕЧЕ Е СЛОЖЕН КРАЙ.

....  ДО МОМЕНТА, КОГАТО ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ СЕ РОДИ ИДЕЯТА ТОЗИ ПРОЕКТ ДА СЕ ПОДНОВИ.

ЕСТЕСТВЕНО И ХОРАТА, КОИТО НЕ ЖЕЛАЯТ ТОВА ДА СТАНЕ ОТНОВО ПРОТЕСТИРАТ!





НА 22 МАЙ 2018г. ПРЕД ПРЕЗИДЕНТСТВОТО В СОФИЯ СЕ ПРОВЕДЕ ПРОТЕСТНА ДЕМОНСТРАЦИЯ СРЕЩУ ОПИТИТЕ ЗА ПОДНОВЯВАНЕ НА ПРОЕКТА ЗА СТРОИТЕЛСТВО НА АЕЦ - БЕЛЕНЕ.






НАЛАГАТ СЕ СЪВСЕМ ЕСТЕСТВЕНО НЯКОИ ВЪПРОСИ :

КАКЪВ ИНТЕРЕС БИХА ИМАЛИ БЪЛГАРИТЕ, АКО НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ СЕ ПОСТРОИ НАПРИМЕР КИТАЙСКА ДЪРЖАВНА АЕЦ - ПРИ ТОВА В ЗОНА С ВИСОКА СЕИЗМИЧНОСТ ?

ИЛИ ПЪК ЧАСТНА?

ТАКАВА АЕЦ БИ РАБОТИЛА ГЛАВНО ЗА ИЗНОС НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВО...

ЗАЩО НИЕ БЪЛГАРИТЕ ТРЯБВА ДА ПОЕМЕМ ВСИЧКИ РИСКОВЕ И НЕГАТИВИ ОТ ТАКЪВ ПРОЕКТ ?

В ЗАМЯНА НА КАКВО ???


СОБСТВЕНИЦИТЕ ЩЕ ИЗНАСЯТ  И ПРОДАВАТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ЧИСТИЯ ПРОДУКТ - ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК, А ТУК ЩЕ ОСТАВА ОТРАБОТИЛОТО ЯДРЕНО ГОРИВО, РАДИОАКТИВНИТЕ ОТПАДЪЦИ И ЗАМЪРСЯВАНИЯ, ПОСЛЕДИЦИТЕ  ПРИ ВЪЗМОЖНА АВАРИЯ И ОЩЕ ЕДИН КУП ПРОБЛЕМИ.

КОГАТО В ЕДНО ДЕЙСТВИЕ НЯМА ЛОГИКА, ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ИМА ДРУГА ЛОГИКА!

АКО СИ ЗАДАДЕМ ВЪПРОСА НА ДРЕВНИТЕ РИМЛЯНИ :

CUI BONO ?
 (Кой има интерес? Кого ползва?)

Ще намерим отговора!






ДОКАТО ЕДНИ ПРОТЕСТИРАХА СРЕЩУ АЕЦ-БЕЛЕНЕ, ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ НА ОТСРЕЩНИЯ ТРОТОАР - ПРЕЗ ПОЛИЦЕЙСКИ РАЗДЕЛИТЕЛЕН КОРДОН, СЕ ПРОВЕДЕ И КОНТРА-ДЕМОНСТРАЦИЯ НА ПРИВЪРЖЕНИЦИ НА ПРОЕКТА.

ВИЖТЕ ГИ НА СНИМКАТА -  ЗАД ПОЛИЦАИТЕ.  





КАТО РЕЗУЛТАТ ДНЕС МОЖЕМ ДА КАЖЕМ :

БЕЛЕНЕАДАТА ЗАПОЧНА ОТНОВО ...


 
Свързани публикации на този блог :
 
Нима Беленеадата ще започне отново ?
http://toshev.blogspot.bg/2016/07/blog-post_30.html


ГЕОЛОЖКИ ОСОБЕНОСТИ НА БЕЛЕНСКИТЕ ОКОЛНОСТИ





БЕЛЕНЕАДА Проф. Бойко Рангелов : Силната зависимост от енергийни лобита не позволява обективна оценка на сеизмичния риск



Проект за решение на Народното събрание относно изграждане на паметник на жертвите от земетресението в град Свищов на 4 март 1977г.




ПАМЕТ ЗА СВИЩОВСКОТО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ - 4 МАРТ 1977г.


22 май 2018

ПРЕДИ 24 ГОДИНИ: Ние не бихме протестирали, ако Скопие беше избрало името “Западна България”








СЪВЕТ НА ЕВРОПА
ПАРЛАМЕНТАРНА АСАМБЛЕЯ
ААСR 21.94                                                            AS(1994) CR 21
1403-30/6/94-1-E
СЕСИЯ 1994г.
(Част трета)
Официален протокол
Двадесет и първо заседание
Четвъртък, 30 юни 1994г. - 10:00 часа

Лорд Финсберг, Вицепрезидент на Асамблеята
пое председателството в 10 часа преди обед
  1. Дебат по текущи въпроси
ГРЪЦКОТО ЕМБАРГО СРЕЩУ БИВШАТА ЮГОСЛАВСКА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ


Председателят :
Първа точка от дневния ред тази сутрин е дебатът по текущи въпроси за ембаргото наложено от Гърция върху Бившата Югославска Република Македония.
Съгласно правило 48-а (5) дебатите са ограничени в рамките на час и половина. 
Времето за изказване е ограничено до 5 минути и аз ще бъда особено строг в това отношение - към всички говорещи, с изключение на първия, на когото са позволени 10 минути.
(…)




Г-н Тошев (България) :
Г-н Президент,
Дами и господа,
Ние говорим за нещо твърде странно за Съвета на Европа – търговското ембарго на Гърция срещу Македония – един редовен член на Съвета на Европа, срещу един специално поканен гост и потенциален член в близко бъдеще. 
 
В същото време сръбски войници са навлезли на 250 метра в територията на Македония – близо до пътя за България и започват да се укрепяват на позиции там.
Точно в този момент ембаргото поставя Македония в много трудно положение.
Защо е това ембарго?
Очевидно просръбските кръгове в Македония биха искали започването на някакви конфликти, но заплашва ли Македония със своите 12 000 войници Гърция? 
Разбира се, не!
Аз искам да задам друг въпрос.
Защо Русия се обяви против предложението на Комитета на Постоянните представители на Европейската Общност при Съвещанието за Сигурност и Сътрудничество в Европа, апелиращо към Сърбия да демилитаризира окупираната македонска територия?
Дами и господа,
Аз смятам, че всички тези събития имат отношение към съществуването на държавата Македония, която е всичко на всичко на три години. 
 
Чрез запазването на независимостта на Македония, ние ще дадем шанс за стабилността на Балканите.
Право на всяка независима страна е да избере името си. 
Ако името Македония е част от гръцката култура, аз бих посочил, че и в България съществува област със същото име. 

Ние не бихме протестирали, ако Скопие беше избрало името “Западна България”. 
 

Днес името Македония има само географски смисъл. 
Народът на Александър Велики отдавна не съществува.
 
Днес в Македонската държава живеят славяни, които говорят славянски език.
Ние наричаме този език български, а те македонски. 

Това не е важно! 
 
Произходът на македонските славяни и сръбските фалшификации могат да бъдат обсъждани пред публика, на семинари, с помоща на учени и експерти, но действия като гръцкото ембарго за нас са напълно неприемливи.
Ето защо, аз се надявам Г-н Президент, че в съответствие с принципите на Съвета на Европа, Асамблеята ще подкрепи Резолюция 1027!
Аз апелирам към колегите да подкрепят тази резолюция!

А към Гърция апелирам да прекрати това срамно ембарго!



COUNCIL OF EUROPE                               CONSEIL DE L’EUROPE

PARLIAMENTARY ASESEMBLY

ASSEMBLEE PARLEMENTAIRE

AACR21.94

1403-30/6/94-1-E                                                                                                                    AS (1994) CR 21

 

1994 SESSION

(Third part)

OFFICIAL REPORT

Twenty-first sitting

Thursday   30 June  1994 at 10 am

 

Lord Finsberg, Vice-President of the Assembly, took the Chair at 10 am.

The PRESIDENT.- The sitting is open.

1.       ADOPTION OF THE MINUTES

 
The PRESIDENT.- The minutes of proceedings of the previous two sittings have been distributed.
Are the minutes agreed?
The minutes are agreed to.

2.       CURRENT AFFAIRS DEBATE – GREEK EMBARGO ON THE FORMER YUGOSLAV REPUBLIC OF MACEDONIA

The PRESIDENT.- The first item of business this morning is a current affairs debate on the embargo imposed by Greece on the Former Yugoslav Republic of Macedonia.

In accordance with rule 48a(5), the debate is limited to one and a half hours, and speaking time is limited to five minutes – and I shall be exceptionally fierce on that – for all members except the first speaker who is allowed to speak 10 minutes. The debate will therefore end 90 minutes after it has commenced. As I have said, the first speaker has 10 minutes and I therefore call upon Mr Atkinson to commence.

(…)

The PRESIDENT.- Thank you Mr Galanos. The next speaker is Mr Toshev of Bulgaria.

Mr TOSHEV (Bulgaria).-Thank you, Mr President,

Ladies and Gentlemen,

Now we are talking about a very strange thing for the Council of Europe – the trade embargo of Greece against Macedonia; one full member of the Council of Europe against one special invited guest and a possible member in the near future.

At the same time, some Serbian troops were 250 meters into the territory of Macedonia, near the road to Bulgaria and started to make their fortifications there.
The embargo - at this very moment, has put Macedonia in a very difficult situation.
Why is this embargo?
Of course, the pro-Serbian circles in Macedonia wish to initiate some conflicts, but does Macedonia endangered Greece with its 12,000 soldiers? Of course not!
Now I would like to ask another question.
Why is Russia against the proposal for the decision of the EC Committee of Permanent Representatives on CSCE concerning the appeal to Serbia to demilitarize occupied Macedonian territory?

Ladies and Gentlemen,

I think that all those events concern the existence of the Macedonian state, which is only three years old.

By keeping the independence of Macedonia, we will give a chance for stability in the Balkans. The right of each independent country is to choose its own name. In the name “Macedonia” is a part of the Greek culture, I point out that there exists in Bulgaria a region with the same name, but we will not protest, even if Skopje chooses the name “Western Bulgaria”. The name “Macedonia” now has only a geographical sense. The people of Alexander the Great no longer exist. Now in the Macedonian state Slavs live and speak a Slavic Language.

We call this language “Bulgarian” and the people “Macedonian”. But that is not important. The origin of the Macedonian Slavs and the Serbian falsification of Macedonian history can be discussed at public hearings or seminars with the help of scientists and experts, but actions such as Greek embargo are totally unacceptable to us.

That is why I hope very much, Mr President , that in accordance with the principles of the Council of Europe, the Assembly will support its Resolution 1027. I appeal to our colleagues to back that Resolution. And I appeal to Greece to stop the shameful embargo. Thank you very much!

 
The PRESIDENT.- Thank you Mr Toshev. The next speaker is Mr Hardy from the United Kingdom.

(…)



 

21 май 2018

21 Май - Честваме Св. Цар Константин и Св. Елена

 

 

Света Елена




Историята на императрицата Света Елена – на кръстопътя на Изтока и Запада

 Елен Ивер-Жалю
В. Лечител, бр. 20, 15 май 2014г.
 

Статията се публикува на български език със специалното съгласие на авторката и със съдействието на нейния изповедник отец Мишел Евдокимов, чрез когото установих контакт с нея.
Л.Тошев 
 

 Вярващите във Франция до такава степен почитали Света Елена, че през 1668 г. било създадено Братството на Света Елена в Отвилие, а през 1924 г. – Братството на Светия кръст в Париж. 


Култът, който се създавал около нея, винаги бил свързван със Светия кръст.







 

На кръстоносен поход и на Изток, и на Запад
    

Животът на Света Елена прилича на необикновен роман. Родена вероятно в скромно семейство, тя достига върховете на славата като императрица, майка на Константин I.

     Обиколила е света от Мала Азия, където е родена, чак до Галия заедно със своя съпруг, римски офицер, след това от запад на изток и обратно, следвайки сина си, докато накрая се озовава сама в земите на Палестина.

     Света Елена дължи известността си най-вече на откриването на Светия кръст, върху който е бил разпнат Исус Христос.

Поклонението й в Светите земи само по себе си е един подвиг, като се има предвид, че по това време тя е била около осемдесетгодишна.

     Ролята, която тя и синът й Константин играят за официалното признаване на християнската църква, е огромна.

Дрепанум
     Според повечето историци Света Елена е родена в Дрепанум, в римската провинция Витиния, в Северозападна Мала Азия, близо до Никомедия, през 250 г. Дрепанум бил известен сред богатите жители на Византия със своите топли извори.
По-късно Константин дава на градчето името Еленополис в чест на своята майка.
     За семейството и ранното детство на Елена не знаем почти нищо. Според сведенията на свети Амброзий тя била прислужничка в странноприемница, а за времето си това било позорна професия.

     Без съмнение обаче именно в Дрепанум Константин Флавий, наричан Хлор заради бледия си тен, бил покорен от красотата на Елена.
Но тъй като бил воин и нямал право на законен брак, можел да предложи на любимата си единствено позицията, която в Рим наричали “concubitanus” или “конкубинат” – законна, трайна връзка, която обаче не давала никаква сигурност на жената.
Този съюз обаче помогнал на Елена да се измъкне от мизерията на живота в странноприемницата.

По стъпките на Константин Хлор
     Елена придружавала съпруга си във воeнните му мисии. Една от първите вероятно била в Наисус (днешна Сърбия), където през 280 г. се ражда Константин - синът, който по-късно щял да покори света, присъединявайки към своя успех и майка си.

     Семейното щастие на Елена било кратко. Смелостта на Константин Хлор му помогнала бързо да се изкачи до най-високите ешелони на римската армия и през 293 г. император Диоклециан му дава прозвището цезар, т.е. наследствен принц и му поверява управлението на Галия. Тази благосклонност на съдбата към Константин Хлор обаче щяла да донесе нещастие на Елена.

     Един цезар трябвало да има за съпруга жена от благородно потекло, а не да живее с наложница. Ето защо той бил принуден да изгони Елена, която имала твърде скромен произход, и да се ожени за Теодора – снаха на втория римски цезар Максимиан Херкул.

Време на изпитания
     Това обаче не било всичко. За да се убеди във верността на новия цезар, Диоклециан извикал при себе си Константин, за да го придружава в Никомедия, недалече от Дрепанум. На 45 години Елена се оказала сама, изоставена от съпруга си и отделена от сина си. Ударът бил тежък.

Няма много сведения за това какво е правила Елена, докато била в немилост. Легендите допълват пропуските на историята и разказват, че е живяла в Трир (на френски Трев), в Бон, в Лондон, в Колчестър, в Йорк.

     През 306 г., след смъртта на Константин Хлор, който приживе се издигнал до ранг на август, Елена била в Йорк заедно с Минерва (Минервина) - наложницата на сина й Константин, която също като нея била родом от Витиния и имала скромен произход.

     По това време Елена се занимавала много със своя внук Крисп и без съмнение изиграла решаваща роля в това да му бъде намерен наставник християнин. Неговото име било Лактанс.

     Константин се върнал от Ориента по молба на умиращия си баща и бил провъзгласен от неговата войска за император на Запада. Освен това той наследил от Константин Хлор управлението на Британия и Галия и запазил град Трир за столица. Именно там се настанила Елена.


Майка на императора на Запада


     През 307 г. Константин, също като баща си, изгонил Минерва, за да се ожени за Фауста, дъщеря на стария император на Рим Максимиан Херкул.
Това бил нов тежък удар за Елена, която била толкова привързана към снаха си и внука си.

 Двете жени, благородничката Фауста и императрицата майка Елена, щели да станат противнички - едната защитавала интересите на децата си, а другата отдавала предпочитания на малкия си внук.

     Изворите сочат 28 октомври 312 г. за дата на прочутата победа на Константин над Максенций в Милвиус.


Може да се предположи, че именно по съвет на майка си Константин, който имал колебания дали да предприеме битката срещу Максенций, все пак се решава, уповавайки се на божията помощ и закрила.

     Константин заповядал да се гравира върху щитовете на войниците му знакът на “истинския Бог”. Според Лактанс това било монограм от Христос, представляващ първите две букви от името му на гръцки: X (xhi) и P (ro), които били преплетени. Според други историци този знак изобразявал слънцето и неговите лъчи и олицетворявал реда и хармонията в света.


 Според свидетелствата на Еузеб от Цезаре, Константин имал видение на горящ кръст в небето. Това се случило, докато прекосявал Алпите със своята армия.

Кръстът на Св.Император Константин съхраняван във Ватопедския манастир на Света гора

     Независимо кое от това е истина, и кое не, факт е, че от 312 г. Константин започнал да приема кръста като основен “виновник” за своите победи и се проявявал все повече като ревностен християнин.

     Малко след победата при Милвиус Елена се присъединила към сина си в Рим. Именно по това време според Еузеб от Цезаре се извършило покръстването на Елена, която била наставлявана според него от сина си. Може би наистина това било официалното кръщене на Елена.

Но по това време тя била над шейсетгодишна и по всичко личало, че отдавна е приела християнската вяра, чиито идеи отнесла и на Изток.

     Заедно с Константин Елена станала могъща закрилница на християните, черпела щедро от имперската хазна, за да строи и дарява множество църкви. Заедно със сина си тя поставила златни кръстове върху гробовете на свети Петър и свети Павел.

Императрицата майка изградила малка базилика при портите на Рим в почит на светите мъченици Петър и Марцелин, които тя много почитала.

Елена помагала на бедните, закриляла онеправданите, облекчавала страданията на затворниците. Всичко това й донесло обичта и почитта на обикновените хора.


Майка на императора на Изтока

     Изглежда Елена се завърнала в родината си по времето на войната между Константин и неговия противник Лициний (Лициниус), който управлявал източните части на огромната Римска империя. Тогава тя била на повече от 70 години - още едно доказателство за необикновената й жизненост.

     Както винаги, и този път Елена била до сина си и подкрепяла делото му. Освобождавала от затвора християни, преследвани заради вярата си, облекчавала мъките на осъдените на труд в мините, раздавала щедро всичко: храна, дрехи, пари.

     Победата на Константин над Лициний през 324 г. го превърнала в единствен господар на империята и на Изток, и на Запад. По това време той дал на майка си титлата августа, като по този начин й отдал почитта си. От този момент тя имала право да носи диадема и да сече монети със своя лик.

     Без съмнение Елена е присъствала на прочутия църковен събор във Витиния през 325 г., където се срещнала с йерусалимския епископ Макер, на когото Константин възложил разкопките на смятаните за свети места в Палестина. Присъстващите на събора свещеници дали на Елена името “майка на християнството”.

Двойното убийство
     Елена се върнала в Рим два-три месеца след сина си. Това обяснява отсъствието й от императорския двор по времето, когато там се разиграла истинска драма.

     Вече стана дума за разприте, които противопоставяли една на друга Елена и Фауста.

     Съпругата на Константин ревнувала от влиянието на свекърва си и от нарастващата популярност на нейния внук Крисп, който се прославил във войната на Изток.

     Ето защо Фауста разпалила истинска кампания от клевети срещу него и в крайна сметка успяла да измами мъжа си.

     Константин започнал да подозира, че Крисп иска да го отстрани от императорския трон и че има грешни помисли към Фауста.
Разгневен на сина си, той го затворил и след това го екзекутирал. Това се случило през 326 г., или на 20-та годишнина от царуването на Константин.

     Когато при завръщането си в Рим Елена научила новината, мъката й била огромна.

Императрицата майка възлагала толкова надежди на своя внук!

Много бързо тя успяла да докаже на сина си, че е бил само играчка в ръцете на интригантите от двора. Тогава Константин, известен с буйния си нрав, извършил второ убийство. Фауста била убита в банята си.

     Може би именно заради това двойно убийство Еузеб от Цезаре и неговият наследник, биографи на Константин, по чисто политически причини скрили значителна част от живота на Елена.

Трябвало да прикрият нейната привързаност към Крисп, чието име станало прокълнато, да премълчат за интригите на Фауста, майка на Контстантин II, да омаловажат огромната роля на тази баба, обвинявана от мнозина, че била причина за смъртта на Фауста.

Поклонението
     Поклонението на Света Елена в Светите земи започнало веднага след тези трагични събития. Сам по себе си този факт е много значим.
     След смъртта на Крисп Елена станала още по-ревностна поклонничка на Христос. Тя започнала да търси кръста по Светите места, но не онзи кръст, който донесъл победата на Константин при Милвиус, а кръста на Страданието на Исус Христос.

     През септември 326 г. майката и синът напуснали Рим и заминали за Милано.

     Има основания да се смята, че Елена е преминала Балканите, стигнала до Тракия, установила се в Александрия, преди да премине в Мала Азия. След това заминала за Кипър, където останала цяла зима в очакване на по-добро време, за да продължи пътя си.

     Предполага се, че през пролетта е отпътувала за Тир и оттам – за Йерусалим. Когато пристигнала, разкопките по Светите места вече били започнали по заповед на Константин.

     Съществуват различни версии за това как Елена е разпознала истинския кръст. През 395 г. свети Амброзий свидетелства, че Елена намерила в един водоем трите кръста от Голгота и разпознала истинския, благодарение на надписа върху него на три езика:

 “Исус от Назарет, цар на Юдеите”.


Титулусът намерен от Св.Елена - табелата на три езика закована на Христовия кръст при разпятието.

По същото време тя намерила и пироните, с които Исус бил прикован към кръста.
Същата е версията за тези събития и на свети Йоан Златоуст.

Христовият трънен венец намерен от Св.Елена. Днес в Катедралата "Нотр Дам" в Париж


     Няколко години по-късно Руфин от Акилия разказва следната история:
    
 “Елена дошла в Йерусалим по Божията воля.
Небесен знак й показал къде точно трябва да копае и тя извадила три кръста - този на Христос и на двамата крадци. Елена се чудела как да познае истинското разпятие, върху което Исус е преживял последните си мъчителни часове на земята.

 Тогава Макер, епископът на Йерусалим, който придружавал императрицата в нейните разкопки, заповядал да донесат на носилка една умираща жена.

При допира с първия кръст тя не реагирала, вторият кръст също нямал никакъв ефект, но в момента, в който жената докоснала третия, тя се вдигнала, проходила и започнала да възхвалява Бог.

 Това чудо помогнало да се определи кой е истинският кръст.
     Елена разделила кръста на три части - едната за Йерусалим, втората за Константинопол и третата за Рим.”

     Според един трети вариант, добил популярност чрез “Златната легенда”, Светият кръст е открит от един евреин, който се казвал Юда. Той се покръстил и приел християнското име Киряк.

     Тези разкази са пресъздадени в картините и скулптурите на много творци.
Мавзолеят в Рим


Предполага се, че Елена се върнала с кораб по Светите земи отново през лятото на 329 г. Не е известно дали е посетила сина си в Тракия или в Константинопол.

Със сигурност обаче е известно, че била изтощена от това пътуване.

Усещала, че смъртта приближава и написала завещанието си. Поискала да изградят в имението й в Сесориум, в Рим, един параклис, който нарекли “Светият кръст от Йерусалим” и заявила желанието си да бъде погребана в Рим – града на свети Петър.

     Според сведенията Елена е починала към края на 329 г. или в началото на 330 г. Еузеб говори за “огромната мъка на Константин при смъртта на майка му”.

Останките от мавзолея на Св.Елена в Рим. Мощите и никога не са били в Константинопол, за да бъдат отнесени от там във Венеция през 1211г. Вероятно от Константинопол във Венеция са пренесени Св. мощи от друга светица със същото име, заедно с другите реликви ограбени от столицата на Византия при Четвъртия кръстоносен поход.



     Погребението на августата станало известно със своята пищност, която била непозната до този момент.

Порфиреният саркофаг на Св.Елена, във Ватиканският музей


     Според волята на Елена останките й били пренесени в Рим. Положили я в ковчег от порфир, украсен с фигури на препускащи римски конници.
Казват, че Константин избрал този саркофаг за себе си, преди да реши, че иска гробницата му да бъде в Константинопол.

     Саркофагът бил поставен в мавзолей, близо до малката базилика, построена от Света Елена в чест на мъчениците Петър и Марцелин. Днес това място носи името Тор Пигнатора.

Посмъртно странстване
     Мъките на Света Елена не свършили със смъртта й. Реликвите й на свой ред имали вълнуваща съдба.

     Един или два века по-късно те били преместени от саркофага в църквата “Св. Петър и Марцелин”, след като крадци направили опит да отворят императорската гробница.

     През 842 г. един свещеник от Реймската епархия, Теогис, който бил ревностен почитател на култа към Света Елена, успял да открадне по-голямата част от костите й и да ги отнесе в областта Шампан. 

     Епископът на Рейм ги пренесъл в Бенедиктинското абатство в Отвилие, близо до Еперни.


 Папа Лъв IV потвърдил автентичността на реликвите от Отвилие и благодарение на Света Елена градът станал център за поклонения. 

     През 1602 г. Анри IV дарил част от реликвите на църквата “Светият кръст на Орлеан”, друга част била предложена на архиепископа на Реймс.


     По време на Френската революция Дом Гросард, последният прокурор на абатството, скрил реликвите от Отвилие в Монтандер. Когато мирът се възстановил, Орденът на Божи гроб, изпратен в немилост от революцията и реабилитиран от Луи XVIII, предявил претенции към реликвите.

Не можели да ги оставят повече в абатството на Отвилие, защото то било опожарено, а свещениците му - изгонени.

     Ето защо на 20 ноември 1820 г. реликвите били преместени в Париж, в църквата “Св. Лио и Св. Жил”(Сен Лио е Сен Жил), която била всъщност седалище на Ордена на Божи гроб. 

     Останките на Света Елена най-накрая били изложени за поклонение в криптата, под главния олтар, а после, противно на всички очаквания, били преместени точно под разпятието. 


Оттогава те почиват там, в сърцето на столицата, но малцина знаят за местонахождението им.









Кръстът - символ на Елена


 И накрая бих искала да разкажа за един образ, който през цялото време, докато събирах сведенията за тази биография, изплуваше в съзнанието ми.

     Това е образът на кръста. Но не само онзи, който Елена намерила. Не онзи, който “носила” цял живот. Цялото й съществуване, и приживе, и след смъртта й, може да бъде олицетворено от кръста.

     Социалното й издигане от прислужница в странноприемница до майка на императора може да се представи с вертикалната греда на Разпятието, едно движение отдолу нагоре.







Грижата, която императрицата винаги проявявала към обикновените хора, се илюстрира от същата тази греда, но в движение този път отгоре надолу.

Мощехранителницата в криптата                    Сн. Л.Тошев


В тази връзка трябва да се отбележи в каква голяма степен църквата “Св. Жил” олицетворява личността на Елена - тя била едновременно седалище на благородните рицари от Божи гроб и подслон за бедняци.

     Колкото до хоризонталните греди на кръста, те изразяват пътуванията на Света Елена от изток на запад, и от запад на изток.


Църквата "Св.Лио и Св.Жил" в Париж
Света Елена принадлежи едновременно и на Изтока, и на Запада. На Изтока – заради произхода си. Въпреки че липсват данни за семейството й, знае се, че по времето, когато е родена, във Витиния християнските и юдейските общности били много разпространени.

Вероятно още от съвсем млада възраст Елена е повярвала в този единствен Бог – величав и всемогъщ – прославян от двете монотеистични религии. Някои автори твърдят, че Елена била посветена в учението на Лусиен от Антинош още на 20-годишна възраст. По това време то имало широка популярност в Мала Азия.

Светите мощи в криптата                      Сн. Лъчезар Тошев


     Въпреки сведенията на Еузеб от Цезаре, изглежда Елена все пак е имала силно влияние върху съпруга си и сина си.

Макар и езичник, Константин Хлор винаги бил толерантен към християните, и то по време, когато те били жестоко преследвани.

Колкото до Константин, още от ранна възраст той проявявал явна симпатия към тях.

     Елена принадлежи на Изтока и заради решението на Константин да даде на империята още една столица, този път във Византия. Кръстил я в своя чест Константинопол.

Обявяването й за столица било прогласено през ноември 324 г. Предполага се, че решението за тази източна столица било повлияно до известна степен от Елена.

В тази връзка може да се отбележи и фактът, че традиционната иконография винаги изобразява Елена като византийска императрица.




Но дошлата от Изтока Елена принадлежи също така и на Запада, защото там тя прекарала голяма част от живота си - било в Трир, в Рим или на други места.

Българска икона на Св. Цар Константин и Св. Царица Елена с Честния Кръст Христов


     Преди да стане императрица на Изтока, тя била императрица на Запада.

През Средновековието и по-късно през Ренесанса всички художници я рисували облечена като кралица на Франция.

     По нейна воля тя е погребана във Вечния град и останките й почиват на Запад.

     Вярващите във Франция до такава степен почитали Света Елена, че през 1668 г. било създадено Братството на Света Елена в Отвилие, а през 1924 г. – Братството на Светия кръст в Париж.

Култът, който се създавал около нея, винаги бил свързан със Светия кръст. Днес обаче тази почит е значително по-слаба.

     Въпреки това аз храня надежда и виждам в това необикновено стечение на обстоятелствата, позволило днешното обединение, Божи знак.

     Аз отдавам на Божията милост тази среща между един католически свещеник, проповядващ по източен маниер, монсеньор Бернард Дюпир, и моя милост – смирена вярваща, наследила православието от баба си, рускинята Елена, но получила също така и католическо възпитание.



Среща, последвана от тази с отец Роже Девосел от църквата, в която почиват останките на Света Елена, и накрая запознанството с кавалерите от Ордена на Божи гроб – все хора, свързани едновременно с вярата на Запада и на Изтока.

     Дано нашите общи усилия успеят да възстановят привързаността към Света Елена и чрез нея и към Светия кръст на Спасителя и по този начин да съдействат за сближаването на християнските църкви на Изтока и на Запада.

Божи Гроб : Храмът изграден първо от Св. царица Елена, а после обновяван


20 май 2018

История: Отношението на Великия княз Александър към Руско-турската война 1877-1878г.


Император Александър III



За лошото отношение на Александра III към България
(Извадка от : Петър Пешев, Историческите събития и деятели от навечерието на Освобождението ни до днес с бележки за живота ми. София, печатница “Либерален клуб”, 1928г. Стр. 366-367 )

Г. Господин Иванов, 
бивш Свищовски окръжен управител разказва :

“ Когато русите дойдоха да ни освобождават, в Горна Студена се състоя военен съвет под председателството на цар Александър II. 

Участваха и наследникът, после цар Алексанъдр III – главнокомандующ под Бяла, Николай Николаевич и ромънският княз Карол, Началник щаба генерал Непокойчицки и граф Игнатиев.

Император Александър II с офицери в щаба си в с. Горна Студена


Като се свърши съветът, царят и ромънският княз си легнаха да спят, а Александър (III), Н.Николаевич и ген. Непокойчицки се оттеглиха в гостната стая и почнаха да се черпят със шампанско, разговаряйки на немски, за да не ги разберат войниците-прислужници.

Ала между последните беше и финландецът Йохан Динерс, който знаеше отлично немски.

И той чу как Александър (III) каза по едно време на граф Игнатиева :

Вие с баща ми ще отговаряте пред Бога за многото невинно пролята кръв.
 Кого сме дошли да освобождаваме? 
Българите от турците ли или турците от българите?

Где у нашия мужик такива села, ниви, добитък и чисти и големи къщи?
Вместо да бъдем добри приятели с турците и наедно да си делим възтока, вий с баща ми докарахте работите до тази война.”

На това граф Игнатиев отговори :

Недейте гледа само българските къщи от Свищов до Бяла, защото тук – на границата на Европа има и консули; Във вътрешността е друго.Там турците колят, грабят и безчестят българите.”

Александър сърдито отвърнал :

Така сте подлъгали баща ми, та обяви тази нещастна война.
С него двама ще отговаряте!“

Всичко туй лично ми разказа Йохан Динерс, когато бях окръжен управител в Свищов, гдето Йохан Динерс беше наел хотел.

Динерс приготвяше хляб на царя през походите и като се свърши войната, царят му дал 3000 полимпериала и Динерс остана да ги харчи в Свищов.

Когато после Алексанъдр III стана император, Динерс ми казваше :

Добре ми помнете думата : 
България, ще има да си пати много лошо от новия император. 
Той не обича българите!”


История : Раковски за бъдещия избор на български княз




Иван Цанков





Из спомените на  ИВАН ЦАНКОВ - Член на Тулчанския революционен комитет и участник в четата на Панайот Хитов и във Втора българска легия, за срещата му с Георги Раковски.










Откъс от книгата на Иван Цанков
"Спомени от миналото",
София, 1917 г.


(...)
Влязох при него в стаята, в която той си почиваше върху едно английско канапе, и ме покани да седна. 
Като му обясних за целта на посещението ми, той ме изслуша видимо много спокоен. Тъкмо тогава той пишеше "Червена града Русчука" и "Българските хайдути". 
Преди да взема последно сбогом от него, той се понамести върху своя английски диван седишком, взема позиция, сбръчка си малко челото и гледайки ме направо в очите с устремителен поглед, започна със своя приятен, много тих и увлекателен глас: 
"Ей, добри ми Иванчо и мил съотечественико, ти ще заминеш и няма вече да се видим, защото аз предчувствувам, че скоро ще настъпи краят на моя многострадален и измъчен живот ( като казваше тези последните думи, гласът му малко попресекна, очите му се понасълзиха и лицете му бе много затъжено). 
Когато се завърнеш в свободна България, когато с божата воля настъпи най-щастливият момент да избира народът свой княз, да кажеш на нашите българи да не посмеят да изберат който и да бил българин за свой княз, нито някой от съседните нам свободни малки християнски държави. 
Гледайте той да произхожда от велик род и да има родствени връзки с държавни короновани глави, но в никакъв случай да не избирате който и да бил руски княз, защото тогава ще настъпи краят на България  ( последното бе изказано доста натъртено).
Георги Раковски (вляво на снимката) със Стефан Чаушев, 1861г.

История : Неизвестна молитва за султана съставена от Св. Синод на Българската Екзархия през 1877г.



Сградата на Българската Екзархия в Цариград



На 8 май 1877г.специална молитва съставена от Св.Синод на Българската Екзархия за победа на султан Абдул Хамид II в започналата на 12/24 април Руско-турска война е разпратена и започва да се чете в българските храмове.

Делегацията на Св. Синод пристигнала от Цариград в Пловдив на 7 май 1877г.за да посрещне Екзарх Йосиф, донесла текста на молитвата, която била прочетена на другата сутрин в храмовете.

В Пловдив, на това е станал свидетел Иван Евстратиев Гешов.

Ето текста на молитвата, така както е предадена в спомените на Петър Пешев и в книгата на Иван Ев.Гешов:

(Историческите събития и деятели от навечерието на Освобождението ни до днес с бележки за живота ми. София, печатница “Либерален клуб”, 1928г. Стр. 431 - цитат по книгата на Иван Евстратиев Гешов, “Спомени и Студии”, Изд. Българска Академия на Науките, София 1928г. Стр. 14 -15. Същият текст е публикуван и в друга мемоарна книга на Иван Евстратиев Гешов “Спомени из години на борби и победи”, София, Кооперативна печатница”Гутенберг” 1916г. Стр.47 )
Линк към книгата : “Спомени из години на борби и победи”


Господу помолимся :

Боже Великий и Дивний, 
иже в рукою твоею содержаяй твар :
Приклони ухо твое и услиши смиренное моление, нас непотребних рабов твоих, тебе за Царя приносящих; даруй здраве, крепост и победу самодержавнейшему Господарю нашему Султан Хамиду; укрепи войнство Его, огради миром державу Его и покори под Его всякаго врага и супостата.