01 февруари 2019

1 ФЕВРУАРИ


Ден на признателност
и почит
към
 жертвите 
на
 комунистическия режим















Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева на възпоменанието пред Мемориала на жертвите на комунизма :

Проклети да са винаги имената на палачите!


Поклон пред жертвите, пред десетките хиляди прекършени съдби! Поклон!

Снимка от видео в Интернет
Речта на Председателя на Народното събрание :
 

Почитането на 1 февруари – Денят на признателност и почит към жертвите на комунизма, днес все още е предупреждение за заплаха, а не сбогуване с миналото!
 
Миналото никога не си е отивало напълно. 
На този ден българи в цялата страна се събират, за да се уверят, че има критична маса будни хора у нас, защото злото спи под камък само в приказките.
В живота то непрекъснато се опитва да изпълзи.

Злото се възпроизвежда, като ни подлъгва да го банализираме и в крайна сметка да го забравим. 

За злото забравата е равна на опрощение.

Днес все по-често ставаме свидетели на случайно изпуснати реплики.

Уж изречени на шега заплахи от хора, които се борят да ни накарат да забравим зверствата на комунистическия режим.

Дали някой политик ще каже, че народният съд е бил необходимо за времето си правосъдие или ще откаже да почете деня на жертвите под предлог, че съществуват различни мнения по въпроса.

Дали случаен човек ще подхвърли по твой адрес, че заради такива като теб си струва да се възстановят лагерите.

Или ще издигне като свое знаме сатрапите, унищожили след 9 септември културния и политически елит на България.

Или ще се пошегува в телевизионно предаване, че е търсил чий дядо да измъчва.
Това не са случайни фрази, изречени недомислено.

Това са съзнателни опити да се омаловажи едно престъпление, което промени съдбата на родината ни и откъсна България за десетилетия от цивилизования свят.

Това са съзнателни опити да се оправдае диващината на банда палачи, които години наред са мачкали и тероризирали политици, военни, журналисти, свещеници, учени, предприемачи.

Правили са го понякога от чиста злоба и омраза към успелите. 

Понякога, за да се подмажат на комунистическата власт и да постигнат кариера, изградена върху трупове и разбити съдби.

А понякога просто, за да натъпчат джобовете с чуждо имане. 

Нека никога не забравяме истината и не се примиряване с опитите за подмяна на миналото!

Проклети завинаги да са имената на палачите!

Поклон пред жертвите!
Поклон пред мъченичеството им, 
 пред десетките хиляди прекършени съдби! 
 
Поклон!

 






Във възпоменанието взе участие и предишният Председател на 44 Народно събрание Димитър Главчев


На възпоменанието  - доколкото можах да видя, присъстваха също и Председателят на Комисията по външна политика в Народното събрание д-р Джема Грозданова, евродепутатът Андрей Ковачев, председателят на парламентарната Комисия по вероизповеданията и правата на човека Красимир Велчев, отец Петко Вълов и отец Паоло Кортези от Католическата  църква,  представители на организации на репресираните сред които Драго Михалев, Стоян Груйчев, Председателят на КЕВР доц. Иван Н.Иванов, мореплавателят Дончо Папазов, д-р Любомир Канов и Фреди Фосколо, бивши и настоящи политици от различни партии и мн. др.


В Църногорския манастир
 „Св. Безсребреници Козма и Дамян Асийски“ 
се отслужи панихида
 за жертвите и пострадалите от „безбожниците“





 На 1 февруари 2019 г. от 14 часа в Църногорския манастир „Св. Безсребреници Козма и Дамян Асийски“ до брезнишкото село Гигинци се отслужи панихида за жертвите и пострадалите от „безбожниците“.

За богослужението се събраха 16 свещеници от Софийска епархия сред
които бяха и архиерейските наместници на Радомирска духовна околия о.
Александър Стоев и на Дупнишка Духовна околия о. Георги Паликарски.

Богослужението беше оглавено от игумена на Църногорския манастир
архимандрит Никанор и  протойерей Стефан Стайков от столичния храм
Св. св. Кирил и Методий“ в "Красно село". Молитвеното последование
беше изпълнено по подобие на големите православни манастири и в него
участваха всички духовници.

На богослужението са присъствали евродепутатът Андрей Ковачев и областният управител на област Перник Ирена Соколова, директори на училища от района и др.



В своята проповед след панихидата архимандрит Никанор каза: 
 
"Събрахме се и се помолихме не само за тези, които беззаконно бяха лишени от живот, но и за тези, които страдаха и пострадаха от безбожния и безчовечен тоталитарен режим, който десетилетия властваше над страната ни и донесе безброй опустошения, за които за жалост не е принесено
необходимото покаяние и за които все още малко се говори.


Тези, които  причиниха такива неща и до ден днешен търсят други виновници и обвиняват другиго, но не и себе си и своите предци. 

Прошката се получава след покаяние, а покаянието е свързано с осъзнаване на вината, която има своите конкретни носители. 

Тези вина и покаяние трябва да бъдат претворени в дела, а делата на покаянието за сторените злини са никога повече да не ги допуснем - да не допускаме злото в своите помисли, в частния и обществения ни живот."

Според свидетели, веднага след преврата през септември 1944 г. духовните лица от Църногорския манастир са отстранени.

Прекъсната е прекараната десетина години по-рано  телефонната връзка с външния свят.
В обителта се разполагат партизани от Радомирския отряд, които държали под стража приближени на Двореца лица, авторитетни и заможни  хора от местното население и взетите под арест офицери от Пети конен полк от Брезник.

Понякога са довеждани и концлагеристи от лагера в Богданов дол да секат дърва.

Според свидетелства, част от тях са зверски измъчвани и убивани без съд и присъда и набързо заравяни в близост до манастира.
Две десетилетия след тези събития, при поройни дъждове овчари от близкото село  Непразненци случайно откриват кости на убитите и уведомяват органите на властта.

Строго им било заповядано да не казват какво са видели,  а милиционери идват и препогребват костите.

Мястото на този масов гроб не е известно.

От Църногорската света обител се надяват през тази година да се осъществи намерението за създаване на паметен знак за жертвите на комунистическия режим, каквото намерение има отдавна.

Години наред на“ Великия вход“ по време на всяка Света Литургия  в манастира се поменават  и „всех избитих от безбожников“.


СВЪРЗАНА ТЕМА :

 

Народният съд — параван за политическа чистка и терор

Лъчезар Тошев, В.Лечител, 5 март 2015г.
http://toshev.blogspot.com/2015/03/blog-post_4.html

30 януари 2019

125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЦАР БОРИС III







( 30.I.1894 - 28.VIII.1943 )







Химн
на
Н.В. Царя на българите

Музика: Емануилъ Маноловъ
Текстъ: полк.Георги Агура


Всемогѫщи прави Боже,

молимъ Царя ни пази!

Дай му сили, за да може

зли поврати да срази!



За погромъ на враговетѣ

и за славни бѫднини,

Боже, Царю на Царетѣ,

дай на Царя свѣтли дни!



А на българското племе

ума, Боже, просвѣти,

съсъ любовь да сѣ обемѣ

и задружно процъфти.



Чрезъ съгласие да може

силна воля да развий,

чрезъ напрѣдъкъ дай му,

Боже, славно име да добий!



Още по темата :

 

 


Из Спомените на Петър Морфов, секретар на цар Борис III, по екземпляра в личния архив на Любен Златаров в Централния Държавен Архиен фонд.
ЦДА, ф.1870 к, оп. 1, а. е. 73, л. 1-10. Препис. Машинопис.



ПЕТЪР МОРФОВ

Драганов телеграфирал, че в Германия била издадена една карта на Балканите, в която Македония и Тракия били обозначени като "окупирани области" и искал разрешение да протестира.

Цар Борис и Севов разисквали еврейския въпрос.

Морфов се намесил и казал:

 Германците прехвърлят и продължават да прехвърлят гърци от Беломорието в Лариса. 
Щом като смятат и даже официално означават територията като "окупирана".

Явно е че те се считат за законно владеющи, а ние за техни изпълнители.

Следователно ако те днес разселват самите гърци, то те ще са властни да преселят когато и където пожелаят както евреите от Тракия, така и от Македония.

Що се касае до еврейското малцинство в България то се състои от, напълно равноправни български поданици, за имота живота и дейността, на които отговаря законната българска власт, а не окупираща армия или администрация.

Цар Борис към Севов - вървете веднага при Габровски и обсъдете този въпрос и елате утре вечерта с него и Филов да видим как да оформим отговора.

- Да картата, която спаси синовете Израелеви. 
Добре, че телеграмата на Драганов дойде на време.

Извадка от дознанието на съветника на цар Борис III – арх. Йордан Севов 

за разговор воден на 9 март 1943 г., около 9 часа. (Диню Шарланов, Поля Мешкова - Съветниците на цар Борис III Народен съд. Дознания, София, 1993г. Стр.110 и стр. 293)

“Като последствие от постоянното бъркане на Германия в нашите вътрешни работи е и еврейският въпрос. 

Искането е направено от Бекерле пред Филов.
Дали Филов беше докладвал на царя или по-рано беше занимавал Министерския съвет – това точно не зная. 

Но когато мен ме извикаха в двореца, въпросът като че ли за правителството беше решен. 

Всеки случай, щом ми съобщи царя за това, казах, че това ще бъде най-страшното, което може да сe допусне, защото не е важно изповеданието на хората, които се искат.
Това са 40-50 000 български поданици и се искат от чужда държава. Где ще стигнем като сме тръгнали по този път?

Прати ме бърже да отида при Филов, да му съобщя, да не дава съгласие. Казах на Филов, че царя не си дава съгласието, затова да не допуща да стане това. Каза ми, че той сам няма да вика Бекерле, но ако той дойде повторно по този въпрос ще му откаже.”

“Когато Филов е идвал при царя , царят ме вика на следния ден
 и ми казва : “Севов! Филов съвършено се е предал на германците.” 

Питах го какво? Искали да бъдат изселени българските евреи. 

Казах му : Ваше Величество, да не ги третират като евреи, а като български поданици и следователно като бъдат изселени 50 000 евреи, ще бъдат изселени 50 000български поданици.

 Той скочи от стола и ми каза : “Върви по скоро при Филов и му кажи по никой начин да не се съгласява и да гледа да отклони тази работа.”






Д-р Едуард Шапюза, 
представител на Международния комитет на Червения кръст,

в писмо от 8 юни 1943г. от Женева пише за срещите си в България
 (Борис III и Симеон II и Швейцарската дипломация, 1937-1946г. Николай Михайлов, София-Ловеч ,1993г. стр.335-336):

Г-н Президент, (…) Там ние се срещнахме с Господин Стефан-Софийски Архиепископ, с г-н Министъра Алтънов от МВнР и с други правителствени лица, а аз самият с Негово Величество цар Борис.
Ние препоръчахме на нашите събеседници да не преследват намиращите се на българска територия евреи.
 По тоя случай получихме уверението, че евреите от български произход няма да бъдат депортирани вън от границите на страната – участ, отредена само за чуждестранните евреи, а именно на полските, които бяха върнати в родната си страна.
Що се отнася до българските евреи, те трябваше да напуснат София, за да бъдат съсредоточени в лагери в околностите на този град.
 Позволявам си да Ви напомня, че евреите, за които ставаше дума,бяха български поданици и зависеха тогава само от своето Правителство.”



Иван Д. Станчов

Един ден през зимата на следващата година, Марион телефонира на Мици Каракашева. Съпругът и, който в продължение на години беше директор на железниците, получил съобщение от гара Кюстендил, че там спряла германска влакова композиция, пътуваща от Солун за Варшава, и че гражданите дочули стонове и писъци от запечатаните вагони, разбрали, че пред тях се намира един от “конвоите на смъртта”, и се опитали да разбият вагоните и да освободят затворените там хора. Към тях се присъединили селяни с брадви и с каквото им пападнало под ръка. Мици поиска Марион да намери начин веднага да отиде при Царицата и да я помоли да уведоми Царя и да настоява пред него да спаси нещаниците. Царицата била ужасена и веднага говорила с Царя. Но влакът вече беше отпътувал към лагерите на смъртта в Полша. Марион беше смазана от неуспеха си. Следващия път, когато отишла във Враня, за да се види с Царицата, дарят влязъл и заговорил :

  • Ще ви кажа какви бяха тези нещастни хора, за които не бях в състояние да сторя нищо. Това бяха бивши гръцки поданици от Солунско, върху които нямам никаква юридическа власт и затова ръцете ми бяха вързани. Но знайте, никой от нашите няма да бъде откаран. Боях се, че това можеше да се случи, затова взех мерки: нашите евреи са разпръснати навсякъде в България, и то в най-отдалечените райони, в които ще бъдат на сигурно, вероятно ще им се наложи да поживеят известно време с ограничения и лишения. Но друг изход нямаше!”
(Иван Д. Станчов, Дипломат и градинар – мемоари, Изд. ЛИК, София, 2000, стр.153)



Любен Златаров
 Из Спомени на Любен Златаров за издаването на транзитни визи на евреи от Консулско-стопанската дирекция в МВнРИ. 

Български дипломати, издавали транзитни визи на евреи 1941-1944

  „Въпреки забраната да не се разрешават транзитни визи на лица от еврейски произход, като само в изключителни случаи да се иска разрешение от Дирекция на полицията – отд[ел] Държавна сигурност, която отказваше почти във всички случаи, директорът на консулско-стопанската дирекция, пълномощният министър Никола Пецев, заедно с легационните съветници Никола Ванчев, Хари Левенсон и Любен Зидаров, започнаха самостоятелно да разрешават транзитни визи на лица от еврейски произход, понеже не можаха да се примирят с мисълта, че жени, деца, мъже, старци, рискуват да бъдат изгорени в нацистките лагери на смъртта, само защото са се родили евреи. “


 Исак Бераха

„Не зная къде са ви запокитили ураганите на войната вас – Басада и Юдита, Давид и Мия, Естер и Якоб. 
И повече съм сигурен, че тези редове едва  ли ще достигнат до Вас. 
Може би Ви е известно и може би никога няма да узнаете кому дължите своето избавление.

Да, Пецев, и Ванчев, Левенсон и Златаров се наричат хората, благодарение на които вие днес живеете. 
Може би не знаете имената на четиримата българи, които спасиха живота Ви, но знайте и помнете винаги какво щеше да Ви сполети в отминалата война!

Всеки които се запознае с тези мъже, ще се убеди, че българските евреи сме неразделна частица от истински демократичен и толерантен народ и ще си обясни защо тъкмо в нашата страна стана възможен уникалния факт за нашето спасение в годините на Втората световна война.

Исак Бераха.
В. „Еврейски вести”, 1979 г.

Стефан Груев

„Не беше тайна в България, че Царският двор изобщо не одобрява антисемитските мерки, взети под натиск.
Когато Борис приказваше частно със семейството си и с близки приятели, той говореше с дълбоко възмущение и отвращение за нечовешкото отношение на нацистите към евреите –

пише Стефан Груев, син на началника на кабинета на Царя - Павел Груев. 

… Даже и без да подозира за съществуването на тайния нацистки план за пълно изтребване на еврейската раса, царят смяташе хитлеристкото антисемитско безумие за проявя на повредени умове.”

 (Стефан Груев “Корона от тръни”, Издателство “Български писател”, София, 1991г. стр. 384)

Често просители за паспорти или всякакъв вид разрешения пристигаха в държавните учреждения предшествани от телефонни обаждания от царската канцелария до отговорния министър или шеф на служба, започващи с магическата фраза : Негово Величество би искал от Вас...”. 

 В един период, когато за еврейските граждани беше много трудно да напуснат страната, много от тях получиха паспортите си с царска помощ, като например семейство Розенбаум, което замина за Съединените Щати. 
За да предотврати евентуална заповед за отмяна в последната минута, Началникът на царския кабинет Груев лично придружи семейството до гарата, прекара го през полицейски и митнически контрол и го заведе до вратата на вагона. 

(Пак там, стр.386)

 

Още по темата :

 

75 ГОДИНИ ОТ ВРЪЩАНЕТО НА ЮЖНА ДОБРУДЖА НА БЪЛГАРИЯ - 7 СЕПТЕМВРИ 1940г.



7 септември 1940г. - Крайовската спогодба

http://toshev.blogspot.bg/2016/09/7-1940.html
 

 

Цар Борис III : 

Христов, кажи на свищовлии да са спокойни. Ще имат академия!

http://toshev.blogspot.bg/2016/08/iii.html


Цар Борис III при свищовските рибари


Ангел Балашев, 
Из книгата “Свищов преди 60 и повече години”, София, 2007г.
http://toshev.blogspot.bg/2016/09/iii.html


Launching a New Book






Премиера на книга във Вашингтон






Премиера в София на издание на Американския научен център

2016.10.01








Борис Трети е влязъл в контакт със САЩ в опит да откъсне България от Оста

Издание събира над 800 страници с документи за "Плана за откъсване на България от Оста"

публикувано на 03.10.16





Неслучилите се неутралитети са исторически факт


Книга с документи от архивите на САЩ удостоверява, че Цар Борис Трети е предприемал стъпки за откъсване на България от Германия и за мир със Съюзниците,


22 октомври 2016г.









75 ГОДИНИ ОТ МИСТЕРИОЗНАТА СМЪРТ НА ЦАР БОРИС III

http://toshev.blogspot.com/2018/08/75-iii.html
 
НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ НЕУТРАЛЕН БЛОК


Лъчезар Тошев






Д-р Сава Рясков : Аз също сматам, че цар Борис е жертва на отравяне.

в.Лечител, 24.10.2013г.





72 години от смъртта на цар Борис III - свидетелство на Станислав Балан. Документи от 24 и 29 ноември 1944г.

http://toshev.blogspot.com/2015/08/72-iii-24-29-1944.html




Благодаря за снимката на цар Борис на моя приятел
                                      и колега в 36-тото и 39-тото  Народно събрание 
г-н Тошо Пейков.

Лъчезар Тошев