19 ноември 2017

Писмо на Св.Синод на Охридската Архиепископия до Св. Синод на Българската Православна Църква



Фреска от охридската църква Св.Богоридца Привлепта



Линк към предаването "Вяра и общество" на Горан Благоев по темата, БНТ, Канал 1, 18.11.2017г. :

Македонската архиепископия е готова да признае БПЦ за Църква-майка









 
До Светият Архиеейски Синод на
Българската Павославна църква


Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства,
членове на Светия Архиерейски Синод,




Светият Архиерейският Синод (САС) на Македонската Православна Църква – Охридска Архиепископия (МПЦ-ОА), на своето редовно заседание, държано на 9 ноември 2017г.в седалището на Македонската Архиепископия в Скопие, посвети голямо внимание на статуса на МПЦ-ОА и нейното евхаристийно единство с Поместните Православни църкви.
В този дух Синодът единогласно реши да изпрати конкретни предложения и искания към сестринската Българска Православна Църква.



Именно:

-         Българската Православна Църква-Българска Патриаршия, имайки предвид, единството на Православната църква и реалните духовни и пастирски нужди, да възстанови евхаристийното единство с възобновената Охридска архиепископия в лицето на Македонската Православна Църква.

-         Македонската Православна Църква-Охридска Архиепископия, ще припознае и признае Българската Православна Църква-Българска патриаршия, като Майка Църква, която първа приема и признава нейната автокефалност.
Същата, обявява, информира, представлява и се застъпва за нея пред Вселенската патриаршия и другите поместни Църкви.

-         С подписването на това съглашение от предстоятелите на двете Църкви, се възстановява евхаристийното единство между всички техни епископи, което ще бъде основа за отстраняване на пречките пред възстановяване на евхаристийното единство и с епископите на останалите поместни православни Църкви.

-         За признаването и възстановяването на евхаристийното единство, Българският Патриарх известява Вселенския патриарх, както и главите на другите поместни църкви.

Изразяваме нашата надежда в Господа, че тези наши предложения и искания ще бъдат приети от Светия Архиерейски Синод на Българската Православна Църква, за радост на Свети Климент Охридски и за доброто на съвкупната църковна пълнота.


Председател на Светия Архиерейски Синод на Македонската Православна Църква

Архиепископ Охридски и Македонски 
Стефан





Църквата Св. Богородица Привлепта (Св.Климент) в Охрид




До Светиот архиерејски синод на
Бугарската православна црква


Ваша Светост и
Ваши Високопреосвештенства,

Членови на Светиот Архиерејски Синод,


Светиот архиерејски синод (САС) на Македонската православна црква – Охридска Архиепископија (МПЦ-ОА), на својата редовна седница, одржана на 9 ноември 2017 година, во просториите на Македонската архиепископија во Скопје, посвети сериозно внимание за статусот на МПЦ-ОА и евхаристиското единство со Помесните православни цркви. Во тој дух, Синодот едногласно одлучи да упати одредени предлози и барања до сестринската Бугарска православна црква. Имено:

– Бугарската православна црква – Бугарска патријаршија, имајќи ги предвид единството на Православната Црква и реалните духовни и пастирски потреби, да воспостави евхаристиско единство со возобновената Охридска Архиепископија во лицето на Македонската православна црква.

– Македонската православна црква – Охридска архиепископија ќе ја препознае и признае Бугарската православна црква – Бугарска Патријаршија како Мајка Црква, која прва ја прифаќа и признава нејзината автокефалност, истата ја обзнанува и актуелизира, претставува и се застапува за неа пред Вселенската патријаршија и пред другите Помесни цркви.

– Со потпишувањето на оваа согласност од поглаварите на двете Цркви, да се воспостави евхаристиско единство и меѓу сите нивни епископи кое што ќе биде основа за непречено воспоставување на евхаристиско единство и со епископите од останатите Помесни православни цркви.

– За признавањето и воспоставувањето на евхаристиското единство, Бугарскиот патријарх го извествува Вселенскиот патријарх, како и поглаварите на другите Помесни православни цркви.

Изразуваме надеж во Господа, дека овие наши предлози и барања ќе бидат прифатени од Светиот архиепејски синод на Бугарската православна црква, за радост на свети Климент Охридски и за доброто на севкупната црковна полнота.

Претседател на Светиот архиерејски синод на Македонската православна црква,

 Архиепископ Охридски и Македонски 

                                       Стефан


Надписът от църквата Св.Богоридца Привлепта, 1295г. Охрид : Вдигна се този божествен и всечестен храм на всепресветата владичица наша Богородица Перивлепта, със съдействието и разходите на господин Прогон Сгур, велик етериарх и на съпругата му госпожа Евдокия, зет на силния и свещен наш самодържец на ромеите Андроник Палеолог и на благочестивейшата му съпруга Ирина. При архиерейството на Макарий, Всесветейши Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България в г. 6803, индикт 2-ри.







Печат на Охридската и на цяла България Архиепископия от 1516г.



Реакции на писмото в Република
Македония :

 

МПЦ веќе ја признала бугарската црква?! (видео)


  

МПЦ бара Бугарската црква да ѝ биде мајка!

http://vesti.mk/read/news/14585455/5039423/mpc-bara-bugarskata-crkva-da-%D1%9D-bide-majka
18 ноември 2017 

 

МПЦ ВЕЌЕ ЈА ПРИЗНАЛА БУГАРСКАТА ЦРКВА ЗА МАЈКА-ЦРКВА: Влезе ли Синодот на МПЦ во расколништво од својот народ?

http://vesti.mk/read/news/14585455/5039403/mpc-vekje-ja-priznala-bugarskata-crkva-za-majka-crkva-vleze-li-sinodot-na-mpc-vo-raskolnishtvo-od-svojot-narod


Ѓорѓески: Потегот на МПЦ може да предизвика конфликт во православниот свет

Дали се враќа бугарската егзархија, по договорот на Заев со Бугарија, на продажба и МПЦ?

http://vesti.mk/read/news/14588993/5040549/gjorgjeski-potegot-na-mpc-mozhe-da-predizvika-konflikt-vo-pravoslavniot-svet


(Видео) Мојановски: Одлуката на МПЦ ги следи политичките односи меѓу Македонија и Бугарија


МПЦ бара бугарската Црква да се прогласи за нејзина црква-мајка


МПЦ побара Бугарската православна црква да и биде црква-мајка




Заев ги направи Македонците Бугари, а МПЦ и Наум македонската црква ја прават бугарска




Митрополит Методий Кусев, за присъединяването на македонските епархии към Българската Екзархия :



 
Из дейността на приснопаметния 
Митрополит Методий Йовчев Кусев
(Бележитата му реч в българския църковно-народен
събор в Цариград през 1871 година)
Стара Загора, Аязмото, 8 март 1920 година



Владимир Г. Кусев

Списание „Духовна култура”, кн. 3 и 4, март-април 1939г.




Целият текст може да се прочете тук :





(...) В цариградския църковен събор за образуването на Българската Екзархия бяха представители от Битолската, називаема Пелагонийска епархия. 

Бях тогава мирско лице. 

Тодор Кусев, бъдещият Митрополит Методий
 

В Цариград заварих представители от Македония, надошли преди мен, следните лица: 

от Скопие – Стоенчо Скопаков; 
от Велес – Константин Шулев; 
от Охрид – Милев; 
от Воден – Гого; 
от Струмица – поп Тодор  
и от Неврокопската епархия – Коста Сарафов.
Работите по църковния ни въпрос в Цариград се ръководеха временно от смесен съвет, състоящ се от владици и мирски лица. 

Последните бяха едни високи чиновници от Шурай девлет, а други – постоянни народни представители, като Д-р С. Чомаков. 
 
Представителите по църковния събор се приемаха от смесения съвет във време на неговите заседания.
Като пристигнах в Цариград, намерих, че народните представители от македонските епархии не се приемаха от съвета.„
Стояха вън от събранията, унили и отчаяни.
По видим претекст било, че македонските епархии не били поименно казани в 10-и член на императорския ферман от зилхидже 1286г. за съставлението на самоуправляемата православна българска църква, под име Екзархия.
От после се изтъкнаха, че били две от един род причините, за да се не приемат представителите от македонските епархии, които не са поименовани в 10-ия член на фермана, но са подразбирани и се общо определят в алинеята на този член. 
Една бележка. Патриаршията бе заставена, във времето на патриарха Григория VI, да издаде един проект за образуването на самостоятелна българска православна църква, по име Екзархия. 

В 10-и член са определени и по име казани епархиите, които влизат в състава на църковния окръг на тази Българска Екзархия. 

Този проект, в пълното свое съдържание, се облече в царския ферман за състава на Българската Екзархия. 

Обаче, в 10-и член се приложи една алинея, поради която патриаршията не прие фермана и поради която прогласи Българската Екзархия за схизматическа. 
 
Ето съдържанието на тази прибавена към 10-и член алинея: 

„освен тези изчислени и поименовани места, ако православните жители на другите места, всичките или най-малко две третини, поискат в духовните си работи да се подчиняват на Българската Екзархия, и това като се изпита, ако се потвърди и докаже, ще им се допрощава”.
Лицето, което ръководеше направлението на съпротивата, за да се не приемат в събора народните представители от македонските епархии, които не са поименно казани в императорския ферман, беше блаженопочившият Иларион Макариополски, а по-сетне Търновски митрополит. 
 
От начало тази негова съпротива се обясняваше с мълвата, че той, Макариополски Иларион, като кандидат за търновската епархия, мислил и кроил да прогласи Търново за столица на българската самостоятелна църква, а себе си – за патриарх на възобновената българска патриаршия. 

Мотивът бил, че това прогласяване имало каноническо основание. Обаче, Охридската Архиепископия има истинско каноническо основание, когато Търновската – проблематично. 

Търновската не е била призната от събора и е била унищожена, когато Охридската е била призната и неунищожена, а временно преустановена.

Та, ако се приемели народните представители от македонските епархии, щели били да се признаят и епархиите, които представляват, за присъединение на Екзархатът. 

По тоя начин, когато стане въпрос за каноничността на Търново, ще бъде изтъкната истинската каноничност на Охрид. 

Така се обясняваше голямата съпротива да се не приемат народните представители на македонските епархии в събора, съпротива образувана и ръководена от Иларион Макариополски.

Обаче, от после се обясни истинската причина. Ето я :

Дейците в Цариград по църковния въпрос бяха подразделени на две групи, на две партии: едната – русофилска с девиза: 

Да не правим политика с Русия, и да слушаме руското правителство; каквото то ни каже и посъветва, това да правим, така да постъпваме;”,

 а другата – национална или – както я наричаха англофилска, с девиз: 
 
Да се ръководим от националните интереси и каквото тия интереси ни диктуват, само това да правим”.

Русия беше взела мандат от европейските сили, щото тя в разприте и интересите на православните на Изток да се бърка и да ги урежда. 
 
Известно е, че Русия беше се счела и прогласила за наследница на бившата Византийска православна империя, със столицата и Цариград. По тази причина византийският герб – двуглавият орел – беше станал и е приет за герб на руската империя. 
 
Цариградската гръцка, наречена вселенска, патриаршия, с дадените и привилегии от завоевателите, не само от църковен, но и от политически-национален характер, беше по своята сила и влияние, един вид, държава в държава.

(…)

Поради това, групата на националистите, в състава на която влизаше цялата българска цариградска интелигенция, наедно с представителите на печата, се нарече „англофилска”.

Както сега, така и тогава, имаше слепи русофили, групата на която се нарече „русофилска” с подозрението на предателска.

Политиката на руската дипломация беше: „ние българите да бъдем послушни и благопокорни на майката Църква – патриаршията и да приемем с благодарност само това, което тя благоволява да ни даде”.

Претекстът за да тормози руската дипломация благополучното разрешение на църковния ни въпрос беше „православието”.

Великият и безкористен патриот Драган Цанков, за премахването на тоя претекст, който даваше право на руската дипломация да се бърка в нашите църковни работи като православни, измисли средството с „унията”.

Чрез „унията” Русия губеше правото да се меси в нашата разпра с гръцката патриаршия по църковния ни въпрос.

(…)

Влязохме във време на заседание, целувахме ръка на председателя архиерей и му връчихме своите пълномощни писма. За прочитане той ги предаде на г-н секретаря. Без да допускам да се произнесе някой по въпроса, веднага след прочитането, без отдих, започнах своята поздравителна реч.

Между другото, казах:

Сега, когато се приемам в този свещен събор за представител от Битолската епархия, е едничкия, единствен момент в живота, в историята на българския народ, когато той, от областите на своето отечество Мизия, Тракия, Македония и Добруджа, в лицето на своите представители, събрани тук на събора, си подава ръка за обединение под едно самостоятелно и църковно-общинско управление.

През цялата Македония, от където по моето пътуване минавах, народът трогнат от това велико събитие до сълзи, ме посрещаше и изпращаше с възгласа:

Поздравете нашите възмъжали братя от Мизия, Тракия и Добруджа, стиснете им от нашата измъчена страна десницата им и славословете Бога в свещения събор, че ни удостои на край време да се обединим под едно самостоятелно национално църковно управление.

Да живее обединението на българския народ и неговото освобождение от тежкото иго на духовното робство! Ура!”

Силно, ентусиазирано ръкопляскане от събора. Повторно целунах ръка на председателя и побързах да си седна като приет. На противниците се задави гласът. Никой не можа да каже „гък” за неприемане.

(…)

Тогава, покойният Гавраил Кръстевич, великият българин, знаменитият патриот, душата, интелектуалният ръководител по църковният въпрос, стана и седна на колене на миндера, държа многочасова дълга реч, в която с големи подробности изложи, като на низа, всички приключения на църковния въпрос, в които се съглеждаше, че отлагането на разрешението на въпроса се дължало само на обстоятелството, че от българска страна се постоянства да не се отстъпят на Патриаршията македонските български епархии.
Най-после въпросът бил решен с приемането да се приложи 10-ия член на фермана – въпросната алинея. Това приемане, според разказа на покойния Кръстевич, станало по следния начин:

В това време бяха на власт двамата знаменити държавни мъже: Али паша, Велик Везир-Садразамин и Фуат паша, министър на външните работи.

За разрешение по въпроса за спора на епархиите, Великият Везир Али паша свикал смесена комисия, под свое лично председателство, от първенци гърци, мирски лица и от първенци българи, тоже светски лица.

Като изброил спорните епархии, попитал първенците гърци: „какво знаете, какво е християнското православно население на тези епархии”?
  • Изключително гръцко, отговорили. Добре, казал, като знаете, че цялото население, в своето болшинство е гръцко, ако излезе, че в известна епархия от спорните, повече от две трети бъдат българи, имате ли нещо против, ако се съедини цялата епархия с Екзархията?
 - Нямаме, приемаме, отговорили.

Обърнал се тогава към българите първенци от комисията с питането: „ ако в речените спорни епархии се окаже, че от християнското православно население българите не съставят двете трети, които желаят присъединяването си към Екзархията, приемате ли, цялата епархия да остане под ведомството на Патриаршията, като знаете, че е само българско?”

  • Приемаме, отговорили.
И тогава Великият Везир, за разрешение на спора, предложи да се добави към 10-и член алинея със следното съдържание: „освен тези изчислени и поименовани места, ако православните жители на другите места, всичките или най-малко двете третини, поискат в духовните си работи да се подчиняват на Българската екзархия, и това, като се изпита, ако се потвърди и докаже, ще им се допрощава…”

Гаврил Кръстевич

Македонските епархии – продължи покойният Кръстевич – с това, че са изпратили в събора свои представители, без да бъдат за това поканени, засвидетелства нашето всегдашно твърдение пред Високата Порта, че тези наречени спорни епархии, не са смесени, а чисто български.

Като изпратили своите представители, извършили патриотическо дело.

Длъжни сме да им кажем: „Добре дошли”!

Кой ще отговаря пред правителството, че сме ги приели?
Аз съм правителството! Разбрахте ли?”


Дядо Методий по времето когато е архимандрит



Подир тази блестяща и патриотическа реч, аз прибързах отново да целувам ръка на председателя и си седнах като приет.



Другите представители от македонските епархии чакаха вън от заседателния салон- в коридора. Излязох, отидох при тях. Казах им да навлязат. Навлязоха. Целуваха ръка.     Бидоха всички приети.



Pro Domo Sua :

Идеята за получаване на автокефалия за Охридската  Архиепископия от БПЦ, която да стане нейна църква-майка  има известна предистория.

Съгласно каноните църквата е една – Тяло Христово, създадена е от Св.Дух влязъл в апостолите на Петдесетница, след  Възнесението Христово и е разделена на поместни православни църкви (в момента 14) за удобство на управлението.  Не е възможно една църква да възникне самостоятелно извън църковната пълнота и да иска признаване. Нужна е апостолска приемственост.

Част от Българската Екзархия, на територията на Македония по  светски причини след 1944г. е била лишена от възможност да бъде в евхаристийно общения с останалата част от Екзархията.

Вината не е била нейна, а такива са били историческите обстоятелства.

Тази част временно е била под духовното наставничество на Сръбската Православна Църква, обособена като Охридска Архиепископия с автономен статут и самоуправление, но от 1967г. това положение на духовна субординация спрямо СПЦ е прекратено.  

Такива прецеденти е имало и преди. Мога да припомня, че след заточението на Патриарх Евтимий Търновската патриаршия временно има за свой предстоятел митрополит от Молдова - Йеремия.

Ето защо, обвиненията в схизма, нетрябва да се отправят съм духовниците в Македония.
Те не са се отделили самочинно и по свое желание от Българската Екзархия. 
След промените през 1989г. и след признаването на независимостта на Република Македония през 1992г. пречките за възстановяване на контактите бяха премахнати.

Но до момента няма официално общение между двете разделени части на някогашната Екзархия. 

Писмото на Св.Синод на МПЦ-ОА от 9 ноември 2017г. е първата официална крачка в тази посока.

Но в това писмо не се заявява желание за връщане на тази част от паството в БПЦ. 
Обособяването на отделна държава на територията на която действат клириците  от МПЦ (т.е. създаването на Република Македония) е аргумент който ги мотивира да искат статут на автокефална (самостойна) църква.

Смятам, че това може да стане,  ако като начало  те се завърнат в единството на Българската Православна Църква , която е правоприемникът на Българската Екзархия, от която и те някога са били част.   
За това е необходимо първо БПЦ да ги приеме в общение, като част от своя диоцез.
Това решение не е лесно, тъй като може да се очаква реакция както от Сръбската Православна Цэърква, така и от Вселенската Патриаршия.
МПЦ на този етап, също не демонстрира готовност да направи такава стъпка.
Ако все пак това стане, след това МПЦ може с посочените аргументи да поиска да се отдели канонично в отделна автокефална архиепископия -  ако получи съгласие за това отново от БПЦ. 
Така БПЦ ще бъде нейна църква-майка, т.е. автокефалната църква от която тя се е отделила.

А МПЦ ще може да влезе в евхаристийно общение с останалите православни църкви формиращи Тялото Христово.
Разбира се към такова решение не може да се пристъпи без предварително изграждане на доверие и съгласие в двете страни и осигуряване на подкрепа и от други православни църкви. 
Поставянето на въпроса

По времето когато Президент на Република Македония беше покойният Борис Трайковски (с когото бях в лични приятелски отношения от много години), този въпрос започна да се обсъжда. 

Тогава бях Председател на Парламентарната Комисия по вероизповеданията и правата на човека в Народното събрание. При това, председателствах Комисията като представител на тогавашната опозиция в лицето на СДС. 
В Св. Синод се отнасяха резервирано към мен и очевидно не бяха доволни от избирането ми на този пост.
Но в това си качество тогава разговарях с владиците  Св. Синод на БПЦ и тези от македонския Св. Синод.
Не съм бил в положение да им влияя.
Това бяха само размяна на мнения.
Позицията, която излагам тук, беше моя позиция и тогава.
Среща в София

 На 13 ноември 2002г. в моя кабинет в Народното събрание имаше среща на владици от БПЦ и от МПЦ по въпроса за статута на МПЦ-ОА.  
Инициативата за това беше моя!

От БПЦ в срещата участваха Русенският Митрополит  Неофит и Видинският Митрополит Дометиан. 
Знам, че по-рано същия ден в Св.Синод този въпрос е бил обсъждан.
А предната вечер имах неформален разговор по темата в сградата на Св. Синод, където освен споменатите двама владици участваше и дядо Калиник и доц. Иван Желев.
Имах желание след срещата на 13 наември 2002г. да дам обед на владиците от двата синода, но поканата ми беше отклонена.
От страна на МПЦ  на срещата дойдоха  дядо Тимотей Дебърски и дядо Петър Битолски.
Разговорът в моя кабинет се състоеше в обмяна на мнения.
Нямаше характер на преговори!
Среща в Скопие
На 22 януари 2003г. получих покана от Негово Блаженство Охридският Архиепископ Стефан, да посетя Македония и да се запозная със становището на МПЦ-ОА.  
Добре е да се знае, че по това време в разгара си беше и акцията на Велешкия владика Йован, който в крайна сметка премина към Сръбската Православна Църква.
На 10 февруари 2003г. се срещнах в Скопие  с дядо Стефан и с дядо Тимотей, който беше идвал в моя кабинет в София.
На срещата присътства и македонският посланик в софия Любиша Георгиевски.

  Срещата премина в дълъг обед, на който темата продължи да се дискутира.

От БПЦ нито тогава, нито по друг повод са ме упълномощавали дори неофициално за каквото и да е. 

Срещата в Скопие беше личен разговор.
 
Разбира се, в БПЦ знаеха за моето пътуване до Скопие и аз коректно информирах членове Св.Синод за тях. Освен изпратих информация на Председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков, информирах посланика ни в Скопие Ал.Йорданов (преди и след срещата), Директора на Дирекция "Вероизповедания" при МС Иван Желев, а също и  председателят на КВнП Станимир Илчев, за разговорите ми там.  


От разговорите се разбра, че МПЦ-ОА е изпратила писмо до Българската патриаршия, но не е получила отговор. 

В писмото се е искало признаване на тяхната автокефалия, а не завръщане в общение с БПЦ с последващо канонично отделяне. 
Разбира се, отговори или становища от Св.Синод на БПЦ тогава не съм получил, нито съм очаквал да получа.
От кабинета на тогавашния Премиер,който също беше информиран реакцията беше твърде резервирана! Това предопредели въздържането от действия на останалите институции.

Резултат от тези сондажи тогава нямаше!

СВЪРЗАНИ ТЕМИ НА ТОЗИ БЛОГ :

 

Историческа среща : Председателят на Народното Събрание Димитър Главчев посети Бигорския манастир


По повод честването на Илинден, 2 август
Монасите от Бигорския Манастир Св. Йоан Предтеча до Дебър, намериха смелост да изпеят на български „Изгрей зора на свободата“ в църквата!
http://toshev.blogspot.bg/2017/08/2.html


Бигорският манастир „Свети Йоан Предтеча“ :
Договорът за приятелство с България е естествена последица от историческите процеси.

ДОГОВОРЪТ ПОДПИСАН !


Македонски учени: Генетично сме най-близки с българите

http://toshev.blogspot.bg/2017/07/blog-post_30.html


ПРОЕКТЪТ ЗА ДОГОВОР МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ Е ПУБЛИКУВАН И В ДВЕТЕ СТРАНИ

http://toshev.blogspot.bg/2017/07/blog-post_26.html



В деня на празника на Св.Седмочисленици и успението на Св.Климент Охридски
 
Днес честваме Апостола на българите – Св. Климент Охридски Чудотворец

15 януари 1992г. - КАК БЪЛГАРИЯ ПРИЗНА НЕЗАВИСИМОСТТА НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ


Памет за Коста Църнушанов от Прилеп (1903-1996г.)
Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него
КАРНЕГИЕВАТА АНКЕТА ОТ 1914г. ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912-1913


70-ГОДИШНИНА ОТ ВДИГАНЕТО НА СХИЗМАТА НАД НАШАТА ЦЪРКВА