Нася Кралевска е филолог и журналист.
Автор на книгите "Без заглавие. Рушители и строители на
България (2001, 2003, 2006, 2011 и 2019 г.), "Споделено детство" (2009),
"Communism versus Democracy - Bulgaria 1944 to 1997 - издание на Американския научен център в София, с предговор
от професора от Харвардския Университет Марк Креймър (2010 г.), България под комунизъм (2016г. и 2018г.),
"По кривите пътеки на българския преход (и ощe
нещо)" 2022г. Бивало небивало, 2023г. и др.
У нас тя публикува голям брой статии по актуалните
политически проблеми във вестниците "Демокрация", "Про и
Анти", "Детонация".
БЕЗ ЗАГЛАВИЕ
Рушители и строители на България
Автор: Нася Кралевска
ISBN: 978-954-320-674-1
Наличност: Не е в наличност
Корици: меки
Страници: 476
Формат: 16.5x24
Дата на Издаване: 22-09-2019
Издателство РИВА, София
Линк към безплатно четене на книгата :
https://www.rivapublishers.com/pdf-flipbook/index.php?id=1150
„Без заглавие. Рушители и строители на България“ от Нася
Кралевска вече беше заслужено сравнена с най-високата мемоарна вълна в
българската словесност - редом до „Записките по българските въстания“ на Захари
Стоянов и „Строителите на съвременна България“ на Симеон Радев… Всъщност това,
което се случи у нас след 1989 г., се случва едва сега, защото в документалните
свидетелства на Нася Кралевска получава концептуалната си осмисленост и
завършеност.
Вихрен Чернокожев
Във възторг съм от „Без заглавие“. Имаме огромна нужда от
такива книги, от такива автори. Историческите събития са чудесно предадени.
Книгата е написана смело. Образите са точни и силни. Напълно съм съгласен с
оценките на авторката.
Стефан Груев, САЩ
Епохална книга, наречена „Без заглавие“, а с огромно
съдържание.
Петър Константинов
Нася Кралевска несъмнено положи стандарта, спрямо който ще
се мерят всички бъдещи опити за преразказване на историята на българските
метаморфози след 1989 г.
проф. Венелин Ганев, САЩ
Щастлив съм, че доживях да прочета „Без заглавие“. Това е
едно знаменито произведение. Ще остане завинаги.
д-р Васил Енчев, САЩ
Книгата на Нася Кралевска заслужава най-висока похвала. Тя е
ценен принос за опазване на родната историческа памет и за националния архив.
Всичко, което трябва да се знае от младите за близката история на България, е
събрано на едно място в увлекателно четиво.
д-р Панайот Панайотов, Канада
България под комунизъм
(Второ допълнено издание)
Линк към безплатно четене на книгата:
https://www.rivapublishers.com/pdf-flipbook/index.php?id=1058
Автор: Нася Кралевска
ISBN: 978-954-320-565-3
Наличност: Не е в
наличност
Корици: меки
Страници: 272
Формат: 14х21
Дата на Издаване: 15-09-2016
Издателство РИВА
ВСТЪПИТЕЛНИ
СЛОВА
Написах
тази книга с вдъхновение и със съзнание
за отговорността, която поемам.
Поколения
българи раснахме и живяхме в лъжи,
манипулации и неведение относно фактите
от националната ни история. И до днес
истината за престъпленията на комунизма
е прикривана, омаловажавана, забулвана
в мъгла. От някъде и от някого като че
ли е взето категорично решение - младите
да не научат какво всъщност представляваше
червеният диктаторски строй. А у живелите
през него - вместо знания и най-сетне
яснота - чрез упорито разпространявани
полуистини и изопачения да се всели
носталгия към тоталитарното безвремие.
Всичко
това е не само нередно, но и крайно
опасно. То поддържа у хората обърканост,
недоверие, безверие. Насърчава нихилизма,
цинизма, песимизма у тях. Противопоставя
ги един срещу друг. Руши морала им и
замъглява представата им за добро и
зло. Отнема вярата им в справедливостта.
Пречи на разума им, на мисълта, на
обективната преценка.
Ето
защо се заех в една книга и то с немного
страници - за да се чете по-лесно - да
разкажа истината за комунизацията и
съветизацията на България след 9 септември
1944 година, постигнати чрез терор и
насилие. Да изясня моменти от героичната
съпротива на наши сънародници срещу
натрапения им сталински режим. Да спомена
имената и трънния път на неколцина
унищожени от червените видни български
граждани. Да опиша – макар и накратко
и непълно – някои нерадостни страни от
живота на поданиците на Народна република
Българя.
Чувам
вече гневните гласове на разпалени
привърженици на комунизма у нас - ако
въобще се докоснат до книгата ми, което
ме съмнява: Как не я е срам тази авторка
да бълва пещерен антикомунизъм, да рови
в миналото на славната ни Столетница,
да разкрива неща, за които не се говори,
да слави личности, които считаме за
врагове, да се опитва да отваря очите
на хората…
Според
възмутените от изследването ми лица е
по-добре българите да си представят
времето на комунистическата диктатура
като безоблъчно, проспериращо и щастливо.
И младите да мечтаят то да се върне.
Вместо да се радват, че са родени в
свободна държава, и да градят родината
си като просветени граждани с обич и
радост.
За
каква «пещерност» впрочем може да става
дума, когато семето на повечето избуяли
днес беди е посяно през тоталитаризма?
А това автоматично налага този четиридесет
и пет годишен период от историята на
България да бъде подробно проучен и
изяснен. Още повече, че през нашата
младост понятието «пещерност» не
съществуваше. От първия до последния
клас в училище ни занимаваха с фашизма
и чудовищните му злини. А сега изведнъж
се оказа, че да разкриваш престъпленията
на комунизма е пещерно, вредно, излишно
действие.
Не
се и съмнявам, че твърдите привърженици
на комунизма няма да пропуснат да
изтъкнат, че и в додеветосептемврийска
България е имало периоди на «бял терор»
и жадни за кръв злодеи.
В
твърденията им има истина.
Но
нека преценим след какви деяния на
ултралевите сили в страната ни се е
стигало до «бял терор».
И кои и за какво
са били наказвани от тогавашните
управници. Дали мирни граждани заради
убежденията им - както по времето на
червения режим - или организатори и
извършители на убийства и атентати,
участници в терористични банди и
национални предатели? Нима и досега в
цивилизования свят подобни противозаконни
действия не се преследват най-сурово?
А що се отнася до неколцината злодеи,
то няма съмнение, че е трябвало те да
седнат на подсъдимата скамейка. Но да
получат присъдите си от истински
съдилища, а не от кланици, командвани
от чужда държава.
На
редовите комунисти – т. нар. партийци
- искам да припомня, че и те са жертва на
тоталитарния строй. Защото и от тях
върхушката на Българската комунистическа
партия скри истината за Чернобилската
ядрена катастрофа, като осъди тях и
близките им на смъртоносни болести и
мъчителна смърт. И на тях по време на т.
нар. Възродителен процес управниците
смениха имената и забраниха традициите.
И тяхните спестявания се изпариха в
банките на новите капиталисти, заграбили
държавни средства с благословията на
компартията. И на тях по времето на
комунизма след внесени суми и многогодишно
чакане властта «даваше» панел или
"Запорожец". И те се бореха с
феодалния проблем «жителство». И тях в
повечето случаи не ги пущаха да видят
Запада.
И тях ги обучаваха чрез лъжи и
манипулации. И за тях бе опасно да кажат
какво мислят. И те живееха в сивия пейзаж
на соцлагера като стадо овце без право
на инициатива и избор.
Ще
завърша разсъжденията си с гореща
благодарност към:
авторите
на цитираните в текста ми откъси от
книги, студии, статии, които ми дариха
познания и увереност в смисъла от
изследването ми;
интервюираните
от мен през различни години личности,
обогатили ръкописа ми със спомени, опит,
виждания;
хората,
предоставили ми архиви и сведения;
читателите,
разлистили страниците на книгата ми.
Вярвам,
че узнали истината за комунизма и
неговите престъпления, ние българите
можем да загърбим пристрастия и
ангажименти. И да се обединим като нация,
узряла общо да гради справедливо и
щастливо бъдеще за децата си.
май
2016 г. Нася Кралевска
