12 май 2018

Нашата църква





Нашата църква




Правило 30 на Светите Апостоли :
Епископ, който си послужи 
със светски власти
и чрез тях 
получи епископска власт в църквата, 
да се низвергне и  отлъчи, 
както и всички ония, 
които се съобщават с него.

Източник :


Данните за сътрудничество на 11 митрополити от Свeтия Синод на БПЦ със структурите на Държавна сигурност – репресивната машина на комунистическия режим e най-големият скандал, през който преминава православната общност в България. 

 Но освен скандал, това е изпитание за нашата църква, създадена след толкова дълги борби от нашите предци през Възраждането. Този скандал е и съблазън за мнозина, които, заради разкритите данни за тези митрополити, хвърлят обвинения срещу самата църква. 

Църквата е Тяло Христово, както казва ап. Павел

Тя има своята небесна – тържествуваща и земна – воюваща част; нейна глава е Самият наш Господ Иисус Христос и в нея действа благотворно Светият Дух.



Затова вярваме, че тя ще издържи на изпитанията и ще пребъде до края на времената. 

Горко обаче на тези, чрез които идват съблазните за паството, които предизвикват отстъплението!
Сътрудничеството с Държавна сигурност от клирици, драматично противоречи на казаното в Светото Евангелие от Матея (6:24):

 “Никой не може да слугува на двама господари!”  
и още 
“Не можете да служите на Бога и на мамона!”


Държавна сигурност без колебание може да се идентифицира с мамона.
 Тя олицетворява оръдието на богоборческата власт, целяща унищожение на църквата и налагане на атеистичния комунистически режим.
Такава власт не е от Бога.

 Тя е била по Божие допущение, но не по Божията воля. 
Комунистическите тирани не са помазаници Божии.
Те винаги са били врагове на църквата, работещи неистово за нейното унищожение.
Властта на Антихриста не е и не може да бъде от Бога. 

Св. Лаврентий Черниговски пише, че когато Ленин попаднал в ада, бил посрещнат там с голяма радост.
С присъщата му прозорливост той предвидил такава съдба и за Сталин – палачът на милиони хора.
Не може това да не е било известно на онези архиереи на нашата църква, взели решение за сътрудничество с ДС.
Един от тях дори заяви, че над него не е бил оказван натиск за сътрудничество, а е извършвал това по убеждение.
 Та това не е съвместимо изобщо с членство в църквата, а още по-малко с позицията на епископ т.е. надзорник, поучаващ другите да устояват във вярата.
И как такава позиция се съвместява с църковните правила?

Освен в текста на Свещеното писание и в Деянията на светите апостоли (5:29) са предадени думите на св. Петър, но и на цялата общност на църквата по отношение на взаимодействието със светската власт: 

Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци!


За да се покоряват повече на Бога, а не на безбожниците, много свещеници и монаси по време на комунистическия режим станаха изповедници на вярата и мъченици за Христа, но не се изкушиха да сътрудничат на престъпния комунистически режим.

Трябва да се знае, че нашата църква мъченически премина през новата Голгота на комунизма.


За подвига на останалите верни до смърт на Христа пастири на нашата църква свидетелства в десет тома изданието на Зографския манастир с автор монахиня Валентина от Калофер.

Тези мъченици са нашето оправдание пред Бога.


За съжаление, нашата църква все още не им е отдала нужната почит – почит към подвига на мъчениците от най-ново време.

В какъв контраст е тяхната съдба с тази на архиереите – сътрудници на ДС!\


Забраната за слугуване на мамона се намира и в Правилата на светите апостоли. Те, заедно с правилата, приети от Вселенските събори формират правилата на Светата Православна Църква, част от която е и нашата Българска православна църква.

В чл. 2 от Устава на БПЦ е казано изрично:

Основа на устройството и управлението на Българската православна църква – Българска Патриаршия са: 
Свещеното Писание, 
Свещеното Предание, 
Правилата на светите Апостоли, 
свещените Канони на вселенските и поместните събори, 
учението на светите Отци
 и настоящият Устав.

Ето защо Правилата на светите Апостоли са и наши правила.



Важни правила на светите Апостоли са били нарушени с деянието на клириците, сътрудничили на ДС.

Нарушено е Правило 6, което гласи:

 “Епископ, презвитер или дякон да не приема върху си мирски грижи; инак да бъде низвергнат.”


Нарушено е и Правило 81 от Апостолските правила, което казва:


“Казали сме, че не трябва епископ или презвитер да се меси в народни управи, а винаги да се занимава с църковните работи. Такъв или трябва да бъде убеден да не върши това или да се низвергне, понеже, според Господнята заповед “Никой не може да слугува на двама господари.(Мат.6:24)”.


Служенето на Държавна сигурност от свещенослужители е в крещящо нарушение на Господните заповеди и правилата на светите Апостоли.

Особено драстично е нарушението на правилата на Църквата, извършено от митрополит, който е приел години наред да съвместява архиерейската си позиция с тази на щатен сътрудник на Държавна сигурност.

Неговият статут на духовен пастир е бил абсолютно несъвместим с паралелното му служение на враговете на Христа – при това много години наред.

Правило 83 гласи:

 “Епископ, презвитер или дякон, който е на длъжност във войската и иска да задържи и едното, и другото, т.е. римското началстване и свещенослужителката длъжност, да бъде низвергнат от свещен чин, понеже “Кесаревото – Кесарю, Божието-Богу” (Мат.22:21).


В този случай архиереят не е съобразил постъпките си и с това правило и следва да бъде санкциониран спрямо него.

Днес сме свидетели на покаянието на някои митрополити, заявление на други, че не са писали доноси, упорстването на трети и отричането на обвинението от четвърти.

 Разбира се, всеки случай изисква да бъде разгледан индивидуално, но това не е само личен въпрос на засегнатите.

Личните въпроси могат да се решават пред съответния изповедник или пред предстоятеля на епархията.

В нашия случай цялата църковна общност има нужда да осмисли това, което е станало и да премине през своя духовен катарзис, завършващ с категорично скъсване и осъждане на комунистическото минало.

Нещо повече, този катарзис трябва да засегне не само църквата и православната общност, но и цялото общество.


Защото цялото ни общество беше жертва на комунистическата диктатура. Тя не подмина и църквата в своя безумен порив към атеизъм и налагане на свои квази-религиозна доктрина и култ.

Главните виновници за случилото се през 45-те години комунизъм и до днес не дават знак нито за съжаление, нито за покаяние.

Тази диктатура трябва да се разглежда като период на изпитание за църквата, която в своята цялост не е била победена от портите адови. Не би било коректно днес цялата църква лекомислено или злонамерено да се обявява за изпаднала в отстъпление от вярата.

Това нито е справедливо, нито е вярно.

 Не би било коректно и засегнати митрополити да отказват да поемат лично отговорността си, като по този начин я прехвърлят върху цялата общност.

Нека си дадем ясно сметка, че за едни клирици в БПЦ този период на комунистическа диктатура и репресии е бил период на изпитание и подвиг, а за други – период на падение.

Не трябва ли всеки от нарушилите Апостолските правила да се изправи първо пред съда на собствената си съвест и да вземе своето решение, за да не превръща своя проблем в проблем на цялата църква?

Ако това не стане за по-голямата част от засегнатите, този въпрос следва да се постави пред Църковно-народния събор, който да се свика без отлагане.

Светият Синод в този си състав не е в състояние да реши проблема. В него преобладаващата част – 11 от 15 митрополити, са обявени като сътрудничили на ДС и за съжаление не би било възможно да има безпристрастно мнозинство в него, което да вземе решение.
Църквата няма интерес от забавяне на решението.

Ясно е, че тя трябва бързо да излезе от кризата и да скъса с проблемите на миналото. Съборът би могъл да намери решение с разбирането, добрата воля и съзнанието, че става въпрос именно за нашата църква.

Вече изтичат 4-те години от събора през 2008 г. и затова, когато бъде свикан нов събор, той ще бъде редовен, а не извънреден.

На него би било редно всеки от тези 11 митрополити да застане в смирение пред делегатите, без владишките си достойнства и да е готов да приеме решението на общността, каквото и да е то.

Изпитанието за тях би било несравнимо по-малко от това на изповедниците за вярата, устояли на комунистическите репресии, лагерите, затворите, изтезанията и въпреки всичко останали верни на Христа дори до смърт.

Разбира се, Правилата на Светата Православна Църква са предвидили и едно крайно решение – в случай, че съответната поместна църква не е способна да реши проблема сама в своето съборно единство.





Правило 9 на Светия IV-ти Вселенски Събор дава възможност спорът да бъде пренесен за решаване от Вселенския Патриарх, но към него могат да се обръщат не миряни, а само клирици.

Ето какво гласи въпросният текст от това правило:

 ”Ако ли клирик има съдебно дело със своя или друг епископ, нека се съди пред областния събор. 
Ако пък епископ или клирик е недоволен от областния митрополит, нека се отнася или до екзарха на диоцеза, или до престола на царстващия Цариград и пред него да се съди.”

 
Това е допустимо, защото Христовата църква е една – свята, съборна и апостолска, а поместните църкви, в това число и нашата църква са част от нея.


В чл. 2 от Устава си БПЦ е приела като своя норма решенията на Светите Вселенски Събори, в които влиза и цитираното Правило 9 на IV-тия Вселенски Събор.

Ето защо това правило може да се приложи и от нашата църква.


Всъщност, през 1998 г. Всеправославният събор в София разреши един вътрешен конфликт в БПЦ именно чрез решение, взето във Вселенското православно единство.

Нима днешната ситуация е по-маловажна от тази през 1998?


Нима добрата воля в нашата църква е по-малко от тази през 1998?

Нали вярваме в Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква и желаем тя да пребъде до Славното Второ Пришествие на нашия Господ Иисус Христос?

Нали желаем да застанем неосъдно пред Неговия страшен съд и да Му дадем добър отговор?

Знаем и казаното от Господ :

 “Нека ви бъде според вярата ви!” 
                                     (Мат. 9:29).





Коментар на Митрополит Гавриил :


 Г-н Л. Тошев,

Прочетох статията Ви.
Изключителна!
Едно от най-големите изкушения за Архиереите от всички времена е властта.

 Изпратен:
4 фeвруари 2012г., 15:25:31


11 май 2018

ЧЕСТВАМЕ СВЕТИТЕ РАВНОАПОСТОЛНИ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Икона от Желязната църква в Цариград


Църквата "Сан Клементе" в Рим пази образа на Свети Кирил
Лъчезар ТОШЕВ
В. Лечитеил, бр. 21, 23.05. 2013г.

     Църквата “Сан Клементе” в Рим е известна в България с това, че в нея на 14 февруари 869 г. е погребан Св. Кирил – равноапостолът, създател на нашата писменост. Погребването на Св. Кирил в “Сан Клементе” не е случайно.
Когато в 863 г. солунските братя са определени за мисия при хазарите от император Михаил, те – наред с религиозните диспути – успяват да открият мощите на Свети Климент – четвъртият поред предстоятел на римската християнска общност, ръкоположен от самия Св. Петър.

      Свети Климент е бил изпратен на заточение в Херсон, където умира мъченически. Макар мисията на двамата братя при хазарите да е неуспешна (хазарите приемат юдаизма, а не християнството), те успяват да отнесат със себе си мощите на светеца.

      Това очевидно е било събитие с голямо значение за църквата, която по това време още е единна.
     Именно заради това те, Св. Кирил и Св. Методий, получават покана от Папа Николай I да посетят Рим.

      Когато те пристигат, папа е вече Адриан II, който ги посреща извън стените на града, защото те носят със себе си светите мощи на Св. Климент.


     Триумфалното посрещане е предадено на фреска от края на IХ век, запазена в църквата “Сан Клементе”. Мощите на светеца са положени в тази църква.


Популярността на двамата братя е толкова голяма, че те успяват да издействат книгите на славянски език да бъдат благословени от папата, което става в една от четирите големи римски църкви – “Санта Мария Маджоре”, където се пазят Витлеемските ясли.

     След смъртта на Св. Кирил римляните не се съгласили той да бъде пренесен и погребан в Солун, а го погребали в мраморен саркофаг – отдясно на олтара в “Сан Клементе”. Над саркофага (мраморния ковчег) изобразили неговия образ.

      Историята е записана както в славянското житие на Св. Кирил, така и в хрониката на Лео от Остия от 1100 г. сл. Хр. Последната творба по-скоро е предназначена за поклонници. Ето защо можем да се доверим на автора за мястото, където са се покояли светите мощи на равноапостола.


     Църквата, в която това се е случило, е построена през IV век върху стар митраистки храм от I век, който също е запазен. През ХII век върху нея е построена нова църква, функционираща и до днес.
Тогава е построена една подпорна стена, минаваща през старата църква, а самата сграда на тази църква е била напълнена с пръст, за да издържи тежестта на новата, построена върху нея.
Това е запазило старата църква в сравнително добро състояние до момента на нейното преоткриване през 1857 г.


     Мощите на Св. Кирил през това време са били пренесени в горната църква и поставени в специално построена капела (параклис) в новата църква.
Параклисът в горната църква, където в момента се покоят частици от мощите на Св. Кирил



През 1798 г., за да се спасят от поругаване през бурните събития, през които преминавал Рим тогава, те са били изнесени и укрити, като дълго време са били в неизвестност. През 1963 г. малка част от мощите са открити в малък параклис край Реканати и са пренесени обратно в “Сан Клементе”.
Папа Павел VI дарява частици от тези мощи и на църквата в Нитра – Словакия.

      Днес поклоненията на Свети Кирил се извършват от лявата страна на олтара, където е запазен гроб, зидан с тухли. При реставрацията на храма от IV век е открит споменатият тухлен гроб и е обявен за гроб на Св. Кирил.
Там са сложени паметни плочи, там се извършват службите и пр.

     Но къде всъщност е бил погребан Св. Кирил? 

     Ако застанем с лице към олтара на старата църква и погледнем отдясно на олтара, ще видим, че един от корабите на трикорабната базилика се характеризира със запазени византийски фрески.

Ще открием и следи, сочещи, че някога там е имало мраморни саркофази, които са демонтирани, но основите им се виждат на пода.

     Там, до самата олтарна абсида, се намира и фреската от IХ век – “Лимбо”, изобразяваща Кападокийската легенда за слизането на Христос в ада, за да изведе оттам падналия Адам и да изкупи първородния грях на човечеството.

     Отляво на тази сцена е изобразен мъж с книга в ръка, без нимб, чиято дясна ръка е с отворена длан към зрителя. Към момента на изобразяването му той явно не е бил смятан за светец, а не може и да е бил и ктитор, тъй като те се изобразяват при входа на църквата. 


     Възможно ли е това да е образът на Св. Кирил? 

     Аргументите за това са, че образът съответства на писмените свидетелства за изобразяване на лика на Св. Кирил над гроба му, намира се отдясно на олтара и под него се забелязват следи от закрепването на мраморен саркофази. Другият гроб, където до днес се почита Св. Кирил, е тухлен, намира се отляво на олтара и много вероятно в него да са се покояли мощите на Св. Климент – Сан Клементе. Въпросът е какво са разбирали по онова време хронистите и съвременниците за израза “отдясно на олтара”. Би трябвало да се приеме, че човек трябва да застане с лице към олтара, а не с гръб. За поклонници е предназначена и книгата на Лео от Остия, където ясно се посочва местоположението на саркофага на Св. Кирил – отдясно на олтара.
Отец Мълоли, който  първи започва проучванията

     Отдясно се пада фреската “Лимбо”, а отляво – тухленият гроб.
Един от ирландските доминиканци – отец Леонард Бойл, служещ в църквата “Сан Клементе”, е написал книга по този въпрос (Leonard Boyle O.P., “St.Clement's–Rome”, Rome, 1989 (препечатка от 1960 с корекции), Collegio San Clemente, Via Labiata 95, Rome), който е ползвал и труда по темата на Джон Осбърн.





     Ако тази логика е вярна, тогава образът на Св. Кирил – още от времето преди да бъде канонизиран, е този, запазен до фреската “Лимбо” и е най-близо до неговия истински образ.


10 май 2018

ПОЧИНА ПОТОМЪК НА ВИДНИ СВИЩОВСКИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ



ЙОРДАН ДЖУМАЛИЕВ
(30.12.1939 - 10.05.2018г.)
R.I.P.
Йордан Джумалиев е роден в София на 30 декември 1939 г.

По свищовска линия той е внук е на д-р Димитър Павлович (брат на първия ни академичен художник Николай Павлович и вуйчо на Цветан Радославов).

От другата страна на фамилията си той е внук и на Министър- председателя д-р Васил Радославов.

Брат е на легендарната световна балерина Цвета Джумалиева, която днес има своя балетна школа в Италия. 

Завършил е  режисура във ВИТИЗ при проф. Кръстьо Мирски през 1965 г.

Работил в Драматичния театър във Видин до 1967 г., а след това още две години в театъра в Стара Загора. 

От 1969 г. видният  режисьор работеше в БНТ. 
Режисирал е постановките "Двамата веронци" от Шекспир, "Свекърва" от Антон Страшимиров.

Режисьор е на филми - тв портрети на оперните певци Борис Христов,  Николай Гяуров, Димитър Узунов, Люба Велич, Маргарита Лилова, Анна Томова-Синтова, на композитора Панчо Владигеров ...


Носител е на първа награда "Сребърен сокол", Тунис и пет награди "Златна антена".
Филмите и постановките му са част от Златния фонд на БНТ. 


ЕДИН ИСТИНСКИ СВИЩОВЛИЯ ПО ДУХ! 
ПОЧИВАЙ В МИР!



09 май 2018

ГЕРБ : Европейският проект е най-великият мирен проект в историята на човечеството



               ДЕНЯТ НА ЕВРОПА







ДЕКЛАРАЦИЯТА НА ПГ на ГЕРБ

по повод 9 май  - Денят на Европа

прочетена в Народното събрание
от 
Председателя на КВнП 

Д-р Джема Грозданова



Видео : https://www.novini.bg/news/480694-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82.html


Днес честваме 9 май – Денят на Европа, в който през 1950 г. френският християн-демократ, министър и два пъти министър-председател на Франция Роберт Шуман прочита декларация останала завинаги в европейската и световната история.

С нея Франция подава ръка на победена Германия и предлага многовековната вражда между двете държави да бъде погребана и заменена със сътрудничество.

Така чувството на реваншизъм е заместено с желанието за европейско единство, основано на равноправие и зачитане на интересите на всички. Този исторически акт замени войните на Стария континент с мир, враждите с помирение и сътрудничество, икономическата катастрофа предизвикана от Втората Световна война със стопански възход.

Европейският проект - от неговото начало до днес, без съмнение е най-великият мирен проект в историята на човечеството.

Парламентарната Група на ПП ГЕРБ изразява своята почит и признание към всички работили за постигането на мечтата на редица поколения българи, да видят и България наредена като равноправен член сред семейството на свободните европейските народи.

Днес искаме също да припомним, че на 7 май 2018 г. се навършиха 26 години от приемането на България за пълноправен член на Съвета на Европа.

Тогава, с издигането на българското знаме пред Двореца на Европа в Страсбург символично беше олицетворено началото на завръщането на България в общото европейско семейство.

С членството ни в Съвета на Европа нашата страна започна да развива общество, основано на принципите на демокрацията, спазването на човешките права, основните свободи и върховенството на закона - трите стълба, върху които е изградена европейската цивилизация.

На същата дата - 7 май отново преди 26 години, България получи и покана за асоцииране към Европейските общности – днес носещи името Европейски съюз. Споразумението за това асоцииране беше парафирано още в края на същата година, с което се постави началото и на този втори аспект на нашата европейска интеграция.

В резултат от искрените усилия на българското общество за постигане на тази цел, през 2007 г.  България стана пълноправен член на Европейския Съюз - съюз, основан на принципите на свободата, солидарността и равноправието между европейските държави-членки, поставили си за цел установяване на свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали и постигане на благоденствие за всички  граждани.

Това беше наистина исторически момент за нас, а изминатият път дава възможност днес, когато България председателства Съвета на ЕС да направим равносметка на постигнатото и да си поставим ясни цели за бъдещето.

Политическа партия ГЕРБ винаги е отстоявала и ще продължи да следва  евроатлантическите ценности и ще бъде гарант за членството ни в Европейския съюз и НАТО.

За изминалите  11 години от нашето членство в ЕС, България получи значителна и видима подкрепа за реализиране на многобройни проекти - във всички сфери на обществения живот, като израз на европейската солидарност.

В рамките на три правителства с министър-председател Бойко Борисов, работим активно за осигуряване на регионалната и глобалната сигурност на Съюза, полагаме усилия за добре охранявана и сигурна външна граница, поддържаме  финансова и икономическа стабилност, като дори в периода на тежка дългова криза, България посредством строга дисциплина остана с балансирани макроикономически показатели и устойчива банкова система.

Настоящото първо българско председателство на Съвета на Европейския съюз, ни дава възможност още по-активно да съдействаме за намиране на обединяваща визия за европейското бъдеще, което ние желаем да споделяме както с останалите страни от ЕС, така и със съседите ни от Западните Балкани, които също споделят нашите стремежи.

Вярваме, че заедно можем да отговорим много по-успешно на сериозните предизвикателства на нашето време.

Надяваме се, че тази позиция споделят както всички политически сили в България, така и българските граждани.

В това ние от ГЕРБ виждаме защитата на българския национален интерес.


                  Съединението прави силата! 

                             Честит празник!

9 МАЙ - ДЕНЯТ НА ЕВРОПА






На 9 май 1950г. Френският Министър на външните работи Роберт Шуман от името на страна си подаде ръка на победена Германия  в името на мира и сътрудничеството.

Тогава беше поставено началото на Обединена Европа като европейските народи решиха да заменят :

Войната с

  - Мир

Анархията с

  - Ред

Надпреварата във въоръжаването с

 - Разоръжаване

Съперничеството със

  - Сътрудничество

Разрухата и бедността с

  - Възход и Благоденствие

Така, както още през 1923г.беше записал в Манифеста на Пан-Европа граф Рихард Куденхов-Калерги, чийто съратник беше и свищовлията проф. Иван Шишманов.

Днес мечтата на отците-основатели е сбъдната.

Европейският съюз е  икономически най-мощната общност в света обединила усилията на над 500 милиона европейци, единни в различията си и свободни в порядъка, който сами изграждат.

Обединението на Европа  стана най-големият мирен проект в историята на човечеството!




ЧЕСТИТ ДЕН НА ЕВРОПА!

08 май 2018

От сайта на БНР : Избирането на Джема Грозданова за докладчик на ПАСЕ за Украйна е успех за България





Лъчезар Тошев:
Избирането на Джема Грозданова за докладчик на ПАСЕ за Украйна е успех за България
 
Линк:


 Голям успех за България е избирането на председателя на парламентарната ни външна комисия Джема Грозданова за докладчик на ПАСЕ за Украйна. Това каза в предаването "Хоризонт до обед" Лъчезар Тошев, ангажиран с каузите на Съвета на Европа като дългогодишен представител на българския парламент и по-късно като почетно асоцииран член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа:
 

"Тъй като въпросът за Украйна в момента е придобил особено важно значение, даже мога да кажа от световен мащаб, нейната позиция в момента е голямо признание за това, че тя би могла да допринесе за един добър диалог с украинските власти, за да могат да бъдат решени оставащите за решаване проблеми в Украйна."

На последната сесия на ПАСЕ кандидатурата на Грозданова бе издигната от Европейската народна партия. Тя ще бъде докладчик съвместно с естонски либерал. Грозданова бе ръководител на постоянната делегация на 43 Народно събрание в ПАСЕ и ръководи и делегацията на настоящия състав на 44 НС.
 
 

Лъчезар Тошев коментира и разследването за вътрешна корупция в организацията и казуса с Азербайджан, който е определян като най-големия корупционен скандал в Съвета на Европа за последните десетилетия. 
Независимият доклад за корупцията е обобщил данни от разследването на трима авторитетни юристи в рамките на 219 страници и разделя съмнителните лица на две групи - пряко заподозрени и такива, отказали да сътрудничат на комисията. 

"В този доклад са споменати няколко действащи членове на ПАСЕ, включително бившият президент на организацията, който миналата година посети Сирия на борда на самолета на руския министър на отбраната, което предизвика голям скандал в Съвета на Европа", припомни Тошев.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл на сайта на БНР :
.http://bnr.bg/post/100968081/lachezar-toshev-izbiraneto-na-djema-grozdanova-za-dokladchik-na-pase




 

Свързани теми на този блог :
 

ПРОЛЕТНАТА СЕСИЯ НА ПАСЕ 2018г.

 

ЛЯТНАТА СЕСИЯ НА ПАСЕ, 26-30 юни 2017г.


  
Report

Promoting integrity in governance to tackle political corruption

http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-DocDetails-en.asp?FileID=23790&lang=en 
Този доклад създава независим орган, който да разследва обвинения в копупция срещу членове на ПАСЕ.


 

Априлската сесия на ПАСЕ, 24-28 април 2017г.


 

Януарската сесия на ПАСЕ 23 - 27 януари 2017г.


 

 

 






 

07 май 2018

ЗА ЕДНО ЧУДО НА СВ. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ В ЗОГРАФСКИЯ МАНАСТИР ОТ 1985 ГОДИНА





ЗА ЕДНО ЧУДО НА СВ. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ ОТ 1985 ГОДИНА



http://www.globalorthodoxy.com/2013-04-11-20-15-36/502-2013-04-06-17-29-45/65666-za-edno-chudo-na-sv-georgi-v-nashi-dni.html



В двора на Зографската света обител "Св. Георги Победоносец" редом със съборния храм е разположен параклис, посветен на Успението на Божията Майка. В него от векове се съхранява скъпоценната чудотворна икона на Света Богородица, която през тринайсети век бе предупредила зографските братя за нашествието на латински отряди. Те бяха изпратени да присъединят светогорските монаси към унията, сключена тогава между Константинопол и Рим.

В наше време този храм се сдоби с още едно съкровище, което свидетелства за Божията милост и за непрестанното покровителство на светите Божии угодници към монашеския чин и въобще към християнския род. Това е иконата на Успението на Света Богородица, донесена по чудотворен начин на своето място. Тя е дарение от благочестивия кипърски християнин Стельос Хаджихараламбу, както това е означено на малката метална плочка върху иконата. Свързахме се с г-н Хаджихараламбу и го помолихме подробно да разкаже историята на донасяне на иконата. По-надолу поместваме неговия правдив разказ:
Връх Атон
За първи път посетих Света Гора през 1984 г. Тъй като не познавах мястото, нямах никакъв предварителен план къде да отида. На корабчето от Урануполи за Дафни се запознах с г-н Аргир Малчев от България, иподякон и църковен певец, който бе от гръцки произход. Предложи ми да го съпровождам в неговото поклонничество и аз приех. Първо отидохме в Карея, където отседнахме в Зографския конак, а на другия ден отидохме в самия манастир, посветен на свети великомъченик Георги. Там останахме 2-3 дена, по време на които участвахме в братските богослужения, обикаляхме манастира и със съдействието на братята се покланяхме на светините в него.
Тъй като по това време настъпи празникът Успение на Божията Майка, влязохме и в параклиса, посветен на това събитие. Видях, че иконата на Успение в него беше много малка и предложих на игумена на манастира, блаженопочившия отец Евтимий, да доставя с мои средства една по-голяма икона, като уточнихме размерите и мястото, на което ще бъде поставена - лявата колона на храма, намираща се на около метър пред иконостаса.

Когато се прибрах в Кипър, първата ми работа беше да намеря подходящ иконописец и така възложих поръчката си на г-н Мариос Тавринос. След няколко месеца взех готовата икона и през 1985 г. тръгнах отново към Света Гора, за да изпълня обета си от предишната година и с желанието да посетя и някои други манастири. Освен увитата икона с размери 1 м на 70 см и личния си багаж, бях взел и бутилки с църковно вино и други подаръци, които щях да оставя по манастирите.
 
Автобусът от Солун закъсня и когато стигнахме в Урануполи, корабчето, с което се влиза на Света Гора, вече беше отпътувало. Заедно с един младеж решихме да тръгнем пеша, без да имаме представа колко път имаме пред себе си. Носейки иконата и тежкия си багаж, вървяхме до към 16 ч. следобед и стигнахме до скита Крумица (Скитът е собственост на руския манастир „Свети Пантелеймон“ и там на големи площи се обработват лозя - б. изд.). Аз бях изморен до крайност, а на стъпалата ми бяха излезли рани от ходенето. 
 
Там разбрахме, че имаме още много път, за да стигнем до целта си, но ние не бяхме в състояние да продължим. За щастие се намери един трактор, който ни върна обратно почти до Урануполи. На другия ден се качих на корабчето и след известно време слязох на зографското пристанище. 

Тръгнах по пътя нагоре съвсем сам. Тъй като обаче чувствах силна умора от предишния ден, след около стотина метра се спрях на едно равно място, където реших да подремна. За да съм сигурен, че иконата няма да изчезне по някакъв начин, я сложих под главата си и се унесох. 
Изпаднах в едно особено състояние - нито заспал, нито буден. 

Видях срещу мен да идва на кон един от отците, с когото се бях запознал при предишното ми посещение - възрастният йеромонах Пахомий. 
 
Отец Пахомий

Той радостно ме приветства с добре дошъл. „Благословете, отец Пахомий, отвърнах аз. Ето, изпълних обета си и нося иконата“. А той ми каза: „Аз не съм Пахомий. Не ме ли знаеш, че съм Георги? Искаш ли да ти помогна за пренасянето на иконата?“ 

„Е, щом имате кон, помогнете ми“, отвърнах аз. 
Тогава той взе иконата, сложи я на коня и се изгуби от очите ми. В същия момент дойдох на себе си и видях, че иконата не е под главата ми. Изключително разтревожен, огледах наоколо, но напразно. Ами сега?



Целият ми труд нима отиде напразно? Продължих към манастира с неспокойно сърце. На входната врата срещнах дядо Игумена и веднага му разказах, какво ми се е случило. Попитах го дали днес отец Пахомий е излизал от манастира. Той ми отвърна, че от сутринта старецът не е напускал манастира. С кротки и ласкави думи ме посъветва да се успокоя и ми предложи да се поклоня в храма. След като влязохме в съборния храм, той потърси ключ да отвори и параклиса на Успение, за да се поклоня и там. Когато отключи и влязохме, и двамата застинахме в недоумение. 
Иконата, както я бях опаковал в хартия, беше подпряна на лявата колона на храма, за където и беше предназначена. 



Пред очите си имахме несъмнено свидетелство за извършено чудо, защото по човешки начин всичко това нямаше как да стане. 
Първо, параклисът беше заключен и ако някой страничен човек беше взел иконата, нямаше как да я остави вътре.
Игуменът отец Евтимий


Освен това тя не беше оставена къде да е, а именно на мястото, за което беше предназначена. Чувствах в душата си, че тъй като свети Георги бе видял искреното ми желание да дам нещо на неговата света обител, поиска да ми покаже благоволението си към моя принос и да ме окуражи в моя личен път на християнин.“
Г-н Стельос Хаджихараламбу е военен. Когато се извършва чудото с иконата през 1985 г., е бил старши лейтенант в кипърската армия. Доскоро заемаше висок пост в кипърското Министерство на отбраната с чин генерал-майор, а сега вече е пенсионер и се радва на своето семейство - жена и три деца, които живеят заедно в атмосфера на сплотеност и християнски добродетели.
Св.Георги, Мозаечна икона от 12 век.
Източник:  
Едноименна брошура, издание на Зографската света обител, 2009 г.
В брошурата са поместени също и житие и акатист на св. равноап. Мария Магдалина.