УСПЕНИЕ НА СВЕТА БОГОРОДИЦА

 

Златоръката Свищовска Богородица, нашата пазителка

“… В тебе, Дево чиста, се превъзмогват пределите на естеството… 

Дева след раждането и жива след смъртта, Богородице, Ти винаги спасяваш Твоето наследие. “

                           (из утренята на Успение Богородично)

  Тропар

В раждането запази девството,
при успението не остави света, Богородице:
В Живота премина ти, която си 
Майка на Живота,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

Кондак

Гробът и смъртта не удържаха неуморната в молитви Богородица и неизменната в застъпничества надежда, защото като Майка на Живота Вселилият се във вечнодевствената утроба Я пресели в живота.

Свищовският манастир "Покров Богородичен" от 14 век, чийто храм е наречен  "Успение на Св.Богородица"

 

 

  Свищовският манастир

 "Успение Богородично"

 

       Манастирската църква

В по-раншно време, храмовият ден на тази църква бил празникът “Рождество на Пресвета Богородица”- 8 септември.

По-после почнал да се празнува на Успение Богородично.

Тая промяна станала при неколкократното възстановяване на църквата. Едно старо предание ни дава сведения за началото на свищовския манастир така :

Виден грък интерниран от Цариград, заживял в Свищов и като обикалял често околността на града, понравила му се гористата долина между с. Царевец и Дунава и той решил да възигне там църква със свои средства.

Документът за това дело се съхранявал в по-старата манастирска църква, писан бил на гръцки език. Съдържанието му разказвал старият учител Емануил Васкидович. Помнят го старци как бил поставен в кухина на камък под полиелея на сред църквата, закрит с каменна плоча.

Друго едно предание, според което Михаил Войвода построил манастирската църква може да се приеме за вярно само в смисъл на възобновяването и. 

 

Това възобновяване на най-стария храм се отнася към края на XVI или началото на XVII век. 

В 1904г.било построено сегашното църковно здание с купол, камбанария и съвременна иконопис и всичко нужно за Богуслужение. 

Пред входа на църквата се намира олтарният камък на старата църква. Върху него се поставят съдовете с вода за освещаване, когато се прави водосвет на храмовия празник на манастира.




Олтарната маса на старата църква пред входа на новата, заградена с ограда.

 

Както и всички други манастири, така и свищовският е имал около 200 декара земя и достойно изпълнил своето предназначение, изиграл ролята си като свято място и като светилник на националното свестяване на робския народ.

(…)

Свищовски мази (маази, магазии - т.е. складове). Картина от Мара Ценова Цанкова (1902-1988г.) рисувана през 1967г.  Сега е останала само централната сграда от картината, под формата на хостел с евтини стаи за преспиване до автогарата в Свищов

Според манастирска “Временна тапия” издаден за манастирска мааза в скелята през 1790г. (пазен в свищовлията Атанас Велев) се вижда, че манастирът е съществувал с уредба много по-рано от поменатата година и правата му като юридическа страна се зачитали в процеси.

Някой си Топал Велко за да засвои манастирската магазия на пристанището “при солниците” подарена на манастира от хаджи Мицо, оспорил в казаната 1790г. правото на манастира да владее брястовата гора и всичкия си имот. В съда, пред турския председателстващ Абдула, той поддържал ,че брястовата манастирска гора наследил от баща си. 

 

Поп Апостол, като представител на “манастирската ефория и на раите от вароша”обаче възразил, според тапията следното:

“Ние от незапомнени времена изпълняваме в манастира религиозните си обряди и тая маза е помагала за поддържането на манастира”. 

Снимка на свищовски мази правена през 40-те години на 20 век. В дъното се вижда гарата.

Той веднага представил две стари тапии за право на собственост : Едната от 1725г., а другата от 1763г.

(Свищов – един принос за историята му, Прот.Стефан Ганчев, Свищов, 1929г. Стр.60-64)

 

Надпис на чешмата построена от отец Агапий, пред манастира

Чiушмата сiь плоча държеше

Източник изцеления води течеше

Мили братiя сестри наминети

и колената си преклонете

Пiйте от студената водица

да си прохладите младата душица

Мене старца помнете

От сърце Бог да прости, кажете!

Отец Агапий бил родом от балканските колиби.

В 1848г. слугувал в дома на свищовлията Атанас Данчев - в Средната махала. (...)

В 1867г. на 15 май членовете на свищовския революционен комитет чакали четата на Филип Тотя, за да се присъединят към нея. О. Агапий - игумен на манастира, бил посветен във всичките им планове и им дал угощение тоя ден. Като член на организацията, той бил активен и взимал живо участие във всичко. Бил обвинен от турската власт, като улеснител на Ф.Тотю и по тоя случай, турската власт го заловила скрит в шумака на един висок бряст, върху който се бил качил в манастирската гора.

Откарали го в Русе и там го осъдили на заточение. Не известно по какъв начин - вероятно чрез бягство, той пристигнал през 1871г. в Суводолския манастир в Сърбия.

Свищовските първенци, като узнали за местопребиваването му, поради симпатиите си към него и заслугите му към манастира, му изходатайствали опрощение от правителството. 

Градската Църковна Община взела решение на 17 октомври 1871г. да уведоми о. Агапия, че може да си дойде "спокойно на първата си работа". И наистина о. Агапий си дошъл и продължил службата си в манастира до самата си смърт на 3 април 1873г.

Погребан е пред църквата от южната страна - към гората.

(Прот.Стефан Ганчев, Пак там.)