30 ноември 2019

ЧЕСТВАМЕ СВ. АПОСТОЛ АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ



ПЪРВИЯТ ПРИЗОВАН ОТ ХРИСТОС АПОСТОЛ 

 РИБАРЯТ АНДРЕЙ










Св. Наум Охридски  е автор на
„Канон за Св. Апостол Андрей"
Един светец е съчинил похвала за друг

В акростих на текста - в оригинала се чете :

„Първият Христов Апостол, хвали нищият Наум“

Годината на написването е : 868г. Сл.Хр.
Св.Наум Охридски, икона от църквата Св.Богородица Привлепта, Охрид, 13 век

(Съвременна адаптация на текста на канона :
Ст. Кожухаров в „Тържество на словото“ 33-37)


КАНОН ЗА АПОСТОЛ АНДРЕЙ

Песен  първа

Най-пръв си от всички

Като първозданните светила те създаде за земята,

омрачените от дяволска съблазън да осияеш ти заповяда

и към неговата светлина всички да насочваш


Когато пожела от робството да ни избави,

Създателят на всичко дойде на земята,

От земните съблазни призова те Свети,

Развесели те, за да насочваш земните към светлината.


Омрачените от съблазън народи като видя, Владико,

При себе си, който си светлина Светий,

Повика Апостола Андрей и велегласно повели му

На всички хора да благовести за Тебе.
Свети мощи на Апостол Андрей, в скита на негово име в Атонската Света гора - Карея


Към Богородица


Всичко предречено за Тебе, Дево, майко се изпълни,

Защото светлината произлязла от Твоята утроба,

Направи явна светлината на Апостола,

Всички хора освещаваща


Песен трета


Светий, Христос Апостол те нарече,

За да те изпрати сред народите,

Та всички тях да доведеш при него,

Възгласящи с вяра :

„Никой не е свят, като нашия Бог“


Светий, говорейки чрез Светия Дух,

Ти сгряваш земята, вледенена

От греховна съблазън


Към Богородица


Светий Апостоле, уподобен на херувим,

Ти прославяше родения от Дева Христос

И призоваваше народите да възгласят :

„Никой не е свят, като нашия Бог“


Песен четвърта


Река изпълнена с води животворни,

Ти свети Апостоле Андрей, напои вселената,

Езическите народи – с разум, чрез твоето учение.


Всички страни дочуха Господи,

Светите гласове на Твоите Апостоли –

С Твоята слава се изпълни цялата земя.


Славата ти на земята, Апостоле преблажени

Пророците предрекоха чрез святото пришествие

С похвала за тебе се изпълни цялата земя.


Към Богородица


Възкликна Пророкът :

„Предреченото за тебе се сбъдна

Пресвета и Преславна.

Ето Твоят Син чрез Апостола

Като със стрела зловредието простреля.


Песен пета


Над цялата земя се разнесе Твоят глас Апостоле,

Като гръм, пробуждащ спящите в неверие;

Блесна от Изток като мълния

Просветлявайки всички страни на земята.


Светецо Андрей, пратенико призван от Христос,

Събирателю на Апостолите. Ти възкликна към всички тях :

„Наистина това е Божият ум и Богът на всички,

Нашият Спасител – Христос, Царят на мира.“


Дочуха всички земни краища, Апостоле

Светата твоя проповед

И твърде много се уплашиха от гръмовния ти глас

Във вярата Христова, всички сърца откърмящ.


Към Богородица


Пресвета Богородице Дево,

Възпламенен от любовта на родения от тебе Син

Апостолът изпепели всяко безбожие

и с благословение насея земята.


Песен шеста


Всичките народи достигнали до ада

Гръмогласно възкресил Апостоле свети

с проповедта си призова : „Покайте се!

Настъпи време за спасението на всички.“


Когато ходеше Иисус по морето житейско,

улавя те свети Апостоле мъдри,

да улови желаейки всички народи

чрез тебе – рибаря, чрез словото на твоите уста.


В морето на безбожието когато

Потънаха всички страни, Апостоле,

Народите уловил като риби,

Ти към Христос ги привлече мъдри.

Като видя това, зарадва се Христос,

Главата твоя увенча, Свети и славни Апостоле Андрей.


Към Богородица


Проклятието на Адам и Ева

в утробата ти се потопи Девице,

на праотеца син като роди, безмъжна – Бога Христос.

Моли го непрестанно за нас, които

Винаги възпяваме Те като Божа майка.


Песен седма


Ти обхвана всички земни краища

Свързан от Христовата любов Свети,

А до патриаршеския град достигнал

Величествено възгласяваше Спасителя славейки :

„Благословен е Богът на нашите отци!“


Безбожният цар Египт (Егеат) зловерен

Където светлите ти нозе ходиха

Ти свети Апостоле изобличи :

„Защо безумни не зовеш със мене :

Благословен е Богът на нашите отци!“

Към Богородица


Апостоле, подобно на Христос от Дева Богородица роден

Отиваше на съд ти свързан.

Извика ти : „Не ще се поклоня на сътвореното !“

непрестанно възгласяйки към Царя Христос :

„Благословен е Богът на нашите отци!“


Песен осма


Високомерието на врага-мъчител,

Пред съда изправен ти изобличи

И Бога проповядваше, свети зовейки :

„Господа възпявайте и прославяйте във вековете !“


Свети Апостоле мъдри

като имаше голяма дързост чрез Христос,

зловерието Египтово ти победи

и да възпяват заповяда Господа

единствен многомилосърден

и да го прославят във вековете.


Към Богородица


Избавихме се чрез Тебе Дево

От обедняването на праотеца

Защото Твоят Син зловерието простреля

чрез Апостолите като със стрели.

А те – чрез благодатта на Бога Христос

единственият милосърден, Създателят на всичко.


Песен девета


Зловерният цар Египт, гърчейки се страшно,

завладян от зъл дух и със заплаха пристъпил

на кръст заповяда тебе да привържат Свети.

Увиснал на кръста, ти верните повика

и напътстваше ги към Христос, към пътя на мира.


Към всички ти, Свети извика :

„Не ще се уплаша от кръста, но ще му се поклоня!

Спаси и дай ме на Учителя, кръсте честни,

та с теб врага да победя, защото

всички верни, чрез теб намерихме спасение!“


В смъртта си на Учителя уподоби се Свети

и вече се засели там – в небесните селения

превърнал се в ангел. С тях сега

с ангелите не преставай да се молиш

през Бога на всички за нашите души.


Към Богородица


Майко пречиста, пресвята Девице,

която си истинско избавление за всички,

за нас не преставай Бога да молиш

Когото роди.

Всички ни спаси от злината

Та в памет на Апостола усърдно да Те

Възвеличим.
Останките от кръста на който е бил разпнат Апостол Андрей в Патра



25 ноември 2019

Фрагмент от историята на Килията "Достойно есть" на Атонската Света гора





Килията „Достойно есть” към Манастира "Пантократор" доскоро беше едно от българските места на Атон. 

В нея се е случило чудото когато Архангел Гавриил изпял през монаха химна в прослава на Богородица  „Достойно есть", който след това е влязъл в православнана литургия. 

 
В тази килия се е подвизавал като монах, чичото на Алеко Константинов - Прокопий х.Константинов(1810-24.06.1910
г.) известен като схимонах Паисий Българин. 

(За тази килия и чудото станало пред иконата на Св.Богородица там, може да прочетете повече като отворите линковете дадени в края.)

Братството на килията по онова време


Намери се една бележка написана на гръцки език върху квитанция за дарения на килията. 

Самата квитанция също представлява интерес.

Тя е писана от послушник,като от текста се разбира, е това е бъдещият известен старец Йоан.
Старец (Геронд) означава главният монах на килията, която има свое братство, а в общия случай трябва да се разбира като Богоносен духовен наставник.

Благодаря сърдечно на г-жа Анула Христова,за приетелския превод от гръцки на български на тези ръкописни бележки.

Тъй като твърде малко се знае за историята на килията "Достойно есть" на Атон, тази малка ръкописна бележка е принос към нейната история от 19 век.







Квитанция, лист 1

Бележка под черта със звездичка:

Руснаците монаси, които пребиваваха тогава в [келията] „Достойно есть”, благодарят на своите благодетели за дадената им парична помощ и им пожелават Божието благословение…






Квитанция, лист 2

Христос воскресе!
Радуйся, Невесто неневестна,

Аллилуя!

Аз, заедно с овехтялата хартия, се намирам от 1880 г. в келията „Достойно есть”. 

Видях и чух молитви – последования, божествени Литургии… Радвах се с радостните моменти на монаси и на поклонници… и плаках с моментите им на болка и скръб. Колко пъти чух Геронда да утешава наскърбени, казвайки им душеполезни слова от Светите Отци.


Продължителната болест (сиреч, в продължение на дълго време) омаломощава материала на злото в душата.”


Затова слепец, паралитичен тя и свише облагодетелства чрез този дар на болестта…

Блаженият Златоуст казва: „Най-скъпоценното благо по отношение на тялото е здравето. Такова пък за душата е болестта, когато претърпяваме и славословим Него, се опрощават греховете ни”.


Преди няколко десетилетия чух някакво ужасно крещене. Свещеникът тук, на келията, гонеше послушника за монах Константин.






Квитанция, лист 3


- Аз съм Герондът, утре сутрин да те няма… без никакво обсъждане!

Мълчание… тягост!

Константин не пожела да противоречи на 80-годишния, вече почти в гроба, свой Геронд.
Като не ме иска – мислеше той – ще си тръгна. Бог ще ми открие къде да отида…


Бог да го прости, толкова помрачняло и сърдито лице не бях виждал никога … голямо изкушение…

Ако почине Герондът, този е новият Геронд… Трябва да се махна… но ако го кажа на Геронда, че [така] гони и мен, може още повече да се разсърди и да си тръгне той…
 

Той (послушникът) си приготви личните неща в една чантичка… Свето Писание, Давидовия псалтир, малко книги, дрехите си… Една икона „Достойно есть”… хартиена… броеница и една тетрадка с бележки на светоотечески слова, които от време на време (всъщност доста често) си записваше…


Нощта бе сякаш цяла вечност… Къде ти сън… Свещеникът бе заминал за панигира на една съседна келия към 2-3 часа през нощта…


С изгрева на слънцето пристигна вестта…! Дойдоха монаси от (съседната) келия и казаха, че той се поклонил в храма, седнал на стасидията и починал…

Много години по-късно разправяше Геронд Йоан (тогавашният послушник): 

Уплаших се! Казах си: Бог посрамван не бива, внезапната му смърт ме потресе и с помощта на нашата Пресвета Богородица останах в келията. „Който няма Богородица, изгаря”.


Благодаря ти, благословена хартия…!

 



 

Свързани теми :

ЩЕ БЪДЕ ЛИ СПАСЕНА КИЛИЯТА "ДОСТОЙНО ЕСТЬ" НА СВЕТАТА ГОРА АТОНСКА ?

http://toshev.blogspot.bg/2015/11/blog-post.html

 
Как изгубихме и Килията "Достойно Есть" на Светата гора Атонска
http://toshev.blogspot.bg/2016/02/blog-post.html


СВЕТА БОГОРОДИЦА - " ДОСТОЙНО ЕСТЬ"
http://toshev.blogspot.bg/2017/06/blog-post_11.html

 

ЧЕСТВАМЕ СВЕТА БОГОРОДИЦА - " ДОСТОЙНО ЕСТЬ"
https://toshev.blogspot.com/2019/06/blog-post_11.html