09 февруари 2015

130 ГОДИНИ ОТ СЪДАВАНЕТО НА СВИЩОВСКАТА ТЪРГОВСКА ГИМНАЗИЯ











ЧЕСТВАНЕ НА 130 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СВИЩОВСКАТА ТЪРГОВСКА ГИМНАЗИЯ

Свищовската търговска гимназия е създадена преди 130 години с дарените 240 000 златни лева от търговеца Димитър Хадживасилев. 


 

„...не съм преставал никога да желая благото и величието на
България, родното отечество на моите родители...

Проникнат убо от това желание, приех с радост предложението на гражданите от Свищов, мястото, гдето са се родили родителите ми, да съдействам и аз за учредяването и поддържането на реално училище, или класическагимназия, в която да се преподава и политическа економия...” 

                                                                 Димитър Хадживасилев


Дарението си той прави на 6 ноември 1883 година, а сумата е преведена на БНБ с посредничеството на Евлоги Георгиев. На 7 Януари 1884 година, Димитър Хадживасилев почива в Букурещ.  На 9 февруари 1893г. Народното събрание гласува решение за
откриването на първото българско търговско училище в Свищов.Решението има подкрепата на княз Александър I Батенберг. Фондът на гимназията, съгласно “Устава” за отварянето на Търговската гимназия под названието “Димитър Хадживасилев” е утвърден с Указ №79 от 5 юли 1885 година.
 
Той се управлява от едно настоятелство – Ефория, състоящо се от 7 члена, от които 6 изборни и г-н  д-р Павлович, несменяем и пожизнен член на настоятелството, съгласно желанието на дарителя.

Д-р Димитър Павлович е роднина на дарителя му по линия на майка му Марица Цанкова - х.Васил Станкович. (Д-р Павлович е син на Севаста Цанкова, брат на художника от Възраждането Николай Павлович и вуйчо на Цветан Радославов - автор на нашия национален химн). Димитър Хадживасилев е и първи братовчед на Драган (Димитър) Цанков.   
Фондацията към училището е закрита през 1948 г., като към тогавашния момент към нея съществуват  и десет частни благотворителни фонда.




Портрет на Д-р Димитър Павлович от Николай Павлович



Първият камък е осветен на 1.IX.1892г. Строежът продължава 40 месеца - от 1 септември 1892 до декември 1895 г.За първите строителни работи, 2000 австрийски жълтици донася и Д-р Георги Атанасович, също свищовлия и първи български министър на народното просвещение - в кабинета на Тодор Бурмов 1879г.

Д-р Георги Атанасович



Сградата на гимназията е по проект на австрийския архитект Петер Паул Бранк изготвен през 1891 г. Представлява умален модел на сградата на Виенския държавен университет.
В новото училище е заработило първото парно отопление на Балканите.






По повод на 130-тата годишнина от основаването на Търговската гимназия в Свищов, на 8 февруари 2015г. делегация на днешната Държавна Търговска Гимназия "Димитър Хадживасилев",  положи цветя пред гробницата на дарителя в Букурещкото гробище Белу.



Видеорепортаж от събитието може се види тук :



Преоткриването на гроба на дарителя сред многото гробници в Букурещкото гробище е дело на проф. Лука Велчов - Председател на Демократичния съюз на българите в Румъния.

Проф.Лука Велчов на гробището "Белу"

Над купола е поставена статуята на Меркурий с неговия жезъл-кадуцей













Аулата на Търговската гимназия


Аулата с портрета на дарителя





Купола над централното фоайе




Стълбището към централното фоайе с бюст на дарителя


Лого на ДТГ"Димитър Хадживасилев" днес





Търговската гимназия пострада сериозно при земетресението от 4 март 1977г.

Повече за Държавната Търговска Гимназия "Димитър Хадживасилев" в Свищов, може да се научи от нейната интернет страница :

Търговската гимназия в Свищов е предтеча на Стопанската Академия "Д.А.Ценов" ,тъй като в нейните зали и в салона на свищовското читалище са започнали първите лекции на Висшето търговско училище, още преди построяването на неговата сграда.



Завещанието на Димитър Хадживасилев включва и огромна сума за румънското дружество Атенеум, за построяването на концертна зала в Букурещ.
Това става по проект на френския архитект Алберт Галерон и залата е открита в 1888г. На плочата с дарителите със златни букви е изписано името на Димитър Хадживасилев.
-->
За съжаление, след ремонта на тази забележителна с архитектурата си сграда, плочата е премахната.

Атенеума днес
Атенеума - интериор на залата

Атенеума - скица от проекта на френския архитект Алберт Галерон


Димитър Хадживасилев прави и още дарения в Румъния: на Държавното Търговско Училище в Букурещ, на приюта "Елена Доамна", на българското училище в Букурещ на българската църква там и др.  на обща стойност
 160 000 леи.

 
Кореспонденция между Димитър х.Василев и баща му х.Васил Станкович, по повод превеждането на български на книгата :

 “Покръщението на едного свещеника Исидина или началото на Християнството, събрано от И.Елиада и прибавено со словото, говорено в собранието Християнско от Стареца, сина на Вдовицата, когото е возкресил Христос из мертвих (Лука, глава 7, стих 12) преведено на Болгарския язик от Василия Станковича Свищовеца и напечатано с иждивението на сина му Димитрия  - Дава се в дар.

(В Букурещ, в книгопечатната на Йосиф Копайника, 1845г.)


Високопочитаемий мой родителю!

От огъня, който непрестанно гори в моята душа за просвещението на Българския наш народ и от важните работи на другите народи, които катаден глядам, чи извират само от науката, аз заради чи не можем да подадем друг по-голям принос на олтаря моего за просвещението на злочестното наше отечество Болгария, то разсудих да напечатам тази книжица, която смятам да е твърде потребна и полезна за нашите Болгаре. Того ради, смирено молим вас, почтенний мой родителю, да благоволите, според силата на вашата наука, да преведете тази Книжка на нашия язик, за който труд ваш, аз до де съм жив ща бъда,

                                                                   Ваш послушен и Благодарен
                                                                                           Син

Прелюбезний мой Сине!

Видим, чи имате голяма ревност за просвещение на бедния наш Болгарский род! и туряте
на мене такова Бреме, което аз не съм достоен да свършим, но заради чи тая ревност разпали и моето желание, което аз от млади години храним на сърцето си за това нещо; Само ми беше припона оная пословица, сиреч “Дух бодър, плот же немощна”, затова и да не съм учен, подканих ся колко можах и преведох предложената от вас Книжица. Того ради, драгий мой сине, приемнете тоя мой слаб труд и Небесния Цар да ви помогне, според вашето желание, да напечатате тая Книжка, която може да подкани нашите отечественици да направят на отечеството наше Болгария по добро и по голямо приношение.

                                                       Ваш приснодоброжелател и
                                                                                    Родител

Предговора на книгата

Любезни Отечественици,

Сичките просветени народи ни хулят чи от всите поданици на отоманската Держава – сиреч : Сербе, Дакийци (Молдовласи), Греци, Армене и проч.на които тя , споряд сегашните свои законе, милостиво дава воля да правят : Церкви, училища, Болници, Книгопечатни, хартийни рукоделници книги, Газети и проч. Само ний Болгарете, мало ся грижиме за такива Богоприятни и общополезни работи.

От една страна тоя срам, а от друга длъжността и любовта къмто отечеството, а от третя, Евангелската заповед : чи всеки човек и длъжен своя талант (то есть дара, кой му е дал Господ), според силата си да го принесе на обществото, сиреч един да помогне с наука, други с пари, дрег сос труд и проч.: за да добие всекий, според мярата на своя принос и добротворение, чест, хвала и безсмертно имя, подканиха и нас да преведеме и да напечатиме в дар на нашия язик тая книжица, която показва могуществото е велелепието на християнството.

И заради, чи благопристойността учи лошете и недастойните работи на человеците да ся хулат, а добрите и общеполезните да ся хвалят, за това не можем да не поменем тука и за родолюбиваго нашего отечественика Тетевенца Г. Губернскаго секретаря Михаила Кифалова, който со свой труд и иждивение и с поможение от едни наши отечественици напечати утвержденния в Константинопол (в Гюлхане) Царский хатешериф и книжица за Болгарската словестност.

                                                                           Преводител



Тая книжка била изпратена чрез Свищов в разни градове и села в България, Македония и Тракия.
А именно :

“Родолюбиви и ревнители Г.Г. Гика Цанкович ( Киряк Гика Цанков – б.м. Л.Т.) и Христаки Павлович в Свищов.

Защото зная, чи имате горяща любов за просвещението на злочестата наша Болгария!затова молим ви Господии мои, да благоволите да приемните тоя труд, да раздадите тия Книжици, каквото съм забележил долу всяко място с неговото имя и за приятие тяхно да искате от училищните настоятели или учители подписи.

Книжките са разпределени така :

В Болгария – 24 училища – 281
Само за Свищовското училище – 30
В Тракия – 16 училища – 126 кн.
В Македония – 6 училища – 36 кн.

(Свищов в миналото, Георги п.Христов, Свищов, 1936г. Печатница П.А. Славков -Свищов, стр. 191-193)





Председателят на парламентарната комисия по образование Милена Дамянова пред Svishtov News за юбилея на Държавната Търговска Гимназия "Димитър Хадживасилев"

Милена Дамянова: Поканих учениците от ДТГ "Д. Хадживасилев" на дискусия за промените в Закона за образованието.

 

 

 


Източник :

Милена Дамянова е председател на Постоянната комисия по Образованието в Народното Събрание. Заместник-министър на Образованието, младежта и науката в периода 2010-2013 г. 
Дамянова гостува на празника по случай 130-годишнината от основаването на ДТГ "Димитър Хадживасилев" в Свищов и малко преди да отпътува успяхме да поговорим с нея и да и зададем няколко въпроса в кратко интервю, което тя даде специално за Svishtov News:

- Госпожо Дамянова, в приветственото си слово от трибуната казахте, че сте тясно свързана със Свищов и с Търговската гимназия като цяло. 
Кажете ни сега какво точно имахте в предвид ?

 - На първо място съм свищовска снаха, моят съпруг е от Свищов, моят брат също е женен за Свищовлийка, така че това е личната ми свързаност със града. А със гимназията – пра-дядото на моят съпруг ген. Александър Дамянов е бил възпитаник, т.е. е бил ученик в Търговско-банковата гимназия и моят племеник в момента също е ученик в Държавната търговска гимназия.

- А като председател на Постоянната комисия по образованието в Парламента, като политик и професионалист, как гледате на Търговската гимназия в Свищов ?

Аз наблюдавам търговската гимназия много отдавна, още когато бях заместник-министър на образованието, младежта и науката в периода 2010-2013 година. Това, което виждам е, че това училище е успяло наистина да съхрани традициите и духа, с които е било създадено преди цели 130 години. Виждам едни учители, които са мотивирани, които са новатори и виждам едни ученици, които имат желание за учене, които имат желанието и мотивацията да се развиват и да допринасят по някакъв начин за развитието на собствената си страна, защото идеята за създаването на училището е била именно такава – да допринесе за развитието и на град Свищов, и на България. Мисля, че делото на първооснователите, на народните представители, които тогава са взели това важно решение, вълнуващо решение, това дело се продължава много достойно и от всички, които в момента учат и преподават в търговската гимназия, и от всички, които имат отношение към неговото развитие и съхраняване.
 - Изглеждате много близки с директорът Румяна Иванова. Забелязахме, че дискутирахте някои въпроси по време на празника. Обсъдихте ли нещо конкретно ? Кажете ни нещо, което предстои ?
- Това, което предстои е подаръка, който поднесох на учениците и учителите в Търговската гимназия – поканих ги на посещение във парламента и всъщност не само на посещение, но ги поканих и на една дискусия, която да направим заедно с тях по бъдещите решения, които предстои да вземем в сферата на образованието. 
Знаете, че в момента се разглежда законопроекта за предучилищното и училищното образование. Той беше приет миналата седмица на първо четене в пленарна зала.
Сега предстои и разглеждането му в комисията, а след това отново в пленарна зала.
Така че, се надявам учениците от Търговската гимназия да допринесат за осъвършенстването на този проект.
Що се отнася до госпожа Иванова, с нея наистина се познавам от няколко години и това, което сега си преговорихме с нея, че една от първите дискусии, които имахме по този законопроект, беше именно във сградата на Държавната търговска гимназия, преди няколко години с министър Игнатов бяхме тук, аз бях още парламентарен секретар.
Предстои да направим втора такава дискусия през месец Април тук в Свищов, в Търговската гимназия, защото смятам, че когато човек влезе в това училище, той влиза като в храм и тогава някак си, човек не може да си позволи, не е морално дори, да се впуска по такава плоскост, да се впуска в политическия пи-ар, за която споменах и в моето изказване, а може да дискутира с аргументи, да дискутира своите решения.
И последно, при второто си излизане на сцената, съветника на Секретаря на Парламента на Румъния обяви посещение на децата от Търговската гимназия и в Букурещ, като спомена, че идеята е спонтанна в следствие на разговор с Вас. Какво си казахте ?
 - Да, той каза, че му е харесала моята идея за поканата в Парламента, открадна я както се казва, но важното е, че бяхме първи ние от българския  Парламент.